nik1

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7292&view=findpost&p=66483 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7292&view=findpost&p=66666

Аз също не смятам, че Чака е бил "помазан" като автократ/цар на българите, и не го мисля заради псевдопатриотични и/или "национално-центрични" чувства , нагласи или "прочети" на историята. Споделям логиката и анализа на Павлов в частите, в които той не набляга на чувства. Освен това смятам че такъв акт е трябвало да бъде предшестван (като необходимо условие) от баптизация на Чака. Ако това наистина беше направено и беше факт, то смятам щеще да бъде огласено в изворите.. Има едно интересно допускане в тази насока. То е, че патриархът се е "готвил"/"гласял" за бъдеща баптизация, и/или съответно помазване на Чака, и поради това патриархът (може да се включи в това допускане и убийството на Чака като превантивна мярка) е бил убит от Тертер

"Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени" http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_7.htm По-големи такива български села са: Касапкьой, Каранасуф, Саръюрт, Саръгьол, Бейдаут, Потур, Хамамджи, Горно Чамурли, Долно Чамурли, Камена, Пашакъшла и Караманкьой - в областта южно от Бабадаг, а на север от Бабадаг: Башкьой, Камбер и Хаджилар. Все така стари български села, чието българско население обаче живее задружно с други народности, са още: Налбант, Аджигьол, Саръгьол и Алибейкьой - в Тулчанско, а южно от Бабадаг: Токсоф, Шеремет, Малки Палаз и др. При това, днешното българско население на последните три села не е същото, което е живяло тук през първата половина на миналия век, тъй като последното в 1854 г., по време на Кримската война, било принудено да се разпръсне. Българи населяли преди това време, покрай други села, също едно несъществуващо днес село Мюфтия, между селата Хамамджи и Д. Чамурли в Бабадагско. Голяма българска махала имало и в с. Вистерна до Бабадаг, която тепърва по-късно се разтурила. --- Камбер (ако "камбер" значи "сарафин") изглежда е дума с латински корен (от испанския език е навлезнала в сефарадския?) Честно казано, не успях да намеря тази дума с такова нейно значение.. Иначе в английкия език думата за сарафин е cambist, и е от същия латински корен..

http://liternet.bg/folklor/motivi/ratay-haydutin/strumica.htm Алай бег войска береше, не можит да я соберит; дур' дойде Петре Маджарче, дробна ми войска пособра, Камбер кадъна поплена со дванадесет алайки, со тринадесет робинки. Робинки кладе в кочиа, Камбер кадъна пред коня, боса по дробни каменя и гологлава по сънце. Кадъна му се молеше: - Де гиди Петре Маджарче! Ак' не ме кла'иш в кочиа, баре ме кла'и на коня! Ти що кабает ми найде, та мене тераш пред коня, боса по дробни каменя и гологлава по сънце. Петре йе лепо вореше: - Де гиди Камбер кадъно! Аль знаиш, аль паметвиш, кога беф дете мало'о, я си беф момок у тебе; мене ме треска тресеше, ти хлебец не ми даваше; а кога да ми даваше, од три недели месено; ти вода не ми даваше, а кога да ми даваше, полу со раски мешана. За тва те терам пред коня, боса по дробни каменя и гологлава по сънце. http://liternet.bg/folklor/motivi/ratay-haydutin/veles.htm Попленил Петре, поробил, я пленил Камбер кадъна, Камбер кадъна, Камбер Тодора. Кое на коня качило, кое на кола фърлило, Камбер кадъна пред кола, гола, боса, гологлава по тия жежки каменя. - Петре ле, Петре делия, ели на коня качи ме, ели на кола фърли ме, ели папуци купи ми! - Кадъно, Камбер кадъно, ни те на коня качуям, ни те на кола фърлюям, ни ти папуци купуям! Дали знаеш, паметуеш, кога бех момок у тебе, кога ме треска тресеше, я ти посаках понуда, понудица - водица. И ти ми даде водица, що си миеше нозете? И ти посаках сглавица, ти ми я даде метлата, що си метеше кенефот? http://www.scribd.com/doc/32041892/zbornik-miladinovci

"Съюзи", "Предлози", "съществителни", "наречия", "лексеми" ,"как", "къде"... Каква е връзката и какво по-точно искаш да кажеш? Странно е за човек който има претенции да е грамотен (щом другите са плява) да се изразява толкова неясно.. -- 50 процента от съдиите ни нямат логическа мисъл (след като според теб са неграмотни)?!? http://www.google.bg/search?q=%D0%B2%20%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B4%20%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np#q=%D0%B2+%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B8%D0%B4+%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE&hl=bg&client=firefox-a&hs=Go4&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=np&prmd=imvns&ei=kwBCT9i7NMrwsgb9sYXzBA&start=10&sa=N&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=2cc7bc667ea911cf&biw=1024&bih=636 Я ми кажи колко от "грамотните" хора употребяват правилно пълния и непълния член в ежедневната реч? Виж сега: за мен - щом като една конструкция существува в даден език, то тя е естествена, и спорът дали е "правилна" (според въведени от някого правила) или не е - е безпредметен спор..Неправилна е само формално, с оглед на въведени "неправилни" правила. Обяснявам образно защо за мен правилото е неправилна: Когато се избира една от алтернатовите за "правилна" (в случая както се вижда се изполват "предвид", и "в предвид"), все се обявява че само "единия от двата "слона" (двете конструции) е "слон"..

Малко отклонение, ако позволите В посока "език" на първобългарите, смятам, могат да бъдат възстановени и посочени 1) Сигурни (пара)тюркски* числителни; /*наричам "паратюркски" език, който е подобен и сроден на познатите тюркските езици; умишлено избягвам квалификациите и определения "прабългарки", "огурски", "пратюркски", "прачувашки"/ 2)Сигурни (пара)тюркски календарни наименования; 3)Сигурна (пара)тюркска титулатура (основно с китайски, ирански, и/или смесен сино-алтайски или ирано-тюрски произход) 4)Надписи, които се нееднозначно се разчитат чрез паратюрски (Мудрак), или чрез съвремените (??) тюркски езици (за последното: методът според мен прилича на този на Петър Добрев) /и могат да се разчетат на ТМ..и виетнамски (както написа уважаемия Перкунас)/ 5) Имена със спорна и неясна етимология (възможни: тюркска, +монголска, +ТМ, + някой от кавказките езици, +иранска) В тази връзка (основно с т. 4) смятам, изводът е: възможно е първобългарите не са били компактна етническа маса/общност..(една от възможностите) В тази възможност (има такава разпространена теза, която е алтернатива на тезата за "монолитния" тюрски произход), най вероятно езикът на който са говорили управляващите кланове, е бил паратюрски. За езика на останалото население смятам може да се допусне, че: 1) езикът е бил паратюрски 2) и/или част от първобългарите може да са говорили на: а) някакъв креолски език/креолски езици** б) на собствените нетюркски си езици, а тюркския език да е бил линга франка за хората с нетюркски произход***. **Пример: приакспийските аси и алани в 10 век говорят на смесен хоремзийско-печенежки език ***Пример: В "речника" си, Кашгари пише че татарите и племето кай са двуезични, а собствените им езици са различни от тюрския.. --- За мен лично е интересен въпросът за произходът и значението на името "българи" (въпреки множеството възможни и спорни етимологии).. Във форума пишат един (или двама) ерудити в езикознанието (имащи различна критичност и непредубеденост по въпроса за произхода на името), които смятам биха могли да осветлят повече въпроса.. /досега не са го направили/

това "трябва" как трябва да се да се разбира?! Питам какво значи това "трябва". Банките "трябва" да спрат да дават заеми на хора, които например си купуват жилиша, така ли? Това ли твърдиш? Как ще стане това? Банките доколко разбирам си прояват здрав разум: те продават нещо (което както се разбра не е тяхно, нямат го), и печелят, за да печелят (банките продават пари). Всеки би искал да продава нещо и да печели нали това е аждеба "здравия разум" Въпроса ми към теб е откъде трябва да дойде (според теб) този "здрав разум" пак според теб, и какво значи "здрав разум"

-- Извинявам се за оф-топика: разбирам че твърде много хора, пищещи във форума , смятат, че овцете са били опитомени например в Китай, или в Монголия, и е че овцете и овцевъдството са били непознати за тази част от Евразия до към 4 век от новата ера . Големи хора сте, но..

Какво е това "фракционно банкиране", и каква е ролята му за създаването и съответно спукването на имотния балон през 2008 година?

"From Central Asia to the Balkans: the title *ču(b)-pān" http://books.google.bg/books?id=VKS_C45BSOAC&pg=PA5&redir_esc=y#v=onepage&q&f=false

Захарий Мителенски (Захарий Ретор), История: http://www.vostlit.info/Texts/rus7/Zacharia/framepred.htm

Подкрепям абсолютно..Моделите и и системите за управление и мотивация на персонала и качеството, които са създадени в САЩ, са абослютно непроложими за България, и слабо неприложими за Европа.. Ще добавя към твоите примери и прословутия такъв за системата ИСО 9001 , която познавам и с която, по-точно - с нейното и прилагане и действие (на българска почва) имам опит.. Тази система е създадена с две/три основни виждания, които са: 1) че всички са отговорни за просперитета и състоянието на фирмата, 2) клиентът е на първо място, и че цялата дейност по управление на качеството трябва да насочена към това клиентът/потребителят да не "преметнат"/"ощетен"/минал по какъвто и да е начин.. 3) отделно от това системата изисква да се прави ежегодно оценяване на персонала, с цел подмяната на тези които не могат да покрият професионалните критерии Проблемите обаче са: 1. Ние гледаме да се скатаваме, и друг ако може да носи отворността (дори и това да носи по-малки заплати). Не сме нито борбени, нито сме научени да носим отворности, нито сме научени да печелим и да губим. Т.Е. всичко което го нямаме в културата, е всичко което имат американците, и обратно: женственост Vs мъжественост, гъвкавост Vs монументализъм; себезаличване Vs себеизтъчкване; родовост (партикуларност) Vs безродост(универсалност); външна причнност Vs вътрешна причнност 2. Клиенът за нас (българите), по принип е "чужд", стига да не е приятел или близък с шефа, или да не е голяма клечка /богат клиент, които прави голяма поръчка/ ( Обаче, в родовите култури към "чуждите" не се провява емпатично мислене..С всичките правила/процедури на Системата ИСО 9001 - "топката" остава във клиента 3. Изобщо не обичаме да се оценяваме, и да оценяваме колегите си (подчинените си), още повече по смисъла на ИСО 9001, която в прав текст препоръчва хората да си търсят друго поприще, ако не се изкарат определеният брой точки.. /Между другото, и в тази връзка - критериите са толкова завишени за българите и за българската "почва"/култура (материал), че тази процедура не се изпълнява!/ Да, но за мъжествените (борбени), монументалистични, вътрешно-причинни, но и универслистки (безродови) американци обаче най-често се смята за наказание, и ако щете нехуманност някои да се остави да работи на работа и място, за която не е подходящ..

Никой не твърди, че Аспарух е номад-пасторалист, тръгнал да търси паша за стадата си..

Re: О, ужас..

http://www.etymonline.com/index.php?term=pizza http://www.etymonline.com/index.php?term=pita&allowed_in_frame=0

Прочетох че думата "питане/питам" (задавам въпрос) е свързана с "храна"/"храня" ("питание"), само че не беше обяснено повече в текста ....Нямам представа как думата със значение "храна"/"храня" се, е променила значението и смисъла си на дума със значение "задавам въпрос".. "Пита" (хлебче, питка) няма връзка със тези думи; Думата е или с някакъв някакъв семистки корен/произход, или е с гръцки - спорно е/спори се/ доколкото разбирам и виждам (от един от по-горните цитати, и от виждането на Кухулин, които предполагам добре е разучил въпроса)

Какво по-точно е ясно (за теб)?

Пасторализмът в причерноморските, и прикаспийските степи едва ли е изчезнал напълно със идването на сарматите и аланите*, и в последствие на хуните.. Когато говорим и дискутираме колко са били пасторалисти прабългарите (били ли са пасторалисти, или не, и в кои периоди) , трябва да се съобразяваме с българските артефакти.. Разбира се, вероятно има периоди в които конете за българите са били най-важната "стока" (а и честно казано, не разбирам как и защо този факт изключва пасторализма, след като конете също трябва да пасят и да пият вода); Имаме и поне един ранен и един късен източник за това (последният е от Ибн-Фадлан, който пише че всекидневната храна на волжските българи се е състояла от ечемичена или овесена каша, и конско месо), но е напълно възможно да имаме и периоди на предобладаващ "мирен пастролизъм".. *

В Китай изглежда се инвестира яко в жилища, и имоти ..Скоро четох някаква статия за китайския имотен балон, в която се твърдеше, че около 40-50 процента от китайските жилища са празни (?)..

Благодаря за уточнението. Изглежда е възможно португалската дума за "храна", "ястие" piteu, да е родствена със славянските ("питати", "питание", "пишта"), литовската, индийската и иранските и други ИЕ думи за "храна/хранене"..

Какъв е пра(старо)славянският глагол за "храня" (се)? Съшествителното, което произлиза от този глагол (какъвто и да е той) изглежда не е "пита", а "пишта". От "пишта" произлизат руската дума "пища", със значенение "храна", но не "пита", "питка" (плоско хлебче) ---- Kакво да кажем за следните?: "πίτα" (modern greek)- пита, питка "pide" (turkish) - пита, питка "pittāh" (modern hebrew)- пита, питка "pita" (judaeo spanish)- пита, питка "pizza" - пита, питка? (спорен произход на "pizza")

На какъв език /какви езици/ са по-горните думи?

1. Каква е етимологията на думата "пита"/"πίτα"? Какво по-точно значи думата /корена на думата/? Думата "пита" засвидетелствана ли е в старобългарските/средобългарските текстове? ---- ---- ---- 2. А каква е етимологията на думата "палачинка" /palacinka, palačinka/? Как и откъде, и кога думата е попаднала в славянските езици?! От елиногласните /πλακοῦς (plakous)/, или от латиноезичните /placenta, plăcintă (рум)/ е думата проникнала в славеянските, в частност в българския език? ---- ---- ---- 3. Думата "баница" наистина ли произлиза от "гибаница" (*gъbanica) - "нещо сгъното"? --- ---

Плюс и от мен. Кои са българите? Вечнияt въпрос? Допускам, като възможност, че в седми век името "българи" може да е политоним или регионим (вече) /Това е само хипопеза и възможност/. Има доста хипотези/тези за етимологията на името, и за времето за появата на българите. Аз лично нямам предпочитания, но която и от тезите да се приеме, то мисля, че ако е имало такова племе/етнос "българи" (ако името не е било политоним и преди появата на българите на източноевропейска сцена) , той (етносът) е претърпял доста трансфромации, ако не и да се асимилирал езиково през периода от 4(5) до 7 век в някой друг етнос. В този смисъл смятам, че е възможно /вероятно/ от "българите" от 4 век, в седми век да е останало само името (или по скоро името на региона, който те са обитавали някога? ) В това не виждам нещо много необичайно: славяните от Дунавска България също приемат едно чуждо за тях име като регионим, политоним (?)и/или екзоним (заб. гърците са започнали да наричат нашите славянски предци "българи"); Волжско-камските берсили и есегели също приемат името/политонима "българи" /Да, сега се сещам, че с "росияни" се наричат всички граждани на Руската федерация от неруски произход, а пък доколко знам, в англоезината литература, често не се прави разлика между руснак от руски произход, и руснак от неруски произход/ -- "Слабите и страхливите" в Персийската география са нарени остатъците от оногурите/оногондурите(?)- V.n.nd.r ; Те са непосредсвени съседи на маджарите (тази част от географията е писана във времето преди изгонването на маджарите от печенегите../заб. Оногурите не са наречени българи в персийската география/ http://www.kroraina.com/hudud/hud_53.html /Заб. това което пише тази част за волжско-камските българите и савири, се отнася за друга глава, за главата "§ 51. Discourse on the Country of Burṭās [read: Bulghār!]" http://www.kroraina.com/hudud/hud_51.html / Ето и анализите http://www.kroraina.com/hudud/hud_53_c.html Има 4 страни/етноса в тази география, които са наречени българи. http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html http://www.kroraina.com/hudud/hud_45.html http://www.kroraina.com/hudud/hud_51.html Със сигурност едни от тях са истинските маджари . Заб: в главата за Рум http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html която е преписана от источник, който ползва и Масуди, маджарите са посочени/определени като някакви българи -"неверници"; Явно тази глава е писана в началото/първата половина на 10 век, когато маджарите са се настанили на север от Дунава, в "Панония", и правят набези насам-натам . Явно арабските (персийските) автори и изследователи (или техните информатори) не са можели да направят някаква разлика между истинските "българи" (вероятно вече славяноезични) и ургоезичните маджари. /Ибн-Фадлан пък нарича "сакалиби" волжско-камските българи, берсили и есегели (и савири и угроезини, вероятно живяли заедно с тях) ..Предполагам че езиците - славянския, угорските и парачувашкия не са били познати много и никак на мнозинството араби (и перси), и затова често са ги обърквали (не са могли да ги отдиференцират).. В случаят Ибн-Фадлан нарича волжско-българския микс с най-общото и разпространеното за източноевропейците име - "сакалиби". (Името "сакалиби" произхожда от "склави/склаби" - гръцкото наименования на "славяни") Западноевропейците са "франки" мисля, в персийските и арабските писания../

Овце, или крави/говеда? Рейвън се опита да даде отговор или анализ на въпросите "защо овце" /респ. "защо крави), но дискусията отиде в малко по-различна посока.. Бих предложил следното (всъшност това не е мое виждане): овцата е по-непретенциозна към храната, и е по пригодена към сегашните условия на степите (степите, каквито са сега), отколкото говедото. Относителния дял на говедата в момента, при средноазиатските и централноазиатските пастири-номади, е нисък. Важен смятам е и видът на растителността: на много места в Централна и Средна азия, говедата и овцете пасат на различни пасища, именно поради причина, че за едните и за другите са подходящи различни пасища http://sarkel.ru/istoriya/ni_shishlina_zametki_o_haraktere_skotovodcheskogo_hozyajstva_v_sovremennoj_respublike_kalmykiya/ В тази връзка: по времето на "напредъка" на хунну ( 4 - 2 век преди новата ера), климатът в Централна Азия (в аридната и част) е значително по-влажен от днешния, растителността е повече (или степите намялали за сметка на лесостепите) или такава която е подходяща за годерда, което е позволявало отглеждането на говеда (Мисля че сме коментирали някъде тази тема). http://gumilevica.kulichki.net/articles/Article50.htm Итак, мы можем констатировать, что при относительном многоводье Аму-Дарьи уровень Каспийского моря в IV-II веках до н.э. стоял на отметке не выше минус 36м. Это значит, что по принятой нами климатической схеме в данную эпоху шло интенсивное увлажнение аридной зоны. Действительно, во II веке до н.э. хунны заводят в Джунгарии земледелие (Л. Н. Гумилев, 1960). В это же время китайские военные реляции говорят об огромных стадах, которые хунны пасли в пределах Монгольского Алтая, а усуни в Семиречье. Царство Кангюй, расположенное в восточной части Казахстана от Тарбагатая до среднего течения Сыр-Дарьи, также представляется в то время богатым скотоводческим государством, способным выставить 200 000 всадников. Река Чу на китайской карте того времени показана вытекающей из Иссык-Куля и впадающей в широкое озеро; ныне же Иссык-Куль не сообщается с рекой Чу, а последняя теряется в песках. Все это говорит о повышенной увлажненности и относительно густой населенности этих районов в то время. Наши соображения подтверждаются геологическими исследованиями. Линзы торфа около русла Актам, перекрытые морскими отложениями, датируются I тыс. до н.э. и по характеру растительных остатков указывают на значительное похолодание климата сравнительно с современным (В. Г. Рихтер, С. К. Самсонов, 1961). Пресноводные отложения обнаружены на дне Красноводского залива на отметке минус 35м (В.Г.Рихтер, 1961). Сам факт накопления торфа указывает, что климат Средней Азии был более влажным, чем современный.