nik1

Атоме, аз правя само предположения/връзки и задавам въпрос, ти изглежда се опитваш да се хващаш за думите. Ще обясня по-общо и синтетично виждането си (за да не влизам в дребноспорие) Думата господар съществува (регистрирана е) във всички славянски езици, и тя има едно и също значение в тези езици. Според мен вероятността една дума да се развие по абсолютно еднакъв начин от друга обща (за езиците) дума в/за 3 групи от общо 8-10 на брой разделени (макар и близко родствени) клони към 0,15 Пак според мен вероятността една обща дума за 8-10 езика да е съществувала на ниво преди разделяне на езика (на тези 8-10 на брой езици в три групи) е по-голяма от 0,5. Може да се мисли и каква е вероятността тази дума да се е развила в един език (една група) и да е проникнала в другите езици, но предполагам че тази вероятност е малка (условно вероятността е 0,10 - 0,30 (от 100 общи славянски думи 10 думи са проникнали в останалите 7-9 езика от първоизточник един от езиците) Ако мислиш друго - моля коригирай вероятностите според твоите виждания. Става ли? По такава "логика" на "засичане" (думата не е регистрира в периода -> значи я няма и не я е имало до началото периода) май излиза че българските славяни са нямали (друга) дума за мечка, и освен това че те или техните предци не са чували думата "медвед" (или близка до нея по изговаряне) Ти направо ни разби с логиката си. Разбира се, че има такива думи, но това НЕ значи че "всички общи думи не са съществували в периода Urheimat" (което изглежда се опитваш да внушаваш) За господар - не разбрах само защо трябва да приема за вярно твърдението ти че думата не е обща на ниво Urheimat?? (Заради сините или черните/кафявите ти очи ли, или що?)

Да не излезне цялата "господарска" работа "овча"? ("лорд"/собственик на овцете, животните) Пехлеви: gōspand-ar -> господар (господ) Говорим за етос/етнос на най-ниското ниво на социалната и материалната култура каквото ниво имат "етосите" от Пакса; /Границите на Пакса зависят от периода, не са фиксирани; в съответния период славянският Urheimat e в границите на Пакса/

"Кръчмарската хипотеза" е крайно съмнителна/ направо невероятна, толкова колкото и тази за "владетеля на овцете" Славяните в Urheimat-a са полуномади, жиеещи в землянски/в последствие полуземлянки, и нямат нито кръчми, нито гостиници, нито дворове, и са с изключително бедна материална култура. (думата господар е общославянска) ПС Всъщност те са имали овце и кози и в този смисъл може да се мисли за "овчарска хипотеза" (да кажем без иранско влияние)

Думата "господар" е общославянска т.е. съществува много преди появата на разните феодали и лордове, барони и "господинчовци" и "господари" Добре е да се изясни каква е етимологията и, преди да се пише за "семантични трансформации" Думата "господар" е общославянска т.е. съществува много преди появата на разните феодали и лордове, барони и "господинчовци" и "господари" Добре е да се изясни каква е етимологията и, преди да се пише за "семантични трансформации"

Първата дума е типично славянска със значение в праславянския език на "хазяин"/"глава" Втората дума е общославянска; вероятно (?) има някакви ирански връзки/корени и паралели (славяно-ирански контакти) - вижте перс. gospanddar

Малко наука: Исключительную роль в образовании целого ряда названий господина, хозяина, супруга сыграл индоевропейский корень *pot-, издавна заслуженно пользовавшийся большим вниманием лингвистов, видевших в нем древнее значение ‘господин, родоначальник, pater familias’[1337 - Ср. О. Schrader. Reallexikon, стр. 215.], которое должно было многократно развиться и измениться в условиях отдельных языков. При этом одному из значений и.-е. *pot- в этимологических исследованиях уделяется обычно немного внимания, в то время как его древность совершенно бесспорна. Здесь имеется в виду значение ‘сам’ у литовск. pats, paties м. p., pati ж. р., авест. xvae-pati- ‘он сам’[1338 - Waide — Pokorny, Bd. II, стр. 77–78.]. Эти свидетельства имеют большую доказательную силу. Есть основание думать, что древнейшим значением и.-е. *pot- было местоименное значение, предполагающее соответствующую морфологическую функцию и роль. Так могут быть правильнее поняты вероятные случаи энклитического употребления безударной формы *pot-, например, лат. pte, подчеркивающее отношение к соответствующему лицу, ср. случаи mihipte, meopte, suapte[1339 - А. Вальде придерживается иного мнения («Lateinisches etymologisches Wörterbuch», стр. 620).]; сюда же, возможно, хеттская энклитика с неясным значением −pit. И.-е. *pot- ‘сам’ представляло прекрасную семантическую основу для позднейшего развития значений ‘супруг, муж’, в чем убеждают семантические аналогии литовск. pats ‘сам; супруг’, pati ‘сама; супруга’, русск. сам. Таким же вторичным могло явиться значение ‘господин, хозяин, начальник, глава’, которое обычно реализуется лишь в разнообразных сложениях с конкретизирующей первой частью, причем эти сложения в отдельных индоевропейских языках совершенно расходятся между собой как материально различные, хотя и аналогичные образования. Если, напротив, признать древними значения ‘глава рода, pater familias’, то это чревато непреодолимыми трудностями семантического порядка. В частности, просто невозможно будет из этих значений объяснить факты чисто местоименного происхождения, энклитики и их значения. Эти известные индоевропейские факты были изложены здесь с целью показать, что в общепринятом объяснении далеко не все несомненно и что, кроме ряда специально лингвистических моментов, сомнению подлежит существование общеиндоевропейского термина ‘глава рода’ в смысле ‘мужчина-вождь’. Реальную форму для него указать трудно. Исходной является индоевропейская основа *pot-, poti-, ср. готск. fadi- в сложении brup-fadi- ‘жених’[1340 - К. Verner. Eine Ausnahme der ersten Lautverschiebung. — KZ, Bd. 23, 1875, стр. 97 и след.; ср. еще J. Kurylowicz. Accentuation, стр. 236, где говорится об исконной баритонности слова.], др.-инд. patis ‘господин, хозяин, супруг’, авест. paitis, среднеперс. pat, новоперс. −bad (в сложениях) ‘господин’[1341 - С. С. Uhlenbeck, стр. 154.], греч. πόσις ‘супруг’, δεσ-πότης ‘господин’, лат. potis ‘могучий; могущественный’, hospes, hospitis ‘гость; хозяин’[1342 - Wаldе — Pokorny, Bd. II, стр. 77–78.]. Алб. fat ‘супруг’ считают заимствованным из герм. *fadi[1343 - N. Jokl. Studien zur albanesischen Etymologie und Wortbildung, стр. 107.]. Литовск. pats подробно анализирует П. Скарджюс[1344 - P. Skardzius. Lietuviu kalbos zodziu daryba, стр. 49; см. еще K. Mülеnbach, III, стр. 124.], который говорит о происхождении данной балтийской −i-основы из первоначальной согласной основы, ср. образование др.-инд. pat-ni ‘госпожа, жена’, литовск. vies-patni. В огромном большинстве случаев для и.-е. pot-обобщена −i-основа, от которой образован глагол др.-инд. pdtyate ‘господствует’[1345 - См. É. Benveniste. Origines de la formation des noms en indoeuropéen, стр. 63–64.]. Предположение Вейсвейлера о заимствовании и.-е. *potis < шумерск. pa-te-si ‘глава города’ было встречено неодобрительно М. Майрхофером[1346 - M. Mауrhоfer. Indogermanische Wortforschung seit Kriegsende. — «Studien zur indogermanischen Grundsprache», 4. Heft. Wien, 1952, стр. 40–41.], который не согласен с Вейсвейлером в том, что значение ‘сам’ для и.-е. *potis вторично. И.-е. *pot- в славянском сохранилось в «связанном» виде, в составе сложения: ст.-слав. господь. Это отмечает А. Мейе, указывая, что вторая часть сложения представляет древнее *pot-, *pod- со смешанной парадигмой склонения из форм на −i- и на −о-[1347 - A. Meillet. Études, стр. 207.]. Смешение этих форм легко понять как результат естественных аналогических воздействий в сфере форм склонения. Менее ясен вопрос о развитии слав. −podь из и.-е. *pot-. Некоторые исследователи только констатируют наличие двух различных форм с t и с d, ср. А. Брюкнер[1348 - A. Brückner. Über Etymologien und Etymologisieren, стр. 40–45.], который отмечает вто-ричность слав. −d- в −podь, как в tvьrdъ: литовск. tvirtas. А. Мейе пытался обосновать также древность обоих вариантов *pot-/’*pod причем pod-, кроме gospodь, ср. еще в греч. δεσπόζω[1349 - A. Meillet. Sur les correspondents du mot Sanscrit patih. — WuS. Bd. 12. 1929, стр. 17.], с чем не все согласны. Оригинальное объяснение предложил В. Венгляж[1350 - W. Weglarz. Przyczynek do praslowianskiei fonetyki historycznej. — «Sprawozdania PAU», t. XLI, 1936, стр. 313–316.], усмотрев в gospodь (при potьbega) форму с d, озвонченным в вин. п. ед. ч. *ghost-pot-m перед носовым сонантом. Напротив, совершенно произвольно объяснение Яна Отрембского[1351 - См. рецензию Я. Отрембского на кн.: J. Pokorny. Indogermanisches etymologisches Wörterbuch, Lief. 4–5. — «Lingua Posneniensis», t. Ш, 1951, стр. 296.]: d в gospodь происходит из частого употребления сложения gos-podь в обратном порядке: *pod-gost-, русск. погост (?). Наиболее серьезно объяснение В. Венгляжа, слабым местом которого, правда, является отсутствие достоверных аналогий озвончения глухого согласного перед окончанием винительного падежа единственного числа. Р. Мух[1352 - R. Much. Der germanische Himmelsgott. — «Abhandlungen zur germanischen Philologie. Festgabe für Richard Heinzel». Halle, 1898, стр. 213–214.] стремился объяснить d иным путем, предполагая заимствование из германского, где −d- (из и.-е. t) закономерно, ср. готск. brup-fadi- ‘жених’, hunda-fadi- ‘сотник’. Но для этого нужно было принять готск. *gas(ti)fadi- которое ни готскому, ни остальным германским языкам неизвестно. Греч. δεσπότης, санскр. jās-pati- слав. gospodь в своей первой части совершенно различны в материальном отношении[1353 - H. Pedersen. Die Gutturale im Albanischen. — KZ, Bd. 36, стр. 32.]. Слав. gospodь, которое нас здесь главным образом интересует, объясняют обычно из *gostь-podь как сокращение в речи[1354 - См. Е. Fraenkel. Lituanica. — KZ, Bd. 50, 1922, стр. 215 и след.; его же. Zur Verstümmelung bzw. Unterdrückung funktionsschwacher oder funktionsarmer Elemente in den baltoslavischen Sprachen. — IF, Bd. 41, 1923, стр. 401–402; его же. Morphologisches und Etymologisches. — «Lingua Posnaniensis», t. IV, 1953, стр. 101. О мерной части сложения см. также Г. А. Ильинский. Праславянская грамматика, стр. 305.]. Кроме Э. Френкеля, особенно последовательно проводившего эту точку зрения, объясняет из *gostь-podь, правда, через «дистантную» диссимиляцию, славянское слово В. Махек[1355 - См. V. Machek. Etymologies slaves, стр. 97–98.]. Таким образом, лингвисты отказываются от старого объяснения А. Мейе[1356 - A. Meillet, — MSL, t. 10, стр. 139.], принимаемого на веру А. Преображенским[1357 - А. Преображенский, т. I, стр. 151.]: из *gio/es-, которое объединяет санскр. jas-, греч. δεσ. Согласен с точкой зрения Э. Френкеля и В. Махека также Фр. Славский[1358 - Fr. Slawski, стр. 326; ср. еще Holub — Kopecny, стр. 129.]. Обстоятельное объяснение происхождения d в слав. gospodь предложил Э. Френкель[1359 - Е. Fraenkel. Slavisch gospodь, lit viespats, preuß. waispattin und Zubehör. — ZfslPh, Bd. 20, 1948, стр. 51–89.]. Он отклоняет существующие объяснения, видя в наличии d славянское новшество, возникшее под влиянием созвучной, употребляющейся рядом формы слав.svobodь. Греч. δεσπόζειν, по мнению Э. Френкеля, не может быть объяснено как местное аналогическое изменение из *δεσπόσσειν. Принимаемое другими происхождение d из смешанной согласной парадигмы склонения *pot-/*pod- он обходит. Итак, основное значение Э. Френкель придает влиянию svobodь ‘свободный’ на gospodь, которые он как слова, близкие по значению, противопоставляет ст.-слав. рабъ. Возможности влияния обоснованы им недостаточно, факты и примеры отсутствуют, да и сама близость упомянутых двух слов не очевидна. Ст.-слав. свободь ‘свободный’—результат позднего переразложения слав. собир. svob-oda (см. выше). Поэтому изложенные Э. Френкелем попутно соображения, согласно которым, svobodь: s(v)obь = φυγάς, φυγάδος: φυγή, а латышск. svabads ‘schlaff, müde, los, ungebunden’ исконно родственно с svobodь, не могут не вызвать возражений. В сложении литовск. viespats (*ueiks-pot-, ср. готск. weihs ‘κώμη, άγρός’) Э. Френкель видит старый синоним слав. *gostь-podь, ср. значения современных литовск. viesis (диал.), латышск. viesis ‘гость’. Термин *gostьpodь сначала использовался как обращение чужеземцев к главе рода, а потом был обобщен как обращения самих членов рода к главе[1360 - Ср. V. Machek. Etymologies slaves, стр. 97–98.]. При всей допустимости этих объяснений нужно согласиться, что в истории слав. gospodь еще очень много неясного как в развитии значения, так и в развитии фонетической формы. Таким образом, направление семантического развития и.-е. *pot- следующее: первичность местоименного значения, включение в отдельных языках в термины родства, образование целого ряда вторичных сложений с конкретными функциями, одним из которых является слав. gospodь[1361 - Старые объяснения см. А. Рiсtet. Les origines indo-européennes, t. II, стр. 64; J. Schmidt. Zwei arische a-Laute und die Palatalen. — KZ, Bd. 25, 1879. стр. 16, 145, который предвосхищает уже упоминавшееся объяснение А. Мейе: О. Richter. Griech. δεσπότης. — KZ. Bd. 36, 1898, стр. III и след.*ge/ S-poda- ‘невольница’, ср. авест. jahika- ‘die Dirne’ и греч. πέδη ‘окопы’; J. Loewenthal. Etymologische Parerga. «Beiträge», Bd. 49, 1924–1925, стр. 423; *ghostipədi-s ‘der Gäste het’: ст.-слав. попадж, др.-в.-нем. fazzon «хватать»; Ф. Е. Корш. — «Известия Академии наук», 1907, стр. 755–768: gospodarь < перс. gospanddar и др. Цит. по кн.: А. Преображенский, т. I. стр. 151.]. Женская форма от и.-е. *pot- образовывалась присоединением к согласной основе суффикса *-n-iā-[1362 - Ср. A. Meillet. Essai de chronologie des langues indoeuropéennes, стр. 22.]. Значение *pot-niā, *potnī обнаруживает явную зависимость от вторичных мужских значений и. -е. *pot-, реализованных большей частью в сложениях δεσπότης, jāspati-, dampati-, gospodь, viespats ‘хозяин, господин’ и т. д. (ср. выше), следовательно, засвидетельствованное значение *potniā: греч. πότνια ‘госпожа, владычица’, др.-инд. patnī, также вторично, ср. сложение др. — литовск. vies-patni, греч. δεα-ποινα. Славянская форма, продолжающая древнюю женскую форму на −ni, а именно — *gospodyńi, польск. gospodyni ‘хозяйка’, претерпела целый ряд дополнительных фонетических изменений, влияний и выравниваний. Непосредственно *potnī, литовск. −patni дало бы слав. *(gos)podni >*gosponi, после чего могло наступить выравнивание > gospodyńi — по мужск. gospodь с заметным влиянием старых −у-основ: svekry. и др.[1363 - J. Zubaty. Zu den slavischen Femininbildungen auf-yni, стр. 355–365; E. Hermann. Entstehung der slavischen Substantiva auf −yni. — ZfslPh, Bd. 12, 1935, стр. 119, 120; J. J. Mikkola. Urslavische Grammatik, T. II. Heidelberg, 1942, стр. 194.] Так возник славянский формант −yni. Из балтийских языков сопоставлять как генетически родственные допустимо только конкретные образования *(gos)podni и (vies)patni с суффиксом −ni. Уже gospodyńi является чисто славянским новообразованием, поэтому приравнивать слав. −yńi к литовск. −une[1364 - Как это делают Ф. Шпехт (F. Sресht. Die Flexion der n-Stämme im Baltisch — Slavischen und Verwandtes. — KZ, Bd. 59, 1932, стр. 222–223), В. Порциг (W. Porzig. Die Gliederung des indogermanischen Sprachgebiets, Heidelberg, 1954, стр. 182 и след.).], очевидно, нет смысла. Некоторые исследователи считают возможным заимствование суффикса −yńi из германского[1365 - A. Vaillant. — RÉS, t. 24, стр. 181–184; A. Bajec. Besedotvorje slovenskega jezika, I. Ljubljana, 1950, стр. 47.]. Еще более поздним образованием женского рода от gospodь является производное с суффиксом −ja *gospodja: русск. госпожа[1366 - V. Machek. Etymologies slaves, стр. 97–98; Fr. Slawski, стр. 325.]. Оригинальным славянским образованием от gospodь является первоначально собирательное gospoda: русск. господá, сербск. госпóда[1367 - A. Meillet. Études, стр. 251; J. Lоhmann. Das Kollektivum im Slavischen. — KZ, Bd. 58, 1930, стр. 206.], ср. другие старые славянские собирательные на −a: svoboda, jagoda. Древнее место ударения сохранил русский язык: господá. Последнее слово в самом русском осмыслено как форма множественного числа, поскольку именно в русском формы на а получили характерное развитие во множественном числе от имени мужского рода. Значение места — польск. gospoda и др. ‘корчма, трактир’ — развилось у слова позже и не во всех славянских языках[1368 - Fr. Slawski, стр. 324.]. К слав. gospodь относят также еще слав. panъ, panьji, известные, собственно, только в западнославянских языках (ср.польск. pan, pani, чешск. pan, pani ‘господин, госпожа’), но, вероятно, сохраненные этими языками в числе многих других лексических архаизмов со времен славянской общности. С поздним тюркским заимствованием zupan, как отмечал еще А. Брюкнер[1369 - A. Brückner. Etymologische Glossen. — KZ, Bd. 43, 1909–1910, стр. 324.], эти слова не имеют ничего общего. В. Махеком были предприняты в общем интересные попытки определения для слав. panъ, panьji собственной индоевропейской этимологии[1370 - Ср. также Holub — Kopecny, стр. 263.]. В. Махек в своей этимологии исходит из слав. panьji, объясняемого как продолжение индоевропейского *potnī, *potnia. Фонетическая сторона очень правдоподобна, но при этом необходимо принять удлинение vrddhi в славянском, не вполне ясное в функциональном отношении (иначе и.-е. *potnī > слав. *ponьji, вместо panьji). Так устанавливается этимологическая связь этой формы с и.-е. pot-[1371 - V. Масhek. Etymologies slaves, стр. 98–100.], причем мужская форма *panъ этимологически вторична, образована от описанной женской и играла в западно-славянских языках роль вытесненного в этой функции слав. gospodь. Эти предполагаемые производные от и.-е. *pot- в славянском интересны тем, что они, видимо, образованы помимо славянского сложения с тем же *pot-: gospodь и древнéе этого сложения. Различные этимологические данные позволяют предположить, что славянский язык в древности знал и.-е. *pot-, *poti- как чистую основу в одном из ее вторичных индоевропейских значений: ‘муж, супруг’. На этом основывается изложенная этимология слав. panьji — ni-производного от *pot- со значениями ‘госпожа’ (‘жена’), что позволяет думать о существовании в древнейшем славянском парного мужского *potь ‘муж, супруг’, забытого затем в силу неблагоприятных условий существования такой формы в славянском. Таким образом, в древнейшем славянском языке обнаруживается положение, достоверно известное для литовского: pats ‘сам’, ‘муж’, pati ‘сама’, ‘жена’, архаические формы, не знающие вне сложения viespats значения ‘господин’. Существование слав. *potь ‘муж’ подтверждает известное слав. potьbega ‘разведенная, отпущенная, прогнанная жена’: ст.-слав., др.-русск. подъпѢега ‘άπολελυμένη’, также потъпѢега, подъбѢега, др. — польск. pocbiega, чешск. podbeha, — слово, очевидно, содержащее в первой своей части *potь, ср. значения ‘отпущенная, разведенная жена’ в памятниках. Затемняющие структуру слова колебания в написаниях не удивительны, а лишь свидетельствуют о древней этимологической неясности слова ввиду ранней утраты слав. *potь и распространения *тоzь в соответствующем значении. Тем не менее неясности касаются больше этимологии второй, видимо, отглагольной части: −пѢга, −бѢга. Первая часть представляет всегда potь, поть, иногда озвонченное перед b: podь. Значение ‘разведенная, убежавшая жена’ не предполагает какого-то развода в современном смысле[1372 - А.Мейе сомневается в возможности толковать слово, указывая на неясность его частей (Études, стр. 247). Так же — А. Преображенский, т, II, стр. 88. Отлично от других — A. Brückner. Wzory etymologii i krytyki zrodlowej, II. — «Slavia», roc. 5, 1927, стр. 432. Специально об этом слове см. Р. Ф. Брандт. Дополнительные замечания к Разбору этимологического словаря Миклошича. — РФВ, т. XXIII, 1890, стр. 304–305. Подробную литературу см. М. Vasmer, Bd. II, стр. 385.]. Таким образом, славянскому был известен переход и.-е. *pot- в имена родства, о примерах которого в других индоевропейских языках — санскр. pati-, греч. πόσις ‘супруг’ говорит Б. Дельбрюк[1373 - В. Delbrück, стр. 383.]. Трубачев - История славянских терминов родства и некоторых древнейших терминов общественного строя

В полски/полабски, чешки/словашки и лужишките езици думата господин не се използва; Интересното е дали е регистрирана исторически в техните езици, (да кажат знаещите?) Ако не е регистрирана в техните езици, то може да се мисли дали руската/източнославянската дума "господин" (др.руски - господинъ) не е заемка /навлезнала от/ на старобългарската/"староюжнославянската" господинъ

Анджък, това пиша и аз (демек новобългарският е по-скоро безписмен) "анждък" -турцизъм, със значение в българския "точно така" "демек" - турцизъм , със значения в българския "значи", "т.е", "излиза че", "сиреч", "тъй/така да се каже" http://translation.babylon.com/turkish/demek/

http://books.google.bg/books?id=dCFNHOqCAisC&pg=PA157&lpg=PA157&dq=%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%96%D0%94%D0%B0&source=bl&ots=mY98kWKVb7&sig=GmLeuTgjl9A8f16wtkD64BAJNyA&hl=en&sa=X&ei=bVIIVLnSBIXgyQPn3IGgDQ&ved=0CD0Q6AEwBA#v=onepage&q=%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%96%D0%94%D0%B0&f=false стр 144, 145, 146: В "поменника на угровлашката земя" (навсякъде) се използва малоруското/източнославянското "госпожа"

госпожда ѧ ж http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_01899/ Формата госпоЖДА се среща частично и изолирано в текстове на др.руски език (където е проникнала от старобългарския) Иначе: госпожа — укр. госпожа, блр. (га)спажа, др. русск. (го)спожа, также в знач. матерь божья , откуда прилаг. (го)спожинъ богородицын , ст. слав. госпожда (моя забележка старобългарски) δέσποινα, κυρία, сербохорв. го̏спођа, госпа, словен. gospa, др. польск. gospodza, в. луж. hospoza, н. луж

Очевидно, въпреки това малоруското влияние върху езика/румънски текстове съществува. Пример:

Това е писмото на Neacșu Lupu до брашовския кмет Йоханес Бенкнер (Брашов е в пределите на Унгария по онова време) . Писмото е от 1521 година, От 190 думи в него, 175 са с румънски/романски произход.

Аз ти казах какво ще направиш.. Проспускаш ключовите моменти: -румънския/влашия "канцеларски" се румънизира през 17- 18 век; -славянския влашки в 16 век е под "черковно-славянско" езиково влияние - вероятно руска версия, възможно и русинска версия на "черковен славянски", но не под новобългарско влияние, от което следва общия извод/факта че българската писмена традиция се прекъсва.

PS Не ме питай защо в думите госпожа и господин българския са изчезнали по време на Османлъка, а сръбско-хърватския - не /мога да ти отговоря защо се получило така, но като те познавам, отговорът* най-вероятно няма да ти хареса и ще почнеш със опонирането и споровете ,аз обаче нямам намерение да споря с теб/ *най-простият отговор е: Сърбите и хърватите (езика им) не загубват писмената си традиция по време на Османлъка, за разлика от българите, Не само това - езикът им се развива като писмен. Той (сръбският) е един от "канцеларските" езици в Империята (в столицата), и се развива (хърватският) в полуавтономната Хърватия като канцеларски и литургичен. Тук са описани процесите (може би опростено или непълно/изкривено, защото би следвало да се разглежда еволюцията и на сръбския език) http://www.kwintessential.co.uk/language/about/croatian.html

Да, думата "господин" се използва в среднобългарския език Допускам че думата по това време си е с нашенски (балкано-славянски, южнославянски произход), но може и да греша. Смятам че думата "господин" е изчезнала от късния среднобългарски/новобългарски език, демек по време на Османлъка , така както изчезва "госпожата" от езика ни (която обаче си е жива и здрава в сръбския и хърватския като госпођа,gospođa /ɡôspodʑa/, но не госпожа)

Да, аз не слагам равенство между старославянски и старобългарски езици; Като пиша че според мен "Господин" е директна заемка в българския от руски (от "староюжнославянското"/старобългаркото господинъ), пропонирам виждането си че "староюжнославянското" /старобългарското господинъ е дума която се е използвала от балканските славяни по времето на "старобългарския" период. Допускам че тази дума е проникнала в руския език от балканският/старобългарският писмен славянски. Предполагам също че после думата е заета в новобългарския от руския (По аналогия с "госпожа", която в новобългарския език е заета директно от руски)

Ако думата госпожа беше собствена българска (развитие на gospodja), тя щеше да се изговаря като "госпожда" (рефлекс на праславянското *dj - в българския език става жд, а в руския – ж)

"Госпожа": думата е заета в българския директно от руски (В сръбския и хърватския думата е госпођа,gospođa /ɡôspodʑa/, от старославянското *gospodja) "Госпожица": от българското "госпожа" , окончанието -ица е сръбско/българско (южнославянско); конструкцията е сръбска и българска (южнославянска) (в руски госпожица е "барьiшня") "Господин" - директна заемка в българския от руски (от "староюжнославянското"/старобългаркото господинъ)

ППС http://www.cpaci.bg/images/reshenia/294.pdf Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я КОМИСИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ РЕШЕНИЕ № 294 гр. София, 01.10.2013 г. Комисията за предотвратяване и установяване и на конфликт на интереси в състав: Катя Станева Паскал Бояджийски Сабрие Сапунджиева Николай Николов При участието на стенографа Р.Н., като изслуша доклада на дирекция „Правна” по сигнал с рег. № С 473/21.12.2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 23 от ЗПУКИ, образувано въз основа на сигнал, подаден от директора на дирекция Главен инспекторат към Министерски съвет, надлежно подписан. В сигнала се сочат данни за нарушение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси в дейността на E.С.Я. с ЕГН ****** на длъжност изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Българска служба по акредитация“ (ИА БСА, Агенцията). В сигнала се твърдят нарушения в дейността на E.С.Я., изразяващи се в сключване на договори в частен интерес лично на лицето и участие като изпълнител по същите. E.С.Я. в качеството си на представляващ ИА БСА е сключила договори с търговски дружества, с които в лично качество е в договорни отношения, и е участвала в лично качество като изпълнител по договорите с ИА БСА, за което е получила възнаграждение. Към сигнала са приложени следните доказателства: извлечение от доклад за извършена проверка в работата на ИА БСА с №02.12-116/18.12.2012 г.; декларации по чл. 12 от ЗПУКИ. ............... ............... ............... Водена от горното и на основание чл. 27, ал. 2 от ЗПУКИ, във връзка с чл. 7, т. 2 от ПОДКПУКИ, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Р Е Ш И: УСТАНОВЯВА конфликт на интереси по отношение на E.С.Я.с ЕГН ******, за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност - изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Българска служба по акредитация“, е сключила в град София Договор с изх. № 106/Р от 01.09.2010 г., Договор № РС-1-1/06.06.2011 г., Договор № 13/07.09.2011 г., Договор № 22/01.11.2011 г. Договор № 4/01.03.2012 г., Договор № 12/12.09.2012 г., Договор № РС-1-2/12.04.2012 г. и Договор № 14 /05.11.2012 г., в свой частен интерес, довел до получаването на възнаграждение в размер на общо 3010 лв. (три хиляди и десет лева), с което е нарушила разпоредбата на чл. 8, изречение 2, предложение Първо от ЗПУКИ.12 УСТАНОВЯВА неподаване на декларация пред органа по назначение по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ за наличие на частен интерес по конкретен повод при подписването на Договор с изх. № 106/Р от 01.09.2010 г., Договор № РС-1-1/06.06.2011 г., Договор № 13/07.09.2011 г., Договор № 22/01.11.2011 г., Договор № 4/01.03.2012 г., Договор № 12/12.09.2012 г., Договор № РС-1-2/12.04.2012 г. и Договор № 14 /05.11.2012 г., с което е нарушила чл. 16 във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ. УСТАНОВЯВА конфликт на интереси по отношение на E.С.Я.с ЕГН ******, за това, че в качестовото си на лице, заемащо публична длъжност - изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Българска служба по акредитация“ е участвала в обучения като лектор, организирани от ИАБСА от една страна и от друга страна „М.г.“ ЕООД с ЕИК *****, Сдружение „С.м.Б.“ с ЕИК *****, „О.“ ЕООД с ЕИК ******, С.с.к.Б. с ЕИК *****, с които обучения E.С.Я. в лично качество е извършила консултантска дейност срещу възнаграждение в общ размер от 3010 лв. (три хиляди и десет лева) на лица, заинтересовани от актове, издавани от ИА БСА, с което е нарушила разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПУКИ. УСТАНОВЯВА неподаване на декларация пред органа по назначение по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ за наличие на частен интерес по конкретен повод при участието й в обучения като лектор, организирани от ИАБСА от една страна и от друга страна „М.г.“ ЕООД с ЕИК ******, Сдружение „С.м.Б.“ с ЕИК ******, „О.“ ЕООД с ЕИК *****, Съюз на специалистите по качество в България с ЕИК *****, с което е нарушила чл. 16 във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ. На основание чл. 27, ал. 5 от ЗПУКИ решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването.

Ето едно мнение от предшественичката на Елза Янева (Елза Янева вече е бивша шефка на БСА) - Анчето Стоилова: http://glasove.com/komentari/10390-kak-raboti-bulgarskata-sluzhba-za-akreditatsiya Ани Стоилова В Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" /ИА БСА/ всичко е спокойно. Всеки момент ще гръмне. Арогантност, безумие, интелектуална импотентност и чиновническо безхаберие ще се разхвърчат. 2013-03-28 21:20:29 PS Намерих публикация за укриване на доходи от властта, в която се цитира името Елза Янева, бившия ИД на БСА (странно защо госпожата е освободена 7 месеца след тази публикация?? Всъщност не е ясно дали укриването на доходи е причината за освовождаването и) http://special.bg/?Channel=2&Issue=1071&Article=488940 Явни тайни в декларациите на властта Стената на срама Елза Янева, изпълнителен директор на Българска служба за акредитация - не е споменала 9102 лв. доходи от друга стопанска дейност. Мила Пенелова, главен секретар на Национална агенция за оценяване и акредитация - не е декларирала придобито чрез доброволна делба право на строеж на офис на две нива в столицата Радослав Янкулов, генерален директор на БНР - не е обявил лозята и овощните градини на жена си, както и собствената й "Консултантска къща Янкулов". Ваня Стойнева, служебен заместник министър на труда и социалната политика - не е посочила фирмата на съпруга си "Стойнев аутдорс" ЕООД, която търгува на дребно със спортни стоки, както и участието му в "Болкан боутс" ООД - вносител и дистрибутор на надуваеми и моторни лодки Димитър Бонгалов, служебен заместник-министър на правосъдието - пропуснал да отбележи имотите на жена си и дяловете й в дружеството "1 Плюс" ООД Тодор Тагарев, служебен министър на отбраната - не е споменал участието на съпругата си в проектантските компании "Ентарк" ООД и "Прокон" ООД Георги Карастаматов, извънреден и пълномощен посланик на България в Ереван, Република Армения - не е декларирал притежавани дялове в "Корпорация Варна - СП" ООД Драгомир Господинов, бивш директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури - не е посочил покупката на поземлен имот и сграда в с. Войнеговци, Столичната община. Михаил Димитров, член на ДКЕВР - не е описал нивите и имотите на съпругата си в с. Церетелево, община Съединение. Петър Киров, заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията - пропуснал да спомене апартамента на жена си от 58 кв. м в София Светослав Младенов, изпълнителен директор на Българска Агенция за инвестиции - не е споделил факта, че е получил 515 кв. м дворно място и двуетажна сграда от 119 квадрата в с. Лозен, софийско, като дарение от родителите си Таня Бенишева -Димитрова, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти - не е описала притежаван офис от 68.2 кв. м в София, както и участието на съпруга си в "Си Енерджи Трейдинг" ЕООД.

Аз лично не знам какви точно са медицинските грижи, които се полагат в България на "новопоявилите" деца от двата вида, по-точно не знам дали грижите са едни и същи Може ли някой лекар да се изкаже компетентно и ясно по въпроса за вида на грижите в случаите, които визираме? http://zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=toSvsOM7YfE%3D Ако грижите са едни и същи, то мотивите за промяната са напълно неясни В "обяснението на МЗ" не е казано какво се цели с тази промяна и/или какъв е очакваният резултат от тази промяна (пълна трагедия според мен е липсата на такива в това обяснение) PS Предположение: При аборт не би следвало се прави активна реанимация, Факт: Стандартът е утвърден като норма и е публикуван в ДВ

До Gravity Мерси. Аз обяснявам колкото може по-ясно и синтетично тезите си и аргументите си във всяка тема в която пиша (и не само аз - вижте постовете на Невски), така че не виждам никакъв проблем да се обяснява и във форум физика. ---- Тезата ти беше: (вълновата) "функция може да се локализира (т.е. да е нула извън) произволно малка част от пространството." (не разбрах при какви условия според теб вълновата функция се локализира (т.е. да е нула извън) произволно малка част от пространството ,какво точно я локализира, прави произволно малка частта от пространството , ама както и да е) В материала на български, който постна Дорис, ако не се лъжа пишеше че квадратът на модула (произведението на пси с комплексно спрегнатата и велична пси-звезда) представлява плътността на вероятността електронът да бъде намерен в даден момент t, a де-омега (умноженият квадрат по dV) предствлява вероятността електронът да бъде намерен в този обем.

Не можете ли да обяснявате по кратко, ясно и синтетично,(но) в популярен стил? Или да представяте линкове към такива обяснения? Ето пример, в който с две-три изречения синтезирано и ясно е обяснено що е това квазичастица Вече е станало традиционна практика да се заформят дебати и дискусии между двама (максимум трима) потребители, и имам чувството че останалите, които са (сме) лаици дори и да желаят да разберат за какво става дума, не могат да разберат същността на това което се дискутира или дебатира. Кому е нужно това? Водите някакъв спор (и както винаги сте на различни мнения) за това дали функцията може да се локализира Е питам ясно. Функцията може ли, или не може да се локализира? Коя точно функция? Защо може или не може?

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/08/29/2370905_nedonosen_standart_za_bebeta/?sp=0#storystart Недоносен стандарт за бебета (моя забележка: "смъртоносен стандарт за бебета") Тихомълком приетите промени в правилата по акушерство и гинекология връщат България назад в грижата за преждевременно родените деца (Начало) ............. Вместо да се говори открито за причините за преждевременното раждане и да се търсят решения, се оказа, че преди да напусне поста, предишният здравен министър д-р Таня Андреева е сътворила поредното недоразумение. Става въпрос за границата между раждане и аборт. Досега в стандарта по акушерство и гинекология за живородено дете се смяташе такова над 600 г и/или над 22 седмица, а по новия стандарт критерият става над 800 грама или 26 седмица, което и в двата случая означава, че майката е била бременна в петия месец. Дете под тези граници, което се роди мъртвородено или оцелее не повече от три дни, се води абортирало. Ужасени родители започнаха да търсят информация кое дете се води недоносено и ще се грижат ли лекарите за него, ако се роди под границата. Съмненията какво се случва с недоносените избиха и в нерешения с години въпрос за това дали родителите имат право да погребат мъртвородените, ако поискат, и при какви условия. Документът се оказа още един от поредицата актове, за които бившият здравен министър вероятно смята, че не дължи обяснения на никого. Според специалистите стандартът не е консултиран с професионалната общност и неправителствения сектор и така всъщност само се създава напрежение. Новият екип на министерството не успя да открие мотивите за промяната. Най-вероятно стандартът не е направен, за да не се грижат лекарите за недоносените бебета, защото те ще продължават да го правят, а за да се вдигне границата между аборт и раждане. (моя забележка: ако стандартът стане/е задължителен, т.е. ако влезне в системата като норма, лекарите няма да бъдат нито длъжни , нито ще се грижат за родените под 800 грама) По този начин административно може да се намали високата детска смъртност и цинично да се напудри статистиката. Но не и да се реши нито един проблем в сектора. (Продължава)