nik1

"Science and civilization in China" Volume 5, Chemistry and Chemical Technology part 1 Paper and Printing http://monoskop.org/images/7/7d/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_5-1_Chemistry_and_Chemical_Technology_Paper_and_Printing.pdf

Изследвания: "Science and civilization in China", в pdf Volume 4, Physics and Physical Technology part 1 Physics http://monoskop.org/images/7/70/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_4-1_Physics_and_Physical_Technology_Physics.pdf Volume 4, Physics and Physical Technology part 3 Civil Engineering and Nautics http://monoskop.org/images/d/da/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_4-3_Physics_and_Physical_Technology_Civil_Engineering_and_Nautics.pdf Volume 5, Chemistry and Chemical Technology part 3 Spagyrical Discovery and Invention: Historical Survey, from Cinnabar Elixirs to Synthetic Insulin http://monoskop.org/images/e/e8/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_5-3_Chemistry_and_Chemical_Technology_Spagyrical_Discovery_and_Invention_Historical_Survey_from_Cinnabar_Elixirs_to_Synthetic_Insulin.pdf Volume 5, Chemistry and Chemical Technology part 4 Spagyrical Discovery and Invention: Apparatus and Theory http://monoskop.org/images/7/71/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_5-4_Chemistry_and_Chemical_Technology_Spagyrical_Discovery_and_Invention_Apparatus_Theories_and_Gifts.pdf Volume 5, Chemistry and Chemical Technology part 6 Military Technology: Missiles and Sieges http://monoskop.org/images/2/29/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_5-6_Chemistry_and_Chemical_Technology_Military_Technology_Missiles_and_Sieges.pdf Volume 5, Chemistry and Chemical Technology part 13 Mining http://monoskop.org/images/5/58/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_5-13_Chemistry_and_Chemical_Technology_Mining.pdf Volume 6, Biology and Biological Technology part 5 Fermentations and Food Science http://monoskop.org/images/f/f1/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_6-5_Biology_and_Biological_Technology_Fermentations_and_Food_Science.pdf Volume 6, Biology and Biological Technology part 6:Medicine http://www.biblio.nhat-nam.ru/SCC-6-6.pdf Volume 7, The Social background part 1:Language and Logic http://monoskop.org/images/b/b2/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_7-1_Language_and_Logic.pdf Volume 7, The Social background part 2:General Conclusions and Reflections http://monoskop.org/images/5/59/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_7-2_General_Conclusions_and_Reflections.pdf

Марта Джалева, учител по български език и литература: 1. Да се направи нормативна уредба, с която да е възможно хора до 40 г., които имат желание, да придобиват за 3-4 месеца педагогическа правоспособност. В длъжностната характеристика на директорите да бъде включено задължението да квалифицират учителите - засега квалифицираният учител е неудобен. Да има различни форми на учене по предмет и ученикът да може да избира дали да учи с учител в час или да работи по задача от същия материал в група и да представя резултатите си, които да бъдат оценявани. 2. Практически промени в образованието идват от организации, които не са свързани пряко с МОН. Затова можем да вземем добри практики на съвместна дейност на Министерство на образованието с организации на родители, бизнеса и НПО в други страни. В момента в САЩ родителите могат да получат разрешение от официалните органи за създаване на училище, в което наред със задължителното за страната образование 50 процента е по тяхно предложение, като те намират учители и участват в писането на програмите. Също много ценен е опитът на Германия, Испания, САЩ за участие на бизнеса във висшето образование, като финансират специалности и отделни проекти и изпитите са конкретна дейност в дадена област, която практически се прилага.

Рене Томова, консултант, Eleven: 1. От по-отворено и широко скроено образование. От това да имаме повече вяра в децата, че могат да експериментират със себе си и с знанието. Имаме нужда да научим децата да мислят критично, системно, комбинативно и латерално. Нямаме нужда да им тъпчем главата със знания. Моделът, в който ученикът е просто един реципиент, в чиято глава наливаме знание, е ретрограден. Децата трябва да се научат сами да формулират проблемите, да търсят възможните решения, да пробват, да се провалят и да пробват пак докато успеят. 2. На първо място цялото ни общество трябва да има общи ценности. Дали ценностите ни са "Учи мамо, за да не работиш - разбирай изкарвай само шестици по всички предмети и не е нужно много много да мислиш" или са "да учим, за да направим мястото на което живеем, хората, с които живеем и живота си по-добри по най-добрия начин, който към момента ни е известен" е въпрос на избор. И този избор определя как ще вървим нататък. д-р Ангел Марчев, факултет "Управление и администрация", УНСС: 1. Образованието на одухотворения и активен студент. Елитарно (на първо място) образование, в което упорът е върху развиване на универсални умения и преподаване на принципи вместо факти. Образование, създаващо бизнес. 2. Упор върху активните методи за обучение. Висока степен (над 70%) изборност на студентите за повече вътрешна конкуренция. Опростяване на всички видове вътрешно- и външно- административни регулации. Висока степен на автомомия на преподавателя. Съществена, осъзната и преднамерена промяна на ролята на преподавателя от систематизатор на знания към мотиватор на студентите. Всеки преподавател, катедра, факултет, ВУЗ трябва да е бизнес инкубатор. Емил Джасим, програмен директор на "Център за образователни инициативи": 1. След 15 години днешните 8-9-годишни деца ще бъдат на прага на професионалния си път. Как нашата система ги подготвя за това ли? Подготвя ги така, сякаш в света все още е важно да "работиш по специалността". В съвременния свят работодателите търсят умения. И тези умения би било добре да ги заложим още в ранна детска възраст - обработване на информация, търсене и намиране на информация, гъвкавост при необходимост от преквалификация, предприемчивост. За целта е необходимо и да си отговорим на въпроса "Какво целим с образованието в училище?". Отговърт към момента е очевиден и със сигурност не е успешен - целта в последните вероятно 130 години е младите българи да бъдат възпитани в обич към родината. Това е, очевидно, на всяка цена. Целта всъщност трябва да бъде да подготвяме младите хора за това да са успешни на всеки пазар на труда в чужбина, но и в България. А в един по-добър свят няма да има разлика. 2. За да го постигнем ще ни бъде необходимо да се справим с голямото предизвикателство - да убедим младите хора да стават учители. Първата и най-важна стъпка е да гарантираме стабилен и висок доход на тези, които желаят да станат учители. Втората важна стъпка е да предложим като общество (тук ролята на МОН и държавата е от особено значение) възможност за реално кариерно развитие. Примерът е този на Лондон, чиито ученици до преди 15 години показват най-слаби резултати в цяла Англия, но вследствие на много сериозна реформа, сега лондонските ученици са с резултати средно с 50% по-високи от тези на своите съученици в страната. Основният момент в тяхната реформа е в превръщането на учителската професия в желана. Третата стъпка е максимално бързото осигуряване на реална автономия на училищата и, респективно, на техните директори. Тези три стъпки трябва да бъдат съпроводени от промяна на учебните планове. И това би било само началото на желаната промяна. Всеки, който се е занимавал с образование, знае, че резултатите идват след поне 3-4 години. д-р Георги Няголов, Факултет по класически и нови филологии, СУ: Следващото е мнение от горната статия (предадено в първата си точка от "Историк"), Мнение, с което аз въобще не съм съгласен (мнението ми е че интересите на децата са на първо място, а интересите им са да получат добро/подходящо образование, т.е такова образование с което ще се реализират) 1. От качествено образование. Как обаче да дефинираме това понятие? Различните заинтересовани страни в областта на образованието имат различно виждане по този въпрос: а) от гледна точка на централната власт, качественото образование осигурява максимална заетост на завършилите и им позволява да създават максимална добавена стойност, за сметка на минимални държавни инвестиции; б) от гледна точка на педагозите и хората занимаващи се с научна и развойна дейност, качественото образование е свързано с най-новите тенденции и открития в световната наука; в) от гледна точка на работодателите, качественото образование осигурява адекватни професионални умения и знания, в съзвучие с нуждите на пазара на труда; г) от гледна точка на гражданското общество, качественото образование формира социално отговорни, социално ангажирани и проактивни граждани; д) от гледна точка на самите обучаеми и семействата им, качественото образование е достъпно и им предоставя не само адекватни професионални умения, но също и основните/ преносимите умения непрекъснато да се адаптират, квалифицират, преквалифицират и израстват в условията на един непрекъснато променящ се свят. Макар и тези аспекти на качественото образование да изглеждат разнопосочни, те могат и трябва да се интегрират в една обща визия, една обща философия за основната цел на образователната политика. 2. Начинът за постигане на тази обща визия за качествено образование, нейното прецизиране и превръщане в конкретна, но същевременно гъвкава, "пътна карта" за качествени реформаторски политики е създаване на силна централна консултативна структура, в която равнопоставено да участват всички заинтересовани страни - централна власт, работодатели, учебни заведения, обучаеми, гражданско общество и др. Всичко това е невъзможно без добросъвестното участие на централната власт. Тази структура трябва да действа в условията на максимална прозрачност, отвореност и отчетност, както и в отлична комуникация с непредставени в нея институции и граждани. Тя трябва, не само да създаде и актуализира визията за качествено образование, и да я превърне в конкретни приоритети и политики, но също така да гарантира тяхното прилагане от всяка централна власт. Това е необходимо, за да се постигне баланс между дългосрочното естество на инвестициите и реформите в областта на образованието и краткосрочните политически хоризонти, с които работи изпълнителната власт. проф. Николай Денков, Факултет по химия и фармация, Софийски университет: 1. От образование, което учи децата и младежите да осмислят информация и вземат решения, да участват конструктивно в дискусии и да работят в екип, да се адаптират към постоянно променящата се среда. Това е във връзка с последния пост на Atom Системата на образованието трябва да интегрира две много различни функции - да подготвя елитни специалисти (без тях няма развитие) и да приобщава всички останали (за да не изпаднат от развитието). Трябва да има конкретни мерки за засилване и на двете функции - те са много различни като цели и форми, но не си противоречат, а се допълват. Горното означава, например, че специализация в ранна възраст (10-12 г.) е желателна за най-изявените деца - математици, художници и т.н., за да развиват своя талант. Но за останалите деца специализацията не е желателна до 15-16 г., защото те трябва да развият и затвърдят базовите умения, които са необходими за тяхната бъдеща специализация и адаптация. 2. Като работим заедно за дефиниране на ясен дългосрочен план за действие и за неговата реализация. Без конструктивно партньорство между държавата, водещите образователни институции, бизнеса и гражданските организации, това няма как да стане. Засега този процес не върви добре, главно по вина на държавните институции, които трябва да го организират и да го превърнат в правна рамка със съответното организационно и финансово осигуряване. В училищното образование трябва да се повишат значително средствата и усилията за привличане на млади качествени учители. Във висшето образование трябва силно да се повиши фокуса върху качеството на обучението (измерван на изхода от системата) и реализацията на завършващите.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/02/28/2252117_da_vliazat_misleshtite/ http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/02/28/2252334_ot_kakvo_obrazovanie_imame_nujda/ 1. От какво образование имамe нужда сега, за да бъде България различна след 15 години? 2. Как да го постигнем? -- Бела Станкова, директор "Обучение и развитие", Телерик: 1. Образование, което вдъхновява; което стимулира критичното мислене, задаването на въпроси, търсенето на отговори. Образование, в което ролята на ученика не е пасивна или маловажна, а напротив – нужна ни е нова образователна система, която поставя в центъра учениците, техните потребности и интереси. В същото време много е важно учебният материал да е актуален, да подготвя учениците, ако не за бъдещето, то поне за настоящето. Да има практическа насоченост, така че децата да престанат да наизустяват отговори на въпроси, каквато е практиката сега. 2. Необходими са сериозни инвестиции в образованието, за да има по-добри учебни бази, както и да бъдат привлечени млади хора към учителската и академична професия. Необходими са и повече млади хора, за които преподаването е призвание, на което да се посветят. Трябват ни учители с модерни разбирания, мотивация за промяна на системата, които с готовност да прегърнат нови идеи. Учители, които вдъхновяват. Целта на образованието трябва да бъде да мотивира младите хора да повярват в себе си, в способностите си, да мечтаят смело, за да могат да заявят своето място в слабото ни все още гражданско общество Това мнение отразява на 100 процента моето мнение и виждания - т.е отразява тезата , която пропонирам във форума (За първи път чета тази статия) Всъщност и останалите 80-90 процента от мненията в статията са в тази насока. Александър Александров, вицепрезидент по финанси и администрация, Американски университет в България: 1. Най-стряскащото е, че не знаем от какво точно ще имаме нужда след 15 години. Но осъзнаването на този факт ни подсказва и решението. Не трябва да правим специалисти по сега съществуващите позиции или технологии, а да направим така, че нашите завършили да имат уменията, които ще им трябват, за да са успешни след 15 години. Затова трябва да се набляга на критично мислене, креативност, комуникативни умения, умения за работа в екип, умения за разрешаване на конфликти и подобни. Ако един завършил има т.н. "меки умения", той може да научи новата технология на (все още несъществуващата) социална мрежа, или нов програмен език, или новите технологии за задвижване на превозни средства. 2. Трябва да обучаваме мислещи хора, които да могат да анализират, синтезират и прилагат в практиката огромното количество информация, която ни залива ежедневно.

Двете модела според мен не са взаимноизключващи се: Системата може да създава и хора с базови умения в една област, при либерално преподаване и образование Самият ти посочваш по-горе базови курсове ако не греша; всъщност базовите курсове са нещо, без което доброто образование според не е възможно, и постигането на истински професионализъм - също; (Лично аз като казвам че някои е професионалист- имам предвид най-първо добрата му базова подготовка, дали има такава или няма за мен е важната разграничителна линия) В случая няма противоречие - мнозиството от базовите курсове и знания се придобиват на работното място (задълбочено обучение и/или самообучение) - поради това че в университетите ни базовите ни курсове представят материята в рудиментален от една страна и анахроничен вид от друга страна (малко или много) /Материала и курсовете в някои направления следва да се обновяват и актулизират, ппроменят на няколко години - това доказано е за техническите факултети и университети, и също за дисциплините, свързани със финансово дело/

От американската и скандинавската система могат да бъдат копирани либералните практики и иновациите ; в Шанхай правят точно това, намалявайки културното и възраството отстояние между учители и ученици , и отказвайки се от системата/културата на преподаване/модела "Молчать и не разссуждать" [1] [1] Това е моделът който доказано ражда: -посредствени ученици, и хора; -не развива отговорността (гражданската и социалната) у децата, и младите; ПС Сега видях че имаш същата визия за шанхайското образование ("то успява заради либералните реформи") Аз съм за иновациите и либералния начин на преподаване (и това имам предвид в темата за функционалната неграмотност), просто тука дискусията се завъртя малко в друга насока.

Да, пак "уцелих в средата на мишената": (не е уцелване, а проста дедукция) ABOUT THE UNIVERSITY Mission Statement The mission of the American University in Bulgaria is to educate students of outstanding potential in a community of academic excellence, diversity, and respect and to prepare them for democratic and ethical leadership in serving the needs of the region and the world.

Според мен американският университет и този тип образование ражда лидери (възпитава в лидерство), а не толкова като специалисти и професионалисти. Както казах професионализма се изгражда в работата, който мисли и твърди друго според мен не разбира феномена. Освен това в България и по цял свят, в международните компании за израстването е важно човек да има флуентни знания по език, каквито АУБ дава (спомага за придобиването им) (Добрата продажба на пазара на труда според мен е повече въпрос на представяне и лидиране; Аз лично имам сума ти квалификации (изкрани курсове), има сериозен опит и постижения (в частния сектор постиженията са свързани с клиентите и задоволеността им и сътветно оценката и обратната връзка), и знания в областта си, но като повечето българи, 1) не мога да се пазаря, и да се преставям добре - просто съм скромен и склонен да се подценявам, 2) освен това нямам флуентни знания по западен език, всъщност знанията ми са рудиментални - имам знания английски на работно ниво, четене и писане на несложни текстове) 1+2 : аз съм втора категория човек за големите международни компании - ако говорим за средни ръководни позиции, иначе съм на такава в компанията в която работя)

Самыми умными в мире признали школьников из Шанхая ___ ___ Итак, лучшие 15-летние ученики живут в Китае. Шанхайские школьники заняли первые строчки вообще во всех трех категориях исследования - по математике, чтению и научной грамотности. Шанхай, напомним, крупнейший город Китая и первый по численности населения мегаполис мира. Более того, дети из стран Восточной Азии в принципе обошли своих европейских и американских "коллег", заняв первые семь из десяти позиций рейтинга по трем предметам. Так, в лидирующую группу стран по математической грамотности вошли Шанхай, Сингапур, Гонконг, Тайвань и Южная Корея. Практически те же страны, кстати, были в топе рейтинга и три года назад. Из европейских стран в верхних строчках - Швейцария, Нидерланды и Лихтенштейн. По грамотности чтения лидируют школьники Шанхая, Гонконга, Сингапура, Японии и Кореи, передает РИА Новости. За ними идут Финляндия, Канада и Ирландия. Что касается естественно-научной грамотности, то и тут на первых позициях все те же - Шанхай, Гонконг, Сингапур, Япония. Их компанию слегка разбавляют Финляндия и Эстония. ПС Не става дума за цял Китай, а само за Шанхай; Всъщност е видно разделението между "Китайската система" и "Шанхайската" "Китайската система" и начин на преподаване и отношения между учители и ученици, създава посредствени ученици

Защо Шанхай е на първо място по образователни резултати ---- ---- В същото време, Шанхай е един от градовете с най-много ученици в класните стаи, мигрирали от други по-бедни райони на страната (над 20% от всички ученици) – т.е. деца, които идват от бедни семейства с ограничени ресурси и образователен статус, за да подкрепят адекватно развитието на децата си в училище. ---- Няколко от иновациите, въведени в образованието в Шанхай през последните години (основно след от 2003 г. насам), които обясняват водещата позиция на тази образователна система, може да са особено полезни и в Българския контекст: (мое подчертаване) 1. Фокус върху привличане на млади, мотивирани учители и тяхното постоянно професионално развитие. Новопостъпващите учители в Шанхай задължително работят с наставник поне през първата година на работата си в училище, като получават редовни наблюдения в класната си стая и съответна обратна връзка и насоки за това, какво правят добре и какво могат да подобрят. Участват 30% от работното си време в допълнителни дейности за професионалното им развитие – както обучения в училище, вътрешни срещи, обсъждане на урочни планове и казуси с колеги – така и тренинги извън училище. 2. Образователните програми включват както задължителна и свободно избираема подготовка, така и специални часове по „проектно-ориентирано учене” или „учене чрез изследване”. В тези занятия децата се учат да прилагат знанието си на практика в реални проекти, които развиват през учебната година и по този начин подобряват уменията си за мислене, анализ, разрешаване на проблеми и креативно създаване на нови идеи. 3. Успешните учители и училищни лидери целенасочено се привличат от местната администрация като консултанти на училища с ниски резултати и нужда от сериозни подобрения. (мое подчертаване) Още от 90те години в Шанхай се създава система за оценка на училищата в 4 категории (A, B, C и D) според нивото на тяхната инфраструктура и качеството на преподаване (според образователните резултати на учениците). В зависимост от това в коя категория попадат, училищата са обект на специфични мерки, които адресират диагностицираната нужда. През следващите 10 години, училищата в най-слабата категория са или закрити, или подобрени. От 2005 година насам, всички училища в мегаполиса попадат в категория А или B, като с по-слабите училища се работи целенасочено по програма, в която за период от 2 до 4 години, управителният им екип работи съвместно с екип от друго училище с отлични резултати. Съвместно назначават стратегия и план за подобрение и го изпълняват, като директорът и учителите от училището с високи резултати влизат в ролята на ментори, обучители и консултанти на колегите си от изоставащото училище. Благодарение на този механизъм истински успешните училища се мотивират допълнително – тъй като опитът и успехите им са признати, а и имат възможност да ги разпространят, а пък неуспешните училища получават ценна помощ, за да повишат резултатите на учениците и да подобрят репутацията на училището. http://zaednovchas.bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%88%D0%B0%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2/ ПС В България: 1) имаме дезинтересирани и недостатъчно мотивирани учители (Аз лично във форума поне пет пъти съм обяснявал, развивал и доказвал теориията за функционалната неграмотност - но се оказва че няма "никои в час" от даскалите, дори някои от хуманитаристите ме заливаха с демагогия, лъжи и подигравки); 2) лоши и некадърни управници на всяко ниво (от община до държава), на които им е през оная работа за истинските проблеми на българското образование. (то е някъде в тъча) Първото е следствие от второто, а това че толерираме такива управници е проблем на българското общество.

Системата ни трябва да се осъвременява отгоре-надолу (това сме го дискутирали в други теми), след като вече има яснота по проблема, и на власт са подходящите хора/лидери. Както съм писал и в други теми, top-down ориeнтацията е характерна и за страните от Източна Азия (дори е по-характерна за тях), само че там лидерите са достатъчно интелигентни, за да разберат проблема, достатъчно честни за да приемат (признаят), и достатъно смели и отговорни за да го решат. (например, в Шанхай започнаха да назначват млади хора за учители, и за една-две години постигнаха феноменален напредък) Наш проблем е, на българското общество, че избираме и толерираме лидери и партии, които "не стават за нищо" и не правят нищо; (Колко от нас излезнаха да протестират срещу това управление??) Нашият опит трябва да е съобразен с германския от една страна (като жалон и образец) и източноазиатския (като практика); (американската култура е крайно различна/раздалечена от нашата)

Това не е точно така. Вярното е: 1.Образователната система трябва да осигури изобщо необходимото като количество за пазара на труда образование(хора с необходимоито за пазара на труда образование Например и образно казано - трябва да осигури достатъчно програмисти, трактористи, багеристи, стругари, автомонтьори - това са професии за които има в България в момента има недостиг при предлагането. 2. Аз съм ментор (от страна на работаделя) по една програма на МОН , финасирана от основно от ЕС и ("Студенстки практики") и многогодишен ментор/учител на стажанти - писал съм и друг път по този въпрос: адекватните професионални умения и знания се придобиват на работното място (чрез обучение, самообучение, курсове- базови и специлизирани) Това също е принцип, който не се разбира много добре в популярното пространство, заради изказванията и медийното толериране на някои работодатели, основно в областта на ИТ (които плащат високи заплати и очакватат при тях хората да дойдат, да седнат и веднага да започнат да им правят пари), на които им се иска този принцип да не е верен, т.е те приемат желаното от тях за действително. В областта в която работя - един бакалъв, магистър, или доктор дори и този човек да е получил образованието си в Харвард, трябва да се обучава минимум 6 месеца до една година (минимум) , за да може да започне да работи (съвсем) самостоятелно като специалист на фирмата. (така е и в банките и финансовата сфера)

Както неведнъж съм писал, има един основен принцип , който е доказан чрез практиката (това е принципът на белите страни, т.е. на равновластните култури) - образованието трябва да е насочено/ да се прави, заради тези които се образоват, заради техните интереси и добро (добре и/или подходящо образованите хора са в основата на всяко развито общество). Когато в страни като нашата, приоритетите се поставят от силните на деня или от управляващите и те рядко са в синхрон с основния принцип, т.е когато пирамидата се обърне (виждам че и историк не е наясно с горния принцип, и той повтаря каквото е чул в популярното пространство, примайки желаното и възможносто за действително) - кашата/бозата става пълна. ------------------- Историк, както съм писал в друга тема (за функционалната неграмотност) - педагозите/системата трябва да решите основения си проблем първо (проблема на проблемите) - намаляване на възраствата разлика между учители и ученици, (това се прави в белите страни и страните от Източна Азия за да намалее културното и властовото отстояние между учители и ученици, т.е за има комуникация и "интересиране"; Резултаите от такива мерки са смайващи), изобщо за да можете да изкарвате функционално грамотни и интересирани хора. /Функционланата неграмотност е следствие от дезинтересирането в още в ранна възраст, в първите няколко години от образованието/ Мислиш ли че му дреме на функционално неграмотния /дезинтересирания това че в преподавания материал са включени най-новите тенденции?

Може да не съм се изразил много ясно или правилно, но не знам откъде черпиш информацията си?(или както в повечето случаи когато дискутираш с мен си пишеш каквото ти отърва и ти щукне?) Сигурно нямаш представа че Партията на Янукович е най-голямата партия през последните 7-8 години, и че тя плюс това е партията на рускоезичните украинци от крайния изток на Украйна?? (Всъщност в последните десет години Партията на регионите от една маргинална партия се превръща във водеща, голяма партия, което за мен е още един признак че Украйна никога не се е откъсвала от руската сфера на влияние) Янукович, подобно на беларуския президент е изразявал нееднократно вижданията си за поддържане на много тесни икономически и политически връзки с Москва (Янукович дори успя да си рачисти сметките с прозападния си опонент по доста елегантен начин - "прозападната" Тимошенко беше осъдена от "проруския" си опонент "за сключване на неизгоден договор с Русия") Сравнението между България и Украйна е кофти и тенденциозно (и некоректно) Русия е най-големия търговски партньор на Украйна, 31 процента от целият внос на Украйна е от Русия (Русия е топ вносител за Украйна), при нашият внос само 16 процента от него са от Русия и второ най-важното, Русия е топ пазар на украинските стоки (24 процента от износа на Украйна е към Русия), докато нашият износ за Русия е по-малък от износа ни за Гърция

Аха, Русия ни помага безкористно? Ако пропонираш това , няма какво да кажа (точно от теб не очаквах да пропонираш толкова големи фантазии, но ти очевидно си вярваш) Нещата са комлицирани и обвързани. Подредбата на ценостите ни е силно ориентирана (корелираща) към паричното благополучие и благосъстояние ; На първо място при нас се поставя сигурността, а единственият начин да се постичгне тя е финансов и материален; /почти всеки българин има спестени пари за черни дни, почти всеки българин живее в собствено жилише; и в този смисил дори и средностатистически българите да не поставят високо правенето на пари и придовиването на материални придобивки, то нашите първостепенни ценности корелират с парите и финасовото благополучие/ Като гледам какви и колко са подръжниците на путин и съвреммената автократична Русия то това ме съмнява много

Какво точно значи "нямаме държавна идеология политика и банка"? Синтезирай моля с няколко изречения тезата си. Откъде си сигурен че например Беларус има "държавна идеология политика и банка" (според това каквото значи според теб)? Да не приемаш желаното за факт?

Това е погрешна аналогия (това се опитвам да обясня по-горе; соца няма да се върне, евразийският съюз не е соц-ССР) Въпросът е: И това предполагам това е риторичен въпрос.. Кое е по-добре?: Да се живее в богата, правова и уредена държава ("с хилядолетна история") или в бедна и неуредена такава, в която върховенството на закона е слабо? Можем да видим в класациите къде се намират Беларус, Украйна (която доскоро беше в руската сфера на влияние) , Киргистан и Узбекистан..

Драги Сириус Въпреки че по време на соца имахме СССР за неограничен пазар на българските стоки(износът ни за СССР е поне половината ни от БНП), и СССР беше суровинен придатък към българската индустрия (например нефт, газ, кокс, черни метали и руди -без железните, става дума за никел, хром и желязо-манган) ние не можахме да "прескочим" капанът на средните доходи; в който попаднахме преди 1980 година (преди общото перкулясване надолу) Въпросът ми е - смяташ ли че сега можем да излезнем от капана на средните доходи, влизайки в някакъв евразийски съюз и ставайки руски протекторат (като Беларус)? (според мен бихме се измъкнали от този капан,.... ставайки щат на САЩ)

Тезата е просто нон-сенс. И тука и в бойна слава са изкарвани документи и факти- Сталин пренебрегва/отхвърля десетките разузнавателни данни за готвещото се нападение (идващи от най-високопоставените му разузчнавачи) , и в крайна сметка през май 1941 година банира разузнавателната информация (и разпространяването на такава) за предстоящото нападение.. Аз се надявам че във форума има по-интелигентни и мислещи хора от празноглавите писатели, които ще могат да оценят че никои нормален човек (на такъв на когото не орязан половината мозък) не би пренебрегнал/отхвърлял и в крайна сметка банирал най-важната информация за уж най-големия си враг. (ако планираш половин , една или 2 години да се разправиш окончателно с някого , то трябва да си ненормален, да махнеш с ръка и дори да заплашиш със най-строги репресии, този/тези който ти казва че врагът ти е пред врата ти и смята да те убие)

Това е вярно за най-най-най-идеалният случай , но такива случаи и хипотетично не съществуват в реалитито Ключовото тук е; че от тези 7-8 (да не казваме 15) наследника и съсобственика, всеки има собствени виждания относно земята;В 99 процента от случаите поне един от съсобствениците не е склонен да продава (и/или дели), или просто поне един от собствениците не идва (отмята се от предварителната уговорка) при извършване на сделката на купувача с останалите такива Забележка: След сключване на сделката с останалите, но без един или двама, купувачът става съсобственик , чиито ръце са вързани . При това положение като съсобственик; той -не може да продаде (разполага с) целия имот, /той дори няма право да продава частта сина външни (други) хора, има право да я продаде на съсобственик само,/ -не може и да го рентира, без съгласието на другите собственици -не може да го експлоатира без съгласието на другите съсобствениците /В болшинството от случаите земеделските имоти не могат да се разделят на отделни части защото са малки и закона ограничава тяхното разделяне (няма как да се раздели земеделски парцел от 4 декара на 7-8 наследника- те имат няколко такива парцела, и всичките им са толкова малки, че не могат да бъдат раздробени на няколко части - 6,7 или 8 / Да обобщя: Защо цената която плаща/предлага купувачът при множество собственици, е по-малка от цената на парцела, ако собственикът беше един? 1. Защото купувачът има пропорционално по-големи разходи . Той инвестира в пари и време свързани с -подготовката на всички документи, (доколкото мотивът и интересът е негов, подготовката на документите е негова дейност -инвестира в издирване и срещи със съсобствениците 2. (най- важното може би) Поема негативите и/или рискът (процентът нараства заедно с броя на съсобствениците) от това е (да се окаже) съсобственик (а не единствен собственик) чиито ръце са "вързани". ---- Всъщност, следната практика е широко използвана- купувачът (инвеститорът) намира този които държи един от големите идеални дялове, уговаря го да продаде идеалната си част (т.е.договарят се устно), след което прави фиктивна замяна на частта (замяната на идеална част от земеделска земя според закона е допустима да се прави между някои от собствениците и не-собственик, но за продажбата не е така); В случая инвеститорът купува идеалният дял , но сделката се оформя като замяна ("ти ми даваш своята идеална част, аз ти давам мотор или компютър") Инвеститорът става съсобственик, и като такъв вече има право да изкупи дяловете на останалите (те може да са му потвърдили устно, но може и да се отметнат; В случая = цената пада заради риска на инвеститора да се окаже със сравнително вързани ръце - като собственик а не единствен собственик /В други случаи е ясно на инвеститора; че не всички собственици са склонни да му продават дяловете си от имота; и той ще трябва да се оправя с "вързани ръце", (т.е. имотът ще остане в съсобственост), минавайки малко или повече под "летвата".- с добър адвокат и/или нотариус , и като се разчита на пасивността и незнанието на "миноритарните" съсобственици/ Анджък - имотът в съсобственост (или рискът имотът да се остане в съсобственост) е "лоша" инвестиция,

Хъххх.. Обективно доходът от земята няма как да нарастне в реална стойност, ако няма мотиви земята да се групира и тя не се групира, и ако не се редуцира броя на съсобствениците на един парцел (който брой се увеличава с всяка измината година - хората умират, а земята им се наследява от синове и дъщери) Негрупираната и нередуцирана откъм съсобственици земеделска земя е най-евтината (и най-нетърсената) - като пазарна стойност, и за аренда (досегашните програми за групиране на земята и редуциране на собствениците практически нямат ефект) Държавата - това сме ние...Аз не знам кой те е оторизирал да казваш "какво ще се прави" от името на другите, и от мое име? Аз лично нямам нищо общо с тоталитарната държава (както и 99 процента от пишещите тук предполагам), и съм съсобственик на наследствени дядови парцели земеделска земя. "Комунистически" или "социалистически"? (не знам с какво дискусията се подобрява, когато се в нея се влага грубо "площадно" политиканстване и демагогия. Може би модераторът ще си отговори на този въпрос?)

Цените на земите са ниски, защото : - са съсобственост на множество собственици - раздробени са на малки парцели Ще илюстрирам Миналата година продадох моя дял от земя (4,7 декара бивше лозе), на което съм съсобственик за 600 лева декара; Земя, която е на един собственик, в същото землище, със същото качество и подобно местонахождение/разположение се продава за 1100-1200 лева декара В случая няма никакво значение дали купувачът е чужденец или българин, дали е фонд, или е земеделец, ,цената се диктува в най-голяма степен от броя на съсобствениците и големината на дела (терена):Малък терен с няколко съсобственика, пръснати из страната практически няма пазарна стойност или за него няма пазар: разходите и усилията по изкупуването на всички дялове, или невъзможността да се изкупят отблъскват купувачите от такъв тип сделки или просто няма търсене на такива земи Чужденците нямат интерес да си вкарват автоголове (т.е да плащат повече от пазарната цена) Обратно- в България има ресурси с които да се купува земя от инвеститорите или от желаещите да разработват земя (банкови кредити, спестявания,, собствени средтва на фондове и банки) Проблемът с ограниченият пазар и ниските цени е породен от състоянието на собствеността /въпросите с мораториума според мен са по-скоро принципни и политически, вместо конспиратино -икономически - нацитата, дпс и левите "играят" за своя си електорат, ГЕРБ за своя си (аз като десен либертарианец съм електорат на ГЕРБ ; естествено аз съм за либералиацията на пазара, пак повтарям- цените и пазарът се диктуват в най-голяма степен от броя на съсобствениците и големината на дела (теренът)/

Държавата и общините (органи, полиция, пожарна, борба с градушките ) пазят и нивите и реколтата като всяка собственост; Според виждането ти (което е логично) също така трябва да има и данък върху собствеността на земята.

Химикът е средноевропеец -------------------- Ето една публикация, да я чете Галахад. http://ageconsearch.umn.edu/bitstream/14653/1/20010041.pdf