Материали (64)
№ 1
МИСИОНЕРКА, ЗАДЪРЖАНА ЗА ОТКУП В ТУРЦИЯ
В Турция пътуващите мисионери все още са застрашени от опасността да бъдат ограбени. На 3 ceптември мис Елена М. Стоун, мисионерка от Американския съвет, бе заловена от разбойници на път от Банско за Джумая, Солунска област, Македония, заедно с един албански проповедник и група ученици. Групата била обградена, а мис Стоун — отделена от другите и задържана за откуп от 110 000 американски долара. В писмата си тя съобщава, че е в добро здраве и че с нея се отнасят добре. В Цариград вярват, че пряко отговорен за това насилствено отвличане е Бълrapo-македонският комитет. Американският съвет е поискал от правителството да предприеме стъпки, които да осигурят освобождаването на мис Стоун, но той също търси и начини за събиране на сумата за откупа. Мис Стоун работи в станцията в Солун и е високо почитана и силно обичана от мисионерите и местното население.
Сп. „Мишънърн ревю ъв дъ уърлд", Ню Йорк, Нова серия, г. XIV, № 11, ноември 1901, с. 871.
№ 2
СЛУЧАЯТ МИС СТОУН
Случаят с мис Елена М. Стоун занимава общественото мнение с необичайна сила. Тя е една много очарователна и образована жена от Челси, Масачузетс която преди четвърт век отиде в България. Работила в редакцията на ежеседмичника „Конгрегейшъналист" в Бостън, а в задграничната си дейност е ръководила библейските жени, като ги е обучавала да работят сред жените от народа по домовете им. Тя е пътувала много из обширната територия, за която отговаряла, и е широко известна и много обичана и в Бьлглрии, и в Македония. През лятото тя провеждала обичайното обучение в планинското село Банско и на 3 септември с група от 12 души тръгнала за Джумая. Късно през деня в един планински проход групата била обкрьжена от 30—40 въоръжени мъже в турски дрехи, с маски и начернени лица, които взели в плен мис Стоун и госпожа Цилка. Впоследствие те поискали голям откуп от мисионерите в България, заплашвайки, че ще убият пленничките, ако той не бъде изплатен.
До този момент всички опити да бъдат проследени или заловени бандитите се провалиха, но на 27 октомври бе получено съобщение, че пленничките все още са живи и здрави.
Тъй като сумата на искания откуп — 110 000 американски долара — е приблизително колкото обезщетението, което Турция трябва да заплати на мисионерите за унищоженото им имущество по време на арменските кланета, това накара много хора зад действията на тъй наречените „разбойници" да подозират скритата ръка на турското правителство. Но за сега не се знае нищо за истинските подбуди за това насилствено отвличане. Все още не можем да установим дали това е заговор, целящ да застави Съединените щати да върнат на султанската хазна изплатеното обезщетение, или да застави най-накрая султана да заплати на Съединените щати искания сега откуп и по този начин косвено да подпомогне революционния „Македонски комитет".
Но докато въпросът за изплащането на откупа се обсъжда, до момента в който пишем по-голямата част от исканата сума е събрана. Сега обаче възниква един нов много важен въпрос: Какво ще стане, ако се създаде такъв прецедент? След отвличането на сина на г-н Кудахи и изплащането на огромната сума, поискана от похитителите, това бе последвано от много подобни, повечето от тях несръчни опити за отвличане. Явно започна някаква епидемия от такива отвличания. Ако мис Стоун е отвлечена с политически цели, да се избегне смъртта й е безполезно. Но независимо дали животът й е застрашен или не, изплащането на такъв голям откуп създава прецедент, който би поощрил подобни престъпни случаи на изнудване.
Използувани бяха всички дипломатически средства за освобождаването от пленничество на мис Стоун и за отстраняването на заплахата за живота й. Надяваме се, че преди читателят да прочете тези редове, нейното избавление ще бъде вече факт. Но цялата афера има много по-широк смисъл. Във всеки случай остава големият въпрос. Как да се осигури неприкосновеността на личността на мисионерите и как да се отнасяме с техните похитители в такива случаи? Струва ни се невероятно, че във всеки случай мис Стоун би могла да бъде убита, тъй като, ако тя е задържана с политически цели, нейната смърт би могла само да им навреди, а ако откупът не бъде платен, нейната смърт би могла само да вдигне на крак цивилизования свят, който да настоява на всяка цена за смъртта на нейните убийци. Малко събития са вълнували хорските сърца така, както пъкленото дело на тези непознати похитнтели. И ако тази благородна жена пострада по някакъв начин, искането за нейното отмъщение ще бъде съответно още по-настойчиво.
Сп. „Мишънъри ревю ъв дъ уърлд", Ню Йорк, Нова серия г. XIV, № 12, декември 1901, с. 938—939.
№ 3
МИС СТОУН НАЙ-ПОСЛЕ СВОБОДНА
В ч е р а т я п р и с т и г н а л а в С т р у м и ц а, M а к е д о н и я
ЦАРИГРАД, (23 февруари) — Американската мисионерка мис Елена М. Стоун, която на 3 септември миналата година беше заловена с г-жа Цилка от разбойници в Солунска област, бе освободена.
Мис Стоун пристигна с г-жа Цилка и нейното бебе в Струмица, Македония, в три часа тази сутрин. Всички са добре.
В Струмица нямало никой, който да посрещне мис Стоун, тъй като разбойниците не били дали никакви указания относно мястото, където възнамерявали да освободят пленничките. Мис Стоун веднага съобщила за пристигането си на властите в Струмица.
Новината за освобождаването на мис Стоун се съдържа в телеграма на вицеконсула на Съединените щати в Солун до генералния консул на Съединените щати тук г-н Дикинсън. Телеграмата не съдържа подробности за освобождаването.
Тъй като Струмица е близо до железопътната линия Солун—Скопие и само на 58 мили от Солун, мис Стоун незабавно ще тръгне за Солун.
ЛОНДОН, (24 февруари) — Кореспондентът на „Дейли Кроникъл" в Цариград съобщава, че той разбира, защо американските представители ще запазят в тайна завинаги мястото и начина на изплащане на откупа за освобождаването на мнс Стоун, поради необходимостта да бъдат предпазени невинни хора, които са им оказали съдействие. Все пак кореспондентът узнал, че хитростта с напълването на куфарите с парите с олово след изплащането на откупа с цел да се създаде впечатление, че мисията по изплащането на откупа е претърпяла неуспех, е излязла напълно сполучлива.
Почти сигурно е, казва кореспондентът, че парите от откупа са предназначени за Македонския комитет.
Мис Стоун, продължава телеграмата, не е знаела абсолютно нищо относно заговора за нейното отвличане, но има сериозни подозрения, че някои от българите, които са я придружавали или са останали, са били и течение.
БОСТЪН, (23 февруари) — Секретарят на Американския съвет Бартън е получил от Солун следната телеграма без подпис:
„И двете — мис Стоун и г-жа Цилка с детето, освободени от пленничество, в добро състояние и добро настроение."
Г-н Бартън смята тази новина за напълно достоверна, тъй като мисионерите от съвета били инструктирани да не изпращат телеграми, основани само на слухове за освобождаването на мис Стоун, а да изчакат докато може да се даде точна информация.
Преподобният д-р Джъдсън Смит, един от секретарите на Американския съвет, посетил днес след обяд в Чесли дома на г-жа Бенджамин Ф. Стоун — майката на мис Елена М. Стоун, донасяйки телеграма от Солун с дата 23 февруари, съдържаща само една дума „Спасена" и подпис „Хаскел". Телеграмата била изпратена от Едуард Б. Хаскел, един от мисионерите на Американския съвет в Солун.
*
Мис Стоун е родена в Роксбъри, Масачузетс на 2 юли 1846 г. и почти целият й живот е посветен на религиозна дейност. Казват, че когато я кръщавали, майка й я обещала на каузата на задграничните мисии. Мис Стоун получила образование в държавни училища В Челси и станала учителка. През октомври 1878 г. напуснала Ню Йорк, за да започне дейност в мисиите в Турция. Първото й назначение било в Самоков, където останала до 1882 г., след което се завърнала в CA1L на кратко посещение. След това тя поела една станция в България. През 1898 г. отново се завърнала в CAЩ и след това била назначена в Солун. Ръководила 35 библейски жени, разпръснати из обширна дива територия. Повечето от пътуванията до тези места извършвала на кон и с придружители. В последните години по време на тези посещения била придружавана от г-жа Цилка.(65)
На 3 септември миналата година мис Стоун, придружена от г-жа Цилка, три учителки, пасторите Димитров и Вирков (и двамата българи) и няколко приятели преминавали през тесен проход на път от с. Банско за Джумая, когато се появила чета разбойници. Според мълвата някои от членовете на групата били зверски заклани, а съпротивата на охраната била сломена. Мис Стоун и г-жа Цилка били заловени и отведени в едно от свърталищата на разбойниците в планината.
Когато вестта за залавянето на мис Стоун била получена в седалището на Американския съвет за чуждестранни мисии в Бостън, идеята за изплащането на откупа първоначално предизвикала единодушен протест. Смятало се, че изплащането на откупа би поставило в опасност живота на всеки американски мисионер в чужбина. Обърнали се с молба към Държавния департамент, който изпратил генералния консул Дикинсън от Цариград в София като представител на правителството в преговорите с разбойниците. Смятало се, че след като искането за откуп се отхвърли, мис Стоун ще бъде освободена. Когато обявили искането за откуп, разбойниците заявили, че ако парите не бъдат платени до 8 октомври, мис Стоун ще бъде или убита, или заставена да се омъжи за разбойник. Три дни преди тази дата Американският съвет отправил апел към американския народ за събиране на сумата за откупа.
Разбойниците искали 25 000 турски лири (около 112 000 щатски долара), но били събрани само 72 500 долара за откупа и след продължителни преговори, тази сума била изплатена на разбойниците на 6 февруари от г-н Гарджуло, главен драгоман на легацията на Съединените щати в Цариград и У. У. Пийт, касиер на американската мисия в Цариград.
В Македония на разбойниците гледат като на герои и главно на тях населението възлага надеждите си да отхвърли турското иго.
Обикновено малко се чува за разбойниците, докато не нападнат някой европеец. С местните жители се отнасят още по-грубо. Известният Нико веднъж отвлякъл две деца от различни семейства в Лариса. По-заможните родители откупили своето дете като платили откуп от 400 лири. Родителите на другото дете били бедни и изпратили на разбойника 50 лири с плахи извинения. Нико върнал парите. Накрая с голяма мъка били събрани и изпратени 200 лири, но разбойникът ги върнал с нетърпящо възражение писмо, давайки на родителите три дни да съберат исканата сума или да понесат последствията. Когато трите дни изтекли, той върнал детето разсечено на четири.(66)
Секретарят на легацията на Съединените щати в Цариград Спенсър Еди, който пристигнал вчера с кораба „Кронпринц Вилхелм", бил интервюиран в Холдън Хауз снощи, преди да отпътува в полунощ за Вашингтон. Той заявил, че е много доволен от получената новина за освобождаването на Мис Стоун и че той напълно вярва на известието. Отбелязал, че членовете на много посолства в Цариград ще бъдат удовлетворени, тъй като те проявили голям интерес към тази афера от самото й начало. Г-н Еди заявил, че посланикът на Съединените щати в Цариград заслужава най-голямо признание за освобождаването на мис Стоун.
Г-н Еди заявил, че не е уместно да говори за политическите страни на аферата, преди да се е консултирал с държавния секретар Хей. Според него разбойниците били наели някой селянин да отведе мис Стоун в Струмица. Той добавил:
— Не съм запознат с последните подробности около случая, тъй като напуснах Турция на 11 януари, а от тръгването ми досега са получени пет писма от посланика. Винаги, когато искахме да се срещнем с разбойниците и да разговаряме относно положението на пленените мисионерки, ние обявявахме това в някой от местните вестници. Един човек, винаги различен от тези, които бяхме виждали преди, идваше и заявяваше, че познава човек, който познава друг човек, който също познава друг, който можел да се свърже с разбойниците. Ние му давахме писмото и той изчезваше. Понякога на следващия ден, а понякога не по-рано от седмица ние получавахме отговор. Беше безполезно да проследяваме куриера, тъй като писмото никога нямаше да бъде доставено, пък и бе невъзможно да се доберем до човека, който го получаваше. Всички отговори, които получавахме от мис Стоун. бяха написани бодро. Никога не се оплакваше от болести и във всичките си писма заявяваше, че с нея се отнасят добре. Мисля, че ще установим, че тя няма да бъде по-зле след преживените трудности.
Г-н Еди бе запитан дали разбойниците са искали парите от откупа за себе си. Той отговори:
— Не, не са и именно поради това хората в Америка не разбират случая. Касае се изцяло за политически въпрос, цялото население на Македония симпатизира на отвличането, защото смята, че това е стъпка към освобождаването на Македония от турско господство. Парите от откупа са предназначени за македонското дело.
Ако имахме работа с професионални разбойници, които просто искат пари, а не с политически разоойници, мис Стоун щеше да бъде отдавна освободена. Много е възможно нейното отвличане да е замисляно отдавна, а избраните жертви са смятани като най-подходящи за целите на каузата в сравнение с възможни жертви от други националности.
Като правило македонците са настроени приятелски към мисионерите, но те желаят да привлекат вниманието на света върху своето дело и между другото да се сдобият с малко от тъй необходимите им пари. Имам всички основания да вярвам, че те са се отнасяли възможно най-добре с мис Стоун и нейната другарка по пленннчество. Когато се родило бебето на г-жа Цилка, доколкото знаем, с майката са се отнасяли най-любезно.
Г-н Еди казал, че мис Стоун нямало да се върне в САЩ, а щяла да остане в Македония. Той добавил:
— Слуховете, че съм бил извикан, защото правителството не било доволно от това, как съм действувал по аферата там, са напълно неверни. Ще се върна в Турция след три седмици, ако не и по-рано. Докато съм тук, ще посетя Чикаго, където съм роден и където живеят повечето от моите роднини.
По време на пътуването г-н Еди бе придружаван от своята майка.
В. .Ню Йорк таймс", 24 февруари 1902, с. I.
№ 4
ВЕСТИ ОТ МИС СТОУН
Тя описва своето посрещане от приятели в Струмица
БОСТЪН, (25 февруари) — Първото писмо от мисионерката Елена М. Стоун до семейството и приятелите й след освобождаването бе получено снощи от брат й Чарлз А. Стоун. Преди това писмо г-н Стоун е получил следната телеграма, подадена в Солун от г-н Гарджуло:
„Освободени събота през нощта село Градошор, близо до Струмица, където са доведени от селския кмет в 9 часа, неделя. Довечера пристигат в Солун с Хаус."
После дойде дългоочакваното писмо от мис Стоун със следното съдържание:
„Ристовац, 25 февруари
Чарлз А. Стоун, Челси, Масачузетс,
Благодарение на бога ние сме свободни и добре след пленничеството ни от почти шест месеца. Вчера, неделя сутринта, г-жа Цилка, седем седмичната й дъщеря Елена и аз се намерихме оставени от нашите похитители близо до едно село на един час разстояние от Струмица. Три часа чакахме да съмне, после намерихме коне и дойдохме в този град.
Сърдечни български приятели изскочиха от къщи, щом зърнали странно изглеждащите пътници, поеха ни от конете в обятията си със сълзи, усмивки и приветствени думи и ни отведоха в дома си. Бе пратена бързо вест на приятелите, присъствуващи на утринната служба в църквата, и стари, и млади дойдоха да ни поздравят. Какъв благодарствен молебен на бог за доказателството, че молитвите им са чути, защото всички — даже и малките деца — никога не са преставали да се молят за нас, техните изчезнали приятели.
От този час, още със ставането бяхме заобиколени от приятели от града и околните села, които искрено ни поздравяваха за нашето избавление.
Турските власти не закъсняха да ни разпитат за нашите премеждия. Управителят на града и свитата му ни посетиха тази сутрин и отново следобед след пристигането от Солун на д-р Хаус и сина му, придружени от г-н Гарджуло, пръв драгоман на американската легация в Цариград. Тримата дойдоха, за да ни съпроводят утре до Солун, където г-н Цилка очаква дълго изчезналата си съпруга и тяхното бебе. Те ми донесоха купчина писма от майка ми, братята и най-скъпите ми приятели.
Така започнахме нашия свободен живот — с неизразима благодарност към бог и към всички приятели, които с молитви и дарения помогнаха за нашето освобождаване. Твоя сестра.
Елена М. Стоун "
СТРУМИЦА, (23 февруари) — Г-н Цилка, съпругът на г-жа Цилка — другарката на мис Стоун по пленничество, отишъл на гарата в Солун с надеждата да придружи групата на г-н Гарджуло до Струмица, но турските власти не му разрешили да стори това, заявявайки, че има съмнения, че той е съдействувал за залавянето на мис Стоун.
Мис Стоун и г-жа Цилка са настанени в дома на г-н Кимов, протестантски пастор, където те с голямо вълнение посрещнаха г-н Гарджуло и г-н Хаус.
През последните две седмици на своето пленничество жените пътували из планините. Денем били държани скрити, а нощем бързо продължавали, яздейки със завързани очи. Веднъж конят на мис Стоун паднал и я хвърлил на земята, но тя се отървала само със силно наранено коляно.
В Струмица двете жени бяха заети с ушиването на дрехи за себе си и за бебето. Когато ги намерили, те били облечени в местни носии и овчарски наметала. Бебето нямало прилични дрешки, а било повито в парчета от груб плат, какъвто планинците използуват за навуща. Бебето не се простудявало.
СПЕЦИАЛНО ЗА „НЮ ЙОРК ТАЙМС”
БОСТЪН, (23 февруари) — Преподобният д-р Джъдсън Смит, секретар на Американския съвет на комисарите за чуждестранните мисии заяви днес в отговор на запитване:
— Вярно е, че бяха получени солидни предложения за първа публикация на разказа на мис Стоун за преживяното сред разбойниците, но нищо не знам за необоснованото твърдение, че едно списание предложило 23 000 долара. Вярно е също, че установеното от Съвета правило препятствува получаването от страна На мисионерите, освен със специално разрешение, на всякакво възнаграждение за странична дейност.
Вие, разбира се, можете да схванете причината за това правило. Когато един мисионер постъпва на служба в Съвета, на него или на нея се гарантира заплата, достатъчна да живее в разумен комфорт. Заплатата се мени в зависимост от условията, както и от характера на работата. Срещу тази заплата от мисионера се очаква да отдаде цялото си време за службата, на която е нает. Не се предполага той да има достатъчно свободно време за много литературна дейност.
Колкото до мис Стоун, не мисля, че някой знае какво тя може да предприеме. Има сведения, че е напълно изтощена. Тя е на 56 години и естествено трябва да се върне у дома, за да се възстанови,
В. „Ню Йорк таймс", 26 февруари 1902, с. 9.
№ 5
МИС СТОУН В СОЛУН
СОЛУН, (26 февруари) — Мис Стоун и г-жа Цилка с нейното бебе пристигнаха тук снощи бодри и в добро здраве. Те приеха във вагона членовете на англо-американската колония.
Мис Стоун и нейната група пътували на коне 5 часа от Струмица до най-близката железопътна станция. Местните мисионери и много от жителите на Струмица изпроводили на известно разстояние групата, пеейки химни. Бебето на г-жа Цилка, увито в одеяло, било носено от един слуга.
По молба на г-н Гарджуло турският управител на Струмица върнал на жените извзетнте в неделя наметала и облекла, които им били дадени от разбойниците. Мисионерките смятат да запазят тези облекла като спомен от своето приключение.
Мис Стоун казва, че получила навреме всички писма на г-н Хаус, изпратени в течение на нейното пленничество. Веднъж тя си изкълчила коляното, пропадайки в отвора за избата в една тъмна стая. Мис Стоун казва също, че разбойниците винаги се отнасяли добре с пленничките. Те направили за жените колиба в планината, предоставяли им коне за пътуванията и носели детето на г-жа Цилка, когато им позволявали да вършат това. Разбойниците никога не са се сблъсквали с войската, въпреки че на няколко пъти се налагало групата да спира, докато похитителите на мис Стоун, по фалшива тревога, се подготвяли за действия.
Разбойниците нарочно помолили жените да предадат техните поздравления на г-н Гарджуло, г-н Пийт и другите за проявената находчивост при изплащането на откупа.
Когато групата от Струмица изкачила прохода Чипели, пътниците били изненадани от неочакваната поява на г-н Цилка и станали свидетели на трогателната среща между съпрузите.
Мис Стоун казва, че разбойниците са заклели двете пленнички да пазят в пълна тайна всичко, което бя могло да установи самоличността на разбойниците, местностите, където са били държани и други факти, които биха могли да издадат похитителите.
ЛОНДОН, (27 февруари) — В телеграма до „Дейли Експрес" се съобщава от Виена, че мис Стоун ще се върне в Съединените щати през следващото лято.
СПЕЦИАЛНО ЗА „НЮ ЙОРК ТАЙМС"
ВАШИНГТОН, (25 февруари) — В телеграма, получена днес в Държавния департамент от посланика Лейшман в Цариград, се съобщава, че мис Стоун била свободна и се намирала в Струмица, че била много изморена и изтощена и се налагало малко да почине, но че ще продължи пътуването си днес или утре.
Сега, когато пленничките са свободни, Държавният департамент заявява без колебание своето пълно одобрение на всички действия на г-н Лейшман, г-н Спенсър Еди (секретар на легацията) и генералния консул Дикинсън за постигане на освобождаването. Държавният секретар Хей лично изказал признателност на г-н Еди, който в момента е в САЩ, за неговото поведение, както и за умението и енергията, с която е действувал като временно управляващ в Цариград в първия етап от опитите за освобождаване на пленничките. Дали г-н Еди ще се завърне в Цариград, или не, зависи само от него, но ако той не пожелае да поеме отново поста си. Държавният департамент ще му предостави друга възможност за дипломатическа служба.
Сега, когато тревогата за безопасността на мис Стоун изчезна, най-голям интерес предизвиква въпросът, какви стъпки могат да бъдат предприети за осигуряване на обезщетение. Държавният департамент е все още в неведение по въпроса и няма установена определена политическа линия. Двете искания, които, ако е възможно, сигурно ще бъдат отправени, са за обезщетението и за залавянето и наказването на разбойниците. Но докато не се узнае повече за обстоятелствата около случая, Държавният департамент не може положително да реши какви мерки следва да бъдат взети. От само себе си се разбира, че насилието не може да остане ненаказано.
Най-неотложният въпрос е дали Съединените щати трябва да настояват за залавянето на разбойниците. По този въпрос Държавният департамент изчаква повече подробности. Няма съмнение, че разбойниците могат да бъдат заловени. Веднъж или два пъти българите и турците са били толкова близко до залавянето им, че се наложила намесата на американските представители в Турция, за да го предотвратят от страх, че разбойниците могат да наранят или убият мис Стоун и г-жа Цилка, преди да бъдат заловени. Безспорно е също, че Съединените щати имат право да настояват за залавянето на бандитите. Съществуват съмнения само относно неговата целесъобразност. Задава се въпросът, дали ако Съединените щати поискат залавянето на разбойниците и Турция се съгласи, което тя несъмнено ще стори, резултатът няма да бъде по-нататъшни насилия над американски граждани в Турция и България.
Ако разбойниците и техните съмишленици, които, изглежда, са многобройни, имат възможност да отмъстят на американците за каквото и да било увреждане на похитителите на мис Стоун, ще е необходимо да се действува по-внимателно, отколкото при друг случай. Държавният департамент не иска да жертвува живота на американци, настоявайки за определена форма на обезщетение, дори това да бъде най-логично и правилно. Още повече, че има основание да се предполага, че мис Стоун и хората, помогнали при освобождаването, са дали обещание да пазят тайна, което много ще усложни всякакви усилия да бъдат наказани разбойниците.
В. „Ню Йорк таймс", 27 февруари 1902, с 9
№ 5
ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА МИС СТОУН С ПЛЕНИЛИТЕ Я РАЗБОЙНИЦИ
ЦАРИГРАД, (1 март) — Американската мисионерка мис Елена М. Стоун, която доскоро бе задържана от разбойници, пристигна днес от Солун и посети легацията на Съединените щати. Мис Стоун и нейната другарка г-жа Цилка са в отлично здраве.
А. А. Гарджуло, първи Драгоман на легацията на Съединените щати, също се завърна днес. Той казва, че разбойниците наричали бебето на г-жа Цилка „Късметче" или „Щастливо дете", защото уж им било донесло щастие.
Получено бе следното описание на пленничеството на мис Стоун, като част от информацията бе доставена от съучастници на разбойниците.
След залавянето на мисионерките близо до Банско на 3 септември миналата година, разбойниците побързали да преминат границата и се установили в планината Гьолтепе, в областта Еледере в България, където цялото население симпатизирало на това начинание. Този факт дал възможност на четата да живее удобно и в безопасност, и да бъде във връзка с външния свят.
Докато очаквали резултата от опитите да получат откупа, разбойниците се снабдявали от съседното село Леджума (67). Чувствувайки се напълно в безопасност, членовете на четата често се появявали открито в съседните села, докато местните им съмишленици не ги предупредили да бъдат по-внимателни. Пленничките обаче били ревностно пазени.
Когато в началото на октомври м. г. генералният консул на Съединените щати в Цариград М. М. Дикинсън пристигнал в София и разкрил на властите местонахождението на похитителите на мис Стоун, резултатът бил почти пагубен за пленничките. Българското правителство прибързано изпратило войска в околностите на Гьолтепе, което накарало разбойниците да прекъснат преговорите и четата сменила мястото си в Рила.
Студеното време направило пътуването в планините ужасно изпитание за мис Стоун и г-жа Цилка, обременени от детето на последната. Всяка смяна на местоText Box: 266
пребиваването ставала нощем. Планинските пътища редовно били почти непроходими и често затрупани от сняг. Разбойниците се отнасяли толкова любезно с пленничките, колкото позволявали обстоятелствата. Снабдяването с храна било несигурно, макар жените да получавали най-хубавото, което можел да предостави негостоприемният район.
Напрежението и неизвестността били равни на физическите страдания. Пленничките никога не знаели местонахождението си, разбойниците винаги им казвали, че не са в България и те изпитвали постоянно страх да не бъдат нападнати от войската, която понякога била по петите на четата. Еднакво голяма грижа било и бебето, за което се боели да не умре от простуда.
Не по-рано от 2 ноември американските емисари се свързали с четата, която по това време се била разпололожила в една пещера близо до Дупница, но страхът от войската накарал разбойниците да предприемат още един преход. Той бил направен в непрогледна снежна буря, която заличавала следите на разбойниците, но причинявала горчиви страдания на пленничките.
След този случай разбойниците успели напълно да се измъкнат от властите и към края на ноември им се удало да се върнат по заобиколен път в старите си колиби в местността Еледере. После пуснали слуха, че пленничките са мъртви и оттогава успели необезпокоявани да държат скрити мис Стоун и г-жа Цилка до действителното им освобождаване.
В. „Ню Йорк таймс", 2 март 1902, с. 4.
№ 7
ПОЧТИ ВСИЧКИ ПОХИТИТЕЛИ НА МИС СТОУН - БЪЛГАРИ
ЛОНДОН, (2 април) — Виенският кореспондент на „Таймс" съобщава, че нови подробности, уличаващи Сарафов (македонския ръководител) са били узнати във връзка със залавянето на мис Елена М. Стоун. Водачът на разбойниците, заловили мис Стоун, се казва Сандански и е млад последовател на Сарафов.(68) Всичките 29 съучастници на Сандански са българи, с изключение на двама гърци.
Кореспондентът посочва, че мис Стоун и г-жа Цилка на два пъти, за кратко време били в България. Единия път били в Рилския манастир, където монасите оказали помощ на разбойниците и охранявали пленничките.
Добавя се, че сега Сандански се е присъединил към друга чета на Сарафов.
Има слухове, че Сарафов и неговите приятели обмислят залавянето на един влиятелен чуждестранен консулски представител. Неотдавна Сарафов е бил в Пловдив, България.
Кореспондентът съобщава, че дори и сред македонското население има постоянно недоволство от поведението на четите на Сарафов.
Кореспондентът на „Таймс" в Цариград съобщава, че неотдавнашните инциденти в Македония са предизвикали дипломатически постъпки пред Портата, но посолствата в турската столица очакват добри резултати от новоназначения управител на Солун, който се ползува с доверието на мирното население и чиято власт е подсилена с окръжна на Великия везир
.
ЛОНДОН, (2 април) — Виенският кореспондент на „Дейли телеграф” съобщава, че положението на Балканите започва да става критично, съдейки по признаци, на които той вярва.
Ежедневно се получават сведения за престъпления, извършени от български чети, информира кореспондентът, а вчера главите на седем български разбойници били отнесени в Солун и окачени в двора на затвора. Един турски агент, който помогнал за залавянето на една българска чета бил подло убит за отмъщение.
*
Отвличането на мис Елена М. Стоун несъмнено не е първото сериозно престъпление, приписвано на Сарафов и неговите чети от македонски революционери.
През август миналата година Сарафов и други членове на Македонския комитет бяха подведени под отговорност за убийството на проф. Михайляно и г-н Фитовски, но бяха освободени от предварителния съд в София. Това стана малко след Македонския конгрес в София, който избра за председател на Върховния комитет г-н Михайловски, с което умереното крило удържа победа над Сарафов и неговите привърженици.
Проф. Михайляно беше убит на 22 юни 1900 г. в Букурещ. Той бе заможен румънски поданик, който се противопоставяше на Македонския комитет, а неговата смърт бе едно от многото престъпления, от които изнудванията за пари бяха най-чести, приписвани на македонците.
Едва след енергичните протести от страна на румънското правителство в България бяха предприети действия срещу Сарафов и неговите последователи. По едно време войната между България и Румъния изглеждаше неизбежна; но Австрия и Русия дадоха да се разбере, че те не биха допуснали конфликт.
В. „Ню Йорк таймс", 2 април 1902, с. 1.
№ 8
МИС СТОУН ОТНОВО У ДОМА
M и с и о н е р к а т а с е з а в р ъ щ а с л е д п л е н н и ч е с т в о с р е д б ъ л г а р с к и р а з б о й н и ц и
Мис Елена М. Стоун, която пристигна вчера с парахода „Дойчланд", не изглежда по-зле след дългото пленничество сред разбойниците в България, но е много изморена от едноседмичен пристъп на морска болест.
— Това е най-щастливият миг в живота ми — каза тя, когато брат й Чарлз А. Стоун я посрещна малко след като корабът пристигна в Куорънтин*. След като прекараха четвърт час в нейната кабина, братът и сестрата излязоха да се срещнат с журналистите, които бяха дошли да посрещнат парахода на борда на полицейското митническо корабче „Калъмит".
— Предполагам, че искате да чуете всичко за разбойниците — каза мис Стоун любезно и очевидно с желание да разказва за своето неприятно преживяване. — Те не бяха чак толкова свирепи, колкото може би си мислите, но говореха с много обидни и груби думи. Обаче никога не са ни удряли или били.
Мисионерката беше облечена в тъмносин итънски** костюм със семпло украсена шапка в същия цвят. Тя изглеждаше много щастлива и изпъстряше разказа си с изрази на радост от невредимото завръщане в Америка. Гласът й, който беше твърде слаб, на няколко пъти щеше да секне, но тя разказа много за своите преживявания, преди корабът да заеме мястото си на кея.
— Разбойниците ни отвлякоха на 3 септември. Те се нахвърлиха внезапно върху нашата единадесетчленна група късно следобед. Бяха около 50 човека. Смятам, че нападението бе така внезапно, че всяка съпротива би била безполезна, даже и да искахме да я окажем. С изключение на господин Цилка, ние бяхме невъоръжени. Когато разбойниците отвлякоха жена му, той започна да стреля, но останалите от групата го разубедиха (69)
— Не е вярно, че г-жа Цилка бе задържана за откуп. Просто нашите похитители я взеха за моя придружителка. Те винаги постъпват така, ако пленницата е неомъжена, независимо от възрастта й. Мислили са да заловят първата омъжена жена, на която попаднат, но първата беше г-жа Ушева, местна мисионерка и вдовица, която бе много болна. Ето защо те избраха г-жа Цилка и впоследствие аз бях много доволна, че те постъпиха така, по причина, която ще ви обясня.
Седем седмици преди да бъдем освободени, г-жа Цилка роди. Преди това разбойниците бяха станали така груби и жестоки в приказките си, че бе почти непоносимо, но появата на бебето сложи край на всичко това. Разбойниците в Турция вярват, че клетвите ще ги стигнат, ако сторят зло на дете или на майка му, затова те се отнасяха с нас отлично. Подигравателните намеци престанаха и започнаха да ни дават по-добра храна, макар че трябва да призная, тя винаги беше сравнително добра.
Те се отнасяха с нас по-зле, само когато преговорите за нашето освобождаване бяха нарушени. „Ще умрете след двадесет дни считано от днес" или „Скоро ще прекараме куршум през мозъка ви" — бяха само някои от любезностите, които ни говореха, но да благодарим на небето, те не ни сториха зло.
Веднъж аз се простудих, а друг път паднах и си изкълчих коляното. И в двата случая райоойниците бяха разгневени, тъй като, изглежда, мислеха, че тези злополуки станаха по моя вина. Ние винаги пътувахме нощем и никога не срещнахме каквито и да било преследвачи, макар нашите похитители да се държаха така, сякаш някой ги гонеше. Понякога в средата на гора извикваха „Стой!" и изпращаха напред съгледвач, който много смешно се помотаваше насам-натам из дърветата и скалите.
Разбойниците никога не ни казаха кога трябваше да бъдем освободени. Най-накрая основната група изчезна и ние видяхме, че бяха останали само двама. Усъмних се, че ще се случи нещо странно и запитах единия от тях къде са отишли останалите. „Никога няма да ги видите отново — отговори той. — Отивате при приятели." Можете да си представите как ни по-действуваха тези думи. Г-жа Цилка и аз се прегърнахме и заплакахме на глас от радост. Да бъдем освободени изглеждаше почти невъзможно, но ето ме тук, благодарение на божията воля и на молитвите на американския народ.
Мис Стоун разказа как за пръв път отишла в България преди 23 години като учителка в девически пансион на Американския съвет за чуждестранни мисии. Скоро след това тя се заела с мисионерска дейност извън училището. За последен път посетила САЩ преди четири години.
Тя бе запитана дали разбойниците в България приличат на тези, изобразявани в театъра. Смеейки се, тя отговори, че не би могла да каже, защото през живота си никога не е ходила на театър. Дали залавянето й е било продиктувано от политически или користолюбиви съображения, тя не би могла да каже и не знае дали някога ще се върне отново в България.
Тя съобщи, че турското правителство отказало да поеме отговорността за залавянето й, твърдейки, че тя би трябвало да пътува с охрана. „Това твърдение — каза тя — е смешно, тъй като залавянето стана посред бял ден и биха били необходими голям брой войници, за да ме защитят от толкова много разбойници." Всички мъже изглеждали като турци и говорели турски, но тя не била сигурна, че това е била тяхната националност.
На кея имаше над една дузина лели, чичовци и братовчеди на мис Стоун, които бяха дошли да посрещнат завръщащата се роднина, а така също и представители на Американския съвет за чуждестранни мисии и много приятели. Митническите служители бързо приключиха проверката на багажа й и тя напусна кея с брат си и приятелите си, след като заяви, че веднага заминава за дома си в Челси, Масачузетс, където я очаква майка й. През следващата година тя ще изнесе лекции из цялата страна и е сключила договор с една издателска къща да опише преживяното. Поради това тя е задължена да не разкрива пред журналистите твърде много подробности от своето приключение.
БОСТЪН, (10 април) - Тази вечер, малко след девет часа, тук пристигна мис Стоун, придружена от брат си и сина му. Тя веднага нае кола за дома на г-н Стоун в Челси. Минавайки през града, те не се отбили в дома на майката на мис Стоун поради късния час и напредналата възраст на майката, която е на 90 години. Мис Стоун решила да не я безпокои тази нощ.
Във вторник вечерта в Първата независима църква е организиран прием за близки приятели и другари по църква, а в четвъртък вечерта на същото място ще се състои прием за обществеността, на който обаче няма да има официални речи.
В. „Ню Йорк таймс", 11 април 1902, с. 8.
* Мястото за карантинен престой на корабите — бел. ред.
** Or Итън (Eton) — град в Южна Англия — бел. ред.
№ 9
ПЛЕННИЧЕСТВОТО НА МИС СТОУН
Т я о п и с в а с в о и т е п р е ж и в я в а н и я п р е д н ю й о р к с к а п у б л и к а
Около 600 души чуха снощи разказа на мис Елена М. Стоун за преживяното сред разбойниците в България и Турция. Това бе първата от серия лекции, които мисионерката ще изнесе под ръководството на майор Дж. Б. Понд. Лекцията се състоя в залата на Бродуей Тейбърнакъл — на Бродуей и 34 улица.
Мис Стоун започна своята лекция с кратко изложение на политическите условия в Турция и на необходимостта от намеса на външни сили за възстановяване на реда и цивилизованите порядки. „Ако резултатът от преживяното от нас бъде такъв — каза лекторката, — сигурна съм, че си е струвало всичко, което трябваше да изтърпим."
След като разказа подробно за известните случки от тяхното плениичество, тя продължи:
— Няколко дни не знаехме защо сме задържани. После дойдоха при нас и ни казаха, че са ни задържали за откуп — за 25 000 турски лири. Казаха също, че този откуп трябва да бъде платен до 20 дни, или ние сме щели да бъдем убити. След това мъжът, който бе главатар на четата, ме застави да напиша писмо, с което да обясня на външния свят нашето положение, като заявя, че сме задържани за откуп и поискам от турското правителство да оттегли войската, която ни преследваше. Не вярвах, че моите думи можеха да повлияят на Портата, но последвалите събития доказаха тяхната полза. Войската се оттегли и ние по-спокойно продължихме нощните си пътувания.
След като изминаха 11 дни, а резултат нямаше, ни бе дадено продължение от още 20 дни. Когато главатарят ми съобщи това, той каза зловещо: „И ако парите не са тук до това време — ще има куршум за нея и един за тебе."
По някакъв начин разбойниците узнали за подготвяното в САЩ движение за събиране на пари за нашето освобождаване. Те ме накараха да напиша общо три писма. Това бяха ужасни неща за писане. Приличаха почти на смъртни присъди за г-жа Цилка и за мене.
На 29 октомври, неделя, те приготвиха всичко за нашето убийство. Изкараха револверите си и ги сложиха на земята. Чух главатарят да пита: „Защо с револвер? Защо не с нож?" След това те говориха нещо шепнешком за предсмъртни викове и споменаха, че бих умряла, без да вдигам много шум. Обаче денят мина спокойно. Няколко дни по-късно научих, че убийството било отложено поради различия в четата. Мнозинството искали да се изчакат по-нататъшните преговори.
Най-накрая разбойниците научиха, че консулът Дикинсън бе дошъл в София да преговаря. Когато преговорите приключиха окончателно, разбойниците бяха най-доволните хора, които сте виждали, първо защото получиха парите и второ, че се отърваха от нас.
Най-впечатляващото събитие бе раждането на малкото бебе през нощта на 4 януари. Майката беше яздила десет часа в нощта преди появата на детето. Ние винаги пътувахме под прикритието на тъмнината. На втората вечер след раждането на детето майката прие разбойниците. Те всички дойдоха в малката колиба, където бе настанена, и засвидетелствуваха своето уважение към майката и бебето. Поздравиха майката и погалиха детето. Но скоро нашите нощни пътувания се подновиха и това дете пропътува цели три нощи от първите пет след своето раждане.
Във втората част на своята лекция мис Стоун показа и обясни около 50 стереоптични фотоса.
В. „Ню Йорк таймс", 29 април 1902, с. 5.
№ 10
АПЕЛ ЗА ПОМОЩ НА МАКЕДОНЦИТЕ
Мис Елена Стоун, която християните в Америка освободиха от македонските разбойници, се обърнала писмено към „Крисчън Хералд", призовавайки да се помогне на македонските бежанци, прокудени от домовете им от „отвратителните турци". Тя изпратила възвание на Българското евангелистко общество, което отчасти гласи както следва:
„Сегашното избиване на хиляди християни и унищожаването на стотици села и техните християнски църкви е победа на мохамеданския деспотизъм над християнството и християнската цивилизация на XX век. Нима вярващите от целия християнски свят ще останат безмълвни и няма да отвърнат на горчивите вопли на умиращите в Македония?
Протестантските църкви в България, които обикнаха силно Христос, благодарение на Българското евангелистко общество, което в продължение на 28 години бе сила в подкрепа на доброто сред европейските провинции на Турция, най-искрено Ви умоляват да предприемете своевременно такива действия, които ще спрат ужасните зверства и масовото избиване на християнското население в Македония."
Сп. „Мишънъри ревю ъв дъ уърлд", Ню Йорк, Нова серия, г. XVII, № 1, януари 1904, с. 70—71.
http://www.promacedonia.org/bugarash/stone/ms7.html
http://www.promacedonia.org/bugarash/stone/stonei.html
