nik1
Потребители-
Брой отговори
15122 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
273
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1
-
Къде и как? По-горе пиша за кринки и бердани.. За армия която осигурява лично оръжие едва на седем дванадесети от състава си (340 000 пушки и винтовки за 599 600 мобилизирани), едва ли някой безпристрастен, ще да каже е "добра във воъръжаването" Картечниците и артитлерията също са крайно недостатъчни, ама хайде - тях да не ги броим Елементарно е мисля. Петдесет = сто хиляди пушки/щика повече могат да определят, и биха определили изхода на най-решаващите битки и с много голяма вероятност - изхода на войната Големия брой въоръжени мъже сам по себе може да бъде и е психологически фактор във войната както на бойното поле, така и извън него! Всички балкански съюзници са агресивни, и всички прилагат подобни елементи поради необходимост.. И сърби и гърци, дори и в кръга на майтапа= румънци (правят ни "блицкриг", нищо че насреща им няма армия) Дори и да приемем че при българите има гении и гениалност която лисва при другите, аз пак питам това с какво оправдава лошата и/или недостатъчна подготовката на войната (във въоръжението, защото ако приемем че шабът не е знаел каква е мобилизационната готовност- то това говори още по-кофти за него) А може ли да е имало икомомически интереси, които са попречили на "довъоръжаването" с достатъчно лично оръжие (например по-старите кринки или бердани, които не се ползват вече в Русия, но тя има от тях) Една манлихера се е купувала за 76 златни лева (през 1903)..
-
Българите обобщено поставят труда ниско в ценностната си система, за разлика да кажем от скандинавците, за които и труда, и почивката са много важни. (поставят го ниско не само спрямо бедните народи, но и спрямо богатите скандинавци) Това е така, защото в масовата ни култура се смята, че чрез труд не може да се забогатее; Ако разглеждаме историята ни близките 500-600 години това всъшност е напълно вярно, и е закономерно да има такова отношение в културата и психологията ни (поне на голяма част от българите) ; С много малко прекъсване българите, в този период са нямали възможността да забогатяват чрез труда си: не само заради това че са били земеделци, а и поради това че са били ограбвани от феодали, от османската власт, от кържадлиите, от турците, или директно им е било забранявано да са богати..(по време на соц-кома) Дори сега, в масовата култура, при по-възрастните хора и хората в в селата се смята че богатите/заможните в българия не са забогатели чрез труд, а чрез измами, далавери, реституция, или защото са били близо до властта (в това има истина, но тя е една десета или една двадесета от цялата истина за богатите/заможните) Субкултурата, за която говори Александриюов си е масовата култура на необразованите и селски жители (или е нейно отроче, семантика), за които основното е напълването на стомаха.. При образованите, тази култура/субкултура я няма (което значи че българите са по-склонни от доста народи да виждат и смятат че чрез образование могат да постигнат богатство и просперитет) Мисля че това е изяснено добре в статията на Дойче Веле: В близките 50-100 години отношението ни към труда ще се променя (говоря за преобладаващата нагласа) към по-положително.. Също така, и в тази връзка, делът на хората с висше образвание нараства и ще продължава да нараства, а делът на селското население и (селските ергени за които пише в статията), в България продължава да намалява..
-
Аз лично, критика към войниците и офицерите от фронта, в тази статия не видях. Също така, не видях и омаловажаване на войната. Човекът пише за мобилизираните в началото на войната, нищо повече.. Турция едва ли има повече 450 000 войска в началото на войната.. --- Темата за въоръжението на българската армия е интересна.. В контеста на по-широката тема на Глишев, какви са доставките на въоръжение за България през първата половина на 1912 година? Има ли такива? Ако няма такива, то какви са причините? Липса на средства? или нещо по-лошо/тревожно? "Безхаберия", късогледство, авантюризъм на отговорните фактори, или бизнес интереси Аз не вярвам, че не е имало чалъм да се изтъргуват старите кринки и старите бердани от Русия, така че поне пушките да са достъчно..
-
Какво "лайнарско" и "леберастко" има в това, аз не мога да разбера?!? (учудвам се го казва Варлорда, хайде да го казват редовните популисти, иде-дойде) Прочетете отново проф. Георги Марков, и докладите на карнегиевата комисия.. Фактите и причинноследвените връзки са ясни и на малките деца мисля, аз ви се чудя защо скачате.. Ако Фердинанд беше изкачакал руският арбитраж (вместо да се страхува за задника си от недоволния всенарод и политици вкл. от македонците, който иска война; или - вместо да иска повече за себе - за голямато си его и користолюбие), вместо да заповяда (или да се съгласи - ако приемем че идеята е била на ген Савов) офанзива, която е обречена на провал, то България щеще да лапне лъвския пай.. (Има и директни виждания че Фердинанд участва или е въвлечен (за много пари) в австрийска разработка за окочанвателно скарване и превръщане на българите на врагове със сърбите - с оглед на предстоящата световна(еврпопейска) война, които виждания според имен имат някаква логика) Ама не - направихме такова салтомортале, че си паднахме на главата, и не можем да се оправим до ден днешен..
-
Не, точно за това става дума: използва се политическа риторика и терминология, която акцентира върху страхове, нагласи и стереотипи (с каква цел - не е важно, макар че не е трудно човек да се досети) вместо да се използва език и терминология, която е адекватна и коректна от научна гледна точка! Никой не се прави на луд. Съвсем сериозни и отговорни сме.
-
ами точно за това става дума, и ти си го казваш назад "едно към едно", ама както и да е.. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%BE%D0%BF%D1%83%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BC /Аз нямам голям проблем с това че някои пише с "политически причини" и политизира във форума (не аз определям правилата) , проблемът ми е е че за "едни" хора е "едно" (и може така), за "други" е друго, и тези други при сходно положение в двумесечна почивка.. Демек, проблемът е че има различни (да го кажем така избитарелни) правила и стандарти../
-
В ИЗТОЧНОЕРОПЕЙСКАТА и ЕВРОПЕЙСКАТА НАУЧНА ТЕРМИНОЛОГИЯ (НАУЧНО ОРИЕНТИРАНА), ДОРИ И В АМЕРИКАНСКАТА ПОД "НЕО-КОМУНИЗЪМ", "НЕО-КОМУНИСТИЧЕСКИ РЕЖИМИ" СЕ РАЗБИРА ТОВА, КОЕТО НЕВСКИ И АЗ СМЕ ОБЯСНЯВАЛИ НЕКОЛКОКРАТНО Ето ви наука и какво казва тя: http://www.researchgate.net/publication/225473171_The_Neo-Communist_Regime_of_Present-Day_China https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:rGYT4Jv7AnIJ:www.gwu.edu/~ieresgwu/assets/docs/demokratizatsiya%2520archive/11-1_Shushkevich.PDF+Belarus:+To+Democracy+through+Neo-Communism&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShf4lUANNT9bt-T6Y9-HS8wHcLfc-g-BY3wmV0nWvQkKmsg4PZfBzCy39mzI6QEihWqURPLyH266I3H4rUaRgml5gwnRwEgx60wZKZ32MrH-os0-jugRh6jo8FWPnB4hYqLdX-r&sig=AHIEtbSUlL5DCQHSFaRr641yOxmETitEYA http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=1479566 https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:rGYT4Jv7AnIJ:www.gwu.edu/~ieresgwu/assets/docs/demokratizatsiya%2520archive/11-1_Shushkevich.PDF+Belarus:+To+Democracy+through+Neo-Communism&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShf4lUANNT9bt-T6Y9-HS8wHcLfc-g-BY3wmV0nWvQkKmsg4PZfBzCy39mzI6QEihWqURPLyH266I3H4rUaRgml5gwnRwEgx60wZKZ32MrH-os0-jugRh6jo8FWPnB4hYqLdX-r&sig=AHIEtbSUlL5DCQHSFaRr641yOxmETitEYA http://books.google.bg/books?id=B9m-hrsrtfYC&pg=PA58&lpg=PA58&dq=Neo-Communism+Turkmenistan,+Uzbekistan&source=bl&ots=wXNJmD4QME&sig=1WQV_TqpGhsWt2D11pqvVyELiqI&hl=bg&sa=X&ei=RAuRULv-Ac-SswabtoDIDQ&sqi=2&ved=0CD8Q6AEwBQ#v=onepage&q=Neo-Communism%20Turkmenistan%2C%20Uzbekistan&f=false http://books.google.bg/books?id=gQl7mPWnHlAC&pg=PA172&lpg=PA172&dq=Neo-Communism+Turkmenistan&source=bl&ots=dh-3pgkgHs&sig=uc_0nX4QELEJ_8RVNxzxwd92FmY&hl=bg&sa=X&ei=Hg2RUM3ACs_ktQa0jICoBA&sqi=2&ved=0CGIQ6AEwCQ#v=onepage&q=Neo-Communism%20Turkmenistan&f=false http://www.islamicpluralism.org/226/karimovs-uzbekistan-is-a-neo-communist-dictatorship http://www.sisp.it/files/papers/2012/fabio-fossati-1446.pdf http://www.lfpr.lt/uploads/File/2008-21/Usov_ENG.pdf
-
"ТАЙМ": Социалната държава, каквато я знаем, си отива ИМА неща, които са типично френски, пише Майкъл Шуман в сп. “Тайм” - едно от тях е твърдата вяра в превъзходството на държавата, която дава социални грижи на всеки. Социалната държава - този политико-икономически миш-маш от големи социални разходи, държавни протекции и регулиран капитализъм, достига до всеки французин от люлката до гроба. Фамилни субсидии помагат на майките да стоят вкъщи, за да си гледат децата, или да плащат на бавачки. Лекарските прегледи са почти винаги безплатни. Образованието - също. Работниците са защитени от стриктни правила, които правят съкращенията сложни и скъпи. Пенсиите и обезщетенията при безработица са щедри. И дълго време всичко това работеше. Френските политики създадоха здраво, добре образовано население със стабилни работни места и доходи сред най-високите в света, изтъква в анализа си “Тайм”. Никой във Франция не може да си представи живота без социалната държава. Но може да им се наложи. Защото любимата социална държава може и да не оцелее, поне във вида, в който е днес. Тя бе създадена с благородни подбуди, но идеализмът се сблъска със стената на финансовата реалност, пише Шуман. Цената на държавните програми се увеличи много. Според ОИСР Франция тази година ще похарчи 30% от националния икономически продукт за социални услуги, а през 1980 г. процентът е бил 21. И докато дефицитът и дългът се качват - Франция не е имала бюджетен излишък от 1974 г. - натискът да се контролират тези разходи става нетърпим. Почти целият развит свят е в положение, сходно с това на Франция. Дори в САЩ, където частният сектор играе по-голяма роля в осигуряване на здравни грижи и други услуги, публичните разходи за социални програми са нараснали от 13% през 1980 г. до около 20% от БВП днес. “Социалната държава е част от нашата социална тъкан, от нашия начин на живот, но има нужда от реформи. Това е ясно”, казва Емануел Мулен, икономически съветник на френския президент Никола Саркози. Бремето ще натежава още. Докато населението на Франция се състарява, все по-малко работна сила ще трябва да издържа все повече пенсионери. ОИСР изчислява, че до 2050 г. държавните разходи за трите услуги най-засегнати със застаряващото население - социалният патронаж, пенсиите и здравеопазването, ще сигнат 26% от БВП, сравнени с миналогодишните 23%. В САЩ някои ключови програми са застрашени от финансова катастрофа. Въпреки че ще е грешка да обвиним само социалните разходи за отслабената финансова позиция на Запада - оялата се бюрокрация, неразумни данъчни политики, военни авантюри, банкови спасявания и неразумно кредитиране изиграха своята роля - реформата на социалната държава стана неразделна част от осигуряване на платежоспособността на западния свят. Тази реформа ще е най-голямото предизвикателство, пред което се изправят Франция и останалата част от Запада. Социалните програми са част от икономиката, политиката и обществата на Запада, по тях хората планират харчове и спестявания, работа, пенсиониране, образование на децата и грижи за възрастните родители. Свиването на социалната държава ще направи още по-трудно за Запада да избегне Голямата рецесия и да намали упоритата безработица. Премахването на държавната подкрепа за средната класа и бедните може да засили неравенството в доходите и бедността. Спорните решения, които реформата изисква, ще бъдат в центъра на политическите битки на Запада догодина. Изходът от президентските избори през 2012 г. в САЩ ще бъде силно повлиян от темата за бъдещето на Медикеър, Медикейд и други програми. Същото важи и за президентското състезание във Франция догодина. Дебатите - идеологически и политически - раздират обществата, изправяйки богати срещу бедни, работници срещу мениджмънт, държава срещу държава. Изходът от този процес ще даде нов облик на икономиките и обществата на Запада за десетилетия напред. Основният проблем със социалната държава е да се намерят пари, за да се поддържа. Никой не иска да изгуби привилегиите на социалната държава, но малцина биха искали да плащат за тях повече. Десетилетия правителствата в САЩ и Европа заобикаляха това двуличие, злоупотребявайки с привилегированата си позиция в глобалната икономика. Те запушваха дупките в бюджетите си, като издаваха облигации на международния капиталов пазар на минимална цена. Трупайки планини от дългове, западните демокрации разклатиха силно доверието на инвеститорите в дългосрочната финансова стабилност. Резултатът: дълговата криза в еврозоната. Натискът тласна Запада в безпрецедентна епоха на сурови ограничения. Социални програми, смятани за неприкосновени, минаха под ножа. Последствията може да са жестоки, защото средният американец и европеец станаха по-зависими от социалните политики, пише “Тайм”. Миналата година президентът Саркози вдигна възрастта за пенсиониране на 67 г. и милиони държавни служители протестираха. Изабел Алог, 56-годишна пощенска служителка, е една от тях. За нея нещата изглеждат така - тя е планирала бъдещето си според правилата на социалната държава и изведнъж вижда как те нечестно и едностранно се променят. Недоволните окупираха мадридските площади, бият се с полицията в Атина, демонстрират в Рим. В САЩ движението “Окупирай Уолстриийт” се превърна в национален протест срещу спада на жизнения стандарт на работническата класа. Жан Пол Фитуси, директор по изследванията в Института за икономическата конюнктура, предупреждава, че драстична реформа на социалната държава може да подкопае социалната стабилност на Запада. “Ако анулирате социалната държава сега, ще имате голям политически проблем. Скоро бихме имали революция”, казва той. Предположението не е толкова изсмукано от пръстите. Баталията около социалната държава задълбочава разделението в обществото, вече възпалено от отварящата се ножица в доходите и глобализацията. Поддръжниците на социалната държава виждат в свиването й нова форма на класова война, в която богатите, манипулирайки политическата система, прехвърлят бремето на фискалните ремонти на хората, които най-малко могат да си го позволят. На Генералната конфедерация на труда в Париж администраторът Мишел Донед изтъква, че социалната държава няма вина за френските икономически беди. Истинският виновник според него е икономическият либерализъм. Изходът не е да се орязват бюджети, а да се намери свеж финансов ресурс. Това означава да се изцедят големите компании и богатите капиталисти с яки данъци. Политиците слушат. Програмите за затягане на коланите във Франция и цяла Европа включват нови данъци - често като заместител на по-голямо орязване на социалните харчове. Но вероятно има лимит на това колко още доход могат да извлекат от населението европейските правителства. Някои от френските богаташи, изглежда, са склонни да платят. След апела на Уорън Бъфет “обложете ме!”, Морис Леви, шеф на парижкия рекламен гигант Publicis Groupe, предложи да устиска с нови данъци в името на социалната държава, въпреки че правителството вече взема почти половината от дохода му. Той обаче не иска изкараните с упорит труд пари да бъдат пропилени неефективно. Леви иска да види по-съвършена социална държава, която ще засили конкурентоспособността на френската икономика. Но за Марин Гуилемен решението е в социалната държава. Тя е на 40 г. и 15 от тях е работила като учител в Париж. Като много други учители тя е силно разтревожена от големите орязвания в образователната система. До 2012 г. повече от 56 000 места за учители ще бъдат съкратени. Според Гуилемен това лишава младежта на нацията от тяхната конкурентоспособност срещу студенти от Азия и други региони. Гуилемен участва в протести срещу съкращенията. Предизивикателството пред политическите лидери е страховито, макар и не невъзможно според някои. Социалистическият депутат Мишел Сапин смята, че е ненужно да се отива към основен ремонт на социалната държава. Целта според него е въздържание от бъдещи харчове. Т.е. френските лидери трябва да действат с бюджета като умел пластичен хирург, внимателно резвайки тук и подпъхвайки там, с фин скалпел. Но Западът вече няма време. Докато дълговете се надуват и инвеститорите са в паника, на политиците може да се наложи да правят по-тежки избори, отколкото когато и да е преди. Но може би това, от което Западът се нуждае най-много, е завръщане към духа на социалната държава, към онова, което французите наричат солидарност - взаимни саможертви в името на общото благо. Но докато консерватори и либерали, бедни и богати, синдикалисти и мениджъри се препират в безплоден опит да запазят привилегии или да търсят политически дивиденти, солидарността се губи. Единственото сигурно като резултат са още конфликти. Изабел Алог се зарича да излиза на улицата при всяко орязване на разходи от правителството. На дъска до бюрото си е написала мото “Който не се бори, вече е загубил, който се бори, може да загуби.” Каквото и да стане, социалната държава няма да си отиде тихо и кротко, завършва анализът на “Тайм”. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1127130
- 5 мнения
-
- 3
-
А, не няма такъв филм...Когато някои го измисли този филм, че го коментираме.. А ти - ти не си нито от филмаджиите, нито от критиците ..Като попрочетеш нещо по въпроса, и го схванеш и вникнеш, може и да дискутираме и коментираме какво е било през 80-та година, и какво е било през 50-та година.. "Добавяй" и на баба си хвърчилото ако искаш.. Няма да накривиш на никого шапката (онези които са ти ръкопляскали, пак ще ти ръкопляскат - дишай си спокойно) Що ме занимаваш с глупости? Нали имаше готов отговор какво ще трябва да добавяш? (сам може да прочетеш за WVS в темата за Руската революция, в съобщението в което дадох файла с материалите на WVS в отговор на съобщение на Стинка) Какво трябва да значат подчертаните фрази? Търсиш си бана или какво? Зададох много прост въпрос...
-
Изследването е от 2002 година ПС Искам да хвърля още малко светлина по фундаменталния въпрос "защо" 1. В скандинавските култури се отхвърля съревнованието между хората. Смята се че е вредно за обществото Например едва 4 процента от норвежците и 4.9 процента от холандците смятат че съревнованието между хората е хубаво нещо (изследване на Word Value Survey); Отношението в другите скандинавски страни е също негативно, процентите са ниски. САЩ се класират най-високо за богатите страни. /Тази нагласа е свързана и корелира с особеността, наречена "себезаличаване" (при скандинавците, и не само при тях) версус "себеизтъкване" (при сашейците)/ 2.В скандинавските страни се смята че бедните не са виновни за неуспеха си, т.е. изпитва се състрадание към неуспелите, в резултат и на по-горното, се смята че обюеството и държавата трябва да помагат на неуспелите (изследване на Word Value Survey) /Така е при всички меки или "женствени" култури, а скандинавските култури са най-меките, докато САЩ и Япония са твърди култура, и са най-несъстрадателните от богатите народи (пак според изследването/ 3 В скандинавските страни (и не само в тях но и в САЩ, и в Англия) се смята (преобладаващо) че е нормално да се живее на помощи и подаяния, докато в други култури се смята, и се възпитава обратното, казано по български "който не работи, не трябва да яде" Тази нагласа корелира (и) с особеността "себеудовлетворяване" версус "себеподтискане". Въпрос (WVS): Да се живее от подаяния и помощи, вместо от труд, е унизително Проценти изразили съгласие (непълна извадка от Word Value Survey 1995-2004) Мароко-76.5 Бангладеш-52.7 .. .. .. .. Швеция-11.4 САЩ-10.8 Исландия-9.7 Холандия-5.9 Помня онзи клип, в които една американска мацка беше спечелила от лотарията 5 милиона кинта, мисля, но продължаваше да ходи да си взима чековете от социалните, като безработна.. (За нас по-скоро това е нещо неморално, но очевидно не е така в културите със "себеудовлетворяване") Какво следва от по-горното: Червени рози, много рози (социализъм) (Чака се и САЩ да се включи в отбора) И новото "световно разделение": Социалистическият Запад срещу Неокомунистическият Изток (Евразийския Съюз) Това е засега.
-
Невски още преди години говореше ясно в този форум за прекомерната намеса на държавата, ти сега го изкара че току виж си го светнал.. Ясно че има такава тенденция, но ти все още нямаш никаква друга идея или разбиране за това какви са причините? Троцки и социалистическият интернационал значи са причините?
-
Искам да кажа на някои хора (не визирам Михов), че в Швеция от 6 години насам управляват дясно-центристки коалиции, а социалдемократите са в опозиция.. Разберете се кой за "какво се бори" и кои каква тема пропонира..Уж социалистите вървели стъпка по стъпка към "неокомунизъм" ("както никога досега"), а се оказва че не са били социалдемократите, които са в опозиция, а дясноцентристите.. (На лъжата, популизма, и глупостта "краката са къси", ама както и да е, свикнали сме да ги гледаме как се тътрят)
-
Ляво или дясно? http://www.google.bg/search?q=%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%9D%D0%BE%D0%BB%D1%8A%D0%BD&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&channel=np&um=1&ie=UTF-8&hl=bg&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&ei=msiPUOG8EMaLswai5oCQDA&biw=961&bih=628&sei=nsiPUIa1Ms3LsgbegIGACA Лявото е за ненамеса (в), и свобода на личния живот на гражданите.. Дясното (консервативното) позволява такава намеса, затова (защото?) е "консервативно". "Средата" е центризъм, а прекаленото вмешателство в личният живот клони към тоталитаризъм.. /Аз съм в горния край на либертарианците, и не ме бройте, засега..Утре ("утре" си е "утре", какво ще стане "утре" - никой не знае) може да стана консервативен тоталитарист , и да кажа "всички джипсита - задължително в държавните училища.. Които родител не иска - глоба или затвор;)/
-
С едно уточнение: Всъщност това не е левичарство.. По дефиниция (диаграмата на Нолън) левичарството ("либералното") е за ненамеса в личната свобода, докато дясното ("консервативното") позволява/залага на някои ограничения и намеса в личната свобода.. По отношение на икономическата свобода, пак по дефиниция, ролите са сменени.. http://en.wikipedia.org/wiki/Nolan_Chart
-
Нагласите и на левите и на десните шведи (и управляващите) са ненормално проетатистки; Шведски политик казва на министъра на социалните служби: "Отнемайте децата, които учат вкъщи" http://www.homeschoolingbg.com/index.php?id=181 Въпросната дама Лотта Едхолм е от дясно-центристката Либерална Народна Партия http://www.google.bg/search?hl=bg&pq=%D0%B3-%D0%B6%D0%B0+%D0%BB%D0%BE%D1%82%D1%82%D0%B0+%D0%B5%D0%B4%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BC&cp=0&gs_id=9&xhr=t&q=%D0%9B%D0%BE%D1%82%D1%82%D0%B0+%D0%95%D0%B4%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BC&client=firefox-a&hs=Qn9&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=np&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.&bpcl=36601534&biw=961&bih=628&um=1&ie=UTF-8&tbm=isch&source=og&sa=N&tab=wi&ei=dqOPUJ2cBozptQbh54CwBw Подобно отношение и закони насочени против домашното образование, има в Гермннаия (доколкото знам)