nik1

Доста често, в разговорната реч вместо "което, която, който, когото" се употребява "дето/дет'".. "Дето/дет'" се употребява дори в вестникарските статии. (във вестникарските статии народната реч/език се разпространяват на воля.. кой каквото ще да си приказва и мисли) Кака Велислава Дърева е журналист, родом от града на майничките, и вижте какво е написала в "Мутрополицейщина. Рецепта за диктатура" http://afera.bg/pozitsia/20794.html ---- "Дето го биха" (дето го/дето..):1 270 000 резултата: http://www.google.bg/search?q=%D0%B4%D0%B5%D1%82%20%D0%B3%D0%BE%20%D0%B1%D0%B8%D1%85%D0%B0&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np#q=%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%B3%D0%BE+%D0%B1%D0%B8%D1%85%D0%B0&hl=bg&client=firefox-a&hs=iVf&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=np&prmd=imvns&ei=kl6VT4y9Lszdsgar5-DIBA&start=70&sa=N&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.r_qf.,cf.osb&fp=f230dce920d094c9

http://www.linguistics-in-bulgaria.com/StatijaVita1.pdf

Не.."Което" е по-близко до "които", отколкото "който" до "които".. ... Всичко е възможно.

Съгласен съм.

Двете "информативни" са усложние за езика..Плюс това, за мен "когото го удариха" в случая не носи нещо по различно от сексистки акцент..

за мен лично, конструкцията "(човекът, Иван, Петър), който го удариха с бухалка" е точно толкова информативна, колкото и изразите "(жената), която я удариха с бухалка", "(момчето) което го удариха с бухалка".. Както и да ми кажеш или напишеш/съобщищ, че въпросният човек е бил ударен с бухалка, аз (и не само аз) ще те разбера..

Разбрах ти мнението, но то е спорно*, и за мен лично е неинформативно.. Не мен лично, формите "кого", "когото", ми изглеждат неестествени ---- Не се ли запитвате, как така и защо, аждеба, "правилото на за използването на винителните форми "кого","когото"" е действало във времената, когато народът не е можел да чете и пише, и е нямал никаква култура за заучаване, а е започнало да не действа във времето, в което народът е с 98 процента грамотност, и народът притежава такава култура на заучаване?

Във времето, когато е въвеждано/"важало" правилото, се е питало (от питащите) преобладащо, да не кажа с малки изключения, дали мъжът е в къщата.. Мъжете, с малки изключения (или без изключения) са тези, които са участвали в стопанския живот (вкл.плащали са данъците), и в политическия живот..

http://pavlinav.wordpress.com/2011/07/08/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-15-%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D1%8F-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82/ Анждък де. В "жупите", "дворовете" и "паланките" преди сума ти години не е имало "хора", а само мъже. По-точно: мъжете са били "хората"..

Не виждам нищо смущаващо в мнението на Георги Марков. Да , според определението. Също.

Не. Защо не? Хипотетично и нагледно: В къщата, на която врата се чука, не живеят само мъже, и най-важното - не се очаква бъдат търсени само мъжете от къщата. /последното, преди 200 години е било различно/. Жените не са "някого". Предполагам че "някого" в този и в подобните случаи се замества с унисексовото/неутралното и все пак по-функционално "някой"/"някой (човек)".. Вижте пак статиите от блога на Павлина..

О да. Културата ни е висока степен на т.н. особеност "избягване на несигурността" (която е в корелация с броя на нормите и законите, много от тях безсмислени, ирационални и/или неразбираеми), и е с висока степен на особеността "властово отстояниe" (Power Distance Index), която особеност корелира със степента неуважение/цинизмът ( степетнта на пренебрежение) на институциите и властта - към хората без власт (към обикновените хора).. Културна шопска мешана салата, както казва алвасарейро..

Неуважението към институциите (корпорацииите, държавата, нормите) и към "другите" хора, които не са от нашия "кръг" (непознатите, т.е тези които съставят народа) са основните прояви (феномени) на т.н. колективистична културна особеност. Ако се приеме (като факт) това общо обяснение за причините за неупотребата на винителните форми, то от този факт следва, че неупотребата на винителните форми е културноконтекстно и културнозависимо явление (аз лично смятам че за неупотребата на винителните форми, има значение една друга проява на колективистичната култура и "мислене", но това е подробност, и е само хипотетино мое виждане, което може да се дискустира) Правило при културите е (отбелязвам правило) е че всяка култура, е подходяща за носителите си. В тази връзка, ако има нещо което да коментираме, то е кое и какво е "добре" или "зле", и в какъв контекст са тези "добре" или "зле".

Взето от: http://pavlinav.wordpress.com/2010/08/05/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-8-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%82%D1%83%D0%BA/ Диахронично* (8). Има ли някой тук? Преди известно време от мен беше поискано обяснение защо определям като правилен израза Има ли някой тук? (а не Има ли някого тук?), но в същото време съм написала в представянето си На самата мен често ми се иска да се посъветвам с някого. Понеже въпросът беше зададен с неподходящ тон, аз го отминах. След това обаче Ляо поиска да узнае все пак моите мотиви, а съвсем скоро и една моя братовчедка ме попита дали е правилно да се каже Има ли някого тук?, както може да се чуе от героите в някои филми. Аз също съм чувала/чела подобни изрази в чужди филми, дублирани на български или с български субтитри. Ясно е, че измъкване няма и трябва да давам обяснение. Ще започна малко отдалече – с това, че изречението Има ли някой тук? е безлично. За да ви спестя малко ровене, ето и кратко определение за безличните изречения – тези, в които сказуемото е глагол в 3 л. ед.ч. и не посочва активен деятел, вършител на действието, т.е. изреченията нямат и не биха могли да имат подлог, например: В колко часа се мръква вечер в Лондон тези дни? Днес имаше частично лунно затъмнение. Струва ми се, че утре ще има разправии за днешното представление и може да не пътуваш. В изречението Има ли някой тук? местоимението някой изпълнява ролята на пряко допълнение, но трябва да приложим специална “техника”, за да установим това. Заместваме някой (ед.ч.) с хора (мн.ч.), и установяваме, че глаголът (3 л. ед.ч.) успешно се съчетава с тази дума: Има ли хора тук? Това би било невъзможно, ако хора беше подлог, защото той се съгласува по лице и число (евентуално и род) със сказуемото. След като някой е пряко допълнение, трябва да се употреби винителната му форма, както се препоръчва в граматиките на българския език, и да запитаме Има ли някого тук? Моето езиково чувство обаче се дразни от това някого. Причините са две (поне аз се сещам за толкова): • Прякото допълнение много добре се е маскирало в този тип безлични изречения и синтактичният ни анализатор е по-склонен да го приеме като подлог. • По-същественото обаче е, че винителните форми на местоименията, означаващи лица (кого, когото, никого, някого, всекиго), несъмнено са в отстъпление (тук не коментирам личните местоимения). В съвременната жива българска реч те се заместват от съответните именителни форми (кой, който, никой, някой, всеки) и това не бива да се разглежда само като резултат от непознаване на книжовната норма. Отпадането на падежните форми на местоименията, означаващи лица, е част от един исторически процес, който е малко заплетен и сложен, защото е свързан както с разпадането на падежната система в българския език, така и с различаването на лице/нелице на граматично равнище [1]. За да не звучи последното съвсем абстрактно, ето как се прави разграничаването: Човекът [лице], когото настъпи, се разсърди. Моливът [нелице, предмет], който настъпи, се счупи. Все повече са обаче случаите, когато сме по-склонни да кажем кой вместо кого, който вместо когото и т.н., особено в разговорната, неангажираща реч (приемам, че интернет много добре я отразява): Глобалното затопляне – на кой му пука? Не може ли да питате “Мобилтел” на кой е този номер? Човекът, който обичаш, е тъжен. От гледна точка на историческото развитие на българския език това е закономерен процес. Нормата все още удържа винителните форми при част от местоименията, но вероятно не е много далече времето, когато ще се наложи да бъде преразгледана [2]. Ето защо в изречения като Има ли някого тук? употребата на винителната форма някого вместо някой (ми) изглежда като престараване или просто като нещо, което не се вмества в представата ми за естествена съвременна българска реч. Ако възнамерявате да ме атакувате, сега е моментът – имате подкрепата на съвременните български граматики. –––––––––––– * От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност. [1] Харалампиев, И. Бъдещето на българския език от историческо гледище. В. Търново, 2006, 104–131. [2] Всъщност аз споделям мнението на И. Харалампиев, че нормата на съвременния български книжовен език трябва да се съобрази с упадъка на граматичните форми, означаващи лица (Цит. съч., с. 131). Диахронично (6). Необходими ли са калките? Диахронично (7). Своеволия в преговорите между газа и газта Диахронично (9). Високи, сини планини

И какво аджеба следва от това твое твърдение? Вярвам на Тамарин, според когото Ако мнозиството от хората (или поне забележителна част) не употребяват правилно винителните форми, то фактът може и да доказва нещо.. Ти сигурен ли си че винаги употребяваш винителните форми (когато според правилото следва да ги употребяваш), и ако си сигурен - то как ще го докажеш на мен ..Покажи ми едно изречение, в което ги употребяваш

Проблемът очевидно не е в трудността за разбиране на правилото, а в нежеланието за разбиране/прилагане на това правило. Българите едва ли сме малоумни. Аз също едва ли съм малоумен, поне като човек на точните науки работя с различни "правила".. Като ученик, аз бях отличник по български език и литература (при класна учителка -преподавател по същата дисциплина), и няколко години участвах в кръжок по художествено слово..

Под каквото и влияние да е възникнало обръщението "вие" вместо "ти", към близките, то смятам е било възможно да се приеме и разпространи в обикновената реч, само ако и когато културата е развила висока степен на тази особеност, която авторите наричат "индивидуализъм" (извършила се в голяма степен и процент посочената трансоформация)

Излел е Делю хайдутин, хайдутин ян кеседжия с Домбовци и Караджовци. Зароча Дельо пороча Дериденските аяне,[1] [2], айяне, кабадаие: - Две лели имам в селоно, да ми ги не потурчите, да ми ги не почърните, че кога флезем в селоно, млого щат майки да плачат, по-млого млади нивести, дете ще в корем проплака. Гюлсюме Делю заръча: - Варди са, Делю, чувай са, канят са да та примажат, деридеренски аяне, аяне, кабадаие: сребърен куршум ти леят, та ще та, Делю, удрият. - Гюлсюме, любе Гюлсюме, не са е родил чилякън, дену ще Деля примаже.

Пояснение..В заглавното и първото съобщение, не визирах и не поставях за дискусия учтивата форма за обръщение към непознати (заб: нейното навлизане/използване не се дължи на трансформации в първичната култура, защото употребата и отразява, и/или е във връзка с архаични културни особености). Визирах замяната на "ти" (thou) с "You" ("вие") в английския език конктретно при обръщение към близки и познати. Тази замяна се дължи на посочената трансформация на първичната култура.

Имам неособено приятно подсещащото ме виждане, че неупротребата на КОГО, КОГОTO, НИКОГО, НЯКОГО, ВСЕКИГО, ДРУГИГО не е от незнание, а се дължи на причини от културен характер (дължи се на неразбиране на правилото, или на отхвърляне на правилото).. За нашата колективистична култура е по-нормално (преобладаващо) да дехуманизираме мислено непознатите/чуждите ни хора, по-точно - да не мислим за тях като за хора, или като за живи същества. Демек - липсва/подтиснато е разбирането за "одушшевеност". Въпреки че не мога да изброя повече от 5-10 имена на роднини, без да се затрудня /замисля, аз притежавам съшата преобладаващо колективистична култура и нагласи (защото живея в БГ).. Мисля тя е причината да не спазвам това правило ..Доколко правилото е "правило" е дискусионно: в тези връзки и постановка, то изглежда като формално правило, което е в противоречие с правилата, създавани от културата ни.. . Аха.. Какъвто народът, такава и държавата.

Общо пояснение/разяснение. Употребата на множествено число ("ние, вместо аз") когато коговорим за себе си, е феномен/конструкция, който произхожда от колективистичните култури. В нашият български случай директно отразява колективистичната особеност на културата т.е. колективистичното ни мислене, нагласи и ценности: В нашият случай и във всички случай на колективистични култури и " мислене"(т.е. нагласи, ценности) - използваме "ние", вместо "ти", защото и когато се приемаме за част от колектив; "виждаме се" като колектив, или търсим увереност като се представяме чрез колектива ни от близки, познати, и колеги, когато този колектив е който е различен от колектива на човека, с когото общуваме (когато човекът е непознат) Употребата (конструкцията) "вие, вместо ти" като обръщение към чужди (непознати) и/или високопоставени, е феномен, който също произхожда от колективистичните и/или неравновластни културни; В българският "случай" отразява (и не само в него) колективистичните и/или неравновластни културни особености. Непознатият се приема за част от колектив, по-скоро - в него се вижда колектив, различен от нашия. При формирането на индивидуалистични ценности и нагласи при англичаните, когато традициония колектив от роднини и близки, се е заместил с такъв, в лицето на непознатите, в английският език е протекла еволюция/трансформация: обръщението "вие", е заместило "ти", като обръщение към познатите и близките.

"You" навлиза в периода на норманското нашествие, и започва се използва като обръщение към висшестоящи персона и чужденци.. В същия период (в средноанглийският, и в ранния модерен (?) продължава да се употребява "thou" като обръщение към други лица, различни от тези, т.е в общуване с близки и познати. Промяната (подмяната) на "thou" с "You" в тезо случай се извършва по времето на разпадането на родовите връзки и транформацията на колекива.. Middle English: The name of Johan well prays I may Carol to St. John the Baptist — five 8-line stanzas (ababcdcd) with refrain, ‘It is a name of pryce’ and 4-line burden: ‘If thou be johan I tell it the / Ryght with a good aduyce / Thou may be glad johan to be / It is a name of pryce’ -- Early Modern English /Modern English Early Modern English/ Modern English Thou hast/ You have What hast thou?/ What do you have? Thou goest /You go Thou dost/ You do Thou be'st/You are

Марица е женско име (арменско, гръцко) http://www.eortologio.gr/data/bios.php/?id=1072 Не знам какво значи и какъв е произхода и, като име.. PS Тук го дават като име с арменски произход (аз познавам арменка с такова име) http://greeksurnames.blogspot.com/2009/11/blog-post_7489.html - M - (Pronunciation as in – Mother) - M - (όπως στην προφορά - Μητέρα) Mayda - Mayranoush (Sweet mother) - Mane - Manishag (Violet) - Mannig - Manoushag - Madlen - Maral (Deer) - Marem - Markrid (Pearl) - Marta - Margaret - Mari - Maria - Mariyam - Marineh - Maritsa - Marmar (Marble) - Maro - Makrouhi (Cleaner-female) - Medstikin - Medakse (Silky) - Meghranoush (Honey-sweet) - Meline - Melisend - Mlke - Mina - Morfia. Mayda - Mayranoush (μητέρα Sweet) - Mane - Manishag (Violet) - Mannig - Manoushag - Madlen - Maral (Ελάφια) - Marem - Markrid (Pearl) - Marta - Margaret - Μαρί - Μαρία - Mariyam - Marineh - Μαρίτσα - Marmar (Μάρμαρο ) - Μάρω - Makrouhi (Cleaner-γυναίκες) - Medstikin - Medakse (Silky) - Meghranoush (Μέλι-γλυκά) - Meline - Melisend - Mlke - Mina - Morfia.

Снимки на река Ибър (Рила) http://ivanvelov.snimka.bg/mountain/reka-ib-r-rila.142401

Причината за замяната на "Ти" с "Вие" е трансформацията (заместването) на традиционния родов колектив, с такъв, в лицето на непознатите.