nik1

Ти се обърка ("и/или")

Една забележка само: Нито в Португалия, нито в Испания, страни с изключително силни "корпорации" (по определението на Атом), съществува някакъв "корпоративен дух" и "корпоративизъм", но такъв съществува в източноазиатските култури, в скандинавските страни (където пък "корпорациите" по определението на Атом са слаби).. "Корпоративизмът" на Аtom e общественият институционален колективизъм ; причините за възникването му са по-сложни (и всъщност доста по-различни ) от това което приема Атом; Наличието на корпорации (и съвременните държави са корпорации!) не е достатъчно условие за наличието на "корпоративистичен" дух, Необходимо е да има високи нива на равновластие в културата (ниско властово разстояние), и/или корпорациите да разпределят "благата"(било материални или социални или други блага), придобити с общите усилия, сравнително егалитарно сред "членовете" на "корпорацията", ще се самоцитирам:

По време на криза не се очаква (от избирателите) политиците да взимат трудни решения и непопулярни мерки; политиците които ги предлагат, нямат шансове да управляват Това правило според мен важи със сигурност за Източна и Южна Европа В момента в България нито СДС, нито реформаторите имат някакъв шансове за политическо развитие и за управление, а десноцентристката ГЕРБ (която също е лидерска и популистка партия) дори и да дойде на власт, ще бъде свалена от власт (т.е. ако лидер е Б Борисов, той ще бъде принуден да си даде оставката) при следващите си непопулярни мерки. /Вижте унгарците, които се хванаха на разни популистки въдици за "реиндустриализация и увеличаването на работните места" и "засилване на суверинитета", при това че проблемите им са (във) влошаване на върховенството на закона, влошаване на икономическата свобода, и ред други проблеми, подобни на нашите (които Невски изброи по-горе)/. ПС /Според мен не е задължително човек в България да е собственик на малка или средна фирма, за да разбира в какво състояние е икономиката ни вкл. енергетиката ни, здравеопазването ни, образованието ни, социалните услуги, правосъдието ни; Нашият проблем, т.е. причината да не се разбират и дискутират тези неща са мързела, , "индивидуализма ни", невежеството ни (българите в мнозинството си сме невежи глупаци, които не ценим мнението на учените и знаещите) и постоянното ни взиране назад и търсене на "виновните групи"; Иначе, има бол статии, публикации и дори ТВ канал, например телевизията на авиокомпанията България ЕР, които разглеждат професионално и в цялост тези проблеми, както и възможните им решения* Когато в една друга тема предложих и доказах теза (не хипотеза) че властовото и културното разстояние между българските ученици и учители е една от фундаменталните причини за изостававнето и фуционалното деограмотяване на децата, аз просто бях почти смачкан от войнстващото невежество и популизъм (популистите) във форума; да, оказа се темата ми е вярна, в цял свят проблема се решава/тушира с назначаване на млади учители и това е известно на всички които се занимават с проблема (друг е въпросът че в България нищо не се прави, защото няма политическа воля); Относно властовото разстояние и образованието: през последните години всяка година ходя на курсове (аз съм на средна възраст), в тези курсове сме горе долу връстници; Когато лекторите са на нашата възраст и от нашата ръка, т.е когато няма властово и културно разстояние между лекторите и обучваните то обучението ни е на "сто процента" ефективно (задават се всякакви въпроси, водят се дискусии, освен това лекторите не си позволяват да дойдат неподготвени, или ако не са подготвени и не знаят, казват че не знаят; В малкото случаи когато лекторите са авторитарни хора (най-признатите в областта) и не допускат/толерират въпроси и дискусия и евентуална критика, то може да се се случи да излезнем от лекциите, без да сме разбрали нищо конктретно /вие слушали ли сте преподавател във ВУЗ да споделя че нищо не е разбрал, защото аз съм го слушал; Аз лично винаги питам и задавам въпроси, и/или казвам че нещо не съм разбрал, защото не ме е страх от критика/

При условие че вероятността от хиперинфлация в България клони към нула, то дискусията в тази насока е просто празнословна. Ако имаш алтернативно виждане по въпроса за вероятността от хиперинфлация, моля отвори тема в алтернативна история

Не маловажен според мен въпросът с петрола; по точно с "Иранския петрол" СССР произвежда около 28-30 милиона тона годишно нефт преди войната, като петролът му е недостъчен за мирновременната икономика, какво ли остава да се задвижи съветската "военна машина" с него? Неслучайно инвазията на Британската империя и Съветите в Иран се случва около месец и половина два месеца след 22 юни 1941 година; /Иран не би могъл да воюва и да бъде заплаха за Британия в Ирак, или за Съветите, дори и да е на прогерманска позиция; Aко Иран е окупиран и под съюзнически контрол обаче,той може ще бъде коридор за доставки за Съветите, и в същото време Съветите могат да ползват петрола от иранските находища; Забележка: те са контролирани от предшественика на British Petroleum/ Колко ирански (BP) петрол се ползва от Съветите през войната и как се разпределя във времето това му ползване, само бог знае вероятно; Чисто хипотетично може да се окаже че иранския петрол, в някакъв момент е бил много важен и значим за Съветите.

Аха, и "чии момчета" са ING, Алианц и т.н.? Това което пишеш е демагогия и популизъм за наивници и глупаци. /Всеки може да си провери колко му е сметката във фонда му, и дали му е "източена"/ http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4 ----- Фондовете в дейността си са в пъти по-прозрачни и предвидими от държавната осигурителна система; Както написа Невски в друга тема, да се разчита на държавата, е като "лотария"

Имам една съветска световна история от няколко тома, в която славяните на Балканите при заселването си в шести век са оценени на около 220-250 хиляди човека, което число е по-малко от половиния милион (6-ти) на юг от дунава век на Д.Димитров, /като махнем и се абстрахираме от политическите "изгъзици", лозунги и тълкувания - историята изглежда добра откъм представяне на факти и анализи/ Иначе, за "морето" ..Ами образно казано е "славяните са се разлели са като море". Тук сравнението "с море" май не касае числеността, а това че са се "разлели" навсякъде, защото не е имали нещо което да ги запре и канализира /Както написа Южнякът по-горе, важно е колко са били другите/

Предполагам малко хора от пишещите са чели по-задълбочено статията и са разбрали какво казва професора ( и вероятно малко от пищещите са запознати с механизма и структурата на пенсионното осигуряване в България) : Професорът пише че вноските по ДЗПО (които нямат връзка с "държавната" пенсионна система, за какви "виденови зими", какво "доброволно отделяне на страна" става дума) трябва (трябваше) да се увеличат, и то не за сметка на вноските по "държавното" пенсионно осигуряване (поне през преходния период) Аз лично не виждам прекомерен оптимизъм в идеите на професора: - идеята вноските по ДЗПО да се увеличат до 10 процента през преходния период съществува още в зародиша на създаването на Кодекса, Фактът че няма политическа воля да се върви в тази насока от последните управляващи, не е проблем на идеята според мен, а на управляващите. (да, професорът приема 7 процента доходност по тези вноски/сметки; което изглежда "изхвърляне", достатъчно е доходността им да е по-висока от инфлацията) Вижте господа, как може да искаме и очакваме да взимаме по-нормални пенсии, и в същото време да искаме да внасяме съвсем малко, като казваме "абе осигурителната тежест ни е непосилна", или "парите са ни нужни сега да се оправяме - пък после държавата и другите да му мислят" ? (това се хем пропонира в темата, хем се казва колко е кофти такава система; принципът "хем така хем иначе" още не е измислен в икономическата наука или в математиката ) Да ви питам: на вас харесва ли ви дереджето на вашите родители? Що за хора сте, ако не можете да се поставите на тяхно място? След 20, 30 или 40 години пенсиите ви/ни (най-вероятно) няма да бъдат по-големи (в реални стойности) от техните (ако се разчита на държавното кранче и хранилка): Защо? Тенденцията инфлацията да е по-висока от нарастването на стойността на брутния продукт на човек става трайна и преобладаваща в европейски и световен мащаб ( с няколко изключения - източноазиатските икономики) .. Образно казано след 20, 30 или 40 години "кошницата" ни ще е по-малка и по-празна

Политиците и синдикалните лидери, които отхвърлят пазарно ориентираната здравноосигурителна система, си служат с груби спекулации и лъжи, пише в "Труд" проф. Георги Петров Авторитетният икономист подчертава, че въпреки орязаните разходи и надутите приходи следващият бюджет ще бъде също дефицитен, защото липсва воля за истински реформи в бюджетната и социалната сфера. Вместо качествени преобразувания в бюджетната и социалната сфера се връщаме назад. Поради което натрупаните противоречия ще се усилват и ще пораждат нови трудности, сътресения и конфликти, твърди професорът. Политиците и синдикалните лидери, които отхвърлят пазарно ориентираната здравноосигурителна система, си служат с груби спекулации и лъжи, пише професор Петров. Ето част от неговия коментар: "Няколко са решенията, които управляващите все още могат да вземат, за да се реформира бюджетната сфера и да се предотврати нейния колапс. Първото решение е да продължи преходът към нова пенсионна система, основана на личния интерес и личната отговорност. Началото на този преход беше поставено с Кодекса за социално осигуряване (КСО) от 2000 г. Наред с държавния пенсионен фонд беше въведено допълнително задължително и допълнително доброволно пенсионно осигуряване по индивидуални сметки в частни пенсионни фондове (втори и трети стълб на пенсионната реформа). Вноските по допълнителното задължително осигуряване (общо и професионално) трябваше да се увеличават всяка година с един процентен пункт за сметка на съответно намаление на осигуровките в държавния пенсионен фонд. Което означава, че в перспектива допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) по лични сметки на работещите ще замени държавния пенсионен фонд. Той ще се свие и от него ще се плащат само пенсиите на недееспособните и социално слабите граждани, а в преходния период - и на осигурените по стария закон лица. За съжаление, след като вноските във фонда за ДЗПО достигнаха 5%, реформата беше блокирана от правителствата на НДСВ и БСП. Управляващите от ГЕРБ, обещали либерални реформи, имаха възможността да внесат поправки в КСО, с които вноската във фонда за ДЗПО се увеличава с по 1 процентен пункт всяка следваща година, докато достигне 10% от осигурителния доход, а съотношение между дела на работодателите и работниците падне до 50:50. А титулярите на личните пенсионни сметки (ЛПС) придобият всички права и отговорности по тях. Въвеждането на такава пенсионна система ще има изключително благоприятен ефект за гражданите и фиска: - Един млад човек, който сега започва работа с 600 лв. месечна заплата, ще разполага след 40 години с фонд по личната си сметка 154 000 лв. при 7% средна реална възвръщаемост. Той може да ги вземе накуп или да получава доживотна пенсия от 641 лв. месечно при среден срок на преживяване след пенсионирането 20 г. и неизменни цени и заплати. - Ако средната реална заплата през трудовия стаж нараства с 2% годишно, след 40 години тя ще достигне 1325 лв., а средната реална пенсия ще бъде 1417 лева. Изгодата от капитализацията на спестяванията за пенсии по лични сметки е огромна. След изтичане на преходния период осигурителната тежест ще спадне от сегашните 21% (16% за държавния пенсионен фонд и 5% за допълнителното задължително осигуряване) на 10%, плащани поравно от работника и работодателя. Укриването на доходи и невнасянето на осигуровките ще стане невъзможно, защото никой няма да се съгласи да си намали пенсията, лишавайки се от вноската на работодателя и от данъчните облекчения за своята вноска. - Конкуриращите се частни пенсионни фондове ще влагат натрупаните по личните сметки пари в диверсифицирани портфейли от акции и облигации. В икономиката ще се влее значителен финансов ресурс. Възраженията срещу такава пенсионна система се основават главно на предположението, че спестяванията по ЛПС са изложени на твърде висок специфичен и пазарен (системен) риск. Практиката, в това число и българската, показва, че рискът е сведен до минимум от законодателството. Пазарният риск е наистина неотстраним, но солидните пенсионни фондове поддържат необходимите резерви и ликвидност, за да оцелеят при цикличните кризи. Опитът показа, че държавните пенсионни системи са още по-уязвими при кризи от частните. Другото основно възражение е, че преходът от държавното пенсионно осигуряване към личните пенсионни сметки не може да стане, защото липсват средства за паралелното функциониране на двете системи. Необходимите допълнителни средства ще дойдат от рязкото увеличаване на работещите, които плащат осигуровки и данъци върху фактически получаваните възнаграждения...

Не мисля че се изразяваш неясно, ти според мен грешиш (или просто удобно "не разбираш") Нека да видим с колко се разминава оценката ти по този тест, с оценката в теста на Невски например и тогава да кажем дали:и колко: -тестът е с неопределеност -или "неопределеността" (ти) е "икономиески центризъм") (нямам нищо против възможността резултатите от теста/тестът да имат голяма неопределеност, но тя трябва да се докаже)

Няма логика тестът да е сбъркан, ако в другите такива тестове имаш подобни или близки резултати.. Имаш ли база за сравнение?

http://www.vesti.bg/novini/krizite-kato-edna-ot-fazite-na-ikonomicheskiia-cikyl-kriza-depresiia-ozhivlenie-i-podem-ne-mogat-da-se-izbiagnat-pishe-v-dnevnik-profesoryt-po-ikonomika-1269900 Кризите като една от фазите на икономическия цикъл - криза, депресия, оживление и подем - са различни по продължителност и интензивност, но не могат да се избягнат, пише в "Дневник" професорът по икономика. Привържениците на активната държавна намеса в икономиката тържествуват. В чуждестранния и нашия печат те обявиха "очевидния провал" на либералния икономически модел. Доказан според тях от избухналата в САЩ финансова криза, пренесена после и в други страни. А също от последвалата я рецесия. Либерална ли е американската икономика? Отговорът на този въпрос не е еднозначен. През 80-те години на миналия век в САЩ и Великобритания, а също и в други страни се извършиха либерални икономически реформи. Беше ограничена пряката и косвената намеса на държавата в стопанството. Намалиха се данъчните ставки и тяхната диференциация. Част от многобройните данъчни облекчения и преференции бяха премахнати. Но се запази значението на "вградените стабилизатори" на фискалната система. Държавата се изтегли от производството на някои стоки и услуги, особено в Англия. Бяха коригирани редица регулативни режими, най-вече в областта на цените, заплатите. Но се запазиха субсидиите и протекционистичните мита за селскостопанското производство. Бюджетът продължава да играе съществена роля в набирането и разпределението на средствата за пенсионното осигуряване, здравеопазването и образованието. За да поддържат военното си превъзходство, САЩ използват огромни финансови, материални и човешки ресурси. Стотици милиарди долари струват двете войни в Ирак, а сега и в Афганистан. Само за новия самолетоносач (на името на Джордж Буш-старши) са дадени 62 млрд. Дори най-мощната икономика не може до безкрайност да понася това огромно бреме. Федералният резерв на САЩ изпълнява ролята на кредитор от последна инстанция. Чрез сконтовия процент и операциите на открития пазар се въздейства върху икономическия цикъл. Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) дава разрешения и осъществява строг контрол при емисията на акции и облигации. Съществуват и други органи за контрол върху финансовите институции и фирмите, свързан със спазване на законите, защита на живота и собствеността на гражданите, както и на природата. Изводът е, че определяната като "смесена икономика" американската система е далече от представите за свободния, саморегулиращ се пазар. Още по-висока е държавната намеса и държавното регулиране на стопанството в Европейския съюз. Причините за остротата на сегашната криза Цикличността е вътрешно присъща на капиталистическото производство. Почти два века фазите на икономическия цикъл - криза, депресия, оживление и подем - периодично се сменят. Кризите като една от фазите на цикъла са различни по продължителност и интензивност, но не могат да се избягнат. Защото те са формата за преодоляване на натрупаните диспропорции в стохастичното по своята природа и саморегулиращо се пазарно капиталистическо стопанство. През последното десетилетие активно бяха използвани инструментите на държавната политика за поддържане на относително висок икономически растеж и отлагане на рецесията. исконтовият процент на Федералния резерв беше намален през 2001 г. до 1.33, а през 2008 г. вече падна под 0.25. Кредитът за частния сектор нарасна с близо 80 процента. Задлъжнялостта на домакинствата рязко нарасна, а спестяванията се ограничиха до минимум. През периода 2000 - 2007 г. приходите на федералния бюджет се увеличиха с 27%, а разходите - с 52%. Бюджетният дефицит достигна в края на периода 277 млрд. долара, или 10% от приходите, при излишък около 200 млрд. през 2000 г. За 2008 г. дефицитът може да се окаже 1 трилион долара, а през 2009 г. 2 трилиона, ако се приложат програмите за рефинансиране на някои финансови и нефинансови корпорации. Държавният дълг достигна през 2007 г. 9 трилиона долара, или 77% от предполагаемия обем на БВП (при 5.7 трилиона през 2001 г.). Тази изключителна по сила и продължителност фискална и кредитна експанзия (довела до 2.4% средногодишно нарастване на БВП) предизвика рязко увеличение на неравновесията и във външните баланси. Дефицитът на търговския баланс нарасна с 80% (до 7% от БВП), а портфейлните чужди инвестиции скочиха 2.6 пъти, достигайки 9% от БВП в края на 2007 г. Външният дълг на САЩ се държи главно от Китай, Япония, Индия, Бразилия и Русия. По оценки на в. "Ню Йорк таймс" валутните резерви на Китай миналата година са достигнали в определен момент 1.9 трилиона долара. От тях около 70% са в американска валута, главно във вид на облигации на федералното правителство и на Fannie Mae и Freddie Mac. Именно парично-кредитната и фискалната експанзия, насочени към предотвратяване на рецесията, са главният фактор за дълбочината и разрушителността на поредната циклична криза в Америка. Във фазата на подем всеки стопански субект се стреми да инвестира повече в материални и финансови активи, за да печели от нарастването на цените им. Увеличеното търсене от чуждестранните държатели на долари още повече раздува ценовия балон. Според Нобеловия лауреат Пол Кругман много американци през 2005 - 2007 г. са използвали домовете си като "банкомати" - срещу нови ипотеки при надутите цени на имотите са теглили все повече кредити. И са харчели разточително или са купували растящи акции и облигации. Банките секюритизират ипотеките и ги продават на охотно купуващите ги хедж фондове, застрахователни компании и други финансови посредници. Рискът като че се разпределя и намалява, което окуражава финансовите институции да увеличават дела на дълга и да намаляват реално капиталовата адекватност. В резултат от действието на финансовия ливъридж възвращаемостта на собствения капитал прогресивно нараства. Заедно с бонусите на брокерите и висшите служители във финансовите институции. Финансовите посредници се опитват да заобикалят съществуващите законови ограничения и изисквания при емисията на ценни книжа и увеличаване на дълга, като изобретяват нови и усложнени дериватни инструменти. Някои се превръщат във финансови пирамиди - като фирмата на Мадоф, от чиято "Понзи" схема големи хедж фондове и други инвеститори губят 50 млрд. долара. Комисията по ценните книжа, лицензираните одитори и рейтинговите агенции не реагират адекватно, а някои користно прикриват нарушенията. Когато прегряването на икономиката достигне критичната точка и дисбалансите избухнат, инвеститорите се опитват да се освободят от обезценяващите се дългови инструменти и да съберат вземанията си. Ликвидността се стопява. Настъпва паника. Активите губят стойността си и се оказват непродаваеми, "токсични". Защото първичното им обезпечение (имотните ипотеки) се е сринало. Всички мултипликатори започват да действат в обратна посока. Финансовата пирамида рухва. Балонът се спуква. Непремереният риск довежда до банкрут гиганти като AIG, Bear Stearns, Merrill Linch, Lehman Brothers (с над 150-годишна история) и много други. Мениджърите на финансовите институции и нефинансовите корпорации добре познават теорията, имат практически опит, разполагат с обширна информация. И въпреки това участват в стремителния бяг към пропастта. Една от причините е конкуренцията, която при покачване на цените на активите и печалбите в периода на подем ги тласка да инвестират, като подценяват или "временно" пренебрегват несъразмерния риск. Друга е свързана с особеностите на човешката природа и генетично обусловения инстинкт за самосъхранение, проявяващ се в стремежа към удоволствие и избягване на болката и неприятните усещания. Този стремеж определя в крайна сметка поведението на стопанските субекти. И на политиците, съобразяващи се със своите избиратели и спонсори.

При командно-административната икономика липсват класическите /т.е. това което икономиксът , от Маркс до Мъртън Милър, нарича) "пазар" и "стоково-парични отношения" Командният орган определя (спуска директиви, планове и нормативи за) -вида на произвежданата продукция (в този завод ще се произвежда тази част, в другия онази част от мотокарите) -количеството (бройките) -цената на която ще се продава стоката или услугата на вътрешния пазар или на партньора -цената на труда (работната заплата на тракторист с таква и такава квалификация и стаж е еди- колко си,; човекът не може да се пазари, или ако не му харесва, да отиде в друго ТКЗС/завод, защото заплатата му там ще е същатата -цената на валутата Обменът и търговията (с изключения на тези, в сферите на "личната" дребна стопанска дейност) могат да се опишат като бартер. образно казано държавата/органът казват "работи ми това и това 3 седмици, и ще получиш телевизор"

Грешиш мисля. Китай може да въплъщава каквото си иска, но моделът (икономическият и политическият -дори и при монопол на една партия) му e западен. /И ние "въплъщаме" нещо различно от това което въплъщава запада (със сигурност западът не "въплъща" православния балкански югоизток) но моделът ни е западен/.

Ангеле, Китай не е централизирана държава, в смисъла който авторите представят СССР, затова и Китай липсва в книгата В случая не става дума за формата на собственост, а за това кои как(по какъв начин) управлява/държи и пренасочва ресурсите (вкл. печалбите от икономическите дейсности); разделителната граница е в това дали икономическите субексти са пазарни и независими (когато икономическата дейност се осъществява от независими икономически субекти), или са командно-административни органи, които създават такива икономически отношения , при които стокови парините отношения липсват [заб] /Авторите на книгата, масачузетски професори по икономика, добре знаят какво е това сталинов модел/ Ето какво пишат [заб]Има една книга на един виден български икономист професор Георги Петров; Книгата се казва се "Крахът на тоталитарната икономика"; Книгата може да се прочете (чете се лесно и приятно), за да се разбере какво предствялява т.н. "сталинов командно-административен модел", който няма ощо със съвременния китайски модел. /по времето когато автора пише книгата, започната е преди промените, Георги Петров е критик и отричащ "политикономизма", книгата е много визионерска по отношение на това как ще протекат промените/

Питам се, някой да е чувал за корупция в Норвегия или Швеция през 30-те години на 20 век, или в Германия след Втората Световна Война? Корупция с същите нива като в България има и в един път и половина, два пъти пъти по-богатата от нас Гърция, корупция има в богатите арабски страни. Не съм съгласен с виждането че корупцията ще е голяма докато сме бедни, и каквото и да правим, това няма да се промени. Корупцията, освен икономически причини, има културни, и "институционални" причини; Тя може да се намали, ако върховенството на закона в България се повиши, и институциите станат по ефективни. Моето мнение дотук съвпада с мнението на авторите По втора и трета точка отговорих по-горе А аз да смятам ли че освен да спамиш и демагогстваш, няма какво да напишеш?

Чел съм само няколко доклада, но не видях препоръки (или съм ги пропуснал) към дейността на МВР Има някои бележки в докладите на венецианската комисия по върховенството на закона, която цитира мнения на информатори, че в много от случаите, дейностите по събиране на доказателства са извършвани непрофесионално. Ако има слаби звена в системата, тя няма да е ефективна. /Остава да се надяваме* и на създаването на "Механизъм за върховенство на закона" , който би могъл да акцентира и върху полицията, по точно върху професионализирането и; Ние имаме повече полицаи на глава от населението отколото в 25 страни от ЕС, по-малко битова престъпност и взломни кражби, но организираната такава се радва на комфорт/ *Пиша "да се надяваме", защото тенденцията при нас през последните 15-20 години е промените да идват или да са инициирани "отвън"

Не. Всеки има право да тълкува факти, и да оспорва тълкуванията на другите. Ако имаш друго тълкование на фактите (докладите или изнесените данни от изследванията, или ако ти изнесеш такива данни) ще се радвам да го чуя.. /Въпросът е да не се пренебрегват фактите, само за да се спори и да се налагат мнения/. Темата е ясна, имаш ли какво да кажеш нещо по въпроса за това какво трябва да размислим? /Романа може да пуска рипортите в коша, но недейте разчитайте на романа да ви покрива, защото рипортите се появят при всички модератори и администратори. Така че пишете си спокойно по темата, ако не смятате да демагогствате или популизирате , или пък да спамите и тролите/

За "Еньо": Да ти влезнат въоръжени народни милиционери в къщата когато с си празнувате (нациналния празник) защото музиката ти е арабско диско (с арабски мотиви), а не българска или съветстка, според теб дали е в реда на нещата?!? (Но не е реда на нещата специални полицейски части да влезнат в къщата на щур и опасен въоръжен човек?!)

В този форум малко хора по-дълги текстове (като този в заглавието), и в мненията до тук виждам поредното потвърждение.. /българите разбираме от всичко, особено от политика и икономика, и най- вече като не четем книги и дълги тестове и съответно не мислим, и особено - обичаме да изпадаме в истерии/ Човекът пише че растеж е възможен и при централизирана икономика, но за това трябват действащи институции, т.е "казва" нещо ясно, просто и принципно вярно; Човекът пише че и при действащи институции, когато другите рамки и възможности се изчерпат, но не се въведат иновации, упадъкът се случва. (това трябва да ли да се доказва за форумците?!) Стана дума за Китай..Китай се иновира и адаптира (и експертиментира), така че той "влиза" в модела на автора, както влизат Рим, СССР които не се иновират.Какво имам впредвид под "иновира и адаптира": Китайските ръководители още в началото на 80-те години разбират че командно-административния сталински модел (определяне и спускане на цени, "квоти", т.е. какво да се произвежда и на каква цена, изземването на печалбите на икономическите единици) е "губещ" (изчерпан) и поемат курс към пазарна ориентация.. Образно казано: Китай в момента е най-близо до "марксически" - с обобществени или сравнително обобществени производствени фондове (вкл земя), но с независими пазарно действащи икономически субекти (каквито са компаниите- държавни, смесени или частни, вкл. акционерни) съчетани с т.н. дребна "трудова" частна собственост (по Маркс) -собственици, вкл владетели и ползвали на обобществените фондове (например арендатори на земята, която е обществена) И ако говорим за Китай в цивилизационен план т.е за "модела" - както и да го гледаме, Китай в момента принадлежи на западната цивилизация; както социализмът (марксизмът), така и капитализмът с техните особености са прояви на западния цивилизационен модел.

Вярваш или не вярваш, на мен народните милиционери са ми влизали в апартамента на 9 септември (1987 г), защото празнувахме с.... арабско диско (диско с арабски мотив) През 1987 година т.н възродителен процес беше в действие.. Не знам дали знаеш, но народните милиционери ходеха въоръжени

Не знам откъде ги взимаш тези данни (а и как им се доверяваш, и очакваш другите да се доверят) ; веднага ще ти кажа, че официално, според статистиката в България 38 процента от хората с моята специалност/професия ( 6 / 7 образователно квалификационно ниво) работят по специалността си; Неофициално процентът може да достигне 50, защото много от тези хора работят по специалността си, но се осигуряват (и влизат в статистиката) като "технически сътрудници", "анализатори", "началници на административни служби" - и какво ли не; Предполагам част от останалите 50 процента са свързани с работа и бизнес, които е в сферата (преподаватели, търговци, ръководители на лаборатории, метролози, и разни). Не разбрах каква е връзката на въпроса ти с темата и с дискусията? Не разбрах коя културна особеност визираш? Въпросът ти ми изглежда неясен и тенденциозен;не виждам как да ти отговоря на въпроса "какво биха направили... ако знаеха ...." Нека и аз да ти задам твоя въпрос: Ако хипотетично в България има по-голям процент, или по-малък процент (от общия брой на хората) специалисти в дадената област (отколкото има в САЩ), то какво би могло да се промени според теб в начина на привличане на български специалисти от американските компанни в България? Според мен нищо не би се променило, така и въпросът ти ми излежда без смисъл (освен ако не е тенденциозен и зададен така че да няма отговор?)

http://www.vta.ttvam.eu/index.php/vta/article/viewFile/39/60 Това което авторите изследват (от цитираното изследване) няма почти нищо общо с in-group колективизма/индивидуалзма на Хофстеде, Този индивидулизъм, който изследват авторите (петте дименсии на Warner, и Triandis) корелира с институционалният колективизъм (по-точно с ниският обществен институционален колективизъм на GLOBE), и както се вижда резултатите са близки . (индийци, българи, израелци, североамериканци си приличаме по това че не можем да работим добре в екип, при американците дори се наблюдава т.н. "скатаване"= когато някои от екипа работи усилено, другите се "поскатават") Вижте сега, теорията не е проста (дори и за тези които си вадят хляба с антропология и културология) , трябва постоянно да се чете нещо, да забелязва и осмисля нещо (хората трябва да осмислят, да анализират, накрая да да синтезират тези и хипотези и съответно да верифицират, да се опитат да верифицират това което са синтезирали) , и то в цялостта на модела (моделите), по-точно и ясно - в цялостта на всички познати (приети за използване) измерения /прояви на културата .. /Пример за такова е Перкунас, който има афинитет към лингвистиката , и донякъде аз, които имам афинитет към социологична психология (антропология) Имам предвид че нито Перкунас е лингвист, нито аз съм социологичен психолог/. Наистина ако се използват само информативно и формално дефинитивно понятията "индивидуализъм" и "колективизъм", то цялата дискусия се обезсмисля. Тези понятия имат смисъл само ако се прилагат и разбират в практиката, например в сферата на бизнеса, бизнес отношенията, политиката (политиките) и други .Важни са въпросите "защо", "как" и "какво (в същността си) е", "в какви връзки е", а кои как нарича нещата.е второстепенен въпрос.. Разберете , има: "in-group индивидуализъм" версус "in-group колективизъм"(ако искате наричайте го "безродовост"/"родовост", както се нарича в бизнеса, прагматично решение за да няма двусмислици, но и интелигентно и просто -защото дава яснота са същността му,..... или го наречете "култури с изключване" (на "несвоите") и -институционален (обществен) колективизъм (висок и нисък). Това са различни културни измерения, имат различен произход, и между тях няма корелации и взаимодействия и не може да има "параноя" (ако има взаимодействия те могат да се обяснят, или да се опитат да се обяснят) Източноазиатите имат родови култури (най-силно родова е тази на континентален Китай) но имат на-високият обществен институционален колективизъм (заедно с датчани, шведи, норвежци, финладци и исландци, които пък са с най-безродовите култури) .Наречете го и "корпоративизъм", макар че той нито е християнски, нито е задължително да има произход в късносредновековните градове и корпорации. Наличието на корпорации не е достатъчно условие за възникване на "корпоративен" дух и култура/ценности.. Такъв тип култура възниква когато "корпорацията" /организацията, феодала, общината, викингската банда, риболовната общност. или комуната - общността от китайски селяни, която гради диги съоръжения за поливане на ориза и се бъхта съвместно/ успява да се отплати за лояността и сътрудничеството на всеки член, разпределяйки и сравнително егалитарно благата (нещо което никога не е съществувало в нашата или в американската история) По-горе писах за това как трябва да се прилага патерналистичния модел - как, ами по конфуциански;..Бащата освен да иска трябва и дава, да бъде добър баща (феодал) /Имаше един пример създателя на Тойота мисля , когато отива в Щатите и разбира че в Щатите е нормално хората се уволняват когато не са пригодни, следствие на това изпада в потрес и пита "как можеш да уволниш работника или служителя, които ти е лоялен"? Имайте предвид че японската култура е много твърда (мъжествена), тя е най-мъжествената, т.е не феминизма и състраданието са една причина причината хората да не се уволняват, както е например в донякъде е нашата, или пък в гръцката култура, която е доста женствена/

Писанията на Южняка и Адам Смит не знам какво отношение към културата имат Казваш индивид,но все още не си дал твоето определение/виждане за индивидуалистична култура- аз не знам какво е , вероятно не считаш необходимо да дадеш:такова? Западната индивидуалистичната култура не е опозиция на "институционалния колективизъм" (това е възможен близък превод на така наречената и обяснена по-горе "корпоративистична" култура и ценности), колкото и да смяташ че това е факт: Споменах че скандинавските култури са както in-group индивидулистични (in-group неколективистични), и в същото време са институционално колективистични https://www.inkling.com/read/organizational-behavior-kreitner-kinicki-10th/chapter-4/understanding-cultural Да бе да, неговото обяснение не било задълбочено (има цяла глава в книгата си за произхода на тази културна особеност, особеността я има при Минков, които е старогерманист и ерудит, особеността присъства и в GLOBE), но пък друго липсва.. Ако очакваш да приема като по-задълбочено обяснение написаното в статия от половин страница в популярен и лаически стил, то просто ме обиждаш. Коя точно от характеристиките на in-group индивидуализма/колективизма при Хофтеде е продукт на институционалния колективизъм (в кои точно култури)? Виж сега, Хофстеде не е идиот, той много добре познава и средновековието, и институционалния колективизъм на GLOBE. Твърдението/внушението и приемането че институционалния колективизъм е съществувал във всички християнски страни в Западна Европа през средновековието, и е продукт на градовете и гилдиите е чисто и просто спекулация и налучване (няма никакъв аналитичен подход и крос-аналитичен подход, явно не смяташ че е нужен). Какво ще кажеш ако ти кажа че в източноазиатските страни, културите са с висока степен (висок) институтуционален колективизъм? А какво ще кажеш че за това че заоадните страни имат различни културни измерения (както по отношение на in-group, така и по отношение на institutional? Освен това - зачеквайки градоветете (късносредновековните) - навлизаш във времето на прехода от родовост към безродовост (причината за прехода не е само индустриализацията, а самата урбанизация!) Има много неизвестни, които ти игнорираш, т.е вероятно не виждаш ;липсва достатъчно информация, за да се конструират нещо повече хипотези и предположения, още по-малко да се приемат за факти.

Средновековни градове и гилдии (еснафи) има и на Балканите и в Мала Азия. Например София е 50 хиляден град в 16 век, населен наполовина с миряни православни, като повече от половината от еснафите са български; /Може и да грешиш че институционалният колективизъм произхожда от средновековния град, гилдията и енорията...гледано отстрани изглежда приемаш възможното обяснение за факт/