nik1

Re: О, ужас..

http://www.etymonline.com/index.php?term=pizza http://www.etymonline.com/index.php?term=pita&allowed_in_frame=0

Прочетох че думата "питане/питам" (задавам въпрос) е свързана с "храна"/"храня" ("питание"), само че не беше обяснено повече в текста ....Нямам представа как думата със значение "храна"/"храня" се, е променила значението и смисъла си на дума със значение "задавам въпрос".. "Пита" (хлебче, питка) няма връзка със тези думи; Думата е или с някакъв някакъв семистки корен/произход, или е с гръцки - спорно е/спори се/ доколкото разбирам и виждам (от един от по-горните цитати, и от виждането на Кухулин, които предполагам добре е разучил въпроса)

Какво по-точно е ясно (за теб)?

Пасторализмът в причерноморските, и прикаспийските степи едва ли е изчезнал напълно със идването на сарматите и аланите*, и в последствие на хуните.. Когато говорим и дискутираме колко са били пасторалисти прабългарите (били ли са пасторалисти, или не, и в кои периоди) , трябва да се съобразяваме с българските артефакти.. Разбира се, вероятно има периоди в които конете за българите са били най-важната "стока" (а и честно казано, не разбирам как и защо този факт изключва пасторализма, след като конете също трябва да пасят и да пият вода); Имаме и поне един ранен и един късен източник за това (последният е от Ибн-Фадлан, който пише че всекидневната храна на волжските българи се е състояла от ечемичена или овесена каша, и конско месо), но е напълно възможно да имаме и периоди на предобладаващ "мирен пастролизъм".. *

В Китай изглежда се инвестира яко в жилища, и имоти ..Скоро четох някаква статия за китайския имотен балон, в която се твърдеше, че около 40-50 процента от китайските жилища са празни (?)..

Благодаря за уточнението. Изглежда е възможно португалската дума за "храна", "ястие" piteu, да е родствена със славянските ("питати", "питание", "пишта"), литовската, индийската и иранските и други ИЕ думи за "храна/хранене"..

Какъв е пра(старо)славянският глагол за "храня" (се)? Съшествителното, което произлиза от този глагол (какъвто и да е той) изглежда не е "пита", а "пишта". От "пишта" произлизат руската дума "пища", със значенение "храна", но не "пита", "питка" (плоско хлебче) ---- Kакво да кажем за следните?: "πίτα" (modern greek)- пита, питка "pide" (turkish) - пита, питка "pittāh" (modern hebrew)- пита, питка "pita" (judaeo spanish)- пита, питка "pizza" - пита, питка? (спорен произход на "pizza")

На какъв език /какви езици/ са по-горните думи?

1. Каква е етимологията на думата "пита"/"πίτα"? Какво по-точно значи думата /корена на думата/? Думата "пита" засвидетелствана ли е в старобългарските/средобългарските текстове? ---- ---- ---- 2. А каква е етимологията на думата "палачинка" /palacinka, palačinka/? Как и откъде, и кога думата е попаднала в славянските езици?! От елиногласните /πλακοῦς (plakous)/, или от латиноезичните /placenta, plăcintă (рум)/ е думата проникнала в славеянските, в частност в българския език? ---- ---- ---- 3. Думата "баница" наистина ли произлиза от "гибаница" (*gъbanica) - "нещо сгъното"? --- ---

Плюс и от мен. Кои са българите? Вечнияt въпрос? Допускам, като възможност, че в седми век името "българи" може да е политоним или регионим (вече) /Това е само хипопеза и възможност/. Има доста хипотези/тези за етимологията на името, и за времето за появата на българите. Аз лично нямам предпочитания, но която и от тезите да се приеме, то мисля, че ако е имало такова племе/етнос "българи" (ако името не е било политоним и преди появата на българите на източноевропейска сцена) , той (етносът) е претърпял доста трансфромации, ако не и да се асимилирал езиково през периода от 4(5) до 7 век в някой друг етнос. В този смисъл смятам, че е възможно /вероятно/ от "българите" от 4 век, в седми век да е останало само името (или по скоро името на региона, който те са обитавали някога? ) В това не виждам нещо много необичайно: славяните от Дунавска България също приемат едно чуждо за тях име като регионим, политоним (?)и/или екзоним (заб. гърците са започнали да наричат нашите славянски предци "българи"); Волжско-камските берсили и есегели също приемат името/политонима "българи" /Да, сега се сещам, че с "росияни" се наричат всички граждани на Руската федерация от неруски произход, а пък доколко знам, в англоезината литература, често не се прави разлика между руснак от руски произход, и руснак от неруски произход/ -- "Слабите и страхливите" в Персийската география са нарени остатъците от оногурите/оногондурите(?)- V.n.nd.r ; Те са непосредсвени съседи на маджарите (тази част от географията е писана във времето преди изгонването на маджарите от печенегите../заб. Оногурите не са наречени българи в персийската география/ http://www.kroraina.com/hudud/hud_53.html /Заб. това което пише тази част за волжско-камските българите и савири, се отнася за друга глава, за главата "§ 51. Discourse on the Country of Burṭās [read: Bulghār!]" http://www.kroraina.com/hudud/hud_51.html / Ето и анализите http://www.kroraina.com/hudud/hud_53_c.html Има 4 страни/етноса в тази география, които са наречени българи. http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html http://www.kroraina.com/hudud/hud_45.html http://www.kroraina.com/hudud/hud_51.html Със сигурност едни от тях са истинските маджари . Заб: в главата за Рум http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html която е преписана от источник, който ползва и Масуди, маджарите са посочени/определени като някакви българи -"неверници"; Явно тази глава е писана в началото/първата половина на 10 век, когато маджарите са се настанили на север от Дунава, в "Панония", и правят набези насам-натам . Явно арабските (персийските) автори и изследователи (или техните информатори) не са можели да направят някаква разлика между истинските "българи" (вероятно вече славяноезични) и ургоезичните маджари. /Ибн-Фадлан пък нарича "сакалиби" волжско-камските българи, берсили и есегели (и савири и угроезини, вероятно живяли заедно с тях) ..Предполагам че езиците - славянския, угорските и парачувашкия не са били познати много и никак на мнозинството араби (и перси), и затова често са ги обърквали (не са могли да ги отдиференцират).. В случаят Ибн-Фадлан нарича волжско-българския микс с най-общото и разпространеното за източноевропейците име - "сакалиби". (Името "сакалиби" произхожда от "склави/склаби" - гръцкото наименования на "славяни") Западноевропейците са "франки" мисля, в персийските и арабските писания../

Овце, или крави/говеда? Рейвън се опита да даде отговор или анализ на въпросите "защо овце" /респ. "защо крави), но дискусията отиде в малко по-различна посока.. Бих предложил следното (всъшност това не е мое виждане): овцата е по-непретенциозна към храната, и е по пригодена към сегашните условия на степите (степите, каквито са сега), отколкото говедото. Относителния дял на говедата в момента, при средноазиатските и централноазиатските пастири-номади, е нисък. Важен смятам е и видът на растителността: на много места в Централна и Средна азия, говедата и овцете пасат на различни пасища, именно поради причина, че за едните и за другите са подходящи различни пасища http://sarkel.ru/istoriya/ni_shishlina_zametki_o_haraktere_skotovodcheskogo_hozyajstva_v_sovremennoj_respublike_kalmykiya/ В тази връзка: по времето на "напредъка" на хунну ( 4 - 2 век преди новата ера), климатът в Централна Азия (в аридната и част) е значително по-влажен от днешния, растителността е повече (или степите намялали за сметка на лесостепите) или такава която е подходяща за годерда, което е позволявало отглеждането на говеда (Мисля че сме коментирали някъде тази тема). http://gumilevica.kulichki.net/articles/Article50.htm Итак, мы можем констатировать, что при относительном многоводье Аму-Дарьи уровень Каспийского моря в IV-II веках до н.э. стоял на отметке не выше минус 36м. Это значит, что по принятой нами климатической схеме в данную эпоху шло интенсивное увлажнение аридной зоны. Действительно, во II веке до н.э. хунны заводят в Джунгарии земледелие (Л. Н. Гумилев, 1960). В это же время китайские военные реляции говорят об огромных стадах, которые хунны пасли в пределах Монгольского Алтая, а усуни в Семиречье. Царство Кангюй, расположенное в восточной части Казахстана от Тарбагатая до среднего течения Сыр-Дарьи, также представляется в то время богатым скотоводческим государством, способным выставить 200 000 всадников. Река Чу на китайской карте того времени показана вытекающей из Иссык-Куля и впадающей в широкое озеро; ныне же Иссык-Куль не сообщается с рекой Чу, а последняя теряется в песках. Все это говорит о повышенной увлажненности и относительно густой населенности этих районов в то время. Наши соображения подтверждаются геологическими исследованиями. Линзы торфа около русла Актам, перекрытые морскими отложениями, датируются I тыс. до н.э. и по характеру растительных остатков указывают на значительное похолодание климата сравнительно с современным (В. Г. Рихтер, С. К. Самсонов, 1961). Пресноводные отложения обнаружены на дне Красноводского залива на отметке минус 35м (В.Г.Рихтер, 1961). Сам факт накопления торфа указывает, что климат Средней Азии был более влажным, чем современный.

Тези "30 000" може да не са били 30 000, а да са били 15 000.. Стр 75 на монографията http://history.spbu.ru/userfiles/2009_05-Lobin-%20discusia.pdf

Фактите показват че българите се славянизират, но ти искаш да вярваш в обратното май..

Видях че е цитиран в една от монографиите Rudenko S.I. To the question on the cattle-breading economy of the nomads /К вопросу о формах скотоводческого хозяйства и о кочевниках/ Една забележка: Под "скот" и "скотовъдство" в руския език (в английски превод "cattle-breading") се разбира всякакъв стаден добитък влк. говеда, коне, овце, кози, камили, и елени.. Ето една интересна (за мен) публикация: http://journal.iea.ras.ru/archive/1970s/1978/1978_6_Simakov.pdf Интересна за мен също е книгата "От кочевий к городам. Салтово-маяцкая культура". Откъси: http://kronk.narod.ru/library/pletnyova-sa-1967-0.htm http://kronk.narod.ru/library/pletnyova-sa-1967-8.htm http://kronk.narod.ru/library/pletnyova-sa-1967.htm С. А. Плетнева. "Кочевники Средневековья" http://knigosite.ru/library/read/81485 http://swordmaster.org/vtorglava.html#1bulg-1hazar Ако се доверим на Плетньова за приазовските българи и племена, в седми век (на територията на Велика България), те са били в началото на втори етап/степен според класификацията и: /Кочевое хозяйство в степях может принимать различные формы: [4] 1. Всё население кочует круглый год, не имея постоянных жилищ и не задерживаясь подолгу на одном месте (таборное кочевание). 2. Всё население кочует с весны до осени, а зимой возвращается на постоянные зимовища. 3. Одна часть населения кочует, другая — живет осёдло и занимается земледелием. Мне кажется, что три основные формы кочевания можно рассматривать как исторические ступени развития кочевнической экономики./

Тази особеност влияе на езика и по други начини , някои влияния тепърва предстоят да се открият (посочат) и анализират.. Най-общо казано: културите, и езиците на гъвкавите нации и народи, нямат достъчно съпротивителни сили да се справят с външните "цунамита" и въздействия.. В "езиковия" случай това са чуждите думи и имена, чуждиците демек.. Няколко интересни и показателни в тази насока примера: Имаме дума "банка", но никоя банка в момента доколкото имам предства, не се нарича "банка" в името си: всички български банки имат в имената си английската дума "банк", изписана на кирилица /"...банк","..банк"/ Аналогично: "охрана" е "заместено" със "секюрити" Около 30 процента от имената в столичните детски градини през 2009 година са били английски/американски ("Памела" и други)..Това напомня на тайвано-сингапуро-конгконския синдром/случай: първите имена на голяма част от китайците в тези страни, са английски/американски.. (културите на китайците и на българите са гъвкави/със себезаличане)

PS Плюс това, важно е: в родовите култури (нашата култура е преобладаващо родова) се говори и общува (прието е да се говори и общува, демек) предимно непряко - т.е. със заобикалки, с ефемизми, с намеци, и с непълни изречения..

смятам е важно да се даде ясно определение на това какво е средна кавалерия, каква роля е изпълявала, защото иначе се зацикля в спора "лека" ли е или е "тежка" кавалерията.. В тази връзка смятам е важно да се спомене, че средната кавалерия се явява ако не преобладаваща като численост и изполване (спрямо пехотата), то преобладаваща като численост и изполване спрямо другите видове кавалерия - в мнозинството от армиите на страните, през последните 500-1000 години.. /Изключвам рицарската такава, и леката татаро-монголска конница, които са преобладаващи за периодите си и страните си.."Източната" средна кавалерия например включва: араби, мамлюки, калмики, спахии , и други./ Предполагам също, че българската армия, българските владетели и военни дейци (поне във ВБЦ), използват средна кавалерия (излючвам пехотата) - като лека кавеалерия се използват контингентите на "скитите" отвъд Дунава.. /Колкото и невероятно да звучи, смятам че средна кавалерия е изполвал/"имал" и Ивайло, ...Не ми е познат случай в историята татаро-монголите да са били разбити от пехотинци, въоръжени с лъкове и брадви../ -- Ето един що годе полезен линк: http://bse.sci-lib.com/article057334.html

Проблемът е, че маджарската кавалерия е лека.. Проблемът е, според мен е че компилациите на Лъв Шести не дават яснота върху въпроса каква е била калерията на българите..Въпреки че в тактиката си той пише за въоръжени с 2 дълги копия, и тежки защитни доспехи маджари и за подобно въоръжение при българите, то смятам че това е преповтареното (преписано) описание от Стратегикона за въоръжението и тактиката на аварите..

Аварите в Стратегикона са "скити" и/или "подобни на тюрките". http://xlegio.ru/sources/mauricius/book-11.html Иначе е ясно, мисля че Лъв VI в "Тактиката" си, описвайки маджарите е преписал/взел буквално пасажи за аварите от главата на Стратегикона "Как следовало бы воевать со скифами, т.е. аварами, а также с турками и подобными им народами", и за славяните от главата "Как воевать со Славянами, Антами и т.п. народами." http://xlegio.ru/sources/mauricius/book-11.html Как следовало бы воевать со скифами, т.е. аварами, а также с турками218 и подобными им народами. Скифские племена употребляют, так сказать, один строй и боевой порядок; начальников у них много, но они невежи в военном искусстве; одни только турецкие и аварские племена стараются установить более сильные, чем у остальных скифских племен, строи и боевые порядки и в бою действуют сомкнуто. Турецкие племена многочисленны, независимы, чуждаются всяких занятий и искусств и не заботятся ни о чем, кроме того, как бы крепче биться с неприятелем. Аварское племя напротив – трудолюбиво, способно к перемене (культуре) и очень опытно в военном деле. Оно управляется одним главой, но повинуется ему со страхом, а не с любовью, труды и лишения переносит стойко. В минуты необходимости переносит жару, холода и прочие невзгоды, хотя ведет пастушеский образ жизни, но любознательно и скрытно. Одержимо беспримерной алчностью к деньгам. Клятв не держит, договоров не исполняет, его нельзя достаточно обуздать никакими подарками, так как прежде чем получить предлагаемое, уже замышляет обмануть и отказаться от того, на что согласилось. Неприятелей своих старается победить не открытой силой, а при помощи обмана, хитростей и лишения их съестных припасов. Вооружение их состоит из лат, мечей 219, луков и длинных копий, причем в бою у многих по два копья. Копья носят на (за) плечах, а луки в руках и в бою действуют теми или другими, смотря по обстоятельствам. Выдающиеся из них не только себя, но также и своих лошадей покрывают спереди железом или лоскутьями 220. Упражняются с большим старанием, так что могут с коня стрелять из луков. За ними всегда гонится большое число обозных животных обоего пола, потому что ими и питаются, от их присутствия и войско кажется многочисленнее. Палатки не огораживают рвами, как Римляне или Персы, но располагают верно в разных местах, смотря по необходимости – причем каждый род отдельно; даже вплоть до дня сражения, коней заботливо кормят как летом, так и зимой. Все припасы сносят на руках и складывают у палаток и окарауливают до сражения, которое обыкновенно начинают вечером. Свои сторожевые караулы выдвигают далеко и располагают их близко одни к другим, чтобы неприятелю трудно было сделать нечаянное нападение. В сражении же боевой порядок их состоит не из трех частей, как у Римлян и Персов, но из различных ватаг 221, соединенных между собой так, чтобы казались только в одну линию. Кроме боевого порядка у них имеются еще особенные отряды, из которых одни выдвигаются вперед для производства нечаянных нападений на неосторожного противника, а другие служат поддержками тем частям боевого порядка, которые наиболее теснимы неприятелем. Свои обозы, а также почти всегда и вьюки с оружием 222 ставят либо за серединой боевого порядка, или за тем или другим из флангов его, в расстоянии 1000 или 2000 шаг., с небольшим прикрытием. Часто для их прикрытия в тыл боевого порядка выделяется отдельный конный отряд. Глубина боевого порядка неопределенна и делается, смотря по обстоятельствам; о соблюдении ее, а также о равнении по фронту и сомкнутости заботятся более всего. Бой начинают дальними засадами, обходами неприятеля, притворным отступлением с переходом опять в наступление и строями в виде клина 223, т.е. разбросанными. Когда неприятель обратится в бегство, то не довольствуются как Персы, Римляне и другие народы, умеренным преследованием его и грабежом провинций, но все расположенное во второй линии (резервы) упорно гонит неприятеля до полного его рассеяния. Если часть неприятеля уйдет от преследования и укроется в каком-либо укреплении, то они стараются всеми силами узнать: не имеется ли там у них недостатка в чем-либо – или в фураже или в продовольствии, чтобы заставить неприятеля либо покориться им или согласиться на выгодные для них условия. Сначала предлагают легкие условия, а потом, когда неприятель соглашается на них, изменяют таковые на более тяжелые. Для них очень чувствителен недостаток в пастбищах, потому что они водят с собою много животных; в боях с ними надо пользоваться пешим сомкнутым строем (употреблять пеший сомкнутый строй), потому что они не спешиваются и, будучи постоянно как бы привязаны к лошадям, с трудом ходят пешком. Местность для боя надо выбирать ровную и незасеянную. Конный строй употреблять сомкнутый и без интервалов. Кроме сражения в пешем строю необходимо осторожно делать ночные нападения, причем одна часть войска производит его, а другая стоя в порядке выжидает. Особенно много вредят им их собственные добровольные перебежчики, так как они, будучи непостоянны и корыстолюбивы и состоят из многочисленных родов, не особенно соблюдают родственные связи и согласие между собой; когда понемногу начинают возникать между ними раздоры, то они ласково принимают перебежчиков, за которыми следует огромное число. Перед боем прежде всего надо заботиться расставить сторожевое охранение (наблюдение) в разных удобных местах. Потом хорошенько обдумать меры на случай неблагоприятного исхода и заблаговременно отыскав крепкое (труднодоступное?) место, снести туда на несколько дней продовольственных припасов как для людей, так и для животных, в особенности же запастись водой. Затем с обозами поступить так, как про это сказано в книге об обозах. Если при войске будет пехота, то ее надо поставить в первой линии боевого порядка, конечно насколько это можно по обычаям тех племен, из которых она составлена, и построить так, как это видно из описания строя επικαμπιόν οπισθίασ, т.е. того, в котором конница соединена вместе с пехотой. Если к бою пригодна только одна конница, то наиболее лучших из всадников поставить на флангах. Сзади достаточно будет дефензоров. Курсоры должны при преследовании быть от дефензоров не далее 3-4 полетов стрелы и не дожидаться, пока они не повернутся. Надо заботиться о том, чтобы выстроить боевой порядок по возможности на ровной местности, где легко было бы действовать, чтобы на ней не было ни лесов, ни болот, ни труднопроходимых складок, удобных неприятелю для засад и чтобы сторожевое охранение было со всех четырех сторон на установленных интервалах. Выгодно, если бы сзади боевого порядка была или труднопроходимая вброд река, или болото или озеро, которые обеспечивали бы тыл. Потому что они, потерпев поражение при первом деле, не отказываются от боя, как другие народы, но всячески стараются различными способами действовать против неприятеля, до тех пор, пока не будут разбиты наголову. Когда же войско из конницы и пехоты и последней в нем много, то надо позаботиться о запасе фуража для вьючных животных. Потому что не всегда можно его достать, когда неприятельская конница близко. Ето и Тактиката на Лъв VI от Гиби: http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/ Вижте стр 166 до стр 175

Лъв VI Философ е преписал, по-точно е взел наготово пасажите за аварите ("турките"), вкл. за антите и славяните, от "Стратегикона" на Псевдомаврикий/Маврикии, и се е получила една голяма каша: "турките"- авари (или аварите - "турки") от Стратегикона, се превъплътили в "турки", но маждари.. Ако се чете буквално написаното от Лъв VI Философ в "Тактиката му" - току виж че сме направили най-голямото "откритие" за унгарската и източноевропейската военна история - а то е че кавалерията на ранносредновековните маджари е била тежка (за разлика от тази на тюркути, волжскокамски и салтовски българи, хазари, алани и прочие)..

"Средна кавалерия" е условно понятие, Най-често под "средна кавалерия" се разбира: 1) тази, която е по средата като въоръжение и защитни средства между леката и тежката (димахи,.., драгуни, и други) 2) (важно) която е обучена и може да воюва както в в конен, така и в пеши строй. Приема се от мнозиството автори, че топорът/брадвата и сабята, в ранното средновековие, са оръжия на леката кавалерия. (беше намекнато че леката кавалерия не може да прави "сеч", което не е съвсем така) В.Н. Каминский, И.В. Каминская-Цокур.Вооружение племен Северного Кавказа в раннем средневековье

Русия, по думи на официалните и лица от 16 век може и да "имала" 100 000 или дори 200 000 коня/човека, само че има съществевна разлика между пропоганда за сплашване и дрънкане (на оръжие), и действителен брой на армията.. http://history.spbu.ru/userfiles/2009_05-Lobin-%20discusia.pdf

Населението на Русия в 16 век се оцянва на максимум 3 000 000 (това може да се порочете във която и да е публикация и изследване за демографията на Русия в 16 век). Това за русофобския уклон ще го пропусна, защото няма връзка с темата Ето и откъс от една руска публикация за куликовската битка По расчётам современных исследователей, числен- ность населения Московского государства в 16 ве- ке составляла примерно полтора миллиона жителей. Соответсвенно, в последние годы 14 века население на территории, где проходила мобилизация русских войск, было значительно меньшим, причём, наиболь- шая плотность населения была в новгородских зе- млях, тогда как Новгород выставил не более тысячи бойцов. Если предположить, что на войну было созва- но около 10 процентов от общей численности населе- ния, что крайне много, то мы опять же получим не бо- лее 40 тысяч бойцов. Другим способом уточнить численность войск явля- ется попытка расположить их на местности. Если от- бросить бесконечные дискуссии о месте сражения и принять за основу поле, указанное А. Н. Кирпичнико- вым, то мы имеем довольно узкое пространство между Доном и Непрядвой, с густой растительностью в низи- нах, с дубравами по краям – неровный прямоугольник шириной 2,5—3 км и длиной до 4 км. Лошадь со всад- ником занимает в ряду около двух метров, при неров- ном построении – чуть больше. Пехотинец – примерно 75—80 сантиметров. Даже если предположить фронт сражения равным всей ширине поля, то получится, что не более двух-трех тысяч бойцов могли одновременно находиться в первой линии. При этом осуществить ка- кой-либо манёвр было бы абсолютно невозможно. В Грюнвальдском сражении, при подобной ширине поля боя участвовало всего около 60 тысяч конных и пеших бойцов. При этом, если учитывать некоторые особенности хода Куликовской битвы, общую числен- ность противоборствующих сторон можно оценить как несколько большую, но не более 70—75 тысяч.

Това са глупости..