nik1

Средният размер на парцелите в България е 6-7 декара, и варира (от Смолянско... до Добричко).. Проблемът "едно" при интензивното земеделие, е че да работи и произвежда върху/от 5-10 парцела, на фермера му трябва голямо семейство..(каквито българите в 21 век нямаме) Проблемът "едно+" е че земята преобладаващо не е разделена между наследниците (за да правя каквото и да е с парцела, или върху парцела - бил той нива, лозе, ябълкова градина, или нива, върху която е засадена гора - както е в моя случай, ми трябва съгласието на съсобствениците) Всъщност - ако делбата е била възможна (по-лесна), тя е била възможна в 90-те години (действивително - тогава доста хора се върнаха на село, уредиха отношенията си, и започнаха да се занимават със дребно фермерство) Сега, в 2013 година неделените парцелите от 7-8 декара трябва да се делят между 15 човека (или повече).Със всяка изминала година, наследниците и съсобствениците на такива имоти се увеличват (по естесвени причини), освен това вероятно живеят из цялата страна (вероятно притежавам идеални части от горски имот някъде в Балкана, и от страна на баба ми по линия на баща ми - но не съм ги потърсил)

Приятели къде се забихте- Хитлер, соца и ТКЗС? Давайте по темата и по- спокойно..

Зеленчукопроизводството в България на тоя етап е доста трудна (умряла, замряла) работа.. В селото на дядо ми по бащина линия което е на 10 километра от Пловдив, няма ниви (освен изоставените). Има само градини от по няколко декара (до 10 декара), от които зеленчукопроизводителите вадят толкова, колкото да не умрат от глад.. Проблемът излиза наяве при връщането на земята.. Той не в самото връщане, а в човешкия материал: Явяват се 15-20 наследници за няколко ниви, принадлежали на прадядовците, всеки със свои виждания и разбирания, и най-често се хващат за гушите Аз лично съм бил седем осем пъти ответник и ищец по наследствени спорове за таква земя. /Да не ви разправям че едно време и законите са били други - жените не са наследявали секлскостопанска земя, и не всичко се правило по закона - дядото казва тази нива е на този, онзи ще го компенсираме като го изучим,и/или му дадем пари/ Имам близък познат такъв зеленчукопроизводител, на които продавам ( и вече продадох дела в една от нивите) наследствения ми дял от нивите на дядо ми и прадядо ми..Човекът вади толкова малко от зеленчукопроподството, че му се налага преди всичко търговец на зеленчуци, и да се занимава с покупко-продажби на земя и/или с даването и под аренда ( той самият е арендатор) Решението - Невскии многократно го е посочвал - данъци върху земеделслската земя, за да може да се окрупни ..Не е задължително окрупняването да значи създаване на стопанства от 10 000 декара, стопанство от 40 -50 декара (имам предвид градина) е достатъчно за сносен семеен бизнес. ------- Обезлюдяването на селата е тенденция, независимо от състоянието и възможностите на селското стопанство (вижте съседна Гърция). това което се случва тук сега е аналогично Хората които имат достаъчно доходи от селко стопанство - изучват децата си в градовете (май така е от памтивека) и децата имигрират/остават към големите градове. /Обезлюдяването поради окрупняването и огражданяването по време на соца е минало вече....Децата на върналите се по селата в 90-те години на двадесети век, са големи хора, от които 95 процента живеят, работят и се реализират в градовете.(Имам преки лични наблюдения и опит)/: ----- Въпросът не е да има някакъв поминък в селата, от които хората да не умрат от глад (така няма как да се задържат младите), а да се създават условия за бизнес и достатъчно доходи

Увеличаването на разходите за здравеопазване не се дължи на увеличването на абсолютния брой "хора в натрудоспособна възраст" (такова увеличение не ми е известно да има). Увеличаването на тези разходи се дължи на поскъпването на медицинските (здравните) услуги, дейности и продукти. По просто и ясно казано - средствата за зравеопазване в реални стойности (с използване на инфлационен/дефлационе калкулатор) намаляват и ще намаляват. От това следва. т.е. това означва, че един и същ брой хора получават (ще получават) всяка следваща година по нискостойностни здравни услуги (здравеопазване) (Тази тенденция е очевидна през последните години) ----------------- Темата е интересна, всъщност за мен е интетерсно дали и доколко рецесията в България е свързана с рецесията в Европа, и дали и доколко рецесията в България се дължи на вътрешни причини и фактори (т.е дали българската икономика не е достигнала оптималния си потенциал за генериране на нарастване на БНП на глава от населението) Ако "истината" е по средата, то следва че годините на слаб икономически разтеж в България (близък по стойности до рецесионните нива) могат да се проточат до 2020-та или до 2025-та, ...или до 2050 година. /Илюстирам: Някой континентални страни в Южна Америка, имащи по-добри демографски параметри от България, и в които страни няма граждански или нарковойни (не споменавам такива в Африка, Близкия изток или Пасифика), за последните 20 години имат среден годишен разтеж от 1 - 2 процента. Обратните примери са известни: при китайските държавици (колонии) и държави, и в Южна Корея рецесиите са непознати. там има спадове и бързо въстановяване на разтежа (говорим за средно 6-9 процента разтеж за година), в период от една , две години или три години, което според мен не е аналогично на случващото се при рецесиите/ Продължавам: При 1,5 процента годишен разтеж (и 2-2,5 процента инфлация), мисля смного от сметките няма да излизат, независимо дали управлението ще е дясно или ляво центристко.. ----------------- Разходите за наука и образование не трябва да нарастват, преди да се направят достатъчен брой реформи в тази система (доколо0то разбирам разбирането на вашето съсловие за нарастване е да се налиуват повече средтсва от бюджета, но моето виждане като човек от бизнеса и човек с с лични наблюения както върху качествата и способностите на преподаватели във вуз, така и на учени в БАН в са обратните (

Ами хубаво, ама аз лично не смятам Мудрак, Старостин и Дибо (и не само те) за последователи на Раковски http://starling.rinet.ru/cgi-bin/etymology.cgi?single=1&basename=/data/alt/altet&text_number=+813&root=config Иначе - при етимологиите няма нищо 100 процентово сигурно, но засега това остава най-разпространето мнение доколкото съм се интересувал (думата не е протоескимо, или протокорякска/проточукчи http://altaica.ru/LIBRARY/mudrak/Mudrak_esq-altaica.pdf ) http://nirc.nanzan-u.ac.jp/nfile/2272 http://books.google.bg/books?id=sOUBiAPxfigC&pg=PA429&lpg=PA429&dq=Altaic+Kami&source=bl&ots=8-UolJsXZr&sig=ZJQqbLYlGEf58zCAOYpbHUDvUU4&hl=bg&ei=7QUJS8nIBs_9_AarsYGTBA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=6&ved=0CCMQ6AEwBQ#v=onepage&q=Altaic%20Kami&f=false

http://doctorat.sas.unibuc.ro/wp-content/uploads/2010/11/Issue2_RossalinaLatcheva_Nationalism.pdf JOURNAL OF COMPARATIVE RESEARCH IN ANTHROPOLOGY AND SOCIOLOGY Copyright © The Author(s), 2010 Volume 1(2): 187-215 ISSN 2068 – 0317 http://compaso.ro Nationalism versus patriotism, or the floating border? National identification and ethnic exclusion in post-communist Bulgaria -------------------- Авторката се е опитала да намери корелации между патриотизма (т.н. конструктивен - гордост с демокрацията си, с икономически постижения, със социалната система), национализма (гордост от култура, спорт, история), и шовинизма (чувства за превъзходство) Разграничението не е лично нейно, тя следва вижданията и модела на други автори. Nationalism versus patriotism: separate sub-dimensions of a general attachment to the nation? Two issues are worth further examination: 1) the dichotomization of patriotic and nationalistic sentiments as corresponding to discrete concepts of individual attachment to the nation and 2) how the Social Identity-approach can be related to approaches focusing on national identification. Many scholars have dealt with the problem of a valid theoretical and empirical distinction between nationalism and patriotism and with its consequences for research. In their study on The Authoritarian Personality Adorno et al. distinguished between genuine patriotism which stands for ‘love of country’ and pseudo-patriotism which measures ‘[…] blind attachment to certain national cultural values, uncritical conformity with the prevailing group ways, and the rejection of other nations as out-groups’ (Adorno et al. 1950: 107). Consequently, the so-called Ethnocentrism-scale subsumes three forms of national attachment: nationalism, chauvinism, and patriotism. As elaborated previously, social identity is defined as ‘[…] that part of an individual’s self concept which derives from his/her knowledge of his/her membership of a social group (social groups) together with the value and emotional significance attached to this’ (Tajfel 1978: 63). According to this definition, individual patriotic and/or nationalistic sentiments may well be seen as specific manifestations of a positive social (collective) identity5, i.e. as specific individual modes of positive national support. The idea of ‘collective goods’ is important for understanding the relationship between the individual and the nation since it links agency and structure (Blank and Schmidt 1997). Organizations, societies, and groups are producing collective goods such as norms, values and habits, state history and constitution, which could serve as a basis for identification either with the nation or with an ethnic group. According to Blank and Schmidt (2003, Blank, Schmidt and Westle 2001), individuals’ nationalism and patriotism (seen as national identifications) can be thought of as consequences of the more general concept of national identity so that both concepts represent specific positive evaluations of one’s own national or ethnic group but imply different social or individual goals. Following this argument, national identity may be seen as a form of a collective identity or collective consciousness, actually as a collective good and thus, if we follow Brubacker and Cooper (2004), a category of practice. A critique that arises from this debate is concerned with the question whether it is possible to have a positive patriotic feeling that can be clearly distinguished from nationalism. Within the post-national dispute of political culture, we may refer to Habermas’ normative concept of constitutional patriotism or Staub’s constructive 5 We may distinguish between social and collective identity in Brubaker’s sense – social identity may be seen as a category of analysis and collective identity as a category of practice. Journal of Comparative Research in Anthropology and Sociology, Volume 1, Number 2, Fall 2010 192 patriotism as to identification with the principles of the constitution and the liberal state. In this sense patriotism is based more on universal humanistic values than on identification with history or culture (Bar-Tal and Staub 1997, Habermas 1992, Kosterman and Feshbach 1989). Democracy, republican values, and human rights are also inherent to the concept of constructive patriotism. Habermas’ concept of constitutional or democratic patriotism is based mainly on shared values and on a rational set of norms which, he believes, can exclude nationalism from the political arena throughout Western Europe.6 Cohrs (2004, 2005) argues that patriotism as such is neither good nor bad. Rather its consequences depend on the values and the norms by which national identity is subjectively defined. According to Bauman, ’[…] it is the nature of sentiments and passions and their behavioural and political consequences that count and affect the quality of human cohabitation, not the words we use to narrate them’ (2000: 175). Bauman looks at patriotism as the sentiment that is more likely to facilitate integration policies toward minorities and migrants, while nationalism has been associated with isolation, deportation or ethnic cleansing (ibid). Although the distinction between patriotism and nationalism remains for Bauman mainly rhetorical, this difference tends to reach beyond mere rhetoric into the realm of political practice and individual’s behaviour. Several studies revealed empirical evidence that different manifestations of national identification have varying effects on discriminatory behavior towards out-groups. Nationalism and patriotism are referred to as individual attitudes that differ in type and strength of affection for the nation and in their relation to ethnic exclusion. Nationalism is characterized by blind support for the nation and feeling of national superiority whereas constructive patriotism as a counter-concept to nationalism (Blank and Schmidt 2003) is based on republican values and includes critical loyalty towards the in-group (nation). Further, nationalistic sentiments correlate positively with chauvinistic views and with derogation of out-groups. Constructive patriotism on the contrary does not correlate or correlates negatively with ethnic exclusion. To summarize, the differentiation between nationalism and patriotism as assumed in several theoretical approaches still needs more substantive and empirical examination e.g. in different contexts and at different time points.7 Next, the discussed conceptual distinction between nationalistic and patriotic sentiments (as two specific forms of individual’s positive evaluation of the nation) and their differential relation to ethnic exclusion is analysed for post-communist Bulgaria at two points in time. In the following a short description of the data precedes the presentation of the conceptual model that has been deduced on the basis of the literature discussed above. Subsequently, the applied measurements are going to be described and a summary of the hypotheses that are tested is provided. A critical discussion of the results concludes this article. 6 For critical discussion of Habermas’ concept of constitutional patriotism see (Breda 2004) and (Calhoun 2002). 7 Regarding nationalistic versus patriotic sentiments in East-Central Europe see e.g. Weiss and Reinprecht (1998). Data The data for the following analysis is adapted from the 1995 and 2003 modules of the International Social Survey Programme (ISSP) for Bulgaria.8 Both modules focus on national identity and ethnic exclusion and most of the items were replicated in both years. The representative surveys were carried out among nation-wide samples of adults and correspond to two cross-sectional data sets for Bulgaria.9 Among others, the questionnaire includes a set of questions designed to measure national attachment and attitudes towards immigrants and minority groups. Since the discussion deals with attitudes towards minorities, the analysis is restricted to the ethnic group of the Bulgarians, which are the majority in the country. The total sample size for 1995 is 1,005, the actual sample size for the group of ethnic Bulgarians amounts to 927 (83.9 per cent of the total); for 2003 the total sample size is 1,069, the sample size for the group of ethnic Bulgarians is respectively 921 (86.2 per cent of the total).

http://ijpor.oxfordjournals.org/content/18/1/127.full.pdf+html National Pride in Comparative Perspective: 1995/96 and 2003/04 SUMMARY Levels of national pride vary notably across countries. Dominating the top third are settlement off-shoots of Europe led by the USA and Venezuela. European countries are in the bottom two-thirds with ex-Socialist countries averaging lower than other European nations. The ex-Socialist countries rank especially low on the domain-specific, national pride measure. East Asian nations fall in the bottom half with the notable exception of the ex-colonial and Catholic Philippines. Changes in national pride have been only moderate from 1995/96 to 2003/04. Rankings have been fairly stable, especially for general national pride. Absolute changes have generally off-set one another with most countries gaining a little on general national pride while losing ground on domain-specific national pride. The notable gainers on both dimensions, the USA, Australia, and the Philippines, all experienced terrorist attacks during the intervening period. National pride also varies across socio-demographic groups. This is especially true for general national pride. Gender differences are scattered and modest, but when they appear, men typically express more national pride than women do. Minority cultures also often have lower national pride than do the majority group, but there are some notable exceptions (e.g. Muslims in the Philippines and the Maori in New Zealand). Age-cohort makes a large and almost universal difference with older generations showing greater national pride. Likewise, the less educated have more general national pride than the better educated in almost all countries, but the pattern on domain-specific national pride is weaker and less consistent. In turn, general national pride, but not domain-specific national pride, is related to a more restrictive sense of what makes someone a ‘true’ member of a nationality: opposition to internationalism and globalization, and negative views on immigration and immigrants. National pride is not a simple and unified construct. General national pride with its nationalistic edge has notably different causes and consequences than the more nationally-affirming, domain-specific pride. General national pride is more closely tied to being part of the majority culture of each country and to being part of earlier cohorts raised in a period when nationalism and patriotism were more dominant and globalization and supra-national, political integration less advanced. In turn, general national pride encourages more nationalistic international and domestic policies. Domain-specific, national pride only weakly follows these patterns. Note: The true national member scale asked how important it was for being a true national member to be native born, a citizen, a long-time resident, a speaker of the main national language, a member of the main religion, a respecter of the country’s ‘political institutions and laws,’ someone who feels like a member, and having ancestors from the nation. The multi-lateralism/internationalism scale involved opposition to trade protectionism, international environmental rules being enforced, and foreigners buying land and support for domestic TV shows/movies and national self-interest. Pro-globalization included support for multi-national companies, free trade, international organizations making decisions, the power of international organizations, increased exposure to foreign popular culture, and the worldwide sharing of information via the Internet. Favorable views on immigrants included disagreeing that immigrants increase crime and take jobs away and agreeing that they make the economy better and improve the country with new ideas and cultures. advanced. In turn, general national pride encourages more nationalistic international and domestic policies. Domain-specific, national pride only weakly follows these patterns. Downloaded from http://ijpor.oxfordjournals.org/ by guest on August 12, 2013

Вар. 2 http://www.city-data.com/forum/world/1454160-most-least-patriotic-countries-10.html Не ясно от това форумно съобщение "вариант 2" кои и какви изследвания (какво изследване) представя и предствлява (или), но имам спомените и разбирането че първатата част ("най-патриотичните" нации) представя изследването на Pew Research Center с данните за процентът съгласни в дадената страна с твърдението "our people are not perfect but our culture is superior to others"..виж сега, съгласието в случая не определя степента на патриотизъм, а степента на шовинизъм (етно- или национален такъв) ПС Източноазиатите са шовинисти, с негативно отношение към съседите си (пак от същото изследване на Pew Research Center) , в същото време не преливат от национална или друга гордост, т.е монетата не е една, а две или три, или четири - показват се страни на различни монети

http://publicdata.norc.org:41000/gss/DOCUMENTS/REPORTS/Cross_National_Reports/CNR19.pdf

Най-патриотични държави/нации: "Вариант 1" е ясен - латиноси, бантустанци, югоизточно-азиати.. англосаксонци; "Вариант 2" откъде е? Какви са критериите (въпросите) Най-малко патриотични държави/нации Вариант 1 не ти е пълен, като цитираш-цитирай моля пълния списък.. Germany, Latvia, Sweden, Slovakia, Poland, the western portion of Germany, Taiwan, France, Switzerland, and the Czech Republic. (Подреждането не е такова, ама както и да е)

Виж пак кои са десетте най-малко патриотични нации, при които има най-ниски нива на националната гордост и самочувствие ( виж в цитатът от мен, а ако искаш - си намери данни сам) , и кажи пак кои пише глупости и лъжи.. Самочувстието се описва/корелира и с особеността себезаличаване/гъвкавост .. Ако някой твърди че арабите, пакистанците и северолатиносите (култури с високи нива на национално самочувствие) са по-просперирали от скандинавците, или германците и чехите, или пък японците, корейците, или тайванците и сингапурците - все култури с ниско национално самочувствие, и ниски нива на патриотизъм, то , според мен, този който го твърди има ментални и душевни проблеми..

Връзката може да е такава, но причината и следствието са обратни.. Много звъним на "нашите" - демек в културата ни има деление на "наши" и "другите" (ненаши), с предпочитание на "нашите" и изключване на "другите" (чуждите и непознатите), та затова институциите ни не работят (са калпави). Когато спрем да делим хората на наши и "други" (ненаши - чужди и непознати), и за другите започнат да важат същите правила като за нашите (и обратно) - държавата ни ще се оправи (т.е ще стане европейска такава)

Може да има дисксусия доколко и дали патриотизмът се представя (може да се престави) чрез "гордост от постижения (вкл. история, култура) и дадености на страната" Може да има дискскусия доколко и дали национализмът (като любов към нацията) може да се престави чрез "гордостта от постиженията (и ....) на нацията" За автора на темата:със сигурност "национална идентичност" и "патриотизъм" са различни неща. Ще обясня по-просто: Аз съм българин и се чуствам като българин, но със сигурност не изпитвам гордост от потиженията/"постиженията" на страната ни, или на българите като цяло. Радвам се от постиженията на хората около мен, на тези които познавам, но това не ме изпълва с национална гордост или патриотизъм. ---- Един от ключоветете за успеха (икономическия просперитет) на страните са ниските нива на национална гордост и патриотизъм Културната особеност която корелира с тях се нарича "себеизтъкване/монументализъм" VS "себезаличаване/гъвкавост" ; (Гордостта постиженията на предците или членовете на нацията е проява на т.н. "приписано положение"). При сходни условия - просперират (развиват се по-бързо) култури в които има ниска нива на себеизтъкване и монументализъм, и ниски нива на национална гордост. http://www.forbes.com/2008/07/02/world-national-pride-oped-cx_sp_0701patriot_slide2.html Там където преобладаващо се вярва че националната културата е "върхът", че постиженията и културата превъзхождат тези на другите нации, хората преобладаващо вярват са "готини" (и /или изпитват гордост себе си и постиженията си) и поради това няма нужда да се да се променят - липсва пребладаващата нагласа и мотиви в членовете на обшеството да се усъвършенстват, да учат, да заимстват от чуждите постижения. Типичен пример са арабите, северолатиноамериканците, някои от африканците от черна африка, и ангосаксонците извън Европа /Успехът на англосаксонците извън Европа е успех, който е постигнат въпреки високите нива на национална гордост ("себеизтъкване/монуметализъм"); Успехът им се дължи на други фактори, причини и културни особености. т.е успехът на Америка и англосаксонците извън Европа е another ball-game./

Анкетата е натоварваща с многото въпроси*, а дискусията в темата няма общо с анкетата и/или или със заглвието и целта на темата (темата е за нас българите) *Струва ми се че двете концепции:"патриотизъм" (любов към родината), и "гордост от постижения (действителни или въображаеми), култура, и т.н. на нацията" не са идентични.

http://www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalCompetitivenessReport_2012-13.pdf На страница 120 е профилът на България за 2012-2013 година

Това е профилът на България от доклада 2011-2012 г на Световния Икономически Форум (The Global Competitiveness Report 2011-2012): http://www3.weforum.org/docs/GCR2011-12/CountryProfiles/Bulgaria.pdf http://www3.weforum.org/docs/WEF_GCR_Report_2011-12.pdf http://www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalCompetitivenessReport_2012-13.pdf "Място на България в международните класации" Това е обзорно изследване на Института по Пазарна Икономика от 2013 година http://www.bcci.bg/resources/files/RankingsApril2013bg.pdf

Точно така, проблемът не е нито в делението ляво-дясно, нито е в броя на компютрите (Естония не е в челните 25 държави по този параметър) , а в отношението на политиците (т.е нашето, на българите, на балканците) към държавата, и към гражданите (отношението ни като българи към държавата и другите) Нямам какво да добавя към написното от Невски, само ще вметна че Естония е равновластна култура (в тази си особеност е по близо до скандинавците, отколкото до източно- и южноевропейците)

Последиците от неолитната револция върху здравето на хората са: -появата на диабети (един от основните фактори за появата на диабети е преобладаващо въглехидратната диета, и голямото съдържание на въглехидрати в пшеничените и ориза) - туморни заболявания - вирусни епидемии (при ловците събирачи липсват контакти с потенциалните преносители, при тях е непознат грипът и туберкулозата) - нарастване на бактериалните заболявания (поради повишената гъстота на населението и събирането му в постоянни селища) -намаляването на общата продължителност на живота и намаляване на максималната такава (поради общо влошено здраве)

Политиката е ясна - хората искат да се легализира правото им на брак и семейства, и на осиновяване (за последното съм против, защото смятам че децата на хомосексуалните двойки ще бъдат пподложени на отхвърляне, подигрваки и пострациране, но понеже съм демократ- уважавам правото им да искат) За правото и правораздаването: Виж сега правото и правораздаването априори е дискриминационно. Дискриминация значи разделяне и дефиниране. т.е винаги са важни мотвите, степента на опасност и други такива (ти ги знаеш най-добре, ама защо ги забравяш).. Няма как убийството от омраза (било на черни, на цигани, на българи, на геойве или лезбийски,), т.е убийството им заради това че са такива, да бъде приравнено с убийство при хулиганско сбиване (например).. (алвата не говореше за убийството на различни, а за случаите на убийство от омраза, т.е на убийство за това че са такива, и разликата между двете концепции е огромна)

Думата шаман е ТМ произход /етимология, Кам или комио -означава дух или същество от онзи свят, Думата се е разпространила и при корейците и японците - със значение "бог" , "горе" "ками" (ками-кадзе, божествен вятър) Иначе , при по-примитивните народи от Евразия - "камлението" е трансовото състояние, и шашанът е шаман (не свещенник), човек който осъщесввява връзка с другия свят (както при индианците) /"Камление" руска дума използвана от казахите/

Ако две момичета на вид като Джесика Алба се оправят, ти няма ли да поискаш да се включиш в играта? Или поне да изгледаш играта докрая ? /Приемам че не си ангажиран или женен/ Приема се че няма мъж който да не си е фантазирал някога за групови изпълнения, и доколокото знам, въпросът за груповите фантазии е стандатен въпрос, задаван на кандидатите за работа в системата на МВР, за да се определи дали интервюираните са искрени.. ----- Противното е, защото сме хомофоби (малко или много), мойто момче, и затова го сравянваме с ядене на лайна; Чаткаш ли концепцията? Иначе - неестетични хора и неестетично поведение и държане могат да се намерят навсякъде и във всяка възраст и от всеки пол (след една възраст хората стват много много неестетични - разбирайте противни Може да повърнеш и от косъм, или от дъх на парадонтитена уста..

Пари, фреймуорк, култура - Румъния няма необходимите предпоставки за иновационно развитие, за качествена промяна в това развитие; Индексите и (иновационни входове, изходи, иновационна ефективност и общ индекс) са традиционно по-ниски от тези на България Общият иновационен индекс на Румъния е по-висок само от тези на ФИРОМ и на Гърция (ако говорим за балканските страни, /Индексите се формират на база данни от мнoгобройни източници/ Относно статията, цитирана от автора: скептичен съм към разбирането че емигрантите-изобретатели са били изобретатели преди да емигрират в САЩ, т.е. скептичен съм че са били изобретатели в собствените си страни (статията не представя източници в тази част, възможно да са станали такива на амерканска почва), а дори и така да е, от данните не мога да направя извода че в Румъния има "качествено развитие", (възможно е 80 процента от румънските изобретатели да са емигрирали в САЩ; и тъй като те предтавяляват 1.2 процента от 75-те процента от всичките 18 процента чуждестранни изобретатели в САЩ, т.е възможно е да има общо 600 човека изобретатели румънци, от които 475 са в САЩ) Искам да кажа че данните в статията за мен са абсолютно недостатъчни и неясни за да подкрепя мнението за качественото развитие на Румъния, или за да подкрепя мението, че в България нищо не се случва.. (представете си че нашите изобретатели предпочитат преобладаващо Германия, Холандия или Япония?)

Определящ е относителният процент на инициативните и иновативни хора спрямо всички хора. При Румъния няма качествено развитие в областта на иновациите Фреймуоркът (такъв какъвто е в момента) не предполага качествено развитие, а румънската култура е с висока степен на избягване на несигурността, за разлика от тези на Индия и Китай.. ------------------------------------- Искам да направя една важна забележка в тази връзка: Между инициативност и иновативност може да няма съвпадение. Хората може да са много мотивирани да направят нещо, но това не значи че това което ще направят нещо ново и иновативно. В култури като нашите, с висока степен на избягване на несигурността - инициативните хора най-често тръгват по "утъпкани пътища", по "коловози" които са вече направени, правят неща за които е сигурно, проверено е вече, че ще "сработят" и ще се продават (ако говорим за стоки и услуги).. Иноватовното мислене и нагласи на хората са различни от тези нагласи. Иноватовното мислене и нагласи са по-скоро свързани с неформалното.. Формалното е да се търси ефективност, т.е. сигурна възвращемост, ако говорим за бизнес-начинание, неформалното е да се тръгне по неутъпкани пътища и колвози, при които успехът е възможен, но не е сигурен. Обяснявам образно Аз лично, след кратко колебание и първоначалено отхвърляне на идеята, иновирах - инвестирах лично време ,усилия и способности в един проект, през тази година . Проектът е нов за България изобщо, не е провеждан досега никъде. Хванах се с този проект, повеждайки по "хорото" на по-иноватовните от мен в компанията в която работя = това са по млади хора от мен, аз съм на средна възраст. За този проект сме коментирали следното с мои колеги на моята възраст "човек ако започне да си прави сметките (какво ще спечели финансово, срещу това което влага и инвестира), по-добре е да не хваща" /Всъщност аз спечелих досега, или по-скоро успях да спечеля - печалбата не е лична, но е за отдела, който ръководя, и за компанията, в която работя/.

Piajte avtora http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4_%D0%BD%D0%B0_%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD http://d1.islamhouse.com/data/bg/ih_books/single/bg_Translation_of_the_Meanings_Quran.pdf

Global Innovation Index 2013 Country rankings http://www.globalinnovationindex.org/content.aspx?page=data-analysis Global Innovation Index 2013 Conceptual Framework http://strat-staging.com/content.aspx?page=framework For this sixth edition, the Global Innovation Index 2013 (GII) covers 142 economies, accounting for 94.9% of the world’s population and 98.7% of the world’s Gross Domestic Product (in US Dollars). Global Innovation Index 2013 (GII) relies on two sub-indices, the Innovation Input Sub-Index and the Innovation Output Sub-Index, each built around key pillars. Five input pillars capture elements of the national economy that enable innovative activities: (1) Institutions, (2) Human capital and research, (3) Infrastructure, (4) Market sophistication, and (5) Business sophistication. Two output pillars capture actual evidence of innovation outputs: (6) Knowledge and technology outputs and (7) Creative outputs. Each pillar is divided into sub-pillars and each sub-pillar is composed of individual indicators (84 in total). Sub-pillar scores are calculated as the weighted average of individual indicators; pillar scores are calculated as the weighted average of sub-pillar scores. Four measures are then calculated: The Innovation Input Sub-Index is the simple average of the first five pillar scores. The Innovation Output Sub-Index is the simple average of the last two pillar scores. The overall GII is the simple average of the Input and Output Sub-Indices. The Innovation Efficiency Ratio is the ratio of the Output Sub-Index over the Input Sub-Index. Global Innovation Index 2013 Conceptual Framework Adjustments to the Framework in 2013 (details in Annex 2 of the Report) The GII gathers data from more than 30 sources, covering a large spectrum of innovation drivers and results; privileging hard data over qualitative assessments (only five survey questions are included this year). The framework is revised and adjusted every year in a transparent exercise. Out of 84 indicators, 64 are identical to GII 2012, and a total of 20 indicators were modified in 2013: ten indicators were deleted/replaced, and ten underwent methodological changes (new computation methodology at the source, change of scaling factor, change of classification, etc.). Even if the framework is kept relatively stable, this implies that the GII must be seen more as a yearly cross-sectional evaluation of innovation performance, than as a time series or longitudinal study; and that year-on-year comparisons are not necessarily valid or straightforward. Adjustments to the framework led to three substantive improvements: Analytically, the most interesting adjustment relates to the inclusion of variables which assess the quality over the quantity of innovation inputs and outputs (Box 3 in Chapter 1). The cooperation with other international organizations was reinforced to obtain key indicators, such as, among others, high- and medium-tech output over total manufactures output (UNIDO), creative goods exports (UNESCO). The collaboration with some high-quality private data sources was strengthened to improve metrics in areas such as expenditures on software, venture capital deals, Internet domain registrations, top university rankings, etc. Global Innovation Index 2012 Full Report http://www.wipo.int/export/sites/www/freepublications/en/economics/gii/gii_2012.pdf Global Innovation Index 2013 The Local Dynamics of Innovation Report http://www.globalinnovationindex.org/content.aspx?page=gii-full-report-2013