nik1

"Поповете" разбират за Аристотел от греко-арабските и арабските автори, школари и книги, и аз не разбирам защо това се отрича. /Не че поповете че има откъде другаде да разберат за тах ама както и да е, и тука я направихме "кой ми изцапа гащите", както казва Тамарин в такива случаи/ http://www.amazon.com/Foundations-Modern-Science-Middle-Ages/dp/0521567629#reader_0521567629

P.S. В поговорката "залудо работи, залудо не стой", важна и обичана е не толкова "работата" (сравнено 4/5 от страните в света) "работа ли е, не ми е хвали", "оти копаш седнал, оти не мога легнал", важното е че в нашата култура не е прието да не се "стой залудо".. Демек: Важно е съотношението "отношение към труд" VS "отношение към почивка" - което отношнение определя дали нацията е фактически "работлива" или фактически "неработлива".. Или това за което говоря по-горе: Българите не обичат да почиват (почивката), да се забавляват (забавленията), не обичат да отделят време на семейството си (защото не са удовлеторени от семейните си отношения), и съответно с това отделят повечето от времето си за работа. Един вид - българите "крадат" от времето си за почивка и го "влагат" в работа. По-просто казано: когато човек не е приучен да почива и да отделя време за себе (и това не се толерира в културата му), когато не е доволен от семейните си отношения, и когато е беден, остава му само едно - да работи! И наистина - българите са в челните места място по работливост (отделено време в труд) в Европа. Тези нагласи са свързани с културната ни особеност, която се нарича "себеподтискане". В културата ни се толерира и възпитва самоограничаването, и немързелуването (дори и ако се имитира работа).. Това е истината. Другото са патриотарски митове и измишльотини.. Как се доказва(как е доказано това)? За неразбралите Много просто: Figure 5.3: Attitudes towards leisure time and work among the population aged 18 or over, by country Source: author’s calculations; BG, CY, DE, ES, FI, FR, HU, IT, NL, PL, RO, SE, SI, UK: WVS, wave 5 (2005–07); AT, BE, CZ, DK, EE, GR, IE, LT, LU, LV, MT, PT, SK: WVS, wave 4 (1999–2004). Note: The survey questions on the importance of leisure time and work were as follows: “For each of the following indicate how important it is in your life. Would you say it is 1 = not at all important; 2 = not very important; 3 = rather important; 4 = very important.” The countries are characterized by an indicator showing the average of the response scores. Each response was given a score of between 1 and 4, where the answer “not at all important” received a score of 1, and the answer “very important” received a score of 4. http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf От резултатите и графиката се вижда че: 1. Българите ценят повече труда само от нидерландците, британците и датчаните , и го ценят по-малко от останалите европейци! 2. За сметка на това българите ценят почивката по-малко от почти всички нации в Европа: само латвийци, естонци, и литовци, мразят да мързелуват повече от нас Т.е. ясно е че анализът на Минков е съвсем верен и обоснован/съответства на данните..

Михаил Минков Който не работи, не трябва да яде! Трудолюбив ли е българинът или обича да се излежава? Тъй като всички културни характеристики са относителни, трябва да направим някои сравнения. Работливостта е сложна величина, която не се мери лесно. И все пак можем да погледнем едно или друго нейно проявление и да направим съответните заключения. Ако сравним продължителността на работния ден на различни места по света, ще забележим, че в богатите страни се работи по-малко Измервания са правени много пъти и по различни начини. Резултатите са добре известни, затова няма нужда да ги описваме в подробности. Достатъчно е да споменем, че осемчасовият работен ден и петдневната работна седмица са въведени през ХХ век от Запада след значителното му забогатяване. Преди това е било нормално да се работи много повече, стига да има работа. Днес това също е възможно, но за определени високоплатени професии. Обикновените работници и служители очакват, че ще си тръгнат, когато свърши работното време, или че ще им се плати допълнително. Това се отнася дори за САЩ, които са митологично прославени със силно преувеличения им работохолизъм. Той съществува, но засяга предимно високоплатени служители, като управители на фирми и фирмени отдели, консултанти, лекари и други от този род. Американският работник предпочита да се запъти към дома си в пет часа и да си прави барбекю в задния двор. В Третия свят дори обикновените работници често остават до късно на работа, и то без да им се плаща наднормен труд. Затова пък много от тях често отсъстват поради разни лични причини, особено в Африка и Латинска Америка, но явлението неявяване на работа е познато дори и в Китай. И така, извън Запада обикновено се стои по-дълго на работното място. Дали се работи по-енергично е съвсем друг въпрос. Това зависи от мотивацията на служителите, от вида управление, от вида на работата и от различни други фактори. Канадската организация Centre for Intercultural Learning (Център за междукултурно обучение), която съществува от 35 години, предлага богат материал, събран от местни консултанти, както и от канадци, работили на различни места по света. Според някои разкази нигерийците понякога спят на бюрата си или прекарват часове в смях и приказки, без да вършат нищо. Това потвърждава някои известни африкански стереотипи. Китайски консултанти обаче разказват подобни неща и за Китай: ако шефът не е дал задачи, работниците може да стоят със скръстени ръце. Освен това и в Китай, и на други места в Азия на обяд официално може да се спи на работното място, само че не по бюрата. Тъй като сравнения на основата на подобни наблюдения са спорни, някои изследователи предпочитат да измерват не кой колко дълго стои на работното място и колко се напряга, а какво мислят хората за труда и свободното време. Доколко са стойностни те за тях. От резултатите на European Values Study (EVS) и World Values Survey (WVS) виждаме, че процентът жители на Северозападна Европа, съгласни с поговорката “Който не работи, не трябва да яде”, е по-нисък, отколкото в Източна и Югоизточна Европа. Задавани са няколко въпроса от този род. Резултатите показват ясно, че в Западна Европа получаването на пари без труд, например от държавни подаяния, не се осъжда така остро, като, да речем, в България. Забогатяването деморализира и убива трудовия ентусиазъм ако не у всички индивиди, то поне сред доста широки слоеве от населението Това се потвърждава и от класациите за отношението към труда. Според WVS за най-трудолюбиви не само сред бедните, но и в целия свят, се имат западноафриканците (Гана, Нигерия), някои севернолатиноамериканци, бразилците и арабите: в техните страни между 80 и 100 % от населението заявяват, че трудът е много важен за тях. Някои азиатци - бангладешци и филипинци - също имат такива високи резултати. Западният свят е далече по-ниско. Въпреки легендите, Източна Азия също е ниско в тази класация. Това е разбираемо за Япония, която е много богата, но Корея е далеч по-бедна от Западна Европа и все пак корейците не се самоописват като особено работни: само около 60 % изказват такова твърдение. Така е и в Китай, който е по-беден дори и от България. Още по-слаба е заявената любов към труда в Русия, Украйна, Беларус, Литва и България. Бившите югославяни обаче (особено босненците и македонците) твърдят, че за тях трудът е важен колкото и за латиноамериканците. В кавказките републики процентът на хората, за които работата е много по-важна, е също чувствително по-висок, отколкото в Източна Европа. Сега нека пак разгледаме отношението към свободното време. Не би ли следвало онези, които твърдят, че са най-работливи, да са и най-безлични към него? Може би, но всъщност не е така. Както вече видяхме, западноафриканците и латиноамериканците държат много на почивката си, а азиатците и източноевропейците, включително българите, не. Стигаме до следното заключение: източноазиатците не изпитват нужда да изтъкват някаква особена любов към труда, но пък са почти безчувствени към свободното време. В Източна Европа нещата изглеждат подобни, без да се стига до азиатските крайности. Българинът подобно на азиатеца не се пъчи с трудолюбието си и казва “работа ли е, не ми я хвали” Затова пък като китайците той е доста безразличен към свободното време. И като не знае какво друго да прави, когато е свободен, работи, стига да изкарва пари. Погледнете частните магазинчета в гаражите, които стоят отворени до среднощ и работят и в събота, това се смята за нормално, докато в Германия има закон против подобни явления и работодателите се боят от глоби. Мой приятел, българин на работа в голяма банка в Дюселдорф, ми каза, че началникът му го инструктирал, ако ходи на работа в събота, да дърпа завесата и да не пали лампата, защото можело да мине икономическа полиция... Значи и тук става въпрос за явлението, което вече разглеждахме: потискане на естествени чувства и желания или задоволяване. Природата на всяко живо същество е такава, че то желае да не се труди, а да си почива, да се забавлява. Но това желание е потиснато в Източна Азия и донякъде в Източна Европа. Различия има и сред богатите страни: в Северозападна Европа отдават доста по-голямо значение на свободното време, отколкото в останалите държави на континента. И така, отново можем да бъдем доволни за това, че имаме нещо в културата си, което според нашата субективна преценка е добро.

"+" Положителни: + схватливи ("буден ум"), учим лесно + хитри и приспособими Отрицателни: + Недоволни и оплакващи се + Неинициативни ("липсва размах") + нетолерантни към непознатите и чуждите

Просто е: задава се въпроса "избройте ценностите си" или "какво за вас е ценно", и се прави нещо като статистика на това, колко от хората са включили "труда".. Исторически..смятам никога не сме поставяли труда високо: трудим се/трудили сме се, но не заради трудолюбието, а защото "няма как" или защото "залудо не стоим".. Имаме сега, и сме имали преди философията на работните магаренца, работните мравки, или пчелички - кои каквото иска да си избере.. /Източназиатите също не поставят високо труда, но също са работливи; приличаме на тях/ С това смятам отговарям и на въпроса за скекулантите: смятам ние не сме народ от спекуланти и търговци, а от "пчелички",или "мравки"../което може би е в наш минус/

Виж, ти май не разбираш какво пиша, и какво пише в статията: Казвам ти (за трети път) - че аз самия казвам, и за това че в статията, пише че българите са много работливи (работят много), но не са трудолюбиви. Защо - защото трудолюбието не се мери/дефинира с времето, отделено за работа, а с това къде се поставя труда в скалата на ценностите! Твоята "дефиниция" не е правилна демек, и от това се объркваш.. --- Редактирах си мнението по-горе, може да не си го прочел, ако искаш - може да видиш пак какво пиша (пиша че сме работливи, и че сме по-работливи от трудолюбивите нации, и обаснявам защо сме по-работливи от трудолюбивите нации ) http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12457&view=findpost&p=192857

Хайде заинтересувахте ме. От мен да мине.. Положителни: + Работливи (не трудолюбиви) + Ученолюбиви + Скромни (смятам това че някои обиача да кара втора употреба мерцедес, или директорска кола, не го прави нескромен, а само човек които иска да изглежда по-добре от хала си) има и още..

"Индивидуализъм" като неспособност да се "сработваме" е кофти черта!

Ориенталци демек? + Недодялали и груби? -- Трудолюбието е слабо заложено в нас..Виждам го всеки ден. Ние поставяне много ниско труда в скалата на ценноста система (факти), но сме работливи! Ето изследване в тази връзка: http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf

Само толкова ли отрицателни черти откри в българите, или смяташ че има и други, но не искаш да пишеш за тях? /Хайде, хайде тук няма защо да използваш адвокатския маниер и стил на натискане на едното "блюдо": всеки интересуващ се може сам да прочете самите българи колко и какви отрицателни черти виждат в себе си, така че моето или твоето мнение нямат значение за финала (за "отсъждането" - то е направено ); казвам едно нещо искам да си честен/ И би ли разшифровал термина "политически идиотизъм", ако обичаш? PS "Трудолюбие" (любов към труда, поставянето на труда високо в скалата на ценностите скала) и "работливост" (отделяне на много време за работа, труд, възможно и поради други причини от любов към труда) са различни качества (добродетели или не зависи от гледаната точка). Би ли коригирал мнението в тази връзка? Обективно измерено: ние "недовиждаме" труда , но сме една от най-работливите нации.. По-работливи сме от наистина трудолюбивите нации. Защо? Как така се получава? http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf Просто е.. От исзледването се вижда: Ние сме една от нациите в Европа, които най-малко държат (отдават най-малко значение) на почивката, свободното време, на семействата си (с които често се дразним и караме) и съответно (на това) отделяне малко време за почивка, за семействата си, и за забавление. Образно казано - ние "крадем" от личното си време и го прехвърляме в колоната "време за работа" (казано на прост човешки език: какво да правим като всичко ни е сиво, като сме песимисти и тревожни, като се караме със семействата си, и като сме бедни: работим ) Обратно, останалите нации (в голямат си част по-трудолюбиви от нас) ценят повече от нас личното си време и времето са себе си, и семействата си (поставени високо в скалата им, заедно с труда) не "крадат" от това време, за го влагат като "работно"

На лъжата краката са къси Колко е било в "мистикация" това какво е ставало в лагерите, става ясно от дневника на Филов: "Днес ме посети Redard за връзка с изселването на еврейските деца в Палестина... Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме. Той предложи да телеграфира да ги приемат и тях всички в Палестина. Възразих му, че вече е много късно, понеже те след няколко дена тръгват. На въпроса му къде отиват, отговорих: "В Полша". "Това значи, че те отиват на смърт", каза той. Обясних, че това е пресилено и те ще бъдат използвани като работници, каквито и ние изпращаме. Отговори, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно (...) Казах му какво вредно влияние упражняват у нас евреите и че и ние имаме право да се защищаваме..." Ако не знаете кой е този т.н. Redard, питайте мен.

Да, правени са такива проучвания, но аз не очаквам и не желая такава дискусия, в която някои ще "преписва" или ще си "сверява" резултатите.. Очаквам повече ясни и недвусмислени отговори на въпроса: "кои (според вас) са отрицателните и положителните черти на българите; можете ли да ги посочите)

Директно казвам, че някой хора грубо и целенасочено заблуждават форума, твърдейки и то демагогтвайки, че на германците (освен на неколцина), на българските власти, изобщо не може да им е идвало на ума че е "окончателното решение" за евреите е щяло да бъде нещо повече от ваканция на европейските евреи в източна европа, а "руските" и "американските" историци смятат, че всичко е било някава мистифицкация, обвита с пелена до 1945 година. Ето ви за ванзеенската конференция: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%BD%D0%B7%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F Ето какво пишат и английските историци: http://www1.yadvashem.org/yv/ru/pdf/yad_vashem_studies/browning.pdf

Нека за започна аз тогава Отрицателни: - Все другите са ни виновни, и все си търсим оправдания. Bългарската поговорка, с която се осмива тази наша черта, или - хората, които я показват, е кой ми изцапа гащите отзад?" - Нервни и сприхави (нервозни) - Песимисти и черногледи /В следващите ми съобщения ще продължа с отрицателните/ Положителни: /Сега не съм в "настроение" да "хваля" никого, т.е. в състоянието на обичайното черногледство за българите съм , но в следващите ми съобщения може и да напиша няколко от положителни черти, които със сигурност знам че ги притежаваме/

Аз не знам как да ти отговоря на този въпрос, но се радвам че го задаваш.. /приказките "германците са ни виновни", "това ни е виновно", "онова ни е виновно" са само за лузъри както се казва, и аз се радвам че не си от тях, всъщност подозирах го отдавна де!:)/.

ти не ми казвай какво да правя, защото си ми никой, и защото аз не ти казвам какво да правиш.. Второ имотите и авоарите на евреите са отнети и повечето са натъпкани в гета и трудови лагери. Няма защо да се депортират, за да им се "прилапа" имуществото, щото по-голямата част е взето. За какви лагери в 1941-42 година бълнуваш?! Изобщо имаш някаква представа за какво говориш, или си решил да пишеш фентъзи романи?!! Хората са депортирани, след като са взети от къщите им; а депоратцията в бългасрки лагери и и разселването им в средата на 42 година! Трето няма да приема твоите ревплюционни открития в историята на холокоста, които нито израелски, нито руски, нито американски историци не са направили.Трето няма да приема твоите ревплюционни открития в историята на холокоста, които нито израелски, нито руски, нито американски историци не са направили. Извинявай за което! Да никой не знае, че масово се избиват евреите докато червената армия не стига до лагерите, освен някой немци. Знам че ние българите все сме в челните редици на знаещите, ама чак пък толкоз. И като озкараш някакъв цитат от някаде и кво си мислиш, че си доказъл. Пък направо и генерални изводи правиш. Ако знаеш аз колко пъти съм употребявал израза всичко под ножа. Аз твоите източници за "нереволюционните открития" на историците от русия, и израел не ги видях. Как ти вярвам, след изписаните от теб тенденциозно "оправдателни" фентъзи истории? Казваш само неколцина германци знаели за лагерите, и за това какво става там, и/или само неколцина германци са знаели какво ще е съдбата на евреите и как ще се "решава" еврейския въпрос!?! Ц-ц-ц-ц-ц, колко ли са били ограничени умствено, тези германци , да се чуди човек.. Ахаа, употребявал си изразът "под ножа", къде, в какви повод, и "кой" под ножа? В качеството си на министър сигурно? или в Народното Събрание по повод съдбата някой етнос!? Пето наистина ми станаха крайно досадни твоите напъни да се правиш на разбивач на митове в българската история и да показваш, и другата страна. Само че се в духа на митологизирането, просто с обратен знак, и не където трябва. Пиши си каквото искаш в тая тема, аз повече няма да ти отговарям. Да де, да, "кой ми изцапа гащите отзад"..

"Никой" не се е "сетил" че може да се дпреговаря и договаря, защото явно този, който е трябвало да се досети, е бил от ромската "ентелегенция".. Най-ентелегентно е било да се "прилапат" парите, авоарите и имотите на евреите (колкото и да били тези пари) явно, ачик-ачик, както казвате Какво казваш, никой от българска страна не знае че се унищожават евреите?!? Казваш че нито Борис, и изобщо никой в българското правителство си и в българия (ратниците) няма предтсва за какво се депортират евреите в Гермнания, и какво се случва с тях?!?Ти изобщо чуваш ли се какви глупости пропонираш?!? Габровски казва "всички под ножа".. а Царя.."Дано имат късмет да се отърват".. Джеврев споделя: “През 1942 година, на път за Курило, срещнахме 50-60 човека, които павираха пътя. Негово величество слезе от колата. Надзирателят на групата го позна и изкомандва. Работата спря. Царят даде свободно и се разприказва с хората към половин и повече часа. Когато тръгнахме, въздъхна и каза: “Тия всички са евреи. Но дано имат късмет да се отърват, защото никак не ми харесва на мен тази работа. Но няма как...

Не говоря за подкупване, а за преговаряне и договаряне!

Ами дай тогава да ги видим тези документи? После ще правим разбори и анализи..

Българите. "Софтуер на ума" Темата е мотивирана от изречението, с което авторът започва темата си "Приписано обществено положение" http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6724&view=findpost&p=55999; Бихте ли описали характерните (според вас) положителни и отрицателни качества на българите? ...Бих рискувал да се обзаложа че почти никой, освен може би някой от живещите на запад българи и пищещи във форума , /и изключвам автора на темата "Приписано обшествено положение"/ няма да посочи най-важната /или една от най-важните/ черта на българите --- Използвам "ефемистичната" за българите, метафора "Софтуер на ума", вместо "култура", защото смятам (съм убеден) че думата култура и най-вече връзката и с науката "културология", внасят дискомфорт поради неяснотата си (за тях), в тревожните българи.. "Софтуер на ума/мисленето" името на една книга с автори Geert H. Hofstede, Gert Jan Hofstede (и Михаил Минков) (кликнете за връзка с книгата)

За Глишев: Съществува нещо като "цяла" теория за културните особености, или културните различия, и смятам със сигурност че не ми е по възможностите да направя преглед на теорията в една тема..Като гледам и Минков е изписал бая книги, но за щастие, във форума, "имаме" поне един гений (според мен) на синтеза, които се е "справил" (цък, синтезът включва и "definition and summary" за изборените особености) Заб: И твоите синтези ги бива де, но са с друга насоченост.

Имам "но" към съобщението ти. Тези феномени са "нормални", "характерни" (т.е. случват се с висока честота, или се проявяват постоянно) само за културите с "висока степен на избягване на на несигурността" (uncertainty avoidance, или "тревожни" култури по Минков/, и/или за "ascription orientated cultures" ("приписано обществено положение") Забележка: Избороените от теб имат такъв тип култура. Такива явления не са нормални и характерни за културите и обшествата с "ниска степен на избягване на несигурността", и/или за "ориентирани към постижения" култури. Явленията не са наблюдавани/не се наблюдават (или са наблюдавани изолирано), когато тези култури и обшества са загубили война, завладени са, обеднели са, или са в някакъв преход. За справка: публикациите на Хофстеде от 2009 година за Uncertainty Avoidance --- Ако говорим за феномена "гордеене/наблягане на качества и постижения на предци", "гордене с историята, с това което са направили предците" - той се проявява, независимо от това дали има някаква национална криза или не, при "ascription orientated cultures" (обясних по-горе мнението си за причините) Митологизиране на чистотата на произхода, и опитите за "отграничането" на собствения произход, от произхода на "други" (напр. от този на турците, на "неарийците") са феномени и прояви на културите и обществата "с висока степен на избягване на несигурността"; В случая , "кризите", "загубите" засилват тревожността, което рефлектира в засилване на по-горните нагласи и тенденции. -- П.С. Една от дефинициите за Uncertainty Avoidance е: Приемане на предполагаеми причини или обяснения на ситуации, като факти, за да се избяга от дискомфорт, свързан с неяснота или несигурност.

Китайци, перси, българи принадлежат към ascription orientated culture ("приписано обществено положение"). Пак е добре, че се озападнихме малко за последните 140-150 години.. Нищо лично, "неособено здравия" ни интерес по форумите към "великите" ни предци, и изтъкването на техните достойства (въображаеми или не) е проява на "приписване на положение" (нищо лично и към прическата на Raven, готина е! ) Не сме само ние такива де, споко, във всеки балкански, кавказки, източноевропейски и средноазиатски форум е същата "хава"..

Прав си. Англи, юти, фризи, и британски вигинги са с произход от Скандинавието. /Под "Скандинавия" имах/имам предвид Скандинавския полуостров, заедно с региона на датско-холандско-северогерманското Североморие, но не уточних/ Прав си за британската англосаксонска култура. Ако говорим за първична култура: Като първична култура, британската англосаксонска е по "твърда"/мъжествена е от по причините които си посочил (изолация, и мек климат); в останалите си особеноsти тя се развива и/или е "заложена" като скандинавско-холандско-датската ("неаграроцентрична" ако мога да я нарека така): -спокойна, -равновластна, -сравнително гъвкава, -със себезаличаване ("гъвкавост" и "себезаличаване" понякога се разглеждани като една особеност), -краткосрочно ориентирана, -външнопричинна, -със себеудовлетворяване, -безродова..

Има разлика между "религиозност", и "отдаване на значение на религията като етнически/народностен маркер". При българите, по всичко изглежда, двете нагласи са били, и в момента са, в различните краища на "спектъра" От една страна: имаме сведения за това че българите са ходели на църква, за да се напият и наядат, и за това, че не са разбирали "нито дума" от онова, за което говори попа (Бакшич), От друга страна: за българите е било "немислимо" да бъдат приемани или бъдат друговерци (католици или мюсюлмани) Захари Стоянов в "Записките" си описва един куриозен, но показателен случай: един съзаклятник се "разприказва" пред властите, за да докаже, че не е католик (след като е "обвинен" или е "намекнато" нарочно, че е католик), а е истински/прав българин.. --- Солидаризирам се с мнението и анализа на Uragan: при съвременните турци , дори и за слаборелигиозните, или по-скоро почти нерелигиозните български турци (едва за 7 процента от тях религията има значение във всекидневния живот, според едно предтсвително проучване), съществува нагласата и разбирането че "не може да си турчин, ако не си мюсюлманин" аз самият, това го знам от лични разговори с български турци..