nik1

Ако Сърбия признае факта на културния геноцид, който е извършила в Македония и го осъди, македонизмът ще изгуби моралните си и митологичните си корени. Корените му са в Белградската политика, курс и наука от миналия век; поддръжката в голяма си същност му също има този произход, и ако той бъде отхвърлен в Сърбия (и в руската наука, доколкото още се поддържа в науката там), то македонците (политици и учени, който поддържат тази политика) ще останат без достатъчно поддръжка , т.е все някога ще се наложи да сменят курса (малка Македония не може да се справи сама срещу всички, и рано или късно ще трябва да приеме друг подход); Всъщност, мисля че това е единственият начин по който може да се търсят решения на върпоса/конфликта - бавно и постепенно в рамките на близките 10-20 години, или при следващото поколение може да има промяна към умерен македонизъм (вижте в по-долния ми отговор) Дебългаризацията на населението в Македония отдавна е приключила, ако говорим за останалато.. Ако македонизмът в този му вариант и с тази поддръжка остане да съществува, то проблемите между двете страни и двата народа в бъдеще, са неизбежни (защо?). Македонизмът в този му вариант и българщината не могат да съществуват заедно (защото) македонизмът в своята същност унищожава българската история на Македония и отхвърля/не допуска българското присъствие в Македония, нещо с което мнозинството българи не бих се съгласили) Факт е следното: Според идеологията на сегашния македонизъм (митология, който се подържа от науката в Македония), в Македония са живели славяни, който не са били българи, били са различни от българите, т.е Македония и македонците нямат нищо с България и българите.. Македонизъм е насочен дълбоко против национална ни същност, а внася въпроса каквo да правим с милионите наследници на македонски българи, и тези от Пиринска Македония - да ги обявим за етнически македонци ли, или да очакваме че те ще се обявят (те няма да го направят, със сигурност, защорто е против тяхната същност)?? Македонизмът в днешния му вариант не е умерен нацинализъм демек, драги Стинка, и да оставим всичко по старому с малки забележки и с изисквания че македонските политици ще си мерят приказките и делата (те няма как да си мерят, и няма как да не заличават българското защото това е тяхната национална същност, това е същността на макединзма, и все някой македонец на висок пост ще изтърси "няма пиринци, няма егейци, има само македонци"), е най-лошия избор според мен.. https://www.google.bg/search?q=%22%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0+%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8,+%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0+%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B8+%D0%B8%D0%BC%D0%B0+%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8%22&ie=utf-8&oe=utf-8&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np&gws_rd=cr&ei=vYctUramA8bOtQaT24GoDw#channel=np&q=%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0+%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%86%D0%B8%2C+%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0+%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D0%B9%D1%86%D0%B8+%D0%B8%D0%BC%D0%B0+%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE+%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B8&rls=org.mozilla:en-US%3Aofficial Изказване на Президентът на Македония Н. Груевски: . Ето за какво говоря и пиша от много време: македонизмът и българщината са несъвместими, така както нацистата идеология и правото на същестуване на евреите..

Особеността да проявяваме търпимост към лайната (на своите) е качествена особеност присъща на нашата култура. Всъщност това е особеност на всички преобладаващо родови (колективистични) (collectivism- Individualism. Възможен превод на български – родовост-безродовост (Минков). Среща се още и наименованието exclusionism-universalism, моя бележка: също партикулари-универсални) и неравновластни култури (с висока степен на властово разстояние) като нашата.. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859

Ако беше прочел статията, щеще да разбереш че за българското извинение се пише в минало време, и в анализът се декларацията на Българския парламент от 12 или 16 януари 2012, с която се осъжда т.н възродителен процес :) --- Между двете събития няма връзка.. Ако визираме събитията от 1913 година, то може да се каже че Турция, турската страна, е признала чрез изселническите договори за разорението и изгонването на тракийските българи) Много поздрави от мен на твоята теза. Според твоята теза, (няма да има политика на извинения, защото/когато други са вършили престъпленията, такава не е неоходима) пречистването и помирението не еса възможни... Ето по твоята логика какво излиза: Днешна Сърбия няма за какво да се извинява (следователно и няма за какво да си прави труда да признава - и може да се прави на дръж ми шапката), защото престъпленията са дела на сръбския буржоазен режим , на социалистическия титовски, и на шовонистичния на Милошевич и си-е! Днешна Турция няма за какво да се извинява (следователно няма за какво да си прави труда да признава) за арменския генозид, защото той е дело на Османската империя/автократична и деспотична държава/! Какво е моралното право да очакваме извинения от турската страна (ти го очакваше в първото си изречения) или от другите?? ----- Пак ще цитирам какво казва Ал-Джазира, като отбележа акцетните изречения: Извиненията често идват с голямо закъснение и обикновено не от хората, носещи пряка отговорност за случилото се. Само през 1990 г. Източна Германия намери сили да се извини за нацистките си престъпления. Това 45-годишно забавяне обаче е трудно за разбиране, когато човек си спомни, че държавата е била окупирана ефективно от Съветския съюз, който претърпя най-голям брой жертви през ВСВ. През 1993 руският президент Борис Елцин се извини за 600-те хиляди японски военнопленници, изпратени в Сибир. През същата година папа Йоан Павел II се извини за ролята на Католическата църква в търговията с африкански роби. Британският премиер също го стори, но едва през 2007 г., а робството бе отменено през 1833 г.. Сенатът на САЩ се извини за робското минало на страната през 2009 - почти 150 години след края на робовладелството през 1865 г.. Следователно извинението, изглежда, никога не е прекалено закъсняло. Това се доказа и през 1992 г., когато Ватикана помоли за прошка, че поставила под домашен арест Галилео Галилей през 1633 г.. Колективна амнезия Въпреки това, понякога навременните извинения водят почти до чудеса. На 29 август 1993 южноафриканският президент Де Клерк се извини за апартейда. Два дни по-късно Нелсън Мандела се извини за зверствата, извършени от Африканския национален конгрес. Тези две решения вероятно спасиха страната. По същия начин липсата на подходящо извинение може да унищожи отношенията на две страни - случаят на Турция и Израел, например. След нахлуването на борда на турски кораб, опитващ се да пробие блокадата на Газа, при което деветима турци бяха убити, Израел обяви, че "е готов да обмисли извинение за проблемите, възникнали по време на операцията на "Мармара", ако изобщо е имало такива". Но това не бе достатъчно за Анкара и тя прокуди израелския посланик. Неочакваното българско извинение е не просто необходим акт за компенсация на позорния епизод от историята на страната. То е необичаен прецедент в отношенията в региона. Ако всички балкански страни решат да се извинят за зверствата, извършили една към друга, ще ни трябва цяла календарна година. Но способността да признаеш не само грешките си, а и греховете, и да можеш да приемеш колективната отговорност от името на останалите е не само политически и дипломатически жест, а и акт на пречистване, който отваря врати за изграждане на доверие. Това освобождава хората, които в противен случай ще заседнат в миналото, залостени от предразсъдъци и уязвими на политическа манипулация. Извинението дава възможност за продължаване напред. Ако погледнем по-мащабно, извинението е нещо повече. То трябва да се признае за ключов инструмент за изграждане на безопасно и проспериращо бъдеще, особено на Балканите и в Близкия изток. В случаи, подобни на този с Армения и Турция, Палестина и Израел, Косово и Сърбия, миналото може да бъде изключително объркано. Политиката на извинение обаче може да е по-силна дори и от политиката на възмездие. (БГНЕС)

Ето една добър (според мен) анализ и синтез на Ал-Джазира, във връзка с по-горното ми съобщение - за извиненията (ролята им), и за Балканите (изобщо): България, турците и политиката на извинения По време на Възродителния процес в България почти милион етнически турци бяха унижени и потъпкани. През 1989 г., когато властта все още бе комунистическа, почти 5% от населението напусна страната в резултат на насилствената асимилационна политика, насочена срещу малцинството. Малко по-късно режимът падна, коментира в анализа си телевизия Ал Джазира. Събитията, назовани с циничното "Възродителен процес", не допринесоха за краха на комунизма в България. Те по-скоро бяха сигнал за агонията на изгнилия режим, който прибягна до популисткия национализъм, за да дефибрилира умиращото си сърце. А на българския парламент бяха необходими цели 22 години, за да приеме декларация, с която да се извини на гражданите си за тежките страдания. Декларацията не бе приета в резултат на дипломатически натиск. Целта й не бе да проправи път за строителството на газов тръбопровод. Нито пък бе инициирана от Европейската комисия или от партията на турците в България. Тя бе резултат от мъчителен вътрешен процес и политическо узряване. Но защо толкова късно? Извиненията често идват с голямо закъснение и обикновено не от хората, носещи пряка отговорност за случилото се. Само през 1990 г. Източна Германия намери сили да се извини за нацистките си престъпления. Това 45-годишно забавяне обаче е трудно за разбиране, когато човек си спомни, че държавата е била окупирана ефективно от Съветския съюз, който претърпя най-голям брой жертви през ВСВ. През 1993 руският президент Борис Елцин се извини за 600-те хиляди японски военнопленници, изпратени в Сибир. През същата година папа Йоан Павел II се извини за ролята на Католическата църква в търговията с африкански роби. Британският премиер също го стори, но едва през 2007 г., а робството бе отменено през 1833 г.. Сенатът на САЩ се извини за робското минало на страната през 2009 - почти 150 години след края на робовладелството през 1865 г.. Следователно извинението, изглежда, никога не е прекалено закъсняло. Това се доказа и през 1992 г., когато Ватикана помоли за прошка, че поставила под домашен арест Галилео Галилей през 1633 г.. Колективна амнезия Въпреки това, понякога навременните извинения водят почти до чудеса. На 29 август 1993 южноафриканският президент Де Клерк се извини за апартейда. Два дни по-късно Нелсън Мандела се извини за зверствата, извършени от Африканския национален конгрес. Тези две решения вероятно спасиха страната. По същия начин липсата на подходящо извинение може да унищожи отношенията на две страни - случаят на Турция и Израел, например. След нахлуването на борда на турски кораб, опитващ се да пробие блокадата на Газа, при което деветима турци бяха убити, Израел обяви, че "е готов да обмисли извинение за проблемите, възникнали по време на операцията на "Мармара", ако изобщо е имало такива". Но това не бе достатъчно за Анкара и тя прокуди израелския посланик. След 1989 България потъна в колективна амнезия за Възродителния процес. Появиха се едва няколко книги и документа, които мърмореха, че "сега не е подходящият момент за това" и питаха "защо трябва да разпалваме разгорещените етнически напрежения". Социалистите, които наследиха Комунистическата партия и конфузията за нейната вина, не взеха инициативата. Антикомунистическият спектър, който започна да остарява и изчезва малко след появата си, пък влезе в тактическа война с турската партия и не прояви инициатива в тази посока. През 1998, когато президентът Петър Стоянов се извини на турския си колега Сюлейман Демирел за българските зверства, страната стана свидетелка на просветен личен подвиг, но не и на израз на всеобщо осъзната отговорност. Политическите партии също стъпваха внимателно, за да не отчуждят избирателите с националистически сантименти. България възприе поведение от типа "не говорим за това в нашето семейство". В този смисъл извинението бе изненадващо. Балканите не са място, на което можеш да получиш извинения, защото те са равни на слабост. Ако някой някога открие "балканския ген", то той ще бъде генът на вината. Вторият балкански ген ще бъде този на отричането. Може би тази безпощадна природа на Балканите стои в центъра на безбройните регионални конфликти, малтретирания и кланета. Когато четете учебници, написани с любов от балкански историци, ще забележите, че повечето от тях са основани на предпоставките, че през годините "всеки е бил срещу нас". Балканската мания да се изкарваш за жертва и вижданията, че "всичките ти съседи са кръвожадни врагове" е дълбоко внедрена в обществения дискурс. Смъртоносен коктейл Често е почти невъзможно да изследваш миналото, защото усилията да разбереш събитията може да се окажат в противовес на популярните творби, написани от второкласни поети, но въпреки това се възприемат като безспорен източник на свещена истина. Разпространените схващания за Османската империя са, че тя е символ на петте века мрак и реките от кръв, лята от смели мъже и жени, загинали заради насилствената ислямизация. След Втората световна война войнствените, светски комунисти запазват тази политика, главно защото Турция оттогава е членка на кръвожадната империя НАТО. През годините терминът за османския период се е променял в зависимост от състоянието на отношенията между Турция и България, които в миналото се влияеха пряко от маниакалните виждания на СССР за НАТО. През годините термините варираха между "турско робство", "османско робство" и "османско владичество". Българската независимост от Османската империя, която бе резултат от Руско-турската война от 1878 г., отчасти може да се сравни с българската окупация от Съветския съюз, което пък бе продукт на Втората световна война. Двете събития дори създадоха крилатата фраза "Чичо Ваня - нашият двоен освободител". Преведено на прост език това е нещо като: "Руснаците, които са ни братя славяни, ни освободиха от мюсюлманска Турция и фашистка Германия". За голямо съжаление, те не успяха да спасят цяла Европа или цяла Германия. По този начин фашистите, турците, Вашингтон, османците, Лондон, мюсюлманите и католиците се събраха в смъртоносен коктейл от минало и съвремие. И нашата земя редовно се пречистваше от елементите на този пропаганден микс. Това бе миналото, върху което извратеният мозък на комунистическото правителство основа Оруелската теория на Възродителния процес. Промяната на имената бе колективна услуга от държавата, която от учтивост даде български имена на хората, чиито предци са били асимилирани принудително по време на вековното, жестоко турско робство. "Възродяването" се изпълняваше от полицията, униформена и тайна, от партийните служители и армията. Както и от Българската национална телевизия - единственият по онова време канал. Медията показваше целодневно селяни в традиционни носии, ликуващи в компанията на български танцьори, които се радваха, че са преоткрили самоличността си и изказваха благодарности на Комунистическата партия за това, че ги е отвела обратно към истинските им корени. А наред с празненствата страната бе напусната от над 350 000 души. Неочаквано извинение Почти милион мюсюлмани бяха унижени, хиляди семейства бяха тероризирани и тези, които се считаха за влиятелни сред малцинството, бяха принудени да напуснат държавата. Хората изоставиха домовете си и избягаха, търсейки спасение в съседна Турция. Медицинските им картони бяха унищожени, а имената им - премахнати от гробовете. Неочакваното българско извинение е не просто необходим акт за компенсация на позорния епизод от историята на страната. То е необичаен прецедент в отношенията в региона. Ако всички балкански страни решат да се извинят за зверствата, извършили една към друга, ще ни трябва цяла календарна година. Но способността да признаеш не само грешките си, а и греховете, и да можеш да приемеш колективната отговорност от името на останалите е не само политически и дипломатически жест, а и акт на пречистване, който отваря врати за изграждане на доверие. Това освобождава хората, които в противен случай ще заседнат в миналото, залостени от предразсъдъци и уязвими на политическа манипулация. Извинението дава възможност за продължаване напред. Ако погледнем по-мащабно, извинението е нещо повече. То трябва да се признае за ключов инструмент за изграждане на безопасно и проспериращо бъдеще, особено на Балканите и в Близкия изток. В случаи, подобни на този с Армения и Турция, Палестина и Израел, Косово и Сърбия, миналото може да бъде изключително объркано. Политиката на извинение обаче може да е по-силна дори и от политиката на възмездие. (БГНЕС)

Ще метна само нещо, нищо лично.. Вижте сега, на Балканите исторически погледанто почти няма морални тези, поне доскоро нямаше ясни такива (до посещенията на президентите на България и на Турция - в Турция ,и съответно в България).. Принципът "не прави на другите това, което не искаш да правят на теб "много рядко е прилаган; На Балканите винаги е било важно "какви карти имаш, и как да ги изграеш по-добре" (такъв смисъл имаше моята теза за индустрията, бизнеса и съседите).. Пак нищо лично: Що се отнася до сръбската теза: "ние ще правим културни геноциди, етнически прочиствания , ще пускаме бомби, пък като ни бият за това, ще викаме - ами трудно ни е да ви се извиняваме или признаваме (или няма за какво да ви се извиняваме), пък помогнете ни (за това, онова, и за Евросъюза)" - тя е доста аморална (според мен), и ако ние я подкрепим (тази теза), то моралът няма да дойде в близките 50-100 години на Балканите.. (Македонската теза е подобна по принципа си) Извинението и прошката ( и помирението) се прилагат от хората от хилядолетия..Европейските страни и лидери се помириха със сълзи на очите, и затвориха страницата на 20 век (на Втората световна война), въпросът е какво искаме ние за Балканите??

За каква замаскирана политика говориш? В България всяка дейност в сферата на бизнес, управлението на държавата, и политиката преобладаващо се ръководи от разделянето на "наши" (хората от родата, от клана, от приятелския кръг) и "ненаши", с изключването (пълното пренебрегаване) на "ненашите" и облагодетелстване на "нашите".. (държавата, по-точно институциите и, също не са "наши") България ще се оправи когато престанем да делим хората на "наши" и "ненаши", Как може да се катализира процеса - ами ясно е как: чрез протести, и чрез познаването, назоваването и осмислянето на проблемите. (дори десет човека да ги осмислят - има надежда, нещо се променя) Иначе традиционното мислене на масата си в България остава кланово и "неолитно"...Дори тук във форум,а ако питаш противниците и поддръжниците на партиите - 95 процента от пишещите виждат мафията и корупцията само при "ненашите", а тази на "нашите" пренебрегват.. Аз също го правя (затварям си очите), защото съм част от тази култура.. (Мафията и корупцията нямат цвят - това е факт който се знае и разбира дори от малките деца, но зрели хора отказват да го видят и назоват) Ето още една статия във тази връзка от същия автор:

Едно ''мафиотоподобно'' племе Имало едно време едно племе, което обитавало земите на Канада преди хилядолетия - в ерата на неолита. Структурата му била особена - антрополозите я наричат "мафиотоподобна". Приликите с България са очевидни. Останки от древно селище в Канада, създадено преди хилядолетия, показват как са живели хората още в първите години на неолита, във времето, когато човекът започва да води уседнал живот - важна промяна, която предопределя натрупването на блага и съответно неравномерното им разпределение. Канадското индианско племе, обитавало въпросното селище, е облагодетелствано от две неща - изобилието на сьомга в околните реки и езера и умението да я съхранява продължително време. А до неравенството се стига така: Някои хора от племето - най-яките, най-опитните, а може би най-настойчивите или пък най-нахалните, обсебват онези вирове и езера, където има най-много риба, ловят тази риба и я съхраняват, докато другите, които нямат достъп до хубавите места по реките и езерата едва се изхранват. Археолозите съдят за тези явления по явните разлики в намерените останки - някои индианци са живели в каменни постройки и са имали всякакви видове сечива, докато други са живели в дупки и немотия, като най-вероятно са били и роби. Основният въпрос, който си поставят археолозите, е защо индианското племе приема и търпи това неравенство. Тарикатите и будалите Скална рисунка от ерата на неолита Някои археолози и антрополози предполагат, че най-добрите места за ловене на риба са били обсебвани от най-кадърните индианци. Те са хващали повече риба от другите, а после, във времена на недоимък, са я споделяли със закъсалите, така че всички били горе-долу доволни. Палеонтолозите и антрополозите с не толкова положително мислене забелязали обаче, че неравенството има една особеност - въпросното общество явно не се състои от малка богата върхушка плюс едно сравнително задоволено мнозинство, което се стреми да запази статуквото. То се състои от малобройна богата върхушка, едно сравнително задоволено нейно обкръжение и едно мнозинство в окаяно или направо в робско състояние. Въпреки това неравенство обаче в племето няма бунтове и раздори. Положението се запазва такова с години. И с векове. Поради тази причина обяснението на антрополозите е следното: Хората, завладели пълните с риба вирове и езера, не са най-оправните, най-кадърните и най-добрите - те просто са по-силни и по-нахални. Излишъците от съхранената риба те раздават на своето обкръжение - роднини, близки и приятели, които от своя страна раздават каквото остане на свои близки, роднини и приятели. Така се създават клиентелистки тайфи, за които това разпределение е много изгодно. И затова го бранят с всички сили. Останалите - онези, които са извън клиентелните връзки, живеят в нищета, но нямат избор. Или пък нямат сили и смелост да променят това положение. Антрополозите нарекли този вид първични общества "мафиотоподобни". Съпоставката между индианското племе в Канада и българското племе в Европа се натрапва от само себе си. Ако приемем, че европейските и родните парични потоци са реките, а сьомгата - парите, то можем да кажем, че управляващите племенни тарикати са успели да завладеят най-богатите вирове - тоест, най-изгодните длъжности, които им позволяват да отклонят, присвоят и натрупат най-много сьомга - тоест, най-много пари, ако не и всичките. Парите текат отгоре надолу по съответните властови реки и вади - от премиер към министър, от министър към някоя висша Калинка, от висшата Калинка към по-нисшите Калинки, оттам - към близки, роднини и приятели, а накрая - към нещастните подмазвачи, които се надяват и за тях да остане нещо от „кьоравото”. Също като при канадското племе. Този антропологично-племенен подход обяснява едно на пръв поглед неразбираемо чудо - един премиер, хванат, че нарушава закона чрез престъпна намеса в разследване, не само не губи влиянието си в обществото, но дори го увеличава. Става още по-обичан и любим. Естествено, всъщност - та нали по този начин водачът на клана доказва, че се грижи за своите, дал е дума на „оня там Мишо Бирата” и държи на нея, не е като водача на другия клан - тоест, на другата мафия, не е като Първанов, например, който не си държи на думата. А законът? Законът е част от някакъв друг свят, той е измислица на някакви соросоиди, дошли най-вероятно от Сириус, за да осквернят скъпата ни българщина и да подронят племенните ни обичаи. Всички тези особености на българското племенно развитие, или по-скоро на българския племенен застой, поставят поне два важни въпроса. Първи въпрос: Колко дълго обществото ни ще продължи да пребивава в неолита? И втори въпрос: Как би могло да излезе от него? Ако въобще желае да излезе. Истинският сблъсък Защо, народе? Северозападното канадско племе пребивава в неолита векове. Всъщност, едно племе може да си остане в неолита вечно. Докато има сьомга, докато има насилници, завладели вировете, докато има будали, които да ги търпят, и докато - о, чудо - откъм морето не се появи едно огромно кану с издути платна, а пък откъм сушата не започне да пуфти и да изхвърля дим огромен железен кон. Тогава племенните шамани започват да обясняват, че са дошли предсказаните отколе бели полубогове, или пък че племето е нападнато от соросоиди, дошли от Сириус, които застрашават националната племенщина. Същата онази племенщина, която антрополозите наричат „мафиотоподобно общество”. Напразни са обаче приказките, призивите и обясненията на шаманите, бранители на аборигентството. Местните разбират, че са изостанали с хилядолетия и че е нужна промяна. А са изостанали с хилядолетия, защото обществото им е било непроизводително. Защото не е насърчавало и не е подкрепяло почтеността, добротата, съзиданието, творчеството и производството на блага, а е подкрепяло насилието, тунеядството, тарикатите, лъжците, мутрите и нахалите. Така племето стига до извода, че е нужна промяна (реформа). Само дето не знае каква точно. Нека не се залъгваме, че в България има сблъсък между леви и десни партии. Те по-скоро са в съюз, поне ще се отнася до вижданията им относно употребата на властта. Ако в България има истински, същностен сблъсък, той не е между леви и десни, не е между БСП и ГЕРБ, не е между партии. Истинският сблъсък в България е между неолита и съвремието. Между ония, които защитават първобитно- племенните отношения, защото тези отношения са им изгодни, и ония, които искат България да бъде част от съвременния свят. Точно това е причината и за протестите, независимо дали протестиращите го осъзнават или не. Автор: Иво Беров; Редактор: Д. Попова-Витцел DW.DE

Грешиш.. Интелигентността по дефиниция се определя чрез способностите/възможностите за абстрактно мислене и решаване на проблеми.. http://www.google.bg/search?q=Abstract+thinking+in+Dolfins&ie=utf-8&oe=utf-8&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np&gws_rd=cr&ei=LpYlUtzwEI7OswaR0YGIAw#channel=np&q=Abstract+thinking+Dolphins&rls=org.mozilla:en-US%3Aofficial Делфините и хората нямат пряка еволюционна връзка.. Връзката следва логиката и идеята на темата и дискусията: правим сравнителни анализи (сравнения) на видовете с интелект, за да се опитаме да определим тези фактори и особености който са допринесли за това единият от всички видове да бъде доминиращ.. Не разбрах кое от дискусията и темата е антинаучно, и/или защо е антинаука? Да вземете да ми обясните с няколко точки, що ли?

В случая с главните във вторите и третите изречения на развързаните съкращения, не става дума за неграмотност и незнание на академичната общост или CEO-тата, а за навлизане/приемане на западни модели и идеи/практика, под влиянието на използването на английския език.. Това също е културен проблем, защото различните нации/култури са различно склонни да приемат чуждите влияния-езикови и други (които не са нито агресивни, нито неагресивни, те са толкова "агресивни" или "не" колкото културата на приемника позволява!), и слава богу че нашата култура е от тези, които са отворени към чуждите влияния.. Освен че нашата култура е доста отворена (високи измерения на културната особеност себезаличаване/гъвкавост) , ние имаме нещо като развит "национален" комплекс за малоценост/нехаресване (високи нива, изразени процентно, на скептицизъм и понягога цинизъм към родното), така че става дума просто за игнориране на българското правило и директно прилагане на западното... (Образно казано и хиляда глишевци да да кажат на някого, че е неграмотен и че трябва да се пише така и така, то той ще си продължи да си изписва главните думи като в английските изрази) Червена точка за автора на темата, който не си е направил труда за по обстойно проучване

Езикът е доста динамично нещо, а дали ще ще е отвворен или не към чуждите влияния е cultural mater, и малко зависи от мен, теб или желанията някакви консерватори.Факт е че (под влияние на английския), сега масово се изполват главни букви във началото на вторите и третите думи развързаните съкращения, това се наблюдава най-вече в общостите, които изполват двата езика (в академичната общост , и в бизнеса*) (*Във връзка с горното са и думите думите -банк, секюрити, кен) http://www.tu-plovdiv.bg/courses.php https://bg-bg.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%98%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D1%83%D1%82-%D0%BF%D0%BE-%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%A5%D0%B8%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BB-%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2/416108301784323 http://www.google.bg/search?q=%D0%A2%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82&ie=utf-8&oe=utf-8&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np&gws_rd=cr&ei=ULQkUvmVHofXswba_IGICA https://www.facebook.com/BulgarskaFondovaBorsaSofia

Ха-ха-ха На това му викам балканска простотия/дивотия, глупост и шизофрения. Изглежда само арабите са по-склонни от нашите "корифеи" да не приемат западните влияния в речта/езика. (Вместо да се отваряме откъм приемане на западните влияния, ние се приближаваме до арабеските) . Утре пак със същия идиотски и шизофреничен аргумент може да бъде прието за неправилно да се изписват думите -банк (в имената на банките) , се(и)кюрити (в имената на охранителните фирми), кен (кенче - става дума за бира).. и т.н., или пък надписите на латиница, или личните имена, които не са български???

Плюсът е от мен..

Ами не е баш така според данните и статистиката: От регионална гледна точка, ЕС е лидер при дела на българския експорт с 54, 5% (57,1%)[1] и с 47, 4% (54, 6%) от вноса, при отрицателен търговки баланс от –704 (– 941) милиона щ.дол., следван от Югоизточна Европа (балкански държави) с дял на българския износ от 24, 8 % и на вноса от 14, 1 %, при положителен търговски баланс от 291 милиона щ.дол. ---- Безспорните пет най–големи пазари за българските индустриални стоки са: Германия, с 1824 подпозиции от ХС, Сърбия и Черна гора – с 1781, БЮР Македония – с 1733, Гърция – с 1536 и Италия – с 1507, измежду 3490 като цяло изнасяни български индустриални групи от стоки, според глави 25 – 97 от ХС. Ще обобщя и уточня (със забележките ти за банковия сектор и услугите): тезата ми е имаме интерес (икономически) от по-слаби и неразвити съседи, на които са продаваме индустриалната си и интелектуална продукция..

Виж сега, няма как да бъда убеден че аз като собственик и акционер на БГ компания, или работешите в компанията, или държавата нямат файда от продажбите на македонския или сръбския пазар било петрол, електроника, метали или машини, и услуги произведени в моята компания.. За петрола може и да греша - ама аз не греша в принципа, а ако греша - греша в това че той е продукт който в действителност се продава (както ти казваш няма файда от транспортирането му от Бургас, значи това не се прави), демек греша в подробностите. ---- За мен спорът и дискусията са безпредметни оттук нанатък, няма да отговарям или пиша изобщо..

Изобщо не намеквам че частните компани/банки следва да си делят проходите с населението в България или с държавата.. Не съм убеден че тези увеличени продажби, например не оказват никакво (положително) отношение към икономиката и икономическото състояние на България..(ако това се опитваш да кажеш или обощищ). По-горе изказах обратната мисъл - тя е че нарастването на продажбите и/или бизнеса българските компании в чужбина има положително влияние върху българската икономика.. Прост пример - когато се вкара повече петрол в рафиненията и тя заработи за да го преработи, се задейства един цикъл/оборот- имаме повече консумиран ток, консумативи, и материали (което води до повече в абсолютна стойнст платено ДДС), получва се по-голяма печалба/добавена стойнст (което води до повече в абсолютна стойност корпоративни данъци) и така в този смисъл (повече заплати/заети пак водят до повече данъци) .. подробостите не са толкова важни, това е смисъла, Предполагам че ще подкрепиш такова виждане и логика?

Това казвам, само илюстрирам правилото че "спрямо силни съседи, ние сме слабите".. Пак ще го обясня просто: икономчически силни сме, не когато сръбският Петрол оперира и продава в България, а когато нациналните компании ("Лукойл България","Лукойл Нефтохим", или "Аурубис") и банки продават и оперират в Сърбия.. Сега разбра ли?

Прагматично погледнато смятам, че икономическият интерес на България е за слаба Сърбия, а такава равностойна на нас (и слаба Македония), в която българският бизнес да се намести (или казано грубо "да завладее") Просто и образно казано: Трите от 10 най-големи фирми в Югоизточна Европа са български, имаме интерес да останат такива, и да останат в 10-ката, или да са отдидат по напред в каласацията , вместо да бъдат измесени от сръбските си конкуренти..

Мисля че "нормалния" македонизъм, този в които македонците отриват своите корени и родство с българите, ще е много по-спасителен за Македония и етническите македонци (например защото ще получат подкрепата на България / българите във всичките си национални стремежи, вкл. за членство в Евросъюза, и ще имат реалната възможност да решат проблемът си с Гърция), отколкото днешния им шизофреничен... (забележка: който ги прави нехаресвани и подозирани от трите им съседа/съседни нации)

Това според мен е нормалното мислене и нагласи към македонците на всички необременени българи (и на политическия ни елит мисля).. -- Нормалния македонизъм не е присъщ нито на политическия елит във ФИРОМ, нито на brain-wаshed населението в страната.. (Поради това са всичките беди). В ФИРОМ продължават да се преследват хора на етническа основа, да се изличава или заличава българското присъствие и история и т.н., неща с което нито политическия ни елит, нито мнозиството от българите биха се съгласили (помня че тези селяни бяха били една благоевградчанка, пътуваща в автобус в Македония,защото беше казала че е българка... Е никои не иска такива диваци и варвари до себе си, и няма да позволи това отношение) (Тези които преооткриват българските си корени, са малцинство; Това са основно за хора с връзки/живеещи в България; част от тези хора се приемат за българи - за което се изисква героизъм, част от тях приемат идеята за двата сродни народа, с общо историческо минало, а трети се правят на "ударени", демек не се задълбочават и избягват спорове и подробности, защото..Защото, "ренегатството се признава най-трудно", както казва един мой познат пиренец с корени от Егейска и Вардарска македония.) Да ги оставим само за малко македонците (за дискусията по-надолу); за мен проблема (корена на проблема) е Сърбия и мисля че България трябва да преразледа основно отношенията си със Сърбия, ако иска да се подобри нещо на Балканите и за да подобри отношенията си със Македония. България трава да наложи твърдо вето и становище че ще подкрепи Сърбия за членство в Евросъюза, само ако Сърбия се извини за етноцида на българите в Македония (етноицидът е продължил около 80 години!) /Всички цивилизовани страни и политици се извиняват за такива престъпления (Направиха го и българските политици за т.н. възродителен процес, и нееднократно и по различни поводи и начини), само варварите си правят оглушки../ Ако Сърбия заеме тази позиция (т.е България отстои тази позиция), македонизмът в този му вариант е обречен, Ще престане да съществува, защото ще загуби историческата си и съответно "моралната" си митология/корени (идеология)..

Аз да попитам всички учени тук: Колко от вас използваха средствата и възможности на някоя от програмите, за да подобрят дейността си (на отдела си, собствената си) и повишат квалификацията си, своята или на хората в отдела (например практиканската програма, която тече сега, или тази за повишаване на конкуреноспособноста и ефективността, и други)?? Ще ми отговорите - не знаете, чакате някой да ви каже или нареди, или да ви спуснат нещо, "ами то няма нужда", "трудно е". и други такива (защо трябва да ви нареждат, или казват, да не сте малки деца или не можете да четете и мислите, не може ли инициативата да дойде от вас, нали сте членове на научни съвети и участвате в събрания?) Това е софтуера в чипа на българина. Плаче, и обвинява другите и обществото (или турците, или комунистите) за мизерията си и неуспехите си..

Нивото вече е паднало, драга Дорис.. Изследванията и нововъведенията в България (там където ги има, и където се правят) се правят в компаниите, не в университетите.. Там се израства, там са и възможностите (там са парите за разработки, там са иновациите и там е иновационната култура - може да няма пари, но ако я има културата, средствата и възможностите се намират - от програми, от фондове и други) В университета може да вземеш диплома (кетап) за учен (доктор), или бакалвърска или магистърска диплома за инженер или лекар, но автоматично не ставаш такъв.. ученият, инженерът (информатикът/програмистът) или лекарят се учат да са такива (и да подържат нивото си) през целия си живот..

Драги, чипът ни е сбъркан от Осмалъка и Социализма..Важна е не бройката, а резултатът. !! Който е плачевен, или по-скоро комичен, за по-широкоскроените хора.. За 2008 година тези 30 000 български учени имат общо 2700-2800 публикации, (един от десет е публикувал нещо!) с среден индекс на цитируемуст ...5,3.. Не ми говорете за бройките моля... 2 -ма от най-посредствените специалисти (професионалисти) от компанията в която работя, станаха... доктори..(приказката е жестока но в нея има частица истина: учени стават тези, който за нищо друго не стават. С това не твърдя че всички учени са такива, напротив познавам и интелигентни, съвестни и трудолюбиви такива, а само че има и друга истина)

Като правило, всяка високотехнологична производствена компания в България с персонал над 25-30 човека, в сферата на ИТ (по-точно - разработката на софтуер), и в сферите на електрониката , автоматизацията, и машиностроенето има свой R@D отдел, който/които отдели се занимават сериозно с развойни дейности.. (Една производствена компания в тези браншове не би могла да оцелее повече от година на пазара без сериозна развойна дейност... Равойната дейност е като въздуха и водата, ако ме разбираш какво искам да кажа, конкуренцията е голяма, технологиите и продуктите са "бързоостаряващи") -- В сферата на лекарсвените средства , агро и биотехнологиите в България, състоянието с развойната дейност е най-вероятно е такова каквото го описваш.. Както го описваш състоянието, възниква въпросът: Има ли голям смисъл, или нужда да се прави развойна наука/дейност в тези сектори, след като западната такава е налице, и тя вероятно е с порядъци по-напред от родната? /Ако говорим за БАН - с 15 -годишната си апаратура, и с невисококвалифицирания* си персонал, можете да се надявате че някой ден ще откриете топлата вода? *Ти вероятно си висококвалифициран (минал си разни курсове и /или минаваш редовно такива), но колко от колегите ти в БАН са такива, а ако говорим за персонала с средно образование?/

Темата е за раздел икономика и/или съвремие. В текста ясно се акцентира върху научно-изследователската,развойната дейност и иновациите, но на компаниите и фирмите (Развойната и приложна наука в България се прави в компаниите, а не в БАН, или в университетите, които общо за година генерират толкова иновационен и развоен продукт, колкото да кажем генерират двата пикливи R@D и TestLab отдела в 10 на брой средни високотехнологични компании в България) Във вестникарските статии е боза. Под иновативни предприятия се има предвид нещо съвсем конктретно. Според дефиницията на Евростат иновативна е тази компания, която е въвела нов или усъвършенстван продукт, услуга или процес или за периода, в който компанията е обект на анализ С нашите 27 процента сме на последно или предпоследно място в ЕС..

Фантастика.. С конница и остарели топове..... срещу Т-34, Су-85/100, Микоян, Яковлев и Илюшин?. През септември 1944 г българската войска нямаше да се бие срещу руската армия (дори и да беше заповядано), защото щеще да бъде прегазена и смачкана за два три дни.. (румънската войска се обръща срещу немците, защото румънците виждат накъде духа вятъра, българите ..половината са русофили, половината са царисти, щяха да направят същото)