nik1

съжаляввам ви че не го разбирате. Екстремизъм и фантазьорщина е да се иска всеобщо и задължително вероучение за всички български българи (което както разбрах е основтата на идеята ви- въдеждане на такова, за увеличване броя на православните, с някакви цели), които носят християнски имена ../най-малкото защото 80 процента от тях традоционно - родителите им дедите им са 3 или 4 поколения атеисти/скептици/

В "аланските връзки" за Британия ми изглежда има някаква "доза" нагласистика, или просто има голямо количество съвпадения, които не са случайни, а се дължат на определени сходства/идентичности: Досещам се случая за обожествяването на меча, и хвърлянето му във вода от легендата за Артур: Наистина този мотив е ясно отразен в аланския епос (нартския) , както е застъпен (донякъде) и в епосите на народите от Пакс номадика, също така - и в японския епос и легенди. Всъщност най-вероятно тук се касае за съвсем конкретен феномен, които е общ за средновековието/античноста, и е във връзка с технологията на изковаване на мечовете: Явно се смятало от древните хора че мечовете "проговарят", когато се коват, и се поставят във вода за охладане и формиране на определен композитен състав (всичко това част от процеса на изработването на мечовете, а те са се изработвали по аналогични технологии). Подобни са мотивите с "кръглата маса", и "чашата" (граала) от легендата за крал Артур (чашата се нарича "Нартамонга" в нартския епос, за масата - забравих и името, но я има в нартския епос, това е масата на която седят нартите!): Средновековните рицари, рицарското общество, кръг, са имали култура и порядки, подобни/идентични на аланските/сарматските ("всички са от благородно потекло"); Не е задължително тези мотиви или култура да имат корени в сарматските колонисти в Британия и наследниците им. (разбира се, не е изключено и невъзможно легендата за Крал Артур и мотивите да имат по- стари корени, които обаче са доста "далече" от келтските/праирландските или германските мотиви)

Един на хиляда може да и да се съвокуплявал с магаретата си и овцете си (и стига да е останал на "сухо"); При ловците събирачи на обективно на "сухо" не се остава: при тях имаме полигамия/полигиния, ако не - имаме серийна моногамия (разпространена е средно при 70-80 процента от днешните ЛС ), или се изневерявя (бракът е с много по-мека форма отколкото при аграристите)..

Сексът между задължително включва "привличане" (поне от една страна, когато сексът не доброволен) между подобни.. От друга страна: "недоброволният секс"/изнасилването е патология, несрещана дори при най-агресивните и тестостеронени хоминини- шимпанзетата: когато женската не е съгласна или склонна, тя не се съвокуплява. Има нещо което е отдавна известно и изследвано в антролопологията (сравнителната и културната) - и тя е че в родовите култури обичайно се проявява неприязън към "чуждите"/"другите"/"различните", хората от другата раса, общност; "Ураган" ясно демострира това мисля, като посочи че "има човешка неприязън към другите раси"- в контекста на това, че културата ни е предимно (повече) родова и традициооно нямаме контакти с други раси. Във връзка с по-горното мога да заключа, че ако е имало кръстосване между хората и неандералците , то: 1. хората и неандерталците (ето, и аз разгеждам нендерталците като "нехора", но те обективно са хора!) са "контактували"/коминикирали сравнително често по някакви начини по между си. 2. хората и неандерталците са били от "една ръка хора", що се отнася до умствени способности, чувства, вътрешни движещи сили, и други.

На първо време бих се насочил към хипотезата за елиминиране на неандерталците от хомо сапиенс. (демек "етноцид" на другите "хора"/"нехората")..

Предполагам, че културата и начинът на живот на Неандерталците са били подобни/сходни с тези на ловците-събирачи от нашия вид. Бактериалните заболявания и паразитите са постоянни спътници на днешните ловци-събирачи, но ловците-събирачи в най-изолираните области не боледуват от (не познават) вирусни заболявания (грип, туберкулоза, и други), защото, т.е. когато не контактуват с други хора.. (заб. при тях има ниска плътност на населението). Интересно е дали неандерталците и хомо сапиенс са имали преки/интензивни контакти и връзка? Ако приемем че отговора е отрицателен, то смятам чe "заразната хипотеза" за изчезването на неандерталците, не е много вероятна.

http://maps.google.com/maps?f=q&source=s_q&hl=en&geocode=&q=Klokotnica+Bulgaria&sll=37.0625,-95.677068&sspn=33.847644,56.601563&ie=UTF8&ll=41.98964,25.496821&spn=0.031004,0.055275&t=h&z=14

Монументализъм/себе(само)изтъкване vs гъвкавост/себезаличаване Език и култура 3 - произход и значение "горд/гордост" Взето от един друг пост Още малко теория, написана на високо ниво: ---- Още за това културно измерение (особеност) https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:h8QsAbBK4AcJ:www.sietar-europa.org/congress2007/files/congress2007_paper_Michael_Minkov.doc+minkov+monumentalism&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESj5wuK3Opy7zcv9oxBbP2LXaKJGf_39QfD7gd13Z5WuCvZchnPqI8cQcRdBwfVrsxvm6Y0wjtSFliWlpqjXh4FayfKBeb4GuIevNjkyzwwXNPI508yrKRq3mAFRWqGUrlRPCK3e&sig=AHIEtbQMdMUmAM1jC-UF-4ZkXXiFmccXPQ http://books.google.bg/books?id=C_zLfq0q3j8C&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false ------- И така, каква е етимологията на думата "горд/гордост"? Кога е заета (в славянските или в българския език)?

Моя фриволност, но иначе процентите на детските погребения са както следва: късносарматски серии - макс 9% (средно < 9%) средносарматски серии - 30% (средно) общоранносарматски серии - 18-60% PS Мисля, че всичките средносарматски (нижнедонските) погребения са на "въоръжени групи".. Наблюдават се: -анормално разпределение по пол (и спрямо средносарматските съотношения) -анормални проценти на травматизма и износването на ставите и костите -летален травматизъм

ПС Дори да е верен анализът ти, и в сраженията да е участвала (и) пехота, то той не ме убеждава че българите (визирам тези които наричаме прабългари) са се придвижили към съответните места пешком.. Смятам, че в 9 век, те все още са природни ездачи. Защо: защото обитават основно лесотепите на Мизия. Волжските българи и аланите не отхвърлят тази си култура поне до 11-12 век (аланите до 13 век, знаем че те завоюват Китай, в състава на монголската гвардия, на конете си; Всъщност, те съставят тази гвардия - цък) Не знам какво имам да изчислявам? Тези сметки (изчисляване на пасищната площ) са подвъпросни, поради причина че е напълно възможно конете да са се хранили със слама или трици (демек с груби фуражи); ако не преобладащо, то значителна част от меното им да е била слама, например овесена или ечемичена, която е била в изобилие при това, че българите на Дунава също са отглеждали зърнени храни. Ибн Руста за волжско-камските българи: 1. Българската земя е съседна с земята на буртасите. Българите живеят на брега а реката, която се влива в Хазарското море (Каспийско) и се нарича Итил (Волга), протичащи между земите на хазарите и славяните. Цар на българите е Алмуш, изповядващ исляма. Страната им се състои от блатисти местности и гъсти гори сред които живеят. 2. Българите се делят на три части: едните се наричат берсула, другата - есегел, а третата - българ, сравнително начина на живот на трите племена е еднакъв. 3. Хазарите търгуват с българите, както и Русия носят при тях своите стоки. Всички от тях (т.е. русите), които живеят по двата бряга на споменатата река, носят към тях (т.е. българите) своите стоки, като: кожи от самури, хермелини, белки и други. 4. Българите са земеделски народ и произвеждат всякакъв тип зърнени култури, като: пшеница, ечемик, просо и други. Голяма част от тях изповядват исляма, и имат в селищата си мечети и начални училища с мюезини и имами. Някои от тях, които изповядват езичеството, се покланят пред всеки познат, когото срещнат. 5. От земята на буртасите до земята на тези българи са три дена път. Последните извършват набези над първите, грабят ги и ги пленяват. Българите яздят коне, носят ризници и имат пълно въоръжение. б. Данъците към царя си плащат с коне и други неща. От всеки, който се жени, царя взема за себе си ездитен кон. Когато отиват към тях мюсюлманските търговци, то вземат от тях мито, една десета от стоките. 7. Облеклото им е подобно на мюсюлманското; по същия начин и гробищата са като мюсюлманските. Главното им богатство са кожите от златки. Нямат сечени монети; звучните монети заменят за кожи от златка. Всяка кожа се равнява на два и половина дирхема. Белите, кръгли дирхеми идват при тях от мюсюлманските страни чрез размяна на стоки.

..Детските погребения при средните сармати са около 30 процента. ..9 процента са детските погребения при урало-казахските късносарматски погребения; Процентите при сериите от нижнедонските късносарматски погребения са аналогични, или са по-малки: при една от сериите липсват детски погребения http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:zoeesIESoEgJ:annals.xlegio.ru/sarmat/small/nav6b.htm+%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%8F+%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a М.А. Балабанова. Реконструкция социальной организации поздних сарматов по антропологическим данным В данной работе впервые предпринята попытка реконструкции социальной структуры поздних сарматов на основе антропологических критериев. Актуальность такой работы вызвана тем, что письменные свидетельства по данной теме малоинформативны, а археологические источники, особенно Нижнего Поволжья, маловыразительны. Большая часть наиболее «ярких» погребений была ограблена еще в древности. Все это вместе затрудняет строительство моделей социальных страт, хотя и не исключает его. В основе нашего исследования лежит принцип наиболее полного и всестороннего привлечения источников по проблеме общественной организации сарматов II—IV вв. н. э. Проанализированные по различным антропологическим системам признаков поздние сарматы представляют собой чрезвычайно интересную группу древнего социума, что позволяет достаточно уверенно предлагать реконструируемую модель. Для обоснования данной модели использовались как результаты антропологических исследований массового материала, так и данные письменных и археологических источников, проводились этнографические параллели. В антропологическое исследование включен массовый материал II—IV вв. н. э., полученный в результате археологических раскопок позднесарматских могильников Нижнего Поволжья и Нижнего Дона. Позднесарматская серия насчитывает 532 костяка. В процессе исследования постоянно проводился сравнительный анализ позднесарматского материала с раннесарматскими и среднесарматскими выборками. Для построения моделей социальной организации и выявления профессиональной направленности исследуемой серии проводился анализ половозрастной структуры; антропологического состава; определялась функциональная значимость такого яркого маркера у поздних сарматов, каким является искусственная деформация головы; изучалась и узко специальная проблема, связанная с изменением комплекса краниологических признаков под давлением деформирующей конструкции. Реконструкция двигательной активности изучаемой группы проводилась по программам, предлагаемым А.П. Бужиловой и М.Б. Медниковой (1998). В процессе работы выявлялись индикаторы двигательной активности, физических нагрузок и патологические изменения на костях скелета. Характеристика нижнедонской группы поздних сарматов основывается на суммарных данных автора этой работы и Е.Ф. Батиевой;1) характеристика патологии на костях нижневолжской группы поздних сарматов дается по исследованиям Е.В. Перервы (2002). Основная часть.+) Сначала рассмотрим половозрастную характеристику населения позднесарматской культуры. В настоящее время позднесарматская выборка насчитывает [66] 407 костяков по Нижнему Поволжью и 143 костяка по Нижнему Подонью. В нижневолжскую серию включен и опубликованный материал (Гинзбург, 1959; Фирштейн, 1970), состоящий из 57 черепов. Большая часть материала вводится в научный оборот впервые. При определении демографических показателей поздних сарматов выявляется в первую очередь ее несоответствие общепринятым нормам. В позднесарматской выборке мужчин гораздо больше, чем женщин (Балабанова, 2000а; Батиева, 2000).2) Для нижневолжской серии соотношение по полу составляет 2,7 по нижнедонской — 2,0. Для сравнения приведем цифры по ранним сарматам — 1,3 и по средним сарматам — 1,4. Нормальное соотношение численностей полов в популяции — 1,0-1,1 (Кувшинова, 1985. С. 422-423). Преобладание мужчин над женщинами в древних выборках общеизвестный факт (Алексеев, 1989. С. 67). Чаще всего такое несоответствие связано с худшей сохранностью женских костяков. Для позднесарматского времени характерна хорошая сохранность костяков, поэтому эту причину можно сразу же исключить, и реконструируемые демографические параметры, скорее всего, отражают систему социальных институтов, существовавшую у них. Возрастная стратификация позднесарматского общества также далека от «идеальной». Детские погребения и костяки в позднесарматских курганах являются большой редкостью. В нижневолжской группе, в результате специальных поисков,3) удалось найти всего 12 детских костяков на более чем 407 взрослых, что составляет 2,9 % от общего числа. По данным Е.Ф. Батиевой, в нижнедонской выборке детей 13, что составляет 9,8 % от общего числа. В раннесарматских курганах-кладбищах и могильниках количество детских костяков варьирует от 16,7 % до 60 % от общего числа погребенных. В общесреднесарматской серии детей около 30 % (Балабанова, 2000. С. 85, 89, 90; архив автора). В погребениях позднесарматского времени дети в основном представляют категорию младенцев, которые сопровождают в могиле взрослого сородича. Например, в кургане 3 могильника Громославка и кургане 9 могильника Маляевка V младенца сопровождали взрослые мужчины. Подросткам старше 7 лет зачастую сооружалась отдельная могила, например, девочка 12-14 лет была погребена в могиле кургана 32 могильника Абганерово II, тоже, предположительно, девочка 10-12 лет — в кургане 23 могильника Кривая Лука XVII. Очень часто эти детские могилы не имеют четких культурных ориентиров, что также ставит под вопрос вычисленное процентное соотношение детских костяков. Похожая ситуация выявляется и на материалах недавно опубликованного позднесарматского могильника Львовский Первый-2 (Дагестан) (Абрамова, Красильников, Пятых, 2000). На восемьдесят четыре погребения взрослых людей приходится всего восемь детей. Данные по Лебедевскому могильнику из Южного Приуралья тоже не противоречат выявленной закономерности: на 45 взрослых только четверо детей. В нижневолжских курганах преобладают погребения пожилых и старых мужчин. В некоторых могильниках (Абганерово III и IV, Калиновка, Кермен Толга и др.) мужчины возраста Maturus II — Senilis составляют 100 %. Мужчины молодого и зрелого возраста хотя и встречаются, но значительно реже, чем в других древних сообществах. Интересно, что на части скелетов молодых мужчин зафиксированы ранения с летальным исходом: могильники Абганерово II, курганы 19 и 28; Громославка, курган 1; Дюкер, курган 10 и др. Так как в выборке преобладают костяки пожилых и старых людей и отсутствуют детские костяки, возраст дожития у поздних сарматов гораздо выше, чем в группах других древних народов. В нижневолжской серии возраст дожития 43,7 года с учетом детей и 44,7 года без учета. Возраст смерти мужчин несколько выше, чем у женщин и соответствует 46,8 годам и 39 годам. К сожалению, по нижнедонской выборке нет данных по возрастным категориям и суммарной выборке в целом. По разным могильникам возраст дожития в нижнедонской группе составляет 21,1-31,4 лет с учетом детей и около 33 лет без учета детей. Более низкие показатели возраста [67] дожития и более высокий процент детей, видимо, отражает специфику нижнедонской группы поздних сарматов. Высокие показатели продолжительности жизни приводит и С.И. Круц (1994) по поздним сарматам Таврики, средний возраст мужчин 46 лет; женщин — 41,3 года. Таким образом, показатели уровня смертности и половозрастных соотношений явно далеки от нормы и позволяют с большой долей вероятности связывать такие параметры демографии с изменениями социального и экономического статуса, которые претерпело позднесарматское общество в процессе становления. Анализ краниологических особенностей показал, что поздние сарматы занимают особое положение на общесарматском фоне (табл. 1, 2). Так, савроматское и раннесарматское население (VI—I вв. до н. э.) обладало краниотипом широкоголовых европеоидов с брахикранной формой черепной коробки. Лицо у них было широкое, средневысокое и умеренно профилированное на уровне назомалярных точек, а нос и переносье высокие и резко выступающие (Балабанова, 2000. С. 34, 35, 50, 51, 61, 62; 2000б. С. 96-103). Находящийся в нашем распоряжении массовый антропологический материал по сарматским культурам, насчитывающий в настоящее время около 1500 черепов, дает возможность предполагать, что среднесарматское население складывалось на основе субстратного населения, раннесарматского облика и компонента мигрантов, возможно, носителей культурных новаций, которые по морфологическим признакам были похожи на поздних сарматов (Балабанова, 2002). Среднесарматская культура и население во многом синкретичны. Поэтому по комплексу краниологических признаков оно занимает промежуточное положение между характеристиками раннесарматского и позднесарматского населения. Среднесарматский краниологический набор почти по всем параметрам мезоморфного строения, мозговая коробка средних размеров, по форме мезокранная, горизонтальная и вертикальная профилировка лица и отдельных его частей такие же, как и у их предшественников (Балабанова, 2000. С. 91, 92).

Дори да е верен анализът ти и в сраженията да е участвала (и) пехота, то той не ме убеждава че българите са се придвижили към съответните места. Смятам, че в 9 век те все още са природни ездачи.Защо: защото обитават основно лесотепите на мизия (Волжските българи и аланите неотхвърлят тази си култура поне до 11-12 век (аланите до 13 век, знаем че те завоюват Китай, в състава на монголскаста гвардия, на конете си, всъност те състваят тази гвардия)

Тъй де това е идеята; Само че те самите са "армията". Идеята е че няма "армия на средните сармати", или "армия на аланите (в трети-четвърти век)". Аланите са "войската" демек. "Войска" от много мъже, и чат-пат жени-бойци с тях. Жените изглежда са бойци, а не майки, защото липсват деца при погребаните..

History of the manufacture of iron in all ages http://books.google.bg/books?id=f2bLl6miNm0C&printsec=frontcover&hl=bg&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false http://www.doaks.org/publications/doaks_online_publications/EconHist/EHB08.pdf The Economic History of Byzantium: From the Seventh through the Fifteenth Century References to mining in the literature from the middle Byzantine period suggest very simple production methods and organizational forms. Eustathios of Thessalonike, in his twelfth-century description of the possibilities of mining, mentions only grains of gold and silver washed to the surface by rain.19 Around 940, Niketas Magistros described coastal dwellers of the Propontis who collected lumps of iron from the sand of an estuary and roasted them first in a fire and then in a smelting furnace (perhaps to form a doughlike ball); this pig iron was then heated once again (and possibly beaten into ingots) in preparation for being worked by specialized craftsmen.20 These coastal people were thus producing iron in a fashion similar to that of west European peasants of the early and high Middle Ages, whose Catalan process involved the use of bloomery hearths. Byzantine ironworkers may also have used bellows: Eustathios mentions them in another passage, naming them akrophysia in contrast to the akrostomia used by blacksmiths. 21 The monastery of St. Phokas in Trebizond had a proasteion in the ninth century where iron was produced (probably by dependent peasants) and handed over to the monks (possibly as rent).22 Already during the crusades, western iron seems to have been superior in quality to Byzantine iron: Anna Komnene speaks of the agathos sideros (“good iron”) that was used in the army of the Norman leader Bohemond I.23

Не се притеснявай, разбрах те добре какво имаш предвид, само акцентувах на това, че хитотезата не е съвсем като паднала от небето.. Разбирам те за войската. Аз лично не съм си променил мнението, все още смятам че войската до края на 9 век е конна (цък). Конницата ни е била лека (до средна) мисля: Имаме доста източници за изполването от българите на аркани, лъкове, саби, палаши и топори - а това всичко доколкото знам, се смята че е от арсенала на леката кавалерия. Тук на Балканите няма културни граници, и ако сме имали тежка кавалерия (като отделно подразделение или вид войска), тя най-вероятно смятам следва да е била е подобие на византийската (като тази от византийските миниатюри, на които е изобразено как едни едни хора на коне, въоръжени с копия и облечени с доспехи, се бият с други такива) PS По скоро ми изглежда, че българите разчитат на по-разнообразен "арсенал" от тактически приьоми (спрямо византийския), вместо на по-защитена и "тежка" кавалерия.

"Черната" металургия в България /респ Византия/ и българските земи през средновековието Произход и развитие /има ли я, няма ли я до 14 век в България?/ Какви точно са технологиите? Какво се произвежда (по какви технологии)?: -чугун (какъв) -желязо (какво, и как се добива и обработва) -стомана (дали, и кога) Артефакти, източници? (срещал съм такива за византийското производство на желявзна руда/пясък и желязо) Езикови данни? "Видни", "самокови", "мадани" (последната дума е с арабски произход)- датиране ? Сакските рудари кога идват в земите на България? Източници за това?

Трябва да се чете разбира се. Аз не съм толкова навътре в материята че да изказвам свои хипотези. Тезата (хипотезата), че аланите и късните сармати са преобаладащо мъжки по състав военизирани съюзи /банди/ нито е нова, нито смятам е шокираща (ако четем Херодот, той пише за скитите: как те са "върлували" и грабели Индия 4 години, докато жените и робите им са били по "паланките" в Източна Европа) http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:zoeesIESoEgJ:annals.xlegio.ru/sarmat/small/nav6b.htm+%D0%91%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0%D1%8F+%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0+%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a М.А. Балабанова. Реконструкция социальной организации поздних сарматов по антропологическим данным*) --- Демографические показатели по позднесарматской культуре позволяют определить ее как культуру избранных, так как по параметрам половозрастной стратификации выборка не соответствует общепринятым нормам. Сначала поражает несоответствие по полу, преобладание мужской части выборки над женской (2,7 — для нижневолжской выборки и 2,0 — для нижнедонской), затем отсутствие или почти полное отсутствие детских скелетов и, конечно же, характерное для нижневолжской группы преобладание в подкурганных захоронениях пожилых людей. --- --- --- Об огромном ареале алан, который простирался «от Истра до Ганга» писал Аммиан Марцеллин (XXXI, 2, 16). Тип расселения алан был чересполосный: «между многолюдными и обширными племенами». Как видно из этого пассажа, у Аммиана Марцеллина аланы явно не этноним. Он же специально отмечает и многоплеменной состав алан (XXXI, 2, 13). Таким образом, ко III—IV вв. н. э. формируется аланский союз, который первоначально был организован по типу мужских союзов с резко милитаризованной направленностью, включая иноплеменной состав. А название «аланы» в этот ранний период их истории обозначал название мужского военного союза, воинских дружин, а впоследствии трансформировался в этноним.10) Выше высказанная гипотеза об устройстве поздних сарматов-алан по типу военных мужских союзов подкрепляет цитата из Аммиана Марцеллина (XXXI, 2, 15) о том, что «...они все одинаково благородного происхождения...» и наличие большого количества позднесарматских «ритуальных» погребений: это брошенные, связанные, скорченные и т. д., а также погребений с ритуальным ограблением. Возможно, характерным атрибутом военного сарматского союза были человеческие жертвоприношения (?) грозному богу «Аресу», которому они поклонялись (Аммиан Марцеллин, XXXI, 2, 21).11) Вполне понятными становятся и позы погребенных по такому обряду людей, возможно, их опаивали наркотическими веществами перед жертвоприношением. Наличие наркотических веществ в позднесарматских горшках было зафиксировано В.А. Демкиным и Т.С. Демкиной (2000) при анализе почвенного грунта из позднесарматских горшков. [75]

Има и нещо друго върху което може да се помисли Аланите и сартаматите са по-скоро мъжки банди, крайно милитаризaрани В тази връзка- въпросът със наследството се опростявя..

Стига популизъм и не ми казвай какво и къде бъркам! Ти си този, който почти всичко обърква с дежурния си популизъм и адвокато-политиканстване, и с нежеланието си да се образоваш в някаква наука и направление (да де, защото другото е по-лесно и ти е по-удобно) По темата: Аз предпочитам науката и авторитетите. Представям факти и "принципи" (причинно-следствени връзки), които не са измислени или дори открити от мен или от Минков, или от Хофстеде, или от Ингелхард.. Полша и Япония не са толкова родови, но принципът е един и същ; "чуждите хора" не са толкова пълноценни колкото "своите"..Така е при ортодоксални католици от южна америка или европа, при ортодоксланите православни от европа, при арабите, при индусите, при будистите, при езиничниците или атеистите.. Религията няма никакво влияние и отношение върху формирането на тази нагласа.. Другото което си написал е популизъм и/или е без никаква връзка с това което пиша, или съм написал по-рано.. По-скоро е невярно и тенденциозно на фона на това което съм написал и заявил вече ясно - а то е религиите трябва да се изучават културологично /ти твърдиш че съм "този момент" съм го изпуснал, но това не е вярно, нали разбираш това?/

Човечност,съвестност, етичност, доброта - са универсални понятия, но универсалността им се губи, асимилира, разтваря от културата. По-просто казано - в родовите култури тези добродетели се отнасят само до рода, клана, кръга, близките, но не и до непознатите на улицата, до клиентите, до пациентите, до пешеходците, до хората вършещи обществена работа (българите са груби към чиновниците, както и те към тях), до колегите от другия отдел, до подчинените, до началниците.. Или още по-просто казано-в родовите култури липсва/или е малко (в зависмост от степената на родовост) т.н. "емпатично мислене" към непознатите (емпатичното мислене е да можеш да се поставяш на местото на другия/другите). Емпатичното мислене е извора на всяко добро и човещина. В родовите култури отношението към другите и непознатите варира (в зависмост от степента на родовост)- от само съобразяване че другите съществуват (и приемане че те са по-малко пълноценни хора от "нашите").. до виждането им като subhumans! Затова културите се наричат още неуниверсални, партикуларни, (защото) има различно отношение към хората (в зависимост от това кой клан или "кръг" принадлежат), демек в тези култури, златното етично правило, не е правило ("обичай ближния си" се транформира само до обичай най-близките си, а не всички хора)! Механизмите на етиката/доброто са отдавна открити в социалната и сравнителната антропология - трябва да започнем да разкъсваме по-успешно семейните и кланови връзки (вклчючително или в частност в тази връзка - за забогатеем като нация, което на индивидуално ниво ще ни позволи по-лесно да прекъсваме тези връзки), за да добием по универсална култура , в която култура ще развием в по-голяма степен "емпатичното мислене" (софтуер на ума) Позволи ми да съм крайно скептичен към наблюденията ти и анализа ти за това как се възпитават децата на религиозните родители (заради религиозността на родителите).. В крайнорелигиозните и родови страни: -ако си пациент може да те изгонят/върнат с мотива че "в болницата се чисти" (всъщност никой не чисти, вижда се всички стоят, просто ти си "чужд" и никой не го е грижа за теб) -полицаите могат да те пребият като куче (защото си subhumans) -собственикът на предприятието в което разботиш може да се разпорежда с теб като вещ - Е...и и разбиранията за добро и зло..

Българска "тежка конница" май няма. Това ми напомня за една тема г-н професора Иван Добрев, които беше писал нещо "тежката кавалерия на хуните/прабългарите" (наличието на такава при хуните е един стар мит, базиран на недобър и тенденциозен превод на китайски източници) Вижте сега, може да имало отделни групи и/или хора, които са тежковъоръжени (гвардия, или разни командири), но това е май друга бира? Конницата на българите основно е "лека" до "средна". Леката конница (кавалерията) включва всички природни ездачи, въоръжени с лъкове; Екстрите са: топори* и мечове/саби/палаши, и от друга страна - ризници и друго защитно въоръжение. *Според Халиков топорите са въоръжение от арсенала на леката кавалерия; Леката кавалерия започва да използва топорите в 9-10 век (вероятно е заимствала този тип въоръжение от славяните/скандинавците, или е в отговор и резултат на това, че се налага да се сражава със пехота)

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3532861 http://kitaphane.tatarstan.ru/bibl_izd/pam_tat/mortal.htm http://alabin.ru/files/biblioteka/065.pdf Датировка на комплекса - средата-втората половна на VIII век -- Инвентар (погребален) вижте стр 331 -Укражения -Оръжие: фрагмент от меч, и наконечници ("слаба работа" май) -Предмети за конска сбруя -предмети на бита (ножове, и други) -керамика --

Вероятно става дума за различни погребални обичаи? Волжско-българския (нехоремзийския такъв) погребален обичай показва сходство/идентичност с този на днешните номади киргизи и казахи ("аш", или "ас", двегодишния "траур", период за койро се смята че душата не е напуснала долния свят ), Доспехите и въоръжението на починалия остават "непогребани", в наследство на вдовицата (подобно нещо е описано е от Ибн-Фадлан).. Когато се говори за висока степен на уседналост в 9 век, трябва да се спомене че тя е условна; по-скоро става дума за трети етап/тип (по класификацията на Плетньова) на номадския тип икономика и стопанство: при него имаме висока степен на уседналост, и аргаризъм, но и развито пастирство (смесена икониомика), или два типа икономика (една част от населението живее в градовете, друга част се занимава с пастирство и земеделие) -- Аграризмът не е автоматичен индикатор за уседналост: монголите-номади също сеят и жънат жито, като сменят местата на площите, които обработват. -- Волжските българи имат/са третия етап (по Плетньова) на номадски тип икономика (до към 10-11 век): през зимата живеят в градовете си, през лятото се заминават със земеделие, и с пастирство (живеят в палатки, и се привидвижват със стадата си) -- Ибн Руста пише: 4. Българите са земеделски народ и произвеждат всякакъв тип зърнени култури, като: пшеница, ечемик, просо и други. Голяма част от тях изповядват исляма, и имат в селищата си мечети и начални училища с мюезини и имами. Някои от тях, които изповядват езичеството, се покланят пред всеки познат, когото срещнат. 5. От земята на буртасите до земята на тези българи са три дена път. Последните извършват набези над първите, грабят ги и ги пленяват. Българите яздят коне, носят ризници и имат пълно въоръжение.

За въоръжението и снаряжението на българската войска могат да се видят публикациите от рускоезичните автори (за волжкокамските българи); --- Войската на българите - волжските и дунавските (IX век), е съставена от конници. /което не значи че тези хора не умеят да воюват спешени!/; Въоръжението и защитната екипировка е предимно "средно" по днешните стандарти (варира от "средно" до "леко"), като въоръжението "стандартно" включва сабя (меч), и топор. /също така- вижте "Чудото на Свети Героги с българина"/ Плетените метални ризници са широко използвани (желязото и/или снаряжението се купува) /Археологията не може да даде достатъчно адекватен отговор на въпроса с честотата на изполване на металите, поради причина, че те се са скъпи и се рециклират, но има исторически сведения, които могат да ни дадат отговори на "въпроса"/ --- И да, не може да се говори за професионална войска, всъщност "народът" е "войската"; По скоро смятам, че обучението и придобиването/усъвършенстването на войнските умения са част от културата на българите.

Не говоря за ред неща, а за нещо точно определено. Според класическото дясно, т.е крайно дясното (в икономическата област) : Държавата е длъжна да осигурява опазването живота и на имуществото (собсвеността) на хората.. От там нататък дори образованието е "екстра", а ти сега си тръгнал да ме убедаваш, как държавата трябва да ти плаща за религията ти! Този "естествен" процес го само в желанията ти, и в товите (оскъдните ти) познания: И преди девети сепмтември 44-та година е имало атеисти, имало е набожни, имало е хора само кръстещи се, имало е и усмихващи се ехидно и подигравателно, когато се кръстят (Като бай Ганьо на Алеко) Отгледан съм от най-добрия, най-скромен, най-съвестен, и най-човечен (толератнтен, добър, и дори помагащ) към всички хора на света (помагащ на всички закъсали в беда близки), човек, когото познавам, и които беше, и е бил преди 9 септември 44-та абсолютен атеист Определенията "Светица" се даваха неофициално за нея от много страни..(близки, роднини, познати, съседи) От друга страна: човекът който ме измами в една имотната сделка (опита се да го направи, и го направи, а аз и най-близките ми се направихме че не виждаме и не разбираме, защото е от родата!), е такъв които се кръсти, и има икони в дома си.. Изводите са ясни за нормалните хора (само за теб са проблемни, разбирам) : Комбинацията от възпитание в семейството, нагласите, същността (вътрешното аз да кажем) на човека, талантите му, даденостите /заложености му свише както се казва/, подбудите и движещите му сили, е много по-важна от всичко свързано с вярванията, и това което може да се постигне, възпита чрез религията и вярванията.. Което лежи на непотвърдено/грешно приемане на само вероятни неща, за факти .. Съмнявам се че ако търсиш Бог, ще се обърнеш към врачките, но да, възможно е да се обърнеш към друга "деноминация" (не знам какво наричаш секта), различна от православната (съгласен съм в този смисъл с теб) Може би трябва , но този модел може да се възпита по начин, съвсем от този който предполагаш ти (ти приемаш възможното и познатото от теб - за факт, но познанията ти са доста свити).. Има един много мощен фактор, факторът на факторите, които се казва "култура": в близките сто години (и през следващите) всички промени и преподредби на ценностите ще минават през него. /Не и през това "какво е направил комунизма" (защото комунизмът не е повлиял на културата на българите, или е повлиял съвсем незначително), или "какво ще направи, или може да направи религията"/ Материалът ни е "лош", Стинка, включтелно и този на средната ни класа (или е такъв какъвто е сега, ако не трябва да давам определения).. Промяната (каквото и да е тя по сила) може да се постигме по един начин: Трябва ние като нация или да забогатеем в близките петсесет -сто години (така че да можем съвсем скокойно на индивидуално ниво да прекъсваме родовите си и клановите си връзки) и/или да започнем да ги прекъсваме по друг (условно- по трудния начин) начин - например като започнем по засилено да работим, прескачаме или живеем в т.н. "Бяла Европа". Едва тогава светът ни (българския такъв - вклчютелно и средната ни класа) би могъл да стане по-добър, по-човечен, по-съвестен , по-морален и по-приветлив (да станем като Швеция или Германия на Балканите).. --- С една много важна забележка и уточнение: средната ни класа* е скромна, като са скромни болшинството българи.. *Не визирам стремежът към печалба в бизнеса, а начина на живот и разходване на парите. Обективно, всеки предприемач се стреми да печели, защото играта е точно такава, и само такава Това което виждаш като "нескромно" е приписаното положение, но то е най-нехарактерно за средната класа (която си има такова действително), а и от друга страна приписаното положение не е нескромност, а опит се "измъкнеш" от хала си.. Пример: Китайците са най-скромните и неизпъкващи хора на света (направете комлимент на някой китаец, и той ще започне да се смущава и обяснява така, както българина или руснака), но обичат да се "кичат" с титли, и с дипломи.. И за да не бъда голословен - виж във фирмата, в която работиш, кои кара "директорска кола" - шефа/главния, или обикновения работник/служител?