nik1

Използваемите запаси от въглища могат за да задоволят енергийното потребление (разчетено по днешни стойности на потребеление на енергия), за период от 200 години напред.. При достатъчно поскъпнал ток ("когато метанът свърши"), никои мисля да е толкова налудничав, че да предпочете за да използва скъп ток за електролизата на вода (за да получи водород), вместо дас предпочете методът "пропускане на водни пари над нагорещен кокс": H2O + C ⇄ H2 + CO

АЕЦ ни трябва и ще ни трябва в бъдеще. Не ни трябва такова Белене, което ще се строи с пари, които ги няма, и такова Белене, на което няма пазар за тока му!

Никои политик не обича да взима непопулярни решения, и повечето политици на власт/готвещи се да управляват се опитват да прикриват и скриват нелицеприятните факти. Така е при демокрацията.. Не само че руснаците могат да откажат да удължат сроковете, факт е че Козлодуй е прецакван икономически от всички управляващи досега..

1. Вятърът е непостоянен по скорост..Енергията произвеждана от велотурбините зависи от скоростта му 2. Турбините работят само в част от времето.. Това, което се опитваш да пробуташ, щеще да е вярно ако в североморските региони производството на електоротенергия от, и гъстотата на вятърните мощности бяха с най-високи абсолютни стойности, но това не е така.. Недей да си фантазираш и да пишеш "глупости на килотон".. Турбините в Германия работят и генерират през 45-85 процента от времето! Аман от всезнайковщина!!!

Май пак не си пил хапчетaта.. Скъпо е, но това че е скъпо не е достъчно условие за построяването на Белене..

Малко информация за германските вятърни турбини и електропроизводство: The average capacity factor differs significantly between countries. Countries with well exploited wind resources tend to have a lower capacity factor. Germany, for instance, has a capacity factor of only 16.9%. That is because the best sites get developed first, and subsequent development goes onto sites with poorer wind characteristics, thus reducing the average capacity factor. The U.S. have a large installed capacity, but a high capacity factor (28.8%), meaning that it still has a large wind development potential left to exploit. Плюс това , енергията произведена от вятърни турбини е с пиково разпределение във времето(така е навсякъде). Делът на производената и консумирана вятърна електроенергия спрямо обшата, е най-голян за Саксония-Анхалт, и за Бранденбург, които не се намират на северно море. Не можах да намеря данни за това в колко процента от времето, турбините работят и генерират електричество.

АЕЦ “Белене” приключи още като се отказа RWE. Защо немците избягаха? 30 Март 2012 Георги Николов През октомври 2009 г., няколко месеца след като правителството на Борисов дойде на власт, германският енергиен концерн RWE, който беше предвиден за съдружник на държавата с 49% в бъдещата АЕЦ “Белене”, официално обяви, че се оттегля от проекта. Това беше лош сигнал за всички други потенциални инвеститори и реши съдбата на централата, но у нас не беше разтълкувано точно така. Започнаха оптимистични изказвания от страна на правителството, че ще търсят други инвеститори. И дори по-късно представиха такива със символично участие. Но впоследствие единствено Русия прояви сериозен интерес като инвеститор и предложи кредити, за да се построи централата. На пресконференция през октомври 2009 г. изпълнителният директор на Български енергиен холдинг Галина Тошева обяви, че германската компания RWЕ излиза от проекта АЕЦ “Белене” заради “финансово-икономическата криза в световен мащаб” и “непостигането” на два от етапите по проекта, включени в споразумението - окончателен договор с изпълнителя и финансово структуриране на проекта. Изявлението й отчасти отразяваше писмото на RWE, с което те обявяват на българската страна решението си. В немския печат по онова време има публикации, че RWE участва в рисков проект за АЕЦ в земетръсен район, поради това компанията е атакувана и от зелените. След като RWE се оттегли от българския си проект, немският печат писа, че причината е увеличаващите се разходи по АЕЦ “Белене“. В някои немски издания се промъква допълнение, че причините са и заради намерения на оформящата се нова власт в Германия да възстанови част от собствените атомни мощности, което променя значително политиката на енергийната компания. По-късно, след аварията в Япония, Германия се отказа от ядрената енергетика и прие план за постепенно закриване на атомните централи. Това обаче не накара RWE да се върне към проекта “Белене”. Оттеглянето на RWE беше донякъде предизвестено и очаквано от много експерти. Дори тогавашният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков заяви, че RWE нямат никакъв регламентиран ангажимент към проекта и всеки момент могат да се оттеглят от него. Ядреният експерт Георги Касчиев още през 2008 г. в интервю за e-vestnik предупреди, че финансовата криза пак ще спре проекта “Белене” (виж тук). Но в българските медии, силно мотивирани финансово от ядреното лоби у нас, се поддържаше оптимистичен тон колко изгодно ще е построяването на АЕЦ в Белене. Преговорите за подписването на основния договор между НЕК и RWE за прехвърляне на акциите са се проточили почти година. Забавянето е основно заради пазарлъците с руския изпълнител “Атомстройекспорт“ как да се изчислява оскъпяването на проекта. За ядрената част е подписан договор с изпълнителя за 3.997 млрд. евро, но с възможност за индексация на сумата. Ръководителя на RWE Юрген Гросман изпраща официално писмо до изпълнителния директор на НЕК Георги Миков и до министър Трайчо Трайков, в което обяснява защо германския енергиен гигант се отказва от участие в АЕЦ “Белене”. В писмото Гросман казва: “Състоянието на проекта “Белене” беше обсъждано на различните последни срещи, отчасти и на най-високо равнище. Въпреки достатъчно конструктивното отношение и усилията на всички страни и особено на новото българско правителство, оглавявано от министър-председателя Борисов, е необходимо да се признае, че ключовите етапи, съгласувани в Договора за съвместно предприятие между НЕК и RWE, не бяха достигнати… От RWE многократно са подчертавали необходимостта от цялостна финансова концепция за проекта, което е от “изключително важно значение в контекста на световната финансова и икономическа криза”. Непредубеденият читател може да съпостави това с думите на бившия министър Румен Овчаров в парламента вчера, който се обърна към правителството: “Спирате икономически най-изгодния проект в областта на атомната енергетика в момента!” В тогавашното си писмо шефът на RWE Гросман отбелязва успокоително, че в определени области са постигнати успехи. “Например, съвместната проектна работа с НЕК потвърди, че техническият проект на реактора тип АЕЦ-92 на руския доставчик “Атомстройекспорт”, а също предназначението на площадката “Белене”, отговарят на съответните високи международни изисквания”. Който чете внимателно това писмо, разбира, че с проекта за АЕЦ “Белене” има сериозен финансов проблем. Но и след оттеглянето на RWE у нас продължават да търсят варианти за строителство, да се пазарят за цената с Русия. Точно в този период Борисов става защитник на АЕЦ “Белене” и изтърсва репликата, че ако не я построим, цената на тока ще скочи 18 пъти, което е абсурдно. А на едно изказване на министър Трайков, че готовият реактор може да се сложи в АЕЦ “Козлодуй”, Борисов гневно реагира в предаването “Нека говорят” по бТВ – “Това да не е бидонче, да го преместим”. Сега обаче правителството лансира точно идеята на Трайков. Евентуалната цена на АЕЦ “Белене”, която се е обсъждала от експерти, варира между 4 и 10 милиарда евро. 4 млрд. евро обаче е номиналната цена, на която подписан договорът, без оскъпяването във времето, без утежнения с лихви по кредити и др. Към цената трябва да се прибави задължението на държавата да построи електропреносна мрежа, оценявана на около 600 млн. долара (последно премиерът Борисов каза в министерския съвет, че цената за това ще е 1 млрд. лв.). След аварията в Япония се очерта ново тежко поскъпване, този път от изисквания за застраховки и застрахователи, също и от нови изисквания за безопасност. АЕЦ “Белене” е проектирана в началото на 80-те години, но в края на 80-те проектът е замразен, пак по финансови причини. Размразен е от кабинета на Симеон Сакскобургготски като алтернатива заради закриването на старите блокове в АЕЦ “Козлодуй” при приемането на България в ЕС. Дори към 2005 г. започва финансиране на проучвания и експертизи. Към онзи момент, преди кризата и аварията във Фукушима, проектът изглежда финансово оптимистично. Конкурс за строителството обаче е обявен при следващия кабинет на Станишев. Тогава министър на икономиката и енергетиката е Румен Овчаров. Условията на конкурса са такива, че дават предимство на “Атомстройекспорт” (да довърши стария проект на вече построената площадка), канадска фирма се отказва, а подава оферта и “Шкода Алианс”, в която пак има руско участие. Изпълнението на строителството е поверено на “Атомстройекспорт”, договорът е подписан в началото на 2008 г. Учреден е оператор на проекта, който трябва да финансира строителството и експлоатацията на АЕЦ - Belene Power Company, в която 51% държи НЕК, а 49% - RWE. Според плановете втората българска АЕЦ трябваше да заработи през 2014 г. След като RWE се оттегли, не се намери друг инвеститор, освен Русия. Ако правителството беше приело предложението на Русия, в България щеше да има руска атомна централа и като собственост, като за страната щеше да остане само ядреният риск. Плюс задължението държавата да построи електропреносна мрежа за нова АЕЦ и да изкупува ток, чиято цена не се знае докъде ще достигне. При това положение отказът от АЕЦ “Белене” е много логичен. Експерти предупреждаваха още нещо, за което не им даваха думата – че ако се построи нова АЕЦ, поради натрупването на две големи ядрени мощности (в Козлодуй и Белене), те не могат да работят на пълен капацитет. И тогава ще трябва да се спира или да работи на по-малка мощност старата АЕЦ в Козлодуй (с по-евтиния ток), за да може да се изплаща новата (с по-скъпия). Излишъкът на ток без налични дългосрочни договори за износ също така заплашва развитието на водни, слънчеви, вятърни и др. екологични централи. Както и да е. Драмата с АЕЦ “Белене” приключи. Но дали наистина приключи? Заинтересовани политици вече се заканват, че като падне Борисов от власт (което е неизбежно) ще подновят проекта. Дори самият Борисов може с лекота да обърне пак палачинката и да каже – намерихме инвеститор и т. н. Уви, повече от 30 години този проект не може да бъде завършен. Очевидно има непреодолими причини, които не зависят от правителства и режими. Дори предишното правителство, което най-активно поддържаше проекта, не успя да го задейства и да започне строителството. Само наляха пари на разни консултанти и проектанти, за да си разпределят комисионите.

Най-вероятно ще имаме нужда от допълнителни мощности, след изтичане на срока на 5 и 6 реактори в Козлодуй.. Проблемът според мен е че държавата няма възможност да построи Белене..Хипотетчино е възможно постепенно да се "награжда" Козлодуй , но това е само хипотеза. За това също са необходими средства; те могат да дойдат от допълнителни приходи, при повишаване на цените на тока от 5 и 6 реактор;

Така съм съгласен..(вчера пишеше че през зимата се произвежда "10 пъти по-малко" енергия); Така е, постига се до 15-18 процента ефективност (максимална усреднена) на вотоволтаиците (да кажем чее са 15 процента) ; На този етап има достъчно заместващи мощности.. Освен това, все още изграждането на фотоволтаични станции се сусидира на 70 процента от две европейски програми: Проекти на ФЕЦ до 1 800 000 лева, помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ЕЗФРСР) - мах 200 000 евро

А, добре че след 3 дни "писане" взе че прочете нещо и разбра за какво става дума..

Аз дали ще правя проучване си е моя работа, ти твърдиш нещо, аз съм в правото си да искам да го обясниш. Да обясниш какво значи какво значи "постоянен вятър" и как се определя кое е "постоянен" и кое не е "постоянен", и да дадеш данни за това че вятърът е "постоянен".

Ето една интересна публикация ("прогноза за равитието на електропотреблението до 2050, с отчитане на демографските процеси, и усъвършестването на технологиите") https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:RhqLvkKZOpMJ:www.wec-bulgaria.org/bg/publications/2012/Sulakov.pdf+%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%93%D0%9D%D0%9E%D0%97%D0%90+%D0%97%D0%90+%D0%95%D0%9D%D0%95%D0%A0%D0%93%D0%9E%D0%9F%D0%9E%D0%A2%D0%A0%D0%95%D0%91%D0%9B%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%95%D0%A2%D0%9E+%D0%92+%D0%91%D0%98%D0%A2%D0%9E%D0%92%D0%98%D0%AF+%D0%A1%D0%95%D0%9A%D0%A2%D0%9E%D0%A0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjgBeEk5mz9cVdzn-OmMR90ZnasnIAvqmI1ltEZvRC8S7X797Bevd0N3tr_qTjnwb1BS8lMchrC6OuDXDhG8sHHdlYHOtr2mmcOa4smBOrB2xQUsEEBpa97Zo6CM30fv6_66t3s&sig=AHIEtbSoNg5SQVnh47Ixw9-9VtsbwJXD9A Тенденциите за предишните периоди са: -увеличаване на електропотреблението за бита (за ангел: пиковите стойности през последните 5 години не са през януари, а в средата на годината, което значи че консумацията трябва да се търси в климатици, компютри,телевизори, и други битови уреди) -намаляване на електропотреблението за промишленоста; за последните 15 години има спад от 37 процента -при транспорт, селскостопанство- спадане -строителство: нарастване по време на бума и.т. -намаление на енергийния интензитет (гр.усл гориво за 1 лев брутен продукт) Прогнозите за броя на населението до 2050 могат да се видят на фиг 27, стр 24-та Двете прогози ("минимална" и "максимална") за електропотреблението през 2050-та могат да се видят в глава 5 римско.. Истината е някъде по средата, това значи че електропотреблението в България през 2050-та ще е горе долу същото какото и през 2012-та (има малко покачване спрямо 2012 в средата на периода 2012-2050)

Недей така де..В тези твои разчети не е включена цената на средствата за инвестиции, т.е. лихвата.. Когато свърши,метанът ще бъде заместен с въглища, и/или горивни елементи с директно изгаряне на въглерод, за което капиталовложенията са съпоставим или по ниски с тези на тецовете -при тях е по-скъпо горивото, но електрическото КПД е 80 процента.. Объркана ти е представата за икономиката.. 95 процента от т.н "енергоемки производтства" внасят по-ниска добавена стойност от по-неергоемките от тях (при еднакви печалби).. Държава като Дания, няма нито едно т.н. "енергоемко производство" (говорим за електрoнергия), а в тези развити страни където има такива, поради горната причина, делът им намалява. Енергоемките производства се развиват там, където има евтина енергия (енергията е по-евтина).. /китай, сащ, исландия и други и др./ Иначе като цяло енергопотреблението се увеличава, но в развитите страни, темповете на увеличение са са ниски.. Стойнсотта на коефиента БНП за 1 киловат час се увеличава!

SunEdison е субсидирана при строежа на караждаловския соларен парк (от коя държава само че)? Не думай.. ти май пак започна да я караш през просото..Както в оная тема за радиоактивното заразяване..

PS Не знам откъде се предлага да се вземат парите за Белене от държавата? Доколкото ми е известно, излишъши в бюджета няма. Значи говорим за заеми (заем)?

Постоянни по сила или по посока? Ти да не си правил проучване?

Иди се прегледай на лекар.. Елементите се репозиционират сезонно (поне веднъж) спрямо наклона на слънцето, а не са статични.

Добре ще е да се прегледа тази монография: Business Risks and Costs of New Nuclear Power https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:He3qRJ-o0HYJ:www.nirs.org/neconomics/nuclearcosts2009.pdf+Business+Risks+and+Costs+of+New+Nuclear+Power,&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShfF6O4n9O2kfSD6tZIJUp52mSLyZAXByZCyzI3Inr6a5WuXU-dIJU3ANOTr7ieM0ZDVrBu8EYy9126KSQNb83d3INnWb2878FO64nbj0SB4jAMYDoKO-Wcwi8P4DIGbvOOtHW-&sig=AHIEtbT7i66OURcGSfRpUIqye9-KxRv3YQ Също тази: http://www.npolicy.org/thebook.php?bid=19 И тази http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Vde4hfeImPUJ:www.americanprogress.org/issues/2009/01/nuclear_power.html/+Business+Risks+and+Costs+of+New+Nuclear+Power,&cd=5&hl=bg&ct=clnk&gl=bg С две ръце против строежа на Белене с бюджетни средства: несъразмерно голям финансов и пазарен риск и неизвестни, за прекалено малка и бедна България Тецoве + ВЕИ + PV-ици..(не виждам някой да се е засилил да купува белене, и не съм чул някой да е казал че ще субсидира цената на беленския ток ако някои рещи да купи купи, така че Белене отпада от списъка)

Цитирам цените, но само един пътги сравних: При 5 000 долара за киловат АЕЦ и при 5000 юана за киловат ФЕП сметките на АЕЦ не излизат.. Фотоволтаиците не работят на "десетина процента" капацитет. Работят на по-голям капацитет Не знам колко, но няма как да работят на "десетина процента" капацитет, защото цената от 20-30 стотинки за киловатчас не може да покрие разходите..

Добре, мой лапсус.. 3500 - района на Чепеларе..

Системата не издържа колебания, но в действителност такива колебания няма, защото вятътрът не е с еднаква посока и скорост в цялата страна (на местата където са построени тези централи). В Германия 10 процента от енергията в момента се произвежда от ВелоЕЦ, 10 от фотоволтаици, прогнозата е да се достигне 50 процента (това може да се прочете от всеки, вместо да се казва пита "кой ти го каза") За Дания повече тук http://www.emi-bg.com/index.php?id=924

Откъде следва че не правя разлика между инсталирана мощност и произведена енергия? Извияявай, не си пил си успокоителните май.. термосоларната енергия е неприложима каваш, да но няма напълно непроложима енергия; аз не предалагам изгржадането на термосоларно електростанции в България (въпреки че има райони с 7000 часа слънчево грее), но нима слънчевата неконцетрирана енергия не може да се използва при определени условия и в съчетание за загряване на вода, или за отопление?

http://www.guardian.co.uk/environment/2012/apr/20/coalition-u-turn-nuclear-energy-subsidies

Да кажем че министъра нагло ни е излъгал за 10 + милиарда евро? Хайде кажи ти колко ще струва според теб централата с два блока по 1000 мегавата(Overnight цена, по днешна цена на долара/еврото)? Предположи нещо ти, иначе така, само дразниш и превръща дисусията в разправия! Искам да кажа нещо много ясно: при забавяне има ескалация на първоналните цени..Може да достигне до 2 пъти (има такива случаи!).. И още нещо: При 10 000 долара на киловат, продажната цена (по днешни цени) няма да е по малка от 22 цента на киловат част (това- само за се да изплатят инветициите), за управлението на горивато- още няколко цента отгоре (пак визирам бъдешето - след 2018, иначе знам колко са разходите за управлението на горивиото на козлодихй за 2011/2012) Искам нещо от теб: да вземеш ясна позиция по темата, става ли?

Я ми кажи ти с колко спада общата радиацията през зимата в България (да кажем в региона на караждалово)? Ще почакам "данните" ти за 10 пъти по-малко енергия от фотоволтаици, която се произвежда през зимата спрямо лятото (за българия соларни паркове)-