nik1

Опълчването на църквата, по какъвто и да е повод, е било сериозна постъпка/стъпка..

Ц-ц-ц-ц-ц.. По-горе пишеш това :човека, който свали толкова много диктатури през 20-ти век. , сега пишеш че бил "помогнал" Помогнал е я, ама как питам: с присъствието си е мотивирал хората.. Или е "свалил" диктаторит, убеджавайки ги да се оттеглят (което го пропонираше по-горе)? Защото това са доста различни неща, да ти кажа само (явно за теб е едно и също, ама както и да е..) И ако пък е второто, което го твърдиш, то трябва да се аргуметира по-някакъв начин с данни (от теб) /както в приказката за овчарчето, нали се сещащ.. Ти първо пропонираше че папата е убедил едва ли всички комунистически диктатори и диктори изобщо без Кастро да се оттеглят, ама сега излезна че не са всички, а е само Пиночет/

В случая на Вселенската инквизиция (тази която е действала в Италия, и в "неиберийските" части на Европа) , "мръсната" работа (когато се е "стигало" до нея) се е вършила от светските власти: Ако и когато еретикът не се е откажел от разбиранията си, той е бил отлъчван от църквата, и е бил предаван на светските власти (в случая на Джордано Бруно - той е предаден на власта на губернатора на Рим) с "предписание да се накаже по заслуги" (т.н. "debita animadversione puniendum"). Практикуват се горене, удушаване и други методи за ефтаназия/елиминиране. В случая с Джордано Бруно по спомените ми, беше препоръчано да няма "проливане на кръв" (ефемизъм за изгаряне или удушаване).. Иначе ..Неохотните да изпълняват предписанията властници са били рекетирани и заплашвани/заплашени с отлъчване от църквата (В Испания и Португалия, проблемът със съдействието на властите не съществува - там инквизията е държавна)

Хайде сега, глупости от детската градина, или от кръчмата,(или от политсъбранието). Кой диктатури е "свалил" папа Йоан Павел Втори, и как по-точно ги е свалил?.. Да точно така е както пишеш: Единственият, когото не може да убеди да си иде беше Кастро..Всички източноевропейски комунистически диктатори бяха "убедени да си отидат" от папа Йоан Павел Втори..Ким Ир Сен, Мао Дзедун, виетнамските диктотари, и Садам - също бяха убедени от папата да си идат.. Само Кастро се запъна на папата.. Ц-ц-ц-ц .."Не човек а желязо", антикомунист демек (папата, не Кастро)

Владимир Игоревич Арнольд: Папа Иоанн-Павел со мной говорил по-русски. Он сказал мне, что мое предложение реабилитации Джордано Бруно принять нельзя, так как Бруно в отличие от Галилея осужден за неверное теологическое утверждение, будто его учение о множественности обитаемых миров не противоречит Священному Писанию. "Вот, дескать, найдите инопланетян - тогда теория Бруно будет подтверждена и вопрос о реабилитации можно будет обсудить". Там же я узнал и об обвинении Галилея. Оказывается основное инкриминируемое ему утверждение состояло не в том, что Земля вертится, а в том, что, по его словам, "теория Коперника не противоречит Библии". Галилей (в основном) реабилитирован, ибо справедливость его утверждения теперь признана Ватиканом.

Значи казваш че не е имало цензура, тотален контрол и промиване на мозъци.. Аз винаги се сещам за това (чудно е как ти го "забравяш", нали си адвокат) Преди всяко право, трябва да се говори за Божието право. Затова и свети Константин, като написа първия закон, предаде го, казвайки така: всяко село, в което се вършат езически треби или клетви, да се отдаде на божия храм с всичкия си имот. Които господари има в това село и вършат [подобни] служби и клетви, да се продадат заедно с всичкия си имот, а цената им да се даде на сиромасите.

бла-бла.. "Крадеца вика дръжте крадеца"..ти самия си караш по политикономията на "Маркс" и "Енгелс".. Кой ти каза че периода се нарича "прединдустриален" защото "индустриите не са индустрии"? Периодът след 16-17 век е наречен "индустриален", защото се характеризира с развитото си индустриално си проиозводство (за разлика от периоди или обществата, в които се набляга на или са характерни с аграрното производство, или на търговията) Общата терминология е ясна, ти ако искаш си карай по Костов (упс по политикономията на Костов).. http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=rDS&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=np&sa=X&ei=fDC5TveMKY3Zsga12_C5Bg&ved=0CBYQBSgA&q=renaissance+industries+of+Italian+city-states&spell=1#pq=renaissance+industries+of+italian+city-states&hl=bg&sugexp=ppwl&cp=11&gs_id=14&xhr=t&q=industries+renaissance++of+Italian+city-states&pf=p&sclient=psy-ab&client=firefox-a&rls=org.mozilla:en-US%3Aofficial&channel=np&source=hp&pbx=1&oq=industries+renaissance++of+Italian+city-states&aq=f&aqi=&aql=&gs_sm=&gs_upl=&bav=on.2,or.r_gc.r_pw.,cf.osb&fp=89503c81a05c2b73&biw=1014&bih=628

Кои ти каза че "знаеш какво говориш"? Аз ще ти кажа: Дрънкаш повече глупости отколокото като ц...а на пазар, и както винаги, нямаш с какво да се аргументираш, освен с бла-бла, демагогия и голо желание.. Сигурен съм че дори не си си направли труда да прочетеш в речника какво пише за значението на думата "индустрия", /публикациите които ти предствих явно са висока топка за теб/.

Кой ти каза това? Цар киро ли? http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=rDS&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=np&sa=X&ei=fDC5TveMKY3Zsga12_C5Bg&ved=0CBYQBSgA&q=renaissance+industries+of+Italian+city-states&spell=1

Британия представлява уголемено копие на италианските индустриални градове-държави.. Това е "илюстрирано" т.е. изследвано и аргументирано от двамата "А. Тойнби" - чича и племеннник, като чичото пише че индустриализацията е причина за развитието на демокрацията (доколкото разбирам и племмникът споделя това мнение); но дори и да има някакъв спор за това "кое е кокошката кое е яйцето" - то е очевидно че двете са взаимосвързани.. Аналогично за Италия.. и мисля че е твърде тенденнциозно (да не напиша аисторично) да търсим някаква приемственост в Италианските градове-държави с Църквата, с църковната доктрина, и средновековието.. Нормално да приемем, че хора, които са свързани с църквата или произлизат от нея, са оказали влияние върху или на промените с идеи и виждания, както е нормално да приемем че "апаратът" заимства нещо от старите структури (въпреки че това не много коректно - корпорациите са търговски организации и структури, непознати като "съшност" в средновековието. Възможно е някои идеи да са произлезнали от средите на клира (или по-точно клира като част от променащото се общество) да е споделял такива виждания-.. Важното мисля, за да се пресечат всякакви спекулации и неразбирания, е анализира дали има някаква доктринна и идейна приемственост Иначе, ако пренегбрегнем такъв вид проверка и анализ (което както разбирам, се прави тенденциозно и умишлено в случая!) , и използваме само частен анализ, и подобни частни аргументи и доводи - можем да стигнем до твърдението от вида "че видите ли днешния капитализъм/икономически либерализъм и демокрация в България произхождат от марксизма"!! Това твърдение за мен е аналогия на абсурдът, които се натрапва тук от така наричащите се "консерватори" (според мен това са това по-скоро "крещящи"/"викащи" и "уплашени"/разтревожени хора, които не влагат "много-много", в логика и логическо мислене, емоциите са причина за последното!!)

Една вметка, ако позволите Ако говорим за Британия: в 14 век век страната изпада в демографски колапс. Според някои виждания (те са на френски историци), демографският колапс в Европа е допълнителен силен мотив и причина за развитието на пазар на труда в периода след 14 век (не единствената), и е една от причините за намаляване на икономическата и политическа сила и влиянието и на военната аристокрация, чийто доходи се формират от зависимото/селското население. Намирам логика в това виждане за Британия; в Британия демографският колапс (спадене на броя на населението) е трайна тенденция в продължение на около 200-300 години; едва в първата половина на 18 век броя на населението на Британия се възстановява до този брой, който населението е имало в 13-14 век.. данните са от книгата "The Peopling of Britain: the shaping of a human landscape"

Florencia http://www.zum.de/whkmla/sp/0910/oth/othlog.html Venecia & all Почти цялото население е заето/свързано в отрасъла (с морската търговия): моряци, докери (докови работници) - т.н. "stevedor", проиводители, собственици, банкери.. http://books.google.bg/books?id=NZJolesJy2kC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:Z5qIldU7lcQJ:media.wiley.com/product_data/excerpt/74/07645868/0764586874.pdf+renaissance+industries+of+Italian+city-states&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShuzDJ_Jg2CNKMOoEBk6E7id_MqC-rQSaKRlebXfOyFe8Po_liux-9foqrpXcRDxoj-izgK2TU38NL1sCe0X6liOjf9_q7nxRMlmoptANVSlg_uNB4jI7A0NtqfSdeTDAczedux&sig=AHIEtbTrY-5LxX-DZPX3Fpk-AHD792F_4w

"Поповете" разбират за Аристотел от греко-арабските и арабските автори, школари и книги, и аз не разбирам защо това се отрича. /Не че поповете че има откъде другаде да разберат за тах ама както и да е, и тука я направихме "кой ми изцапа гащите", както казва Тамарин в такива случаи/ http://www.amazon.com/Foundations-Modern-Science-Middle-Ages/dp/0521567629#reader_0521567629

P.S. В поговорката "залудо работи, залудо не стой", важна и обичана е не толкова "работата" (сравнено 4/5 от страните в света) "работа ли е, не ми е хвали", "оти копаш седнал, оти не мога легнал", важното е че в нашата култура не е прието да не се "стой залудо".. Демек: Важно е съотношението "отношение към труд" VS "отношение към почивка" - което отношнение определя дали нацията е фактически "работлива" или фактически "неработлива".. Или това за което говоря по-горе: Българите не обичат да почиват (почивката), да се забавляват (забавленията), не обичат да отделят време на семейството си (защото не са удовлеторени от семейните си отношения), и съответно с това отделят повечето от времето си за работа. Един вид - българите "крадат" от времето си за почивка и го "влагат" в работа. По-просто казано: когато човек не е приучен да почива и да отделя време за себе (и това не се толерира в културата му), когато не е доволен от семейните си отношения, и когато е беден, остава му само едно - да работи! И наистина - българите са в челните места място по работливост (отделено време в труд) в Европа. Тези нагласи са свързани с културната ни особеност, която се нарича "себеподтискане". В културата ни се толерира и възпитва самоограничаването, и немързелуването (дори и ако се имитира работа).. Това е истината. Другото са патриотарски митове и измишльотини.. Как се доказва(как е доказано това)? За неразбралите Много просто: Figure 5.3: Attitudes towards leisure time and work among the population aged 18 or over, by country Source: author’s calculations; BG, CY, DE, ES, FI, FR, HU, IT, NL, PL, RO, SE, SI, UK: WVS, wave 5 (2005–07); AT, BE, CZ, DK, EE, GR, IE, LT, LU, LV, MT, PT, SK: WVS, wave 4 (1999–2004). Note: The survey questions on the importance of leisure time and work were as follows: “For each of the following indicate how important it is in your life. Would you say it is 1 = not at all important; 2 = not very important; 3 = rather important; 4 = very important.” The countries are characterized by an indicator showing the average of the response scores. Each response was given a score of between 1 and 4, where the answer “not at all important” received a score of 1, and the answer “very important” received a score of 4. http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf От резултатите и графиката се вижда че: 1. Българите ценят повече труда само от нидерландците, британците и датчаните , и го ценят по-малко от останалите европейци! 2. За сметка на това българите ценят почивката по-малко от почти всички нации в Европа: само латвийци, естонци, и литовци, мразят да мързелуват повече от нас Т.е. ясно е че анализът на Минков е съвсем верен и обоснован/съответства на данните..

Михаил Минков Който не работи, не трябва да яде! Трудолюбив ли е българинът или обича да се излежава? Тъй като всички културни характеристики са относителни, трябва да направим някои сравнения. Работливостта е сложна величина, която не се мери лесно. И все пак можем да погледнем едно или друго нейно проявление и да направим съответните заключения. Ако сравним продължителността на работния ден на различни места по света, ще забележим, че в богатите страни се работи по-малко Измервания са правени много пъти и по различни начини. Резултатите са добре известни, затова няма нужда да ги описваме в подробности. Достатъчно е да споменем, че осемчасовият работен ден и петдневната работна седмица са въведени през ХХ век от Запада след значителното му забогатяване. Преди това е било нормално да се работи много повече, стига да има работа. Днес това също е възможно, но за определени високоплатени професии. Обикновените работници и служители очакват, че ще си тръгнат, когато свърши работното време, или че ще им се плати допълнително. Това се отнася дори за САЩ, които са митологично прославени със силно преувеличения им работохолизъм. Той съществува, но засяга предимно високоплатени служители, като управители на фирми и фирмени отдели, консултанти, лекари и други от този род. Американският работник предпочита да се запъти към дома си в пет часа и да си прави барбекю в задния двор. В Третия свят дори обикновените работници често остават до късно на работа, и то без да им се плаща наднормен труд. Затова пък много от тях често отсъстват поради разни лични причини, особено в Африка и Латинска Америка, но явлението неявяване на работа е познато дори и в Китай. И така, извън Запада обикновено се стои по-дълго на работното място. Дали се работи по-енергично е съвсем друг въпрос. Това зависи от мотивацията на служителите, от вида управление, от вида на работата и от различни други фактори. Канадската организация Centre for Intercultural Learning (Център за междукултурно обучение), която съществува от 35 години, предлага богат материал, събран от местни консултанти, както и от канадци, работили на различни места по света. Според някои разкази нигерийците понякога спят на бюрата си или прекарват часове в смях и приказки, без да вършат нищо. Това потвърждава някои известни африкански стереотипи. Китайски консултанти обаче разказват подобни неща и за Китай: ако шефът не е дал задачи, работниците може да стоят със скръстени ръце. Освен това и в Китай, и на други места в Азия на обяд официално може да се спи на работното място, само че не по бюрата. Тъй като сравнения на основата на подобни наблюдения са спорни, някои изследователи предпочитат да измерват не кой колко дълго стои на работното място и колко се напряга, а какво мислят хората за труда и свободното време. Доколко са стойностни те за тях. От резултатите на European Values Study (EVS) и World Values Survey (WVS) виждаме, че процентът жители на Северозападна Европа, съгласни с поговорката “Който не работи, не трябва да яде”, е по-нисък, отколкото в Източна и Югоизточна Европа. Задавани са няколко въпроса от този род. Резултатите показват ясно, че в Западна Европа получаването на пари без труд, например от държавни подаяния, не се осъжда така остро, като, да речем, в България. Забогатяването деморализира и убива трудовия ентусиазъм ако не у всички индивиди, то поне сред доста широки слоеве от населението Това се потвърждава и от класациите за отношението към труда. Според WVS за най-трудолюбиви не само сред бедните, но и в целия свят, се имат западноафриканците (Гана, Нигерия), някои севернолатиноамериканци, бразилците и арабите: в техните страни между 80 и 100 % от населението заявяват, че трудът е много важен за тях. Някои азиатци - бангладешци и филипинци - също имат такива високи резултати. Западният свят е далече по-ниско. Въпреки легендите, Източна Азия също е ниско в тази класация. Това е разбираемо за Япония, която е много богата, но Корея е далеч по-бедна от Западна Европа и все пак корейците не се самоописват като особено работни: само около 60 % изказват такова твърдение. Така е и в Китай, който е по-беден дори и от България. Още по-слаба е заявената любов към труда в Русия, Украйна, Беларус, Литва и България. Бившите югославяни обаче (особено босненците и македонците) твърдят, че за тях трудът е важен колкото и за латиноамериканците. В кавказките републики процентът на хората, за които работата е много по-важна, е също чувствително по-висок, отколкото в Източна Европа. Сега нека пак разгледаме отношението към свободното време. Не би ли следвало онези, които твърдят, че са най-работливи, да са и най-безлични към него? Може би, но всъщност не е така. Както вече видяхме, западноафриканците и латиноамериканците държат много на почивката си, а азиатците и източноевропейците, включително българите, не. Стигаме до следното заключение: източноазиатците не изпитват нужда да изтъкват някаква особена любов към труда, но пък са почти безчувствени към свободното време. В Източна Европа нещата изглеждат подобни, без да се стига до азиатските крайности. Българинът подобно на азиатеца не се пъчи с трудолюбието си и казва “работа ли е, не ми я хвали” Затова пък като китайците той е доста безразличен към свободното време. И като не знае какво друго да прави, когато е свободен, работи, стига да изкарва пари. Погледнете частните магазинчета в гаражите, които стоят отворени до среднощ и работят и в събота, това се смята за нормално, докато в Германия има закон против подобни явления и работодателите се боят от глоби. Мой приятел, българин на работа в голяма банка в Дюселдорф, ми каза, че началникът му го инструктирал, ако ходи на работа в събота, да дърпа завесата и да не пали лампата, защото можело да мине икономическа полиция... Значи и тук става въпрос за явлението, което вече разглеждахме: потискане на естествени чувства и желания или задоволяване. Природата на всяко живо същество е такава, че то желае да не се труди, а да си почива, да се забавлява. Но това желание е потиснато в Източна Азия и донякъде в Източна Европа. Различия има и сред богатите страни: в Северозападна Европа отдават доста по-голямо значение на свободното време, отколкото в останалите държави на континента. И така, отново можем да бъдем доволни за това, че имаме нещо в културата си, което според нашата субективна преценка е добро.

"+" Положителни: + схватливи ("буден ум"), учим лесно + хитри и приспособими Отрицателни: + Недоволни и оплакващи се + Неинициативни ("липсва размах") + нетолерантни към непознатите и чуждите

Просто е: задава се въпроса "избройте ценностите си" или "какво за вас е ценно", и се прави нещо като статистика на това, колко от хората са включили "труда".. Исторически..смятам никога не сме поставяли труда високо: трудим се/трудили сме се, но не заради трудолюбието, а защото "няма как" или защото "залудо не стоим".. Имаме сега, и сме имали преди философията на работните магаренца, работните мравки, или пчелички - кои каквото иска да си избере.. /Източназиатите също не поставят високо труда, но също са работливи; приличаме на тях/ С това смятам отговарям и на въпроса за скекулантите: смятам ние не сме народ от спекуланти и търговци, а от "пчелички",или "мравки"../което може би е в наш минус/

Виж, ти май не разбираш какво пиша, и какво пише в статията: Казвам ти (за трети път) - че аз самия казвам, и за това че в статията, пише че българите са много работливи (работят много), но не са трудолюбиви. Защо - защото трудолюбието не се мери/дефинира с времето, отделено за работа, а с това къде се поставя труда в скалата на ценностите! Твоята "дефиниция" не е правилна демек, и от това се объркваш.. --- Редактирах си мнението по-горе, може да не си го прочел, ако искаш - може да видиш пак какво пиша (пиша че сме работливи, и че сме по-работливи от трудолюбивите нации, и обаснявам защо сме по-работливи от трудолюбивите нации ) http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12457&view=findpost&p=192857

Хайде заинтересувахте ме. От мен да мине.. Положителни: + Работливи (не трудолюбиви) + Ученолюбиви + Скромни (смятам това че някои обиача да кара втора употреба мерцедес, или директорска кола, не го прави нескромен, а само човек които иска да изглежда по-добре от хала си) има и още..

"Индивидуализъм" като неспособност да се "сработваме" е кофти черта!

Ориенталци демек? + Недодялали и груби? -- Трудолюбието е слабо заложено в нас..Виждам го всеки ден. Ние поставяне много ниско труда в скалата на ценноста система (факти), но сме работливи! Ето изследване в тази връзка: http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf

Само толкова ли отрицателни черти откри в българите, или смяташ че има и други, но не искаш да пишеш за тях? /Хайде, хайде тук няма защо да използваш адвокатския маниер и стил на натискане на едното "блюдо": всеки интересуващ се може сам да прочете самите българи колко и какви отрицателни черти виждат в себе си, така че моето или твоето мнение нямат значение за финала (за "отсъждането" - то е направено ); казвам едно нещо искам да си честен/ И би ли разшифровал термина "политически идиотизъм", ако обичаш? PS "Трудолюбие" (любов към труда, поставянето на труда високо в скалата на ценностите скала) и "работливост" (отделяне на много време за работа, труд, възможно и поради други причини от любов към труда) са различни качества (добродетели или не зависи от гледаната точка). Би ли коригирал мнението в тази връзка? Обективно измерено: ние "недовиждаме" труда , но сме една от най-работливите нации.. По-работливи сме от наистина трудолюбивите нации. Защо? Как така се получава? http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf Просто е.. От исзледването се вижда: Ние сме една от нациите в Европа, които най-малко държат (отдават най-малко значение) на почивката, свободното време, на семействата си (с които често се дразним и караме) и съответно (на това) отделяне малко време за почивка, за семействата си, и за забавление. Образно казано - ние "крадем" от личното си време и го прехвърляме в колоната "време за работа" (казано на прост човешки език: какво да правим като всичко ни е сиво, като сме песимисти и тревожни, като се караме със семействата си, и като сме бедни: работим ) Обратно, останалите нации (в голямат си част по-трудолюбиви от нас) ценят повече от нас личното си време и времето са себе си, и семействата си (поставени високо в скалата им, заедно с труда) не "крадат" от това време, за го влагат като "работно"

На лъжата краката са къси Колко е било в "мистикация" това какво е ставало в лагерите, става ясно от дневника на Филов: "Днес ме посети Redard за връзка с изселването на еврейските деца в Палестина... Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме. Той предложи да телеграфира да ги приемат и тях всички в Палестина. Възразих му, че вече е много късно, понеже те след няколко дена тръгват. На въпроса му къде отиват, отговорих: "В Полша". "Това значи, че те отиват на смърт", каза той. Обясних, че това е пресилено и те ще бъдат използвани като работници, каквито и ние изпращаме. Отговори, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно (...) Казах му какво вредно влияние упражняват у нас евреите и че и ние имаме право да се защищаваме..." Ако не знаете кой е този т.н. Redard, питайте мен.

Да, правени са такива проучвания, но аз не очаквам и не желая такава дискусия, в която някои ще "преписва" или ще си "сверява" резултатите.. Очаквам повече ясни и недвусмислени отговори на въпроса: "кои (според вас) са отрицателните и положителните черти на българите; можете ли да ги посочите)

Директно казвам, че някой хора грубо и целенасочено заблуждават форума, твърдейки и то демагогтвайки, че на германците (освен на неколцина), на българските власти, изобщо не може да им е идвало на ума че е "окончателното решение" за евреите е щяло да бъде нещо повече от ваканция на европейските евреи в източна европа, а "руските" и "американските" историци смятат, че всичко е било някава мистифицкация, обвита с пелена до 1945 година. Ето ви за ванзеенската конференция: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F Ето какво пишат и английските историци: http://www1.yadvashem.org/yv/ru/pdf/yad_vashem_studies/browning.pdf