nik1

селцата и градчетата имат обаче нужда от съвсем друг тип туризъм - екологичен туризъм, селски туризъм, балнеоложки туризъм, културно-познавателен туризъм, поклонически туризъм, винен туризъм, гастрономически туризъм

Environmental REsearch Laboratory (EREL) / National Centre for Scientific Research “Demokritos” (NCSRD) Spiros Andreanopolous, NCSRD, Demokritos, 15310 Aghia Paraskevi Attikis, Greece This presentation aims at presenting the activities and potentials of EREL/NCSRD in view of its possible participation in the consortium for preparing a research proposal on “Hydrogen Energy: Chances and Risks for the Environment”. About NCSRD NCSRD was founded in the early 60s. Its present staff amounts to1000 employees of whom 450 on research contracts. The covered scientific research areas are: Energy, New Materials, Solid State Physics and Microelectronics, Informatics and Telecommunications, Health, Environment and Cultural Heritage. NCSRD consists of 8 Institutes, each functioning as an independent unit: Biology, Informatics and Telecommunications, Materials Science, Microelectronics, Nuclear Physics, Physical Chemistry, Radioisotopes and Radio-diagnostic Products, Nuclear Technology Radiation Protection Institute. The Environmental Research Laboratory (EREL) is part of the Institute for Nuclear Technology Radiation Protection. EREL has a long-standing experience in coordinating more than 10 EU projects and participating in more than 30 EU projects under the 4 , 5 and 6 Framework Programmes. The Laboratory staff consists of 25 persons (researchers, PhD candidates, technicians and administrative staff). EREL has strong links with universities, research institutes and private/public enterprises throughout Europe. The main research activities of the Laboratory, related to the subject of the considered proposal are: th th th • Atmospheric Transport of Pollutants and Chemical Modelling • Sorption And Transport In Porous Materials • Hydrogen Technology (storage, safety and certification) Topics and Applications related to Emissions / Transport of atmospheric pollutants EREL has developed or uses a set of numerical codes for the prediction of atmospheric transport and chemistry of pollutants in domains of complex topography. The Laboratory has established and applies a quality system for Software design and development for atmospheric applications according to ISO-9001, certified by TUV. • Modelling of long-range atmospheric dispersion of pollutants • Modelling of photochemical pollutants – transport and chemical evolution • Modelling of atmospheric dispersion of denser-than-air gases • Modelling of mesoscale atmospheric flows and pollutants dispersion over complex terrain • Aerosol/photochemical modelling: development, validation and application • Compilation of emission inventories for several air pollutants (NOX, SO2, CO, CO2, PMs, NMVOC, CH4, H2O etc) following bottom-up and top-down methodologies Research areas and Applications related to Hydrogen The following topics related to hydrogen technology are currently pursued by EREL: • Modelling and calculations related to hydrogen safety and certification • Hydrogen storage in solid materials • Mathematical Modelling and Optimization of Hydrogen Storage in Metal Hydride Beds • Fuel cells applications • Hydrogen production

Недей забатачвай и извъртай към серфикати, аз визирах ясно ISO 9001 (и само него). Технология, услуга, физически продукт,обувки, всичко е стока..(и съжалявам че не го разбираш) Ето ти един пример от Германия: Едното не влиза в конфликт с другото..(на тези които си търсят извинения и оправдания, може да им пречи и шума от аспираторите) Мое мнение: Всеки що годе нормален ръководител трябва да може да намира баланса, и границите, които могат или не могат да се пресичат..Ако ръководител казва "майната им на правилата", то той не си е на мястото..

пародия или не, осигурява проследимост и повтаряемост, и ефективно упраление. Закъсненията са при записите и част от документалната работа..

Най-общо: ISO 9001 (стандартът се казва управление на качеството) е стандарт за система от процедури, изпълнението на които гарантира че производителя на продукти/услуги е спазил стандарите и изискванията (практиките) за повтаряемост, проследимост,и може да докаже документално за себе си съответствието на това което обявява, че продава, с това което действително продава (отсрещния е купил) На никого не му се плаша за нещо което не работи, а за нещо което най-вероятно би работило.. Бай-ганьовски манталитет (така както го описваш) е по-слабо изразен при бизнесмените, отколкото при останалата част от населението (и дори по-малко отколкото учените от БАН, които казват - тука има едно пари, дайде да ги вземем).Бизнесмените (от сектора в които работя) плащат пари и на външни лаборатории и консултанти..

Анждък де.. Приятелчетата, вместо да се съсредточат върху това да оправят и европеизират държавата, културата, да приемат закон за лустрацията, да изкарат закон, с който да осъдят режима, се втурнаха да ликвидират ТКЗС-тата (бившите).. Демек, вместо да "вървят" и гледат на запад - към Чехия и да копират опита на чехите, затънаха в балканските простии и блато.. Проведоха безсмислен експеримент, с негативни последици за бизнеса (аграрния).. За безсмислеността: Ето какво пише в решението си Конституционния Съд: Или, Конституционият Съд зачита и признава законосъобразнoстта на ТКЗС (и кооперативния характер, ако можем да кажем така), такива каквито са в момента на 1991 година.. Е, какъв е смисъла да ликвидираш кооперация, и в същото време да даваш възможност за пререгистрацията и? Бизнес се ликвидира само по икономически причини..(така е в целия свят, но в БГ това не е важало)

Никакъв проблем, само дето стопанството се раздроби и фрагментира до полунатурално (90-94 процента от фермите), и май много не остана в ликдивидираните ТКСЗ-та, за бъдещите кооператори..

Собственците/кооператорите бяха изключени от процеса на взимане на решения за тяхното участие/неучастие в кооперациите, за това какво да правят със земята си, и дяловете си (труд, оборудвяане, машини, сгради, животни) т.е никой не ги пита за нищо..

Не знам какво ми казваш за акредитациите..Аз ти казвам нещо просто: могат да се акредитират дейности, и да се печелят пари тук и сега.. В БАН се оплакват от липсата на пари.. Обективно: За да правят изследвателската работа, на БАН (Банаджиите) им трябват допълнителни пари... Пари за ремонти или за подмяна/иновиране на апаратурата, пари за консумативи, за транспорт на внесената такава например от Германия, за командировки и пътувания в чужбина, за разходи по допълнителни изследвания.. Не знам как си представяш, че бизнесменът ще дойде при теб за да купи интелектуалия ти (иновационния ти) продукт или услуга, и няма да иска да му гарантираш качеството и всичко останало? Науката дали ще прави бизнес аз не знам (преди време БАН правеше такъв, сега Имет прави ), казвам ти нещо друго: в най-общия случай , ако аз като заинтересуван отида при някого, в качествто ми клиент на услуга или продукт (иновационна да кажем), аз със сигурност ще искам продавачът да ми гарaнтира всичко онова ми гарантира ISO 9001 (това е в общшия случай, но аз като мога да поискам и други сертификати или доказателства).. Иновациите: Понятието "иновации" е с широк смисъл, но в в сектора, в който работя, иновациите (в широкия смисъл) са на 100 процента "собствени" на бизнеса, на фирмите, (R&D и всичко друго) разработки и решения..

Имам поглед върху работата и развитието на хората в две лаборатории (института) в БАН за периода от последните 15-17 години (подържам и лични контакти с хората).. От този опит, който имам, мога да кажа само едно: българските учени, шефове на групи и лаборатории от БАН, не притежават необходимата бизнес култура, за да навлезнат в бизнеса с иновации и разработки, и нямат мотиви да развиват такива.. Елементарни примери: Кои може да вземе "насериозно", за партньор, лаборатория, която няма нито един сертификат? В бизнеса, в днешно време, това е почти изключено.. Отсреща биха били единствено заинтересовани от определен човек, който да вземат..(както се е случвало досега).. Мисля че има само една сертифициран институт (лаборатория) на БАН със сертификат по управление на качеството..(Института по металознаие). Не съм чул да има и акредитирана (нотифирана) лаборатория в БАН, и не знам за хора от БАН, които проявяват интерес към акредитация и бизнес развитие и запълване на нишите в БГ, коитро се отвориха в последната година.. --- Най-заинтересуваните от иновации, и фактически най-големите иноватори в БГ остават българските фирми и бизнес.. със забележката: от лични си опит и най-о-бщо мога да кажа, че бизнесмените в БГ са склонни да избягват допълнителната несигурност и риск, и всъщност разработките представляват копиране/адаптиране или подобряване, и "внедряване" на технолгии/неща, който се използват/търсят вече (доказали са се)..

За наука от високо ниво, и в университетите, се инвестира най-много в САЩ.. Въпрос е и на култура, освен на пазар.. За страни и култири като нашата се гледа първо да се инвестира в по-ниските нива на образованието, и ако има възможности - в по-високите нива. Бюджета на целия Макс Планк институт (€1.4 billion -2006) е по-малък, от например финансовите средства и дарения за световнонеизвестния Държавен Университет на Охайо http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_colleges_and_universities_in_the_United_States_by_endowment

Отново- малко аграгна икономика и анализи http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B8%20%D0%B2%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&source=web&cd=1&ved=0CFIQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.mrunkam.com%2Fkursovi%2Fmagistratura_MBO%2Fselskostopanska_politika_eu.doc&ei=cYrpT-zWC9DDtAaly8G7Dg&usg=AFQjCNGoPS2eRbT81CrSFdmQg4FZ2SNgJA&cad=rja http://www.iuss.eu/2006/03-04-06.pdf

С едно уточнение, ако позволиш: 56 хектара = 560 декара..

Гърците ни описват най-добре: Българско (и македонско) дебелоглавие и инат.. Разбирайте "ината е признак на плитък ум".. Писано преди 150 години, актуално и за новата ни история:

Чехия: - Средна площ на фермите: 135 хектара (1350 декара, при 1000 декара от 1999 година) - около 70 процента от земята се обработва от стопанства със средна площ 1000 хектара (или 10 000 декара) - Лизенгованата земя е преобладаваща.. http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Farm_structure_in_Czech_Republic

Няма никаква логика да се пратят на село хора, които си нямат понятие от земеделие, и/или да се очаква развитие и конкурентност на селското стопанство при дребни собственици (средния размер на стопанствеата е 4,4 хектра) и натурално стопанство.. (Кмерските натуралисти направиха един такъв експеримент, които беше неуспешен)

Мога да чета, а не е зле и ти да започнеш да четеш, вместо да задръстваш форума със спам и неистини/измишльотини. ТКЗС-тата са ликвидирани императивно, закона е ясен, никой не пита кооператорите/собствениците за тяхното мнение, и за нищо.. Ами какво искаш да стане, и ти ако да останеш без нищо, нищо не можеш да направиш с едни голи ръце.. Кел файда от новото коопериране.. Файда йок, анти-файда.. Същите глупости не ми се слушат пак..(иначе, разбрах ти мнението, и не съм очаквал да е друго).. "Пътят за реформиране" е само един, приятелю, и минава през пазарните и икономически механизми/пазара, демократичното развитие, и демократичните решения.. За субсидиите: средния размер на субсидиите за българските земеделски стопани.. е 500 евро (1000 лева), колкото е заплатата на един квалифициран работник за един месец.. Средния селски стопанин (както вече обяснено в другата тема) с средно 4, 4 хектара (среден размер на стопанствата в БГ) рапокъсана земя, и земя с неустановен статут е горе долу на това ниво и хал, на което са фермерите от изостаналите страни: произвежда първо за себе си и семейството, от останалото - каквото може търгува и печели, за да си покрие най-належащите нужди..

Какво е трябвало да стане, в уловията на демокрация се решава от собствениците/кооператорите.. Демократицията се бори и пропонира за това .. Разбирането ти, че видите ли понеже има мутри , то държавата трябва да ликвидира коопераците за да не попадне имуществото им в ръцете на мутрите (обективно, в тази логика = мутрите биха намазали и при ликвидация) няма общо с демокрацията и логиката .. В демократичната държава средствата и методите за борба с мутрите са други..(и по същата "логика", следва че трябва да се закрие всяко нещо, за да не бъде попадне при мутрите); а дребните неорганизерани собственици са слабозащитени от мутрите.. И са в пъти по нефективни като земеделски и животновъди (ясно е че ще бъдат такива поне няколко десетилетия такива след ликвидацията) от коперираните и кооперациите през 1991 година.. (Ако данните на земеделския министър са верни, а не виждам причина да не му вярвам, то е извършена доста яка поразия, Престави си как за две-три години продукцията животновъдния отрасъл и деривати - месо, мляко, и произвоството на зеленчуци спадат в пъти, и има осезаемо спадане при доста култури), Аз намирам само кофти политически балкански манталитет (да се "решават" кардинално проблемите с опонентите), дебелоглавие, недалоновидност и непукизъм..

Недей да извърташ че и да заплашваш: говорихме за периода непосредсвено преди ликвидацията, и твоята теза беше че ликвидацията е трябвало да се извърши, защото имуществото не било на кооператорите (защото били влезнали насилствено в ТКЗС, и ТКЗС не било кооперация), а било ничие.. Да ама не.. Няма такъв филм никъде..Законът и логиката са ясни (тя логиката е ясна на нормалните хора) - независмо как и защо са влезнали, хората си имат право на дял от имуществяото на коперациите..

Ха-ха-ха-ха.. Такъв филм като "ничие имущество" има само при едни хора с червени книжки, та аз се замислям дали някои хора не просто пребоядисани.. Приятел, аз съм никога не съм бил симпатизант на БСП/БКП или член (ще ти кажа, че съм гласувал доста за СДС), а ти си много зле, ако единствената ти представа за хората и новата история се изчерпва с викането "кой не скача е червен", и пропагандните глупости (ще ти кажа че са откровени) и манипулации на КГ125, съшити с калпави конци..

Имуществото на ТКЗС било ничие, значи, не било на кооператорите.. Боже, къде си? Някои хора са като "фабрика" за щуротии (да не кажа дивотии), или по-лошо? - те са тарикати, които манипулират и заблуждават форумците с откровени неистини. Нека да видят всички какво пише в закона от 1991-ва: ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗУВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ (Обн., ДВ, бр. 17 от 01.03.1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; доп., бр. 74 от 1991 г.; изм., бр. 18 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 28 от 03.04.1992 г.) http://www.constcourt.bg/Pages/LegalBasis/default.aspx?VerID=45#name27 Чл. 27. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Собствениците на земи, включени в трудовокооперативни земеделски стопанства, членовете на трудовокооперативни земеделски стопанства или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и лицата в трудовоправни отношения с тях, имат право на дялове от имуществото на посочените организации. Размерът на дяловете се определя въз основа на приноса им при придобиването му - внесена земя, трудов стаж и неизплатени инвентарни вноски. Разпределението им се извършва при условия и по ред, посочени в правилника за прилагането на този закон, при равно съотношение между внесената земя и трудов стаж след приспадане на неизплатените инвентарни вноски. Ако правоимащото лице не е внесло земя и основни средства, трудовото му участие се взема предвид, когато е не по-малко от пет години. (2) Членовете на кооперативните земеделски стопанства имат право да получат своя дял при прекратяване на членството си. (3) Право на дял имат лицата и техните наследници, които са прекратили членството си преди влизането на закона в сила. (4) (Отм., ДВ, бр. 28 от 1992 г.). Чл. 28. (1) (Изм., ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Възстановява се на трудовокооперативните земеделски стопанства правото на собственост върху имуществото и парите, които са иззети от тях или от преобразувани въз основа на тях държавни земеделски стопанства, или е предадено на други организации. (2) (Отм., ДВ, бр. 28 от 1992 г.). (2) (Нова, ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Когато това имущество съставлява неделима част от съществуващите фондове и обектът не е изменил предназначението си от създаването му досега, то се възстановява на собственика, който заплаща разликата в стойността. (3) Когато имуществото на трудовокооперативното земеделско стопанство е било предадено на държавно земеделско стопанство, машинно-тракторна станция и на други държавни организации и впоследствие е влязло в имуществото на фирми, дяловото участие на трудовокооперативното земеделско стопанство, респективно на правоприемниците му, се определя в съответствие с имуществото, предадено от трудовокооперативното земеделско стопанство на държавно земеделско стопанство и на други държавни организации.

Независимо от това че собствениците/селяните са превърнати в безгласни наемни работници в ТКЗС-тата, селското стопанство в БГ през 80-те години е доста развит (продуктивен) сектор, на фона на съвременното състояние на сектора, по-точно на това, което следва ликвидацията.. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=602902 "Окончателното решение" на СДС не е нито икономически разумно и целесъобразно (за разлика от това което направиха управляващите в Чехия и Унгария с ТКЗС-тата си), нито е демократично и в интерес на собствениците, защото е отнета възможността на собствениците и кооператорите да упражнят правата си на такива! (т.е с нищо СДС не се показаха по-добри от комунистите в отношението си българските кооператори/собственици на земя и имущество)

Не виждам нищо демократично в това държавата, по точно - чиновници, назначени от държавата и партията (СДС), да решават какво да правят с имуществото на кооператорите (собствениците) и с членството им в ТКЗС-тата, вместо самите собственици (кооператори) да решават това.. Собствениците бяха изключени императивно от процеса.. СДС за съжаление, не показаха че са с нещо са по-различни от противниците си (не надскочиха българския политически манталитет от миналото); не направиха по-различно от това, което навремето направиха противниците им..

да не подценяваме българите.. Конфиции е казал че само мъдрецитре и глупаците не се научават и променят.. Средостаистическият българин е възприемчив и отворен (макар и предпазлив и скептичен по начало)..

Мнението е в отговор на статията "Преди 20 години:Ликвидатори разиграват на томбола крави и свине",от Стефан Северин .. Не съм съгласен със някои от заключенията на автора, но смятам че историята трябва да види и от гледна точка, различна от "тъмно-синята". Цитирам статията: Комунизмът не е мъртъв, той жив и се укрива в селата. Рушим ли ТКЗС / Трудово- кооперативни земеделски стопанства/, значи рушим комунизма! Тези философски проблясъци озариха главата на демократичния президент Жельо Желев в началото на 1992 година. С ушите си пловдивчани чуха неговата заръка в Концертната зала: „Вземете си земята, който има два декара, става милионер!” Двайсет години по-късно, когато зловещо лъснаха резултатите от безумния погром на селското ни стопанство, Желев се отрече– не бил казвал такова нещо. И хвърли вината върху правителството на Филип Димитров, което просто на дело превъплъти философските му прозрения. Точно преди двайсет години започна атаката за съсипването на родното ни земеделие и животновъдство. Тогава СДС спечели изборите / октомври 1991 г./ с малко, но завинаги, както твърдеше един заоблен отвсякъде новодемократ. Тогава беше приет и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, който отвори пътя на ликвидаторите. Опитно поле стана Пловдивска област. Разчиташе се на твърдия характер на областния управител Стефан Стоянов – баща на президента Петър Стоянов / На снимката/. Той трябваше да назначи ликвидационните съвети, които пък да се разпореждат с имотите на текезесетата. Стефан Стоянов бе твърдоглав и не умееше да води диалог. Тъмното му минало го тласкаше да бъде политически арогантен и груб. Инатът му предизвикваше бурни реакции, защото в много от случаите отказваше да одобри съставите на ликвидационните съвети, избрани от политическите сили в селата. Изненадващо селяните се вдигнаха на протести, блокираха сградите на ТКЗС- та и не даваха на ликвидаторите да влязат във владение. Символ на селския бунт срещу ликвидаторите стана Цалапица. Три месеца селяните не преклониха глава и напрежението не можеше да затихне. Там за първи път беше хвърлена и полицейска част, която трябваше да осигури достъп на ликвидаторите до сградата. Една ранна утрин в Цалапица бяха изпратени над 60 тежко въоръжени полицаи. Полковникът от резерва Димитър Маринчешки припомни: „ Някъде около 3,30 ми позвъняха в къщи полицаи, те бяха объркани и питаха: да тръгваме ли към Цалапица? Тръгвайте, защото ако откажете, ще вземат полицаи от други области, а те ще бъдат по-груби със селяните.” Ченгетата са били объркани, защото ги пращат не да ловят бандити, а да разгонват обикновени трудови хора. Тяхната вина е, че искат да запазят трупаното в продължение на 40 години. И наистина полицаите не проявиха грубост – по двойки хващаха лелките и чичковците и ги отместваха от стълбите. Нямаше нито един бит. След близо час суматоха, пътят на ликвидаторите към сградата беше осигурен. Но това беше само формален акт. Цалапичани и техният водач Георги Мостров не се кротнаха, а продължиха с митинги да изразяват своето несъгласие с ликвидаторите. В повечето случаи техни членове ставаха сервитьори, фризьорки, готвачи, хора верни на синята идея, но икономически неграмотни. Враждата се пренесе в махалите и кръчмите, червени и сини влизаха в открити сблъсъци, засилено беше полицейското присъствие в селото. Обискирани бяха по списък над 50 къщи, за да се изземе въображаемо оръжие. Властта се страхуваше от въоръжен отпор. След ожесточена кръчмарска свада за текезесетата и против тях Петър Рудов застреля съседа си Красимир Ламбов. Дадоха му 8 години затвор. След Цалапица се вдигнаха в Съединение, в Първомай, както се казва пожарът на бунта обхвана цялата област. Кураж им даваха депутатите Ангел Димов, Велислава Дърева, Велко Вълканов, Румен Воденичаров, Стойчо Шапатов…В Ръжево Конаре беше организиран протестен митинг на селяните от цяла Южна България. Сформирана беше специална полицейска част, която по график и с автобуси обикаляше селата, за да вкарва ликвидационните съвети. В Дрангово полицаите разиграха истинско шоу. Шефът им – старши лейтенант Илия Славчев, изведе едно от полицейските кучета, отиде до скупчените на стълбището селяни и му нареди: „Я попей сега на тази лелки и чичковци!” И кучето започна пронизително да вие! Народът прихна да се смее, залиса се в пеещото куче, а през това време неговите момчета се втурнаха и направиха кордон до вратата на сградата за ликвидаторите. Те дойдоха, но почнаха да се суетят, че нямат ключ. Поискаха от Славчев да я разбие: „Съжалявам, господа, моята задача е да ви осигуря достъп. Ето, имате го, а какво ще правите, си е ваша работа, ние не разбиваме врати!”. Общо- взето по един такъв сценарий ликвидаторите след три месеца успяха да поемат управлението на текезесетата в цялата област. Това, разбира се, е меко казано. След три месеца те започнаха гигантското рушене. Ето някои фрапиращи факти. Ликвидаторите в Ягодово и техният шеф Румен Трайков продадоха универсални комбайни СК-4 и четири трактора на цената на една жигула. Постройки, оценени за 13 милиона, бяха направо подарени наполовина цена. 30 декара закрити оранжерии, котелно помещение, битова и административна сграда, сондажни кладенци и цистерни за гориво, столова, баня и навеси минаха в ръцете на софийска фирма за тогавашните 2 милиона и 800 хиляди лева / за справка – един средно голям апартамент по онова време в Пловдив се харчеше за около 300 хиляди лева! /. Според експерти само стъклата в оранжериите са 35 хиляди квадрата и струват над милион! Председателят на общинския съвет в Пловдив Теодор Димитров закупи за смешните 165 хиляди лева /половин панелен апартамент!/ плодохранилище 300 квадрата на два етажа с асансьор… Гръцки бизнесмен лапна автобазата на ТКЗС-то в Първомай за жалките 380 хиляди лева. Огромните халета върху 5 декара площ, според експертите, стрували най-малко 5 милиона! В Костиево бяха раздадени ей така, уж заради дялово участие, 385 крави и 100 юници – расови животни, племенна селекция в продължение на 25 години. Сирийски бизнесмен се усети и хвана дамара на погрома – отвори кланица в Пазарджик и животните от оборите отиваха направо под ножа. В Съединение само за месец затриха 5 хиляди расови мериносови овце. Погромната вакханалия има и парадокси: в Ръжево Конаре разигравали на томбола крави и овце! Както тогава селяните викаха: война да беше, такива поражения няма да има. Рушете до основи, беше командата на областния управител Стефан Стоянов. Защото не почнал да събаря сградите на ТКЗС –то в Долна Махала, уволни шефът на ликвидаторите Никола Таушанов. Ако можехме, трябваше според Стоянов, да изкъртим и асфалта, заяви тогава изгоненият ликвидатор. Сините управници се паникьосаха и набързо създадоха анкетна комисия в парламента „за установяване на лицата, организирали противопоставяне и неподчинение на Закона за земята”. Неин председател стана пловдивският избраник Христо Марков, който потриваше доволно ръце и натякваше, че ще искат имунитета на четирима депутати – подстрекатели: Ангел Димов, Стойчо Шапатов, Велислава Дърева и Златомир Орсов. И обобщи публично, че вината е на ”полуидиотите от полицията, да се маха цялата полицейска пасмина”, отсече на пресконференция синият законотворец. Едни пищяха от ликвидационни съвети, други плачеха, че си нямат още ликвидатори – имаше и такива комични случки. От село Болярци бяха пратили писмо до парламента и премиера, в което се жалваха, че повече от два месеца чакат да им бъде назначен ликвидационен съвет, но Стефан Стоянов се туткал. Те се кахъряха, че изостават селскостопанските работи, а банковите им сметки са блокирани. Затова „най-настоятелно молят да се прекрати бездействието и мудността на областния управител”. Шарен живот, хора всякакви. ЧЕРНА СТАТИСТИКА Две – три години след погрома на ликвидационните хуни, лъсна жестоката равносметка. Изклани бяха един милион говеда, 2,5 милиона свине, 5,5 милиона овце. Разрушени и продадени на безценица бяха 40 хиляди трактора, 10 хиляди комбайна, съоръжения за напояване на 10 милиона декара, хиляди селскостопански сгради бяха изтърбушени и зееха като очници на черепи. Дори експерти от САЩ се смаяха от връщането на земята в „реални граници” – това е безумие, казваха те. Вместо да бъде намерена демократична форма и начин да се реши проблема с българското селско стопанство, наследниците на земи и инвентар бяха направо ограбени. Разумно и справедливо беше / както стана в Чехи и Унгария / активите на ТКЗС и на АПК да се трансформират в акционерни дружества и акциите да се поделят. И днес още сърбаме попарата на политическото невежество и безхаберие отпреди двайсет години. „Ликвидационните съвети, заяви наскоро земеделският министър Мирослав Найденов(ГЕРБ), доведоха българското животновъдство до спад не в проценти, а в пъти. Производството на зеленчуци у нас е спаднало 4 – 5 пъти!” И още десетки години ще страдаме заради „философските” прозрения на „мъдреца” от село Веселиново Ж. Желев и шпиц командите на Филип Димитров. Смениха се за двайсет години толкова правителства, с най-различни окраски, но никой не потърси съдебна сметка на тези, които разсипаха милиарди, трупани четири десетилетия с робския труд на българския селянин!