
nik1
Потребители-
Брой отговори
15096 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
273
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1
-
Една от чувствителната тема в САЩ са жертвите, които армията дава във войните..(не само в САЩ, а във всяка западна страна) Не само това: за 40 години години общественото мнение /нагласи (културата на т.н. безродовото общество,каквито са културите на западните страни) в САЩ се разви дотам да е чувствително и за цивилните жертви, които противниковата страна дава. Справка:сега съдят и вкарват в затвора американци за само съблекани и снимани голи терористи/врагове; за действията си отпреди 40 или 60 години американците биха "били съдени за престъпления срещу човечеството", както казва ген. Маккартър.. (Стефан сега ще почне да ни/ме оплюва или да ни обяснява, колко сме неуки, и как сме в плен на либералната пропаганда, ама негов си проблем) Напълно съм съгласен с теб, споделям виждането - сега, днес, американците трябва да бъдат излъгани, изплашени, надъхани, за да приемат войната..(това им работата на медиите и администрацията) Изцепките (не визирам теб, нали знаеш) за недоравитата сухопътна армия на САЩ ги оставям без коментар Желаещите могатда видят с какво въръжение, ресурси и осигуряване разполага тази "недоравита" сухопътна армия, и каква и е тактиката; Ако ня някого му говорят неща като мобилност, комуникации, логистика, дисциплина, порядък, плътност на огъня- добре, ако не - здраве да е.. Иначе, случайте от световната история, когато голямата сила е била принудена да отстъпи/изтегли армията си- при "несиметрична", партизанска война са бол, та на тая база няма как да се правят изводи за това армиите развити ли са или не-всъност най-силните и развити армии са "побеждавани" в такива войни: монголите (Виетнам), до Велибритания (САЩ, Афганистан),САЩ (пак Виетнам), СССР (пак Афганистан)
- 3103 мнения
-
- Ислямска държава
- война
- (и 5 повече)
-
R1b tribes descended from mammoth hunters, and when mammoths went extinct, they started hunting other large game such as bisons and aurochs. ... ... ... About 6,000 years ago the Indo-Europeans started to spread-out from their proto-Indo-European homeland in Central Eurasia, between the southern Ural Mountains, the North Caucasus, and the Black Sea.[11] About 4,000 years ago Indo-European speaking peoples started to migrate out of the Eurasian steppes.. (последното го пише един автор - Christopher I. Beckwith) ПС Изглежда R1b се е разпространила в Леванта и Африка (през Месопотамия)
-
Най-важният въпрос явно остава открит - къде е е първичната прародина на ИЕ? Перкунас може и следва да направи някакви предположения (аз не виждам от пищешите в темата, някой друг да показва/има интереси и познания по езикознание) Имам предвид това което и авторите казват и "казват" - Ямна може да е вторична ИЕ прародина, (и само за част от ИЕ езици в Европа) първичната може да се намира в един по-широк регион. (От друга страна, и в същия смисъл - според някои автори Ямна, е по скоро мястото на формирането на арийските езици) There's more work to be done. The genetic and linguistic data support the idea that Indo-European entered Europe via the steppes around 4,500 years ago, but "it's still not clear to me where the oldest branches" of the language come from, says Carles Lalueza-Fox, a geneticist at the University of Barcelona. Indo-European might have originated elsewhere, with the steppe route being just one of several ways that a root tongue made it to southern Europe, Iran, and India, Lalueza-Fox says. The study's authors concede the point—but not the argument. "We don't know if the steppe is the ultimate source" of Indo-European language, Lazaridis says. "If we can get data from those regions, it will answer a lot of questions."
-
Темата е интересна стига да не се превърта в икономическо политиканство/демагогия Има форум за икономика, предлагам там да се дискутират икономическите политики в Аржентина - по времето на Перон и преди/след него, Само ще спомена че аз съм крайно скептичен че субсидиите, раздуването на държавните разходи и икономическия популизъм (това "де факто" и по определение е лява политика) могат да имат дългосрочен положителен ефект върху икономиките на страните (още повече говорим за страни, в които върховенството на закона, и ефективността на институциите са подвъпросни) Вижте какво стана с Гърция, в която се наливаха и продължават да се наливат федерални пари (ЕС пари): През 1980 година БНП на човек от населението е 97 процента от равнището на ЕУ, сега е 84 процента и то при наличие на страни които свалят общо летвата, да не говорим как спада конкуретносспособността на гръцката икономика след 1981 година. Както и го въртим и сучем причините за състоянието на гръцката икономика са: субсидиите, раздуването на държавните разходи, и икономическия популизъм (икономическите анализатори ,т е в икономичевските анализи периода на управлението на социалистите в Гърция се нарича "десетилетие на икономиески популизъм") ПС Вероятно намесата на държавата в икономиката (по някакви начини) на една неразвита селска страна би способствало по бъзрзото и деаграризиране и би създало голям растеж на БНП (като изкараш от полето милионите или стотици милиони (Китай) селяни и ги превърнеш в промишлени работници, няма как да не дръпнеш нагоре), Ключът към бараката, мойте момчета (да чете и мисли Ангелчо, Фружин и сие) е че да преминеш "капана на средните доходи" (след като вече си деаграризиран) трябва нещо по различно - а то да постигнеш и подържаш върховенство на закона и ефективност на институциите и да прмахнеш пречките и ограниченията за бизнеса (това - за да направиш страната си привлекателна за бизнеса и за правене на бизнес, защото страните и народите могат да станат богати само чрез/при наличе на работещ и конкуретноспособен бизнес, стига да не извират "мед и масло" от недрта на земята.(ако само печатането на пари помагаше то Танзания щещ да е най-богата и развита страна това не просто лема/леми в икономиката, това са законите мойте момчета, другото са фантазии, няма печатане на пари, няма "среден път", пътят е само един,повтарям: трябва да постигнеш и подържаш върховенството на закона и ефективността на институциите, и да премахнеш пречките и ограниченията за бизнеса (това - за да направиш страната си привлекателна за бизнеса и за правене на бизнес, защото страните и народите могат да станат богати само чрез/при наличе на работещ и конкуретноспособен бизнес)
-
Според мен, Перон не е диктатор, а е демократичен лидер популист /Популист - в стил "Бойко", или много повече от Бойко, само че Перон води лява икономическа политика и националистка такава.. Иначе, вероятно Перон няма принципи (след като партията му съчетава хора с леви, крайно леви, и десни и крайно десни виждания).. освен оставането му на власт, и лявата му и националистична политика в този контекст изглежда като "флирт с избирателя"/ Може би има някакво "усещане" че Перон/управлението му са авторитарни (което изглежда не е така фактологично) - защото страната в края на управлението му не тръгва/не продължава по пътя на демокрацията, а се засилват и очертават тенденции към това страната да се превърне в "полукорпоративна" държава , споделящата чертите на междувоенните европейски режими. ПС Може да се спори и дискутира около левият аржентиски модел на Перон, но аз мисля че той няма толкова общо със "скандинавския" модел, при който активната ролята на държавата е ограничена до намеса в преразпредлението.. /Норвегия според мен е частен случай заради това че държавата разполага с големи финансови натрупвания/фондове, с източник петрола/
-
В книгата пишеше за германците/явно франките/ (За славяните не съм убеден че били са преобладаващо "зърнояди" , но не го изключвам) ----- Вижте какво пише Инб-Фадлан икономиката и диетата на волжските Българи: "големи количества овес/просо + чобанлък" (икономика)., "овесена каша + различни меса" (диета) Чобанлъка си го има, той никога не си е "отивал" (ако го гледаме така), но мисля земеделието се развива като "гъба", щом има чалъм, а в лесостепите има такъв чалъм.. (Те и част от азиатските хуни също са имали земеделие, явно никои не бяга от "по-хубавото"(?) ) http://annales.info/step/hunny/zemled.htm ПС Няма пречка да се съчетават земеделието и скотовъдството, стига да има "мегдан" (най-общо казано); -Нивите може да са около постоянните селища на народа, а да се чобанства с овцете из свободните равнини и ливади /описано за волжските българи 9-10-11(?) век; вероятно се отнася и за дунавските българи 8-9-10 век; за каракачани; власи; тези хуни за които се пишеше по-горе/ -Или народът може да се мести/пастирства с животните, цялата стока и челяд, да се установа временно на едно място (т.е да си мести "селото"), и да "експолоатира" аграрно част от земята на пасищата, така до следващото му местене на друго място. /описано при монголите - част от тях/ ППС Не ми се търсят изворите за славяните, по мои спомени някъде ги описваха като полуномади или номади (местят се на едно място, правят си землянки, палват гората, после орат, сеят и жънат, и в следващия сезон си бият шута)
-
Това е така, но за мен това не доказва тезата (и не дава "намек" за мен) че скотовъдството през 9-10 век е с било с по-висока добавена стойност от земеделието (това земеделие което е било "правено" преди 11 век, преди иновациите).. Тезата си е твоя, предполагам? В онея книги пишеше че 70 процента от диетата на хората от онова време е била зърнена.. ПС Като казваш че 60-65 декара (площта със зърнените култури необходима за изхранването на едно семейство) че били много или "невъзможни"(?) за обработване (или какво акцентираш, сложил си три удивителни), ами защо не вземеш да сметнеш за колко време (за колко часа ) часа ще се изорат 65 декара при скорост на оране 2 километра в час? /Аз ще илюстрирам: Образно казано, ако правиш 1 бразда на метър широчина (този параметър е хипотетичен- с точните стойности/данни ще се мащабира резулта от примера), и се движеш със средна скорост 2 километра в час (пак условно) , то за един час ще изореш 2 декара, или 2000 квадратни метра 2 000 метра дължина X 1 метър широчина = 2000 квадратни метра При тези условия, за три усилени дни в оране, ще изореш (т.е земеделеца ще изоре ) твоите си65 декара, нали така?/
-
Дай да видя тези материали, защото не вярвам на горната теза... Няма никаква логика някой някъде да се занимава със земеделие преди 11 век, вместо със скотовъдство, при условие че по нашите земи (и не само) тогава земята е "бол" - съобразено с броя на населението, в девети-десети век век по българските земи я има един милион човека,я няма) ПС Знам колко е производителността на зърно от декар през средновековието- да кажем около осемдесет килограма на декар, но не знам по какви сметки и по каква ботаническа наука добивът от зелена маса на свободнорастящата трева е по-голям от добивът на зелена маса от овес (в цяла средновековка Средна Европа и в Русия до началото на 20 век се гледа предимно овес, но не защото житото не вирее) заедно с овесените зърна които служат за храна или могат да се продадат..Който овес също е трева, но е култувирана! Все едно става дума за някаква трева мутант? Освен това да не би хората преди 11 век да не са яли зеленчуци, боб(бакла), овошки и маслини, та да не е имало производство, или тези култури преди 11 век да са давали по 10 килограма на декар, та да не са били рентабилни? Тая теза ми с е струва някаква съвсем "измислена", и аз не и вярвам (поне докато не я видя цитирана, не видя какво точно е писал автора видя текста)
-
Точно това акцентирах в три мои поста преди последният ми: цените сега, в реални пари,на зърното,боба, ориза и овощите и ориза са по-ниски отколкото тези цени в същите реални пари отпреди 1000-500 години Това е така поради добрата инфраструктура която имаме сега, евтиният ("голямогабаритен") транспорт, заради мехизираното, осигурено с пестициди и торове и "голямоплощно" земеделие. (Имам данни за османлъка - например една ока грозде от някаъв сорт, това са 1200 грама, е струвала колкото три оки говеждо)
-
Работната ръка/труда са от семейството. Не ми е известно някой ординарен земеделец да е плащал надници, при условие че има жена, и пет деца (дори и да има такива случи, те според мен са изключения, а не правило) ПС Ако имаш сто декара, и решиш да си пасеш овцете на тях, ще изкараш 3200 лева Ако имаш сто декара и комбинираш културите, така че работата да разпределена равномерно (натоварването да е равномерно и да не е непосилно, което значи че може да не засадиш всичко) - ще изкараш , с помощта на семейството си, да кажем 15 000-20 000 лева.от земеделие и още няколко хиляди от животни Заради тази сметки мисля земеделието (дребното) е разпространено и се практува масово; където го гопозволяват почвите и климата.... Ако беше вярно тезата на опонента ми, (на която теза слагате плюсове), то и досега щяхме даси пасем овцете както в Оногондурия..
-
PS Ще го илюстрирам ипо друг начин: 7 декара (плюс-минус) , само като пасище - една овца ; годишен приход 200 лева днешни пари (общ приход от сирене/кашкавал, вълна и агне) 7 декара с овес (овесът е най-разпространената култура по онова време в страните/регионите с влажно лято, защото сламата му има добра хранителна стойност за животните) - една овца и половина (т.е годишен приход 300 лева по днешни пари) + 700 килограма зърно (т.е годишен приход 2100-2500 лева по днешни пари), общо годишен приход 2 400-3000 лева днешни пари. Ей това е (нещо сбъркано има с тези плюсове ,слагайте на Графа такива, и на мен за този пост, математиката не лъже)
-
Земеделецът който произвежда и продава зърно, и/или плодове, има и волове и овце за лична употреба (и продуктите от тях), та затова смятам че производството и продажбата на вълната, и говеждото месо не са (не са били ) дейности които носят условно/относително "висока" добавена стойност (пазарна цена на тези продукти е оставала "условно"/относително ниска) Ето съвременен пример (за примерите от онова време може да каже Графа, или да се видят цените на тези стоки тук през османлъка) http://www.noa.bg/poleznisaveti_syvet.aspx?id=777 Кило вълна, средна цена на производител: 1,30 - 1,20 лева Кило маслини, купени от производител в Солун: 4 лева (приемам че "едно евро" по гръцкия страндарт е горе долу "един лев" по българския стандарт) Кило боб , при механизирано /интензивно/ земеделие: цена по-висока от тази на вълната; Кило ориз - ? Кило леща - ?
-
БГ-кавалерията да кажем след около 850 година (плюс-минус) е средна (Съпоставима е с арабската кавалерия по онова време, а не с куманската да кажем) Дори и да се абстрахираме от всички наративи, то има напълно достоверен разказ за това - "Чудото на свети Георги с българина", в който човекът разказва за брадвата си; Брадвите се изполват в близък бой, които факт отхвърля "куманската хипотеза". ------------------- Номадите са милитаризирани, но пък не всички имат (финансови, и/или технически, физически) възможности да си набавят (купуват, крадват) желязо или да го обработват, или просто тактиката им е друга..Например куманите и монголите ("ранните" на Чингиз хан), също хуни, жужани имат и ползват https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&uact=8&ved=0CCEQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.bulgari-istoria-2010.com%2FbooksRu%2FHudyakov_Vooruzjenrie_1.pdf&ei=xkLRVN_7NcT0ULiagIAH&usg=AFQjCNGc4yggNCG_NcYFItCl_x9WsTC8Sg&bvm=bv.85076809,d.d24 желязо колкото за върховете на стрелите им, Дори в по-късния период, мнозинството от монголите са т.н. "стрелци" (освен "стрелците" има и т.н. "мечоносци") лека кавалерия демек, които са въоръжени са с два лъка и са облечени с най-простото защитно облекло - кожени латуни. Нещата тук не са еднозначни: сарматите, аварите и сянби http://forum-eurasica.ru/index.php?/topic/2921-latnaia-kavaleriia-sianbi-dominirovala-v-veliko/ се смятат, т.е. описват в изворите за добре защитени конници, пригодени за близък бой, но за да са такива, си има разни причини. Оногондурите пък се описват като голтаци (то от тях май няма нищо запазено в "прародината им", освен няколко "стоянки" за добитък), та затова смятам че кавалерията (в мнозинствто си) е била лека (и много мобилна) в началото на битуването им по българско.. /Земеделието носи по-висока "добавена стойност" от пастирството,отделно от това усядането прави възможно развитието на занаятлъка, а и имат богат съсед, от който могат да се снабдяват със, т.е да купуват желязо/
-
http://www.adms-pv.bg/spravki/dela/SD/0061d814/04552014.htm Това е поредната "мъдрост". Човекът са го пипнали с 34 килограма нарязан тютюн (минус няколко килограма цели листа) без никакви документи (фактури, касови бележки, или протоколи, които да удостоверяват че е платен акциза), в общо седем чувала (вярно, в единия чувал е имало цели листа, които не са акцизна стока), и прокурорът преценил че "липсвали обективни признаци за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК" (Иначе хората могат се осъждат с присъда за половин-един килограм тютюн)
-
Нещо си в грешка. Има хора които късат бандерола от кутията (не само го унищожават), а при опакования тютюн бандеролът най-често се сваля напълно.. За разлика от бандерола, то при консумацията би трябвало да се унищожава не той, а съдържанието на опаковката - цигари и напитка. Това изказване е тъпо - ще задължаваме хората непосредствено след отварянето на кутията/бутилката да консумират? Няма такъв филм, освен в нечие болно съзнание.. И да повторя бандеролът е ценна книга (по легално определение и функции), която със скъсването си се унищожава, а какво мислиш ти че е бандеролът няма голямо значение (освен за дискусията) Тези разсъждения са като обяснения на ромка за това, че не е свила дадена вещ: истината ще ти кажа, нито съм я купувала, нито съм я крала - тя беше там и аз е взех. Като правиш лични инсинуации за разсъжденията на човекът с когото дискутираш - изпадаш в положението да те мислят за невъзпитан човек с инфантилно поведение. (е, ако искаш да подържаш този си имидж - добре, проблемът си е твой.. Ти май си имаш такъв стил и стереотип са дискусия с хората, с които имате различни мнения?)
-
PS Тютюнът за лична употреба не е стока/акцизна стока Макар че няма легално опредление за стока/акзицна стока в Наказателния Кодекс, чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия гласи: Чл. 25. на закона указва че потребителят унищожава/следва да унищожи/ще унищожи бандерола при консумация на тютюна, т.е според теста отпада изискването тютюнът и тютюневото изделие да имат бандерол при непосредствения консуматор (бандеролът е ценна книга, която при унищожаването си губи функциите си и значението си на такава) Ако такова изискване все пак се приеме че съществува, то всеки краен потребител, унищожил бандерола на тютюневото изделие е наказателно отговорен (и/или ще трява да доказва плащането на акзиц), което е правен и житейски абсурд.. (за съжаление, в страна и култура като нашата, култура с голямо властово разстояние, съдиите вместо да мислят по- обективно, предпочтат да го зачукат на обикновения човецец- примерите от по-горе го доказват)
-
Според тезата и принципите на Хънтингтън в момента трябва да обособим например "Англо-саксонска цивилизация", "Скандинавска цивилизация", "Средноевропейска Католическа цивилизация", "Карибска цивилизация", "Близкоизточна цивилизация", "Северолатиноамериканска цивилизация", също така "Западноафриканска цивилизация", "Североафриканска цивилизация", и други; Също така , погледнато строго и само по религия - "Сунитска Цивилизация", "Шиитска цивилизация", "Православна цивилизация", Протестантска цивилизация, и т.н.
-
Съгласен съм, цените на стоките могат да намаляват не само заради повишеното им предлагане, а и заради намаляването на златото в оборота С една бележка от мен: златото според мен е стока само при липса на усл "златен стадарт" , златно "покритие" на парите, в алтернативата златото според мен са абсолютни пари Златото може да се складира или изполва за украшения - предлаганото количество съответно да намалява, или обратно да се увеличава; при условен "златен страндарт" то би следвало да се разглежда като пари , един вид че парите в оборот намаляват или пък се увеличават.
-
Това че си против да слагаш страните в общ кюп, не означава че си прав За църквата съм съгласен донякъде, с много условности (защото църквата за вярващите не е институция, църквата са самите вярващи), за останалото изобщо не съм съгласен. Мисля, че 100 процента от институциите в Индия, Бангладеш, Япония (ааа там си имат император от едно време), Корея, Сингапур и Тайван @сие са западни... ( можем да махнем от списъка ислямските републики и монархии, Бруней и Катар, и народните републики) Не виждам с какво фактът, че в Корея или не знам си къде има авторитарни уклони в управлението променя по-горния модел. (такива имаше на европейска почва ,в Испания, и в Португалия през 20 век) Същото е и с т.н. "институционален колективизъм", чийто стойности за скандинавските страни са толкова високи (или дори по-високи), колкто са в източноазиатските страни http://www.tlu.ee/~sirvir/IKM/Leadership%20Dimensions/institutional_collectivism.html ПС Искам да напомя нещо на всички, които изтъкват културните разлики и различните практики: Европа и Западът не е монокултурна общност (например белгийците мамят системата като си предават билетчетата при слизане от влака, германците не го правят, и това е така защото белгийската и френската култура са с високи нива на неравновластност), "общи" са само институциите и модела.
-
За мен, определението за цивилизация , което не е отхвърлено/отхвърляно с аргументи тук във форума, и за което аз не намирам аргументи против е: Просто и ясно Еми няма как сега да има "Ислямска цивилизация" в Турция и "Синска цивилизация" в Сингапур, Тайван или Япония ("японска цивилизация") след като за турците, сингапурците и японците и индииците сега, за последните няколко поколения са важни същите (на 100 процента) ценности, норми и институции, каквито са важните и за Запада: Национална държава; Отделяне на църквата от светската власт; Парламент в който са представени партиите на гражданите; Неприкосновеност на частната собственост; Пазарна икономика; Върховенство на закона и равенство през закона; Свободна преса; Свобода на личния живот; Свобода на вероизповеданието; Свобода на събиранията; Задължително образование или по-общо-образование; и т.н.
-
Културата е сложна материя, и аз имам много големи съмнения че авторите имат достатъчно широки /дълбоки знания върху нея, Всичко това ми се вижда кофти, да не кажа пошло "нагаждачество" и популизъм.. ПС1 Българите вероятно бихме се чувствали добре/уютно в Китай (или в Азербайждан) , както китайците, мнозинството се чувстват уютно и комфортно в БГ (това е факт за мен, защото говоря и общувам с много китайци и китайки в България) Това последното е така заради сходната среда/културни особености и повечето предприемаческа свобода в България. Забележка: В културните си особености сме доста сходни с китайците (особено като скромност, несебеизтъкване, и гъвкавост) , и като съвсем непознати успяваме да намираме общ език с тях, и те намират с нас такъв....Достатъчно е българина да изпее "ни-хау" на китаеца, или на китайката и "завръзката", "приказката" става - аз това го пробвам и се получава винаги. ПС2 Попадайки в Китай, западноевропейците изпадат в културен шок, но в такъв изпадат и попадайки в България..
-
Моя забележка: населението на Англия се възстановява до нива на 14 век, едва в 18 век; като минава над 8-те милиона чак в 19 век (във викторианската епоха) Според Христо Матанов, от когото са цитатите , 13-14 век се характеризират със следните особености (в България, и Добруджа) 1. Глобален климатичен оптимум (който според Матанов свършва в края на 14 век, след което Европа попада в малък ледников период), съчетан със изсичането на горите (в Добруджа също ) Горите според Матанов се изсичат при климатичен оптимум, и съответно - не се възстановяват след него. 2 . Татарски нашествия (с тях идва чума със/от средноазиатски произход/локос) 3. Чума (с възможен североафрикански първо-произход)
-
Плъховете са постоянни спътници на моряците, така че не виждам как може българските черноморски пристанища са останат незасегнати от чумата (освен ако венецианските и генуезки плъхове са имали имунитет/антигени срещу чумата) Няма източници за чумата в българия, ама има ли изобщо някакви източници от онова време за епидемии в българско? (ще рече човек, че епидемиите са отминавали България, или че българите са се борили с тях успешно с магии и лучец)
-
PS Аз не съм съгласен във форум Наука "въпросът" и дискусията да се свежда до определения (тяхното наличие, общоприемане или неприемане).. Защо? Защото има теория (теории), която, ако просто се придържаме към "удобните" ни определения, ще трябва да изхвърлим на боклука (което е антинаука) Дайте първо да видим теориите на цивилизциите, и какво те дават като определения за цивилизции (това което може да се синтезира или е синтезирано на база на тези разработки) и тогава да си мерим пи.....ките.. ------------------- Искам да ви попитам всички поддържници на съществуването на ислямска цивилизция в момента, Турция част от ислямската цивилизация ли е? Ако не, защо не е част от ислямската цивилизация? (ще ви кажа предварително че в Турция религиозността на населението е много висока) Очаквам ясен отговор. Ако пък смятате че Турция е част от ислямската цивилизация (заради религията и заради високата религиозност), то Етиопия от коя цивизация е? Ами Мексико? Ами Сингапур?