nik1

Айде пак.. Западните ни съседи са етнически македонци и етнически албанци.. Попитах кои имаш точно предвид и какво опрределяш като "хубаво" (аз имам конткакти с албанци, така и македонци) На тебе явно ти е трудо да комуникираш (зададох ти два ясни и прости въпроса), така че за това кой има проблем и какъв е той, нека другите да преценят, става ли?

Не разбирам каква е връзката на този отговор, с въпроса..

Кои са "хубавите" хора: албанците или македонците? Какво им е "хубавото"?

Не разбрах защо се нахвърлихте върху социоложката и статията, и какво според Невски е "розовото", в това което е написала? Аз ли не разбирам български, или както винаги, не се чете(мнозиството), ами се "скача"?.. ..Стигна ли някои до този ред? Статията е много добра според мен, и това смятам може да се разбере, стига да се прочете цялата, а да не се кряка и скача след първия прочетен ред, според който циганите не са "животни" и/или "престъпници".. -- Естествено е, че в силно родовите, бедни и патрархални общества жените (съпруги и дъщери) са втора/по-долна категория хора от мъжете (независимо дали става дума за Китай, Афганистан, Индия, Африка, Балканите преди 100 години,и т.н...), и не знам какво ви учудва този факт при циганите? --- Предлагам да се върнем на темата за индексът на Джини.. Добре е да дискустираме и това какво влияние върху обществото, оказва фактът/тенденцията че богатите (не средната класа, а богатите - хората които правят милиони на година, и/или имат активи за милиони), стават по-богати .. /Това е просто факт и констатация, и мисля че всеки от пищешите, които има някакъв по-дългосрочен "поглед" и познаване на такива богати хора в България, може да го потвърди/.. Как се отразява тази тенденция на икономическия разтеж (и общо тенденцията за увеличаване на индексът на Джини) в България например? Отразява ли се изобщо, и в каква посока? Въпросът е комлициран и сложен, но като отправна точка, може да се види тази публикация: http://pws.iadb.org/res/publications/pubfiles/pubWP-404.pdf Корелацията определено е негативна за САЩ.. За сега не се наемам да правя предположения или синтези за това каква са точно, и какви са посоките на причино-следвените връзки..

http://e-vestnik.bg/5912 Д-р Илона Томова: Раждаемостта сред ромите е намаляла 2 пъти. Най-ниска е при жените с образование 31 Март 2009 Зина Соколова Д-р Илона Томова. Снимка: авторката Социоложката д-р Илона Томова е старши научен сътрудник в Института за изследване на населението при БАН. Тя е сред най-видните изследователи на ромската общност в България. В своята научна работа тя обръща внимание на господстващите стереотипи и разпространени предразсъдъци по отношение на ромите. Работила е в Института по социология към БАН, на който е била зам.-директор. - Госпожо Томова, какви са митовете по отношение на раждаемостта при ромите? - Обикновено около избори започва страшен ажиотаж за това как до 50 години българите ще изчезнат, как в тази страна ще има само роми и турци… Колко кошмарно висока е ромската раждаемост, колко „нецивилизовани”, „безотговорни”, „мързеливи” са ромите, колко безотговорни са като родители, как трябва да се направи стратегия, която да насърчава българската раждаемост и да ограничава ромската. Използват се всякакви евгенични препоръки. - Какви са тези методи? - Евгениката е наука за контролиране на раждаемостта от гледна точка на това да се възпроизвеждат само „най-добрите” и да се ограничава раждаемостта при „аутсайдерите” - едно много расистко схващане. Това са нагласи, които съществуват още от времето на Платон. Много усилено се използват по време на нацисткия режим. За съжаление и днес много често се чуват гласове на политици, на журналисти, чийто призиви звучат по този начин. - Бихте ли дали примери? Какво ви притеснява? - Когато се говори за ромската раждаемост, се употребява биологичен жаргон, който дехуманизира групата. Непрекъснато се повтаря как те раждат като мишки, или като зайци, как при тях се възпроизвеждат трикратно поколенията на всеки 15 години, което няма нищо общо с истината. Дори социологът Михаил Мирчев преди 5 години съобщи, че 70 процента от родените в България деца са били родени от циганки или туркини – данните бяха от негово изследване. Ако това е така, те би трябвало да раждат всяка година по 5 деца, което просто няма как да стане. Чудесно си давам сметка, че каквото и да се каже за една маргинализирана общност, каквато е тази на ромите, то може да се използва срещу нея. Но фактически, ако отново спирам вниманието върху ромската раждаемост – на която се гледа като най-голяма заплаха за националните интереси на страната, то е за да обърна вниманието на действителните проблеми, които съществуват – като образование, заетост, равноправие, възможности за реализация, а не на измислените страхове, които ни лансират. - С какви данни разполагате за раждаемостта в тази общност и как ще се отрази това в демографското развитие на страната по етнически груги? - Наистина раждаемостта при ромите е доста по-голяма, отколкото при българите и при турците. През 2001 г., когато е направено последното засега преброяване, раждаемостта при ромите е била 26,7 на хиляда, докато при българите е била 6,9 на хиляда. Разликата е доста голяма. Но тук трябва да си припомним, че през 20-те години на миналия век раждаемостта в България е била най-високата в Европа, а през 1950 г. е била 25 на 1000. 25 на хиляда е твърде близко до днешната ромска раждаемост, но никога ние няма да кажем, че нашите баби са били безотговорни, или че са се плодили като зайци или като мишки, или че са застрашавали развитието на нацията. Много по-близка е раждаемостта на ромите днес до тази на нашите родители и всичко, което тогава сме приемали като позитивно развитие на демографските процеси, сега се разглежда като изключително опасно за обществото – главно от някои политици и журналисти. Това беше първото, на което исках да обърна внимание. Другото е, че не трябва да се гледа само един коефициент – този на раждаемостта. Трябва да се гледа и коефициентът на детската смъртност, който при ромите е почти като в северноафриканските страни – 25 на 1000 новородени деца. Това е коефициентът на детска смъртност през първата година от живота. А имаме много висока детска смъртност и през следващите години - до 14. Освен това преждевременната смъртност при ромите е много висока (това е смъртността на хората, ненавършили 60-65 години), в резултат на болести, свързани по някакъв начин с насилие, глад, стрес, инфаркти, инсулти и т. н. - Много хора са убедени, че децата на ромите просто са много калени, дори оставени на улицата нищо не им се случвало. - Не, това не е така. Те просто си мрат и това са фактори, които се отразяват на естествения прираст. Като се сумират накрая всички данни, прирастът при тях пак остава по-висок, отколкото при българите, но не чак толкова много. Има и нещо друго – ако гледаме в средносрочен и дългосрочен план действително делът на ромите в страната ще се увеличава. И това е така, защото това е най-младата общност. При тях 33% са деца до 14 години, 63% са хора от 0 до 30 годишна възраст. Те имат под 5% стари хора, което е заради по-високата преждевременна смъртност. Докато при нас старите хора са 21%. Това е нещо, което много сериозно различава двете общности. А увеличаването на населението зависи от броя на жените, които влизат във фертилна възраст и които ще заменят излизащите от нея. При българките на 1000 жени, които излизат от фертилна възраст, идват около 550 млади жени. Е, те би трябвало да раждат по 4 деца, за да може да се получи такъв брой население, какъвто е имало преди 30-40 години например… Затова, дори и при силно намаляване на раждаемостта при ромите, което вече е факт, в средносрочен и дългосрочен план делът на ромите в страната пак ще е по-висок. - Тоест заради това, че те са по-млада общност, дори да раждат по-малко деца, пак ще имат по-голям естествен прираст, така ли? - Да, точно така и това са неща, които не могат да се променят с вълшебна пръчка. С тях трябва да се живее и затова искам да поставя акцент върху сближаването на различните етнически и социални групи. Трябва да насочим вниманието си главно към две неща – образованието и възможността за добра реализация. Защото в ромската общност, както и в турската, и българската, най-ниска е раждаемостта при жените с високо образование. Раждаемостта е висока главно при неграмотните жени. За да се намали тя, трябва да се повиши броят на образованите жени, както и да се увеличи възможността за смислена социална реализация. Д-р Илона Томова. Снимка: авторката - Това като че ли е най-трудното. И не само в тази общност? - Да, така е, но в периода от 1990 г. до 1997 г. заетостта в ромската общност е намаляла между 37% и 66%. Няма друга общност, която да е понесла такова изключване от пазара на труда. Това е нечовешко. И когато те нямат възможност да работят, децата почват да отпадат от училище, започва постепенно изпадане и от другите социални системи. Обикновено неграмотните и неквалифицираните нямат никаква възможност за реализация, освен във форми, които са нелегитимни. Това означава допълнително усилване на патриархалния ред, който е особено характерен за общества в икономическа криза и политическа нестабилност, с всички последици върху жената и раждаемостта. Точно това се случи в началото на 90-те години при значителна част от ромите у нас и доведе до силен натиск за по-ранни бракове на момичетата - около 80% от ромите създават семейства преди навършването на пълнолетие и по този показател сме на едно от първите места в Европа. Причината за ранните бракове се крие в това, че жената става единствената ценност, която притежава мъжът в тази общност. От това дали тя е била девствена, когато я е оженил, зависи авторитетът му в общността като мъж и баща, а така също и как ще се омъжат другите момичета в семейството. Това водеше до ранно спиране на момичетата от училище и ранен брак, за да се гарантира девствеността на девойката. Още повече, че от началото на 90-те скочи процентът на кражби на момичета и то беше като опит на момчетата от по-бедни семейства да си осигурят съпруга и да се противопоставят на възпроизводството на социално неравенство. А в някои от общностите, в които се взема „баба хакъ”, девствеността е свръхважна. „Баба хакъ” е откупът, който се дава на бащата на момичето, затова, че момче от друг род получава право на първата брачна нощ и има право на децата, които тя ще роди. Даването на откуп е много стар обичай, има го фиксирано още в римското право. Това е бил начинът, по който римските аристократи са се сдобивали с добри съпруги – те са плащали за това. Въобще това е форма на обмен на жените в мъжкото, патриархалното общество, която е била най-цивилизована фактически до края на средните векове. След това вече постепенно се замества от други форми за намиране на партньорка – това вече може да става по любов или различни форми на сватосване в социалната, в образователната, професионалната група и т.н., което е следствие от повечето свободи на жената. - С други думи се води някаква търговия с девствеността на момичетата? - Да – жените са нещо като твърда валута и при ромите и това води до огромен натиск върху тях. Насилието върху момичетата е и от страна на родителите, и от страна на кандидатите за женитба и техните семейства. Затова в някои групи ги спираха рано от училище, за да не ги откраднат. Женеха ги млади, при това трябваше да родят още първата година дете, защото истинският статус на пълноценен мъж или пълноценна жена се затвърждава с появата на дете. Всичко това води до много силен натиск първото дете да се роди веднага след сватбата, ако може още същата година. И не се чака организмът на младоженката да узрее, да порасне. Това после води до по-висока детска смъртност, до недоносени деца, до изтощаване на детския организъм, който ражда. Това е социален проблем, който трябва да се решава. Трябва да се търсят по-добри възможности за социално включване, а не задълбочаване на разделението и ограждането им в гета или някакви подобни фашизоидни идеи, каквито наши политици и параполитици лансират в обществото. - Споменахте, че е намаляла раждаемостта при тях. - Да, близо 2 пъти и това е много сериозно намаляване между двете преброявания – 1992 г. и 2001 г. Но това не се обяснява с добра социална политика. Най-сериозната причина е, че рязко спадна стабилността на младите бракове. Преди ги женеха на 13-14 г., но имаше силен контрол от страна на родителите и семействата. Сега не е така – има глад, безработица, мъжът се чувства все по-неспособен да се справи с отглеждане на деца, а и родителите не винаги могат да помагат. И момчетата започнаха по-често да напускат семействата си. Наблюдаваме неща, за които сме чели за афроамериканските гета… Тогава момичето се връща при родителите си и не ражда повече, защото остава на грижите на баща си, на братята си. Няма как да роди второ и трето дете. - Огромен проблем в тази общност е, че много момичета насилствено са карани да проституират… - Така е за съжаление. Тъй като в групите, поразени от дълга безработица, залязва моделът на бащата, който може да изхранва семейството, на негово място се появява мъжкарят, преуспяващ чрез насилие или „големият играч”, който натрупва богатство с дейности на ръба или извън рамките на закона. Охолен живот може да си гарантира този, който стане трафикант на плът например или сутеньор в града… За разпространението на този модел на „икономическо поведение” може да се съди по честотата, с която жените в различни ромски квартали изразяват страховете си да не бъдат принудени да проституират у нас или в чужбина. Говорих с едно момиче, което по тази причина не искаше да отиде при семейството на сестра си в чужбина. А ако поради различни причини мъжът е задлъжнял на лихвари, той може да им „продаде” дъщеря си (или доведената си дъщеря от поредната си съпруга) за погасяване на дълга. Такива случаи съм виждала в Сливенско, в Елин Пелин, в „Столипиново” и на много други места. - Има ли все пак някакви успехи в опитите жените в тази общност да се предпазват от забременяване? - Хубавото нещо е, че нараства здравната и репродуктивната култура при младите ромски жени. Например в Кюстендилския квартал „Изток” 41% от жените във фертилна възраст ползват спирали. И това е откакто се изгради здравен център. Там работи много добре един лекар адвентист, както и една от най-добрите гинеколожки и една от най-добрите детски лекарки в града. Те намалиха абортите при младите жени 2-3 пъти. Рязко спаднаха детската и майчината смъртност, намаля раждаемостта. - Вярно ли е, че някои мъже приемат аборта като знак на преданост на съпругата? - Да, в някои общности – дори не толкова бедни, мъжката власт над жената придобива и такива форми. Говорих с младо момиче, което имаше едно дете и 2 аборта. Беше дошла за трети аборт. Казах й: „В рамките на 4 години имаш едно дете и три аборта, ще се съсипеш. Защо не сложиш спирала?” Тя отвърна, че свекърва й не дава, а и мъжът й не е съгласен. Свекървата й твърдяла, че спирали слагат само леките жени, и че ако снахата си сложела спирала, щяла да почне да кръшка. Мъжът е строител, често е извън града и по този начин контролира жена си, за да няма случайна полова връзка. Освен това момичето призна, че дюлгерите помежду си се хвалели какви мъже са включително и с абортите – т. е. дори и да не ражда жената, трябва да абортира, за да се докаже, че съпругът й изпълнява мъжките си задължения, че е потентен. Така те поддържат престижа си на полови атлети. Знам дори за мъже, които твърдят, че болката при аборта също е доказателство за обичта на жената. И в такива случаи също трудно може да убедим жената да взима предпазни средства. - Хората най-често са скандализирани от отношението на ромите към децата им – виждали сме потресаващи кадри за изоставени или зле гледани деца. - До 1989 г. само 1-2% от тази общност, които бяха силно маргинализирани, неглижираха децата си. Но навсякъде детето е голяма ценност, така че случаите на тотално занемарени деца не са чак толкова много. Проблемът тук пак е икономически. В последните години се засили пространствената сегрегация в общността. Ако преди 1989 г. 40% от ромите са живеели в обособени махали, сега този процент е двойно по-голям. И тези квартали придобиват характерните черти на гетото. Пространствената сегрегация затруднява намирането на работа и влошава условията на живот. Но една от най-тежките й последици е свързана със влошената социализация на децата и младите хора. Те не свързват живота си с ежедневната упорита работа в публичните институции и не успяват да развият такива умения. Все повече родители в тези общности не успяват да предадат на децата си ценностите и нормите на поведение в макрообществото. В подобни силно маргинализирани групи оцеляването на семейната общност често пъти става за сметка на жестока експлоатация на децата и жените.

Пак не разбрах, какво точно предлагаш?

Eco-products е съкратено от Eco-friendly products "Екологичен продукт": Представлява изопачен българоезичен превод на неразбрано по смисъл понятие/съчетание, или по скоро - на неразбрана концепция, която мисля е ясна за повечето хора от "белите страни"..

"Плащеносна акула"

О, идеята ми дотук и изобщо, не беше че трябва да се поддържат по-маргиналните групи от населението* (визирам сегашнния момент), а че потенциално** немаргиналните групи се маргинализат, вместо чрез тях да се увеличава делът на хората от средна ръка. * Смятам, след 50-70 години най-вероятно ще трябва трансферираме немалки суми към 1 - 1,5 милиона неинтегрирани и некултурирани цигани. Мога да пусна и отделна тема за циганите, но доколкото съм се интересувал и чел - те са може би особен случай на култура, която е много резистивна към акултурация и промени.. **под "потенциално немаргинални групи" имам предвид - бели (българи, турци), работливи, сравнително образовани (за българския стандарт) хора..

Към средната класа в САЩ се причисляват от 25 до 65 процента от домакинствата (вариациите са в зависимост от предложения модел и концепция) http://en.wikipedia.org/wiki/American_middle_class http://abcnews.go.com/WN/abc-world-news-poll-us-middle-class-concerns/story?id=10088470#.T19eo1sdFjg http://www.prb.org/Articles/2000/TheMuddleAbouttheMiddleClass.aspx В България изглежда процентите са доста по-ниски - от 5 до max 15% (?) http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2005/08/06/232405_v_bulgariia_ima_sredna_klasa_v_zachatuk/ http://www.csp-sofia.org/PDF/BG/sredna_klasa_analys.pdf http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2005/08/06/232405_v_bulgariia_ima_sredna_klasa_v_zachatuk/ В България има средна класа в зачатък Тази предприемчива и независима социална група все още не дава обществения тон, пише в анализ за Министерството на икономиката Има ли средна класа в България и колко голяма е тя С какво е ценна за обществото Как гласува на изборите Може ли държавата а „отгледа“ средна класа Защо много хора са клонни да подценяват материалното си положение Какви са ценностите на средната класа и как тя търси своятаидентичност Има ли в България средна класа - онази относително заможна, умерена, независима и прагматична прослойка, към която повечето хора се надяват да се числят, революционерите ненавиждат и за която политиците на власт мечтаят поне на думи. При това мечтаят дотолкова, че периодично им се привижда, обявяват я за факт, за който имат заслуги, и се самопровъзгласяват за изразители на интересите и. Според анализ на Центъра за социални практики (ЦСУ) и екип от представители на единадесет институции* по различни количествени критерии в България Средната класа се определя между 4 и 8 процента от работещото население, което е около 2.5 млн., при общо население от 7.8 млн. Анализът е разработен по поръчка на Министерството на икономиката, тоест за целите на управленската политика. Както обяснява ръководителят на екипа Евгени Дайнов, резултатите са получени при крайно рестриктивна дефиниция за средна класа. Но целта е била на първоначалния етап да е сигурно, че тя обхваща сърцевината на т.нар. средна класа. „Този обем (между четири и осем процента) може и да формира видима общност, но далеч не е достатъчен, за да задава тона на българското общество“, обобщава политологът. Анализът е първата част на проект, при която на базата на наличните данни, изследвания и теория да се разглеждат генезисът, предпоставките и съществуването на средна класа в България. На втория етап се очаква да бъдат поръчани и нови изследвания за състоянието на средната класа в страната. Какво е средна класа Универсална дефиниция за средна класа няма. От въвеждането на термина през 1785 г. на феномена са посветени множество научни изследвания и оттам и безбройни и често противоречиви определения. Анализът на ЦСУ и НБУ дефинира прослойката описателно, като се опира на поне четири основни пункта. На първо място, това е нивото на доходите, което е между голямата бедност и голямото богатство. Доходите се определят като най-видимата, но не и най-съществената черта. На второ място се поставя критерият притежаване на собственост. Но не всички хора, които имат собственост, са средна класа, а само тези, които работят, за да я умножат. Хората от средната класа имат доходи и потребление над екзистенцминимума, но същевременно доходите им не им позволяват да живеят, без да се трудят. Третата им отличителна черта е, че те са относително независими и самостоятелни. Обикновено са в ролята на работодатели - не работят с ръцете си, а наемат хора, работещи с ръцете. На четвърто, но не на последно място, представителите на средната класа по дух са предприемачи. Според анализа те са свързани с онези нововъведения, които повишават производителността на труда и тласкат обществото напред и нагоре. Тоест анализът приема, че макар генезисът на средната класа да е икономически, нейните характеристики не са. Средната класа е определена не само като хора с някакво ниво на материално благосъстояние, но и като хора с определен социален статус и манталитет, хора с определена ценностна система. Именно като съвкупност тази социална група е определена като ценна за обществото. С какво тя е ценна за обществото Средната класа, най-общо казано, генерира стабилност в политиката и развитие в икономиката. Още Аристотел е казал, че държавното устройство, основано върху средната класа, е по-дълговечно и има по-малко врагове, отколкото устройство, основано върху властта на бедните или на богатите. „Средните хора“ са умерени и делови, а това им спестява страха и омразата, насочени към крайно бедните и крайно богатите. Те не само тушират крайностите, но и служат като ценностна основа те да се сближат. „Вместо наемният работник да вижда в милионера свой враг, той може да открие в комшията си модел за своето благополучие и така да се впише в обществото, а не да се конфронтира“, обясни социологът Светослав Славов от GfK - България. Тоест средната класа носи със себе си редица плюсове за обществото - стабилност, развитие, благосъстояние. За да множат собствеността си, хората от тази прослойка се нуждаят от стабилна и предвидима среда. Те създават обществена атмосфера, при която се набелязват и постигат житейски цели чрез организиран и печеливш труд, а не чрез еднократни удари. Поддържат правилата и законността и плащат данъците (или ако ги укриват, това става чрез вратички в закона, а не чрез погазването му). Авторите на изследването стигат да извода, че средната класа не е просто буфер между много богатите и много бедните. Те я наричат хоросан, който държи обществото в една конструкция. По силата на своето положение на пазара предприемачите са онези посредници, които срещат ресурсите (винаги оскъдни) с наличното търсене, без да допускат резките колебания и кризи, характерни за централно планираните икономики. Тази класа е и геният, който непрекъснато е принуждаван по силата на своята природа да измисля все повече нововъведения, които подобряват качеството на обществения живот, пише в анализа. Изследвания в държави от Източна Азия са показали, че средната класа носи със себе си и други, съвсем конкретни плюсове - политическо участие, по-отговорна многопартийна политика, спиране на корупцията и дори почистване на природната среда. Доходите Според изследването средната класа трябва да се търси сред хората с личен доход малко под 1000 лева до около 2000 лева. Американската статистика поставя в тази категория хората с лични доходи между 40 хил. и 95 хил. долара годишно. Като отчитат различния БВП на глава от населението и в стандарта на живот в изследването приемат: „Ако се спазят тези пропорции, бихме разпознали като доходи за средната класа българи от порядъка на 8-18 хил. щатски долара годишно, съответно 12-27 хил. лева годишно, или с месечен доход между 1000 и 2200 лева месечно.“ От Института за пазарна икономика разграничават горна класа - хора с месечен доход над 2000 лева, а средна - тези с нетен месечен доход между 700 и 900 лева. Като се има предвид, че в първия случай става дума за доходи бруто, а във втория - нето, нивата са почти сходни. По данни на НСИ за 2003 г. около 80 хил. работещи българи имат доходи от 700 лева месечно нагоре. Това формира малко под четири на сто от заетото население. Заради укриването на доходи анализаторите са склонни да завишат числото, но не и повече от осем на сто от заетото население. Освен чрез доходите средната класа може да бъде измерена и чрез потреблението си. „Това са тази група хора, които имат сравнително нова кола, собствено жилище, могат да изпратят децата си в добро училище, да поддържат здравето си при частен лекар“, казва Славов от GfK. Той описва тези хора като „икономически самостоятелни“ и „уверени в икономическо отношение хора“ и предполага, че става дума за седем процента от населението. Собствеността Собствеността на кредит и работенето над необходимия минимум за нейното развитие се приемат като едни от най-същностните характеристики на средната класа. Но не всяка собственост поставя човека в категорията „средна класа“. Собствеността, получена по наследство например, е белег за средна класа само ако индивидът е ангажиран с управлението и развитието. Фактът, че около 95% от българите имат собствено жилище, също не ги прави средна класа. Защото собствеността им невинаги е ресурс, който произвежда стойност, а обикновено е тежест, чието поддържане (сметките на парно, телефон, данък сгради и пр.) гълта ресурси. Когато за придобиването на жилището обаче е взет кредит, според авторите на изследването собственикът вече минава в категорията средна класа. Така той е стимулиран да работи над минимално необходимото, за да може да върне банковия заем. Изобщо според авторите аспектът „живот на кредит“ е ключов за определянето на средната класа. Животът на кредит, особено когато е свързан със собственост, прави индивида уравновесен, той не подкрепя радикални управленски експерименти, които да заплашват стабилността на парите и така да затрудняват изплащането на кредита. За разлика от простото покачване на заплатите, което може и да е следствие от дестабилизиращи действия като инфлация, стачки и пр., „ако парите са взети от роднини или приятели, това е признак за живот в топлата, лична среда на домодерното общество. Взаимоспомагателните каси също не се броят. Но банковите кредити са белег на живот в света на безличните институции и писаните правила, както и в ценовата система - тоест в модерното общество“, пише в анализа. Независимост и самостоятелност Класически белег на „средните хора“ е, че те са независими от командна верига и са самос­тоятелни при вземането на решение. Като се има предвид, че работещите частни фирми и предприятия в България са 243 хил., това би трябвало да означава, че по признака „работодател“ в страната има към 243 хил. очевидни представители на средната класа, пише в анализа. Това е по-малко от една десета - между 7 и 8 процента от трудоспособното население. Тези данни се приемат с известни уговорки, като се има предвид, че доста наемни работници са регистрирани като ЕТ по данъчни причини. За сравнение в анализа се отбелязва, че работодателите са поне двойно по-малка от 440-те хиляди служители в бюджетния сектор. Държавните служители не са самостоятелни, изпълняват разпореждания на началници и не произвеждат стойност и в този смисъл не са средна класа. Участието в командна верига (и наличието на началници) не бива да се абсолютизира като критерий за изключването на даден индивид от категорията средна класа, се казва в изследването. Когато на своето ниво той е свободен да взема решения по организация на труд и ресурси и който има останалите признаци на средна класа, е средна класа. От картината се изключва държавният служител от същия тип (например заместник-министърът), защото той не създава, а употребява стойност, не действа в конукрентна среда (няма конкурентни министерства) и не е принуден да следи сигналите от ценовата система (бюджет от министерствата винаги има). Ключов за принадлежността към групата на средната класа се оказва факторът Предприемчивост и нововъведения Анализът се позовава на Хайек, според който пазарните субекти правят две неща, полезни и за всички останали. Първо, поради постоянната конкуренция те са длъжни да внимават със съотношението между вложените ресурси и получения резултат. Натискът за намаляване на разходите обслужва субективния интерес (фирмата остава на пазара) и общото дело (цените падат и общото благосъстояние се повишава. Второ - като получават ценови сигнали било то за възникване на проблеми или за поява на възможности, те реагират на ситуацията. Оттук се прави изводът за ползата за общото дело от дейността на предприемачите и другите субекти на капиталистическия пазар. „Ако можем да се съгласим, че икономическият проблем на всяко общество е основно бързо да се адаптира към промени в конкретни ситуации на времето и пространството, следва, че крайните решения трябва да бъдат оставяни в ръцете на хората, които са запознати с тези ситуации, които са непосредствено запознати със съответните промени и с ресурсите, които са непосредствено достъпни за справянето с тези промени.“ С други думи - напредъкът е резултат от функционирането на средната класа в условията на пазара и паричната система. И най-много иновации има там, където има най-голяма пазарна конкуренция. Именно по линия на предприемчивостта и иновациите може да бъде разбрано причисляването на „Професионалните класи“ съм средната класа. През XX век големи социални групи, които работят директно като лекари, адвокати, архитекти, проектанти или служители или мениджъри в държавата или в големите корпорации, започват да получават доходи, равни или дори по-високи от тези на типичния представител на средната класа като собственика на магазин, ателие или ресторант. През 60-те години тази прослойка е наречена новата средна класа под названието „професионални класи“. Заради стремителното нарастване на доходите в САЩ например в края на XX век вече 95% от американците описват себе си като средна класа. Не е достатъчно обаче доходите на тези хора, които примерно работят в бюджетната сфера, просто да бъдат увеличени, за да се причислят те към средната класа. Тоест, въпреки че много хора постигат доходите, собствеността и начина на живот на средната класа, нито чиновникът, нито работникът може да се причисли изцяло към нея. Дайнов обяснява, че плановете са на следващия етап дефиницията да се разшири и да обхване и професиите, които не се поддават лесно на класификации. Идеята е да се изработи матрица с определения, за да може тя да се налага върху всеки и да отсъжда „ето, ти събираш осем от десет показателя и си „средна класа“, а ти с твоите три не си“, пише политологът.

Ти какво предлагаш?

PS За да развием по-безродова и по-универсална култура и ценности от тези които имаме сега, образно казано е необходимо да започнем да разкъсваме (или по-точно - необходимо е да разкъсаме) родовите връзки/зависимости, повече, в голяма степен и процент, отколко са разкъсани сега..Индустриализацията, урбанизацията и глобализацията са свършили "своето" в тази посока дотук и досега, но то не е достатъчно; Едва ли ще се урбанизираме и индустриализираме повече, от тук нататък. Може да се предположи, че ако българите забогатеем повече (на индивидуално ниво), ще можем на по-лесно на индивидуално ниво да прекъсваме тези връзки/зависимости. Тези връзки според мен са на първо място икономически (от икономически характер), и след това емоционални.

Ако искаме да имаме "здрава" държава и демокрация, и силни, работещи институции след 50 години, (с идеята да не се избием с циганите, например) е за предпочитане да мислим (или поне да дискустираме) как и дали можем да развием безродова култура в България (или : как културата стане по-малко родова).. Ако това не може да стане, то можем да мислим (или да подискутираме поне) как и дали процентът на българите, които принадлежат към средната класа, би могъл да започне да започне на нараства в близките 15-20 години. Стабилната и по-голяма като процентно съотношение средна класа смятам би могла да бъде мотор на за бъдещото общо забогатяване на България (това е хипотетично ).. (това е с идеята, че циганите обичат някой да ги носи на гръб, и че е добре този "някой" да има "гръб")

О, индексът на Джини в последните 15-20 години нараства във почти всички страни (с малки изключения, при някой от развитите страни), и всъщност не очаквам друго за България. По скоро се набиват на очи високите абсолютни стойности на коефициента на България (българският коефициент е най-висока абсолютна стойност за Европа, или с една от най-високите стойнсти в Европа), също така - динамиката на индексът за България (промяна от 50 процента за 5-6 години) Забогатяването, смятам е една от "необходимите" предпоставки за развитие на безродови отношения, а в нашият случай и конктретно за историческия период, смятам - най-важната, ако не единствената "необходима" предпоствка.. Друг е въпросът че тя може да се окаже "недостатъчна" (т.е. да не се развие безродова култура ), или че промените в културата ще са толкова бавни, че ще са необходими може би около 150 години за да развият безродовите отношения и ценности..Има различни сценарии, но със сигурност в момента културите на Южна италия, Гърция, Испания, Португалия, България и другите типично/преобладаващо родови страни в Европа, са по-малко родови, отколкото са били преди 50-100 години, когато страните/хората са били бедни а икономиките - повече аграрни.. ПС Тази оптимистична теория е възможен сценарии за в бъдеще, в което очевидно аз лично, не присъствам..

През последните 10 години в България има трайна тенденция на увеличаване на процентът на маргиналните хора http://www.nationmaster.com/time.php?stat=eco_pop_bel_pov_lin-economy-population-below-poverty-line&country=bu-bulgaria http://www.indexmundi.com/g/g.aspx?c=bu&v=69 --- PS Според Емил Хърсев Най-популярната мярка за икономическото неравенство е индексът на Джини, наречен на името на създателя си, италианския статистик Корадо Джини (1884-1965). Познат е и като коефициент на концентрацията и се изчислява в две версии - за концентрация на доходите и на богатството. Преди време (на 25. VII. 2001 г. във в. "Сега") Димитри Иванов настояваше да се замислим върху него, но малцина обърнаха внимание. В бъдеще тези размишления ще се налагат все по-често. Индексът на Джини измерва разликата между абсолютно равното разпределение и текущото съотношение на доходите (или богатствата) в обществото. За да го изчислим, отбелязваме на графиката какъв процент от целия доход получават най-бедните 10%, след това какъв процент се пада на най-бедните 20%, на най-бедните 30% и пр. Получената линия се нарича "крива на Лоренц". Ако всички вземаха точно по равно, тя щеше да е права линия под ъгъл 45 градуса (10% от хората вземат 10% от дохода и т. н.). Индексът на Джини е отношението между повърхността, заключена между кривата на Лоренц и правата на абсолютното равенство, към площта на десния триъгълник. Ако всички вземахме поравно, индексът на Джини щеше да е 0. Ако един вземаше всичко, а останалите - нищо, стойността му е 1 (100%). Илюстрацията под текста показва разслоението на доходите в България през 2001. Не личи обаче динамиката на показателя, а тя е важна.

Българите никога не сме били достатъчно мобилни /и предприемчиви/, но и нямаме шансове, нито култура, да станем достатъчно мобилни (в болшинството си), ако сме бедни (пак в болшинството си).. Освен ако не започнем да измираме от глад, разбира се, но и тогава се съмнявам, че ще е толкова бърза и адекватна трансформацията.. ..Средната класа в България е доста "рехава" и незабележима категория от хора..Много малко са работниците и служителите в България които взимат нетно над 1200 лева (или над 1500 лева..Това е приблизително най-долният праг на доходите на тези кето се смятат за средна класа в България.. ..По критерий за взети заеми (за жилища например) смятам е трудно да се определи какви са "границите"/процентите на средната класа в България - голяма част от хората използват и заеми от роднини, заедно със банковите заеми..

Не разбирам Китай какво общо има с темата? Пусни тема за Китай (ако искаш де), и там ще коментираме китайския "случай" и китайското Джини на какво и как се отразява..

https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/fields/2172.html

Накъде "биеш"? Нещо подмяташ, но не те разбирам какво точно.. -- Имаш ли нещо да кажеш по темата? Какво означава за теб фактът че индексът на Джини за България е нарастнал в последните 5-7 години? Имаш ли нямаква "оптимистична теория" за българите и българия (теория, а не фантазия, или популистко мнение)...Ако имаш такава, как се вметства или връзва това нарастване в/с тази теория.

Индексът на Джини за България е нарастнал за последните 5-7 години от около 0,30 до 0,45. Как ще коментирате тази тенденция и резултат , с оглед на вашата собствена визия за България? За мен това е нещо доста негативно. С оглед на това че разтежът на БНП през ттози период е нисък, нарстването на индексът означва че е нараснал дела на по-бедните хора и съответно осредняване на българите в по-голям процент се отлага за някакво по-далечно и неопределено бъдеше (и ако не се банаизираме).. /ако нямаме действително обедняване при голяма част от населението, то имаме задържане на ниски доходи при тази част, за сметка на обогатяване на неголяма средната класа/. Моята лична "оптимистична теория" на българския народ "предвижда" забогатяване на голямата част от българите, което забогатяване да бъде предпоставка за развитие на безродовите отношения (за създаване на безродова, т.е. на универсална култура, или по-малко родова култура отколкто е сега, близка по този си индекс/измерение на западноевропейската), Това е условие и предпоставка България да стане по-добро и приветливо място за живеене, подобно място на белите страни в Европа. Място, където: да има взаимно отношение към хората на уважение, и зачитане между си; да има зачитане на законите от хората (не просто законите да се спазват от страх, когато има възмобност да "загазим", да ни хванат); да има се редуцира на корупцията, шуробажданащината, и да намалее на клановостта в политиката; да намалеят двойните стандарти при прилагане на нормативите и законите; да започнем всички да мислим, за чистотата на българските градове и улици; -- Накратко оптимистичната ми теория предвижда забогатяване* на българите и съответно намаляване на родовостта като предпоствка за редуциране на онези явления, които са свързани и корелират в най-голяма степен с с тази особеност културата ни.. *При богатите нации е възможно създаване на по-универсална култура и ценности, промяна на културата в универслна (главно защото когато нацията е богата, всеки член има възможност да прекъва родовоте си връзки); докато при бедните държави и нации това е невъзможно (при определени други условия, каквито при нас лиспват)- по-бедните хора разчитат в по-голяма степен на семейства си и родовете си за оцеляване..

Luria: In the Far North, where there is snow, all bears are white. Novaya Zemlya is in the Far North and there is always snow there. What color are the bears there? Uzbek peasant: I don't know; there are different kinds of bears. Luria: Listen. In Novaya Zemlya, all the bears are white. You are in Novaya Zemlya and you see a bear. What color is it? Uzbek peasant: How should I know? I have never been to Novaya Zemlya. A.R.Luria The Working Brain Luria, A. R. 1976. Cognitive Development: Its Cultural and Social Foundations A. R. Luria: The Neuropsychology of Praxis It never crossed Luria's mind, so far as I can tell, that a bunch of Russian academics, asking questions which clearly indicated that the Russians thought the Uzbeks were idiots, would meet with anything less than full and sincere cooperation. Consider the following dialogue (p. 112) with an illiterate peasant named Nazir-Said: The following syllogism is presented: There are no camels in Germany. The city of B. is in Germany. Are there camels there or not? Subject repeats syllogism exactly. So, are there camels in Germany? "I don't know, I've never seen German villages." Refusal to infer. The syllogism is repeated. "Probably there are camels there." Repeat what I said. "There are no camels in Germany, are there camels in B. or not? So probably there are. If it's a large city, there should be camels there." Syllogism breaks down, inference drawn apart from its conditions. But what do my words suggest? "Probably there are. Since there are large cities, there should be camels." Again a conclusion apart from the syllogism. But if there aren't any in all of Germany? "If it's a large city, there will be Kazakhs or Kirghiz there." But I'm saying that there are no camels in Germany, and this city is in Germany. "If this village is in a large city, there is probably no room for camels." http://dare.uva.nl/document/118225 This is illustrated in the above transcript of Luria’s conversation with Khamrak (p. 108), as well as in the following, in response to the problem ‘Cotton can only grow where it is hot and dry. In England it is cold and damp. Can cotton grown there?’ a subject responds (after first answering ‘I don’t know’): Abdurakhm, 37, illiterate. S: I’ve only been in Kashgar country; I don’t know beyond that. E: But on the basis of what I said to you, can cotton grown there? 36 CHAPTER 1. LOGIC, LANGUAGE AND KHAMRAK S: If the land is good, cotton will grow there, but if it is damp and poor, it won’t grow. If it’s like the Kashgar country, it will grow there too. If the soil is loose, it can grow there too, of course.

Процентът на вярващите (определящите се като вярващи) сред научния елит (елитът на науката, по-скоро) в развитите страни е около 10-25 пъти по-малък, от този на определящите се като вярващи сред обикновените, средностаистически хора. Възможнои обяснения на връзката: А) ако приемем че хората от елита на науката са част от общността на хора с най-висока интелигентност в дадената страна и култура, то смятам възможните обяснения на тези корелации са две. 1. Високата интелигентност на хората от научният елит (елита на науката) се явява "филтър" за всички видове нерационални и суверни вярвания. 2. Хората от елита на науката, са част от общности, групи, семейства, в които общности са "възпитвани" по един или друг начин критичното мислене, скептицизмът (включително към авторитети, каквито се явяват Църквата и Бога), също така стремежи и нагласи към усъвършенстване на персонално ниво. В резултат в тези хора се явяват по-образовани, и по интелигентни*. *Множество изследвания сочат че средната интелигентност при атеистите и скептиците в дадени страни, е малко по-висока от тази на хората изповядащи дадени религии и/или определящи се като принадлежащи към дадени деноминации. Също така се смята че общата интелигентност на всеки човек (наречна "g") се увеличава (т.е нараства) в процеса на обучение и израстване на младите. Въпросът доколоко може да се увеличи и развие тази заложена интелитност във всеки човек, чрез образование и обучение до времето на завършване на израстването, лично за мен не е ясен, но все пак тази тенденция съшествува.. Експериментите на Лурия са показателни в тази насока. Името "Узбеки" (необразованите и религиозни) в царска Русия е употребявано за синоними на "идиоти". Лурия прави изследване сред узбеките, и резултатите са повче от интересни: интервюираните узбеки не са могли да отговарят правилно на елементарни по деншните разбирания логически въпроси, с които въпроси днешните образовани узбеки нямат никавъв проблем... Знае се че също така че част от първобитните племена от Амазония нямат елементарни разбиранния за математика и математически дейстия (буквално не могат да съберат повече от 1 и 1, т.е събират 1 и 1, но срещат трудности при събирането на 1 и 2!), но такива "проблеми" нямат акултурите и модернизирани такива..

1. Вярата в "бог", или във "Висша сила" не е единсвеното "мерило" за религиозността на човека..Важно е също какво е мястото и ролята на религията в живота на дадения човек (за което нямаме сведения) Също така мисля следва да се прави разлика между "вяра в персонален бог (бог-личност)" , и вярванията на последните в друг вид бог/"висша сила"..По-точно, следва да се определи дали и в колко в случите имаме налице конктретната вяра от юдею-християнски тип (християство или юдеизъм), и колко от хората са показвали вява в безличен бог/сила.. Мисля че някои от последните имаха вярвания от втория тип, което е по скоро закономерно и нормално, защото принадлежат на гъвкави култури (с нисък индекс на MON).. 2 Ясно е мисля че говорим за изключения (е щом има изключения, има и "правило", или тренденция) Процентът на вярващите (определящите се като вярващи) сред научния елит (елитът на науката, по-скоро) в развитите страни е около 10-25 пъти по-малък (отношението зависи от индексът на културната особеност МON в тези страни), от този на определящите се като вярващи сред обикновените, средностаистически хора.. --- Мисля да пусна нова тема във връзка с второто..

--- Ето един абстракт от изследване, който синтезира ясно някои от причино-следствените връзки, за които по-рано стана въпрос.. http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0160289608001013

Само не мога да разбера защо ми изтрихте и този пост към Симпъл Стюпид? Вижте сега, за евреите: 1. Евреите не знам как са най-интелигентната нация в света, след като изследванията на IQ не го показват. 2. Евреите нобелисти принадлежат/идват от ниско религиозни култури и общества (и ако има значение - същите тези култури, от които идват нобелистите са преобладаващо "гъвкави",т.е. немонументалистични) Самите тези нобелисти са нискорелигиозни хора. Съчетанието "високорелиозен нобелист" е абсурд. /Религиозността на дадено обшество се определя като процент на хората, притежаващи абсолютна вяра в бог, плюс процентът на тези за които религията има голямо значение и място в живота/ 3. Високият IQ при евреите (като етнос) се дължат на първо място на генетични дадености, и второ, на причини от културен характер.. и четвърто: този тип сравнения са некоректни. Ако искаме да видим ролята/връзките между образованието и IQ трябва да сравняваме хора от "един вид", в случая евреи (за да са равни другите условия) - когато тези хора са образовани, и когато същите не са толкова образовани..