nik1

Хвърлих един поглед на въпросите и отговорите за очакванията от изучаването на религиите.. Във връзка с изследанията на и дискусията около Пол Грегори (религиозност и социална патология), преди време преглеждах статии и публикации, и ми попадна една интересна такава американска: дрог-дилърите в САЩ са по-вискорелигиозни от консуматорите.. Тази публикация смятам потвърждава тезата на Грегори Пол, че колкото по-религиозно е едно общество, толкова социалните патологии са по-видни и по-засилени (права и обратна зависимост между двете); в случая патологията се засилва и изявява конкретно чрез дилърите..

В училищата трябвя да се набляга на история (включително история на религиите), култура/културология, етика. Религиите могат да се изучават от децата, които имат теологични призвания и интереси. За останалите деца - преподаването на религия смятам ще е безпредметно (най-малко).

Не разбрах какво са ти направили гейовете, та искаш да ги превъзпитаваш чрез бой?

Зависи смятам. Отговорът на този "въпрос" изглежда е "културно контекстен". В родова и хомофобска страна и култура, децата на хомосексуалните, като подложени на подигравките и омразата на околните, едва ли биха щастливи.

http://www.apa.org/about/governance/council/policy/parenting.aspx http://stalik.wordpress.com/statii/decata-na-roditelite-lesbiiki-i-gei-myje/

Ако мога да обобщя в няколко точки: Хронология: -Ритуалът е познат при средните сармати: около 15-20 % от сарматските погребения в Западна Централна Азия, и част от тези, в Източна Европа са погребния в ниша. -Рязко нараства процентът на погребаните според този ритуал в периода 2 и 3 век (до 80-85 процента) -В средата, или втората половина 3 век, паралелно с него се появава и разпространява друг/нов ритуал, чийто носители са нови мигранти (смятам, съответстват на познатите от източниците "алани", без да е задължително да са познатите ни, действителни алани, доколкото името "алани" в най-ранната история е политоним). -Ритуалът се разпространва отново (на запад) с хунската инвазия; -Разпространява се наново (на запад и север) с исляма, като център и източник се явява Хорезм; -Разпространява се отново с Ордата; -Днес ритуалът е познат при татарите, и при част от казахите-номади (при тях се практикуват също траншейни погребения). -- Значение и смисъл /тези за произхода/: Има теза, че нишовото погребения, или по-скоро нишата е опростен вариант на катакомба. Скрипкин, от друга страна смята че нишовите погребения са свързани с определени религиозни вярвания (без да обяснява какви точно). При средносармаскоите погребения са наблюдавани двойни (по скоро две) ниши, но в късносарматските и по-късните - нишата е само една.

Токсичната комбинация от авторитаризъм, аматьорщина и популизъм съсипа Унгария

Обичаят не е разпростанен.. Жените (част от тях, не всички) в древен Китай са носили панталони, като неофициално, ежедневно облекло (под полите си). Защо жените са носили панталони: предполагам по същата причина заради която която и днес се носят панталони от жените - заради удобствата на панталона, мисля.. Което ме подсеща, че има вероятност панталоните да са китайско изобретение (не съм проверявал все още) Номадите от Средна и Централна Азия са носили панталони ("шаровари"), но е интересно дали номадите яздещи коне, (или яздещите коне хора) от другите части на Евразия или от Азия са носили панталони..

Ракетите, по мое време, се използваха като носители на обикновени касетъчни и фугасни заряди; Касетъчните глави се използваха за поразяване на множество цели.. -- Стреляше се към, в посока полигона на Ново Село (ако ме питаш технически какво и как е е ставало)- визирам тактическите ракети.. За оперативно-тактическите не зная, може и да са среляли в морето например.. Въпреки че съм присъствал и на 2 стрелби, т.н. "пускове" на оперативно-тактически ракети, нямам спомени отпреди толкова години за тези случаи; Освен това - не съм коментирал "историите" навремето (че да ми се набият в главата, какво се казва), защото в края на казармата подписах декларация, че няма да споменавам нищо за нея в продължение на 5 години.. -- Това, което го казваш за доктрините и че всеки си е гледал своето, е добре да го кажеш на твоя приятел (наш съформник), който твърдеше че сме щяли (според някаква игра и интерпретация) да нападаме и завладяваме Западна Германия, и се опитваше упорито ни убеждава, че е участвал в учение, което е било с такава цел и предмет (е...излезна че в това учение "вражеските сили" са нанесли първия удар)..

Аз съм "пуцал" с ядрена глава..(не беше наистина ядрена, беше бетонна) Главите (главата в случая), обаче се докарваха (я докараха) от Одеса.. Съгласен съм за бойната готовност, не е (не беше) много логично ядрените ти бойни глави да се намират в друга държава.. От друга страна (което може би обяснява нелогичността) докрината ни в 70-те и 80-те години беше отбранителна (колко и да не се харесва на някой съфорумци тук този факт); Бихме навлезнали в противниковата територия, само ако бяхме "ударени" или нападнати първи; (отговаря на класическата съветска оперативна военна теория и докрина от Студената война)

PS Съвсем откровено казано: не съм аз този, който "наклони" темата в посока "българи", и "хуни", че да ми се сърдиш за нещо. Напротив, аз не смятам че обичат е характерен за българите (за барсилите може, но "барсили" не е равно на "българи") Характерен е волжските българи, но само за тези с хоремзийски и мюсюлмански "табиети" (и съпруги)! Ясно пропонирам мисля че обичаят е ХОРЕМЗИЙСКИ (не е прабългарски)..И в тази връзка изказвам предположението, че от Хорезм и/или Волжска България, обичаят е проникнал при татарите..

Виж сега, горе дискутирах само виждането и мнението, че обичаят при сараматите е хунска заемка.. (което виждане не се потвърждава за мен, и според мен) ---- Иначе: Аз лично нищо не "приписвам" на българите, даже ясно бях написал и пропонирал в една друга тема, че да обясняваме произхода и по-точно етническата принадлежност на едно "световно неизвестно племе" (българите), с друго такова - хуните на Атила (аз не съм убеден че хуните не са праугори например, какво и да е написал Хелфен!) ми струва малко "изнасилено".. Освен това е ясно че в тази част на Европа имаме "преливане" не само на култура, но и на езици.. Как да определим прабългарския произход (като какви да ги наречем?!), ако например хипотетично са били тюркизирани/манджуризирани угри или сармати ("хуни", "тюрки", "сармати", "угри", "тунгуси", или какво?)

От монографията "Степная полоса Азиатской части СССР в скифо-сарматское время" http://kronk.narod.ru/library/mandelshtam-am-1992.htm Дошедшие до нас сообщения письменных источников и известные сейчас археологические материалы свидетельствуют о том, что на территории Среднеазиатского междуречья кочевое население было пришлым. Следует различать относительно ранние, эпизодические, проникновения сюда кочевников и передвижения значительных масс их, которые начались с последней трети II в. до н.э. Это было одним из результатов сложных процессов, протекавших в степном поясе Евразии и вызвавших в разных его. частях крупномасштабные племенные перемещения. Одно из таких передвижений, вызванное экспансией державы сюнну (хунну) в восточной части степного пояса, привело к вытеснению из Центральной Азии многочисленной группы племён, известной в источниках под общим наименованием юечжей. В результате длительной миграции, сопровождавшейся столкновениями с местными кочевниками, в том числе саками в Семиречье, а затем с двигавшимися также из Центральной Азии усунями, они достигли в последней трети II в. до н.э. Амударьи. Одним из прямых следствий их появления здесь было падение Греко-Бактрийского царства — событие, ставшее крупной вехой в истории Средней Азии. Западные авторы античного времени говорят о четырёх племенах, участвовавших в наступлении на Греко-Бактрию, но не сообщают никаких подробностей. Очевидно, состав кочевников был неоднороден, что важно для интерпретации археологических памятников. В последующий период ведущую роль играло одно из этих племён, создавшее обширную империю, получившую наименование Кушанской. В период её существования в северных областях Средней Азии происходили новые племенные перемещения, о которых нам известно только по археологическим данным; они частично затронули и рассматриваемую территорию. Изучение кочевнических могильников в Среднеазиатском междуречье началось лишь в 50-х годах нашего столетия в древней Согдиане и северной Бактрии. В Согдиане они известны на окраинах Самаркандского и Бухарского оазисов. Большинство могильников содержит незначительное число курганов, что, возможно, обусловлено уничтожением насыпей при распашке земель. В северной Бактрии могильники сосредоточены в районах, близких к Амударье. Часть из них составляют крупные некрополи, которые, однако, подверглись ограблению в древности. Здесь также наблюдается чёткая тенденция к расположению могильников кочевников вне зоны возделывавшихся в древности земель. Степень изученности памятников этих двух областей различна: в Согдиане проводились преимущественно небольшие раскопки во многих могильниках, в Бактрии преобладали многолетние работы в крупных могильниках. И т.н. --- Хунну май нямат общо с този обичай; "Хуните" на Атила вероятно са съставени наполовина или повече от наполовина, от това нехунско средноазиатко/западноазиатско население (с кои знае какъв произход и език?) и каквото и да кажем, все ще е вярно - в малка, или в по-голяма степен.. Ето някои интересни илюстрации на различни типове подбой от северосогдиано-бактрийския регион (2 век преди новата ера- 1 век): http://kronk.narod.ru/library/mandelshtam-am-1992.htm

Късните сармати предхождат хуните ..(Поне това се предподава в университетите де) Периодът на късните сармати е: втори - четвърти век (срещал съм и пети век).. http://planetadisser.com/see/dis_75404.html http://window.edu.ru/window_catalog/files/r25438/volsu005.pdf http://lib.udsu.ru/a_ref/03_18_003.pdf http://annals.xlegio.ru/sarmat/piiks.htm Подбоят в Източна Европа се появява във втори век, с появата на късните сармати.. По точно - той се наблюдава в погребенията от 2 и 3 век. http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:YG66Ua1xVx0J:annals.xlegio.ru/skif/skifkrim/5.html+%D0%A1%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%9E%D0%9A+%D0%9F%D0%9E%D0%97%D0%94%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%A4%D0%A1%D0%9A%D0%98%D0%A5+%D0%9F%D0%9E%D0%93%D0%A0%D0%95%D0%91%D0%95%D0%9D%D0%98%D0%98+%D0%98+%D0%9C%D0%9E%D0%93%D0%98%D0%9B%D0%AC%D0%9D%D0%98%D0%9A%D0%9E%D0%92+%D0%9A%D0%A0%D0%AB%D0%9C%D0%90&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a В Южното Приуралие, Южното Зауралие, и Северен Казахстан, погребенията с подбой са характерни за периода 2-3 век.. http://lib.udsu.ru/a_ref/03_18_003.pdf Ето нещо допълнително в тази връзка: Как показали исследования А.С. Скрипкина, распространение позднесарматских черт при формировании позднесарматской культуры шло с востока на запад. Урало-казахстанские степи являлись самой восточной зоной распространения позднесарматских памятников. Анализ погребального обряда и погребального инвентаря урало-казахстанских могильников показывает, что в этом регионе позднесарматская культура сразу появляется как бы сформировавшейся. Урало-казахстанские могильники, также как и позднесарматские могильники Заволжья и Волго-Донского междуречья, имеют аналогии в Средней Азии, в среде подбойно-катакомбных погребений (могильники Туз-Гыр, Тумек-Кичиджик, Кую-Мазарский и др.). По всей видимости, эти аналогии (северная ориентировка погребённых, наличие прямоугольных и подбойных ям, мечи без перекрестия и навершия, кубические курильницы и др.) свидетельствуют о миграции части населения из района распространения подбойно-катакомбных погребений в восточноевропейские степи, что высказывалось ранее археологами. Материалы урало-казахстанских степей подтверждают эту точку зрения. Двигаясь на запад, мигрирующие племена заняли, практически пустующую, территорию степей Южного Приуралья, Южного Зауралья и Северо-Западного Казахстана. Менее вероятным, представляется переселение в этот регион хуннов во П в. н. э., т.к., археологически, черты, которые могут быть характерными только для хуннов, в них не прослеживаются. Ряд черт погребального обряда и практически все типы погребального инвентаря характерные для могильников хунну на территории Монголии и Забайкалья отличают хуннские памятники от позднесарматских могильников урало-казахстанских степей.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9886&view=findpost&p=122412

Този момент, доколкото го има, допускам е свързан с това, че видът и произходът на хан Аспарух е "неудобен": По-точно: видът "сочи" определен произход, който засилва "несигурността".. Как? Създава аналогии , или директни препратки към тюрки и монголи, но самите ние като тревожна нация и култура (с висока степен на избягване на несигурността) имаме "нужда" по-точно нагласа да се разграничим (и в произхода си!) от турците, които смятаме за "врагове", и за "виновни" за нашите беди.. Произходът и външния вид засилва "несигурността" ни и заради отношението на македонците към "татарите/монголите", и нашето отношение и място в в "македонския въпрос".. Имаме и "нужда" по-точно нагласата, да се разграничим и от монголоидните хора от Средна и Централна Азия .. (спомняш си вероятно, в онова изследване на WVS, което цитирах в темата за Буковски, къде бяхме по расистки нагласи) Съществува здраво митотворчество, породено от тези наши особености: вместо да се говори обективно и безпристастно за Аспарух, и за произхода на прабългарите, които според теорията и учените с научна/висока тежест са "паратюркоезини", се създават митовете за: "иранците - прабългари" , "агрикултуристите - прабългари", "прабългарите - "чисти" европеиди".. Митове, и вярвания, които са разпространявани, и дори защитвани убедено от авторитетни български историци , или от хора занимаващи се с исторически изследвания: Бакалов е един такъв, Б. Димитров е друг такъв, Герги Владимиров е друг..

Ленин доколкото съм слушал и чел, имал чувашка "жилка", и калмикска такава (калмиките са са монголоезичен етнос от Източна Европа . Прабългарска демек .. http://nikmedia.3dn.ru/news/bolgaro_chuvashskoe_rodoslovie_v_i_uljanova_lenina/2011-04-22-366

"Митотворчеството", ако мога така да се изразя, в историята (в личен, и в национален аспект) е проява, или по-точно - корелира и е във връзка с две културни особености: т.н. "приписано обществено положение", и на т.н. "избягването на несигурността". Първата, "приписаното обществено положение" е свързана с тази част ("страна") на митотворчеството, при което се "търсят" и "намират" предци, "имащи"/имащи качества и постижения (предполагаеми или не), които са повод за гордост ; втората е свързаната с тази част на митотворчеството, при която се "търси" и "намира" различен, уникален (от този на другите, на съседите) или "чист" произход (или най-общо, отразява нуждата от историческа теза за произхода).. В тези две особености (които са количествено измерими), българите не се различаваме много от японците.. Всъщност 90-95 процента от културите /нациите/ по света, имат подобни, сравнително високи стойности на тези измерения..

Разни истории от книгата на Горан Готев "Живях при диктаторите на 20 век" http://books.google.bg/books?id=Ga1dTsIK5j4C&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

Благодаря, но не ми стана ясно т'ва: Името като какво се споменава за първи път? Споменава се като име на човек, или име на местност? (Sarkoz country в Южна Трансдунавия? Sarkoz region?, или какво..) Освен това, има и един град с име Sarkoz, в Румъния: румънското му име е Ливада. -- "Sar" и "koz" унгарски думи ли са произход? "koz" ми звучи като "кьоше" (персийско-турско)

"Става въпрос за водената от Тодор Живков българска делегация на международното изложение EXPO - 70 в Япония. После Живков още два пъти посещава Япония. По време на своя мандат като президент Петър Стоянов също е посрещнат с високи почести от император Акихито. Императрицата им предоставя лично своята спалня, като всяка сутрин им се носят цветя. На 14 декември 2004 г. като премиер на България Симеон Сакскобургготски е на официално посещение в Япония и е поканен от император Ахихито на лична аудиенция и чаена церемония. Според официалното съобщение никой друг премиер не е канен на подобна височайша церемония. Официално журналистите за всички тези срещи дават обяснението, че поканите на императора се дължат на "изключителната политическа и държавническа личност на българския държавен глава". За сведение по протокол японският император се среща само с пет високопоставени чуждестранни личности в годината. Според участник от делегацията при визитата на Живков на учудването му от особеното отношение към него и обръщението "братовчеде" той му обяснил, че японските легенди сочат началото на благородническото потекло на императора (той се води син на Слънцето) от конен народ, дошъл в Япония от Азия 1000 г. Пр. Хр. и създал военната организация и военни традиции в Япония." Ако това не е партенка, то е доста интересно и показателно.. Явно и японците вярват на тезата за алтайско-езините си прадеди, конни воини.. /В друга тема дискутирахме една разпространена в близкото минало, но недоказана теория, че началото на Кофун периода съвпада с нашестието или проникването на алтаезичен компонент от материка. Според тази теория - алтайските кланове успяват да заемат ролята на уравляващи, и те са в основата на императорския клан./ Подобно е на вижданията и разбиранията ни за това как прабългарите (нашественици и конни воини) са били "държавнотворния елемент"..

Твоите "извадки" и учени.. дека са?

Моите впечатления са че нагласите на шведските и на германските клиенти и потребители са коренно различни.. Германците имат големи изисквания, но..: манталитетът им подобен на нашия - искат много, но не са в състояния да дадат толкова, колко искат (според мен).. Най-"обгрижваните" и с най-много изисквания, клиенти на фирмата, за която работя, са германци..Особеното е, че те не плащат повече от другите (от по-малко обгрижваните клиенти), а обективно - за някои от техните поръчки, се правят доста повече разходи.. /Иначе германците нямат проблем и с това да се обадят, за да се извинят (ако се разбере че "проблемът" е в тях един вид), или да благодарят (за добре свършена работа и професионализъм от наша страна), което е основната им разликата с ориенталците (вкл, българите) - които никога не се извиняват, нито пък благодарят.. Бих предпочел да работя за шведите (ако можех да избирам), като по-меки, по-толеранти, и по-разбрани хора, лично в мен предизквикват симпатии и предразположение..

Някой може ли да каже нещо повече за унгарското Sárköz? Какво значи и какъв е произходът на думата/израза; кога се появява за първи път? В кои (какви) имена /лични, фамилии, топоними, и др./ се изполва думата (маджарски, румънски)?

Колко арабина и колко германеца познаваш като клиенти и потребители (с колко от тези хора комуникираш)? Имаш ли представа какво точно искаш да ми кажеш, или казваш с по-горното изречение? Арабите са малоумни, а германците - "перфекционисти"? Много информативно съобщение, няма що.. От личния си опит ще ти кажа че: Средният германски потребител е толкова "малоумен", колкото е "малоумен" и средния арабски потребител , и толкова "перфекционист" колкото е перфекционист и арабския потребител..