nik1

Художникът е Хож-Ахмед Абдул-Саламович Имагожев.. http://www.gazetaingush.ru/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=9&Itemid=11&limitstart=128 Вождът е.. вожд

Това е ителменка. Ителмените са коренно население на Камчатка. Наричани са "руските индианци". Те са малоброен етнос, застрашен от изчезване. Повечето са смесени с руските преселници (тях ги наричат "камчатали"("камчадалы" по руски) и са рускоезични. Малка част (несмесените) от тях говорят, все още, на езика си. http://www.ntv.ru/novosti/171219/ Изображения: http://www.google.bg/search?q=%D0%98%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%AB&hl=bg&client=firefox-a&hs=WCh&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=np&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=U0FsT5uELo_NswbD3Ny7Ag&sqi=2&ved=0CE4QsAQ&biw=1024&bih=636

Фактите за мен са еднозначни: българите, в следпубертентна възраст, в болшиството си - независимо от ранга, положението си, и богастовото си, живеят скромно и са скромни, не се изтъкват, а гледат да се слеят с останалите.. "Приписването на положение" при българите, е опит за излизане от хала си/им, не е нескромност ..Типичен слуай за приписване на положение е когато небогат служител си купи директорска кола втора ръка, или скъп мобифон, или когато обикновена, скромна жена се облича много официлано и стилно, преди да отиде на работа или да излезне,.. -- Не съм съгласен и с пропонирането на липса на ученолюбие при българите (ако това се пропонира), въпреки че елементът съчетаване на "полезното" (да научим нещо и да се усъвършенстваме) с другото "полезно" ("учи, за да не работиш") си съществува.. -- Българите са работливи (ако се пропонира че не са работливи), но не са трудолюбиви : не обичат труда, но в същото време работят много (според всики сравнителни изследвания), защото "мразят" (не обичат*) да почиват.. *българите не обичат да почиват и да отделят време за себе си, защото: -са нещастни със семействата си, и в свободното си време (българите сме една от най-нещастливите нации в света) -защото в културата ни не се толерира бездействието и мързела ("който не работи не трява да яде") -защото са бедни

+ !

Ваша ли е публикацията?

Наричани са в публичното пространство "индианци", и при тях се намират успоредици с атабаските, без обаче те да са родствени с тях..

Молодая россианка - "негорожанка". Чувство нескрываемого недоверия заложено у большинства с младенчества. Красноярский край, с. Чуриново http://photopolygon.com/snaps/details/7360

по сценарии от темата "Познай това животно".. http://photopolygon.com/photo/fit/2484/7360/39987.jpg.700

Това няма нищо общо с българите..И с тезата, която развиваш и пропонираш ("преклонена глава сабя не я сече"): Да си хитър, умен и гъвкав, и без достойство, не е нито "лошо", нито е "добро"..За нас и нашите условия е "добро" (полезно), но е нещо което може да "вредно", с оглед на това за къде сме се "запътили", къде искаме да "отидем".. "Най-доброто" (полезното) за нас, смятам е болшинството разбираме, и знаем за тези си национални особености, и не ги харесваме, и следователно имаме шанса да ги променим

Тази интерпретация и "поглед" за мен не променя характера на причините и съществото на за митотворчеството. При различните условия, различните култури реагират различно.. При влошаване на условия, и при кризи - възможното нарастването на митотворчеството е реакция за "избягване на несигурността" (последното е културна особеност, и измерение, както споменах). Обективно няма абсолютно спокойна култура (с индекс 100), и в този смисъл, при всяка култура сама за себе си процесите биха били засилени.. Когато се "намират" или се говори за/дискусират се/ "комлекси" (колко са големи, и какви са точно), "балканщина", "софтуер на ума" смятам следва и може да се използва апаратът и теорията на сравнителната културология../Както, когато дискутиране или намираме материални артефакти, изполваме археологията, или когато дискутиране език - изполване езикознанието/.. Видимо бурното развитие на митотворчеството при сърби и македонци след падането на тоталитаризма, е "наместване в границите" (зададени от културата, и реагираща на конктретните условия), след отпадане на монополната роля на социлиалистическата наука и тези. -- Конкретният случай с календара, е типичен случай на "приписване" на някакво положение (приписване на ролята на първосъздатели), и дори мисля че тази идея е изказана още преди падането на комунизма.. /Почти съм убеден, че Джон Атанасов беше "побългарен" в публичното пространство и култура, още преди падането на комунизма/ ПС "Комлексите" и "комплексащината" в дадена нация (култура) са прояви на една особеност, която Хофстеде (по скоро Минков) нарича "себезаличаване/гъвкавост версус себеизтъкване/монументализъм"..Всички предимно гъвкави/със себезаличване култури имат "комплекси" и са с ниско самочувствие ..и независимо от моментите условия.. Тази особенсст се е появила в праисторческите времена, и е консервативна).. Предимно гъвкави/със себезаличаване са всички балкански култури..

На мен лично не ми е известен случай от историята полуномади и номади да създат календар,.. камо ли "най-точния".. Някой е интепретирал тенденциозно фактите (премълчал е част от тях), и е така "присвоил" произхода на календара, вместо да се обясни, че прабългарите са използвали най-точния (според Юнеско) китайски календар Става дума за китайския такъв http://en.wikipedia.org/wiki/Chinese_zodiac http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%B7%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA

PS Митотворчествата, свързани с произхода, по-точно митовете и митоворчествата за "чист произход" (определен, ясен, еднозначен) произход", и тези митове и митотврочески тенденции, при които се "отграничава" произхода от този на "другите" (например от този "неарийци", от този на "тюрки", и т.н.), са продукт на една друга културна особеност на нациите/обществата, която културна особеност Хофстеде нарича "избягване на несигурността" (Минков нарича тази особеност - "тревожност"). В българския случай (и не само при българите), като трежовна, но и родова култура и култура с приписано положение, съшествуват двата (трите) вида митотворчество и двата (трите) типа митове: - митове и митотворчество за "велики предци" (образно казано - при тях съшествува изтъкване на въображаеми качества на предците), и "велики постижения" на тези предци.. - митове за ирански или друг* произход, различен от този на тюрките * включително съществува мит че българите са "създадени" (имат своя първопроизход) като веннослужещи в състава/под командаването на Рим.. (Тезата е на познатия с ника си bozman съфорумец - митове за чист произход (чисти тюрки/хуни, респективно чисти иранци, или други)

Нищо не каза..

Кой ти е казал, че митотворчеството е българско "изобретение"? Всички родови култури и култури с "приписано положение" - митотворят. "Немитотворчетвото" е сравнително ново явление (от новата, и най-новата история), и се проявява само при културите (обществата, нациите демек), които вече са станали безродови. Иначе мога да ви пиша с часове какво митотворчество и какви митове има на Балканите, в Русия, в страните от Средна и Централна Азия (страните от ОНД).. /понеже съм участник в разни форуми/.. Ако бях написал, че културата ни е преобладаващо "родова" /"партикуларна" по терминологията на Минков, и на Тромпенаас/, вместо безродова /"универслна"/, ти щеще ли да бъдеш по-доволен? Това че не разбираме и не познаваме културата си, и изобщо културата, не значи че културата няма връзка с митотворческия процес..

Mитовете за "велики предци" и "велики постижения" ще ни "тровят" (в популярното пространство и форумите - поне) дотогава , докато културата ни стане преодладаващо универсална, т.е. преобладаващо безродова* ("индивидуалистична" по Хофстеде), и преобалдаващо achievement-oriented (Achievement versus Ascription**). * Universalism vs. Particularism. ** Възможен превод на български на особеността "аscription-oriented": "приписано обществено положение"

Не съм много съгласен, че се отнася за всички собственици на реални активи, генериращи принадена стойност, а само за тези които са в "средата" на доходното разпределение (и вероятно тези от тях които осъществяват някаква стопанска дейност - директно са свързани са с управлението на тези активи ?).. Ако има нужда от допълнително поясняване (или дискусия) - то според мен те трябва да се отнасят до 1) определянето на ясни и/или принципни граници на доходите на "средата", но най-вече: 2) дали останалите хора с доходи по "средата" са средна класа (познавам немалко служители и работници в България, които имат нетни месечни доходи (заплати и бонуси) в долния край на "средата" (да кажем над 1000-1200 лева), спорно е дали те са "средна класа", след като се явяват наети.. Допускам, че в определени периоди или при определени условия/страни - средната класа е по-силния "мотор" за генериране на разтеж, отколкото са процентът/часта от процента, "богати" (милионери).. Тази теория според мен не може да бъде наречена "оптимистна"..

Визират се мисля богатите индустриални страни в последните няколко десетилетия, до днес.. http://www.imf.org/external/pubs/ft/fandd/2011/09/Berg.htm Не се визират мисля, и аз лично не визирам страните и народите извършващи преходи и трансформации - от социализъм към капитализъм, от феодализъм към капитализъм, от аграризъм към промишленост.. Процесите при тях най-вероятно са други, и данните не са достатъчни/адекватни..

Къде според теб се греши при извършването на анализите и синтезите, които показват отрицателни корелации? -- Някакви изследвания, които показват права корелация? -- Струва се логично (поне от първо "четене"), че е възможно да има спад в потреблението и/или производството/услугите и съответно разтежа в периодите, в които нараства дела на хората, имащи ограничени възможности да правят бизнес (да вземат кредити), и в които нараства дела на хората с ниски покупателни способности.. Причинно-следствената връзка хипотетично може да е "двупосочна": по време на периодите в които разтежът намалява, се увеличава процентът на хората, имащи ограничени възможности за правене на бизнес, и процентът на работещите/заетите (*и/или правещи бизнес), което води до обедняване (на тези хора), съответно води до нарастване на неравенството.. http://cesifo.oxfordjournals.org/content/49/4/527.abstract Inequality and Economic Growth: A Global View Based on Measures of Pay (...) We find evidence that generally supports Kuznets' specification for industrializing countries: pay inequality tends to decline as per capita income increases, though with some tendency for the relationship to curve up for the richest countries.

"The human race loses another child" /става дума за бурманските пигмей - t'rung (taron)/ http://www.npr.org/programs/morning/features/2001/oct/myanmar/011017.myanmar.excerpt.html http://www.canyonsworldwide.com/tibet/tibetNewsletter/Pygmy%20Newsletter%20-%20The%20Search%20for%20Dawi.pdf

Мегафауна има и в Индия..При изполването на аргумента "приспособеността на африканските животни към човешкото присъствие", излиза че Индия и Африка трябва да си оспорват първенството, а ако включим и бизоните, то Северна Америка също става кандидат.. (което не твърдя или не намеквам нищо, освен това че аргументът е хлъзгав)

Няма обещание за инвестици от страна на Катар, има само намерение за инвестиране, което ще бъде направено евентуално след споразумяване/рамкиране, и договаряне на гаранциите.. http://www.dnevnik.bg/biznes/2012/03/14/1787609_premierut_na_katar_predlojil_na_bulgariia_sporazumenie/ Български и катарски представители са започнали работа по изготвянето на рамков документ, който ще даде възможност катарски инвестиции да влязат в страната ни. Това е съобщил пред български журналисти министърът на външните работи Николай Младенов, който е част от българската делегация в столицата на Катар, Доха, водена от премиера Бойко Борисов. Външният министър разговаря с държавния секретар по външните работи на Катар Халед бин Мохамад ал Атия, съобщи БТА. По думите на Младенов това се прави по предложение на премиера на Катар, който е поискал да се фиксират рамките на първоначалните катарски инвестиции в България и държавите да участват във всяка форма на споразумяване, за да има и гаранция. В разговора между двамата е обсъдено такова споразумение първо да се направи за туризма, земеделието и инфраструктурата. Очаква се след приключването на отделните срещи да се направи преглед и да се определи график, в който катарски представители да пристигнат у нас и да разгледат потенциални проекти.Очаква се до май месец да има готовност това рамково съгласие между двете държави да бъде подписано, каза Младенов. По думите му това ще отключи възможността на катарските инвестиции да влязат в страната ни. По-рано през деня министърът на икономиката Трайчо Трайков откри бизнес форум, в който участваха представители на 100 български компании и нито един представител на поканените 500 местни фирми. Няколко часа по-късно от министерствата на земеделието и на икономиката изпратиха съобщения за проявен интерес от катарския бизнес в областта на земеделието. От транспортното министерство пък съобщават, че министър Ивайло Московски е представил пред въпросния форум възможностите за концесиониране на български летища и пристанища. Той обяснил, че обекти, които могат да бъдат развивани чрез концесия, са летищата в София, Балчик, Пловдив, Горна Оряховица, както и части от пристанищата във Варна и Русе. Премиерът Бойко Борисов пък е предложил на катарския си колега шейх Хамад бен Джасем бен Джабер Ал Тани катарски инвестиции да се включат в няколко инфраструктурни проекти като възстановяването на летището в Балчик. До 3-4 месеца се очаква катарският премиер да посети България и да се финализират решенията по обсъжданите днес инфраструктурни проекти, допълват от транспортното ведомство. Сутринта Николай Младенов и министърът на отбраната Аню Ангелов са разговаряли с началника на генералния щаб на Катар генерал-майор Хамад бин Али ал Атия. Има подготвено съвместно споразумение между двете министерства на отбраната, каза министърът на външните работи. Към него обаче трябвало да бъдат добавени някои детайли. Катарският началник на отбраната е поканен да посети изложението "Хемус". Заявен е интерес и към българските военни училища, обучението на кадри, медицинско сътрудничество и възможността въоръжените ни сили да тренират заедно. ---- За "вредите от привличане на инвестиции" не съм чувал, или чел да се пише някъде, освен в българските форуми (всъщност в българските форуми се пише всичко, та може да излезне от тези форуми, че ще има "вреди" от катарските инвестиции)

Income Inequality and Economic Growth in the U.S.: A Panel Cointegration Approach Mark W. Frank, Ph.D. Department of Economics and International Business Sam Houston State University Box 2118 Huntsville, TX 77341 Email: markfrank@shsu.edu http://www.shsu.edu/~eco_www/resources/documents/IncomeInequalityandEconomicGrowth.pdf Ugo Panizza Income Inequality and Economic Growth: Evidence from American Data http://pws.iadb.org/res/publications/pubfiles/pubWP-404.pdf Economic Growth and Income Inequality Simon Kuznets http://courses.nus.edu.sg/course/ecshua/eca5374/Economics%20growth%20and%20income%20inequality_Kuznets_AER55.pdf -- Income Inequality and Economic Growth Pak Hung Mo Kyklos Volume 53, Issue 3, pages 293–315, August 2000 http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/1467-6435.00122/abstract -- ПС При богатите страни връзката "неравенство в доходите" - "икономически разтеж", изглежда е отрицателна.. При някои от развиващите се/бедните страни - изглежда има и други вляещи фактори и явления, (освен тези които предпоставят тази връзка в развитите страни), които от своя страна се "конкурират" с последните, и връзката става положителна (поне докато тези страни забогатеят до някаква степен) Не при всички бедни/развиващи се страни е така обаче, при повечето изглежда връзката е отрицатела: http://www.felagshyggja.net/deiscu.pdf

Мислех да питам какво му е лошото да си живеят отделно и "федерално" (щом не могат да живеят заедно де), но при такива "смислени отговорчета", смятам да спестя този въпрос..

Интересно е че в югоизточните диалекти/говори се среща "ц" http://www.vmro.net/giliev/sls/sls_4b.html цръв - червей (торен или дървесен) црън, цЪрна- черен, черна црево" вм. "черво" "цръква" вм."черква". В странджансиките говори тези думи също се изполват Замислям се тези две думи: цирИкам (чирикам?)- карам се, викам, пищя цирей (чир, чирка?)- подутина, възпаление на кожна точрбичка