nik1

А извинявай драги, демагостваш и заблуждаваш, или си много близко до лъжата, или прекрачваш границата; не вярвам че не си слушал за Звездец, Елхово, Грудово, Болярово, Долен Чифлик, Малко Търново.. За Харманли, Любимец, и Симеоновград ("Черния полк") може да не си слушал (явно не си служил в Трета армия) Сещам се за поделения в Смолян,.. в Гоце Делчев (и двата града са почти до Гърция) Да, Айтос, Карнобат, Ямбол, Сливен са на около 100 километра от границата, не са на границата или неподредствено до нея т.е аз не бях коректен в предишния си пост- но е факт че в близост до границата имаше много войска и въоръжение ---- хо хо хо хо, "дълбоко проникване"? Драги, Германия през юни 1941 година е суперсила, съюзена с други такива, и е ясно на малките деца по това време, че войната с нея ще е тотална война. Колкото до внушението ти че отбранителната война е по-гориворесурсна (по"петролопродукторесурсна") от нападателната/офанзивната - искрено се надявам да не твърдиш това някъде когато си "тет а тет" с някого от бившите ти съкъзарменици и сътанкисти (във форума всичко минава явно)

Според Резун Сталин е бил идиот, сетил се че за войната трябва гориво, едва след като започва войната??? ----- Образно казано, обективно СССР няма ресурсите да води големи и офанзивни войни; за да приемем фентъзите на Резун, трябва да приемем че Сталин е бил просто идиот и шут, Последното не е вярно, Сталин е диктатор който осъществява контрол върху всики аспекти на икономикатата (и контролирайки информацията за тази икономика)

Защо смятам че Иран е първостепенна цел на Сталин Пак е просто и малките деца знаят че най-важната стока за военната машина - оборудвана с машини (и за войната която ще се води с машини) е нефтът; и второ - Азерския нефт е недостъчен (и според Сталин, и де факто, и това се отчита от всички в системата) за нуждите на СССР, какво остава за бъдеща война? Ако слушаме и се връзваме на резуновското фентъзи, излиза Сталин е по-смотан и неинфориран от мърчяч-бекяр или от кака Пенка зарзаватчийката - Сталин ще води война от Картапите до Атлантика значи, ама без достъчно гориво??? /Това че Резунчо не знае или изнорира горните две опорни точки е негов проблем, а аз се чудя как уж сериозни хора толкова се връзват на такава елементарна въдица./

Ето за Иран: Immediately after the invasion, the Iranian Army of 124.000 soldiers was reduced to 65.000. But, it was increased to 80.000 soldiers due to the war waged against Germany.14 During the war a big famine broke out. Cereal products had been conveyed to the Soviets and the food was rationed due to the famine, which caused a civil commotion in Tehran in December 1942. http://atlas.usv.ro/www/codru_net/CC16/2/iran.pdf

Вижте сега, много го извъртате в търсене на теле под вола (На КГ125 в тази тема му бях дал примери и аналогии, които не можа да обори въпреки желанието му и въпреки че е юрист - знам че при споровете задължително се "забравят" неудобните тези) Просто е - и нашата войска беше струпана по южната ни граница по време на соца, и ние вдихаме гюрлутия (аз и КГ125, значи и митака сме участвали в такива занятия) но никой не смяташе нито да напада Туция или Гърция (Западна Германия), и никои реално не смяташе че те ще ни нападнат. Това се казва демонстрация , показване на сила, и го има откакто войните светуват (Ресавски, нали си историк) Освен това, войската и в мирно време трябва да участва и се включва в някакви маневри и учения, не става дума само за тактически, нали затова е войска.. (Сталин със сигурност се готви за войната; Малко е вероятно при една световна война СССР да не бъде намесен на една или друга страна, Напълно възможно е Сталин да е имал някакви идеи за вклчването на СССР във войната, на малко по-къден етап, според зависи - например моето мнение че Сталин е очаквал Германия да нападне Англия, и ако Англия падне, той да лапне Иран (иранския петрол). Лятото/есента на 1941 година, 100 -150 000 армия на шаха е просто хапка за Червената Армия, която де факто окупира Иран и го разграбва (В Иран настъпва глад и заповат гладни бунтове (сега им викаме революции), заради това че иранското жито и хранителни продулти се изземват и се изпрашат директно на Руския фронт;същото би станало със всичкия ирански петрол, ако Англия беше паднала) След падането на Соца и Варшавския договор, къде мислите че показвахме същите мускули? Аз съм бил запас, и мога да ви кажа че съм бил на занятие срещу свръбско "навлизане" и "нападение" над БГ ("свяляхме" им самолетите)

"сигурното работно място" и "високото заплащане" са топ-оценките на важните страни на работата при българите; тези оценки, тяхната подребда, корелират (по точно директно изразяват) високите нива на "избягване на несигурността" (т.е. на тревожността за която споменава Атом. най-ниските оценки получават отговорите: "възможността да се проявява инициатива" ниската оценката е в корелация и връзка както с "избягване на несигурността", така във връзка и корелация с т.н. "външната причинност" /склонни сме да смятаме че от нашата инициативност и действия не зависи нищо което би подобрило заплащането ни, условията ни на труд/ Отговорът може да се разглежда и като проява на чертите ни- избягваме да поемаме отговорност; избягваме да се конкурираме и състезаваме "отговорна работа" (ай, ай, ай, всички искаме интересна, сигурна и високоплатена работа, но никой не ще да носи отговорност, ако може друг да поема отговорността всичко е ОК - звучи ли ви познато?) "да се чува мнението ми при взимане на решения" - най-ниско поставената страна на работата;корелаците са както по-горе

Тази хипотеза подържам и аз.. в 1941 година Сталин няма никакво намерение и идея, визия година да напада/ воюва вкл. в отбрана, с Райха. (ако имаше такова намерение - и стига да не е половината орязън мозък[1], той не би банирал, разглеждал/приемал всички разузнавателни сведения за предстоящото нападение като дезинформация) [1] когато планираш да се разправиш с някого, и всики ти казват че той ще те удари, трабва да си ненормален за да приемеш това за дезинформация Смятам че Сталин, в 1941 година, чака Хитлер да нападне Англия-т.е смятам че Сталин има такова виждане и убеждение. (Това според мен е най-вероятната, или единствената причина Сталин да разглежда разузнавателните данни за предстоящото нападение като английска дезинформация)

Интеракциите включват и работодателите - проблемът е културен. Работодателите в България (поне половината или повече от половината) също изискват/дават предпочитания на дипломите и кетапите (за длъжности които изискват завършено висше образование) пред опита, квалификацията и знанията и другите умения - като емоционална интелигентност, способност за работа в екип и др. (условно при еднакви други качества и условия). Образно казано: по-голямата част от работодателите, намиращите се на най-високото ниво (или поне около половината) , предпочитат за служител един доктор , пред един бакалавър, или магистър, абстрахирайки се от мотивация за работа, емоционална интелигентност, способности за работа в екип, комуникативност, изпълнителност, честност и добър характер.. /Българските доктори - в областта в която работя, за мен, като среден менаджер са по-малко "перспективните" служители за работа в отдела (и/или компанията) от магистрите. Голяма част от докторите са хора, които не могат да се реализират професинално и/или са били нетолкова добри служители, заради което са се насочили/се насочват към докторантури/

Въпросите, които остават( при сегашната система) са поне два: - Какво да направи общообразователната гимназия за тези които не могат или не желаят да продължат да учат във ВУЗ? Имам такъв пример в семейството (човекът е завършил ОМГ) Концептуално и идейно предназначнието на тези гимназии е подготвят бъдещи студенти във ВУЗ, греша ли? - С какво гимназията/системата може да оправдае непригодността на тези хора след 12 годишно обучение?

Формулите 10+1/10+2 (10 +1+1)[1], или 11+1 ми изглеждат удачни [1]общообразователна - 10: 3+4+3

Анжък От същата публикация: Анджък

По време на соца (след 82) съществаше вариант на дуална система на обучение, такъв, какъвто визира Atom. Вариантът включваше -базова (класическа) общообразователна гимназиална подготовка до 10 клас включително (до 17 години), в която се развиват базовите умения и знания -т.н. УПК учебно-професионални комлекси (след 17 години) бяха с ограничено преподаване на базовите общообразователни дисциплини (учеше се българска литература, за западен език просто нямам спомени) и се концентрираше на специалното (средно-професионално) обучение /Това обучение формално се водеше 11 клас от съответната гимназията, но обучението се провеждаше в някое СПТУ (по изключения гимназиите имаха/развиваха собствени такива УПК курсове - за специалностите които не можеше да се обхванат от съответните в градовете СПТУ - например ИТ специалностите по УПК системата се обучаваха в Математическите гимназии/ Аз лично съм изкарал такова образование (бях първия випуск по тази система) и го приемам като плюс - имам средна специалност и практика, която не бих могъл да имам ако бях завършил обикновена/класическа или друга гимназия - завършил съм Математическа гимназия. Общо взето, може да се окаже че няма корелация или има много слаба, между гимназиалното и висшето образование ;според мен не трябва да се правят такива връзки ангро, въпреки това всички ги правят (просто силогизмът е грешен, но се е наложил като шаблон) - от випускът ми, 6 паралелки близо 200 човека има само двама завършили университета физици , без нито един математик 80-85 процента са инженери, има икономисти и един "наследствен" лекар (?) (Аз съм работил по тази специалност която съм продобил в УПК дори и вече като магистър - в преходните времена всяка работа е/беше добре дошла; Хипотетично - ако остана без работа и не мога да практикувам професията си - мога да упражнявам някъде уменията си и специалността си от средното образование, В случай че бях завършил само гимназия - нямаше да имам този избор и възможност)

"Science and civilization in China" Volume 5, Chemistry and Chemical Technology part 1 Paper and Printing http://monoskop.org/images/7/7d/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_5-1_Chemistry_and_Chemical_Technology_Paper_and_Printing.pdf

Изследвания: "Science and civilization in China", в pdf Volume 4, Physics and Physical Technology part 1 Physics http://monoskop.org/images/7/70/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_4-1_Physics_and_Physical_Technology_Physics.pdf Volume 4, Physics and Physical Technology part 3 Civil Engineering and Nautics http://monoskop.org/images/d/da/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_4-3_Physics_and_Physical_Technology_Civil_Engineering_and_Nautics.pdf Volume 5, Chemistry and Chemical Technology part 3 Spagyrical Discovery and Invention: Historical Survey, from Cinnabar Elixirs to Synthetic Insulin http://monoskop.org/images/e/e8/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_5-3_Chemistry_and_Chemical_Technology_Spagyrical_Discovery_and_Invention_Historical_Survey_from_Cinnabar_Elixirs_to_Synthetic_Insulin.pdf Volume 5, Chemistry and Chemical Technology part 4 Spagyrical Discovery and Invention: Apparatus and Theory http://monoskop.org/images/7/71/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_5-4_Chemistry_and_Chemical_Technology_Spagyrical_Discovery_and_Invention_Apparatus_Theories_and_Gifts.pdf Volume 5, Chemistry and Chemical Technology part 6 Military Technology: Missiles and Sieges http://monoskop.org/images/2/29/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_5-6_Chemistry_and_Chemical_Technology_Military_Technology_Missiles_and_Sieges.pdf Volume 5, Chemistry and Chemical Technology part 13 Mining http://monoskop.org/images/5/58/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_5-13_Chemistry_and_Chemical_Technology_Mining.pdf Volume 6, Biology and Biological Technology part 5 Fermentations and Food Science http://monoskop.org/images/f/f1/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_6-5_Biology_and_Biological_Technology_Fermentations_and_Food_Science.pdf Volume 6, Biology and Biological Technology part 6:Medicine http://www.biblio.nhat-nam.ru/SCC-6-6.pdf Volume 7, The Social background part 1:Language and Logic http://monoskop.org/images/b/b2/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_7-1_Language_and_Logic.pdf Volume 7, The Social background part 2:General Conclusions and Reflections http://monoskop.org/images/5/59/Needham_Joseph_Science_and_Civilisation_in_China_Vol_7-2_General_Conclusions_and_Reflections.pdf

Марта Джалева, учител по български език и литература: 1. Да се направи нормативна уредба, с която да е възможно хора до 40 г., които имат желание, да придобиват за 3-4 месеца педагогическа правоспособност. В длъжностната характеристика на директорите да бъде включено задължението да квалифицират учителите - засега квалифицираният учител е неудобен. Да има различни форми на учене по предмет и ученикът да може да избира дали да учи с учител в час или да работи по задача от същия материал в група и да представя резултатите си, които да бъдат оценявани. 2. Практически промени в образованието идват от организации, които не са свързани пряко с МОН. Затова можем да вземем добри практики на съвместна дейност на Министерство на образованието с организации на родители, бизнеса и НПО в други страни. В момента в САЩ родителите могат да получат разрешение от официалните органи за създаване на училище, в което наред със задължителното за страната образование 50 процента е по тяхно предложение, като те намират учители и участват в писането на програмите. Също много ценен е опитът на Германия, Испания, САЩ за участие на бизнеса във висшето образование, като финансират специалности и отделни проекти и изпитите са конкретна дейност в дадена област, която практически се прилага.

Рене Томова, консултант, Eleven: 1. От по-отворено и широко скроено образование. От това да имаме повече вяра в децата, че могат да експериментират със себе си и с знанието. Имаме нужда да научим децата да мислят критично, системно, комбинативно и латерално. Нямаме нужда да им тъпчем главата със знания. Моделът, в който ученикът е просто един реципиент, в чиято глава наливаме знание, е ретрограден. Децата трябва да се научат сами да формулират проблемите, да търсят възможните решения, да пробват, да се провалят и да пробват пак докато успеят. 2. На първо място цялото ни общество трябва да има общи ценности. Дали ценностите ни са "Учи мамо, за да не работиш - разбирай изкарвай само шестици по всички предмети и не е нужно много много да мислиш" или са "да учим, за да направим мястото на което живеем, хората, с които живеем и живота си по-добри по най-добрия начин, който към момента ни е известен" е въпрос на избор. И този избор определя как ще вървим нататък. д-р Ангел Марчев, факултет "Управление и администрация", УНСС: 1. Образованието на одухотворения и активен студент. Елитарно (на първо място) образование, в което упорът е върху развиване на универсални умения и преподаване на принципи вместо факти. Образование, създаващо бизнес. 2. Упор върху активните методи за обучение. Висока степен (над 70%) изборност на студентите за повече вътрешна конкуренция. Опростяване на всички видове вътрешно- и външно- административни регулации. Висока степен на автомомия на преподавателя. Съществена, осъзната и преднамерена промяна на ролята на преподавателя от систематизатор на знания към мотиватор на студентите. Всеки преподавател, катедра, факултет, ВУЗ трябва да е бизнес инкубатор. Емил Джасим, програмен директор на "Център за образователни инициативи": 1. След 15 години днешните 8-9-годишни деца ще бъдат на прага на професионалния си път. Как нашата система ги подготвя за това ли? Подготвя ги така, сякаш в света все още е важно да "работиш по специалността". В съвременния свят работодателите търсят умения. И тези умения би било добре да ги заложим още в ранна детска възраст - обработване на информация, търсене и намиране на информация, гъвкавост при необходимост от преквалификация, предприемчивост. За целта е необходимо и да си отговорим на въпроса "Какво целим с образованието в училище?". Отговърт към момента е очевиден и със сигурност не е успешен - целта в последните вероятно 130 години е младите българи да бъдат възпитани в обич към родината. Това е, очевидно, на всяка цена. Целта всъщност трябва да бъде да подготвяме младите хора за това да са успешни на всеки пазар на труда в чужбина, но и в България. А в един по-добър свят няма да има разлика. 2. За да го постигнем ще ни бъде необходимо да се справим с голямото предизвикателство - да убедим младите хора да стават учители. Първата и най-важна стъпка е да гарантираме стабилен и висок доход на тези, които желаят да станат учители. Втората важна стъпка е да предложим като общество (тук ролята на МОН и държавата е от особено значение) възможност за реално кариерно развитие. Примерът е този на Лондон, чиито ученици до преди 15 години показват най-слаби резултати в цяла Англия, но вследствие на много сериозна реформа, сега лондонските ученици са с резултати средно с 50% по-високи от тези на своите съученици в страната. Основният момент в тяхната реформа е в превръщането на учителската професия в желана. Третата стъпка е максимално бързото осигуряване на реална автономия на училищата и, респективно, на техните директори. Тези три стъпки трябва да бъдат съпроводени от промяна на учебните планове. И това би било само началото на желаната промяна. Всеки, който се е занимавал с образование, знае, че резултатите идват след поне 3-4 години. д-р Георги Няголов, Факултет по класически и нови филологии, СУ: Следващото е мнение от горната статия (предадено в първата си точка от "Историк"), Мнение, с което аз въобще не съм съгласен (мнението ми е че интересите на децата са на първо място, а интересите им са да получат добро/подходящо образование, т.е такова образование с което ще се реализират) 1. От качествено образование. Как обаче да дефинираме това понятие? Различните заинтересовани страни в областта на образованието имат различно виждане по този въпрос: а) от гледна точка на централната власт, качественото образование осигурява максимална заетост на завършилите и им позволява да създават максимална добавена стойност, за сметка на минимални държавни инвестиции; б) от гледна точка на педагозите и хората занимаващи се с научна и развойна дейност, качественото образование е свързано с най-новите тенденции и открития в световната наука; в) от гледна точка на работодателите, качественото образование осигурява адекватни професионални умения и знания, в съзвучие с нуждите на пазара на труда; г) от гледна точка на гражданското общество, качественото образование формира социално отговорни, социално ангажирани и проактивни граждани; д) от гледна точка на самите обучаеми и семействата им, качественото образование е достъпно и им предоставя не само адекватни професионални умения, но също и основните/ преносимите умения непрекъснато да се адаптират, квалифицират, преквалифицират и израстват в условията на един непрекъснато променящ се свят. Макар и тези аспекти на качественото образование да изглеждат разнопосочни, те могат и трябва да се интегрират в една обща визия, една обща философия за основната цел на образователната политика. 2. Начинът за постигане на тази обща визия за качествено образование, нейното прецизиране и превръщане в конкретна, но същевременно гъвкава, "пътна карта" за качествени реформаторски политики е създаване на силна централна консултативна структура, в която равнопоставено да участват всички заинтересовани страни - централна власт, работодатели, учебни заведения, обучаеми, гражданско общество и др. Всичко това е невъзможно без добросъвестното участие на централната власт. Тази структура трябва да действа в условията на максимална прозрачност, отвореност и отчетност, както и в отлична комуникация с непредставени в нея институции и граждани. Тя трябва, не само да създаде и актуализира визията за качествено образование, и да я превърне в конкретни приоритети и политики, но също така да гарантира тяхното прилагане от всяка централна власт. Това е необходимо, за да се постигне баланс между дългосрочното естество на инвестициите и реформите в областта на образованието и краткосрочните политически хоризонти, с които работи изпълнителната власт. проф. Николай Денков, Факултет по химия и фармация, Софийски университет: 1. От образование, което учи децата и младежите да осмислят информация и вземат решения, да участват конструктивно в дискусии и да работят в екип, да се адаптират към постоянно променящата се среда. Това е във връзка с последния пост на Atom Системата на образованието трябва да интегрира две много различни функции - да подготвя елитни специалисти (без тях няма развитие) и да приобщава всички останали (за да не изпаднат от развитието). Трябва да има конкретни мерки за засилване и на двете функции - те са много различни като цели и форми, но не си противоречат, а се допълват. Горното означава, например, че специализация в ранна възраст (10-12 г.) е желателна за най-изявените деца - математици, художници и т.н., за да развиват своя талант. Но за останалите деца специализацията не е желателна до 15-16 г., защото те трябва да развият и затвърдят базовите умения, които са необходими за тяхната бъдеща специализация и адаптация. 2. Като работим заедно за дефиниране на ясен дългосрочен план за действие и за неговата реализация. Без конструктивно партньорство между държавата, водещите образователни институции, бизнеса и гражданските организации, това няма как да стане. Засега този процес не върви добре, главно по вина на държавните институции, които трябва да го организират и да го превърнат в правна рамка със съответното организационно и финансово осигуряване. В училищното образование трябва да се повишат значително средствата и усилията за привличане на млади качествени учители. Във висшето образование трябва силно да се повиши фокуса върху качеството на обучението (измерван на изхода от системата) и реализацията на завършващите.

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/02/28/2252117_da_vliazat_misleshtite/ http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/02/28/2252334_ot_kakvo_obrazovanie_imame_nujda/ 1. От какво образование имамe нужда сега, за да бъде България различна след 15 години? 2. Как да го постигнем? -- Бела Станкова, директор "Обучение и развитие", Телерик: 1. Образование, което вдъхновява; което стимулира критичното мислене, задаването на въпроси, търсенето на отговори. Образование, в което ролята на ученика не е пасивна или маловажна, а напротив – нужна ни е нова образователна система, която поставя в центъра учениците, техните потребности и интереси. В същото време много е важно учебният материал да е актуален, да подготвя учениците, ако не за бъдещето, то поне за настоящето. Да има практическа насоченост, така че децата да престанат да наизустяват отговори на въпроси, каквато е практиката сега. 2. Необходими са сериозни инвестиции в образованието, за да има по-добри учебни бази, както и да бъдат привлечени млади хора към учителската и академична професия. Необходими са и повече млади хора, за които преподаването е призвание, на което да се посветят. Трябват ни учители с модерни разбирания, мотивация за промяна на системата, които с готовност да прегърнат нови идеи. Учители, които вдъхновяват. Целта на образованието трябва да бъде да мотивира младите хора да повярват в себе си, в способностите си, да мечтаят смело, за да могат да заявят своето място в слабото ни все още гражданско общество Това мнение отразява на 100 процента моето мнение и виждания - т.е отразява тезата , която пропонирам във форума (За първи път чета тази статия) Всъщност и останалите 80-90 процента от мненията в статията са в тази насока. Александър Александров, вицепрезидент по финанси и администрация, Американски университет в България: 1. Най-стряскащото е, че не знаем от какво точно ще имаме нужда след 15 години. Но осъзнаването на този факт ни подсказва и решението. Не трябва да правим специалисти по сега съществуващите позиции или технологии, а да направим така, че нашите завършили да имат уменията, които ще им трябват, за да са успешни след 15 години. Затова трябва да се набляга на критично мислене, креативност, комуникативни умения, умения за работа в екип, умения за разрешаване на конфликти и подобни. Ако един завършил има т.н. "меки умения", той може да научи новата технология на (все още несъществуващата) социална мрежа, или нов програмен език, или новите технологии за задвижване на превозни средства. 2. Трябва да обучаваме мислещи хора, които да могат да анализират, синтезират и прилагат в практиката огромното количество информация, която ни залива ежедневно.

Двете модела според мен не са взаимноизключващи се: Системата може да създава и хора с базови умения в една област, при либерално преподаване и образование Самият ти посочваш по-горе базови курсове ако не греша; всъщност базовите курсове са нещо, без което доброто образование според не е възможно, и постигането на истински професионализъм - също; (Лично аз като казвам че някои е професионалист- имам предвид най-първо добрата му базова подготовка, дали има такава или няма за мен е важната разграничителна линия) В случая няма противоречие - мнозиството от базовите курсове и знания се придобиват на работното място (задълбочено обучение и/или самообучение) - поради това че в университетите ни базовите ни курсове представят материята в рудиментален от една страна и анахроничен вид от друга страна (малко или много) /Материала и курсовете в някои направления следва да се обновяват и актулизират, ппроменят на няколко години - това доказано е за техническите факултети и университети, и също за дисциплините, свързани със финансово дело/

От американската и скандинавската система могат да бъдат копирани либералните практики и иновациите ; в Шанхай правят точно това, намалявайки културното и възраството отстояние между учители и ученици , и отказвайки се от системата/културата на преподаване/модела "Молчать и не разссуждать" [1] [1] Това е моделът който доказано ражда: -посредствени ученици, и хора; -не развива отговорността (гражданската и социалната) у децата, и младите; ПС Сега видях че имаш същата визия за шанхайското образование ("то успява заради либералните реформи") Аз съм за иновациите и либералния начин на преподаване (и това имам предвид в темата за функционалната неграмотност), просто тука дискусията се завъртя малко в друга насока.

Да, пак "уцелих в средата на мишената": (не е уцелване, а проста дедукция) ABOUT THE UNIVERSITY Mission Statement The mission of the American University in Bulgaria is to educate students of outstanding potential in a community of academic excellence, diversity, and respect and to prepare them for democratic and ethical leadership in serving the needs of the region and the world.

Според мен американският университет и този тип образование ражда лидери (възпитава в лидерство), а не толкова като специалисти и професионалисти. Както казах професионализма се изгражда в работата, който мисли и твърди друго според мен не разбира феномена. Освен това в България и по цял свят, в международните компании за израстването е важно човек да има флуентни знания по език, каквито АУБ дава (спомага за придобиването им) (Добрата продажба на пазара на труда според мен е повече въпрос на представяне и лидиране; Аз лично имам сума ти квалификации (изкрани курсове), има сериозен опит и постижения (в частния сектор постиженията са свързани с клиентите и задоволеността им и сътветно оценката и обратната връзка), и знания в областта си, но като повечето българи, 1) не мога да се пазаря, и да се преставям добре - просто съм скромен и склонен да се подценявам, 2) освен това нямам флуентни знания по западен език, всъщност знанията ми са рудиментални - имам знания английски на работно ниво, четене и писане на несложни текстове) 1+2 : аз съм втора категория човек за големите международни компании - ако говорим за средни ръководни позиции, иначе съм на такава в компанията в която работя)

Самыми умными в мире признали школьников из Шанхая ___ ___ Итак, лучшие 15-летние ученики живут в Китае. Шанхайские школьники заняли первые строчки вообще во всех трех категориях исследования - по математике, чтению и научной грамотности. Шанхай, напомним, крупнейший город Китая и первый по численности населения мегаполис мира. Более того, дети из стран Восточной Азии в принципе обошли своих европейских и американских "коллег", заняв первые семь из десяти позиций рейтинга по трем предметам. Так, в лидирующую группу стран по математической грамотности вошли Шанхай, Сингапур, Гонконг, Тайвань и Южная Корея. Практически те же страны, кстати, были в топе рейтинга и три года назад. Из европейских стран в верхних строчках - Швейцария, Нидерланды и Лихтенштейн. По грамотности чтения лидируют школьники Шанхая, Гонконга, Сингапура, Японии и Кореи, передает РИА Новости. За ними идут Финляндия, Канада и Ирландия. Что касается естественно-научной грамотности, то и тут на первых позициях все те же - Шанхай, Гонконг, Сингапур, Япония. Их компанию слегка разбавляют Финляндия и Эстония. ПС Не става дума за цял Китай, а само за Шанхай; Всъщност е видно разделението между "Китайската система" и "Шанхайската" "Китайската система" и начин на преподаване и отношения между учители и ученици, създава посредствени ученици

Защо Шанхай е на първо място по образователни резултати ---- ---- В същото време, Шанхай е един от градовете с най-много ученици в класните стаи, мигрирали от други по-бедни райони на страната (над 20% от всички ученици) – т.е. деца, които идват от бедни семейства с ограничени ресурси и образователен статус, за да подкрепят адекватно развитието на децата си в училище. ---- Няколко от иновациите, въведени в образованието в Шанхай през последните години (основно след от 2003 г. насам), които обясняват водещата позиция на тази образователна система, може да са особено полезни и в Българския контекст: (мое подчертаване) 1. Фокус върху привличане на млади, мотивирани учители и тяхното постоянно професионално развитие. Новопостъпващите учители в Шанхай задължително работят с наставник поне през първата година на работата си в училище, като получават редовни наблюдения в класната си стая и съответна обратна връзка и насоки за това, какво правят добре и какво могат да подобрят. Участват 30% от работното си време в допълнителни дейности за професионалното им развитие – както обучения в училище, вътрешни срещи, обсъждане на урочни планове и казуси с колеги – така и тренинги извън училище. 2. Образователните програми включват както задължителна и свободно избираема подготовка, така и специални часове по „проектно-ориентирано учене” или „учене чрез изследване”. В тези занятия децата се учат да прилагат знанието си на практика в реални проекти, които развиват през учебната година и по този начин подобряват уменията си за мислене, анализ, разрешаване на проблеми и креативно създаване на нови идеи. 3. Успешните учители и училищни лидери целенасочено се привличат от местната администрация като консултанти на училища с ниски резултати и нужда от сериозни подобрения. (мое подчертаване) Още от 90те години в Шанхай се създава система за оценка на училищата в 4 категории (A, B, C и D) според нивото на тяхната инфраструктура и качеството на преподаване (според образователните резултати на учениците). В зависимост от това в коя категория попадат, училищата са обект на специфични мерки, които адресират диагностицираната нужда. През следващите 10 години, училищата в най-слабата категория са или закрити, или подобрени. От 2005 година насам, всички училища в мегаполиса попадат в категория А или B, като с по-слабите училища се работи целенасочено по програма, в която за период от 2 до 4 години, управителният им екип работи съвместно с екип от друго училище с отлични резултати. Съвместно назначават стратегия и план за подобрение и го изпълняват, като директорът и учителите от училището с високи резултати влизат в ролята на ментори, обучители и консултанти на колегите си от изоставащото училище. Благодарение на този механизъм истински успешните училища се мотивират допълнително – тъй като опитът и успехите им са признати, а и имат възможност да ги разпространят, а пък неуспешните училища получават ценна помощ, за да повишат резултатите на учениците и да подобрят репутацията на училището. http://zaednovchas.bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%88%D0%B0%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2/ ПС В България: 1) имаме дезинтересирани и недостатъчно мотивирани учители (Аз лично във форума поне пет пъти съм обяснявал, развивал и доказвал теориията за функционалната неграмотност - но се оказва че няма "никои в час" от даскалите, дори някои от хуманитаристите ме заливаха с демагогия, лъжи и подигравки); 2) лоши и некадърни управници на всяко ниво (от община до държава), на които им е през оная работа за истинските проблеми на българското образование. (то е някъде в тъча) Първото е следствие от второто, а това че толерираме такива управници е проблем на българското общество.

Системата ни трябва да се осъвременява отгоре-надолу (това сме го дискутирали в други теми), след като вече има яснота по проблема, и на власт са подходящите хора/лидери. Както съм писал и в други теми, top-down ориeнтацията е характерна и за страните от Източна Азия (дори е по-характерна за тях), само че там лидерите са достатъчно интелигентни, за да разберат проблема, достатъчно честни за да приемат (признаят), и достатъно смели и отговорни за да го решат. (например, в Шанхай започнаха да назначват млади хора за учители, и за една-две години постигнаха феноменален напредък) Наш проблем е, на българското общество, че избираме и толерираме лидери и партии, които "не стават за нищо" и не правят нищо; (Колко от нас излезнаха да протестират срещу това управление??) Нашият опит трябва да е съобразен с германския от една страна (като жалон и образец) и източноазиатския (като практика); (американската култура е крайно различна/раздалечена от нашата)