nik1

За лингвистите мисля няма спор относно името Асен..

Тая "работа" с родопските (рупските) говори дето ги изкарват на север чак до Пловдив ( вклюват селата от "яката" и Асеновград) ми е много много много съмнителна - прилича ми, че авторите са "приписвали" от старите атласи (поне в тая част)? Казвам го, защото работя и съм работил с хора, които са родом и живеят в Асеноград (аз съм пловдивчанин), и в "говорът" им (на асеноградчанит, асеноградчанките) според мен няма нищо общо с това което пише, че е особено и характерно за рупските диалекти. Единственото, което аз лично забелявам в момента при асеновградското говорене (по-точно говоренето на тези хора,защото не зная как се говори в самия Асенград) като различно от пловдивското, е тяхното "ШИ" (демек "ЩЕ"), вместо пловдивското "ШЪ"....Ако хората бяха езиково "културирани" индивидуално на пловдивска почва - то следваше да използват "ШЪ",греша ли? Живял съм в София, и там се научих да изполвам "ЩЕ", (първоначално - с доста упражнения на езика, просто не можеш да го изговарям това ЩЕ) Както написахте по-рано тук, в тази тема, диалектите се менят под влияние на говорите и диалектите в големите градове, ("големият град" е Пловдив),та в този смисъл може преди 60 години асеновградчани да са говорили по родопски, ама сега просто не виждам такива особености; общо взето мисля не е необходимо човек да е лингвист за да "чуе" и разбере разликите - греша ли?

Според мен, т.е виждането ми е, че най-простите неща от нашата история изглежда са попремълчавани в "обществената" история и историография. Ще спомена някой от тях - за дискусия или не, или за допълване. 1 .България и българите носят името на непознато племе (племе в една от хипотезите), което дори няма доказана връзка с тази на оногондурите на Аспарух Факт е, че няма яснота и съгласие при изледователите за произхода/етимологията и значението на името; няма яснота дали е етноним, политоним, регионим, и какво точно означава, и на какъв език се е изговаряло първоначално. 2. И първата и втората Българска (Дунавска) държава (царство) не са етнически/племенни/ или "народностни" образувания - създаването на някаква общност между етносите на база език и дори култура е отнемало немалко време, или изобщо не се е случвало. Например власите си остават двуезични - а власите са единият етносен компонент при създаването на Втората Българска държава.. /в другата тема се пише за ромеите; Ами за власите при създаването на Втората българска държава какво се пише?/ Така или иначе имаме етнически миксове. 3. Във Втората българска държава - "държавнотворния компонент" са куманските кланове на Асеневци, Тетеровци и Шишмановци, (вероятно някои от тях имат и смесени влашки и български корени, връзки в родата си; Но и обратното е вероятно - може да се окаже че българският (славянския) "етнически компонент" не присъства като "държавнотворен компонент": Името Асен има ясна тюркска етимология, същото се отнася до Terteroba и за Шишман, т.е не е доказано че Асеневци, Тетеровци и Шишмановци имат някакви български връзки и корени) Румънската историография според мен не е кой знае колко по-обективна от нашата (е.. очевидно е, че няма как да избягаме от балканския си общ манталитет, колкото и братята румънци да се правят на "европейци и небалканци")- тя приема че държавата на Асеневци е първата документирана румънска държава, първото румънско държавно образование.

Latin Galli might be from an originally Celtic ethnic or tribal name, perhaps borrowed into Latin during the early 5th century BC Celtic expansions into Italy. Its root may be the Common Celtic *galno-, meaning "power" or "strength". Обаче: The English Gaul and French: Gaule, Gaulois are unrelated to Latin Gallia and Galli, despite superficial similarity. They are rather derived from the Germanic term walha, "foreigner, Romanized person", an exonym applied by Germanic speakers to Celts, likely via a Latinization of Frankish *Walholant "Gaul", literally "Land of the Foreigners/Romans", making it partially cognate with the names Wales and Wallachia), the usual word for the non-Germanic-speaking peoples (Celtic-speaking and Latin-speaking indiscriminately).[28] The Germanic w is regularly rendered as gu / g in French (cf. guerre = war, garder = ward), and the diphthong au is the regular outcome of al before a following consonant (cf. cheval ~ chevaux). Gaule or Gaulle can hardly be derived from Latin Gallia, since g would become jbefore a (cf. gamba > jambe), and the diphthong au would be unexplained; the regular outcome of Latin Gallia is Jaillein French which is found in several western placenames.[29][30] The French term for "Welsh" is gallois, which is, however, not derived from the Latin Galli, but, like gaulois, borrowed (with suffix substitution) from Germanic *walhiska- "Celtic, Gallo-Roman, Romance" or its Old English descendantwælisc (= Modern English Welsh). The English form "Gaul" (first recorded in the 17th century) and "Gaulish" come from the French "Gaule" and "Gaulois", which translate Latin "Gallia" and "Gallus, -icus" respectively. In Old French, the words "gualeis", "galois", "walois" (Northern French phonetics keeping /w/) had different meanings: Welsh or theLangue d'oïl, etc. On the other hand, the word "Waulle" (Northern French phonetics keeping /w/) is recorded for the first time in the 13th century to translate the Latin word Gallia, while "gaulois" is recorded for the first time in the 15th century, and the scholars use it to translate the Latin words Gallus / Gallicus. The word comes from Proto-Germanic *Walha- (see Gaul: Name). The English word "Welsh" originates from the word wælisċ, the Anglo-Saxon form of *walhiska-, the reconstructed Proto-Germanic word for "foreign"[31] or "Celt" (South German Welsch(e) "Celtic speaker", "French speaker", "Italian speaker"; Old Norse "valskr", pl. "valir" "Gaulish", "French"), that is supposed to be derived of the name of the "Volcae",[32] a Celtic tribe who lived first in the South of Germany and emigrated then to Gaul.[33] The Germanic term may ultimately have a Celtic source: It is possibly the result of a loan of the Celtic tribal nameVolcae into pre-Germanic, *wolk- changing according to Grimm's Law to yield proto-Germanic *walh-. The Volcae were one of the Celtic peoples who for two centuries barred the southward expansion of the Germanic tribes (in what is now central Germany) on the line of the Harz mountains and into Saxony and Silesia. In the Middle Ages, territories with primarily Romance-speaking populations, such as France and Italy, were known in German as Welschland as opposed to Deutschland, and the word is cognate with Vlach and Walloon as well as with the "-wall" in "Cornwall". Other examples are the surnames "Wallace" and "Walsh". During the early Germanic period, the term seems to have been applied to the peasant population of the Roman Empire, most of whom were in the areas immediately settled by the Germanic people. The term Gael is, despite superficial similarity, also completely unrelated to Galli, see Gaels#Terminology. Демек, франсетата наричат оригиналните "ВЛАСИ" (римляни) - Gaule, Gaulois PS Демек в сериала Spartacus (на който сериал съм фен) , който се върти по AXN в момента, героят Crixus не е Gaul (няма как да е Gaul )

Защо проектът Mars One претърпя провал Проектът за колонизиране на Червената планета Mars One почти със сигурност няма да се състои, но ние можем да се поучим от уроците. Image credit : Mars One 24 март 2015 г. 22:25 ч. Светослав Александров. Проектът на Бас Лансдорп за колонизиране на Марс с име Mars One започна с голямо медийно внимание през 2012 година. За пръв път изглеждаше, че най-накрая е намерено решение на проблема с прословутото финансиране на амбициозна колонизаторска програма на Червената планета. Всичко изглеждаше, че е гениално замислено. Маскирай мисията до Марс като риалити формат и парите непременно ще дойдат! Лансдорп бе убеден, че първият човешки крак ще стъпи на Марс още през 2023 година. Оттогава изминаха три години. Съответно и първият пилотиран полет до Марс беше отложен от 2023 до 2026 година - също с три години. Mars One претърпя сериозна критика както отвън, така и отвътре. И ако някога към проекта се гледаше с оптимизъм, сега преобладаващ е скептицизмът и вече малцина са тези, които вярват, че има хляб в цялата тази работа. Mars One се превърна просто в един от десетките проекти за мисии до Марс, обречен от самото си начало. Защо това е така? Преди две седмици Майкъл Листнър и Кристофър Нюман написаха детайлна статия в TheSpaceReview (източник) защо Mars One е провален проект. Още в самото начало на статията двамата автори предупреждават: това не е опит да бъдат дискредитирани Лансдорп и неговия екип. Това не е поредното журналистическо оплюване. Напротив, авторите се прекланят пред искрения ентусиазъм на тези пионери. Тук става въпрос по-скоро за проблеми, които касаят всички опити да бъде достигнат Марс. Всяка пилотирана мисия до Марс ще се изправи пред тези проблеми. А от своя страна екипът на Mars One няма нито капацитета, нито ресурсите да преодолее тези сериозни проблеми. На първо място, пишат авторите, проектът допуска грешка още разчитайки наилюзията, че нужната технология да се достигне до Марс е вече налична. Че няма нужда от разработването на никакви нови технологии. За съжаление единственият космически кораб, който редовно изпраща хора в космоса, е руският "Союз". Mars One от своя страна твърди, че ще се разчита на капсулата на СпейсЕкс "Драгън", която все още не се използва в пилотируем вариант. Нито пък можем да кажем, че "Драгън" е готов за дългогодишно пътешествие в междупланетното пространство. Да наречем проучванията в тази насока с израза "съществуваща технология" е силно подценяване на проблема. Същото е положението и с проблемите около самото кацане на Марс. Да, вярно е, че през последните 15 години беше постигнат забележителен напредък и в рамките на този период няколко безпилотни апарата кацнаха успешно на Червената планета един след друг, без провал. Проблемът е, че тази надеждна технология, която се използва за роботизирани кацания, е неподходяща за пилотирани мисии. Невъзможно е просто да бъдат мащабирани спускаемите капсули и спускаемите апарати, както е правено в периода между "Сървеър" и "Аполо". Луната няма атмосфера, за да се кацне на луната са нужни само ретроракети. А пък атмосферата на Марс е изключително тънка и предоставя сериозна пречка пред разработката на голям спускаем апарат - колкото по-голям е той, толкова по-голям парашут е необходим, толкова повече време е нужно на този парашут да се разтвори и когато се разтвори. За този проблем вече съм писал в книгата "Космическа колонизация - неосъществената мечта". За всеки проблем има решение и свръхзвуковата ретропропулсия, пишат двамата автори, засега изглежда най-предпочитаната възможност за решение. Но тази технология още не е доразработена. С други думи: трябват нови технологии! Mars One не просто недоглежда технологичните предизвикателства, но и етичните предизвикателства. През 2010-2011 година беше проведена симулативна мисия до Марс с име "Марс 500". Проектът като цяло приключи с успех и показа, че при строга дисциплина полетът до Марс е преживяем от психологична гледна точка. Но при този проект бяха открити сериозни пречки относно запазването на душевното здраве на участниците. Тази заплаха непрекъснато зрее при космическите полети и един конфликт на борда на космическия кораб може да се окаже толкова опасен, колкото и технически проблем. За съжаление начинът, по който Mars One разчита на финансиране, т.е. телевизионният риалити формат, изисква спектакъл, изисква драматизъм, изисква екстраполиране на проблемите. Всичко ще стане под надзора на телевизионните камери и милионите зрители. Как биха се почувствали астронавтите при това нашествие в личното им пространство? Дългосрочните космически мисии с тяхната изолация в тесни космически кораби са предизвикателство по принцип, а методът на Mars One добавя много опасен психологичен микс! Като изключим етичните и технологичните предизвикателства, имаме проблем и със законодателството. Има твърде много нерешени правни и политически въпроси. Mars One говори не просто за полети до Марс, а за колонизиране. Може ли Mars One да стане изобщо колония в правен и исторически аспект? На пръв поглед тук не става въпрос за колония в истинския смисъл на думата - частниците казват: ами то проектът е частен и не може да подлежи на юрисдикцията на никое правителство. Но това е в конфликт с настоящия международен космически закон, според който проектът Mars One, който е започнал в Нидерландия, подлежи на нидерландска юрисдикция. Ако Mars One работи и в САЩ, той ще е под юрисдикцията и на Щатите. Това означава, че Mars One ще се възприема като колония както на САЩ, така и на Нидерландия. Но на колониализма не се гледа с добро око в обществото. Ще се решат ли двете държави да се натоварят със стигмата да бъдат колонизатори? Наближава 50-годишнината от пилотираните полети на НАСА до Луната. Измина твърде много време, а оттогава до ден днешен все още никой не е полетял до Марс. Не е като да кажем, че не се работи по въпроса. Работи се, но от първата голяма стъпка до втората голяма крачка има много сериозно пространство. Луната не е Марс. Марс е многократно по-сложен за усвояване от Луната. "Международната космическа станция" е създадена като тестов полигон, където в близкия космос могат да бъдат отработени нужните технологии за по-нататъшното усвояване на Слънчевата система, в това число и на Марс. На 27 март ще излети първият екипаж на целогодишна мисия и резултатите от тая мисия ще са критично важни. Нито досегашните полети до околоземна орбита (с малки изключения), нито предишните полети на хора до Луната не са се сблъскали с истинското измерение на дългосрочността, на това да живееш в космоса. Една мисия до Марс ще отнеме години. На много въпроси предстои да бъде отговорено, много предизвикателства решени преди човек наистина да полети до Марс. Едно е сигурно - няма да стане в близките десет години.

Според вижданията на "Тамарин", власите са наследници на италийци ("италианци"), които са се преселили на Балканите - по точно в Западните Балкани, в някакъв смутен период през Средновековието, когато Византия е имала контрол върху част от Апенините (когато те са били част от Империята); Демек според виждането на Тамарин предците на власите са се заселили някъде в Западните Балкани, в съседство с арбанасите - като настоящи или бивши вече поданици на императора.. (Тамарин беше правил някакви да кажем изследвания върху влашкият език и беше намерил сходства с италийския, който се е говорил по това време на Апенините) ---- Тамарин спортед мен има много добри "попадения" - освен това че постовете му са издържани и задълбочени Но е истина, че нещата за прародината на Власите са много много спорни и неясни (със сигурност аз споделям на 100 процента виждането ти и то не само твое, че власите са късни заселници на територията на днешна Румъния - приблизително в периода 11 век; Всъщност според мен територията на Румъния се очертава исторически като най-проветривото място в Източна Европа за цялата писана история)

Това е за Земята: http://ruc.noaa.gov/AMB_Publications_bj/2009%20Schlatter_Atmospheric%20Composition%20and%20Vertical%20Structure_eae319MS-1.pdf The integral in square brackets yields to integration by parts. The final result is 2 2 1 2 2 2 1 exp 2 e p e e e p p n v v v π v v    Φ= + −       . (25) This is called the Jeans thermal escape flux. We will calculate the thermal escape flux for a relatively heavy gas, nitrogen, and the lightest of all neutral gases, atomic hydrogen. Hydrogen is present only in trace amounts in the lower atmosphere, but its relative abundance among atmospheric gases becomes substantial above 500-km altitude because high-energy photons from the sun dissociate water vapor, methane molecules, and molecular hydrogen to produce atomic hydrogen. The probability that a hydrogen atom (molecular weight 1.0 kg kmol-1 ) reaches the escape velocity is calculated in the same way as for the nitrogen molecule. The most probable velocity is 4.08 km s-1 , and e p v v is 2.65 in Equation (25). With this information, we find that the flux of escaping hydrogen molecules is about 5.3ne. From the U.S. Standard Atmosphere, 1976, one finds that the number density of hydrogen atoms at 500 km altitude is 8.0 x 1010 m-3 ; thus the thermal escape flux of hydrogen atoms is roughly 4.2 x 10 11 m-2 s -1 . The size of this flux is sensitive to temperature, here assumed to be 1000K. During solar storms, to be discussed later, the temperature could be substantially higher and the escape flux much larger. If there were no source of atomic hydrogen in the atmosphere, how long would it take for this gas to escape entirely? A rough estimate comes from the fact that the average number density of atomic hydrogen from 200- to 1000-km altitude, where much of it is concentrated, is 8.2 x 1011m-3 (U.S. Standard Atmosphere, 1976). The time for depletion is thus approximately the number in a square meter column 800 km high (6.6 x 1017 m-2 ) divided by the escape flux above. The answer is 1.9 x 10 6 s or about 22 days. Evidently, the thermal escape of atomic hydrogen from the atmosphere is significant, which explains why so little of it is left in the atmosphere and most of that is in the heterosphere, where production occurs in the presence of sunlight. Thermal escape of helium ( M = 4 kg kmol-1 , vp = 2.04 km s-1 ) is orders of magnitude less than for hydrogen but still significant. 4.9 Hydrogen The total mass of molecular hydrogen (H2) in the Earth’s atmosphere is very roughly 2 x 10 11 kg (което е 200 милиона тона; По-горе грешката е моя когато написах 2, 5 милиарда тона, защото беше дадена обемната концентрация, която аз погрешно я приех за тегловна; Иначе сметката би показала същото тегловна маса, която се цитира в тази публикация ) Estimates of the H2 fluxes into and out of the atmosphere vary by a factor of three from 0.4 to more than 1.3 x 1011 kg yr-1 , giving a residence time of a few years. Natural sources of H2 are emission from the oceans, biological processes, and perhaps geothermal steam and volcanoes. Photochemical oxidation of methane in the stratosphere, mentioned earlier, is a substantial source, as is the release of isoprene and terpenes (hydrocarbons) from plants, accelerated by photosynthesis and when leaf temperatures rise. Photochemical reactions produce H2 from these substances. Anthropogenic sources are internal combustion engines and biomass burning. Soils extract the bulk of H2 from the atmosphere. Other substantial losses occur in the troposphere and stratosphere in two ways. 1) The reaction of molecular hydrogen with the hydroxyl radical forms water and atomic hydrogen: OH + H2 → H2O + H. 2) Molecular hydrogen reacts with an electronically excited oxygen atom O(1 D) to form the hydroxyl radical and atomic hydrogen: O(1 D) + H2 → OH + H. The loss of molecular hydrogen thus results in a gain of atomic hydrogen, which becomes the dominant species of hydrogen beyond the top of the homosphere (100-km altitude). As discussed in section 3, the escape of atomic hydrogen from the exosphere is significant. Two excellent references for much of the material in this section are Hobbs (2000, pp. 143-152) and Brasseur et al. (1999, pp.159-203).

Значи, механизмът на загуба на атмосфера (ако включим и водородните атоми в сметките - то и загубата на "условна" вода) е горе долу следният: Атомите трябва да получат енергии и скорости, които да им позволят излитане (escape) в Космоса, като вероятно скоростите на загуба на маса зависят и от концентрациите/количествата на съответните газови атоми. Слънчевият вятър, които не достига Земята, (поради магнитното поле) и частиците, които се отклоняват от магнитното поле на Земята, не оказват влияние върху загубата на атмосфера на Земята (стига да няма "гигаизригвания") Марс и Венера не са защитени от слънчевия вятър, и може да се предполага че той е оказал съществена роля в загубата на атмосфера ("условна" вода) (Това го пишеше в публикациите, които цитирах вчера) Забележка: Земята също губи атмосфера, оценено на примерно около 250-300 тона на ден, главно водород, които могат да бъдат оценени като "условна" вода, "Причинителите" са: -слъчевият вятър който достига до Земята (виждаме взаимодействието му с атмосферата като Северно сияние) -слънчевата радиация, -високоенергетичните частици с друг произход http://gizmodo.com/5882517/did-you-know-that-earth-is-getting-lighter-every-day

PPS Предполага се, че Марс и в момента губи атмосфера главно по същата причина /Слънчев вятър, слънчева или космическа радиация , всички те имат принос в загряването атомите в атмосферата; Атомите/йоните трябва да се загреят ("енергизират") дотолкова, че скоростта им да стане по-висока от скоростта на излитане от планетата/ New Mars Orbiter to Investigate Case of the Lost Atmosphere NASA has approved a new unmanned mission to Mars, one aimed at explaining exactly how the Red Planet lost most of its atmosphere. A spacecraft is scheduled to launch in late 2013 and begin orbiting around Mars about 10 months later for a yearlong study. Scientists suspect that the sun has been stealing off Martian air for eons, and they expect the new probe to put that theory to the test. NASA has given the $438 million project, which was first proposed in 2008, a heady name: the Mars Atmosphere and Volatile Evolution mission. Scientists are calling it "Maven" for short. [Video — NASA's Maven Mars Probe.] "Maven will examine all known ways the sun is currently swiping the Martian atmosphere, and may discover new ones as well," said Joseph Grebowsky, the mission's project scientist at NASA's Goddard Space Flight Center in Greenbelt, Md., in a statement. Lost Martian atmosphere Astronomers have found clues to Mars' lost atmosphere by studying images of the planet from orbit and from the surface. Mars is dotted with formations resembling dry riverbeds and minerals, which suggests Mars once had a thicker atmosphere and was warm enough for water to exist as a liquid on the surface. But somewhere along the road, something changed. Mars has been cold and dry for billions of years. Its atmosphere is so thin that any liquid water on the surface would quickly boil away, and the sun's ultraviolet radiation scours the ground. Such harsh conditions may have meant the end for any Martian life, if it ever existed. The lead suspect in the loss of the Martian atmosphere is the sun, chiefly through its solar wind — a million-miles-per-hour stream of charged particles. A global magnetic field shields Earth's atmosphere by diverting most of the solar wind around it. But Mars lost its magnetic field billions of years ago, researchers said. So its atmosphere was exposed to the solar wind and probably stripped away. The sun's emissions could have stolen the Martian atmosphere in other ways, too, scientists said. For example, solar heating could give some atmospheric atoms enough speed to escape Mars' gravity and zip off into space. Other factors could have contributed to the loss of Mars' atmosphere. Mars has more than 20 ancient craters larger than 600 miles (968 km) across. So it could have been massive impacts that blasted large amounts of the Martian atmosphere into space. Huge Martian volcanoes that erupted after the impacts, like Olympus Mons, could have replenished the atmosphere by venting massive amounts of gas from the planet's interior. But without the protection of a magnetic shield, any replacement atmosphere also would have been stripped away by the solar wind, scientists said. Maven's job Other Mars-watching spacecraft have caught hints of how Mars lost its air. For example, flows of ions from Mars' upper atmosphere have been seen by both NASA's Mars Global Surveyor and the European Space Agency's Mars Express spacecraft. "Previous observations gave us 'proof of the crime' but only provided tantalizing hints at how the sun pulls it off — the various ways Mars can lose its atmosphere to solar activity," said Grebowsky, adding that Maven will also track how atmospheric losses change over time. "Linking different loss rates to changes in solar activity will let us go back in time to estimate how quickly solar activity eroded the Martian atmosphere as the sun evolved." The Maven spacecraft can also examine how much Mars water has been lost to space by measuring the planet's hydrogen isotope ratios, scientists said. Isotopes are versions of an element that differ in atomic weight. For example, deuterium is a heavy version of hydrogen. Normally, two atoms of hydrogen join to an oxygen atom to make a water molecule, but sometimes the heavy and rare deuterium takes a "normal" hydrogen atom's place. On Mars, "normal" hydrogen would escape faster because it is lighter than deuterium. Since the lighter version escapes more often, over time the remaining Martian atmosphere would have less and less hydrogen compared to deuterium. The Maven team will measure the amount of hydrogen compared to the amount of deuterium in Mars' upper atmosphere. They will compare that ratio to the ratio Mars probably had when it was young, an estimate based on observations of comets and asteroids, which are believed to be pristine "fossil" remnants of our solar system's formation. Maven is also expected to determine how much Martian atmosphere has been lost over time by measuring the isotope ratios of other elements in the air, such as nitrogen, oxygen and carbon. "This project is a vital complement to past, present, and future Mars missions," said Michael Meyer, lead Mars scientist for NASA's Mars Exploration Program in Washington. "Maven will take us a step closer in learning about the evolution of our intriguing celestial neighbor."

PS Our nearest planetary neighbors, Mars and Venus, have no oceans or lakes or rivers. Some researchers have speculated that they were blown dry by the solar wind, and that our Earth escaped this fate because its strong magnetic field deflects the wind. However, a debate has arisen over whether a magnetic field is any kind of shield at all. Хипотезата е такава, демек..

Ставаше дума за водата, не за условно "атмосферните газове", за които горното е вярно: Водата се изпарява/сублимира, след което кондензира * преди да достигне най-високите слоеве , и после пада на повърхността като течност или твърди частици независимо от това дали се намираме на Марс с неговата маса или на Земята с нейната маса и гравитация. *Кондензацията би се случвала/извършвала когато/където има твърда прашна повърхност - демек прах, и вятър, който да отвявява частиците високо - такива има и на Земята и Марс.. (демек водата не е перманентна част от атмосферата, тя не се държи като като атмосферен газ, тя не е атмосферен газ, именно защото кондензира, и то преди да отиде в най-горните слоеве) ------ За дисоциацията и магнитното поле не обясних ясно, но сега ще поясня Каква е ролята на магнитното поле: Мисля при липса на такова,дисоциираните атоми/йони (задържаните, с ударение на "а", от гравитационното поле на планетата) се "отвяват", т.е. отнасят под въздействието (ударите) на космическите лъчи/частици.. (това е ключът към бараката)

PS Както разбирам - GE ,и Cooltech Applications използват магнетици , чиято температура на Кюри е близка до стайната. (поне за Ni2-Mn-X сплав използванa в прототипа GE пишеше някъде че има температура на Кюри близка до стайната; за продуктите на Cooltech Applications- това според мен следва от схемата която са дали по-горе, тази схема, която пейстнах по-горе като картинка)

Компанията Cooltech Applications, разработва и произвежда такива продукти (вероятно охладители, които се използват за/в климатични инсталации и станции) http://www.cooltech-applications.com/magnetic-refrigeration-system.html http://ec.europa.eu/environment/eco-innovation/projects/en/projects/magfreeg

Изглежда и на Марс (както и на Венера) някога е имало много повече вода отколкото има сега на тези планети. В марсианската атмосферна вода съотношението [HDO]/[H20] е два-три пъти по-високо отколкото в земните океани (в венерината атмосфера съотношението е 160 пъти по-високо) Моделът предполага че леката вода се загубва преобладаващо пред деутериевата в космоса , т.е загубите от лека вода са по-големи от колкото от деутериевата, и поради тази причина съотношението на [HDO]/[H20] за наличната вода нараства при увеличаване на загубите на вода в Космоса /Възможно е загубите да не се дължат пряко на изпарението на водата, а на десоциацията (разграждането) на атмосферната вода на кислород и водород от космическите лъчи и радиация, и отлитането , "изфирясването" на лекия водород или йоните му в Космоса.. Това би се случвало и на Земята, ако го нямаше магнитния щит - в действителност част от водата/ водорода на Земята и в момента се губи по този начин, но скоростта на загубата е ниска и/или се компенсира от бомбардировките на метеоритите, който съдържат вода.. В тази връзка стана ми интересно сега като пиша - откъде се "пръкнал" кислорода на Земята -в нейната атмосфера - дали и доколко той има фотосинтетичен произход, и дали и доколко той е страничен продукт на десоциирана вода, чийто водород е "изфирясъл" от Земята; доколко кислородът има друг произход/ отплеснах се ,та ето публицацията за Марс и Венера http://deepblue.lib.umich.edu/bitstream/handle/2027.42/87493/154_1.pdf Според някои оценки, преди 4- 4 и половина милиарда години на Марс е имало океан, в който количеството на водата се е равнявало на сегашното количество на водата в Северния океан на Земята.. Ето тук е публикацията http://www.sciencedaily.com/releases/2015/03/150305140447.htm Иначе - дори и сега, оценява се че в северната полярна шапка на Марс се има значително количество вода - около 5 милиона кубически километра лед (което е приблизително 3,5 - 4 милиона кубически километра течна вода)..

аха, пиша "сублимира", т.е. "възпарява се": Иначе "изпарява се" не е точeн термин, защото "изпарение-то" http://en.wikipedia.org/wiki/Vaporization е процес на преминаване от течно в газообразно състояние, докато със "сублимация" се означава процеса на преминаване от твърдо в газообразно състояние с прескачане на течната фаза https://en.wikipedia.org/wiki/Sublimation_(phase_transition)

Предполагам че става дума за лапсус - "сух лед" е наистина (северната полярна шапка се състои и от обикновен лед, плюс сух лед), но със "сух лед" се означава втвърдения CO2 (не твърдия азот). За "течащата" (навремето си) вода нещата са хипотетични.. Иначе в северната полярна шапка на Марс има достатъчно вода (плюс въглеродния двуокис), които да позволят някакви форми на колонизация - тук включвам колонизация на/чрез фотосинтетични растения, които биха могли да се култивират и живеят на Марс - да кажем в областите около Екватора.. ПС От друга страна проектът Биосфера-2 в Аризона не беше много успешен в едно отношение - съдържанието на въглероден двуокис в биосферата оставаше високо и хората там имаха здравословни проблеми /Сещам се за нещо в тази връзка: На земята океаните играят роля на т.н. Карбонова помпа - главно чрез механизмите: а) ад(б)собрбция + б) химическо свързване на CO2, и съответно отнасянето му към дълбините - като а) газообразен разтворен въглероден двуокис или като б) карбонати ; Оценено е че и дори и да нямаше фотосинтеза, съдържанието на CO2 в земната атмосфера щеще да е ниско/

http://pressroom.geappliances.com/news/from-ice-blocks-to-compressors-to-magnets:-the-next-chapter-in-home-refrigeration Накратко,GE са разработили прототип на хладилник, чиято работа е базирана на магнетокалоричния ефект - в слауя се използва/прилага адиабатна демагнитизация (адиабатно демагнетизиране) на Ni2 Mn-X (X = Ga, Co, In, Al, Sb) сплав, /при демагнетизирането на сплавта се отнема топлина; магнетизирането и е съпроводено с отдаване на топлина/

http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/law/Spisanie/1_2010/3_petj%20nedeleva.pdf Еснафът бил най-обхватната обществена и стопанска организация на територията на Османската империя. Той бил подкрепян от държавата поради социални и финансови съображения, търсен от населението като професионална и социална опора и като правораздавателна институция. 2 Еснафските организации получили свобода да произвеждат и продават, да контролират количеството и качеството на стоките, да определят цените им, да избягват нелоялната конкуренция помежду си. Наред с това те се организирали свободно, уреждали и правораздавали по всички еснафски спорове и дела. Автономията, с която разполагали, и задължителната помощ, която получавали от държавата, им предоставяли реална възможност да избягват и дори да се противопоставят на беззаконията на местните власти. Всеки един институт, независимо от периода, в който съществува, има нужда от санкцията на официалната власт. Такава санкция за еснафските организации в Османската империя, включително и българските, бил ферманът на Мустафа Хан ІІІ, издаден през 1773 г. Той имал функцията на регламент, който давал общата рамка на устройството и дейността на еснафите, имал за цел да узакони техните правомощията и традиционни наредби, съществували още от „старо време”.3 Ферманът съдържал разпоредби по важни въпроси, касаещи статута и дейността на занаятчиите: различни етапи на обучение, тестир, откриване на самостоятелен дюкян, управителни органи, правораздавателни правомощия, наказания и пр. Продължава -------------- Интересното за мен е дали преди фермана на Мустафа Хан III еснафът и еснафлъкът в Османската империя са били регулирани, и как по-точно..

Какво точно е станало "вчера"? http://en.wikipedia.org/wiki/Atmosphere_of_Mars (Няма логика шапките на Марс да са съставени от замръзнал азот; Все едно че от атмосферата на Марс да е "изчезнал" въглеродния двуокис, и бил "заменен" с азот..) Тази информация по-долу все още актуална ли е? http://phys.org/news/2015-04-mars-belts-glaciers-frozen.html http://en.wikipedia.org/wiki/Martian_polar_ice_caps Това което аз зная е следното: Северната полярна шапка на Марс е съставена от замръзнала вода плюс замръзнал въглероден двуокис (сух лед); Южната полярна шапка се състои от замръзнал въглероден двуокис (сух лед). Количеството на CO2 в шапките се мени сезонно, и в зависимост от температурните колебания през денонощието. (При определени температурни условия сухият лед сублимира - например през деня или/и през съответното "лято"; през нощта или/и през "зимата" той се отлага/кондензира)

ПС http://hmg.oxfordjournals.org/content/18/R1/R9.full Явно става дума за цял набор от протеини, гени, маркери, който набор е отговорен за пигментацията при хората.. ------ Ако използваме метода на Окам (при липса на информация и знания, той е единствения възможен) - предците на европейците биха били с по-пигментирана кожа, ако са живели продължително (?) в региони с висока слънчева радиация (където по-тъмната пигментация е предимство) - т.е. ако са живяли достатъчно продължително в планините , например в Памир, (Лично аз съм срещал точно такава хипотеза)

Мисля че Невски се е занимавал навремето професионално с генетика (медицинска) и ако беше тук можеше да ни даде повече светлина; В случая ми изглежда (аз не се занимавам с генетика, медицина, биология и нямам никакво образование в тези области) че научната публикация (ако приемем че цитатите в медиите са от нея и са дословни) е подвъпросна. Подвъпросна смятам - дотолкова че кандидатите, т.е причинителите, отговорните за пигментацията при хората а) се приемат от други автори ( http://rstb.royalsocietypublishing.org/content/365/1537/185) за различни от посочените от авторите протеини SLC24A5 и SLC45A2, или б) счита се от други автори че не могат да бъдат точно определени https://uni.hi.is/apalsson/files/2011/10/PM_NG07.pdf

Мое мнение: Нищо по-конктретно по темата не се "върти" тук, предимно се прави политика и се пускат лафчета.. (не го очаквах от Южняка, ама той си знае) ------------ Ако това е вярно (ако е вярно че "Гените SLC24A5 и SLC45A2 определят депигментацията на кожата", и че "у тях -споменатите хора не са били намерени тези гени"), то не виждам какво има за да плачем и да мрънкаме.. (пак мое мнение: Ако трябва да правим дискусия, за да опровергаваме написаното, то следва да е върху по-горното) PS Тази новина (статия) я има в сума ти медии http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-3028813/Europeans-dark-skinned-8-000-years-ago-Pale-complexions-brought-Europe-Near-East-study-claims.html

http://www.dwavesys.com/sites/default/files/D-Wave-brochure-102013F-CA.pdf http://www.dwavesys.com/sites/default/files/D-Wave-Investor%20Presentation-Web100814-2.pdf

Етика и етичност изглежда са различни категории и неща ("етичност"- като качество на хората, на даден човек- синоними "нравственост" или по скоро "човечност";"етика" - като част от философията) Обяснението в уикито за етиката (вижда се че е цитат от някаква монография или учебник) е малко или много общо и ми се струва "неособено" приложимо за разбиране на етичността. Моралът и религията мисля са тези, които са културно/ценностно конктекстни (съгласен съм, че от цитата излиза че етиката е културно и ценностно контекстна), докато фундаменталните етични или нравствени правила, познати като сребърно и златно правила не са се променили от много години насам. (забележка: тези правила са познати на ловците-събирачите, каквито сме като вид от поне 200 000 години, и най-вероятно са "въведени" с върховете на копията) http://en.wikipedia.org/wiki/Golden_Rule Тези правила са залегнали исторически в моралите и религиите - визирам световните, но там те не са универсални, по-точно не се прилагат универсално, с изключение на религиите произхождащи от Индия .вкл будизмът, да кажем, ако говорим за религиите. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BE_%D0%BD%D1%80%D0%B0%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8 Що се касае до новата типология и принципите на различните типове етики, мисля че те са главно производни и причино-следствени на фундаменталните етични закони/правила. (не виждам как би могло да се достигне до етичност и да се говори за етика при/на новите типове, без прилагането на фундаменталните правила; В случая "другите" -контекстно може да са "клиентите", или "пациентите", или "другата организация", или "другите части на организацията" и т.н.)