nik1

Промени са малки , според мен съществени (служебно правитество, отделянето на двете колегии на ВСС, промяната на статута на Гл Прокурор от ръководите на цялата прокуратура до ръководител само на Върховната прокуратура) "Капаните" също изглеждат "съществени" Пример: Министърът на правосъдието според настоящата конституция председателства събранията на ВСС (макар и дя няма право на глас). Това е добра постановка, от гледна точка баланса на властите При отделянето на двете колегии, не е предвидено Министърът на правосъдието да председателства Прокуроската колегия и да взима участие в нейните събрания. Гл. прокурор там ще има "цялата" дума и най-тежката дума: Следователно: част, и то съществена свена от това което наричаме "баланс и взаимен контрол на на властите" е изгубен. Апорпо: Президентът не е част от никоя власт, извън системата на трите власти е, и конценцията да бъде балансьор, като титуляр на служебното правителство или изземвайки функции и правомощия на изпълнителната власт, (което много се услажда на сегашния ни президент) е априори грешна, а практиките са противоконституционни.

Не! "Нормалното" за такива правителства са ограничените им правомощия, като основната им функция е подържане на статуквото. A caretaker government is a temporary ad hoc government that performs some governmental duties and functions in a country until a regular government is elected or formed.[1][2] Depending on specific practice, it usually consists of either randomly selected or approved members of parliament or outgoing members until their dismissal. Caretaker governments in representative democracies are usually limited in their function, serving only to maintain the status quo, rather than truly govern and propose new legislation. Unlike the government it is meant to temporarily replace, a caretaker government does not have a legitimate mandate (electoral approval) to exercise aforementioned functions. Нищо подобно! Животът си върви в старите коловози и "чака парламента избере ново и редовно правителство."

Въпрос на прочит, Аз лично чета текста малко по-различно: Чл. 3. (1) (точка а) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери. Чл. 3. (1) (точка б) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери. Господ ти се яви, и ти каза "не вярвай"? Всички участвали в съставянето му са юристи

Имам резерви към промените, отнасящи се за служебното правителство Ще направя общ разбор на проблема според действащите текстове и ще представя виждането ми: Два са според мен кардиналните проблеми на института на служебното правителство, така както е конституиран в действащите текстове. 1. Президентът, макар и с ограничени правомощия, като титуляр на служебните правителства получава реалната възможност да бъде втори алтернативен, втори център на власт (изпълнителна власт) и политики. Има една подробност, която е скрита: уредбата ни е заимствана от немската/ австрийската конституционна система, но там Президентите се избират от Парламентите, и не се явяват техни "опозиции" или алтернативи, В българския случай не е така и е напълно възможно президентите, избирани пряко, да бъдат издигани от опозицията на Парламентарно доминиращите партии и коалиции Имаме тройна хибридна система: - избор на Президент като в Президентска република - класическо Парламентарно управление при липса на кризи - Полупрезидентско управление при парламентарни и правителствени кризи, но в много лоша версия Версията е лоша, защото в класическите полупрезидентски републики (РФ, Франция) правителствата, предложени от Президентите се гласуват от Парламентите (дори и в РФ е така) 2. Вторият кардинален проблем (става дума за един нексус с точка 1-ва) е. че Конституцията не предлага ограничения върху дейността на служебното правителство и то действа като редовно (ограничено е физически само по време!) В същото време то не се подчинява на правилата и ограниченията, касаещи редовното правителство: - не подлежи на вот на недоверие/вот на доверие от НС, и съответно на оставка вследствие резултата от гласуваме на вотовете, както редовното "класическо" правителство -не представя програма за управление Заключение Извън политическото говорене и спорове, в чисто интелектуалната сфера, някои са мнение, че тази хибридна система успява да се балансира добре. Това в голяма степен е вярно, но системата може да се явява и спирачка за развитие на републиката (към по добро или по-лошо) и може да създава турбуленции като нещо негативно. Правителството на Републиката по конституция е натоварено с голяма власт правомощия, и неподлежащото на парламентарен контрол правителство с титуляр, който е в опозиция на Парламентарно доминиращите партии и коалиции е предизвикателство за крехките ни и неукрепнали демокрация и институции. Изводи и препоръки: Неполитическото ми мнение не е да се премине в другата крайност - правителството в оставка да се превръща в служебно, а в новата Конституция да се зададат ограничения и общи изисквания към служебното правителство, назначавано от Президента (сега няма никакви такива). Както и да се зададат ограничения и правила за намесата на Президента (няма нищо странно - във Франция например има разписани правила за взаимодействието на Президента с властите) Или да се приеме вариант "Гърция" - при оставка на редовното правителство, един от двамата председатели на висш съд (ВКС или ВАС) да става министър - председател и да сформира служебен кабинет.

Харесва ми, че е хванат "бика за рогата" - имаме конституционно закрепен наратив (добър или лош). Досега не знаехме кои сме и какви сме, и какво ни прави членове на нацията, за едни нацията е любов към Матушката, и нацията я няма без Матушката Рус, и без императора и, както и да се казва той, за други - нацията са чалгата и кебабчетата, в по цивилизован вариант - планините, морето за трети - близките и приятелите (да, но това не е нацията, а племето) за четвърти - българщината, етноса (нацията ни е етническа, но не е само етносът,...казано грубичко - и ескимосите имат етнос, но нямат нация) Според Екимджиев понятията били неразбираеми и всеки можел да ги тълкува както си иска, и това било опасно. Е, ще се напълнят със смисъл, както навсякъде по света. то това е идеята да има малко свобода (същото е като при френското "братство, равенство и свобода") А сравненията на новия член 3 с Русия и Дугин не са подходящи: В Русия също като при нас досега, не знаеха какви са и какво ги определя като нация , експериментираха - ту искаха гражданска нация, ту се връщаха към етническата..в рамките на една-две години. "Нацията" на Путин е негов невъзможен микс между СССР и Руската империя, гарниран с руския фашизъм на Иван Илин (Дугин никой не го приема на сериозно, дори и Путин , просто са го ставили да си говори) - чисто путиново творение. И стигнаха дотук, защото не можаха да си напишат урока с наратива.

Нещо старо, но интересно https://www.youtube.com/watch?v=F4lTMiu0ZH0

Проектът за новата конституция (ЗИДКРБ) Какво мислите за него? проект! закон за изменение и допълнение на ...

Байдън: Искате ли дискети, или флашки? Залужни: Само касетки.

24.06 Волгин става Приволгин 25.06 Приволгин отново си става Волгин.

Истината за Пригожин и за неговия пуч излезе наяве! През 1992-ра е посещавал готварски курсове по програма на Сорос.

Вокзал Ростова-на-Дону: https://www.facebook.com/100078597865564/videos/508073184798900

Желаем съкрушителна победа и на двете страни в конфликта. Украински медии

Alex Stotzky Президентский самолет Ил96-300ПУ вылетел из Москвы на северо-запад. В районе Твери борт пропал с сервиса FlightRadar. Он может лететь в Питер или в сторону Валдая. «ПУ» в названии самолёта означает, что на нем установлен пункт управления — та самая «красная кнопка», пишет центр «Досье».

Путин: мы возьмем Киев за 3 дня Пригожин: мы возьмём Москву за 3 дня

George GW Dragoev 1 дни · Не е за паника, но е добре да го знаем, да го разпространим, да споделим във фейсбук и да помислим по въпроса. Гледайки наводненията и размислите на един доктор от Украйна си помислих, че : 18 милиарда кубика вода от язовир Нова Каховка, чиято язовирна стена руснаците взривиха, залива и минава през територията на 80 населени пункта в Украйна и влачи през - минни полета, полета наблъскани с изоставена военна техника и военни отпадъци, гробища, депа за боклук, складове с торове и препарати, гробища на домашни любимци, депа с масла и химикали и всички канализации и септични ями на тези наводнени населени пунктове (заедно с по-големите Херсон и Нова Каховка), тела на хиляди удавени и разлагащи се животни - това всичко се влива директно в Черно море, само на 500 км. от Варна (и въобще българското черноморско крайбрежие). Нямам достатъчно знания за морските течения покрай брега и какво може да ни донесат, но попрочетох и е хубаво да имаме едно наум за плажния сезон. По схемата която открих в интернет, течението върви от север на юг, и свързва точно крайбрежието на Херсон с нашето и после отива към Босфора, като се движи някъде с 0.3 - 0.4 м/с. или около 1 км. в час. Т.е ако не греша - грубо казано 500 км. тия води ще минат до нас за 500 часа или около 20 дни.. UPD: Днес 08.06, след обед, край Одеса (100 км.) вече плуват остатъци...

Малко военна история

"They are going to Romania, the Saber Guardian exercise starts tomorrow. About 10,000 soldiers and over 1,700 vehicles." https://www.europeafrica.army.mil/ArticleViewPressRelease/Article/3405297/news-release-the-third-and-final-defender-23-linked-exercise-saber-guardian-23/

От Тракия до Трансилвания: какво различава Клуж и Пловдив Вторият град на Румъния расте бързо и агресивно и е заложил на IT индустрията, а устойчивата разлика е доброто управление Споделяне 22 април 2023 08:00 Центърът на Клуж е типична хабсбургска провинция, с подредени и красиви улици и катедрали © Огнян Георгиев Темата накратко Клуж расте много по-бързо от българските региони и настига София като стандарт Градът е изключително млад и витален, а IT бумът вдига цените и вече е твърде скъп за работещи там Надеждата на местната управа е да привлича хора от Румъния и чужбина, заради което залага на умно управление Часът е 9 сутринта, тролеят е претъпкан. Типичните ученици и пенсионери са тук, но има и доста работещи. Всеки се качва, чекира се на електронното устройство на вратата и набутва още малко тълпата навътре. През прозореца се мяркат типичните жилищни блокове за всяко населено място, което е минало през комунизма - редици от панелки, между които тук-таме има не твърде красиви къщи. Погледнато през прозореца, Клуж-Напока не се различава много от който и да е град в източната част на Европа, или по-скоро в онази нейна област, която някога е била австро-унгарска провинция. Красив стар център, заобиколен от позападнали квартали, редуващи се с нови сгради. Въпреки че е в сърцето на Трансилвания, Клуж страда от недостатъците на всеки нестоличен град в този регион - няма красотата и романтизма на Прага, небостъргачите на Букурещ или речните панорами на Будапеща. Но този сравнително малък град в центъра на Карпатите носи друга надежда: че дори извън бясно растящите столици регионът на изток от Виена може да привлича хора. Клуж е един от най-бързо растящите икономически центрове в Европа през последното десетилетие и е магнит за населението на Румъния и дори - надяват се тук - извън нея. Има и друга причина "Капитал" да е тук: когато сравняваме Румъния и България, както направихме наскоро, би било изкривено да сравняваме столиците, защото те не отразяват адекватно състоянието в страната. Ето защо, въпреки че Пловдив и Клуж се намират на 800 км разстояние, сравнението между тях може да каже доста за различните начини на развитие. Една четвърт младежи Изненадващо или не, Пловдив и Клуж всъщност имат доста общо. И двата са университетски центрове, с красива градска част, и двата се развиват бързо в последните години, и двата имат проблеми с периферията си, която се разраства и задръства центъра. Пловдив също така има няколко предимства - той е географски по-разлят, тъй като не е притиснат между планини, има по-широк микс от култури и история и е малко по-голям като население. Градският транспорт е едно от нещата, които различават Пловдив от Клуж. Тук той е редовен, удобен, с електронно чекиране, с разписания и електрически бусове Фотограф : Огнян Георгиев Но вторият румънски град има своите доста сериозни предимства (и в тях дори не се включва базовият факт, че има работещ и ефективен градски транспорт). Първото, което се усеща в Клуж, е колко млад град е. Тук има 8 университета и между 80 и 100 хил. студенти. На фона на малко над 300 хил. население в града и малко над 400 хил. в областта това е огромен процент. За сравнение, в Пловдив има малко под 40 хил. студенти на фона на 400 хил. население и годишен прилив около 10 хил. нови. Този доста по-сериозен приток на свежа кръв в Клуж променя цялата атмосфера на града. "Има цяла редица от такива провинциални хабсбургски градове в Централна Европа, един от които е Клуж. И студенти от други части на Румъния, както и от съседна Молдова идват и се заселват в тях", обяснява анализаторът на регионални тенденции Сорин Йоница от Expert Forum. Според него дори идващите сега украинци харесват тази част на страната. "При повече от четвърт от населението студенти това променя потребителските нагласи, начина на живот." Това също така помага за привличането на работодатели. Индустрията, която е успяла да промени Клуж в последните 20 години, е IT. Тя, както е известно и в България, се захранва с млади хора, които завършват математика, инженерни и компютърни науки. А такива не се намират лесно и навсякъде. Според проф. Богдан Варга от факултета по мехатроника на техническия университет около 10 хил. студенти в града идват, за да учат това. Над 70% от тях остават след завършването си, казва асистентът във факултета Дан Молдовану. Това също е сериозна разлика с Пловдив, където водещият сектор е промишлеността. Стотиците фабрики, изникнали около града, имат нужда от не особено високоплатена работна ръка, която лесно може да бъде обучена. В Клуж има 1400 фирми в технологичния сектор, с над 10 хил. работещи в тях и годишен оборот над милиард евро. Стартовите заплати в този сектор в града са около 800-900 евро, но бързо могат да стигнат над 2-3 хиляди евро. Препълнен и скъп Естествено, това се отразява в статистиките на двата града. БВП на Клуж е двоен на този на Пловдив - 11.5 срещу 5 милиарда евро за 2021 г. в паритетна покупателна способност. Същото е с приходите на града, както и с БВП на глава. Въпреки че Пловдив също расте почти двойно от 2010 до 2021 г., вторият румънски град вече се сближава със София. Но това развитие идва с цена. Тъй като Клуж е разположен по дължината на река и се издига по двата ѝ бряга, централната му ос е претъпкана с коли. Един от всеки пет работещи в града пътува отнякъде извън него - над 40 хиляди души. Двете общини около Клуж вече са станали "спални" с многолюдни квартали с нови блокове. Причината е привличането на хора, но и все по-високите цени. Според Стефания Берчу и баща ѝ Стефан Берчу - собственици на една от най-големите строителни компании в региона и страната, SDC properties, средната цена на квадрат тук вече надхвърля тази в Букурещ. "Около 2 хил. евро е средната за града, като в центъра достига 3 хиляди, докато в градовете наоколо е около 1400. Средният размер на апартаментите в Клуж е около 50 квадрата", обяснява Беркиу. Според тях това развитие е започнало да става видимо през 2008 г., когато съседният Флорещ е започнал да се населва с нови комплекси. "Идват много студенти, а това значи много апартаменти под наем. Има много млади хора и се случват много неща в сферата на културния живот и забавленията. Обикновено, когато някой дойде в Клуж, остава тук", обяснява Стефания География, или политика Според Сорин Йоница успехът на Клуж е по-скоро резултат на география. "На практика това е Западна Европа, а бизнесите имаха нужда да се разширяват - Унгария е пълна, а Трансилвания е в съседство." Но Овидиу Къмпеану дава по-различна перспектива. Къмпеану е бил десет години директор на сектор "Развитие и европейски проекти" в Клуж, а от миналата година е държавен секретар по иновациите и европроектите. "60% от всички инвестиции в града ги координирахме ние. През 2016 г. създадохме нещо, което се нарича Център за иновации и градско въображение. То имаше за цел да събира експерти, граждани и НПО, за да обсъждат проектите." Това, казва Къмпеану, е адски важно за бъдещето на град като Клуж, който се бори за население и развитие. Защото, първо, показва, че има цялостна визия и стратегия за бъдещето му, и второ, защото тя е ясно комуникирана и обсъдена с хората в града. Като част от дейността са направени реновации в старите жилищни квартали, където са направени подземни и надземни паркинги, озеленяване, велоалеи, разработен е проектът за приобщаване на реката, която трябва да стане зелен транспортен коридор за региона и други. Клуж е разположен на река, която минава през града. Въпреки, че в момента не е особено облагородена, новият голям проект е за "зелен коридор" покрай реката с велоалеи и други форми на придвижване, които да свързват градовете около Клуж с центъра Фотограф : Огнян Георгиев "Трябва първо да създадеш качество на живот, за да дойдат младите хора, а бизнесът идва след този човешки поток. Много е важно това да е в центъра, а то значи добра мобилност, спорт, здравеопазване, образование, култура", обяснява той. Има две сериозни разлики с българския модел. Първо, общината работи изключително добре с университетите. Дан Молдовану от транспортния факултет например казва, че в тяхното развойно звено общината идва и поръчва първо проучвания, които заплаща, а после иска от тях да разработят критериите за обществени поръчки за новия транспорт и дори да оценят кандидатите. В резултат общината вече разполага с 60 електрически автобуса и планира такива на водород, както и създаването на фабрика за зелен водород. Този модел се повтаря с всички университети - политологичният факултет например е създал първата стратегия за развитие с 28 работни групи и изслушвания на местните жители. Работи както в американските университети - общината или фирмите плащат на съответната лаборатория за услугите и получават продукт. Екипът на Молдовану се гордее с работата си с Porsche, за които са правили разработки на батерии. Втората разлика е наличието на средно ниво между местна и централна власт - регионалните съвети. Те обединяват няколко общини и могат да взимат решения за съвместни инвестиции. Най-голямата такава в Клуж е метрото. Първата поръчка за него бе дадена миналия месец, а до 2028 г. цялата линия, която ще свързва няколко града в областта, трябва да е готова. Финансирането ще надхвърли 2 милиарда евро и идва от румънския план за възстановяване, еврофондовете и заеми на самите общини. Разбира се, всеки българин, който чуе за поръчки, има една мисъл наум. "Не е имало корупционен скандал в Клуж от поне 10 години", отговаря Кампеану. Но разбира се, никога не е добре да се вярва само на чиновниците. Сорин Йоница, чиято работа е да развива корупционен индекс на общините в Румъния, също потвърждава, че местната власт в региона не е "твърде корумпирана". Клуж от 2004 г. насам се води от един и същ кмет - Емил Бок, който за кратко в периода 2011-2012 г. беше и премиер. "Той е университетски преподавател, който преподава конституционно право. Доста ефективен е като кмет, а естествено, има клиентелизъм, но не можеш да видиш богатство при Бок. Нито когато беше премиер, нито кмет", обяснява експертът. От дупките по улиците до новите блокове И последната, също болезнена разлика - летището в Клуж. За разлика от пловдивското, то е добре интегрирано в града и до него се стига с тролей. Беше обявено за най-добро европейско летище с под 5 милиона пътници преди няколко години. В едно интервю Даниел Мец, ръководител на първата голяма IT компания с офис тук - NTT, казва, че най-важното за него в началото е бил полетът Клуж - Франкфурт. "За мен беше важно да кажа на клиентите, че могат да стигнат до нас за час, час и половина." Мец си спомня, че преди 20 години улиците са били в такова състояние, че той и колегите му запълнили сами три огромни дупки пред офиса, за да направят добро впечатление на клиентите. Клуж извън центъра прилича на всеки друг източноевропейски град - с бетонни блокове и позападнали квартали Днес нещата са по-различни - фамилия Берчу планира малък град до летището: 40 блока, 10 хил. апартамента. Общата стойност на инвестицията е между 700 млн. евро и 1 млрд. евро, като те твърдят, че ще я финансират без банкови кредити, заедно с партньорите си, на етапи. Връзката с летището ще бъде с лифт, а самият квартал ще бъде "зелен и умен". IT Компании вече са купили апартаменти на служителите си в новия квартал, казват от SDC. Това, казва уверено Стефания Берчу, ще бъде един от най-големите строителни проекти в тази част на Европа. А на въпроса дали участват в обществени поръчки поклаща глава. Нямаме желание, казва баща ѝ.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2023/04/20/4473055_greedflation_-_kogato_nesurazmerniiat_rust_na_cenite/ Greedflation - когато несъразмерният ръст на цените се обяснява само с по-големи маржове на печалба Няма причина инфлацията у нас да се задържа толкова високо. Обяснението следва да се търси в изкривяването на конкуренцията от картелирани договорки, в огромния дял на сивата икономика (33%) и укриването на данъци Юлиян Войнов Юлиян Войнов, финансист и икономически анализатор Един от първите анализатори и учени, които вкарват в масова употреба термина greedflation, или инфлация заради алчност, е Бари Ритхолц в своя блог The big pictures. Той е един от изследователите, които се опитват да обяснят причините за високата инфлация в САЩ, а и не само там. Терминът greedflation се превежда като инфлация заради алчност и ясно показва какво се има предвид. Разбира се, изглежда пресилено да се твърди, особено след рязкото поскъпване на енергията, че това е основната причина за високите цени, а не просто възползване на фирмите от възможността "да ударят кьоравото", както се казва. Поради липса на по-добър термин инфлацията заради алчност възниква, когато компаниите се възползват от объркването и нестабилността на цените, за да ги повишат допълнително. Това допълнително повишение не се дължи на по-високи разходи за входящи материали и суровини, а е резултат от специфични тактики, използвани от компаниите за получаване на по-високи маржове на печалба. В своите изследвания за причините за високата инфлация в средата на 2022 г. Бари Ритхолц прави списък от 15 точки, в които според него следва да се търсят основните причини за по-високата инфлация в САЩ и света. На 13-о място той поставя търсенето на по-големи печалби. Половин година по-късно, в края на 2022, с натрупването на повече информация се оказва, че увеличаването на приходите и съответно печалбите е много по-сериозен двигател за инфлацията, като greedflation вече влиза в топ 5 на неговия списък. Същевременно американският Институт за икономическа политика навлиза в повече детайли, анализирайки маржовете на печалбите на фирмите през настоящия икономически цикъл след ковид-19 и открива, че от началото на рецесията, причинена от пандемията през второто тримесечие на 2020 г., общите цени в сектора на нефинансовите предприятия в САЩ се повишават с годишен темп 6.1% - ясно изразено ускорение спрямо ръста на цените от 1.8%, който характеризира предпандемичния бизнес цикъл между 2007 и 2019 г. Поразително е, че повече от половината от това увеличение (53.9%) може да се отдаде на по-големи маржове на печалба, като разходите за труд допринасят за по-малко от 8% от поскъпването. В развитите икономики и най-вече в САЩ трудът и капиталът са разменили ролите си по отношение на своя принос в инфлационните процеси от 2020 г. През четирите десетилетия преди пандемията (1979 до 2019 г.) печалбите на фирмите са допринесли с 11% за растежа на цените, докато разходите за труд - около 60%. Днес печалбите са отговорни за над половината от увеличенията на цените. Наскоро един друг автор - Алберт Едуардс от Société Général, чийто анализ получи широк отзвук, обърна внимание на greedflation, дефинирайки термина като "ситуация, в която компаниите увеличават цените си повече от необходимото, за да увеличат колкото се може повече печалбите си". Според Едуардс това поведение обяснява отчасти увеличението на маржовете на печалба, докато производството остава относително ниско. На долната графика се вижда колко сериозно повишението на фирмените печалби изпреварва нарастването на разходите за труд и нетрудовите разходи, като днес тази разлика е много над два пъти, което е исторически рекорд. Има обаче клопка и тя е в обществената реакция, която се изразява в социални вълнения или просто принудително свиване на разходите. В България подобна реакция виждаме срещу много по-високите цени спрямо други държави, за което правителството и браншовите организации побързаха да обвинят големите вериги (виновни са винаги чужденците и никога "българският бизнес"). Добре е да се отбележи, че стремежът на фирмите към по-високи печалби категорично стои в основата и на българската по-висока инфлация. Ако трябва да кажем защо все пак тя започна да спада в България преди много страни в ЕС, greedflation e една от причините. Поради неработеща както трябва пазарна икономика фирмите прехвърлиха своите разходи много по-рано върху крайните клиенти и в момента достигнатите нива остават сравнително стабилни, а спадът на цените и оттам на инфлацията е свързан със спадащото търсене. В развитите икономики този процес е значително по-бавен и по-щадящ за населението и именно поради това в някои държави в Западна Европа инфлацията продължи да се повишава, след като в България отбеляза явна тенденция на намаление. Причината за тази разлика е много по-бързото увеличение на цените у нас, като фирмите не само успяха да прехвърлят много бързо по-високите цени на входящите си материали, но и увеличиха непропорционално цените на произвежданите от тях стоки много над реалните си разходи, което наду печалбите им. Разбира се, увеличението на цените винаги е свързано с очакванията за инфлацията. Нормалното пазарно поведение е очакванията на фирмите за инфлацията да се прехвърля върху крайните цени. Въпросът е в скоростта на прехвърляне. В България това става много бързо, докато в други държави, най-вече в Западна Европа, се случва много по-бавно поради много по-голямата конкуренция и опасенията, че фирмите ще загубят пазарен дял, ако прехвърлят бързо нарасналите входящи разходи. Именно затова инфлацията в еврозоната като цяло е по-ниска. Както беше посочено, феноменът greedflation е повсеместен и България не е изключение. Въпросът е обаче защо в България инфлацията продължава да е много по-висока, отколкото промяната в цените на входящите материали и ръстът на разходите предполагат. Все пак една немалка част от входящите материали са борсови стоки, чиито цени отдавна драстично спаднаха, а разходите за труд, дори и над нивото на инфлацията, представляват много малък дял (значително по-малък от този на Запад), за да са водещ фактор в по-високата инфлация у нас. Отделно имаме все още огромни компенсации за бизнеса (около 12 млрд. лв. само за последните 3 години, 2020 - 2022). Няма причина инфлацията у нас да се задържа толкова високо. Обяснението следва да се търси в картелирани договорки, в огромния дял на сивата икономика (33%) и укриването на данъци, което драстично изкривява конкуренцията. Така че при свободни пазарни отношения цените би трябвало да се увеличават по-бавно, както и да спадат по-бързо, отколкото това се случва у нас. Описаният феномен е разпространен в световен мащаб и е проблем навсякъде, като причината е нарасналата пазарна сила на компаниите поради съсредоточаване на огромен брой патенти в една сравнително малка част от бизнеса, което позволява доминиращо пазарно положение, по-високи приходи и цени и по-малка конкуренция. Това е причината проблемът с непропорционалните печалби на фирмите да се коментира в научни публикации и форуми. За България има и местни причини, които обаче, вместо да се третират, всъщност се неглижират и толерират от властта. Източник: Министерството на финансите Преглед на оригинала От данните на Министерството на финанси за предходните пет години много ясно се вижда какво се случва с корпоративните печалби през последните 2021 и 2022 г. - те се увеличават с 10 млрд. лв. спрямо предходната, въпреки че тези две години са именно периодът с най-високи инфлационни показатели за последните 15 години (виж таблицата). Помощите и компенсациите за фирмите са 2.1 млрд. лв. през пандемичната 2020 г. и достигат до 2.3 млрд. лв. през 2021 г., а през 2022 г. нарастват драстично до 5.9 млрд. лв. Според Евростат ценовото ниво в България е 55.6% от средното в ЕС съгласно данните за 2021 г. При храните обаче то е значително по-високо спрямо общото - 79.9%. Още по-изненадващи са данните за групата, включваща мляко, сирене/кашкавал и яйца - ценовото ниво е драстично по-високо не само от общото в страната, а е над средноевропейското и е 111.2% (виж графиката). Каква е причината за този феномен, след като данните за изкупните цени на млякото в България показват, че те са по-ниски с между 10% и 20% от средните нива в ЕС? Разходите за обработка и труд в България са също едни от най-ниските, което означава, че причината не може да се търси при тях. Следва да се има предвид, че в случая данните на Евростат са за 2021 г., когато инфлационният натиск беше все още незначителен. Ръст на цените в групата храни, включваща мляко, сирене и яйца. Източник Евростат Преглед на оригинала Подобни аномалии с цените могат да бъдат открити в много други продукти и стоки в България, но особено характерно е това в сектора на храните, които са с най-голяма тежест в потребителската кошница на българите, спрямо която се изчислява инфлацията в страната. Същевременно държавата предоставя едни от най-големите субсидии за селскостопанските производители въпреки масово налаганото твърдение, най-вече от съответните браншови организации, че субсидиите в България били малки или изобщо нямало. Само за пример - субсидиите за оранжерийно производство през 2022 г. в България са едни от най-големите, като те са предоставени по три схеми, по две от които производителите на оранжерийни домати, краставици и чушки са получили съответно 100 865 лв. на хектар за отопляеми оранжерии и 26 739 лв. на хектар за неотопляеми. Сериозни субсидии се получават в животновъдството, а за зърненото производство България е критикувана от години, че буквално няколко фирми получават почти целия размер на субсидиите за тези култури. Така например едно лице, с което са свързани 5 фирми в класацията на 17-те най-големи получатели на субсидии, е получило 27.5 млн. лв. от общо раздадени близо 60 млн. лв. само по Схемата за единно плащане на площ и по схемата за зелени директни плащания, което представлява над 45% от общия размер на субсидиите. И както стана ясно, тези огромни средства, получавани от единици, не водят до по-ефективно производство и съответно до икономия от мащаба, а де факто чрез подобна политика се установяват монополни и олигополни практики, което води до значително по-високи ценови нива у нас, отколкото в другите държави в ЕС. Проблемът е, че не само не се вземат мерки за промяна на това състояние, а държавата реално го толерира и подпомага чрез законодателни действия и отказ от регулаторен контрол. Всичко това е в основата на по-високите цени, както и несъразмерните с икономическа активност печалби на определени фирми, което обяснява феномена greedflation у нас.