Europe[edit]
Outcrop of Ordovician kukersite oil shale, northern Estonia
The biggest oil shale reserves in Europe are located in Russia (equal to 35.47 billion metric tons of shale oil). Major deposits are located in the Volga-Petchyorsk province and in the Baltic Oil Shale Basin. Other major oil shale deposits in Europe are located in Italy (10.45 billion metric tons of shale oil), Estonia (2.49 billion metric tons of shale oil), France (1 billion metric tons of shale oil), Belarus (1 billion metric tons of shale oil), Sweden (875 million metric tons of shale oil), Ukraine (600 million metric tons of shale oil) and the United Kingdom (500 million metric tons of shale oil). There are oil shale reserves also in Germany, Luxembourg, Spain, Bulgaria, Hungary, Poland, Serbia, Austria, Albania, and Romania.[7][15]
-------------------------------------------
Europe[edit]
Potential shale gas basins in western Europe (US EIA, 2011)
While Europe has no shale gas production as yet, the success of shale gas in North America has prompted geologists in a number of European countries to examine the productive possibilities of their own organic-rich shales.[48][49][50][51]
Norwegian company Statoil is in a joint venture with Chesapeake Energy to produce Marcellus Formation shale gas in the eastern US, and has indicated interest in bringing knowledge gained in the US to European shale gas prospects. Russian giant Gazprom announced in October 2009 that it may buy a US shale-gas producing company to gain expertise which it could then apply to Russian shale gas prospects.[52] In the Barnett Shale in Texas, French oil firm Total entered a joint venture with Chesapeake Energy, and Italy's ENI purchased an interest in Quicksilver Resources.[citation needed]
A 2012 report from the European Commission states that, unlike the United States, "Shale gas production will not make Europe self-sufficient in natural gas. The best case scenario for shale gas development in Europe is one in which declining conventional production can be replaced and import dependence maintained at a level of around 60%."[53] There is a divergence of opinion among the Weimar Triangle countries with regard to shale gas development. France has introduced a ban, because of the risks connected to the chemicals used in the hydraulic fracturing process, while Germany has suspended operations awaiting further environmental assessments.[54]
In November 2012, a divided European Parliament approved committee reports which recommended that policy on developing shale gas should be set by each member country for itself, rather than by the European Parliament.[55] This was done despite intense lobbying by the Russian gas exporter Gazprom for an EU-wide ban on hydraulic fracturing.[56] As of February 2013, five European countries had bans or moratoriums in place against hydraulic fracturing: France, the Netherlands, Luxembourg, the Czech Republic, and Bulgaria; Romania had recently lifted its moratorium.[57]
The flood of shale gas in North America is credited with lowering the price of natural gas in Europe. Producers of liquified natural gas (LNG), which in 2008 had been preparing to ship their product to the United States, had to find new markets, and so increased their exports to Europe. The increased competition from LNG, as well as the prospect of shale gas development, has given European governments leverage to negotiate price reductions from the Russian gas exporter Gazprom.[58][59]
European Union Climate Commissioner Connie Hedegaard noted in 2013 that shale gas could be a "game changer" in helping Europe reduce greenhouse gas emissions, as the US has done, by switching from coal to less carbon-intensive natural gas. She cautioned, however, that shale gas would not reduce the need for greater energy efficiency and renewable energy.[60]
Austria[edit]
Exploration is underway in Austria, where OMV is working on a promising basin near Vienna.[28]
Bulgaria[edit]
Hydraulic fracturing or 'fracking' is prohibited by moratorium despite the 30-million-euro contract signed with Chevron for the exploration of shale gas deposits in Novi Pazar.[61][62] The exploration plans faced public disaffection that elevated to nationwide protests which led to the decision of the government to ban shale gas exploration in Bulgaria.[63] Study of an additional five sites was planned.[64] The Bulgarian government suspended Chevron's license for shale gas prospecting on 14 January 2012.[65]
Denmark[edit]
The French oil company Total has announced that it will start drilling for shale gas in Denmark in 2013. Total has experience producing shale gas in the US.[66] The Danish affiliate, Total E&P Denmark B.V., and the state-owned oil and gas company Nordsøfonden have been granted two onshore licences for exploration in Northern Jutland and North Zealand.[67] The Danish government has stated, that Denmark should be free of fossil fuels by 2050, and the Danish Energy Agency (Energistyrelsen) has determined that shale gas could be a sustainable link to a green transition in Denmark.[68]
France[edit]
In 2011, following strong lobbying from Europe Écologie Euro MP José Bové against shale gas exploration in the Larzac area of southern France, the French government suspended three gas exploration permits "until at least this summer"[when?]. The Environment minister Nathalie Kosciusko-Morizet announced the creation of a commission charged with evaluating the environmental impact of shale gas production, adding "no authorizations for shale gas exploration will be given, or even considered, before the commission reports". The final report was expected in June 2011.[69]
On 20 July 2012, Environment minister Delphine Batho confirmed that the government would maintain a moratorium on shale gas exploration, saying: "nowhere in the world it has been proven that this exploitation can be done without major environmental impact and major health risks".[70] On 14 Sept. 2012, French president François Hollande canceled seven permits for shale gas drilling.[71] He declared "In our current state of knowledge, no one can tell that shale gas and oil extraction by hydraulic fracturing, the only technique known today, is free from serious risks to health and environment."[72]
On 5 November 2012, despite a governmental study 'rapport Gallois' advising continuing study of new extraction methods of shale gas due to the groundwater pollution risks associated with hydraulic fracturing, French president François Hollande refused following pressure from the Green Party.[73]
France derives most of its electricity from nuclear power. As a result, the country often has a surplus of electrical power, which supports use of electric cars.[74][75]
In December 2017, to fight against global warming, France adopted a law banning new fossil fuel (including shale gas) exploitation projects and closing current ones by 2040 in all of its territories. France thus became the first country to programme the end of fossil fuel exploitation.[76][77]
Germany[edit]
ExxonMobil holds 750,000 acres (3,000 km2) of leasehold in the Lower Saxony Basin of Germany, where it plans to drill 10 shale-gas wells in 2009.[78]
Hungary[edit]
In 2009, ExxonMobil drilled the first wells for shale gas in the Makó Trough in Hungary.[79]
Ireland[edit]
In February 2011, Enegi Oil was given an option over 495-square kilometers in the Clare Basin, in west of Ireland.[80]
In February 2011, onshore petroleum licences were granted to Tamboran Resources and Lough Allen Natural Gas Company (Langco) in the Northwest Carboniferous Basin of Ireland lasting 24 months covering an area of 1630 km2. Enegi Oil believes that recoverable gas in the option area is between 1.49 TCF and 3.86 TCF."[81]
Netherlands[edit]
Several operators hold a license to explore for shale gas in the Netherlands. In the Netherlands some test wells were planned to be drilled in Boxtel,[82] however it was stopped due to political questions. Up until now there has not been a shale gas well for exploration purposes. The drilling of such a well has been suspended by the Dutch government due to environmental concerns. The Ministry of Economic affairs, Innovation and Agriculture is currently researching the impact of shale gas exploitation, and the results are expected to be published by the end of 2014. [83] [84]
Poland[edit]
Potential shale gas basins in Poland (US EIA, 2011)
2011 estimates by the US Department of Energy in 2011 pegged out Polish shale reserves as the largest in Europe.[85] The authors of the report calculated that Poland had reserves of about 22.45 trillion cubic meters of shale gas, of which 5.30 trillion cubic meters was recoverable. Most of the shale gas about 3.66 trillion cubic meters is in the Baltic Sea Basin, about 1.25 trillion cubic meters within the region of Lublin province, followed by 0.4 trillion cubic meters in the Podlaskie province. 2012 estimates by the Polish Geological Institute put recoverable reserves at only around 350–750 billion cubic meters,[86] and a 2012 assessment by the U.S. Geological Survey estimated 38.09 billion cubic meters of recoverable gas.[87] The reduced estimates, slow rate of exploration, legal and regulatory wrangling, and challenging geology saw most major companies, including ExxonMobil, Marathon Oil, Eni, and Talisman Energy, pull out of the country.[88][89][90] In 2014 Reuters reported that Chevron and ConocoPhillips are the only two major international companies left.[91]
Nevertheless, Poland has more shale-gas exploration, drilling, and extraction in progress than any other European country.[92]
Poland is highly dependent on coal for electrical generation. Unlike in most of Western Europe, Polish coal mines are still active. Methane in the mine workings poses safety problems. Most methane is currently treated as waste, but studies show that coalbed methane can be profitably used as a gas resource. As of 2010, Poland imports two-thirds of its natural gas from Russia. Tapping shale gas resources would greatly boost Poland's proven reserves, and lessen the importance of gas imports from Russia.[93][94]
In June 2013 Occupy Chevron – an anti-fracking group occupied a field near the Polish village of Żurawlów, close to the city of Zamość.[54] Opinions polls during the same year showed however that more than 70% of Poles were in favour of exploiting their shale resources.[92]
In November 2018 the Polish finance ministry determined that Polish gas would be unprofitable.[95] The Polish politicians have struggled to curb the near-total dominance of coal within the domestic energy system, but the high hopes placed on shale gas has been a result of overstated gas demand projections combined with uncertain assessment of available shale gas resources[96]
Romania[edit]
Main article: Shale gas in Romania
Romanian shale gas reserves could consolidate the country's role as the largest gas producer in Central Europe. In May 2012, the government temporarily suspended permits for shale gas exploration while waiting for the results of the EU's environmental studies on this energy source. In March 2013, Prime Minister Victor Ponta announced that the moratorium on shale gas exploration in Romania had been lifted. This decision could help boost domestic energy resources and reduce Romania's dependency on Russian gas.[97] This decision sparked large nationwide protests aimed at banning the exploitation of shale gas and to remove the current government of Romania.
Romania's National Agency for Mineral Resources has launched a study to determine the level of national shale gas resources, whilst a study conducted by the US Energy Information Administration, based on estimates made without exploratory drilling, has put Romania's unproven wet shale gas technically recoverable resources (TRR) at a possible 1.4 trillion cubic metres (51 trillion cubic feet): the third largest deposit in Europe behind France and Poland.[97]
Energy company Chevron holds a number of concessions in Romania and has announced plans to begin exploration work there in late 2013. National energy corporation Petrom is also conducting preliminary analyses of its concessions and Romgaz, MOL, Sterling and East-West, and Zeta Petroleum have also all expressed an interest in further opportunities in Romania.[97]
Romania depends on imports to cover about 20% of its overall energy needs, according to data from the World Bank. Natural gas makes up close to 30% of national energy consumption. Of the total gas imported in 2010, (17% of the country's annual consumption) 98% of imports came from Russia. The recent US Energy Information Administration study has reported that there could be enough domestic shale gas to meet the country's needs for 100 years.[97]
Aside from job creation, Chevron has said that its investment alone in the country could total $600 million over the next 15 years. This is before the investment of other oil and gas exploration companies is taken into account.[97]
The Romanian government has come out in support of shale gas, citing energy independence and a decrease in the price of gas as motivations to pursue shale gas avenues. Energy Minister Constantin Niță has called for more exploration to determine the size of the shale gas deposits. Prime Minister Victor Ponta has also endorsed shale gas, saying he supports both exploration and exploitation.[97]
Sweden[edit]
Royal Dutch Shell evaluated the viability of the Alum Shale in southern Sweden as a source of shale gas, but as of 2011 has declared that it is not viable and decided to abandon the operation.[98][99]
Other companies, e.g. Gripen Gas and Aura Energy continue to drill, prospect and report good finds.[100][101]
The company Gripen Gas completed test drillings outside Motala in the south-east of Sweden and reported that if all the gas were extracted, it would allow Sweden to keep up its current gas usage rate for 1,000 years.[102] Gripen Gas announced in April 2012 the drilling results from their Ekeby Permit, onshore Sweden. Four shallow vertical wells tested the prospectivity of biogenic gas from the organic rich Cambro-Ordovician Alum Shale over an area covering about 150 km2. The prospective Alum Shale was encountered at depths of 75–85 metres in the wells and all wells had gas shows whilst drilling. One well cored the Alum Shale section. All wells were drill stem tested.[103] Gripen Gas confirmed in October 2012 that Bergsstaten (Swedish Mines Inspectorate) had awarded the Sandön exploration licence covering 162 km2 in the western part of lake Vättern, in Östergötland County. The exploration licence is for biogenic gas exploration in the organic rich Alum shale formation. This new award plus the existing licences make Gripen Gas AB the principal gas explorer in Sweden at 583 km2.[104]
Aura Energy's recent announcement that they are about to start drilling at their Motala shale gas project in Sweden, is further evidence of the growing interest in unconventional gas resources. The managing director of Aura Energy, Dr Bob Beeson, a professional geologist with over 35 years of experience in mineral exploration and development, explained the company's position in Sweden. "Aura's Motala Project covers approximately 140 square kilometres of the Alum Shale. Dr Beeson said he was very excited about the project's potential, particularly as the Motala shale may share some similarities with a highly successful play in North America. "Gas flows of up to 50 cubic metres per hour have been reported from drill holes used to extract water, so it is definitely worth investigation," he said. "Because of existing gas production in the region, rigs are available and we have already started to drill two out of the five holes."[101]
Ukraine[edit]
Ukraine has Europe's 3rd largest shale gas reserves at 42 trillion cubic feet (1.2 trillion cubic meters).[105]
Ukraine relies heavily on Russia for its gas imports. The EIA notes that the country produces 30% of its natural gas requirements and makes up the bulk from Russian and Turkmenistan imports. The administration states that its location makes it an important transit country for Russian gas supplies, and disputes have resulted in supply disruptions.[106]
Shale gas discoveries are potentially changing the game. Shell has signed on to explore an area that government estimates indicate could have 113 Bcm (4 Tcf) in reserves.
The country's gas reserves have geologic similarities to its neighbor Poland, and the Lublin basin could be 10 to 15 times the size of the Barnett shale. It also suffers less from population and water issues that plague its neighbor to the northwest. But it suffers from the same bureaucratic issues that affect many other countries with shale deposits. "Lousy domestic policy remains the single greatest impediment to gas investments in Ukraine," said Edward Chow, a senior fellow at the Center of Strategic and International Studies.[106]
Despite these issues, Chevron was proceeding with its plans to explore for shale in the Olesska field in the west of the country, according to Reuters. A government draft for a $10 billion shale gas production-sharing agreement has been approved. The draft was sent to the Cabinet of Ministers for a signature, the article states. On 15 December 2014, Chevron declared that it is pulling out of Ukraine due to the Governments inability to successfully reform the taxation system.[107] Royal Dutch Shell received a shale agreement with the government earlier in 2013 to explore in Yuzivska in the Eastern part of the country, however it halted its activities due to the War in Donbas.[108] The two projects could have result in 11 Bcm to 16 Bcm (388 Bcf to 563 Bcf) within five years, according to Reuters.[109]
United Kingdom[edit]
Main article: Shale gas in the United Kingdom
Shale gas in the United Kingdom has attracted increasing attention since 2007,[citation needed] following the large-scale production of natural gas from shales in the US and Canada. A number of wells have been drilled and a single shale gas well has been hydraulically fractured,[110] but as of 2019, there has been no commercial production of shale gas in the UK. On 1 November 2019, following a report from the Oil and Gas Authority, the government called a halt to all fracking in the UK "with immediate effect"[111] and warned shale gas companies that it would not support future projects.[112]
----------------------------------------------------------------------------------------------------
https://link.springer.com/article/10.1007/s43937-021-00003-5
Какво се обърка? Фракингът в Източна Европа
Андреа Майеран
Discover Energy том 1, номер на статия: 3 (2021) Цитирайте тази статия
Абстракт
Преди няколко години оптимистичните оценки твърдят, че Източна Европа притежава големи шистови образувания, които изглежда вероятно ще произвеждат големи количества природен газ. Освен това страните от региона имаха стратегически стимули да развият прозрачна вътрешна шистова индустрия, за да намалят зависимостта си от газ от Русия. Въпреки това политическите и социални фактори, както и различията във физическите характеристики, попречиха на опита на САЩ да бъде възпроизведен в Източна Европа. В крайна сметка повечето мултинационални енергийни корпорации обявиха, че са изоставили усилията си за намиране и производство на природен газ от шистови скали в Източна Европа. Документът обсъжда влиянието на проучването на шистов газ върху качеството на демократичното управление чрез сравняване и противопоставяне на регламентите за фракинг, приети в Съединените щати, с тези в Източна Европа. Основният изследователски въпрос се опитва да зададе и идентифицира: „кои са факторите, които влияят на демократичното и справедливо управление на обществените природни ресурси”.
Въведение
В Съединените щати шистовият газ направи революция в енергийната индустрия. Няколко обстоятелства направиха това възможно: фискална и правна система, която насърчава производството, напреднала нефтена и газова индустрия, която е в състояние да предоставя услуги като хидравлично разбиване бързо и на достъпна цена и, в части от страната, система за собственост на земята, която възнаграждава собственици за производство на това, което се намира под техните стопанства. За сравнение, в Европа историята на шистите е една от много приказки и малко действия. Във Великобритания усилията за сондажи се натъкнаха на скептицизма на местните отдели за планиране, както и на спорадични протести [1]. Франция запази забрана за фракинг [2]. Германия все още не се е съгласила да позволи проучването, необходимо, за да се потвърди дали геологията на страната е обещаваща [3].
Преди няколко години Източна Европа изглеждаше като регионът с най-добрата възможност в Европа да приложи уроците, научени в Съединените щати, във връзка с експлоатацията на ресурси за фракинг. Последните събития обаче показват, че всички големи мултинационални енергийни корпорации (Chevron, Exxon Mobil, Eni от Италия) напуснаха региона и изоставиха всички усилия за намиране и производство на природен газ от шистови образувания в Източна Европа [4,5,6]. И така, защо шистовият газ не работи в Източна Европа? Тази статия изследва връзката между демократичното управление, общественото участие и природните ресурси, като хипотезата е, че прозрачността при разпределянето на концесии подобрява икономическата възвръщаемост от експлоатацията на природните ресурси, намалява риска за околната среда и генерира социално и политическо доверие.
Целите на настоящото изследване са три: (1) Провеждане на интензивно проучване на литературата за хидравлично разбиване; (2) Да се идентифицират ключовите фактори, които формират американския опит с шистов газ; (3) Да се сравни и съпостави ситуацията в САЩ с тази в Източна Европа и да се определи кои фактори са направили разлика по отношение на регулирането на шистовия газ.
Изследователският проект се развива на няколко етапа. Първият беше да се направи преглед на съществуващата литература и да се анализира значението на шистовия газ като стратегически ресурс. Вторият етап беше да се определят ключовите фактори, които водят до прилагането на фракинг в САЩ. Третият етап беше да се определи приложимостта на опита на САЩ към източноевропейския контекст. Четвъртият етап включва теоретичен и емпиричен анализ на констатациите и се опитва да обясни защо шистовият газ не успя в Източна Европа. Изследователската стратегия включва вторичен анализ на данни и се фокусира върху различни източници, включително статии във вестници, коментари в медиите, доклади на НПО и статии в списания. Предимствата на този метод позволиха да се изследват тенденциите във времето и да се използват нереактивни данни [7, 8].
Казусът разчита на малък N дизайн, който изследва приликите и разликите по отношение на регулирането на шистовия газ. Аналитичният подход, възприет при провеждането на това изследване, е наблюдение на медийни репортажи и литература. Статията се фокусира върху страни, които обмислят да предприемат проучване на шистов газ, за да идентифицират ключовите фактори, които изглежда са довели или до приемането на практиката, или до отхвърлянето на метода. Макар и описателна, сравнителна работа като тази е ценна, тъй като помага да се генерират важни хипотези за по-нататъшен анализ и информира дебати за бъдещи действия. Държавите от Източна Европа, избрани за анализ (Полша, Чехия, Литва, България и Румъния) възприеха различни подходи към регулирането на шистовия газ и по този начин представляват интересна извадка за сравнение на случаи чрез метода на разликата. Малкият N дизайн позволява да се задълбочим в моделите, разкрити от съществуващата литература, и да се определи кои фактори са оказали значително влияние върху историята на фракинга в Източна Европа.
Контекст и уместност
В сравнение с Източна Европа, Съединените щати успешно насърчават мащабни инвестиции в фракинг, като същевременно защитават обществения интерес по отношение на набиране на приходи и подобряване на трансфера на технологии [9]. Boersma и Johnson [10] обаче посочват, че докато САЩ преживяват бум на шистов газ, промените в пазарите, регулациите и геоложките прозрения демонстрират несигурността на проучването на природен газ. Въпреки че ниските цени са чудесни за потребителите, те са пречка за новите инвеститори. Освен това по-ниските цени на електроенергията, базирана на въглерод, ще увеличат общото потребление [10].
Поляризирани резултати
Опитът на Съединените щати с шистовия газ разкри поляризирани резултати по отношение на икономическите и екологичните проблеми. Първите заинтересовани страни като Тексас, Оклахома и Пенсилвания подчертават икономическото развитие и създаването на работни места. Global Insight, организация за икономически прогнози, прогнозира, че до 2035 г. ще бъдат създадени 1,6 милиона работни места в газовата индустрия [11]. Доказателствата обаче показват, че по-малко от половината от фискалните ползи остават
От друга страна, щати като Ню Джърси и Върмонт стигнаха дотам, че забраниха фракинга поради опасения за околната среда [15]. Недостатъците на околната среда включват замърсяване на въздуха и водата, а именно висока концентрация на метан в близост до сондажните площадки и „случайни избухвания, повърхностни разливи от складови съоръжения и неправилно изхвърляне на флуиди за фракинг“ [11]. Инжектираната вода е друга критична тревога, тъй като до 40% от нея се изхвърля резервно и произвежда вода, инфузирана с химически и радиоактивни материали, която често не може да бъде пречистена в инсталациите за отпадъчни води [16]. На места, където водата се инжектира обратно под земята, леките земетресения често нарушават местните жители и въпреки че все още не са били достатъчно големи, за да причинят щети, честотата, с която се появяват, показва потенциални рискове [16].
Накратко, американското регулиране и законодателство следват процеса и възнаграждават развитието на пазара, но резултатът се различава в отделните щати. Възгледите на държавата относно това как най-добре да се подходи към фракинга варират значително, както може да се види от сравняването на Тексас с Ню Йорк. През 2015 г. губернаторът на Тексас забрани на градовете да забраняват фракинг, позовавайки се на аргументи за правата на частна собственост и икономическите ползи [17]. През същата година обаче опасенията относно повишеното замърсяване на водата и въздуха и значителната несигурност по отношение на здравето накараха губернатора на Ню Йорк да обяви забрана на процеса на сондаж в целия щат [18]. Освен това, проучване на Pew Research Center от 2014 г. установи, че 62% от републиканците подкрепят увеличената употреба на фракинг, в сравнение само с 29% от демократите [19]. Проучване от 2008 г., изследващо доверието в информацията относно енергетиката, установи, че републиканците са по-малко склонни да вярват на учените, обсъждащи рисковете от сондажите, точно както демократите са по-малко склонни да вярват на изявления, направени от петролната индустрия [19].
Основни двигатели на шистовия газ в САЩ
Като цяло, различни фактори доведоха до успеха на неконвенционалните газови сондажи в САЩ. От техническа гледна точка, САЩ имаха благоприятна геология, точна физическа информация, технологичен опит (по отношение на разработването на фракинг), обширна инфраструктура за транспортиране на газ, развити спомагателни услуги и наличност на вода [20]. В икономически план страната имаше конкурентна пазарна структура [съставена от много малки и средни независими компании] и цени, които насърчават производството [21]. Съществува също така добре установена регулаторна рамка и правителството подкрепи бума чрез стимули и програми [22].
Специално внимание трябва да се обърне на въпроса за разделянето на имоти в Съединените щати, който е уникален с това, че много собственици на минерали могат да се възползват от разработването на шисти, но могат да се наблюдават значителни различия в политиките, когато се движите на запад. Райдър и Хол представят убедителен аргумент, свързан с правата на собственост, докато обясняват как се е развила разделената собственост на имоти през последните два века. Те твърдят, че източните щати са по-склонни да спазват традиционния унифициран модел на имоти, а именно собствеността както върху повърхностните, така и върху минералните права, както се вижда в съдебното дело Търнър срещу Рейнолдс, 1854 г. от Пенсилвания [23]. С разширяването на Съединените щати правителството все повече се ангажира с правата на собственост в новопридобитите федерални земи на запад. Общият закон за минното дело от 1872 г. позволява на правителството да запази и възвърне контрола върху правата на минерали, като институционализира политиката за разделяне на имоти. Законът за лизинг на минерали от 1920 г. дава възнаграждения на щатските и федералните правителства, когато става дума за добивни индустрии и по-късно е изменен, за да разшири запазването на правата на федералното правителство върху земи, закупени след 1947 г. [23]. Като цяло повечето закони, приети по този въпрос, обикновено позволяват правата на недра да заменят правата върху повърхността, което води до конфликт и пространствено неравенство.
Тъй като новите изследвания през 60-те и 70-те години на миналия век показаха по-голям енергиен потенциал в природния газ, бяха разработени нови технологии и методи, за да се възползват от тези открития. Тези развития също така доведоха до ново законодателство относно правата върху повърхността и недрата. Особено важни в този период са съдебните решения (като Kinney-Coastal Oil Co. v. Kieffer, 277 U.S. 488 от 1928 г.) относно „доктрината за настаняване“, в която собственикът на правата на повърхността може да се намесва в минерала права на собственик при определени обстоятелства [23, 24]. Това дойде във връзка със законите за повреда на повърхността на държавно ниво, които помагат за защитата на правата на собственика на повърхността в случай на щети на имущество, като 16 щата прилагат тези SOPA (Закони за защита на собствениците на повърхности). Последната федерална поправка, отнасяща се до разделянето на имоти, е подписана през 1993 г. и изисква компаниите да работят със собственика на земята [собственик на права върху повърхността], за да получат писмено съгласие и да предоставят план за минимизиране на щетите и компенсиране, ако е необходимо [23].
Парадоксът на изобилието
Доказателства, събрани от различни дисциплини през последните 40 години, доказват, че бумът на природните ресурси не е последван от икономически растеж в богатите на ресурси страни [25]. В книгата си „Парадоксът на изобилието“ политологът Тери Карл изследва негативните ефекти от петролния бум върху развитието на демократичните институции в развиващите се страни. Тя отбелязва, че икономистите говорят за „проклятието на ресурсите“, забавяне на икономическите резултати в страни, богати на ресурси, поради извличане на рента от хищнически елити и надценяване на националната валута [26]. В края на 80-те години на миналия век икономистите за развитие отбелязват, че богатите на ресурси африкански държави не само не са се развили според очакванията, но са измъчвани от „корупция, слабо управление, търсене на рента и грабеж“, докато сравнително бедните на ресурси държави от Източна Азия отбеляза силен растеж [27]. Освен това до средата на 2000-те около половината от страните от ОПЕК бяха в по-лошо положение, отколкото в началото на 70-те години [27].
Изследванията сочат взаимодействието между формите на управление и ресурсите с висока добавена стойност [28]. Управлението може да се концептуализира като група от официални и неформални институции, които определят кой какво получава в конкретна страна или как се разпределят публичните ресурси. Целта на доброто управление беше определена от Световната банка като „предвидимо, открито и просветено изготвяне на политики; бюрокрация, пропита с професионален етос; изпълнителен орган на правителството, отговорен за своите действия; и силно гражданско общество, участващо в обществените дела; и всички се държат под върховенството на закона” [29]. При слаби институционални качествени контексти, където върховенството на закона и отчетността на правителството са лоши, съществува риск ресурсите да се използват повече за патронаж и търсене на рента за консолидиране на властта и богатството на политиците от истеблишмента, с малко или няма положителни ефекти за останалата част от обществото [28].
Когато страна със силна система на управление, като Съединените щати, открие ценен ресурс, ползите до голяма степен се споделят в обществото като цяло [30]. Обратно, ресурсното проклятие вероятно ще се прояви в страни със слабо институционално качество [31]. В среди със слабо институционално качество, където върховенството на закона и правителствената отчетност са недостатъчни, съществува риск ресурсите да се използват повече за патронаж и търсене на ренти, отколкото в полза на обществото [28], като по този начин се генерират, малки или никакви ползи за страната.
Шистите като нетрадиционен източник на природен газ
Сред общите предимства, цитирани в резултат на проучването на шистов газ, са увеличеният брой работни места, намаляването на потребителските разходи за природен газ и електроенергия и напредъкът в постигането на енергийна независимост [11, 13, 14]. От друга страна, недостатъците включват значителни въглеродни емисии, рискове от замърсяване на подземните води, изтичане на газ и забавяне на възобновяемата енергия [15, 16]. Значителна част от изследванията също така сочат опасения, свързани със замърсяването на въздуха, въздействията върху околната среда, дивата природа, общественото здраве и стреса в общността. Процесите на хидравлично разбиване са свързани с увеличаване на освободените замърсители на въздуха, като силициев диоксид и петролни въглеводороди като бензол [32]. Освен това, емисиите на метан се отделят по време на сондиране и завършване на кладенец, а неконтролируемите емисии на метан се появяват по тръбопроводи, клапани и друга свързана инфраструктура [32]. Метанът е вторият най-разпространен парников газ и е по-добър при улавяне на радиацията от въглеродния диоксид [33]. Освен това обезлесяването, причинено от фракинг, е свързано с отрицателни ефекти върху качеството на въздуха и температурата на даден регион и може също да доведе до унищожаване и изместване на местообитания за животински и растителни видове [33]. В допълнение, значителни опасения относно фракинга обсъждат течността за хидравлично разбиване, която потенциално може да замърси подземните води и остава след процеса като отпадъчна вода. Това е особено важно, тъй като има малко протоколи, регулиращи химическата смес [33]. В допълнение, течността съдържа „до голяма степен неразкрити химикали, които могат да бъдат канцерогенни или да причинят ендокринни нарушения“ [34]. Използвайки етнографски данни, събрани от общности в Северно Колорадо, Малин разкрива допълнителни ефекти от фракинга върху общността, включително хроничен или повишен стрес и намаляване на доверието на политически, общностни и индустриални лидери. Изглежда, че преобладават две основни теми: „несигурност относно локализираните рискове за околната среда и общественото здраве поради пречки пред достъпа до надеждна, полезна, прозрачна информация“ и „осъзнато безсилие за участие във вземането на решения относно темпото, мащаба или резултатите от производството“ [34] .
Бяха необходими няколко фактора, за да се превърне фракингът в добре познат термин. Сред тях два аспекта имаха най-голямо значение. Първото беше развитието на инженерната иновация, която позволи да се пробие на голямо разстояние и след това да се направи 90° завой и да се пробива хоризонтално, за да се извърши сложната процедура на хидроложко разбиване [9]. Вторият беше цената на петрола, надвишаваща 100 долара за барел и правейки хоризонталното сондиране печелившо [21].
В Съединените щати шистовият газ обърна енергийната индустрия. Няколко условия направиха това възможно: финансова и законодателна система, която поддържа производството и издава навременни разрешителни и усъвършенстван сектор за нефт и природен газ, който е в състояние да предоставя услуги като сондиране и хидравлично разбиване бързо и евтино [20,21,22] .
За сравнение, в Европа историята на шистите е една от много приказки и малко действия [4]. В Обединеното кралство усилията за фракинг бяха забавени отначало поради недоверието на местните отдели за планиране, както и спорадични протести [1]. През януари 2015 г. шотландското правителство обяви ефективна забрана за фракинг, докато правителството на Уелс издаде „блок от практиката“ (мораториум) по-късно през същата година [35]. Въпросите за ролята на гражданското общество при вземането на решения и опасенията относно разликите в рисковете между различните региони предизвикаха неодобрение и обществена съпротива [36, 37]. Обективът на екологичната справедливост допълнително разкрива различните последици от разработването на шистов газ: вреда за околната среда, икономическо преразпределение, ангажираност на общността в управлението на индустрията и обществено участие [38]. Скорошно проучване, фокусирано върху обществените възприятия за разработването на шистов газ в Обединеното кралство, разкри, че обществената осведоменост за шистовия газ се е увеличила значително от 2012 г. и остава висока. Проучване от 2020 г. показва, че цели 66% от хората сега се противопоставят на фракинга [39].
Поради обществения натиск Франция издаде забрана за хидравлично разбиване през 2011 г. Те последваха тази забрана през 2017 г., когато френският парламент прие законодателство, което забранява всяко проучване и добив на нефт и природен газ в континентална Франция и всички отвъдморски територии до 2040 г. [2]. Съгласно новия закон Франция няма да разрешава нови лицензи или да подновява съществуващи разрешения, които позволяват фракинг или добив на изкопаеми горива [40]. След дълъг период на обсъждане, Германия последва примера. Поредица от закони за добив, издадени през 2017 г., ефективно забраниха неконвенционалния фракинг поне до 2021 г. и призоваха Бундестага да преоцени решението си през 2021 г. Освен това „конвенционалният“ фракинг ще се управлява от много по-строги правила [41].
Сравнение на шистовия газ в САЩ и Източна Европа
Преди няколко години Източна Европа изглеждаше регионът с най-добри шансове за прилагане на прозренията, придобити в Съединените щати. Докато действителното проучване дотогава беше ограничено, регионът имаше значителни шистови образувания, които на теория биха могли да генерират значително количество природен газ [42]. Освен това държавите в региона имаха стратегически причини да създадат конкурентоспособна местна шистова индустрия и да намалят зависимостта си от руския газ [43]. Последните събития обаче показват, че всички големи компании напуснаха региона и изоставиха опитите си за откриване и добив на природен газ чрез фракинг [4, 6]. И така, какво се обърка? Сред ключовите фактори със значителна обяснителна стойност ще изследвам допълнително ролята на технологиите, влиянието на цената на енергията, наличието на ресурси, значението на прозрачното изготвяне на публична политика и натиска от гражданското общество при оказване на влияние върху екологичните реформи.
Напредък в експертизата и технологиите
Преди новите технологии в сондирането, шистовите образувания са били нерентабилни в световен мащаб [21]. Природният газ се счита за евтин източник на енергия, който може да помогне на икономиката, да подобри енергийната сигурност (ако вътрешният газ замести вноса) и да намали емисиите на въглероден диоксид (ако замества въглищата) [21]. Мащабът на развитие обаче излага повече области на опасности, които вече са свързани с сондажите, като замърсяване на водата. Докато технологията за добив създаде бум в сектора на шистовия газ, тя също така подчерта опасенията за околната среда, здравето и безопасността. Няколко проучвания повдигнаха опасения относно замърсяващия ефект на неконвенционалния природен газ и опасностите от химикали, използвани при хидравлично разбиване с голям обем, посочвайки неблагоприятните ефекти, които процесът има върху общностите [32, 34, 44, 45]. За да се възползват напълно от предимствата на разработването на шисти, националните и регионалните регулатори трябва своевременно и прозрачно да оценяват и управляват рисковете [21].
Добивът на шистов газ също носи рискове като замърсяване от флуид за фракинг, недостиг на водоснабдяване и сеизмични дейности [16]. В Съединените щати, докато федералният закон диктува, че операторите трябва да докладват за разливи, държавата е тази, която трябва да гарантира, че са налице необходимите разпоредби, за да ги предотврати. Законът за аварийно планиране и правото на информация на Общността [EPCRA] от 1986 г. изброява опасните вещества въз основа на тяхната остра смъртоносна токсичност. Съгласно закона, разливите на тези вещества активират задълженията за докладване на държавните и местните власти [46]. Изследванията също така показват, че щетите, причинени от фракинга, зависят от броя и местоположението на кладенците и практиките за безопасност, прилагани от компаниите [47]. Освен това, доказателствата показват, че градовете с повече частни водни кладенци и по-високо потребление на вода за добитък е по-вероятно да приемат забрана [48]. В Европа се отделя много внимание на рисковете, които опасните химикали представляват за здравето и околната среда, както е показано в „Химичната стратегия за устойчивост: към околна среда без токсични вещества“, приета от Европейската комисия през октомври 2020 г. [49]. Сред действията, препоръчани от новата стратегия, специално внимание се отделя на забраната на най-вредните химикали и на отчитането на коктейлния ефект на химикалите. Подходът с нулева толерантност към неспазването е знак, че по-нататъшните разрешителни за шистов газ ще срещнат значителни пречки [49].
Правителството може да използва няколко инструмента за управление на тези рискове. Първият е повече регулация, която насърчава прозрачността на федерално ниво. Втората е отговорност за непозволено увреждане, която изисква газовите компании да възстановят разходите на частни лица за излагането им на потенциална вреда. И накрая, има задължителна застраховка гражданска отговорност. Това би гарантирало, че само компании, които могат да платят за евентуални щети, могат да участват в сондажи. Освен това, за да бъдат проактивни в защитата срещу рискове, политиците трябва да събират и разпространяват редовно данни, за да актуализират регулациите [21].
Шистовата технология, разработена в Съединените щати, е била непосилна за износ в други части на света, включително Източна Европа [21, 50]. Американският опит показва, че всеки нов технологичен пробив изисква разработване както на “хардуер” (оборудване), така и на “софтуер” (персонал). Опитът за износ на двата компонента дойде със значителни предизвикателства. Първо, уменията и напредналото обучение на техниците са трудни за възпроизвеждане извън САЩ. Второ, стандартизацията на оборудването за масово производство все още не е постигната [50,51,52]. Накратко, шистовата технология не е узряла достатъчно за конкурентен износ. Всичко това обяснява решенията на американските компании да преустановят фракинга в Източна Европа, позовавайки се на трудности, свързани с възвръщаемостта на инвестициите [4].
Цена на енергията
На енергийния пазар всичко се решава и контролира от цената на един барел петрол. През периоди, когато цената на петрола остава висока, си струва да се разработят неконвенционални ресурси от природен газ и да се съсредоточи върху устойчиви и възобновяеми източници на енергия като вятърна, слънчева, биомаса и енергия на вълните. Колебливият характер на цените на пазара на петрола в крайна сметка задвижва цикъла на инвестиции в технологични иновации във възобновяеми енергийни източници, както и невъзобновяеми източници, като шистов газ.
Цената на петрола последва постоянно нарастване през първото десетилетие на двадесет и първи век, изпращайки номиналната цена до най-високите 145 долара за барел на 3 юли 2008 г. До 2015 г. цената на барел спадна значително и сега беше между $40 и $55 [53]. През 2014 г. членовете на ОПЕК обявиха, че ще запазят текущите си нива на производство въпреки добре снабден пазар [14]. Този ход се разглежда като опит да бъдат принудени американските компании да намалят производството и проучването на шистов газ на падащ пазар. В резултат на това имаше многобройни загуби на работни места и намаляване на отделните нефтени кладенци [14]. Министерството на енергетиката съобщи, че нивата на производство и количеството петрол, съхранявано в резервоарите за съхранение, са били на най-високите нива от десетилетия [9].
Повишените цени на петрола помогнаха за развитието на шистовия газ в САЩ, докато ниските цени на петрола навредиха на същия процес в Източна Европа [20]. Освен това финансовата криза от 2008 г. също допринесе за значителен спад в цените на енергията, който никога не се възстанови въпреки последвалото икономическо съживяване [54]. Точно по това време шистите се считат за енергийна алтернатива в Източна Европа. Политическата несигурност в региона възпрепятства вземането на стратегически решения по отношение на способността да се инвестира в нов източник на енергия [28, 52].
В по-ново време настоящата ниска цена на енергията демотивира по-нататъшното проучване на шистов газ. В сравнение с най-високата цена за всички времена от $145 за барел, достигната през 2008 г., настоящите цени на петрола се колебаеха през 2021 г. между $48 и $75 за барел [55]. Нещо повече, дългосрочната тенденция на декарбонизация на енергията бавно се превръща в мейнстрийм. Според Службата за енергийна ефективност и възобновяема енергия през 2017 г. „слънчевата индустрия постигна целта от $0,06 на киловатчас за фотоволтаична (PV) слънчева енергия 3 години предсрочно, падайки от около $0,28 на $0,06 на киловатчас (kWh)” [56]. През 2018 г. цените на вятърната енергия паднаха с 2 цента на киловатчас [57]. Неочакваният спад на цените на слънчевата и вятърната енергия ги направи изключително конкурентоспособни и убеди правителствата да преосмислят енергийната си политика в ущърб на шистовия газ. Комбинацията от всички горепосочени фактори доведе до отхвърляне на приоритетите на шистовете като стратегическа енергийна алтернатива в Източна Европа.
Запаси от шистов газ
Според Администрацията за енергийна информация през 2014 г. световните запаси от природен газ възлизат на почти 200 трилиона кубически метра [58]. По-голямата част от това е концентрирана само в няколко страни: Русия (24%), Иран (17%), Катар (13%), Съединените щати (5%) и Туркменистан (4%). Трябва да се отбележи обаче, че тези числа покриват само конвенционалните запаси от природен газ, тоест количествата, които са идентифицирани в традиционните резервоари от порест пясъчник. Те не включват нетрадиционните ресурси на шистов газ, получен от непроницаеми шистови пластове чрез фракинг. За Съединените щати включването на тези неконвенционални ресурси би увеличило запасите им с още 50% [58].
Други области на света са изправени пред по-голяма несигурност по отношение на своите резерви. Тъй като фракингът не се преследва толкова много извън Северна Америка (с изключение на Китай), е трудно да се установи колко от известните запаси на други страни биха се увеличили, ако бъдат включени потенциални ресурси от шистов газ.
Данните за 2014 г. от Администрацията за енергийна информация прогнозират европейските запаси от шистов газ на 639 трилиона кубични фута [58]. За сравнение, САЩ имат приблизително 862 трилиона кубически фута. Геологията на Европа обаче е по-сложна и в резултат на това шистовият газ е по-скъп за проучване там. По-конкретно, шистовите образувания в Америка са крехки и лесни за счупване, докато европейските шисти са по-трудни за счупване и запасите от шистов газ се намират средно 1,5 пъти по-дълбоко от сравними формации в САЩ [59].
При оценката на енергийните перспективи на Източна Европа ключов фактор е енергийната съзависимост между Европейския съюз и Русия. В момента една трета от вноса на газ в ЕС и една четвърт от общото му потребление идват от Русия [60]. Поради липсата на терминали за втечнен природен газ (LNG), по-голямата част от Европа зависи от съществуващите тръбопроводи, контролирани от руската компания Газпром. Русия напълно разчита на настоящите си клиенти на газ, чиито продажби помагат за поддържане на руските вътрешни цени.
През 2012 г. Европейската комисия повдигна официални обвинения срещу Газпром [Решение на Съда от 13 май 2015 г., Газпром, C-536/13, ECLI:EU:C:2015:316] за нарушаване на законите на ЕС за конкуренцията [61]. През 2014 г. председателят на Европейския съвет предложи енергиен съюз, който да договаря съвместно енергийни договори и да обедини собствените си мощности за доставки. Комисията до голяма степен подкрепи това начинание. През 2015 г. Комисията издаде декларация за възражения към Газпром във връзка с доставките на газ нагоре по веригата в Централна и Източна Европа, която представи официалните такси [62, 63]. Изглежда, че ЕС има надмощие в преговорите. Перспективите за шисти в САЩ и ръстът на търговията с LNG намалиха цените на енергията и в резултат на това ЕС започна да използва обратен поток на газ, за да пренасочи руския внос. Макар че политическите и икономическите последици от Енергийния съюз биха били сложни, те все пак биха помогнали за възстановяване на баланса между енергийната зависимост и силата на местните икономики [60].
Национално регулиране на разработването на шистов газ
В Съединените щати децентрализацията изигра важна роля за насърчаване на развитието на шисти, тъй като местните и щатските власти са начело на енергийното регулиране. На местно ниво на няколко места (Ниагарския водопад, Олбани, Ню Йорк) се обсъждат забрани и мораториуми върху шистовия газ [64,65,66]. В Колорадо няколко града приеха забрани за фракинг в границите на града [23]. Малко след решението държавното правителство и газовите компании започнаха съдебни действия срещу тези градове въз основа на това, че основният регулаторен орган трябва да бъде държавата, а не градът [67, 68]. Едно забележително дело беше заведено от Асоциацията за петрол и газ в Колорадо, която съди град Лонгмонт през декември 2012 г., след като гражданите на Лонгмонт гласуваха в полза на мораториум върху хидравличното разбиване [69]. Друго беше въведено от същата компания срещу град Форт Колинс, който установи 5-годишен мораториум върху фракинга и съхранението на неговите отпадъци в града [70]. И в двете решения Върховният съд на Колорадо потвърди решенията на първоинстанционния съд за премахване на мерките за гласуване, инициирани от граждани, приети за регулиране на фракинга и отхвърляне на мораториума на Форт Колинс и забраната на Лонгмонт за хидравлично разбиване [69, 70]. Правните битки между държавните и местните власти хванаха повечето местни власти неподготвени и щатите се опитаха да предотвратят наредби, приети на местно ниво [71]. „В много случаи общностите се сблъскват с широкомащабно промишлено производство на изкопаеми горива за първи път и тъй като отдалечените ресурси на природен газ са изчерпани, фракингът продължава да се приближава до жилищните райони“ [72]. Няколко източника се занимават с регулаторната битка между щатите и местните правителства, като наблягат на напрежението между държавен и местен контрол, въздействието на ограниченията на местното зониране на сондажите и опциите, с които разполагат общините да контролират ефектите от сондажите върху тяхната местна среда и икономики [73,74, 75].
На федерално ниво фракингът попада под юрисдикцията на Бюрото за управление на земята (BLM), клон на Министерството на вътрешните работи [DOI] и Агенцията за опазване на околната среда (EPA). През 2015 г. BLM предложи набор от федерални разпоредби за фракинг, които включват големи актуализации относно безопасността и прозрачността на федерална собственост. Промените се стремят да установят по-екологично сондиране чрез увеличаване на броя на изискванията за разкриване на химикали, изграждане на кладенци и правила за управление на водите [76]. Правилата трябваше да влязат в сила през юни 2015 г. Въпреки това, Западният енергиен алианс (WEA) и Независимата петролна асоциация на Америка (IPAA) заведоха дело, твърдейки, че разпоредбите се основават на необосновани опасения [77]. В крайна сметка регламентът никога не е бил в сила поради висящи съдебни спорове след оспорванията от IPAA и WEA. Администрацията на Тръмп реши напълно да отмени правилото за хидравлично разбиване през 2017 г. [77].
В Източна Европа децентрализацията не играе основна роля в регулирането на фракинга, тъй като страните в региона са унитарни държави, където повечето от компетенциите са на централното правителство и само незначителни въпроси са в компетенциите на регионите или градовете. Природните ресурси са публична собственост, но използването на постъпленията и липсата на прозрачност при разпределянето на концесии поразиха няколко проекта (като минното развитие на Roșia Montană в Румъния) и доведоха до високи нива на обществено недоверие [78]. Липсата на доверие в решенията на правителството относно експлоатацията на природни ресурси се дължи на хронична липса на обществени консултации, като повечето законодателство прекратяват или игнорират съществуващите разпоредби за консултации [79]. Не е въведен механизъм за обществено допитване за оценка на разходите и ползите (икономически, екологични, социални) от производството на енергия. Няколко източника обсъждат лошото прилагане на Орхуската конвенция и правните нарушения на разпоредбите на ЕС относно въздействието върху околната среда [80, 81]. Те твърдят, че Румъния само имитира екологичната прозрачност: „Искането на гражданите за прозрачност и откритост в управлението е слабо, тъй като им липсва доверие в държавните институции, включително съдилищата, и таят убеждението, че не могат да променят хода на правителствените дела. Съдилищата от своя страна влошават това положение чрез продължителни съдебни производства и липса на подходяща система за правна защита” [80].
В САЩ правата на минерални ресурси върху имот обикновено се предоставят на собственика на земята. Както беше обсъдено по-рано обаче, традиционното „обединено имущество“ или собствеността както върху правата върху повърхността, така и върху минералите е разпространено само в източните щати. В американския запад, повърхностните и минералните имоти често са отцепени и притежавани от различни субекти, което води до конфликти [23].
Ситуацията е различна в Източна Европа, където притежанието на земя не идва със собствеността върху никакви подземни минерали, като нефт, газ и всички други минерали. Всички те са собственост на държавата. Този модел на собственост върху земята ограничава набора от възможности за частни лица да се възползват от проучването на шистов газ. Това също се отразява негативно на нивото на обществена подкрепа за процеса на проучване.
Проучвания, фокусирани върху политиките за фракинг в Източна Европа, подчертават зависимостта на региона от чуждестранен внос на енергия [60, 82, 83]. Полша, Чехия, Литва, България и Румъния са типични казуси поради зависимостта им от Русия като доставчик на енергия, въпреки обещаващите вътрешни мощности за шистов газ. Петте държави също споделят обща история на силно държавно регулиране и всички са обект на политиката на Европейския съюз за околната среда [84]. Те обаче възприеха различни подходи към регулирането на шистовия газ и по този начин представляват интересна извадка за сравнение на случаите чрез метода на разликата.
