nik1

Това не е точно така. Вярното е: 1.Образователната система трябва да осигури изобщо необходимото като количество за пазара на труда образование(хора с необходимоито за пазара на труда образование Например и образно казано - трябва да осигури достатъчно програмисти, трактористи, багеристи, стругари, автомонтьори - това са професии за които има в България в момента има недостиг при предлагането. 2. Аз съм ментор (от страна на работаделя) по една програма на МОН , финасирана от основно от ЕС и ("Студенстки практики") и многогодишен ментор/учител на стажанти - писал съм и друг път по този въпрос: адекватните професионални умения и знания се придобиват на работното място (чрез обучение, самообучение, курсове- базови и специлизирани) Това също е принцип, който не се разбира много добре в популярното пространство, заради изказванията и медийното толериране на някои работодатели, основно в областта на ИТ (които плащат високи заплати и очакватат при тях хората да дойдат, да седнат и веднага да започнат да им правят пари), на които им се иска този принцип да не е верен, т.е те приемат желаното от тях за действително. В областта в която работя - един бакалъв, магистър, или доктор дори и този човек да е получил образованието си в Харвард, трябва да се обучава минимум 6 месеца до една година (минимум) , за да може да започне да работи (съвсем) самостоятелно като специалист на фирмата. (така е и в банките и финансовата сфера)

Както неведнъж съм писал, има един основен принцип , който е доказан чрез практиката (това е принципът на белите страни, т.е. на равновластните култури) - образованието трябва да е насочено/ да се прави, заради тези които се образоват, заради техните интереси и добро (добре и/или подходящо образованите хора са в основата на всяко развито общество). Когато в страни като нашата, приоритетите се поставят от силните на деня или от управляващите и те рядко са в синхрон с основния принцип, т.е когато пирамидата се обърне (виждам че и историк не е наясно с горния принцип, и той повтаря каквото е чул в популярното пространство, примайки желаното и възможносто за действително) - кашата/бозата става пълна. ------------------- Историк, както съм писал в друга тема (за функционалната неграмотност) - педагозите/системата трябва да решите основения си проблем първо (проблема на проблемите) - намаляване на възраствата разлика между учители и ученици, (това се прави в белите страни и страните от Източна Азия за да намалее културното и властовото отстояние между учители и ученици, т.е за има комуникация и "интересиране"; Резултаите от такива мерки са смайващи), изобщо за да можете да изкарвате функционално грамотни и интересирани хора. /Функционланата неграмотност е следствие от дезинтересирането в още в ранна възраст, в първите няколко години от образованието/ Мислиш ли че му дреме на функционално неграмотния /дезинтересирания това че в преподавания материал са включени най-новите тенденции?

Може да не съм се изразил много ясно или правилно, но не знам откъде черпиш информацията си?(или както в повечето случаи когато дискутираш с мен си пишеш каквото ти отърва и ти щукне?) Сигурно нямаш представа че Партията на Янукович е най-голямата партия през последните 7-8 години, и че тя плюс това е партията на рускоезичните украинци от крайния изток на Украйна?? (Всъщност в последните десет години Партията на регионите от една маргинална партия се превръща във водеща, голяма партия, което за мен е още един признак че Украйна никога не се е откъсвала от руската сфера на влияние) Янукович, подобно на беларуския президент е изразявал нееднократно вижданията си за поддържане на много тесни икономически и политически връзки с Москва (Янукович дори успя да си рачисти сметките с прозападния си опонент по доста елегантен начин - "прозападната" Тимошенко беше осъдена от "проруския" си опонент "за сключване на неизгоден договор с Русия") Сравнението между България и Украйна е кофти и тенденциозно (и некоректно) Русия е най-големия търговски партньор на Украйна, 31 процента от целият внос на Украйна е от Русия (Русия е топ вносител за Украйна), при нашият внос само 16 процента от него са от Русия и второ най-важното, Русия е топ пазар на украинските стоки (24 процента от износа на Украйна е към Русия), докато нашият износ за Русия е по-малък от износа ни за Гърция

Аха, Русия ни помага безкористно? Ако пропонираш това , няма какво да кажа (точно от теб не очаквах да пропонираш толкова големи фантазии, но ти очевидно си вярваш) Нещата са комлицирани и обвързани. Подредбата на ценостите ни е силно ориентирана (корелираща) към паричното благополучие и благосъстояние ; На първо място при нас се поставя сигурността, а единственият начин да се постичгне тя е финансов и материален; /почти всеки българин има спестени пари за черни дни, почти всеки българин живее в собствено жилише; и в този смисил дори и средностатистически българите да не поставят високо правенето на пари и придовиването на материални придобивки, то нашите първостепенни ценности корелират с парите и финасовото благополучие/ Като гледам какви и колко са подръжниците на путин и съвреммената автократична Русия то това ме съмнява много

Какво точно значи "нямаме държавна идеология политика и банка"? Синтезирай моля с няколко изречения тезата си. Откъде си сигурен че например Беларус има "държавна идеология политика и банка" (според това каквото значи според теб)? Да не приемаш желаното за факт?

Това е погрешна аналогия (това се опитвам да обясня по-горе; соца няма да се върне, евразийският съюз не е соц-ССР) Въпросът е: И това предполагам това е риторичен въпрос.. Кое е по-добре?: Да се живее в богата, правова и уредена държава ("с хилядолетна история") или в бедна и неуредена такава, в която върховенството на закона е слабо? Можем да видим в класациите къде се намират Беларус, Украйна (която доскоро беше в руската сфера на влияние) , Киргистан и Узбекистан..

Драги Сириус Въпреки че по време на соца имахме СССР за неограничен пазар на българските стоки(износът ни за СССР е поне половината ни от БНП), и СССР беше суровинен придатък към българската индустрия (например нефт, газ, кокс, черни метали и руди -без железните, става дума за никел, хром и желязо-манган) ние не можахме да "прескочим" капанът на средните доходи; в който попаднахме преди 1980 година (преди общото перкулясване надолу) Въпросът ми е - смяташ ли че сега можем да излезнем от капана на средните доходи, влизайки в някакъв евразийски съюз и ставайки руски протекторат (като Беларус)? (според мен бихме се измъкнали от този капан,.... ставайки щат на САЩ)

Тезата е просто нон-сенс. И тука и в бойна слава са изкарвани документи и факти- Сталин пренебрегва/отхвърля десетките разузнавателни данни за готвещото се нападение (идващи от най-високопоставените му разузчнавачи) , и в крайна сметка през май 1941 година банира разузнавателната информация (и разпространяването на такава) за предстоящото нападение.. Аз се надявам че във форума има по-интелигентни и мислещи хора от празноглавите писатели, които ще могат да оценят че никои нормален човек (на такъв на когото не орязан половината мозък) не би пренебрегнал/отхвърлял и в крайна сметка банирал най-важната информация за уж най-големия си враг. (ако планираш половин , една или 2 години да се разправиш окончателно с някого , то трябва да си ненормален, да махнеш с ръка и дори да заплашиш със най-строги репресии, този/тези който ти казва че врагът ти е пред врата ти и смята да те убие)

Това е вярно за най-най-най-идеалният случай , но такива случаи и хипотетично не съществуват в реалитито Ключовото тук е; че от тези 7-8 (да не казваме 15) наследника и съсобственика, всеки има собствени виждания относно земята;В 99 процента от случаите поне един от съсобствениците не е склонен да продава (и/или дели), или просто поне един от собствениците не идва (отмята се от предварителната уговорка) при извършване на сделката на купувача с останалите такива Забележка: След сключване на сделката с останалите, но без един или двама, купувачът става съсобственик , чиито ръце са вързани . При това положение като съсобственик; той -не може да продаде (разполага с) целия имот, /той дори няма право да продава частта сина външни (други) хора, има право да я продаде на съсобственик само,/ -не може и да го рентира, без съгласието на другите собственици -не може да го експлоатира без съгласието на другите съсобствениците /В болшинството от случаите земеделските имоти не могат да се разделят на отделни части защото са малки и закона ограничава тяхното разделяне (няма как да се раздели земеделски парцел от 4 декара на 7-8 наследника- те имат няколко такива парцела, и всичките им са толкова малки, че не могат да бъдат раздробени на няколко части - 6,7 или 8 / Да обобщя: Защо цената която плаща/предлага купувачът при множество собственици, е по-малка от цената на парцела, ако собственикът беше един? 1. Защото купувачът има пропорционално по-големи разходи . Той инвестира в пари и време свързани с -подготовката на всички документи, (доколкото мотивът и интересът е негов, подготовката на документите е негова дейност -инвестира в издирване и срещи със съсобствениците 2. (най- важното може би) Поема негативите и/или рискът (процентът нараства заедно с броя на съсобствениците) от това е (да се окаже) съсобственик (а не единствен собственик) чиито ръце са "вързани". ---- Всъщност, следната практика е широко използвана- купувачът (инвеститорът) намира този които държи един от големите идеални дялове, уговаря го да продаде идеалната си част (т.е.договарят се устно), след което прави фиктивна замяна на частта (замяната на идеална част от земеделска земя според закона е допустима да се прави между някои от собствениците и не-собственик, но за продажбата не е така); В случая инвеститорът купува идеалният дял , но сделката се оформя като замяна ("ти ми даваш своята идеална част, аз ти давам мотор или компютър") Инвеститорът става съсобственик, и като такъв вече има право да изкупи дяловете на останалите (те може да са му потвърдили устно, но може и да се отметнат; В случая = цената пада заради риска на инвеститора да се окаже със сравнително вързани ръце - като собственик а не единствен собственик /В други случаи е ясно на инвеститора; че не всички собственици са склонни да му продават дяловете си от имота; и той ще трябва да се оправя с "вързани ръце", (т.е. имотът ще остане в съсобственост), минавайки малко или повече под "летвата".- с добър адвокат и/или нотариус , и като се разчита на пасивността и незнанието на "миноритарните" съсобственици/ Анджък - имотът в съсобственост (или рискът имотът да се остане в съсобственост) е "лоша" инвестиция,

Хъххх.. Обективно доходът от земята няма как да нарастне в реална стойност, ако няма мотиви земята да се групира и тя не се групира, и ако не се редуцира броя на съсобствениците на един парцел (който брой се увеличава с всяка измината година - хората умират, а земята им се наследява от синове и дъщери) Негрупираната и нередуцирана откъм съсобственици земеделска земя е най-евтината (и най-нетърсената) - като пазарна стойност, и за аренда (досегашните програми за групиране на земята и редуциране на собствениците практически нямат ефект) Държавата - това сме ние...Аз не знам кой те е оторизирал да казваш "какво ще се прави" от името на другите, и от мое име? Аз лично нямам нищо общо с тоталитарната държава (както и 99 процента от пишещите тук предполагам), и съм съсобственик на наследствени дядови парцели земеделска земя. "Комунистически" или "социалистически"? (не знам с какво дискусията се подобрява, когато се в нея се влага грубо "площадно" политиканстване и демагогия. Може би модераторът ще си отговори на този въпрос?)

Цените на земите са ниски, защото : - са съсобственост на множество собственици - раздробени са на малки парцели Ще илюстрирам Миналата година продадох моя дял от земя (4,7 декара бивше лозе), на което съм съсобственик за 600 лева декара; Земя, която е на един собственик, в същото землище, със същото качество и подобно местонахождение/разположение се продава за 1100-1200 лева декара В случая няма никакво значение дали купувачът е чужденец или българин, дали е фонд, или е земеделец, ,цената се диктува в най-голяма степен от броя на съсобствениците и големината на дела (терена):Малък терен с няколко съсобственика, пръснати из страната практически няма пазарна стойност или за него няма пазар: разходите и усилията по изкупуването на всички дялове, или невъзможността да се изкупят отблъскват купувачите от такъв тип сделки или просто няма търсене на такива земи Чужденците нямат интерес да си вкарват автоголове (т.е да плащат повече от пазарната цена) Обратно- в България има ресурси с които да се купува земя от инвеститорите или от желаещите да разработват земя (банкови кредити, спестявания,, собствени средтва на фондове и банки) Проблемът с ограниченият пазар и ниските цени е породен от състоянието на собствеността /въпросите с мораториума според мен са по-скоро принципни и политически, вместо конспиратино -икономически - нацитата, дпс и левите "играят" за своя си електорат, ГЕРБ за своя си (аз като десен либертарианец съм електорат на ГЕРБ ; естествено аз съм за либералиацията на пазара, пак повтарям- цените и пазарът се диктуват в най-голяма степен от броя на съсобствениците и големината на дела (теренът)/

Държавата и общините (органи, полиция, пожарна, борба с градушките ) пазят и нивите и реколтата като всяка собственост; Според виждането ти (което е логично) също така трябва да има и данък върху собствеността на земята.

Химикът е средноевропеец -------------------- Ето една публикация, да я чете Галахад. http://ageconsearch.umn.edu/bitstream/14653/1/20010041.pdf

За Галахад Да не се опитваш да внушаваш че "политикономията" е пропонирала да има данък върху земята? Ако е така отново демагогстваш: по времето на "соца" нямаше нито данъци върху обработваемата земя, нито пазар на земята, а стойността и беше занижена. Сигурно не знаеш (няма как да знаеш, ако икономическата информация и "знания" ги взимаш от вестниците Дума и Демокрация от 92 година) , но да се плащат такси върху земеделската земя е традиция в най-богатите, децентрализирани и демократични страни - това са такси с които общините се самоиздържат ПС Във вижданията и културата на българите (независимо дали тупащи се в гърдите леви икономически, "антикомунисти") е заложено че върху земята да не се плащат данъци, и уж независимите общини трябва да бъдат на държавна издръжка. (Това е типично за народите, които чакат на държавата да ги "оправя")

Косвена агитация е агитацията против теза, която теза не се приема (или се вярва че не се приема) от дадената партия на която участникът е симпатизант

Внушението че ти че за окрупняване се говори само във вестник "Дума" е демагогия и поликанстване. . (в темата беше показано и казано нееднократно, че окрупняването е приоритет според експерти, според няколко правителства, според сдруженията и асоциациите, според бизнеса и според вижданията и политиката на ЕС; В темата многократно и беше аргументирано от участниците защо е нужно групиране на земята) . Освен това, според най-общите правила на етиката на форумната дискусия (тази която е възприета формално чрез правилата и неформално за форума) във форума всеки може да изказва мнения (дори и съвпадащи с мнения от вестник Дума, Демокрация, или който е да е вестник), стига мненията и форумците, изразили тези мнения да не политизират темата и дискусията (т.е да могат да се аргументират с няколко изречения мненията си) Също така, според най-общите правила на етиката не е допустимо форумците да превръщат дискусиите и темите в арена на лични спорове, лични разправии (лични саморазправства) и лични дискусии относно политическата принадлежност (истинската или внушената/приписана) на опонента.

Разбирам че искаш внимание, но в темата "Глобалното затопляне и ледниковата епоха" е коментирано всичко това вече Дискутирано е надълго и нашироко с факти и калкулации - има ли, или няма глобално затопляне, на какво се дължи - доколко на антропогенните дейности, доколко на естествените причинители - вулканска/геотермична дейност и промяната на слънчевата радиация. Темата би трябвало да се закрие , защото има вече такава тема, а постът да се премести в темата "Глобалното затопляне и ледниковата епоха".

Теодосиев, икономиката е свързана с политиката, и при обсъждането и дискутирането на икономически теми и въпроси, не винаги можем да се абстрахираме от засягане и споменаване на някакви политически аспекти, Просто е (за това което не трябва да се прави) -не трябва да се политизира, -не трябва да се коментират партиите (в неутрален стил е възможно да се дискутират техните икономически политики,доколкото това е свързано с конктрения икономически проблем,които се дискутира) - не трябва да се правят лични подмятания и коментари относно политическата принадлежност на съфорумците (Всичко това досега трябваше да бъде стопирано; фактът че продължава много години , показва че културата на модериране на форума е ниска, липсват стандарти и професионална етика)

Да допълня За 2013-14 броя на фермите в България е спаднал до около 260 000 /За 4 години имаме спадане с близо 100 000 ферми, това са дребните ферми/ Данните са от документа "аграрна стратегия 2014-2020" ----------------------- За периода 2003-та - 2010-та има покачване на броя на Фермите с ИЗП 10-49,9 хектара (100 - 499 декара) през 2003 те са 1 процент от общо 666 000 ферми т.е техния брой е 6 660 през 2010 те са 3,5 процента от 357074 т.е техният брой е 12 500

Ето две публикации по темата с бедността: http://politiki.bg/?cy=270&lang=1&a0i=224034&a0m=readInternal&a0p_id=1045 Да обясня и със свои думи (ако не се разбира в статията): т.н. "медианен доход" не е средно аритметична стойност на доходите на домакинствата в дадена страна; Неговата стойност е (т.е. той представлява) разделителната граница между доходите на две равни по брой половини от домакинствата. (половината от домакинствата са с доходи под медианния доход, другата половина от домакинствата са с доходи над медианния доход) Медианният доход е нетен http://alexst.org/stra/Indikatori%20za%20bednost%20-%20NSI%202009.pdf (искам да отбележа че нивата на бедност за дадена страна се оценяват спрямо доходите в страната, въпросът колко по-бедни са бедните домакиства в по-бедните страни спрямо същите бедни в по-богатите страни - е въпрос на пропорциониране на паритета на покупателната способност на съответните БНП=ти)

Галахад, като потребител прекаляваш с флуденето, заяжданията и писанията както и както ми дойде /Според мен Невски е абсолютно прав да отбележи това, и да те рипортва, още повече че е потърпевш-ти направо се подиграваш с него (забелявам го от много време) ,което нито е красиво, нито е човешко/

ПС За Стинка Ако някои може да инвестира в инфраструктурата на селата ("инфраструктура" като общо понятие и съдържание), с което да се спре запустяването им ("циганизацията" им)-това са средните стопани (които са и предприемачи), Това със сигурност не са сегашните дребни, бедни и пасивни стопани (там където ги има,а там където ги има пък са на "изживяване") /Мога да кажа че в момента и населението в турските и помашките села продължава да намалява -- младите емигрират по икономически причини, познавам и цели семейства - хора на средна възраст, с децата им които са емигрирали от селото в големия град поради икономически причини; Всъщност емиграцията при турците вероятно е по-голяма отколкото при българите - включвам и емигриращите в Турция и Западна Европа/ http://www.au-plovdiv.bg/cntnr/AI/agricultural_sciences_9.pdf стр13 Разпределение на земеделските стопанства по размер на ИЗП Table 3. Distribution of holdings by size of UAA Източник: МЗХ, Агростатистика Source: MAF, Agro statistics Размер на стопанствата Size of holdings 2003 г. 2010 г. Бр. стопанства, Nr of holdings % ИЗП/ UAA, % ИЗП на стопанство UAA of holdings, ha Бр. стопанства Nr of holdings % ИЗП UAA, % ИЗП на стопанство, UAA of holdings, ha 0-1,99 ha 90,4 10,8 0,5 83,2 3,9 0,5 2-4,00 ha 6,4 4,2 2,9 8,2 2,5 3 5-9,99 ha 1,5 2,2 6,6 2,9 2 7 10-49,99 ha 1 4,4 24,7 3,5 7,7 21 50-99.99 ha 0,2 2,9 68,3 0,8 5,6 68 > 100 ha 0,6 75,6 566,1 1,4 78 544 Общо/Total 100 100 4,4 100 100 10 -стопанствата с използвана площ на земята 2-4 хектара са 8,2 процента от общия брой стопанства в България, и в тях се обработва 2,5 процента от общата ИЗП на България -тези с площ от 5-9,99 хектара са 2,9 процента от общия брой на стопанствата и в тях се обработва 2 процента от ИЗП ------------------------------ - тези с площ 0-1,99 хектара са 83,2 процента от общия брой на стопанствата и в тях се обработва само 3,9 процента от общата ИЗП

Стинка, мнението и е обратното на твоето Смятам че средното фермерство е дясно, а дребното е ляво, защо ляво - защото дребното фермерство прави/поддържа хората бедни, зависими и податливи и неособено грамотни и съответно податливи на обещания и манипулации от левите популисти /Вижте къде живее основно електоратът на БСП/ За 50-те декара Първо. Не знам кзащо си зациклил на 50-те декара,след като обективно работата,която стопаните биха извършвали по стопанисването на ферма от 50 декара (за пример- със картофи или моркови) ще е почти същата каквато биха извършили за такава ферма от 100,или 200 декара /за ферма с 50 декара моркови или картофи фермерът трябва да има или да осигури -техника за прибиране, и/или ще трябва да наеме работници за прибирането на реколтата (събирал си картофи предполагам , ако не си събирал ще ти кажа че е абсурдно картофите от толкова декари да се съберат от само семейството на фермера, дори и той да има/ползва трактор който ги разорава и вади,та дори и семейството му да работи 248 часа без прекъсване), -трябва да направи мениджмента (за да си осигури пазара) -трябва му времена постройка или дворно място в която да съхранява реколтата до продажбата и (за 100-150 тона картофи) -трябва му транспортно средство -трябва да си осигури трактор за изораване т.е организацията и работата на фермера ще е същата, каквато би била и за ферма от 100 декара/ И второ: Аз изобщо не съм сигурен че се е достигнало досега до някакво осезаемо комасиране (поне по собственост) на 50-100 декарови семейни стопанства. Ако погледнеш данните стопанства с размери от 50 до 100 декара са само няколко процента от броя на всичките стопанства! Предлагам да не обвиняваме стопаните и семействата им за това (стопантствата над сто декара са 0,6 процента от броя на всички стопанства, преди бях написал че са 1-2 процента, но те са точно 0,6 процента за 2010 година)

ПППС Ако се приеме методиката и самата идея на авторите от ИПИ "хората в средата" ( домакинствата с 90 до 210 процента от медианния доход) да се определят като "средна класа", то ще се стигне до абсурда да говорим за наличие на "средна класа" в някое аграрно, на хортикултуристи или пък на ловци общество, които плюс това са егалитарни, и би се оказало че там има "средна класа" и тя е обхваща 90 процента от домакинствата Според тази идея би излезнало, че в Куба, Северна Корея или дори Китай (където хората в болшинството си са бедни,и разделението е малко,т.е има сравнителна егалитраност) "средната класа"(?) е 70-80 процента (?) Просто казано: идеята според мен "хората в средата" ( домакинствата с 90 до 210 процента от медианния доход) да се определят като "средна класа", е недомислена.