nik1

О, индексът на Джини в последните 15-20 години нараства във почти всички страни (с малки изключения, при някой от развитите страни), и всъщност не очаквам друго за България. По скоро се набиват на очи високите абсолютни стойности на коефициента на България (българският коефициент е най-висока абсолютна стойност за Европа, или с една от най-високите стойнсти в Европа), също така - динамиката на индексът за България (промяна от 50 процента за 5-6 години) Забогатяването, смятам е една от "необходимите" предпоставки за развитие на безродови отношения, а в нашият случай и конктретно за историческия период, смятам - най-важната, ако не единствената "необходима" предпоствка.. Друг е въпросът че тя може да се окаже "недостатъчна" (т.е. да не се развие безродова култура ), или че промените в културата ще са толкова бавни, че ще са необходими може би около 150 години за да развият безродовите отношения и ценности..Има различни сценарии, но със сигурност в момента културите на Южна италия, Гърция, Испания, Португалия, България и другите типично/преобладаващо родови страни в Европа, са по-малко родови, отколкото са били преди 50-100 години, когато страните/хората са били бедни а икономиките - повече аграрни.. ПС Тази оптимистична теория е възможен сценарии за в бъдеще, в което очевидно аз лично, не присъствам..

През последните 10 години в България има трайна тенденция на увеличаване на процентът на маргиналните хора http://www.nationmaster.com/time.php?stat=eco_pop_bel_pov_lin-economy-population-below-poverty-line&country=bu-bulgaria http://www.indexmundi.com/g/g.aspx?c=bu&v=69 --- PS Според Емил Хърсев Най-популярната мярка за икономическото неравенство е индексът на Джини, наречен на името на създателя си, италианския статистик Корадо Джини (1884-1965). Познат е и като коефициент на концентрацията и се изчислява в две версии - за концентрация на доходите и на богатството. Преди време (на 25. VII. 2001 г. във в. "Сега") Димитри Иванов настояваше да се замислим върху него, но малцина обърнаха внимание. В бъдеще тези размишления ще се налагат все по-често. Индексът на Джини измерва разликата между абсолютно равното разпределение и текущото съотношение на доходите (или богатствата) в обществото. За да го изчислим, отбелязваме на графиката какъв процент от целия доход получават най-бедните 10%, след това какъв процент се пада на най-бедните 20%, на най-бедните 30% и пр. Получената линия се нарича "крива на Лоренц". Ако всички вземаха точно по равно, тя щеше да е права линия под ъгъл 45 градуса (10% от хората вземат 10% от дохода и т. н.). Индексът на Джини е отношението между повърхността, заключена между кривата на Лоренц и правата на абсолютното равенство, към площта на десния триъгълник. Ако всички вземахме поравно, индексът на Джини щеше да е 0. Ако един вземаше всичко, а останалите - нищо, стойността му е 1 (100%). Илюстрацията под текста показва разслоението на доходите в България през 2001. Не личи обаче динамиката на показателя, а тя е важна.

Българите никога не сме били достатъчно мобилни /и предприемчиви/, но и нямаме шансове, нито култура, да станем достатъчно мобилни (в болшинството си), ако сме бедни (пак в болшинството си).. Освен ако не започнем да измираме от глад, разбира се, но и тогава се съмнявам, че ще е толкова бърза и адекватна трансформацията.. ..Средната класа в България е доста "рехава" и незабележима категория от хора..Много малко са работниците и служителите в България които взимат нетно над 1200 лева (или над 1500 лева..Това е приблизително най-долният праг на доходите на тези кето се смятат за средна класа в България.. ..По критерий за взети заеми (за жилища например) смятам е трудно да се определи какви са "границите"/процентите на средната класа в България - голяма част от хората използват и заеми от роднини, заедно със банковите заеми..

Не разбирам Китай какво общо има с темата? Пусни тема за Китай (ако искаш де), и там ще коментираме китайския "случай" и китайското Джини на какво и как се отразява..

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2172.html

Накъде "биеш"? Нещо подмяташ, но не те разбирам какво точно.. -- Имаш ли нещо да кажеш по темата? Какво означава за теб фактът че индексът на Джини за България е нарастнал в последните 5-7 години? Имаш ли нямаква "оптимистична теория" за българите и българия (теория, а не фантазия, или популистко мнение)...Ако имаш такава, как се вметства или връзва това нарастване в/с тази теория.

Индексът на Джини за България е нарастнал за последните 5-7 години от около 0,30 до 0,45. Как ще коментирате тази тенденция и резултат , с оглед на вашата собствена визия за България? За мен това е нещо доста негативно. С оглед на това че разтежът на БНП през ттози период е нисък, нарстването на индексът означва че е нараснал дела на по-бедните хора и съответно осредняване на българите в по-голям процент се отлага за някакво по-далечно и неопределено бъдеше (и ако не се банаизираме).. /ако нямаме действително обедняване при голяма част от населението, то имаме задържане на ниски доходи при тази част, за сметка на обогатяване на неголяма средната класа/. Моята лична "оптимистична теория" на българския народ "предвижда" забогатяване на голямата част от българите, което забогатяване да бъде предпоставка за развитие на безродовите отношения (за създаване на безродова, т.е. на универсална култура, или по-малко родова култура отколкто е сега, близка по този си индекс/измерение на западноевропейската), Това е условие и предпоставка България да стане по-добро и приветливо място за живеене, подобно място на белите страни в Европа. Място, където: да има взаимно отношение към хората на уважение, и зачитане между си; да има зачитане на законите от хората (не просто законите да се спазват от страх, когато има възмобност да "загазим", да ни хванат); да има се редуцира на корупцията, шуробажданащината, и да намалее на клановостта в политиката; да намалеят двойните стандарти при прилагане на нормативите и законите; да започнем всички да мислим, за чистотата на българските градове и улици; -- Накратко оптимистичната ми теория предвижда забогатяване* на българите и съответно намаляване на родовостта като предпоствка за редуциране на онези явления, които са свързани и корелират в най-голяма степен с с тази особеност културата ни.. *При богатите нации е възможно създаване на по-универсална култура и ценности, промяна на културата в универслна (главно защото когато нацията е богата, всеки член има възможност да прекъва родовоте си връзки); докато при бедните държави и нации това е невъзможно (при определени други условия, каквито при нас лиспват)- по-бедните хора разчитат в по-голяма степен на семейства си и родовете си за оцеляване..

Luria: In the Far North, where there is snow, all bears are white. Novaya Zemlya is in the Far North and there is always snow there. What color are the bears there? Uzbek peasant: I don't know; there are different kinds of bears. Luria: Listen. In Novaya Zemlya, all the bears are white. You are in Novaya Zemlya and you see a bear. What color is it? Uzbek peasant: How should I know? I have never been to Novaya Zemlya. A.R.Luria The Working Brain Luria, A. R. 1976. Cognitive Development: Its Cultural and Social Foundations A. R. Luria: The Neuropsychology of Praxis It never crossed Luria's mind, so far as I can tell, that a bunch of Russian academics, asking questions which clearly indicated that the Russians thought the Uzbeks were idiots, would meet with anything less than full and sincere cooperation. Consider the following dialogue (p. 112) with an illiterate peasant named Nazir-Said: The following syllogism is presented: There are no camels in Germany. The city of B. is in Germany. Are there camels there or not? Subject repeats syllogism exactly. So, are there camels in Germany? "I don't know, I've never seen German villages." Refusal to infer. The syllogism is repeated. "Probably there are camels there." Repeat what I said. "There are no camels in Germany, are there camels in B. or not? So probably there are. If it's a large city, there should be camels there." Syllogism breaks down, inference drawn apart from its conditions. But what do my words suggest? "Probably there are. Since there are large cities, there should be camels." Again a conclusion apart from the syllogism. But if there aren't any in all of Germany? "If it's a large city, there will be Kazakhs or Kirghiz there." But I'm saying that there are no camels in Germany, and this city is in Germany. "If this village is in a large city, there is probably no room for camels." http://dare.uva.nl/document/118225 This is illustrated in the above transcript of Luria’s conversation with Khamrak (p. 108), as well as in the following, in response to the problem ‘Cotton can only grow where it is hot and dry. In England it is cold and damp. Can cotton grown there?’ a subject responds (after first answering ‘I don’t know’): Abdurakhm, 37, illiterate. S: I’ve only been in Kashgar country; I don’t know beyond that. E: But on the basis of what I said to you, can cotton grown there? 36 CHAPTER 1. LOGIC, LANGUAGE AND KHAMRAK S: If the land is good, cotton will grow there, but if it is damp and poor, it won’t grow. If it’s like the Kashgar country, it will grow there too. If the soil is loose, it can grow there too, of course.

Процентът на вярващите (определящите се като вярващи) сред научния елит (елитът на науката, по-скоро) в развитите страни е около 10-25 пъти по-малък, от този на определящите се като вярващи сред обикновените, средностаистически хора. Възможнои обяснения на връзката: А) ако приемем че хората от елита на науката са част от общността на хора с най-висока интелигентност в дадената страна и култура, то смятам възможните обяснения на тези корелации са две. 1. Високата интелигентност на хората от научният елит (елита на науката) се явява "филтър" за всички видове нерационални и суверни вярвания. 2. Хората от елита на науката, са част от общности, групи, семейства, в които общности са "възпитвани" по един или друг начин критичното мислене, скептицизмът (включително към авторитети, каквито се явяват Църквата и Бога), също така стремежи и нагласи към усъвършенстване на персонално ниво. В резултат в тези хора се явяват по-образовани, и по интелигентни*. *Множество изследвания сочат че средната интелигентност при атеистите и скептиците в дадени страни, е малко по-висока от тази на хората изповядащи дадени религии и/или определящи се като принадлежащи към дадени деноминации. Също така се смята че общата интелигентност на всеки човек (наречна "g") се увеличава (т.е нараства) в процеса на обучение и израстване на младите. Въпросът доколоко може да се увеличи и развие тази заложена интелитност във всеки човек, чрез образование и обучение до времето на завършване на израстването, лично за мен не е ясен, но все пак тази тенденция съшествува.. Експериментите на Лурия са показателни в тази насока. Името "Узбеки" (необразованите и религиозни) в царска Русия е употребявано за синоними на "идиоти". Лурия прави изследване сред узбеките, и резултатите са повче от интересни: интервюираните узбеки не са могли да отговарят правилно на елементарни по деншните разбирания логически въпроси, с които въпроси днешните образовани узбеки нямат никавъв проблем... Знае се че също така че част от първобитните племена от Амазония нямат елементарни разбиранния за математика и математически дейстия (буквално не могат да съберат повече от 1 и 1, т.е събират 1 и 1, но срещат трудности при събирането на 1 и 2!), но такива "проблеми" нямат акултурите и модернизирани такива..

1. Вярата в "бог", или във "Висша сила" не е единсвеното "мерило" за религиозността на човека..Важно е също какво е мястото и ролята на религията в живота на дадения човек (за което нямаме сведения) Също така мисля следва да се прави разлика между "вяра в персонален бог (бог-личност)" , и вярванията на последните в друг вид бог/"висша сила"..По-точно, следва да се определи дали и в колко в случите имаме налице конктретната вяра от юдею-християнски тип (християство или юдеизъм), и колко от хората са показвали вява в безличен бог/сила.. Мисля че някои от последните имаха вярвания от втория тип, което е по скоро закономерно и нормално, защото принадлежат на гъвкави култури (с нисък индекс на MON).. 2 Ясно е мисля че говорим за изключения (е щом има изключения, има и "правило", или тренденция) Процентът на вярващите (определящите се като вярващи) сред научния елит (елитът на науката, по-скоро) в развитите страни е около 10-25 пъти по-малък (отношението зависи от индексът на културната особеност МON в тези страни), от този на определящите се като вярващи сред обикновените, средностаистически хора.. --- Мисля да пусна нова тема във връзка с второто..

--- Ето един абстракт от изследване, който синтезира ясно някои от причино-следствените връзки, за които по-рано стана въпрос.. http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0160289608001013

Само не мога да разбера защо ми изтрихте и този пост към Симпъл Стюпид? Вижте сега, за евреите: 1. Евреите не знам как са най-интелигентната нация в света, след като изследванията на IQ не го показват. 2. Евреите нобелисти принадлежат/идват от ниско религиозни култури и общества (и ако има значение - същите тези култури, от които идват нобелистите са преобладаващо "гъвкави",т.е. немонументалистични) Самите тези нобелисти са нискорелигиозни хора. Съчетанието "високорелиозен нобелист" е абсурд. /Религиозността на дадено обшество се определя като процент на хората, притежаващи абсолютна вяра в бог, плюс процентът на тези за които религията има голямо значение и място в живота/ 3. Високият IQ при евреите (като етнос) се дължат на първо място на генетични дадености, и второ, на причини от културен характер.. и четвърто: този тип сравнения са некоректни. Ако искаме да видим ролята/връзките между образованието и IQ трябва да сравняваме хора от "един вид", в случая евреи (за да са равни другите условия) - когато тези хора са образовани, и когато същите не са толкова образовани..

Сега, за религиозността. Явно никой в този форум (не визирам алавасарейро, който е доаейна на тези изследвания и познания) не е разбрал нещо конктретно за причините за вискоата религозност, дори и след 10-ките изписани страници по въпроса (жалко, че материалът ни е такъв) и продължава се пише нещо, колкото да не се заспи. Синтезирам пак: Общоприето (поне от институциите изследващи зависмосттите и явленията, и от голяма част от учените) се смята, че хората в по-бедните страни са по-религиозни от хората в по-богатите страни. Виждането е, че социалните патологии, и несигурност водят до по-висока религиозност, и че тези (социалните патологии, и несигурността) намаляват или изчезват при общото забогатяването на нациите.. Обаче.. тази идея и концепция отразява само един поглед/прочит върху причините. Алавасарейро е напълно прав- религиозността следва да се разглежда сравнително отделно само при богатите, и отделно - при бедните страни.. Тогава на пределн план излиза тази културна особенст която се нарича "монументализъм версус гъвкавост". Ако се развие по-далече концепцията, в тази връзка: вижда се че тази културна особеност "монументализъм" корелира /е причина!/ не само за високата религиозност, но и че нейната противоположност е причина за всички тези нагласи в обществата, които са свързани с учене и усъвършенстване, свързана е с ученолюбието на нациите.. От друга страна - ученолюбието и учението в голяма степен корелират с икономическия напредък на нациите (както обясних на стинка в друга тема: това че имаш пари или някой ти дава, е нищо в сравнение с това сам да решиш да учиш да образоваш нацията, и да правиш индустрии: икономическият разтеж на нациите и богатството се дължат главно на вторите нагласи и втория тип култура!) /САЩ е another ball-game, тя е богата стара, не заради монументализма на културата си, а въпреки него/ От друга страна ученолюбието и учението, в голяма степен корелират с това което наричаме национален IQ ..Общтата интелигентност "g" за всеки човек, (бил той от която и да е раса, и била тря каквато и била като заложеност след раждането на човека) се развива от около 60 процента до възможния максимум имено в процеса на ученето, и във времето докато човекът достигне пълнолетие (както казах - множество експерименти и най-вече тези на Лурия, показват че интелигентността нараства с порасването на човека, и е във връзка това доколко човекът е образован/респективно необразован и религиозен.. Или, в крайна сметка излиза че "религиозност", "IQ", "богатство на нациите" са свързани в някакви тесни причинно-следствени връзки и/или корелират както помежду си, както и с културната особеност наречена "монументализъм версус гъвкавост".

PS Катар: GDP per capita (PPP) US$ : 80 944 Иначе, има показатели и стойнoсти, които са "скромни", сравнено с Европа, вкл. страните от Източна Европа и ОНД (без най-южните, и най-бедните като Молдова и други, където образованието е в колапс), и страните от Източна Азия. (демек, сравнено със страните с гъвкави /немонументалистични/ култури) http://stats.uis.unesco.org/unesco/TableViewer/document.aspx?ReportId=121&IF_Language=eng&BR_Country=6340

Така е.. Свръх-богатите саудитчета са "по-слаби" ученици дори от бедните китайчета, северокорейчета, и са "по-слаби" ученици от не толкова богатите източноевропейчета (разбиране на материала, общи оценки, брой на завършилите средно образвание, брой на вишистите).. Интересно е да се изследват в тази връзка и също така продуктивноста, постиженията, и броя на учените, също и областите, в които се прави наука - при културите и обшествата с монументализъм/себеизтъкване, и тези с гъвкавост/себезаличаване.. САЩ (също монунеталистична култура) изглежда е по-различен случай (another ball-game) от богатите арабски страни от Залива.. Холистичните ("спокойни") американци са "открили" и приели, че могат да си купуват учени и мозъци и така да правят наука и върхови постижения../Въпреки това - в американските университети (и общество) има тенденция да се редуцират или "пренебрегват" много от областите на науката.. В много престижни университети не изучавават нито физика, нито математика./ --- Вероятно, немалката част от това което наричаме "софтуер на ума" (култура в 8- или 11- дименсионалния модел), индивидуално се формира като психологични реакции/отговори на нещо/"неща".. /това не предмет (все още) на изучване на културологията/

Фактът че за "високата религиозност", респ. за "бума на науката" има конкретни причини (начин на живот, култура, ценности, институции и норми на които общесвото отделя внимание; благосътояние), как променя "Как била иабуяла науката в съвремието и античността и как била подтисната в средновековието. И ето на религията е виновна." ? Не знам дали се "сещащ" че дискусията и спора от по-горе не са за това.. Ако не си разбрал: спорът е дали високата религиозност, и религията (в средновековния период и в новата история) "облагодетелстват" или "не", "бума на науката".. За "християнистите"- отговорът е "да" (горките дори ми изтриха последния пост, който беше в отговор на Симпъл Стюпид); за мен очевидният отговор е "не" (който е аргументиран обаче)..

http://www.novinite.com/view_news.php?id=131093 Bulgaria's 2011 Wheat Production Surpasses Expectations Bulgaria's agriculture sector has achieved a higher wheat yield in 2011 than was originally expected, according to Agriculture Ministry data. As the harvesting campaign around the country is wrapping up, with 99.4% of the plots already harvested, initial data shows that a total of 4.25 million metric tons of wheat have been produced in 2011. The average yield per decare is 409 kg, compared with 360 kg in 2010. This is an increase compared with 2010 when Bulgaria's wheat output was 4.09 million metric tons, according to final data. However, this year Bulgaria has produced 30% more high-quality wheat that is suitable for bread, reaching 53% of the total yield, according to Bulgaria's National Grain Service. Northeastern Bulgaria and especially Bulgaria's main grain-producing region Dobrudzha boast the highest yields regionally. The District of Dobrich has produced 525 000 metric tons of wheat, the District of Pleven – 390 000 metric tons, the District of Veliko Tarnovo – 256 000 metric tons, the District of Varna – 252 000 metric tons, the District of Ruse – 250 000 metric tons. The District of Silistra has the highest yields – 489 kg per decare, Dobrich – 472 kg per decare, Razgrad – 465 kg per decare, Pleven – 464 kg per decare, Varna – 411 kg per decare, Ruse – 439 kg per decare, Targovishte – 415 kg, Vratsa – 406 kg, Veliko Tarnovo – 404 kg. ----- средният добивът варира в някакви граници (около 3 до 4 тона за хектар) във времето (разгледано за определен период), като е зависим от климатичните условия ftp://131.175.31.10/users/Giorgio.Guariso/papers/Yeld%20climate%20Bulgaria.pdf Да разбирам ли че добив на пшеницата от "7000 +" килограма на хектар, е върхова стойност в България (не е надвишена досега)?

Westley, Kieran and Dix, Justin (2008) The Solutrean Atlantic Hypothesis: A view from the ocean. Journal of the North Atlantic, 1 (1). pp. 85-98. http://www.scribd.com/doc/19002252/2008WestleyThe-Solutrean-Atlantic-Hypothesis-a-View-From-the-Ocean (....) Synthesis and Conclusion The information above reveals a number of ob-stacles to the hypothesized migration, specifically concerning the mechanism of dispersal: movementalong the edge of the sea-ice in the North Atlantic.These can be summarized as follows: 1. There was less sea-ice at the LGM thancommonly believed, with large zonesof the North Atlantic and, in particular,the Bay of Biscay experiencing less than1–2 months of sea-ice per year on average.Thus, we question whether sufficient iceexisted to permit the development of anintensively ice-based subsistence strategyor to allow hunters to travel all the wayacross the Atlantic within a single year. 2. The greatest ice extents of the Late Pleisto-cene took place at Heinrich Events 1 and 2 However, both events were characterized by low marine productivity, which in turnargues against a marine-based migration.Moreover, a migration during Heinrich 2 increases the time gap between Solutreanand Clovis assemblages to 10,000 years,while the Solutrean overlap with Heinrich1 is minimal, i.e., very few Solutrean sitesactually date to 17–18 cal ka BP. 3. The pattern of LGM ice cover raises the possibility that the annual ice melt patternmay not have been synchronous across the North Atlantic. More specifically, an ice-free channel in the central Atlantic mayhave expanded, splitting the ice-edge. If Solutrean hunters were indeed followingit, they were more likely to move norththan west across the Atlantic. 4. Dominant wind and current patternswere against the direction of dispersal.Although overcoming them was not im- possible (i.e., by paddling or sailing), itwould have increased the journey timesmaking it less likely that any migrantswould have reached the central Atlanticwhile the ice-edge there was intact. 5. Consistently high marine and ice-edge productivity should be regarded as a pos-sibility not as a given. There is no doubtthat marine resources existed in the Bay of Biscay and all along the exposed Atlanticmargin. However, the main contention isthat evidence for the level of productiv-ity advocated by Bradley and Stanford(2004), particularly in deep ocean watersthat characterized the vast majority of thehypothesized dispersal route, is simply notthere. The well-documented dynamism of Late Pleistocene climate in conjunctionwith the sensitivity of a sea-ice basedecosystem is more likely to have resultedin much more variable productivity levelsacross both space and time. Although thiscan be argued to have been a driver for movement (i.e., migration in responseto movement of prey), it can equally beregarded as a barrier (i.e., areas of low productivity inhibit dispersal). 6. Any migrants that made it across thehypothetical ice-edge corridor were con-fronted by a very different landscape tothe one they had left, specifically onedominated by a continental ice sheet. Thisenvironment was a harsh and potentiallyunproductive landscape (certainly for theareas of exposed land), and we questionwhether there would have been any desireto stay. On the whole, it should be clear from the abovethat the paleoceanographic and paleo-environmen-tal evidence do not provide unequivocal support for the Solutrean ice-edge expansion into the Americas.In this instance, the lack of a corridor would imply that dispersal was impossible, or that the Solutreanswere capable of deepwater, trans-oceanic voyages,without any terrestrial support. In conjunction with the lack of evidence for this capability and the archaeological critiques of this hypothesis (e.g.,Straus et al. 2005), it seems unlikely that this dis- persal event occurred. Nevertheless, there remain two issues arisingfrom Bradley and Stanford’s (2004) hypothesis thatare well worth bearing in mind. The first concernsthe role of ice, which seems to be much neglectedin discussions of Paleolithic society. After all, giventhe recurrent stadial and glacial episodes of thePleistocene (Van Andel 2003), more sea-ice than present may well have been the norm rather thanthe exception. Considering that people were livingin NW Europe since at least 700 ka (Parfitt et al.2005), were in the High Arctic (≈70°N) by 30 cal kaBP (Pitulko et al. 2004) and Beringia by at least ≈14cal ka BP (Bever 2001), it is highly likely that they encountered sea-ice on a regular basis. This then raises questions of whether it was used, and if so,how it was used and how past people adapted as it changed over time.Secondly, the role of ice in facilitating move-ment should also not be ignored. Much of thediscussion on the colonization of the Americashas described a coastal or maritime migrationwith little discussion of what this entails beyondthe use of boats. However, ice could have beenvery important in relation to the more commonly hypothesized Beringian and Pacific Northwestroute. Here the paleo-climate evidence supportsthe existence of significant volumes of sea-ice inthe Sea of Okhotsk, Bering Sea and Gulf of Alaska between the LGM and Clovis (e.g., De Vernal andPedersen 1997, Katsuki and Takahashi 2005, Kien-ast and McKay 2001, Sakamoto et al. 2006). It is conceivable that sea-ice based travel and subsis-tence was an important part of a coastal adaptation here, and indeed it could have provided the uniformmegapatch-type environment that some consider a prerequisite to coastal migration. Note, for ex-ample, the recent suggestion that coastal migrationalong the Pacific coast of the Americas was aided by a “highway” of homogenous habitats created byu biquitous and productive kelp forests (Erlandsonet al. 2007). Further, it could have also allowed circumvention of the coastal ice sheets of southern Alaska and British Columbia, although in this in-stance, the ice should be seen as an extension of thecoastline rather than a bridge spanning the ocean. To conclude, it is clear from the paleoceanograph-ic and paleo-environmental data that the LGM NorthAtlantic does not fit the descriptions provided by the proponents of the Solutrean Atlantic Hypothesis. Al-though ice use and sea mammal hunting may have been important in other contexts, in this instance, the conditions militate against an ice-edge-following,maritime-adapted European population reaching the Americas. The approach and data described in this paper are relevant not only in the specific case, butalso on a wider scale. For paleo-coastal societies, the nature of the offshore environment is as importantas the onshore; hence, knowledge of the state of theoceans is critical to our archaeological understand-ing. This fact is particularly significant given thatarchaeological work has been consistently pushingthe onset of coastal/marine resource use back intothe Pleistocene (e.g., Marean et al. 2007), a periodcharacterized by ever-increasing quantities and reso-lution of paleo-environmental data that show an arrayof environmental changes, often of large magnitude,operating both on land and at sea. Archaeologistsshould therefore be prepared to engage as muchwith the paleo-environmental and paleoceanograph-ic records as with more conventional archaeologicaldata. This conclusion does not necessarily meanthat they should independently collect or generatethe relevant data, but rather should be aware of itsexistence, be able to understand and integrate thatinformation with the archaeological record in an ef-fort to attain a more balanced view of prehistory.

Ако допуснем че наистина е имало такова придвижване на група или групи хора: Хипотетичното придвижване по "ръба на ледника" е невероятно Хипотетично, ако е имало миграция, то тя е била извършена по суша или по море...Всички познати в историята човешки миграции, били където били, и били когато били, включително и тези в Новия Свят са били извършени по суша, или по море. Иначе.. Популация или група имигранти, по-малка от 24-30 човека, би се "затрила". Симулациите показват че за да се извърши възпроизводство и последваща колонизация на нов континент, минималният брой човешки индивиди трябва да е 24 (по спомени, и бройката може да не е точно тази, да варира)

Ако мислиш че скучния ти, инфантилно-агресивен и демагогски подход ще ме впечатлят, объркал си човека, умнико.. Защото, цитирам това върху което опонирам, и с което не съм съгласен, умнико Високата религиозност, "умнико", е антагонистична на науката: високата религиозност "прави" хората по-малко учени, отколкото биха могли да бъдат ако не бяха религиозни.. /Връзката е и обратна, ама това ще е висока топка за теб../ на кривата ракета космосът и е крив.. "Статистиките" са сериии от изследвания от престижни университети и автори.. "Висока религиозност" се казва, не "вяра". Поне да беше прочел какво пиша, или какво се пише в публикациите..И не го казвам аз..

Бих добавил в списъка от заглавието: + "Иранисти" + "Християнисти" ("християно-центристи") Някои от личностите пишещи във форума, съчетават две, или повече от две "нагласи"..(като "живата легенда" КГ125) ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------- ПС Също така: някои западни автори наричат "тезата на Резун" - "ревизионистична", така че е възможно "резуновизмът" да представлява течение на "ревизионизма" ;)/ Хипотетично е възможна комбинация "автохтонист - иранист" : човек, които смята че българите произхождат от ираноезични, населявали първоначално балканите, и в последствие върнали се в земите на своята прародина

Твоят "пилотаж" не го бива, мой човек..Ето какво точно си написал: "Да не пречи", е различно от "да допълва".. Второто предполага "проникване и зависимост", а първото "независимо съществуване".. и все пак, вместо да извърташ и спориш, безсмислено(поне аз не съм очарован от нищо от теб), предполагам можеш да помислиш сериозно върху това дали някои връзки не са строго отрицателни (например връзката "нива на религиозност" - "наука (по-скоро степен на образованост)" и "нива на религиозност" - "интелигентност" са "отрицателни".. Ето малко изследвания (знам че демагозите бягат от такива), но все пак: цък цък Ето едно интересно и съдържателно според мен, мнение (мое е, но само някой от моите ми се струват такива) във връзка с по-горните цък corrigendum към по-горното

Ахам..Концептът е аналогичен: "търсиш" нещо, което според теб представлява "душата", и след като не го намираш, заключаваш че "душа няма"..

ти пък как, кога и като какъв ме "опозна"?

Това си е чиста проба демагогия и извъртане..Какви и кои са били първите учени и какво е било "началото" няма връзка с твърдението ти че "науката не може да съществува без религията"..