nik1

Неуважението към институциите (корпорацииите, държавата, нормите) и към "другите" хора, които не са от нашия "кръг" (непознатите, т.е тези които съставят народа) са основните прояви (феномени) на т.н. колективистична културна особеност. Ако се приеме (като факт) това общо обяснение за причините за неупотребата на винителните форми, то от този факт следва, че неупотребата на винителните форми е културноконтекстно и културнозависимо явление (аз лично смятам че за неупотребата на винителните форми, има значение една друга проява на колективистичната култура и "мислене", но това е подробност, и е само хипотетино мое виждане, което може да се дискустира) Правило при културите е (отбелязвам правило) е че всяка култура, е подходяща за носителите си. В тази връзка, ако има нещо което да коментираме, то е кое и какво е "добре" или "зле", и в какъв контекст са тези "добре" или "зле".

Взето от: http://pavlinav.wordpress.com/2010/08/05/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D1%85%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE-8-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D1%8F%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D1%82%D1%83%D0%BA/ Диахронично* (8). Има ли някой тук? Преди известно време от мен беше поискано обяснение защо определям като правилен израза Има ли някой тук? (а не Има ли някого тук?), но в същото време съм написала в представянето си На самата мен често ми се иска да се посъветвам с някого. Понеже въпросът беше зададен с неподходящ тон, аз го отминах. След това обаче Ляо поиска да узнае все пак моите мотиви, а съвсем скоро и една моя братовчедка ме попита дали е правилно да се каже Има ли някого тук?, както може да се чуе от героите в някои филми. Аз също съм чувала/чела подобни изрази в чужди филми, дублирани на български или с български субтитри. Ясно е, че измъкване няма и трябва да давам обяснение. Ще започна малко отдалече – с това, че изречението Има ли някой тук? е безлично. За да ви спестя малко ровене, ето и кратко определение за безличните изречения – тези, в които сказуемото е глагол в 3 л. ед.ч. и не посочва активен деятел, вършител на действието, т.е. изреченията нямат и не биха могли да имат подлог, например: В колко часа се мръква вечер в Лондон тези дни? Днес имаше частично лунно затъмнение. Струва ми се, че утре ще има разправии за днешното представление и може да не пътуваш. В изречението Има ли някой тук? местоимението някой изпълнява ролята на пряко допълнение, но трябва да приложим специална “техника”, за да установим това. Заместваме някой (ед.ч.) с хора (мн.ч.), и установяваме, че глаголът (3 л. ед.ч.) успешно се съчетава с тази дума: Има ли хора тук? Това би било невъзможно, ако хора беше подлог, защото той се съгласува по лице и число (евентуално и род) със сказуемото. След като някой е пряко допълнение, трябва да се употреби винителната му форма, както се препоръчва в граматиките на българския език, и да запитаме Има ли някого тук? Моето езиково чувство обаче се дразни от това някого. Причините са две (поне аз се сещам за толкова): • Прякото допълнение много добре се е маскирало в този тип безлични изречения и синтактичният ни анализатор е по-склонен да го приеме като подлог. • По-същественото обаче е, че винителните форми на местоименията, означаващи лица (кого, когото, никого, някого, всекиго), несъмнено са в отстъпление (тук не коментирам личните местоимения). В съвременната жива българска реч те се заместват от съответните именителни форми (кой, който, никой, някой, всеки) и това не бива да се разглежда само като резултат от непознаване на книжовната норма. Отпадането на падежните форми на местоименията, означаващи лица, е част от един исторически процес, който е малко заплетен и сложен, защото е свързан както с разпадането на падежната система в българския език, така и с различаването на лице/нелице на граматично равнище [1]. За да не звучи последното съвсем абстрактно, ето как се прави разграничаването: Човекът [лице], когото настъпи, се разсърди. Моливът [нелице, предмет], който настъпи, се счупи. Все повече са обаче случаите, когато сме по-склонни да кажем кой вместо кого, който вместо когото и т.н., особено в разговорната, неангажираща реч (приемам, че интернет много добре я отразява): Глобалното затопляне – на кой му пука? Не може ли да питате “Мобилтел” на кой е този номер? Човекът, който обичаш, е тъжен. От гледна точка на историческото развитие на българския език това е закономерен процес. Нормата все още удържа винителните форми при част от местоименията, но вероятно не е много далече времето, когато ще се наложи да бъде преразгледана [2]. Ето защо в изречения като Има ли някого тук? употребата на винителната форма някого вместо някой (ми) изглежда като престараване или просто като нещо, което не се вмества в представата ми за естествена съвременна българска реч. Ако възнамерявате да ме атакувате, сега е моментът – имате подкрепата на съвременните български граматики. –––––––––––– * От диахрония (гр.) – проследяване на явленията, най-често езиковите, в тяхната историческа последователност. [1] Харалампиев, И. Бъдещето на българския език от историческо гледище. В. Търново, 2006, 104–131. [2] Всъщност аз споделям мнението на И. Харалампиев, че нормата на съвременния български книжовен език трябва да се съобрази с упадъка на граматичните форми, означаващи лица (Цит. съч., с. 131). Диахронично (6). Необходими ли са калките? Диахронично (7). Своеволия в преговорите между газа и газта Диахронично (9). Високи, сини планини

И какво аджеба следва от това твое твърдение? Вярвам на Тамарин, според когото Ако мнозиството от хората (или поне забележителна част) не употребяват правилно винителните форми, то фактът може и да доказва нещо.. Ти сигурен ли си че винаги употребяваш винителните форми (когато според правилото следва да ги употребяваш), и ако си сигурен - то как ще го докажеш на мен ..Покажи ми едно изречение, в което ги употребяваш

Проблемът очевидно не е в трудността за разбиране на правилото, а в нежеланието за разбиране/прилагане на това правило. Българите едва ли сме малоумни. Аз също едва ли съм малоумен, поне като човек на точните науки работя с различни "правила".. Като ученик, аз бях отличник по български език и литература (при класна учителка -преподавател по същата дисциплина), и няколко години участвах в кръжок по художествено слово..

Под каквото и влияние да е възникнало обръщението "вие" вместо "ти", към близките, то смятам е било възможно да се приеме и разпространи в обикновената реч, само ако и когато културата е развила висока степен на тази особеност, която авторите наричат "индивидуализъм" (извършила се в голяма степен и процент посочената трансоформация)

Излел е Делю хайдутин, хайдутин ян кеседжия с Домбовци и Караджовци. Зароча Дельо пороча Дериденските аяне,[1] [2], айяне, кабадаие: - Две лели имам в селоно, да ми ги не потурчите, да ми ги не почърните, че кога флезем в селоно, млого щат майки да плачат, по-млого млади нивести, дете ще в корем проплака. Гюлсюме Делю заръча: - Варди са, Делю, чувай са, канят са да та примажат, деридеренски аяне, аяне, кабадаие: сребърен куршум ти леят, та ще та, Делю, удрият. - Гюлсюме, любе Гюлсюме, не са е родил чилякън, дену ще Деля примаже.

Пояснение..В заглавното и първото съобщение, не визирах и не поставях за дискусия учтивата форма за обръщение към непознати (заб: нейното навлизане/използване не се дължи на трансформации в първичната култура, защото употребата и отразява, и/или е във връзка с архаични културни особености). Визирах замяната на "ти" (thou) с "You" ("вие") в английския език конктретно при обръщение към близки и познати. Тази замяна се дължи на посочената трансформация на първичната култура.

Имам неособено приятно подсещащото ме виждане, че неупротребата на КОГО, КОГОTO, НИКОГО, НЯКОГО, ВСЕКИГО, ДРУГИГО не е от незнание, а се дължи на причини от културен характер (дължи се на неразбиране на правилото, или на отхвърляне на правилото).. За нашата колективистична култура е по-нормално (преобладаващо) да дехуманизираме мислено непознатите/чуждите ни хора, по-точно - да не мислим за тях като за хора, или като за живи същества. Демек - липсва/подтиснато е разбирането за "одушшевеност". Въпреки че не мога да изброя повече от 5-10 имена на роднини, без да се затрудня /замисля, аз притежавам съшата преобладаващо колективистична култура и нагласи (защото живея в БГ).. Мисля тя е причината да не спазвам това правило ..Доколко правилото е "правило" е дискусионно: в тези връзки и постановка, то изглежда като формално правило, което е в противоречие с правилата, създавани от културата ни.. . Аха.. Какъвто народът, такава и държавата.

Общо пояснение/разяснение. Употребата на множествено число ("ние, вместо аз") когато коговорим за себе си, е феномен/конструкция, който произхожда от колективистичните култури. В нашият български случай директно отразява колективистичната особеност на културата т.е. колективистичното ни мислене, нагласи и ценности: В нашият случай и във всички случай на колективистични култури и " мислене"(т.е. нагласи, ценности) - използваме "ние", вместо "ти", защото и когато се приемаме за част от колектив; "виждаме се" като колектив, или търсим увереност като се представяме чрез колектива ни от близки, познати, и колеги, когато този колектив е който е различен от колектива на човека, с когото общуваме (когато човекът е непознат) Употребата (конструкцията) "вие, вместо ти" като обръщение към чужди (непознати) и/или високопоставени, е феномен, който също произхожда от колективистичните и/или неравновластни културни; В българският "случай" отразява (и не само в него) колективистичните и/или неравновластни културни особености. Непознатият се приема за част от колектив, по-скоро - в него се вижда колектив, различен от нашия. При формирането на индивидуалистични ценности и нагласи при англичаните, когато традициония колектив от роднини и близки, се е заместил с такъв, в лицето на непознатите, в английският език е протекла еволюция/трансформация: обръщението "вие", е заместило "ти", като обръщение към познатите и близките.

"You" навлиза в периода на норманското нашествие, и започва се използва като обръщение към висшестоящи персона и чужденци.. В същия период (в средноанглийският, и в ранния модерен (?) продължава да се употребява "thou" като обръщение към други лица, различни от тези, т.е в общуване с близки и познати. Промяната (подмяната) на "thou" с "You" в тезо случай се извършва по времето на разпадането на родовите връзки и транформацията на колекива.. Middle English: The name of Johan well prays I may Carol to St. John the Baptist — five 8-line stanzas (ababcdcd) with refrain, ‘It is a name of pryce’ and 4-line burden: ‘If thou be johan I tell it the / Ryght with a good aduyce / Thou may be glad johan to be / It is a name of pryce’ -- Early Modern English /Modern English Early Modern English/ Modern English Thou hast/ You have What hast thou?/ What do you have? Thou goest /You go Thou dost/ You do Thou be'st/You are

Марица е женско име (арменско, гръцко) http://www.eortologio.gr/data/bios.php/?id=1072 Не знам какво значи и какъв е произхода и, като име.. PS Тук го дават като име с арменски произход (аз познавам арменка с такова име) http://greeksurnames.blogspot.com/2009/11/blog-post_7489.html - M - (Pronunciation as in – Mother) - M - (όπως στην προφορά - Μητέρα) Mayda - Mayranoush (Sweet mother) - Mane - Manishag (Violet) - Mannig - Manoushag - Madlen - Maral (Deer) - Marem - Markrid (Pearl) - Marta - Margaret - Mari - Maria - Mariyam - Marineh - Maritsa - Marmar (Marble) - Maro - Makrouhi (Cleaner-female) - Medstikin - Medakse (Silky) - Meghranoush (Honey-sweet) - Meline - Melisend - Mlke - Mina - Morfia. Mayda - Mayranoush (μητέρα Sweet) - Mane - Manishag (Violet) - Mannig - Manoushag - Madlen - Maral (Ελάφια) - Marem - Markrid (Pearl) - Marta - Margaret - Μαρί - Μαρία - Mariyam - Marineh - Μαρίτσα - Marmar (Μάρμαρο ) - Μάρω - Makrouhi (Cleaner-γυναίκες) - Medstikin - Medakse (Silky) - Meghranoush (Μέλι-γλυκά) - Meline - Melisend - Mlke - Mina - Morfia.

Снимки на река Ибър (Рила) http://ivanvelov.snimka.bg/mountain/reka-ib-r-rila.142401

Причината за замяната на "Ти" с "Вие" е трансформацията (заместването) на традиционния родов колектив, с такъв, в лицето на непознатите.

Доколкото си спомням, в Омировата История има две балкански реки /едната е приток на Дунав?/ с имена "Марикус" (или подобни).. Това, заедно и с времето на появата на името насочват към възможни влашко участие /влашко-български? произход/ в преименуването (замяната) на името "Хеброс" с "Масрица" (при Георги Пахимер и Герги Акрополит). Името може и да е от гръцкия език (с гръцки произход?). Селище с име Марица има в Родос. http://maps.google.com/maps/ms?ie=UTF8&source=embed&oe=UTF8&msa=0&msid=212930575389069424928.00049b9e93254b9644e99

Първата крачка е възпитание на младите (деца, подоопечни, подчинени)/самовъзпитание в повече толерантност, и в повече емпатично мислене..(мислено да се поствяме в положението на другите) Трудно е (ясно е предполагам), но едва ли е невъзможно.. Преди една седмица бях в София (ходя често там, но отдавна не живея и не работя там) и забелязах наченки на такива нагласи и възпитание, в хората с които общувах (непознатите, и служителите в хотела, в който спах), предимно млади хора, или хора на възраст малко под средната, което ме зарадва истински..Има надежда..

Кога "You" започва да се използва като лично местоимение в единствено число? -Хипотеза: "You" ("вие") замества "ти" (thou, ти) като лично местоимение за второ лице единствено число, приблизително (паралелно/синхронно), в периода, през който английският словоред става твърд, а родовата терминология се о(у)простява... -Обща концепция/теория за твърдия словоред и опростената родова терминология /съчетана езикова и културологична гледна точка/: Смята се че периодът в който английския словоред става твърд, и родовата терминология в английския език се о(у)простява, съвпада с периода на развитието на индивидулистичните ценности, и нагласи . т.е периода на създаване на преобладаващо индивидулаистична култура, при която родовите връзки между хората са (били) разкъсани в значителна степен, и хората са развили определена езикова култура, насочена за общуване с непознати хора..Твърдият словоред се налага поради тази културна предпоставка: на хората се налага активно да обшуват с непознати и да се изразяват ясно и недусмислено за да бъдат разбирани/ самите те да разбират какво се казва.. Обащата концепция/теория напълно или с изключения се прилага за германския език, и за другите езици от култури, развили индивидуалистчни особеносоти..(холандски език, скандинавски езици, френски език) Тази концепция (логика) се прилага алтернативно, според нея в преобладавато родовите (колективистични) култури , т.е. културите които не са развили индивидуалистични особености, словоредът е "гъвкав" , вкл. позволява изпускане на думи от изреченият, и в тези езици има добре развита/запзена родова терминология..(руски, български, унгарски, и т.н.) Концепция на хипотезата за "You": "You" ("вие") замества "ти" (thou, ти) като лично местоимение за второ лице единствено число, в периода същата културна трансформация и поради генетично и онтологично сродни причини на причините за възникването на твърдия словоред и опростяването на родовата терминология /в процеса на дискусията, ако има такава, ще се опитам да конктретизирам причините и механизма им/ Връзки: 1) причини за културните различия - синтез на общата теория за междукултурните различия 2) Cultural Differences in a Globalizing World Michael Minkov 3) Cultures and Organizations: Software of the Mind Geert H. Hofstede, Gert Jan Hofstede, Michael Minkov С уважение..

Популацията на кучета в БГ е съставена от такива които се "плодят" на улицата, и са с неустановена породност и произход те коренно население, туземци.. Родители на тези кучета са същите туземци, и/или полубездомните, отвързани и некастрирани, кучета пазачи, които ги има навсякъде в БГ - промишлени обекти, нощни паркинзи, сервизи за коли, университети, болници, стадиони и дриги..Има такива кучета дори в дворчетата на/пред институтите на БАН из страната. "Изоставени" са кучетата в Западна Eвропа ..Забележка: касае за за изолирани случаи..Както се вижда от статията - в много страни няма такива кучета (no Stray dogs), или популацията на Stray dogs е екстремно ниска.. Нападенията на кучетата са за контрол и доминация (някой от тях са доста териториални) и не е задължително нападенията да са свързани с ухапване /нападенията може да са само за сплашване/ Липсва ни култура (като народ и управници) да се справим с проблема, пари се намират..

Коментар, взет от същия източник.. Напълно подкрепям мнението.. Няма как да сложим всички кучета под един знаменател и да ги нарочим за геноцид.. За Аспадианчо: аз също съм нападан от полубездомни кучета.. Имаше период, когато това се случваше по един два пъти на седмица ..пътят ми минаваше покрай кучета-зверилници.. Обоклучване на улици, нетолерантност към други хора, към животни, неспазване на законите, каране с бясна скорост - коренът на проблимите е един си и също.. Лош материал (човешки)..Чудно ми е защо се правим че не го разбираме (ако го разбрем има шанс да се променим, и България да стане бяла държава и бяло място), но явно ние предпочитаме да сме мазохисти и нихилисти..

Подкрепям напълно мнението. Преходът през втората половина 40-те години е сравнително безболезнен за мнозинството от българите* ..Говоря от лична позиция, но смятам че е по-скоро принципно вярно за мнозиството от българите*: дядо ми си е дал работилничката на народната власт (работилница с двама човека чираци).. За което нямаше големи (да не кажа никакви) тежнения/притеснения през остатъка живота си, и който (дядо ми) без проблеми си възстанови/продължи живота.. По време на социлаизма работеше и частно (освен т.н "държавна" работа) като мебелист в къщи, или на копертивни начала Работеше докато беше здрав.. *Става дума за т.н. "български егалитаризъм" (като черта, и като икономическа действителност: българите преобладаващо са "дребни" собственици), посочен от множество изследователи на народопсихологията/новатата история, и културата на българите. "Българския егалитаризъм" корелира или се доближава в голяма степен до т.н. в сравнителната културология особеност "гъвкавост/себезаличаване", но не само с нея../корелира с т.н. "външна причиност", също/ Интересно, може би в тази връзка е, че българите според сравнителните изледвания са "най-носталгично" настроената нация в света, /източна европа, страните от ОНД/ към социалаизма -- Баща ми, обичаш живота и близките си човек, се помина в средата на 90-те години на 57-годишна възраст, мисля поради изроените причини - лични притеснения, лошо здравеопазване (най-вече), и вероятно лично нежелание/невъзможност да се живее и продължи..Годината, в която почина баща ми, статистически беше "черна" за българите (и според хората, които се грижат за местата за вечен покой)..

Доколкото знам- да, правени са неуспешни опити за получаване на C-60 (C-70,..).. Ако работиш в системата на БАН например, в момента когато "кажеш" че си получил Фулерени, биха могли да ти се отворят, или поне открехнат няколко врати (в различни посоки) - в индивидулен план, или насочено към повече хора.. Би ли ми посочил думите, с които според теб "се заяждам"? Виж сега, в момента фантазираш /инсинураш нещо лично насочено, така че аз съм този който трябва да те помоля, това което ме молиш ти. ........... Мисля че отговорих и на трите ти въпроса.. С което смятам дискусията ни за приключена.. Всъщност няма да ти отговоря, каквото и да напишеш.

За "фантомче" http://www.springer.com/materials/book/978-1-4020-4572-1 Българските имена (Попов, Дайкова, Пройкова) тук са физици от Физическия факултет на Софийския университет, и доколкото разбирам, публикациите и работите им са в областа на математическите методи, и моделиране (теоретична физика).. Нямат общо с това, за което е дискусията..

Фактът че има хора в България които са работили с фулерени, не е еднозначен, с този, че са тези хора са получили фулерени.. Ако колежката ти не е публикувала нищо, то тогава нищо не е синтезирала.. В науката трябва да има доказателственост и проследимост..

Кой, къде, кога е получил фулерени в БГ?

Кой Тойнби? Тойнби какво общо има? В Германия, Австрия, Белгия, Холандия,.., Финландия, няма улични помияри.. Български ли не разбираш, що ли? Виждам че не си ходил по далече от Витоша, но защо не се заинтересуваш повечко по въпроса (и ако разбираш чужд език)? Какъв е проблема, как се решава, и други такива? .... http://www.fao.org/fileadmin/user_upload/animalwelfare/WSPA_RSPCA%20International%20stray%20control%20practices%20in%20Europe%202006_2007.pdf

да..