nik1

Не мога да разбера откъде произлиза виждането, че прабългарския речник е съставен от 500-1000 думи? Алтайският/празлтайският езиков речник е богат. Etymological dictionary of the Altaic languages С. А. Старостин, А. В. Дыбо и О. А. Мудрак. Тюркските езици са обогатени с китайска политическа, административна , и промишлена лексика (К ПРОБЛЕМЕ КИТАЙСКИХ ЗАИМСТВОВАНИЙ В ТЮРКСКИХ ЯЗЫКАХ Н. Баскаков) и с иранска лексика.. /Интересната дума "шарджия" (бояджия) мисля е с китайски корени "шар" - "боя" "джия" - занаят(чия), майстор/ Защо българите прогововарят на славянски? Отговарям: защото славянкият е линга франка за Югоизточна Европа защото българите не са моноезични +защото славянският става писмен език ---- За гръцкия език: Езикът е писмен, разпространен е, и има културна "тежест". /Лексикалната му "тежест" и многообразие, не са кой знане колко по-голями от тези на другите палеобалкански езици (вероятно е обогатен с субтрат, както и другите палеобалкански езици, и в него присъстват семитстки, египтески и други заемки), но те са изместени от него/ Отоманаците говорят на огузки език, с новоперсийски заемки., а арабските заемки са навлезнали свързано с религията.. Народният речник/език е обогатен с арабски и гръцки думи, мисля че голяма част от тези думи нямат съответивя в тюркския /Магданоз, ракия, мусака, таратор (персийска) и др. нямат съответстия в тюрските езици, поради разбираеми причини/

8-10 милиона декара пустеещи и изоставени земи (в момента, или преди няколко години) земи с неустановена собственост (колко от тях влизат в горните, аз не знам) Животновъдство, което е съредточено преобладаващо в в полукомерсиланите-полунатурални ферми (над 50%), които - не могат да покрият европейските стандарти, - не могат да задоволят вътрешното търсене месо, мляко и млечни. /Квотата за за ЕУ за мляко е около 900 000 000 литра, и тя се изпълява на една четвърт, за месо - трябва да проверя/ Нетна стойност на годипните пропуснати ползи за собствениците от по-горните: 1 000 000 000 лева (допълнителни работни места в преработване, и обслужване) /Визирам случая в които ТКЗС-та се бяха преобразували в кооперации/

Няма връзка между фактът, че биши доносици са в управлението на България, и овчият нрав на българите.Народопсихологията ни се е формирала в последните 800-700 години от историята ни.

Няма за какво да говорим за дълговете, ако са можели да се погасяват; Бих се учудил, ако процентът на кооперациите които са работили със собствени средства и не са имали задължения е по-висок от 10 процента.. Има ли обявени в несъстоятелност кооперации? Колко са обявените, и какъв е процента им спрямо общия брой кооперации? Ако е границите на средния процент на обявените в несътоятелност фирми и предриятия ,в българия, тогава също няма за какво да говорим.. Ако ще ми отговаряш, искам източници с данни /числа, черно на бяло (но не по твоя "стил" да ми покажеш едно или две обявени в нестоятелност кооперации, и да почнеш с бла-бла..)

"поробителите" не са поробители, а окупатори, които в напускат БГ в 1947 година. Хайде стига глупости..Германците бяха окупирани цели 45 години, и те ли са "меее"?

Дрън - дрън, общи приказки в кръчмарски стил, демагогия и невежество. Кооператорите са частни собственици, бе селски, това го знаят и малките деца!!! /Да беше прочел в закона за кооперациите - този които го цитира за "другите коперации/ Пак го казвам (и дано "принципния" ти набор, да не незасипе с отрова и злъч):демагостваш и заблуждаваш но целенасочено!!! Закона от 1991 година е ясен, че коопеторите са собственици! А този закон го коментирахме!!

ТКЗС е организация на собственици. По времето на социялизма тя и идеята и, е корумпирана и опорочена напълно, доколкото със земята и приходите на коорперациите се разпорежда държавата. в 1991, вече след промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (и други закони?) държавата няма как да се разпорежда със земята и приходите на ТКЗС. В 1991 година българия има и частна собственост, и закони за частната собсвеност. Сега: Самото ТКЗС (и в 1991) година има в недостатък това, че собствениците не могат да се разпореждат със земята си , могат само да я прехвърлят на кооперацията. /Единствено могат да продават земята, попаднала в регулация, поне това е допустимо в 1991 година, ако не греша/. Не могат също да напускат (?)- не съм сигурен, ще проверя.. Ликвидацията не е "правилния път" за собствениците, правилния път според експери , (не според иван, петран, стоян и митко) е преобразуването на ТКЗС в кооперации от нов (истиснки) тип. Ти показа такъв закон, мислех че си разбрал идеята, но уви, явно си жител или роден в това "село" (бас държа че селото е шопско) Ако това беше направено като аграрна реформа, то спадът щеше да е по-малък . Проблеми щеще да има (всяка реформа и преход имат такива), но "разрушителния аспект на деколективизацията в балканска европа" щеше да е избегнат. По мои виждания: дотук, минималните нетни стойности на пропуснатите ползи за коопераците, кооператорите-собственици, от ливидацията (разглеждам хипотичния слуай в който ТКЗА се бяха преобразували в кооперации, и с мафията, с корупцията в най-лошите им страни и случаи, и с проблемите на прехода), общо за тези двададесет години, са равни на пазарната стойност на реституирана земеделска земя (50-55 милиона декара, прибл. 20+ милиарда лева пазарна стойност - днес). И още сме много далече от нивата на 1991 година. Говоря за напълно "конвертируема и продаваема на вътрешния и въшните пазари продукция..от домати (за пюре - което се продава на международните пазари!),.. до яйца, мляко, месо (които внасяме в момента), пресни плодове (за които в ЕС и европа има търсене)- сливи, ябълки, круши, череши и др, захарно цвекло за захар, и други.. За зърното също има чувствителен спад спрямо нивата 1989-91 -ва Ето една интерена публикация за трансформацията, с данни от НСИ, като не са представени всички браншове http://www.prokarstterra.bas.bg/geo21/2006/3-06/pp15-19.html

Приятел не ми се занимава с щуротии днес. Ясно е че царевичната или житната нива се изорава, но имаш ли представа какви други дейности има при царевицата? А при лозята и овошките? Този форум е показателен: -- За техниката: Вижте техниката и състоянието на селскто стопанство в Чехия , Унгария и Словакия (в страните не се извърши спонтанна деколективизация) - и тези в България и Ромъния..

Това е така, но няма връзка за 1991- 1992 година. Следвам конфуцианските виждания. Оценката за това какво се е случило, я правя сега. Много ме съмнява, че някои бизменсмен би направил такава сделка със собствени средства.. Пропуснатите ползи за тези двайдесет години в най-добрия случай са колкото пазарната стойност на реститурната земя.. Няма как да сме запазили зърнопроизводството и то да е световно ниво, след като през тези двадесет години 20 години имаме по ниски общи довиви спрямо тези в 91-та година. /за добивите на декар трябва да проверя/ Логично, от какви следва? Това са глупости. Селскостопанската и животновъдната продукция не са компютри. Не позна..

да, де това пропонирам: земята и петрола не са ликвидирани, ликвидрани са само мините, кладенците и преработващите предприятия.. "Гонят ме", защото съм държал мотика, и съм се возил в счупенa жигулкa с ремарке в 97/98-ма , /помагал съм в 50-декаровата "ферма" на бащата на гаджето ми/ Виждал съм хора с рала в полето /в родопите масово се оре - с рало/. Ти мислиш ли, че собстениците на 30-40-50 декара си имат трактори с ремаркета и техника, или са толкова богати че да дават пари за такива, или че лесно могат да си наемат в желаното за тях време? Не, няма такова нещо, ако това си мислиш.. Дори има села, в които няма специализирана техника, защото няма коопоперация.. Да де, работи, ама на какъв капацитет.. а през тези 20 години преди днес? А?..

Това е погрешна политическа и икономическа логика (бих изолзвал различна дума от погрешна, ако ти не я споделяше) По тази логика излиза, че ако държавата реши да приватизира/реституира нефтени кладенци (находище), или въглищни мини, с преработващите им предприятия, то тя следва ди да ги трябва ликвидира, и да очаква че със средатвата от ликвидацията древните собственици на дялове да си построят - или свои кладенчета и малки рафинериики, или да си направят няколко по-големи (или нова цяла) Изполвах петрола за пример, защото смямам че има аналогия между сескостопанската и животновъдна/животинска продукция От една страна , и суровия петрол от друга: и двете са "конверируеми" (петрола напълно), търсени са на вътрешния и на външните пазари, и носят приходи.. За мен лично това решение, е пример за безхаберност, и политическа и икономическа безотговорност, (на тези за които гласувахме и подкрепихме). И тогава какво следваше да очакваме да постигнем с мотиката, ралото и магаретата (или - с жигулките и москвичите с ремаркета)? Не трябваше ли да се каже поне истината - че отрасъла се закрива, и всеки да се спасява както може?

Кои са картелите за продажба на хранителни стоки? За кои хранителни стоки става дума? http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B5%D0%BB Очаквам ясни отговори на въпросите.

Ромчетата трябва да се получат някакви познания по български, преди училишето, Трябва да добият определени навици, да се научат на ред и дисциплина, и повтаряемост, които ще им бъдат в полза в училище Това е за тяхно добро.. Същото се отнася, в по-малка степен, разбира се, за турчета, и българчета..

Виж, дай да не говорим за правила.. Кооперирането е доброволно, няма как да е недоброволно. -Препоръчва се от комисаря наземеделието, -Има отпуснати средства по тази линия Препоръчва се да се прави, в интерес на призводителите. Какъв е интереса? Иконимически е, за производителите. Интересът на производителите, дребни собственици е да станат конкуретнопоспособни и/или да повишат конкуретнособнсота си..(алтернативата не е в интерес на производителите) Заб: Ти казваш че нямало нужда, трябвало само да няма картели (къде са тези картели, май само ти знаеш, защто аз не разбрах нищо). Еми, има нужда.,казва се директно..А ти си продължавай да се правиш, че не разбираш "аксиомата" за ефективността и устойчивостта , то луд умора няма Стинката казва че кооперирането било отречено, защото му се иска вероятно всички да се върнем на село и да си вемем по два-трите си декара и да ги "работим", чунким селата се напълнят с хора.. Той си пада фантазьор и екстремист , знам му "номерата", но тези дни както разбирам, е "отишал" твърде далече. .чак до кампучия, родината на Пол пот

Със едро или без едро земеделие, Европа се урбанизира, Гърция също. Тея, дето очават да имат/имаме раждаемост като в афганистан, ще трябва да станат афганистанци. Ами защо ти не ми кажеш кои ни е виновен за демографскарта криза - американците ли? Ти колко пафлета написа против режима? Аз не написах нито един, ти също, КГ125 също, митака - също, така че ние като народ сме си виновни, че си живеехме блажено и индифирентно при режима.. айде с това кои ми сра в гашите, става ли?

ТАМ НЯМА, НО ЗА ТУК НИ ГО ПРЕПОРЪВАТ (КОПЕРИРАНЕ И КОМАСИРАНЕ)!!!!!!! ДАДОХ ТИ 2 ПУБЛИКАЦИЯ ЗА ТОВА!!!! КАКВО ИМА ТАМ - НЯМА ЗНАЧЕНИЕ!!!!! ВАЖНО Е КАКВО ТРЯВБА ДА СЕ НАПРАВИ ТУК!!!!!

ГЛЕДАЙ ДОХОДИТЕ И ДОХОДНОСТА..ТЕ СА ВАЖНИ, А НЕ САМИЯТ ФАКТ ЧЕ ИМА И ПО-МАЛКИ СТОПАНСТВА ОТ СРЕДНИЯ РАЗМЕР. "КЕЛ ФАЙДА" - АКО ДОХОДИТЕ ИМ СА НИСКИ (МОЖЕ ДА РАЗЧИТАТ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДОХОДИ НА ЧЛЕНОВЕ НА СЕМЕЙСВТВАТОА, НА ПЕНСИИ И ДР?) ВАЖНА Е ДОХОДНОСТА.. //СТИГА ДЕ!!// - КГ -- ДА, ДА, КАРТЕЛИТЕ, МАФИЯТА, ДОМАТЕНАТА И КАРТОФЕНАТА и ЧЕРЕШОВАТА ДЪРЖАТ ВСИЧКИ ПАЗАРИ ЗА ДОМАТИ И КАРТОФИ..(ЗАЩОТО РАЗБРАХМЕ ЧЕ ОТ ЗЪРНЕНИ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПЕЧЕЛИ ПРИ ПО-МАЛКА ПЛОШ ОТ 150-200 ДЕКАРА, и останаха доматите и картофите) Да разбрах..МАФИАТА И КАРТЕЛИТЕ..

Ако не беше ЕС и Гърция си беше останала на това "чудно" селско стопанство, гърците и гърция щяха да бъдат бедни колкото сме ние сега "Чудно" селско стопнаство за бедност, кон за кокошка .. стига си нарушавал, де

http://www.ukagriculture.com/uk_farming.cfm In the UK there are approximately 300,000 active farms with an average size of around 57 hectares, much larger than the European average size of approximately 20 hectares. However the UK's high average size is swelled by the impact of Scotland where the average farm size is over 100 hectares. In England average size is around 50 hectares. For Wales and Northern Ireland, sizes are smaller at around 40 hectares. /Във Великобритания има около 300 000 действащи земеделски стопанства със среден размер от около 57 хектара, много по-голям от средната за ЕУ стойност от около 20 хектара.../ Farming incomes: UK farming incomes are defined at the industry level by a measure known as Total Income from Farming (TIFF) and at the farm level by a measure known as Net Farm Income. Both measures have exhibited long term decline since the 1960's, reaching a low point in 2000 with average Net Farm Income at just £8700. Since then both measures have risen and for 2006 Net Farm Income has been calculated at £20,600. This compares with median annual earnings for full time employees throughout the UK of just over £22,000 for the year 2002/3. /..за 2006 г. средната печалба на стопанство (моя забележка: средното стопанство е 50 хектара) се изчислява на £ 20 600. Това се сравнява със средната годишна заплата за пълен работен ден във Великобритания малко над £ 22 000 за 2002/3 година./ 50 декара не стават за нищо..

Не стана много ясно, но историята е следната: Български склуптор прави ескиз на Алексей Скарлатов, който ескиз послужва за направата на паметника. Альоша ходи за гъби в Сибир

И след две погребения, войникът е жив! Невероятната съдба на руснака Алексей Скурлатов през войната и как на него е кръстен паметникът "Альоша" в Пловдив ...Паметникът бил готов, оставало само да му се даде име. "Альоша" - старателно написал върху гранита българинът Методи Витанов. В чест на своя руски другар - войникът Алексей Скурлатов. Това било 12 години след завършване на войната. Така започва своя разказ журналистката Олга Рябинина в руския вестник "Аргументи и факти". От този ден 17-метров монумент, богатирска фигура на войник, украсява българския град Пловдив. Половин век оттогава, но и днес с обич, трогателно наричат паметника "Альоша". Кръстник му е бившият свързочник Методи Витанов. С Алексей Скурлатов той се сприятелява през последните дни на войната. Альоша отива на фронта през 1941-ва, на 19-годишна възраст. Сибиряк, с близо двуметров ръст. Попада в скиорски стрелкови батальон, батальон, който става легендарен след страшната битка при село Крюково. Първата му рана е от настъплението към Вишний Волочок през 1942 г. - Къщи там не останаха, имаше само някаква плевня - разказва Алексей Иванович, от която изведнъж излязоха два немски танка и фашистите започнаха да стрелят с картечници. Осколки попаднаха в ръката ми - две още стърчат, погледни. Там наистина се виждат няколко синкаво-кафяви петна. Освен Альоша, има и много други ранени, които превързани с окървавени бинтове успяват да се доберат след няколко денонощия до полева болница. После всеки "отлита" към родното място за... погребение! Майката на Алексей изпада в шок, прочитайки страшните слова: "Вашият син А.И. Скурлатов е убит и погребан в с. Веревкино, Староруски район, Ленинградска област." Минава месец и пристига друго писмо: "Мамо, прости ми, че не ти писах, аз съм в болница..." След една година Алексей е ранен за втори път - в Украйна. - Взриви се снаряд и ме рани в кръста, бяхме заринати всички с пръст, но моята глава остана да стърчи над земята. Престоях така повече от денонощие, обаче имах късмет. Преминаваща санитарка забелязва, че главата "намигва". - Изкопават ме и ме откарват в болница - разказва Скурлатов. И докато лежи в болницата, следва второ погребение... Септември 1944 г. Заедно с взвода за управление и свръзка 22-годишният Алексей попада в България. Още щом се появяват по улиците на Пловдив, съветските солдати са обсипани с цветя от местните жители. Черпят ги с плодове. Задачата на бойците е да организират комуникационна система. От българска страна близък на Альоша и останалите става Методи Витанов. Отначало съветските бойци и Витанов само си сътрудничат, после вече заедно вечерят и всеки разказва истории от своя живот. Скурлатов започва да нарича Методи по руски - Митя. По-късно Методи написва писмо на Алексей: - Когато започна строежът на паметника, аз често ходех на Хълма на освободителите и гледах как се извисява фигурата на съветския войник. И един ден разказах на работниците за своя съветски другар, за тебе, и на един от камъните написах "Альоша". Така това име завинаги остана в Пловдив. Прегърнали се и се... разплакали У дома Скурлатов се завръща през 1947 г. Веднага в него се заглежда девойката Маша, немкиня по произход, заселена край Волга в началото на войната. - Красива и работна беше - спомня си Алексей Иванович за жена си. Преживяват дружно, дъщеря отглеждат. А за това, че в България има паметник на негово име, той не знае почти 30 години. През 1974-а списание "Огонек" напечатва писмо на "някой си българин" Методи Витанов. Той разказва истории от създаването на паметника на руския войник и иска всички да научат за неговия приятел, чиято фамилия не знае, но знае, че живее в Сибир... Статията е донесена в колектива, където работи Алексей от негов колега. Четат я на глас и изведнъж Скурлатов променя израза на лицето си, започва нервно да пуши. Питат го: - Какво ти е, добре ли си? Той отговаря: Струва ми се, че за мене... Не му вярват, даже се смеят. Тогава се замисля, а жена му го моли: - Напиши в България. - Не! - отсича той. - Ще помислят, че това е парвенющина. Помага случай през 1982 г. Учител, заедно с ученици от Свердловск, отдавна търсят да открият самия Альоша. Разпространяват въпроси, намират се и хора с подобна съдба, но фотографиите им винаги се връщат обратно. Методи Витанов казва: - Не, не е той. Веднъж учителят се среща с колегата на Скурлатов, който през 1974-а чете на глас статията. Когато по радиото зазвучава песента "Стоит над горою Алеша...", между тях се завързва разговор и учителят решава да намери Алексей Иванович. След като Витанов вижда снимката на Альоша Скурлатов, незабавно изпраща за с. Налобиха, Алтайски край, телеграма. По това време там живее неговият другар Альоша. След известно време Алексей Иванович вече слиза по стълбата на самолета в София... - Познавате ли някого? - питат Скурлатов. Той се взира и вижда познато лице, после силно възкликва: - Ето, това е той - Митя. Старите другари се затичват един към друг, сърдечно и силно се прегръщат и... се разплакват. Мъжки сълзи! До гарата, откъдето тръгват за Пловдив, мъжете вървят със здраво стиснати ръце! в града минават по килим от цветя и са приветствани от множество посрещачи. После отиват при каменния Альоша, дълго стоят в подножието на паметника и както преди не пускат ръцете си... *** След този случай Алексей Иванович Скурлатов става знаменитост: десетки хиляди писма, огромно внимание. Неотдавна, на 85-а годишнина на ветерана, властите от Алтайския край му подаряват "Жигули". Преди няколко години съпругата му си отива от този свят. Той живее с дъщеря си и с нейния съпруг. Има двама внуци и пет правнуци. Единият от тях носи с гордост името на дядо си - Альоша. Дъщерята Нели е ангел-хранител за Алексей Иванович

Кой е този старец? какво общо има с България?

ПС Сепуко се прави затова че си опозорен, вкл. че си показал нелояност към шефа или организацията.. Да се иска, очаква и възпитава лоялост към шефа, и да се смята че нелояността е опозоряване - е една бира.. Друга бира е дали съществува уважението към авторитета.. Данните не лъжат (Източник:): при японците не съществува голямо уважение към авторитетите, съществува висока степен на скептицъм, или дори на отхвърляне на авторитетите. Същото се отнася за нас, и за русите (украиците).. Възможното обяснение и описване на феномена и връзките, е следното: Шефа, феодала, дворянина, падишаха, шогуна, мандарина, бай тошо, гърби и цака народа (раята, крепостните): народът се превива и ръкопляска, в японския случаи си прави сепуко, за да не бъде "баннат"/"зачукан"/"обезглавен"*, но иначе не е доволен от това положение, и остава скептичен към авторитетите (вкл. към авторитета на Аврамистичния Бог)..Дърпа надолу (ключкари и злослови) всички и всеки които иска да израстнат...Не вярва много в Бог (защото аврамистичният бог е авторитет), и е езичник, или нетеист (Будизъм).. *"преклонена глава сабя не я сече" *"ако един пирон стърчи, той ще бъде зачукан" (японска поговорка) ако мога да обобщя: По-горното описва донякъде безкласовото програмиране на социализма и егалитаризма.. Освен руски, съществува и източноазиатски социализъм и комунизъм.. "Класово програмиране" съществува в тези култири, в които се приема и толерира а) наличието на авторитети, и б) разделението между бедни и богати /успели и неуспели/: при латиноамериканци, и при араби, и в голяма степен при англоасаксонски заселници (американци)

Чиновниците и общитските служители никога не са били работливи - нито по османско, нито по българско, нито по време на соца.. На обикновения човек соца промени само трудовите му навици (да е точен, да работи по часовник, да е мобилен), но не и отношението му към труда. Отношението към труда при българите се е формирало в продълбжение на 1000 години при следните историческа реалност: 1/ никои не можел да забогатее чрез работа на парчето си земя . човек е трябвало или да се ожени за "царската шерка", или да приеме исляма (през османлъка) + 2/ гледало се с лошо око, вътре, на тези които изпъкват (те са били обект на критика, завист, и дърпане надолу - приказката за стълбата + 3/ богатите са били по-прецакани /ограбвани/ от режимите /властите/ - имам предвид основно османския режим, и кърждалиите.. Проста сметка: От 500 овце могат да се покрият 50 или 100, от 50 овце могат да се покрият 40..

Източник: ПС. Императорът при японците е "институция".. Източнозиатите, за разлика от нас, уважават инстутициите (имат много висока степен на обществен институционален колективизъм).. Ние не уважаваме авторитетите, и институциите.. При равни други нива на доходите и БНП : Причините за това че в някои култури и страни се работи повече (и социалните системи не са "супер -развити", например в япония обешщетенията за безработица се получват в шестмесечен срок) , а в други се работи по-малко, и системите са супер развити, са фундаментални, от културен характер.. Арабите: ние ги виждаме екслоататори и търтеи, за тях е въпрос на "чест", "честна работа", и престиж да са такива, т.е те не виждат нищо нередно в това. Тези разлики произлизат от културните ни различия.. В някои арабски страни в момента съществува, или допреди 50 години съшествуваше... робство.(Мавритания)