nik1

Сега, за религиозността. Явно никой в този форум (не визирам алавасарейро, който е доаейна на тези изследвания и познания) не е разбрал нещо конктретно за причините за вискоата религозност, дори и след 10-ките изписани страници по въпроса (жалко, че материалът ни е такъв) и продължава се пише нещо, колкото да не се заспи. Синтезирам пак: Общоприето (поне от институциите изследващи зависмосттите и явленията, и от голяма част от учените) се смята, че хората в по-бедните страни са по-религиозни от хората в по-богатите страни. Виждането е, че социалните патологии, и несигурност водят до по-висока религиозност, и че тези (социалните патологии, и несигурността) намаляват или изчезват при общото забогатяването на нациите.. Обаче.. тази идея и концепция отразява само един поглед/прочит върху причините. Алавасарейро е напълно прав- религиозността следва да се разглежда сравнително отделно само при богатите, и отделно - при бедните страни.. Тогава на пределн план излиза тази културна особенст която се нарича "монументализъм версус гъвкавост". Ако се развие по-далече концепцията, в тази връзка: вижда се че тази културна особеност "монументализъм" корелира /е причина!/ не само за високата религиозност, но и че нейната противоположност е причина за всички тези нагласи в обществата, които са свързани с учене и усъвършенстване, свързана е с ученолюбието на нациите.. От друга страна - ученолюбието и учението в голяма степен корелират с икономическия напредък на нациите (както обясних на стинка в друга тема: това че имаш пари или някой ти дава, е нищо в сравнение с това сам да решиш да учиш да образоваш нацията, и да правиш индустрии: икономическият разтеж на нациите и богатството се дължат главно на вторите нагласи и втория тип култура!) /САЩ е another ball-game, тя е богата стара, не заради монументализма на културата си, а въпреки него/ От друга страна ученолюбието и учението, в голяма степен корелират с това което наричаме национален IQ ..Общтата интелигентност "g" за всеки човек, (бил той от която и да е раса, и била тря каквато и била като заложеност след раждането на човека) се развива от около 60 процента до възможния максимум имено в процеса на ученето, и във времето докато човекът достигне пълнолетие (както казах - множество експерименти и най-вече тези на Лурия, показват че интелигентността нараства с порасването на човека, и е във връзка това доколко човекът е образован/респективно необразован и религиозен.. Или, в крайна сметка излиза че "религиозност", "IQ", "богатство на нациите" са свързани в някакви тесни причинно-следствени връзки и/или корелират както помежду си, както и с културната особеност наречена "монументализъм версус гъвкавост".

PS Катар: GDP per capita (PPP) US$ : 80 944 Иначе, има показатели и стойнoсти, които са "скромни", сравнено с Европа, вкл. страните от Източна Европа и ОНД (без най-южните, и най-бедните като Молдова и други, където образованието е в колапс), и страните от Източна Азия. (демек, сравнено със страните с гъвкави /немонументалистични/ култури) http://stats.uis.unesco.org/unesco/TableViewer/document.aspx?ReportId=121&IF_Language=eng&BR_Country=6340

Така е.. Свръх-богатите саудитчета са "по-слаби" ученици дори от бедните китайчета, северокорейчета, и са "по-слаби" ученици от не толкова богатите източноевропейчета (разбиране на материала, общи оценки, брой на завършилите средно образвание, брой на вишистите).. Интересно е да се изследват в тази връзка и също така продуктивноста, постиженията, и броя на учените, също и областите, в които се прави наука - при културите и обшествата с монументализъм/себеизтъкване, и тези с гъвкавост/себезаличаване.. САЩ (също монунеталистична култура) изглежда е по-различен случай (another ball-game) от богатите арабски страни от Залива.. Холистичните ("спокойни") американци са "открили" и приели, че могат да си купуват учени и мозъци и така да правят наука и върхови постижения../Въпреки това - в американските университети (и общество) има тенденция да се редуцират или "пренебрегват" много от областите на науката.. В много престижни университети не изучавават нито физика, нито математика./ --- Вероятно, немалката част от това което наричаме "софтуер на ума" (култура в 8- или 11- дименсионалния модел), индивидуално се формира като психологични реакции/отговори на нещо/"неща".. /това не предмет (все още) на изучване на културологията/

Фактът че за "високата религиозност", респ. за "бума на науката" има конкретни причини (начин на живот, култура, ценности, институции и норми на които общесвото отделя внимание; благосътояние), как променя "Как била иабуяла науката в съвремието и античността и как била подтисната в средновековието. И ето на религията е виновна." ? Не знам дали се "сещащ" че дискусията и спора от по-горе не са за това.. Ако не си разбрал: спорът е дали високата религиозност, и религията (в средновековния период и в новата история) "облагодетелстват" или "не", "бума на науката".. За "християнистите"- отговорът е "да" (горките дори ми изтриха последния пост, който беше в отговор на Симпъл Стюпид); за мен очевидният отговор е "не" (който е аргументиран обаче)..

http://www.novinite.com/view_news.php?id=131093 Bulgaria's 2011 Wheat Production Surpasses Expectations Bulgaria's agriculture sector has achieved a higher wheat yield in 2011 than was originally expected, according to Agriculture Ministry data. As the harvesting campaign around the country is wrapping up, with 99.4% of the plots already harvested, initial data shows that a total of 4.25 million metric tons of wheat have been produced in 2011. The average yield per decare is 409 kg, compared with 360 kg in 2010. This is an increase compared with 2010 when Bulgaria's wheat output was 4.09 million metric tons, according to final data. However, this year Bulgaria has produced 30% more high-quality wheat that is suitable for bread, reaching 53% of the total yield, according to Bulgaria's National Grain Service. Northeastern Bulgaria and especially Bulgaria's main grain-producing region Dobrudzha boast the highest yields regionally. The District of Dobrich has produced 525 000 metric tons of wheat, the District of Pleven – 390 000 metric tons, the District of Veliko Tarnovo – 256 000 metric tons, the District of Varna – 252 000 metric tons, the District of Ruse – 250 000 metric tons. The District of Silistra has the highest yields – 489 kg per decare, Dobrich – 472 kg per decare, Razgrad – 465 kg per decare, Pleven – 464 kg per decare, Varna – 411 kg per decare, Ruse – 439 kg per decare, Targovishte – 415 kg, Vratsa – 406 kg, Veliko Tarnovo – 404 kg. ----- средният добивът варира в някакви граници (около 3 до 4 тона за хектар) във времето (разгледано за определен период), като е зависим от климатичните условия ftp://131.175.31.10/users/Giorgio.Guariso/papers/Yeld%20climate%20Bulgaria.pdf Да разбирам ли че добив на пшеницата от "7000 +" килограма на хектар, е върхова стойност в България (не е надвишена досега)?

Westley, Kieran and Dix, Justin (2008) The Solutrean Atlantic Hypothesis: A view from the ocean. Journal of the North Atlantic, 1 (1). pp. 85-98. http://www.scribd.com/doc/19002252/2008WestleyThe-Solutrean-Atlantic-Hypothesis-a-View-From-the-Ocean (....) Synthesis and Conclusion The information above reveals a number of ob-stacles to the hypothesized migration, specifically concerning the mechanism of dispersal: movementalong the edge of the sea-ice in the North Atlantic.These can be summarized as follows: 1. There was less sea-ice at the LGM thancommonly believed, with large zonesof the North Atlantic and, in particular,the Bay of Biscay experiencing less than1–2 months of sea-ice per year on average.Thus, we question whether sufficient iceexisted to permit the development of anintensively ice-based subsistence strategyor to allow hunters to travel all the wayacross the Atlantic within a single year. 2. The greatest ice extents of the Late Pleisto-cene took place at Heinrich Events 1 and 2 However, both events were characterized by low marine productivity, which in turnargues against a marine-based migration.Moreover, a migration during Heinrich 2 increases the time gap between Solutreanand Clovis assemblages to 10,000 years,while the Solutrean overlap with Heinrich1 is minimal, i.e., very few Solutrean sitesactually date to 17–18 cal ka BP. 3. The pattern of LGM ice cover raises the possibility that the annual ice melt patternmay not have been synchronous across the North Atlantic. More specifically, an ice-free channel in the central Atlantic mayhave expanded, splitting the ice-edge. If Solutrean hunters were indeed followingit, they were more likely to move norththan west across the Atlantic. 4. Dominant wind and current patternswere against the direction of dispersal.Although overcoming them was not im- possible (i.e., by paddling or sailing), itwould have increased the journey timesmaking it less likely that any migrantswould have reached the central Atlanticwhile the ice-edge there was intact. 5. Consistently high marine and ice-edge productivity should be regarded as a pos-sibility not as a given. There is no doubtthat marine resources existed in the Bay of Biscay and all along the exposed Atlanticmargin. However, the main contention isthat evidence for the level of productiv-ity advocated by Bradley and Stanford(2004), particularly in deep ocean watersthat characterized the vast majority of thehypothesized dispersal route, is simply notthere. The well-documented dynamism of Late Pleistocene climate in conjunctionwith the sensitivity of a sea-ice basedecosystem is more likely to have resultedin much more variable productivity levelsacross both space and time. Although thiscan be argued to have been a driver for movement (i.e., migration in responseto movement of prey), it can equally beregarded as a barrier (i.e., areas of low productivity inhibit dispersal). 6. Any migrants that made it across thehypothetical ice-edge corridor were con-fronted by a very different landscape tothe one they had left, specifically onedominated by a continental ice sheet. Thisenvironment was a harsh and potentiallyunproductive landscape (certainly for theareas of exposed land), and we questionwhether there would have been any desireto stay. On the whole, it should be clear from the abovethat the paleoceanographic and paleo-environmen-tal evidence do not provide unequivocal support for the Solutrean ice-edge expansion into the Americas.In this instance, the lack of a corridor would imply that dispersal was impossible, or that the Solutreanswere capable of deepwater, trans-oceanic voyages,without any terrestrial support. In conjunction with the lack of evidence for this capability and the archaeological critiques of this hypothesis (e.g.,Straus et al. 2005), it seems unlikely that this dis- persal event occurred. Nevertheless, there remain two issues arisingfrom Bradley and Stanford’s (2004) hypothesis thatare well worth bearing in mind. The first concernsthe role of ice, which seems to be much neglectedin discussions of Paleolithic society. After all, giventhe recurrent stadial and glacial episodes of thePleistocene (Van Andel 2003), more sea-ice than present may well have been the norm rather thanthe exception. Considering that people were livingin NW Europe since at least 700 ka (Parfitt et al.2005), were in the High Arctic (≈70°N) by 30 cal kaBP (Pitulko et al. 2004) and Beringia by at least ≈14cal ka BP (Bever 2001), it is highly likely that they encountered sea-ice on a regular basis. This then raises questions of whether it was used, and if so,how it was used and how past people adapted as it changed over time.Secondly, the role of ice in facilitating move-ment should also not be ignored. Much of thediscussion on the colonization of the Americashas described a coastal or maritime migrationwith little discussion of what this entails beyondthe use of boats. However, ice could have beenvery important in relation to the more commonly hypothesized Beringian and Pacific Northwestroute. Here the paleo-climate evidence supportsthe existence of significant volumes of sea-ice inthe Sea of Okhotsk, Bering Sea and Gulf of Alaska between the LGM and Clovis (e.g., De Vernal andPedersen 1997, Katsuki and Takahashi 2005, Kien-ast and McKay 2001, Sakamoto et al. 2006). It is conceivable that sea-ice based travel and subsis-tence was an important part of a coastal adaptation here, and indeed it could have provided the uniformmegapatch-type environment that some consider a prerequisite to coastal migration. Note, for ex-ample, the recent suggestion that coastal migrationalong the Pacific coast of the Americas was aided by a “highway” of homogenous habitats created byu biquitous and productive kelp forests (Erlandsonet al. 2007). Further, it could have also allowed circumvention of the coastal ice sheets of southern Alaska and British Columbia, although in this in-stance, the ice should be seen as an extension of thecoastline rather than a bridge spanning the ocean. To conclude, it is clear from the paleoceanograph-ic and paleo-environmental data that the LGM NorthAtlantic does not fit the descriptions provided by the proponents of the Solutrean Atlantic Hypothesis. Al-though ice use and sea mammal hunting may have been important in other contexts, in this instance, the conditions militate against an ice-edge-following,maritime-adapted European population reaching the Americas. The approach and data described in this paper are relevant not only in the specific case, butalso on a wider scale. For paleo-coastal societies, the nature of the offshore environment is as importantas the onshore; hence, knowledge of the state of theoceans is critical to our archaeological understand-ing. This fact is particularly significant given thatarchaeological work has been consistently pushingthe onset of coastal/marine resource use back intothe Pleistocene (e.g., Marean et al. 2007), a periodcharacterized by ever-increasing quantities and reso-lution of paleo-environmental data that show an arrayof environmental changes, often of large magnitude,operating both on land and at sea. Archaeologistsshould therefore be prepared to engage as muchwith the paleo-environmental and paleoceanograph-ic records as with more conventional archaeologicaldata. This conclusion does not necessarily meanthat they should independently collect or generatethe relevant data, but rather should be aware of itsexistence, be able to understand and integrate thatinformation with the archaeological record in an ef-fort to attain a more balanced view of prehistory.

Ако допуснем че наистина е имало такова придвижване на група или групи хора: Хипотетичното придвижване по "ръба на ледника" е невероятно Хипотетично, ако е имало миграция, то тя е била извършена по суша или по море...Всички познати в историята човешки миграции, били където били, и били когато били, включително и тези в Новия Свят са били извършени по суша, или по море. Иначе.. Популация или група имигранти, по-малка от 24-30 човека, би се "затрила". Симулациите показват че за да се извърши възпроизводство и последваща колонизация на нов континент, минималният брой човешки индивиди трябва да е 24 (по спомени, и бройката може да не е точно тази, да варира)

Ако мислиш че скучния ти, инфантилно-агресивен и демагогски подход ще ме впечатлят, объркал си човека, умнико.. Защото, цитирам това върху което опонирам, и с което не съм съгласен, умнико Високата религиозност, "умнико", е антагонистична на науката: високата религиозност "прави" хората по-малко учени, отколкото биха могли да бъдат ако не бяха религиозни.. /Връзката е и обратна, ама това ще е висока топка за теб../ на кривата ракета космосът и е крив.. "Статистиките" са сериии от изследвания от престижни университети и автори.. "Висока религиозност" се казва, не "вяра". Поне да беше прочел какво пиша, или какво се пише в публикациите..И не го казвам аз..

Бих добавил в списъка от заглавието: + "Иранисти" + "Християнисти" ("християно-центристи") Някои от личностите пишещи във форума, съчетават две, или повече от две "нагласи"..(като "живата легенда" КГ125) ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------- ПС Също така: някои западни автори наричат "тезата на Резун" - "ревизионистична", така че е възможно "резуновизмът" да представлява течение на "ревизионизма" ;)/ Хипотетично е възможна комбинация "автохтонист - иранист" : човек, които смята че българите произхождат от ираноезични, населявали първоначално балканите, и в последствие върнали се в земите на своята прародина

Твоят "пилотаж" не го бива, мой човек..Ето какво точно си написал: "Да не пречи", е различно от "да допълва".. Второто предполага "проникване и зависимост", а първото "независимо съществуване".. и все пак, вместо да извърташ и спориш, безсмислено(поне аз не съм очарован от нищо от теб), предполагам можеш да помислиш сериозно върху това дали някои връзки не са строго отрицателни (например връзката "нива на религиозност" - "наука (по-скоро степен на образованост)" и "нива на религиозност" - "интелигентност" са "отрицателни".. Ето малко изследвания (знам че демагозите бягат от такива), но все пак: цък цък Ето едно интересно и съдържателно според мен, мнение (мое е, но само някой от моите ми се струват такива) във връзка с по-горните цък corrigendum към по-горното

Ахам..Концептът е аналогичен: "търсиш" нещо, което според теб представлява "душата", и след като не го намираш, заключаваш че "душа няма"..

ти пък как, кога и като какъв ме "опозна"?

Това си е чиста проба демагогия и извъртане..Какви и кои са били първите учени и какво е било "началото" няма връзка с твърдението ти че "науката не може да съществува без религията"..

Така си и знаех.. Опитваш се да защитаваш политически позиции..и съответно шляпаш абсурди ..Както съм го отбелязал и преди, с КГ 125 сте "царете" на демагогията и "нищонеказването".. Обективно и вярно е че: Науката си съществува независимо от религиите (мн.число защото "религията" не е една).. Доказателства - бол.. Включително има и дузина поне изследвания, които показват отрицателните връзки между "научните нива/степени" и "религиозността" , казано попросто- най-малко религиозни са професорите, сравнено с доцентите и останалите..

Разбирането за "душата" е: -Интуитивно /според конкретната собствена личност, която пък е микс от "компоненти"/, -И/или е културно-контекстно, и/или е "пречупено" през културата); Следователно: Дефинирането на "душата" не е предмет на науката или научните методи (освен може би познанието за това, какво в различните култури и религии се смята за душа) Има строги дефиниции/леми, и/или строго научни методи за дефиниране на точка, равнина и т.н., които не подлежат на субективно или културно пречупване".. В този смисъл - аналогиите не са коректни.. Южнякът засяга/поставя съвсем друг въпрос, и той е: "може ли да се открие намери "същност"/"нещо" което не познаваме" /за което той приема че може да е "душата" според неговите разбирания/ --- Отстрани погледнато: пълна дискусионна и идейна каша, с политически /"прохристиянски"/ цели и насоченост...

Ти си шампион на това, с толкова много думи да не казваш нищо конктретно и ясно по темите..Освен това, въпросът ти "Ти имаш ли душа" е подвеждащ и манипулативен смятам.. Ако "душата" интуитивно се разбира като някакво съчетание или "преплитане" между разум и чувства, и "съзнателност" (и съвест?) то всеки човек има "душа"..

PS Тези особености - себезаличаване/гъвкавост, на британците (на британската култура), са описани от Оруел: (...) Но обыкновенные люди во всех обществах должны жить более или менее вопреки существующему порядку. Подлинно народная культура Англии есть нечто существующее под поверхностью, не официально, и власти смотрят на нее скорее неодобрительно. Приглядевшись к простым людям, особенно в больших городах, замечаешь, что они отнюдь не пуритане. Они неутомимые игроки, пьют столько пива, сколько позволяет заработок, обожают грязные анекдоты и сквернословят, наверно, больше любого народа на свете. Эти свои вкусы они вынуждены удовлетворять при наличии поразительно ханжеских законов (законы о продаже спиртного, закон о лотереях и т. п.), которые написаны так, чтобы вмешиваться в жизнь каждого, но на практике ничему не мешают. Кроме того, простые люди лишены определенных религиозных убеждений — и таковы уже не первый век. Англиканская церковь никогда не имела над ними настоящей власти, она была просто заповедником мелкопоместного дворянства, а нонконформистские секты влияли только на меньшинство. -- -- Нет, например, популярных стихотворений о Трафальгаре или Ватерлоо. Отчаянные арьергардные бои армии сэра Джона Мура в Корунье и ее эвакуация морем (совсем как в Дюнкерке!) привлекают гораздо больше, чем какая-нибудь блестящая победа. Самое волнующее английское батальное стихотворение — о кавалерийской бригаде, атаковавшей на неправильном участке. А из прошлой войны по-настоящему запечатлелись в народной памяти четыре названия: Монс, Ипр, Галлиполи и Пашендаль — катастрофы. Названия великих битв, сокрушивших, в конце концов, германские армии, широкой публике неизвестны. (...) В Англии хвастовство, размахивание флагами, вся эта «Правь, Британия» — занятие крохотного меньшинства. Патриотизм простых людей — не гласный и даже не сознательный. В их исторической памяти не удержалось ни одного названия выигранной битвы. В английской литературе, как и в других литературах, множество стихотворений о битвах, но надо заметить, что во всех, снискавших какую-то популярность, рассказывается о катастрофах и отступлениях. (...) Ни один политик не вылезет наверх, посулив завоевания или воинскую «славу». Никакой гимн ненависти еще не находил у людей отклика. В прошлой войне песни, которые сочиняли и пели по собственной воле солдаты, были не воинственными, а насмешливыми и мнимо-пораженческими(1). Единственным врагом, которого называли вслух, был старшина. --- --- (...) Есть громадное неравенство доходов, но образ жизни на разных уровнях приблизительно одинаков — в рационально спроектированных квартирах, в муниципальных домах, вдоль бетонных дорог и в голой демократии плавательных бассейнов. Это довольно суетливая, малокультурная жизнь, атрибуты которой — консервированная пища, «Пикчер пост», радио и двигатель внутреннего сгорания. Это цивилизация, где дети досконально знают магнето и совсем не знают Библии (...) Даже разница между богатыми и бедными не так заметна, когда смотришь на народ со стороны. (...) В каком бы виде ни вышла из войны Англия, ей все равно будут присущи характеристики, о которых я говорил выше. Интеллектуалы, надеющиеся увидеть нас русифицированными или онемеченными, будут разочарованы. Мягкость, лицемерие, бездумность, почтение к закону и отвращение к мундиру останутся — вместе с пудингами на сале и мглистым небом. Чтобы уничтожить национальную культуру, требуется колоссальная катастрофа, такая, как длительное подчинение иностранному врагу. Фондовая биржа рухнет, конный плуг уступит место трактору, сельские дома превратятся в детские лагеря отдыха, матчи Итон-Харроу канут в прошлое, но Англия останется Англией, вечным организмом, простирающимся в будущее и в прошлое, и, как всякое живое существо, обладающим способностью изменяться до неузнаваемости и при этом оставаться собой.

Пресечена е границата "15 тона добив пшеница на хектар" http://www.cropscience.org.au/icsc2004/poster/2/7/3/662_armourt.htm Къде сме ние? Като средни добиви от пшеница сме в долната част на класацията за страните от EU http://www.fao.org/docrep/006/y4011e/y4011e04.htm Има ли данни за максимални (максималения) добив в България?

http://books.google.bg/books?id=wRGhnkZq3HQC&pg=PA494&lpg=PA494&dq=Goth.+smakka&source=bl&ots=SGvhkRPidr&sig=AWDQ58qgRHI-qr-ZWLMjyeInRTA&hl=bg&sa=X&ei=pNlMT42sEOL54QSi48zgAg&ved=0CF0Q6AEwCTgK#v=onepage&q=Goth.%20smakka&f=false http://starling.rinet.ru/cgi-bin/etymology.cgi?single=1&basename=/data/ie/piet&text_number=2632&root=config Got. "smakka" - вкусно, деликатес? Got. "smakka-bagms" ? ("смокиново дърво", или) http://books.google.bg/books?id=39UUAAAAIAAJ&pg=PA447&lpg=PA447&dq=Goth.+smakka&source=bl&ots=vcKey0O93m&sig=fm2LFOWPnTpp6DadhMOzX3gGsM8&hl=bg&sa=X&ei=pNlMT42sEOL54QSi48zgAg&ved=0CDkQ6AEwBDgK#v=onepage&q&f=false http://books.google.bg/books?id=9stMq8rRnCMC&pg=PA111&lpg=PA111&dq=Goth.+smakka&source=bl&ots=HOYj86YOQR&sig=UbZmmO1ufPtok3XbY7znD2qB_n8&hl=bg&sa=X&ei=-NhMT9qZDKf34QTvt7H2Ag&ved=0CDUQ6AEwAw#v=onepage&q=Goth.%20smakka&f=false ---- ---- "semaq" (Талмуд)- "ставам червен, "става червено" "sumaq", "summaqa" "нещо червено" са във връзка с китайското наименование на "sappanwood" - su muh (su buh)

Еми, проблема е в теб значи.."Бъзикаш" се с грешния човек

Contributions Toward a History of Arabico-Gothic Culture, Vol 1 by Leo Wiener

Смокиня, смоква, смоковница? (ficus carica) С какъв произход е думата? 1) Готски произход ("smakka") ? Какво значи думата? 2) Или семитски "summaq", "summaqa" (нещо червено?) ahina summaqa - червена смокиня или фурма 3), 4) Или, или..

"Бегай-легай", Ромчо значи "отивай да спиш"..

От турски: башибозук, делибашии - със значение "болна главa" (с вероятно двуяко значение и смисъл), "луди глави" (хора без дисциплина). Иначе - паравоенни, нередовна армия.. Не ми беше идеята, да се търсят аналогиите между казаците и башибозуците, и заради това сложих "башибозуци" в скоби.. Акцентирах върху това, как казаците се отнасят към иностранците/друговерците, било то мирни казахи, и таджики, и други.. -- Тоя е голям пичага..

Този въпрос предполага контекстен отговор.."Да..готови сме да легнем.. (но зависи)"... Процентът на тези българи, които действително са си "легнали на първата среща", по-скоро е пренебрежимо малък., в "пъти" по-малък от процента на отворилите с "да".