nik1

Тези "30 000" може да не са били 30 000, а да са били 15 000.. Стр 75 на монографията http://history.spbu.ru/userfiles/2009_05-Lobin-%20discusia.pdf

Фактите показват че българите се славянизират, но ти искаш да вярваш в обратното май..

Видях че е цитиран в една от монографиите Rudenko S.I. To the question on the cattle-breading economy of the nomads /К вопросу о формах скотоводческого хозяйства и о кочевниках/ Една забележка: Под "скот" и "скотовъдство" в руския език (в английски превод "cattle-breading") се разбира всякакъв стаден добитък влк. говеда, коне, овце, кози, камили, и елени.. Ето една интересна (за мен) публикация: http://journal.iea.ras.ru/archive/1970s/1978/1978_6_Simakov.pdf Интересна за мен също е книгата "От кочевий к городам. Салтово-маяцкая культура". Откъси: http://kronk.narod.ru/library/pletnyova-sa-1967-0.htm http://kronk.narod.ru/library/pletnyova-sa-1967-8.htm http://kronk.narod.ru/library/pletnyova-sa-1967.htm С. А. Плетнева. "Кочевники Средневековья" http://knigosite.ru/library/read/81485 http://swordmaster.org/vtorglava.html#1bulg-1hazar Ако се доверим на Плетньова за приазовските българи и племена, в седми век (на територията на Велика България), те са били в началото на втори етап/степен според класификацията и: /Кочевое хозяйство в степях может принимать различные формы: [4] 1. Всё население кочует круглый год, не имея постоянных жилищ и не задерживаясь подолгу на одном месте (таборное кочевание). 2. Всё население кочует с весны до осени, а зимой возвращается на постоянные зимовища. 3. Одна часть населения кочует, другая — живет осёдло и занимается земледелием. Мне кажется, что три основные формы кочевания можно рассматривать как исторические ступени развития кочевнической экономики./

Тази особеност влияе на езика и по други начини , някои влияния тепърва предстоят да се открият (посочат) и анализират.. Най-общо казано: културите, и езиците на гъвкавите нации и народи, нямат достъчно съпротивителни сили да се справят с външните "цунамита" и въздействия.. В "езиковия" случай това са чуждите думи и имена, чуждиците демек.. Няколко интересни и показателни в тази насока примера: Имаме дума "банка", но никоя банка в момента доколкото имам предства, не се нарича "банка" в името си: всички български банки имат в имената си английската дума "банк", изписана на кирилица /"...банк","..банк"/ Аналогично: "охрана" е "заместено" със "секюрити" Около 30 процента от имената в столичните детски градини през 2009 година са били английски/американски ("Памела" и други)..Това напомня на тайвано-сингапуро-конгконския синдром/случай: първите имена на голяма част от китайците в тези страни, са английски/американски.. (културите на китайците и на българите са гъвкави/със себезаличане)

PS Плюс това, важно е: в родовите култури (нашата култура е преобладаващо родова) се говори и общува (прието е да се говори и общува, демек) предимно непряко - т.е. със заобикалки, с ефемизми, с намеци, и с непълни изречения..

смятам е важно да се даде ясно определение на това какво е средна кавалерия, каква роля е изпълявала, защото иначе се зацикля в спора "лека" ли е или е "тежка" кавалерията.. В тази връзка смятам е важно да се спомене, че средната кавалерия се явява ако не преобладаваща като численост и изполване (спрямо пехотата), то преобладаваща като численост и изполване спрямо другите видове кавалерия - в мнозинството от армиите на страните, през последните 500-1000 години.. /Изключвам рицарската такава, и леката татаро-монголска конница, които са преобладаващи за периодите си и страните си.."Източната" средна кавалерия например включва: араби, мамлюки, калмики, спахии , и други./ Предполагам също, че българската армия, българските владетели и военни дейци (поне във ВБЦ), използват средна кавалерия (излючвам пехотата) - като лека кавеалерия се използват контингентите на "скитите" отвъд Дунава.. /Колкото и невероятно да звучи, смятам че средна кавалерия е изполвал/"имал" и Ивайло, ...Не ми е познат случай в историята татаро-монголите да са били разбити от пехотинци, въоръжени с лъкове и брадви../ -- Ето един що годе полезен линк: http://bse.sci-lib.com/article057334.html

Проблемът е, че маджарската кавалерия е лека.. Проблемът е, според мен е че компилациите на Лъв Шести не дават яснота върху въпроса каква е била калерията на българите..Въпреки че в тактиката си той пише за въоръжени с 2 дълги копия, и тежки защитни доспехи маджари и за подобно въоръжение при българите, то смятам че това е преповтареното (преписано) описание от Стратегикона за въоръжението и тактиката на аварите..

Аварите в Стратегикона са "скити" и/или "подобни на тюрките". http://xlegio.ru/sources/mauricius/book-11.html Иначе е ясно, мисля че Лъв VI в "Тактиката" си, описвайки маджарите е преписал/взел буквално пасажи за аварите от главата на Стратегикона "Как следовало бы воевать со скифами, т.е. аварами, а также с турками и подобными им народами", и за славяните от главата "Как воевать со Славянами, Антами и т.п. народами." http://xlegio.ru/sources/mauricius/book-11.html Как следовало бы воевать со скифами, т.е. аварами, а также с турками218 и подобными им народами. Скифские племена употребляют, так сказать, один строй и боевой порядок; начальников у них много, но они невежи в военном искусстве; одни только турецкие и аварские племена стараются установить более сильные, чем у остальных скифских племен, строи и боевые порядки и в бою действуют сомкнуто. Турецкие племена многочисленны, независимы, чуждаются всяких занятий и искусств и не заботятся ни о чем, кроме того, как бы крепче биться с неприятелем. Аварское племя напротив – трудолюбиво, способно к перемене (культуре) и очень опытно в военном деле. Оно управляется одним главой, но повинуется ему со страхом, а не с любовью, труды и лишения переносит стойко. В минуты необходимости переносит жару, холода и прочие невзгоды, хотя ведет пастушеский образ жизни, но любознательно и скрытно. Одержимо беспримерной алчностью к деньгам. Клятв не держит, договоров не исполняет, его нельзя достаточно обуздать никакими подарками, так как прежде чем получить предлагаемое, уже замышляет обмануть и отказаться от того, на что согласилось. Неприятелей своих старается победить не открытой силой, а при помощи обмана, хитростей и лишения их съестных припасов. Вооружение их состоит из лат, мечей 219, луков и длинных копий, причем в бою у многих по два копья. Копья носят на (за) плечах, а луки в руках и в бою действуют теми или другими, смотря по обстоятельствам. Выдающиеся из них не только себя, но также и своих лошадей покрывают спереди железом или лоскутьями 220. Упражняются с большим старанием, так что могут с коня стрелять из луков. За ними всегда гонится большое число обозных животных обоего пола, потому что ими и питаются, от их присутствия и войско кажется многочисленнее. Палатки не огораживают рвами, как Римляне или Персы, но располагают верно в разных местах, смотря по необходимости – причем каждый род отдельно; даже вплоть до дня сражения, коней заботливо кормят как летом, так и зимой. Все припасы сносят на руках и складывают у палаток и окарауливают до сражения, которое обыкновенно начинают вечером. Свои сторожевые караулы выдвигают далеко и располагают их близко одни к другим, чтобы неприятелю трудно было сделать нечаянное нападение. В сражении же боевой порядок их состоит не из трех частей, как у Римлян и Персов, но из различных ватаг 221, соединенных между собой так, чтобы казались только в одну линию. Кроме боевого порядка у них имеются еще особенные отряды, из которых одни выдвигаются вперед для производства нечаянных нападений на неосторожного противника, а другие служат поддержками тем частям боевого порядка, которые наиболее теснимы неприятелем. Свои обозы, а также почти всегда и вьюки с оружием 222 ставят либо за серединой боевого порядка, или за тем или другим из флангов его, в расстоянии 1000 или 2000 шаг., с небольшим прикрытием. Часто для их прикрытия в тыл боевого порядка выделяется отдельный конный отряд. Глубина боевого порядка неопределенна и делается, смотря по обстоятельствам; о соблюдении ее, а также о равнении по фронту и сомкнутости заботятся более всего. Бой начинают дальними засадами, обходами неприятеля, притворным отступлением с переходом опять в наступление и строями в виде клина 223, т.е. разбросанными. Когда неприятель обратится в бегство, то не довольствуются как Персы, Римляне и другие народы, умеренным преследованием его и грабежом провинций, но все расположенное во второй линии (резервы) упорно гонит неприятеля до полного его рассеяния. Если часть неприятеля уйдет от преследования и укроется в каком-либо укреплении, то они стараются всеми силами узнать: не имеется ли там у них недостатка в чем-либо – или в фураже или в продовольствии, чтобы заставить неприятеля либо покориться им или согласиться на выгодные для них условия. Сначала предлагают легкие условия, а потом, когда неприятель соглашается на них, изменяют таковые на более тяжелые. Для них очень чувствителен недостаток в пастбищах, потому что они водят с собою много животных; в боях с ними надо пользоваться пешим сомкнутым строем (употреблять пеший сомкнутый строй), потому что они не спешиваются и, будучи постоянно как бы привязаны к лошадям, с трудом ходят пешком. Местность для боя надо выбирать ровную и незасеянную. Конный строй употреблять сомкнутый и без интервалов. Кроме сражения в пешем строю необходимо осторожно делать ночные нападения, причем одна часть войска производит его, а другая стоя в порядке выжидает. Особенно много вредят им их собственные добровольные перебежчики, так как они, будучи непостоянны и корыстолюбивы и состоят из многочисленных родов, не особенно соблюдают родственные связи и согласие между собой; когда понемногу начинают возникать между ними раздоры, то они ласково принимают перебежчиков, за которыми следует огромное число. Перед боем прежде всего надо заботиться расставить сторожевое охранение (наблюдение) в разных удобных местах. Потом хорошенько обдумать меры на случай неблагоприятного исхода и заблаговременно отыскав крепкое (труднодоступное?) место, снести туда на несколько дней продовольственных припасов как для людей, так и для животных, в особенности же запастись водой. Затем с обозами поступить так, как про это сказано в книге об обозах. Если при войске будет пехота, то ее надо поставить в первой линии боевого порядка, конечно насколько это можно по обычаям тех племен, из которых она составлена, и построить так, как это видно из описания строя επικαμπιόν οπισθίασ, т.е. того, в котором конница соединена вместе с пехотой. Если к бою пригодна только одна конница, то наиболее лучших из всадников поставить на флангах. Сзади достаточно будет дефензоров. Курсоры должны при преследовании быть от дефензоров не далее 3-4 полетов стрелы и не дожидаться, пока они не повернутся. Надо заботиться о том, чтобы выстроить боевой порядок по возможности на ровной местности, где легко было бы действовать, чтобы на ней не было ни лесов, ни болот, ни труднопроходимых складок, удобных неприятелю для засад и чтобы сторожевое охранение было со всех четырех сторон на установленных интервалах. Выгодно, если бы сзади боевого порядка была или труднопроходимая вброд река, или болото или озеро, которые обеспечивали бы тыл. Потому что они, потерпев поражение при первом деле, не отказываются от боя, как другие народы, но всячески стараются различными способами действовать против неприятеля, до тех пор, пока не будут разбиты наголову. Когда же войско из конницы и пехоты и последней в нем много, то надо позаботиться о запасе фуража для вьючных животных. Потому что не всегда можно его достать, когда неприятельская конница близко. Ето и Тактиката на Лъв VI от Гиби: http://kroraina.com/NI/izvori/GIBI_IV/ Вижте стр 166 до стр 175

Лъв VI Философ е преписал, по-точно е взел наготово пасажите за аварите ("турките"), вкл. за антите и славяните, от "Стратегикона" на Псевдомаврикий/Маврикии, и се е получила една голяма каша: "турките"- авари (или аварите - "турки") от Стратегикона, се превъплътили в "турки", но маждари.. Ако се чете буквално написаното от Лъв VI Философ в "Тактиката му" - току виж че сме направили най-голямото "откритие" за унгарската и източноевропейската военна история - а то е че кавалерията на ранносредновековните маджари е била тежка (за разлика от тази на тюркути, волжскокамски и салтовски българи, хазари, алани и прочие)..

"Средна кавалерия" е условно понятие, Най-често под "средна кавалерия" се разбира: 1) тази, която е по средата като въоръжение и защитни средства между леката и тежката (димахи,.., драгуни, и други) 2) (важно) която е обучена и може да воюва както в в конен, така и в пеши строй. Приема се от мнозиството автори, че топорът/брадвата и сабята, в ранното средновековие, са оръжия на леката кавалерия. (беше намекнато че леката кавалерия не може да прави "сеч", което не е съвсем така) В.Н. Каминский, И.В. Каминская-Цокур.Вооружение племен Северного Кавказа в раннем средневековье

Русия, по думи на официалните и лица от 16 век може и да "имала" 100 000 или дори 200 000 коня/човека, само че има съществевна разлика между пропоганда за сплашване и дрънкане (на оръжие), и действителен брой на армията.. http://history.spbu.ru/userfiles/2009_05-Lobin-%20discusia.pdf

Населението на Русия в 16 век се оцянва на максимум 3 000 000 (това може да се порочете във която и да е публикация и изследване за демографията на Русия в 16 век). Това за русофобския уклон ще го пропусна, защото няма връзка с темата Ето и откъс от една руска публикация за куликовската битка По расчётам современных исследователей, числен- ность населения Московского государства в 16 ве- ке составляла примерно полтора миллиона жителей. Соответсвенно, в последние годы 14 века население на территории, где проходила мобилизация русских войск, было значительно меньшим, причём, наиболь- шая плотность населения была в новгородских зе- млях, тогда как Новгород выставил не более тысячи бойцов. Если предположить, что на войну было созва- но около 10 процентов от общей численности населе- ния, что крайне много, то мы опять же получим не бо- лее 40 тысяч бойцов. Другим способом уточнить численность войск явля- ется попытка расположить их на местности. Если от- бросить бесконечные дискуссии о месте сражения и принять за основу поле, указанное А. Н. Кирпичнико- вым, то мы имеем довольно узкое пространство между Доном и Непрядвой, с густой растительностью в низи- нах, с дубравами по краям – неровный прямоугольник шириной 2,5—3 км и длиной до 4 км. Лошадь со всад- ником занимает в ряду около двух метров, при неров- ном построении – чуть больше. Пехотинец – примерно 75—80 сантиметров. Даже если предположить фронт сражения равным всей ширине поля, то получится, что не более двух-трех тысяч бойцов могли одновременно находиться в первой линии. При этом осуществить ка- кой-либо манёвр было бы абсолютно невозможно. В Грюнвальдском сражении, при подобной ширине поля боя участвовало всего около 60 тысяч конных и пеших бойцов. При этом, если учитывать некоторые особенности хода Куликовской битвы, общую числен- ность противоборствующих сторон можно оценить как несколько большую, но не более 70—75 тысяч.

Това са глупости..

Извинявайте, ама нас българите ни/ви тресе як социлизъм и егалитаризъм..Обикновено (поне в съвременните страни, от както имаме западна цивилизация) - държавата е тази която защитава правото на собственост на гражданите.. (Интелектуална собственост – правни основания и ) това не знам откъде точно следва? Нищо лично: това е много завъртяно и много популистко (типично по най-лошите адвокатски маниери и стилове), и не носи някаква яснота и информативност..

ПС В.Н. Каминский, И.В. Каминская-Цокур.Вооружение племен Северного Кавказа в раннем средневековье

Монте Кристо е прав че трябва първо да се опитаме да дефинираме какво е тежка, средна и лека кавалерия, 1-во като предназначение, и 2-ро (не по ред) съответно, в зависмост от периода и актуалните противниците - като въоръжение и защитни средства. Тежка конница е тази на аварите, поне за периода им има предназначение и роля на тежка такава: предназначението и е да нанася мощен фронтален удар. http://beitui.narod.ru/articles/b1.html /тук има една библиотека със публикции за средновековното военното дело в Централна Азия http://www.nsu.ru/aw/showBiblio.do?action=lib / Конницата на волжските българи в 10 -11 век е средна (за справка - възстановките и публикациите на Худяков, и други рускоезични автори). За дунавско-българската кавалерия: стандартната такава е лека, еволюирала е до средна (вижте Чудото на Свети Георги с българина). Тежка кавалерия предполагам (и без да съм сигурен), и хипоптетично сме могли да имаме, и да използваме, по времето на Симеон: с териториалното разришение, и "замогването" на владетелите, са дошли възможностите за създаване на такива формирования, най-вече те са се явявали аналог на византийските такива.. /спорен е въпросът дали е наистина е имало такива формирования по времето на Симеон, дали са били използвани, в какви битки?/

Къде видя комунистическа пропаганда в съобщенията на Невски? (ти май не се усещащ че спамиш и тролиш, ама хайде, баницата и плюсовете ти ги дават едни хора без стандарти,...лудият не си ти, както се казва) Ако трябва да бъдем коректни: Цялата тема и нагласите на пишещите против АСТА са комунистически: иска и се желае се безплатен и свободено достъп до всякаква информация , без ограничения, но.. безплатен обяд няма.. Имаше го в Соц БГ (безплатният обяд)..Явно много хора не са успяли да надраснат соц-манталитета и нагласите си (дори и да са се пребоядисали) Естесвено, че авторските права трябва да бъдат защитени; другото е социализъм по български и китайски..

150 000 човека? Тия хора си нямат никакво понятие от демография на Русия На територията на Московското княжество, през 16 век, живеят половин милионн човека; Новгородско е най-населено и многолюдно, но в Куликовската битка участват едва 1000 човека от новгородсткото княжество.. Максимумът е 30 000 човека - с опълчение и некомбатни, и при условие че са участвали 10 процента от общото население (това е ако се доверим в някава степен на източниците за големия брой), иначе наистина става дума за 5-10 000 човека в регулярни войски.. Максимумът който мобилизра Русия за войните, сраженията и кампаниите през 15 и 16 век е 40 000 човека (заедно с казаците, татарите и стрелците), при обща численост на въоръжените сили - 60-80 хиляди човека.. (в 16 век тя владее Казан, и територи отвъд Урал)

PS 30 000 с опълчението и некомбатните.

Въпросът с числеността на сражаващите в куликовската битка и съответно демографията на руските княжества/земи в 14-16 век е анализиран и осветлен подробно в по-новите руски изследвания: Не повече от 30 000 човека участват в битката на страната срещу татарите. /Монографията в момента не я намирам, когато имам време ще я търся/ ПС. Населението на Русия в 16 век, заедно с Казан, се изчислява на не повече от три милиона. (Братята татари/монголи създават основите на модерна данъчна система на Рус; за 16 век има доатътчно обхватни данни за броя на дворовете и на данъкоплатците)

Спорно е дали това което познваме като християнство е монотеитестна религия, по-скоро една близкоизточна религия е премоделирана на местна почва под влиянието на елинския политеиъм Християнството, такова каквото го познаваме е политеистично, концепцията на християнството което познаваме, е един бог с три превъплъщения/същности, с почтане на неизвестен и голям брой светци, някои от които са заменили местата на стари богове (Например Свети Георги, Уастърджи при осетите християни и мюсюлмани (дигори и е "наследил" старите военни богове на аланите. Той се почита така както се почита Бог- и в момента има доста негови светилища в Осетия, Интересно е такива са открити в Карпатите и са датирани от Първата световна война, явно направени от осети- воиници в състава на руската армия) Що се отнася до Ибн-Фадлан, той не казва точно това в пътеписа си. Той описва как тюрките са викали "един е Бог" (можем да предполагаме "защо" и "как") *Тангра е аналогът на Зевс/Теос/Деос Гръмовержеца , и Небето, при тюркте и монголите, но със сигурност техните вярвания и религия са политеистични и анимистични. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B0%D0%B9 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BD%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE Що се отнася до първобългарите, трябва да се каже че те не са хомогенни етнически, и най-вероятно, тези които идват на Дунава са смес от паратюркски, угорски, южносибирски (пара-ТМ) (?), и ираноезични (от източна европа) групи и кланове, Тези хора идват с своите политеистични и анимистични вярвания или реликти** **Подвъпросен е политеизмът при аланите и чувашите. Чувашите и техните предци савири и хони са християнизирани/баптизирани два пъти (явно неуспешно), един път са ислямизирани, още веднъж са християнизирани (в състава на руската империя), а в момента са повече езичници.. http://forum.chuvash.org/cgi-bin/ikonboard.cgi?act=SF;f=18 За аланите: сигурно и че момента са по скоро политеисти и/или езичници; и християни и мюсюлмани продължават да почитат Уастърджи (Свети георги) като наместник и пратеник на Бог (което за мюсюлманите е недопустимо, това е е еретизъм; за християните се прави и аналогия с Христос като постредник), както и продължават да почитат други светци (наследници и аналогии на стари божества): http://en.wikipedia.org/wiki/Wasilla_%28god%29 http://iratta.com/2007/06/15/uastyrdzhi_vlijanie_islama_na_obraz..html За тунгусомаждуроезичните : аварите според Хелимский са такива, но и част от прабългарите изгледа са такива . Не е излично да се спомене: повсеместна вяра в духове , шаманизъм и ексорсизъм (както нашите кукери) и други. Със сигурност при волжкските българи има запазени и документирани (от Ибн-Фадлан) централно-азиатски реликти - ритуални обесвания и жервоприношения, погребални ритули ("аш") и други.. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=10128

Написал си някои неверни неща според мен, и трябва да ги коментирам.. Напротив, за първи път пишеш, че не визираш задължително вероучение, а само вероучение по желание (и нито КГ125, нито Стинка са го заявили доколкото си спомням). Ясно трябваше да се заяви това по-рано (както аз заявих ясно че нямам против желаещите деца да учат теология, и теологични дисциплини, т.е дори да стават проповедници) Това не е вярно.. Преди да съдиш, няма да е лошо да добиеш някакъв поглед върху това какво се смята за индокринация (не във форума, а от престжни учебни заведения и еридити). http://en.wikipedia.org/wiki/Indoctrination http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Verouchenie_Detsa/book.html Същото може да се види и за религиозните (вярващите) потребители, които защитават обратната позиция : Невски, Алвасарейро, също така: авторът на статията, която цитирах днес, и поне един мои приятел , силно вярващ, с когото сме дискутирали въпроса за въвеждането на вероучението като предмет.

Баба ми и дядо ми са били атеисти,братята им, сестрите им - също, техните бащи и майки също..За техните бащи и майки (бабите и дядовците - на дядовците ми и бабите ми ) нямам поглед и знания.. Но доколкото знам, единият от тях е правил много лоши неща с богатите турци (двете най-лоши неща в християнството), когато ги е карал със сала си (бил е салджия ) през реката, така е ясно, че не е бил никак добър "християнин".. Това което предлагаш е изучаване по желание..Ясно е че "изрично" или "неизрично" , нежелаещите ще си заяват нежеланието, желаещите - ще изявят такова желание ..Да кажем желаещите ще са около 15-20 процента от българите, и около 5-10 процента от турците; За помаците (вкл хората с "традиционно" мюсюлманство) не се наемам да правя преценка защото нямам поглед и знания върху процентът на тези които са "за", и за процентът на религиозните..

Просто и ясно, само трябва да се вземете в ръце,(..и да започнете да мислите като зряли хора и граждани, а не като екстремисти, фантазьори и безотговорни граждани) Васил Дяков