nik1

Извинявайте, ама нас българите ни/ви тресе як социлизъм и егалитаризъм..Обикновено (поне в съвременните страни, от както имаме западна цивилизация) - държавата е тази която защитава правото на собственост на гражданите.. (Интелектуална собственост – правни основания и ) това не знам откъде точно следва? Нищо лично: това е много завъртяно и много популистко (типично по най-лошите адвокатски маниери и стилове), и не носи някаква яснота и информативност..

ПС В.Н. Каминский, И.В. Каминская-Цокур.Вооружение племен Северного Кавказа в раннем средневековье

Монте Кристо е прав че трябва първо да се опитаме да дефинираме какво е тежка, средна и лека кавалерия, 1-во като предназначение, и 2-ро (не по ред) съответно, в зависмост от периода и актуалните противниците - като въоръжение и защитни средства. Тежка конница е тази на аварите, поне за периода им има предназначение и роля на тежка такава: предназначението и е да нанася мощен фронтален удар. http://beitui.narod.ru/articles/b1.html /тук има една библиотека със публикции за средновековното военното дело в Централна Азия http://www.nsu.ru/aw/showBiblio.do?action=lib / Конницата на волжските българи в 10 -11 век е средна (за справка - възстановките и публикациите на Худяков, и други рускоезични автори). За дунавско-българската кавалерия: стандартната такава е лека, еволюирала е до средна (вижте Чудото на Свети Георги с българина). Тежка кавалерия предполагам (и без да съм сигурен), и хипоптетично сме могли да имаме, и да използваме, по времето на Симеон: с териториалното разришение, и "замогването" на владетелите, са дошли възможностите за създаване на такива формирования, най-вече те са се явявали аналог на византийските такива.. /спорен е въпросът дали е наистина е имало такива формирования по времето на Симеон, дали са били използвани, в какви битки?/

Къде видя комунистическа пропаганда в съобщенията на Невски? (ти май не се усещащ че спамиш и тролиш, ама хайде, баницата и плюсовете ти ги дават едни хора без стандарти,...лудият не си ти, както се казва) Ако трябва да бъдем коректни: Цялата тема и нагласите на пишещите против АСТА са комунистически: иска и се желае се безплатен и свободено достъп до всякаква информация , без ограничения, но.. безплатен обяд няма.. Имаше го в Соц БГ (безплатният обяд)..Явно много хора не са успяли да надраснат соц-манталитета и нагласите си (дори и да са се пребоядисали) Естесвено, че авторските права трябва да бъдат защитени; другото е социализъм по български и китайски..

150 000 човека? Тия хора си нямат никакво понятие от демография на Русия На територията на Московското княжество, през 16 век, живеят половин милионн човека; Новгородско е най-населено и многолюдно, но в Куликовската битка участват едва 1000 човека от новгородсткото княжество.. Максимумът е 30 000 човека - с опълчение и некомбатни, и при условие че са участвали 10 процента от общото население (това е ако се доверим в някава степен на източниците за големия брой), иначе наистина става дума за 5-10 000 човека в регулярни войски.. Максимумът който мобилизра Русия за войните, сраженията и кампаниите през 15 и 16 век е 40 000 човека (заедно с казаците, татарите и стрелците), при обща численост на въоръжените сили - 60-80 хиляди човека.. (в 16 век тя владее Казан, и територи отвъд Урал)

PS 30 000 с опълчението и некомбатните.

Въпросът с числеността на сражаващите в куликовската битка и съответно демографията на руските княжества/земи в 14-16 век е анализиран и осветлен подробно в по-новите руски изследвания: Не повече от 30 000 човека участват в битката на страната срещу татарите. /Монографията в момента не я намирам, когато имам време ще я търся/ ПС. Населението на Русия в 16 век, заедно с Казан, се изчислява на не повече от три милиона. (Братята татари/монголи създават основите на модерна данъчна система на Рус; за 16 век има доатътчно обхватни данни за броя на дворовете и на данъкоплатците)

Спорно е дали това което познваме като християнство е монотеитестна религия, по-скоро една близкоизточна религия е премоделирана на местна почва под влиянието на елинския политеиъм Християнството, такова каквото го познаваме е политеистично, концепцията на християнството което познаваме, е един бог с три превъплъщения/същности, с почтане на неизвестен и голям брой светци, някои от които са заменили местата на стари богове (Например Свети Георги, Уастърджи при осетите християни и мюсюлмани (дигори и е "наследил" старите военни богове на аланите. Той се почита така както се почита Бог- и в момента има доста негови светилища в Осетия, Интересно е такива са открити в Карпатите и са датирани от Първата световна война, явно направени от осети- воиници в състава на руската армия) Що се отнася до Ибн-Фадлан, той не казва точно това в пътеписа си. Той описва как тюрките са викали "един е Бог" (можем да предполагаме "защо" и "как") *Тангра е аналогът на Зевс/Теос/Деос Гръмовержеца , и Небето, при тюркте и монголите, но със сигурност техните вярвания и религия са политеистични и анимистични. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B0%D0%B9 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE Що се отнася до първобългарите, трябва да се каже че те не са хомогенни етнически, и най-вероятно, тези които идват на Дунава са смес от паратюркски, угорски, южносибирски (пара-ТМ) (?), и ираноезични (от източна европа) групи и кланове, Тези хора идват с своите политеистични и анимистични вярвания или реликти** **Подвъпросен е политеизмът при аланите и чувашите. Чувашите и техните предци савири и хони са християнизирани/баптизирани два пъти (явно неуспешно), един път са ислямизирани, още веднъж са християнизирани (в състава на руската империя), а в момента са повече езичници.. http://forum.chuvash.org/cgi-bin/ikonboard.cgi?act=SF;f=18 За аланите: сигурно и че момента са по скоро политеисти и/или езичници; и християни и мюсюлмани продължават да почитат Уастърджи (Свети георги) като наместник и пратеник на Бог (което за мюсюлманите е недопустимо, това е е еретизъм; за християните се прави и аналогия с Христос като постредник), както и продължават да почитат други светци (наследници и аналогии на стари божества): http://en.wikipedia.org/wiki/Wasilla_%28god%29 http://iratta.com/2007/06/15/uastyrdzhi_vlijanie_islama_na_obraz..html За тунгусомаждуроезичните : аварите според Хелимский са такива, но и част от прабългарите изгледа са такива . Не е излично да се спомене: повсеместна вяра в духове , шаманизъм и ексорсизъм (както нашите кукери) и други. Със сигурност при волжкските българи има запазени и документирани (от Ибн-Фадлан) централно-азиатски реликти - ритуални обесвания и жервоприношения, погребални ритули ("аш") и други.. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10128

Написал си някои неверни неща според мен, и трябва да ги коментирам.. Напротив, за първи път пишеш, че не визираш задължително вероучение, а само вероучение по желание (и нито КГ125, нито Стинка са го заявили доколкото си спомням). Ясно трябваше да се заяви това по-рано (както аз заявих ясно че нямам против желаещите деца да учат теология, и теологични дисциплини, т.е дори да стават проповедници) Това не е вярно.. Преди да съдиш, няма да е лошо да добиеш някакъв поглед върху това какво се смята за индокринация (не във форума, а от престжни учебни заведения и еридити). http://en.wikipedia.org/wiki/Indoctrination http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Verouchenie_Detsa/book.html Същото може да се види и за религиозните (вярващите) потребители, които защитават обратната позиция : Невски, Алвасарейро, също така: авторът на статията, която цитирах днес, и поне един мои приятел , силно вярващ, с когото сме дискутирали въпроса за въвеждането на вероучението като предмет.

Баба ми и дядо ми са били атеисти,братята им, сестрите им - също, техните бащи и майки също..За техните бащи и майки (бабите и дядовците - на дядовците ми и бабите ми ) нямам поглед и знания.. Но доколкото знам, единият от тях е правил много лоши неща с богатите турци (двете най-лоши неща в християнството), когато ги е карал със сала си (бил е салджия ) през реката, така е ясно, че не е бил никак добър "християнин".. Това което предлагаш е изучаване по желание..Ясно е че "изрично" или "неизрично" , нежелаещите ще си заяват нежеланието, желаещите - ще изявят такова желание ..Да кажем желаещите ще са около 15-20 процента от българите, и около 5-10 процента от турците; За помаците (вкл хората с "традиционно" мюсюлманство) не се наемам да правя преценка защото нямам поглед и знания върху процентът на тези които са "за", и за процентът на религиозните..

Просто и ясно, само трябва да се вземете в ръце,(..и да започнете да мислите като зряли хора и граждани, а не като екстремисти, фантазьори и безотговорни граждани) Васил Дяков

съжаляввам ви че не го разбирате. Екстремизъм и фантазьорщина е да се иска всеобщо и задължително вероучение за всички български българи (което както разбрах е основтата на идеята ви- въдеждане на такова, за увеличване броя на православните, с някакви цели), които носят християнски имена ../най-малкото защото 80 процента от тях традоционно - родителите им дедите им са 3 или 4 поколения атеисти/скептици/

В "аланските връзки" за Британия ми изглежда има някаква "доза" нагласистика, или просто има голямо количество съвпадения, които не са случайни, а се дължат на определени сходства/идентичности: Досещам се случая за обожествяването на меча, и хвърлянето му във вода от легендата за Артур: Наистина този мотив е ясно отразен в аланския епос (нартския) , както е застъпен (донякъде) и в епосите на народите от Пакс номадика, също така - и в японския епос и легенди. Всъщност най-вероятно тук се касае за съвсем конкретен феномен, които е общ за средновековието/античноста, и е във връзка с технологията на изковаване на мечовете: Явно се смятало от древните хора че мечовете "проговарят", когато се коват, и се поставят във вода за охладане и формиране на определен композитен състав (всичко това част от процеса на изработването на мечовете, а те са се изработвали по аналогични технологии). Подобни са мотивите с "кръглата маса", и "чашата" (граала) от легендата за крал Артур (чашата се нарича "Нартамонга" в нартския епос, за масата - забравих и името, но я има в нартския епос, това е масата на която седят нартите!): Средновековните рицари, рицарското общество, кръг, са имали култура и порядки, подобни/идентични на аланските/сарматските ("всички са от благородно потекло"); Не е задължително тези мотиви или култура да имат корени в сарматските колонисти в Британия и наследниците им. (разбира се, не е изключено и невъзможно легендата за Крал Артур и мотивите да имат по- стари корени, които обаче са доста "далече" от келтските/праирландските или германските мотиви)

Един на хиляда може да и да се съвокуплявал с магаретата си и овцете си (и стига да е останал на "сухо"); При ловците събирачи на обективно на "сухо" не се остава: при тях имаме полигамия/полигиния, ако не - имаме серийна моногамия (разпространена е средно при 70-80 процента от днешните ЛС ), или се изневерявя (бракът е с много по-мека форма отколкото при аграристите)..

Сексът между задължително включва "привличане" (поне от една страна, когато сексът не доброволен) между подобни.. От друга страна: "недоброволният секс"/изнасилването е патология, несрещана дори при най-агресивните и тестостеронени хоминини- шимпанзетата: когато женската не е съгласна или склонна, тя не се съвокуплява. Има нещо което е отдавна известно и изследвано в антролопологията (сравнителната и културната) - и тя е че в родовите култури обичайно се проявява неприязън към "чуждите"/"другите"/"различните", хората от другата раса, общност; "Ураган" ясно демострира това мисля, като посочи че "има човешка неприязън към другите раси"- в контекста на това, че културата ни е предимно (повече) родова и традициооно нямаме контакти с други раси. Във връзка с по-горното мога да заключа, че ако е имало кръстосване между хората и неандералците , то: 1. хората и неандерталците (ето, и аз разгеждам нендерталците като "нехора", но те обективно са хора!) са "контактували"/коминикирали сравнително често по някакви начини по между си. 2. хората и неандерталците са били от "една ръка хора", що се отнася до умствени способности, чувства, вътрешни движещи сили, и други.

На първо време бих се насочил към хипотезата за елиминиране на неандерталците от хомо сапиенс. (демек "етноцид" на другите "хора"/"нехората")..

Предполагам, че културата и начинът на живот на Неандерталците са били подобни/сходни с тези на ловците-събирачи от нашия вид. Бактериалните заболявания и паразитите са постоянни спътници на днешните ловци-събирачи, но ловците-събирачи в най-изолираните области не боледуват от (не познават) вирусни заболявания (грип, туберкулоза, и други), защото, т.е. когато не контактуват с други хора.. (заб. при тях има ниска плътност на населението). Интересно е дали неандерталците и хомо сапиенс са имали преки/интензивни контакти и връзка? Ако приемем че отговора е отрицателен, то смятам чe "заразната хипотеза" за изчезването на неандерталците, не е много вероятна.

http://maps.google.com/maps?f=q&source=s_q&hl=en&geocode=&q=Klokotnica+Bulgaria&sll=37.0625,-95.677068&sspn=33.847644,56.601563&ie=UTF8&ll=41.98964,25.496821&spn=0.031004,0.055275&t=h&z=14

Монументализъм/себе(само)изтъкване vs гъвкавост/себезаличаване Език и култура 3 - произход и значение "горд/гордост" Взето от един друг пост Още малко теория, написана на високо ниво: ---- Още за това културно измерение (особеност) https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:h8QsAbBK4AcJ:www.sietar-europa.org/congress2007/files/congress2007_paper_Michael_Minkov.doc+minkov+monumentalism&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESj5wuK3Opy7zcv9oxBbP2LXaKJGf_39QfD7gd13Z5WuCvZchnPqI8cQcRdBwfVrsxvm6Y0wjtSFliWlpqjXh4FayfKBeb4GuIevNjkyzwwXNPI508yrKRq3mAFRWqGUrlRPCK3e&sig=AHIEtbQMdMUmAM1jC-UF-4ZkXXiFmccXPQ http://books.google.bg/books?id=C_zLfq0q3j8C&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false ------- И така, каква е етимологията на думата "горд/гордост"? Кога е заета (в славянските или в българския език)?

Моя фриволност, но иначе процентите на детските погребения са както следва: късносарматски серии - макс 9% (средно < 9%) средносарматски серии - 30% (средно) общоранносарматски серии - 18-60% PS Мисля, че всичките средносарматски (нижнедонските) погребения са на "въоръжени групи".. Наблюдават се: -анормално разпределение по пол (и спрямо средносарматските съотношения) -анормални проценти на травматизма и износването на ставите и костите -летален травматизъм

ПС Дори да е верен анализът ти, и в сраженията да е участвала (и) пехота, то той не ме убеждава че българите (визирам тези които наричаме прабългари) са се придвижили към съответните места пешком.. Смятам, че в 9 век, те все още са природни ездачи. Защо: защото обитават основно лесотепите на Мизия. Волжските българи и аланите не отхвърлят тази си култура поне до 11-12 век (аланите до 13 век, знаем че те завоюват Китай, в състава на монголската гвардия, на конете си; Всъщност, те съставят тази гвардия - цък) Не знам какво имам да изчислявам? Тези сметки (изчисляване на пасищната площ) са подвъпросни, поради причина че е напълно възможно конете да са се хранили със слама или трици (демек с груби фуражи); ако не преобладащо, то значителна част от меното им да е била слама, например овесена или ечемичена, която е била в изобилие при това, че българите на Дунава също са отглеждали зърнени храни. Ибн Руста за волжско-камските българи: 1. Българската земя е съседна с земята на буртасите. Българите живеят на брега а реката, която се влива в Хазарското море (Каспийско) и се нарича Итил (Волга), протичащи между земите на хазарите и славяните. Цар на българите е Алмуш, изповядващ исляма. Страната им се състои от блатисти местности и гъсти гори сред които живеят. 2. Българите се делят на три части: едните се наричат берсула, другата - есегел, а третата - българ, сравнително начина на живот на трите племена е еднакъв. 3. Хазарите търгуват с българите, както и Русия носят при тях своите стоки. Всички от тях (т.е. русите), които живеят по двата бряга на споменатата река, носят към тях (т.е. българите) своите стоки, като: кожи от самури, хермелини, белки и други. 4. Българите са земеделски народ и произвеждат всякакъв тип зърнени култури, като: пшеница, ечемик, просо и други. Голяма част от тях изповядват исляма, и имат в селищата си мечети и начални училища с мюезини и имами. Някои от тях, които изповядват езичеството, се покланят пред всеки познат, когото срещнат. 5. От земята на буртасите до земята на тези българи са три дена път. Последните извършват набези над първите, грабят ги и ги пленяват. Българите яздят коне, носят ризници и имат пълно въоръжение. б. Данъците към царя си плащат с коне и други неща. От всеки, който се жени, царя взема за себе си ездитен кон. Когато отиват към тях мюсюлманските търговци, то вземат от тях мито, една десета от стоките. 7. Облеклото им е подобно на мюсюлманското; по същия начин и гробищата са като мюсюлманските. Главното им богатство са кожите от златки. Нямат сечени монети; звучните монети заменят за кожи от златка. Всяка кожа се равнява на два и половина дирхема. Белите, кръгли дирхеми идват при тях от мюсюлманските страни чрез размяна на стоки.

..Детските погребения при средните сармати са около 30 процента. ..9 процента са детските погребения при урало-казахските късносарматски погребения; Процентите при сериите от нижнедонските късносарматски погребения са аналогични, или са по-малки: при една от сериите липсват детски погребения http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:zoeesIESoEgJ:annals.xlegio.ru/sarmat/small/nav6b.htm+%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%8F+%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a М.А. Балабанова. Реконструкция социальной организации поздних сарматов по антропологическим данным В данной работе впервые предпринята попытка реконструкции социальной структуры поздних сарматов на основе антропологических критериев. Актуальность такой работы вызвана тем, что письменные свидетельства по данной теме малоинформативны, а археологические источники, особенно Нижнего Поволжья, маловыразительны. Большая часть наиболее «ярких» погребений была ограблена еще в древности. Все это вместе затрудняет строительство моделей социальных страт, хотя и не исключает его. В основе нашего исследования лежит принцип наиболее полного и всестороннего привлечения источников по проблеме общественной организации сарматов II—IV вв. н. э. Проанализированные по различным антропологическим системам признаков поздние сарматы представляют собой чрезвычайно интересную группу древнего социума, что позволяет достаточно уверенно предлагать реконструируемую модель. Для обоснования данной модели использовались как результаты антропологических исследований массового материала, так и данные письменных и археологических источников, проводились этнографические параллели. В антропологическое исследование включен массовый материал II—IV вв. н. э., полученный в результате археологических раскопок позднесарматских могильников Нижнего Поволжья и Нижнего Дона. Позднесарматская серия насчитывает 532 костяка. В процессе исследования постоянно проводился сравнительный анализ позднесарматского материала с раннесарматскими и среднесарматскими выборками. Для построения моделей социальной организации и выявления профессиональной направленности исследуемой серии проводился анализ половозрастной структуры; антропологического состава; определялась функциональная значимость такого яркого маркера у поздних сарматов, каким является искусственная деформация головы; изучалась и узко специальная проблема, связанная с изменением комплекса краниологических признаков под давлением деформирующей конструкции. Реконструкция двигательной активности изучаемой группы проводилась по программам, предлагаемым А.П. Бужиловой и М.Б. Медниковой (1998). В процессе работы выявлялись индикаторы двигательной активности, физических нагрузок и патологические изменения на костях скелета. Характеристика нижнедонской группы поздних сарматов основывается на суммарных данных автора этой работы и Е.Ф. Батиевой;1) характеристика патологии на костях нижневолжской группы поздних сарматов дается по исследованиям Е.В. Перервы (2002). Основная часть.+) Сначала рассмотрим половозрастную характеристику населения позднесарматской культуры. В настоящее время позднесарматская выборка насчитывает [66] 407 костяков по Нижнему Поволжью и 143 костяка по Нижнему Подонью. В нижневолжскую серию включен и опубликованный материал (Гинзбург, 1959; Фирштейн, 1970), состоящий из 57 черепов. Большая часть материала вводится в научный оборот впервые. При определении демографических показателей поздних сарматов выявляется в первую очередь ее несоответствие общепринятым нормам. В позднесарматской выборке мужчин гораздо больше, чем женщин (Балабанова, 2000а; Батиева, 2000).2) Для нижневолжской серии соотношение по полу составляет 2,7 по нижнедонской — 2,0. Для сравнения приведем цифры по ранним сарматам — 1,3 и по средним сарматам — 1,4. Нормальное соотношение численностей полов в популяции — 1,0-1,1 (Кувшинова, 1985. С. 422-423). Преобладание мужчин над женщинами в древних выборках общеизвестный факт (Алексеев, 1989. С. 67). Чаще всего такое несоответствие связано с худшей сохранностью женских костяков. Для позднесарматского времени характерна хорошая сохранность костяков, поэтому эту причину можно сразу же исключить, и реконструируемые демографические параметры, скорее всего, отражают систему социальных институтов, существовавшую у них. Возрастная стратификация позднесарматского общества также далека от «идеальной». Детские погребения и костяки в позднесарматских курганах являются большой редкостью. В нижневолжской группе, в результате специальных поисков,3) удалось найти всего 12 детских костяков на более чем 407 взрослых, что составляет 2,9 % от общего числа. По данным Е.Ф. Батиевой, в нижнедонской выборке детей 13, что составляет 9,8 % от общего числа. В раннесарматских курганах-кладбищах и могильниках количество детских костяков варьирует от 16,7 % до 60 % от общего числа погребенных. В общесреднесарматской серии детей около 30 % (Балабанова, 2000. С. 85, 89, 90; архив автора). В погребениях позднесарматского времени дети в основном представляют категорию младенцев, которые сопровождают в могиле взрослого сородича. Например, в кургане 3 могильника Громославка и кургане 9 могильника Маляевка V младенца сопровождали взрослые мужчины. Подросткам старше 7 лет зачастую сооружалась отдельная могила, например, девочка 12-14 лет была погребена в могиле кургана 32 могильника Абганерово II, тоже, предположительно, девочка 10-12 лет — в кургане 23 могильника Кривая Лука XVII. Очень часто эти детские могилы не имеют четких культурных ориентиров, что также ставит под вопрос вычисленное процентное соотношение детских костяков. Похожая ситуация выявляется и на материалах недавно опубликованного позднесарматского могильника Львовский Первый-2 (Дагестан) (Абрамова, Красильников, Пятых, 2000). На восемьдесят четыре погребения взрослых людей приходится всего восемь детей. Данные по Лебедевскому могильнику из Южного Приуралья тоже не противоречат выявленной закономерности: на 45 взрослых только четверо детей. В нижневолжских курганах преобладают погребения пожилых и старых мужчин. В некоторых могильниках (Абганерово III и IV, Калиновка, Кермен Толга и др.) мужчины возраста Maturus II — Senilis составляют 100 %. Мужчины молодого и зрелого возраста хотя и встречаются, но значительно реже, чем в других древних сообществах. Интересно, что на части скелетов молодых мужчин зафиксированы ранения с летальным исходом: могильники Абганерово II, курганы 19 и 28; Громославка, курган 1; Дюкер, курган 10 и др. Так как в выборке преобладают костяки пожилых и старых людей и отсутствуют детские костяки, возраст дожития у поздних сарматов гораздо выше, чем в группах других древних народов. В нижневолжской серии возраст дожития 43,7 года с учетом детей и 44,7 года без учета. Возраст смерти мужчин несколько выше, чем у женщин и соответствует 46,8 годам и 39 годам. К сожалению, по нижнедонской выборке нет данных по возрастным категориям и суммарной выборке в целом. По разным могильникам возраст дожития в нижнедонской группе составляет 21,1-31,4 лет с учетом детей и около 33 лет без учета детей. Более низкие показатели возраста [67] дожития и более высокий процент детей, видимо, отражает специфику нижнедонской группы поздних сарматов. Высокие показатели продолжительности жизни приводит и С.И. Круц (1994) по поздним сарматам Таврики, средний возраст мужчин 46 лет; женщин — 41,3 года. Таким образом, показатели уровня смертности и половозрастных соотношений явно далеки от нормы и позволяют с большой долей вероятности связывать такие параметры демографии с изменениями социального и экономического статуса, которые претерпело позднесарматское общество в процессе становления. Анализ краниологических особенностей показал, что поздние сарматы занимают особое положение на общесарматском фоне (табл. 1, 2). Так, савроматское и раннесарматское население (VI—I вв. до н. э.) обладало краниотипом широкоголовых европеоидов с брахикранной формой черепной коробки. Лицо у них было широкое, средневысокое и умеренно профилированное на уровне назомалярных точек, а нос и переносье высокие и резко выступающие (Балабанова, 2000. С. 34, 35, 50, 51, 61, 62; 2000б. С. 96-103). Находящийся в нашем распоряжении массовый антропологический материал по сарматским культурам, насчитывающий в настоящее время около 1500 черепов, дает возможность предполагать, что среднесарматское население складывалось на основе субстратного населения, раннесарматского облика и компонента мигрантов, возможно, носителей культурных новаций, которые по морфологическим признакам были похожи на поздних сарматов (Балабанова, 2002). Среднесарматская культура и население во многом синкретичны. Поэтому по комплексу краниологических признаков оно занимает промежуточное положение между характеристиками раннесарматского и позднесарматского населения. Среднесарматский краниологический набор почти по всем параметрам мезоморфного строения, мозговая коробка средних размеров, по форме мезокранная, горизонтальная и вертикальная профилировка лица и отдельных его частей такие же, как и у их предшественников (Балабанова, 2000. С. 91, 92).

Дори да е верен анализът ти и в сраженията да е участвала (и) пехота, то той не ме убеждава че българите са се придвижили към съответните места. Смятам, че в 9 век те все още са природни ездачи.Защо: защото обитават основно лесотепите на мизия (Волжските българи и аланите неотхвърлят тази си култура поне до 11-12 век (аланите до 13 век, знаем че те завоюват Китай, в състава на монголскаста гвардия, на конете си, всъност те състваят тази гвардия)

Тъй де това е идеята; Само че те самите са "армията". Идеята е че няма "армия на средните сармати", или "армия на аланите (в трети-четвърти век)". Аланите са "войската" демек. "Войска" от много мъже, и чат-пат жени-бойци с тях. Жените изглежда са бойци, а не майки, защото липсват деца при погребаните..