nik1

"кыка"? сродна с "коса", или с "чучело"? ако "кыка" е сродно с "коса", защо не е "коса"? Има ли шанс думата да е аваризъм/прабългаризъм/хунизъм в славянския/славянските езици? (Славистът Фасмер като че ли гледа през пръсти, когато и ако трябва да търси алтайскоезични сродства?) ---- Украинската дума "хохол" изглежда е с татарски произход: http://www.google.bg/search?q=%D1%85%D1%94%D1%85%D1%94%D0%BB%2C%20%D0%BA%C3%B6%D0%BA%D1%83%D0%BB&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np Монгол. — [хєхєл, кöкул] «хохол, чуб» [7] Казах. — [кекіл] «чуб, чубчик» [8] [9] Кыргыз. — [көкүл, кекел] «чёлка, чуб» [10] Азерб. — [kəkil, kəkili] «хохол, чуб, чубатый» [11] Узбекс. — [кокил, кокилча] «коса, чуб, хохолок» [12] [13] Якутск. — [көһүл] «чуб» [14] Крымско-татар.— [къыл] «волос, чуб» [15] Тюркск.общ. — [какол, какұл] «хохол, чуб»

Ето качествена източна музика и изпълнители http://www.dnevnik.bg/photos/2011/05/15/1089599_fotogaleriia_azerbaidjan_specheli_evroviziia_2011/ Това азерче също сте го чували нали? http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%B5,_%D0%A1%D0%B0%D1%84%D1%83%D1%80%D0%B0_%D0%A1%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BC_%D0%BA%D1%8B%D0%B7%D1%8B

Социализмът е виновен, защото не допусна да се развива и развие масовия народен стил и вкус (където и когато се пее за любов), а се опита да въведе "отгоре" (дца наложи) чуждите на българите естрада и рок; Ако не беше социализма, чалгата (поп-фолка) ни щеше да е с качеството на гръцкия поп-фолк, а не с родното "качество" ("тигре, тигре", или "панталони, манталони"), или с качеството на сръбския турбофолк.. /Народните песни са безинтересни за кръчмата и за "разтуха"; "песни за любов" трябват за това, или както пише П. Славейков- "без любов не може"/ http://vbox7.com/play:269b4cd4&al=2&vid=6785475 http://vbox7.com/play:b557142e&al=2&vid=6796885

кыка? татарски - какул; киргизски, кумикски - кекил, кекел; узбекски - кокил; монгольски - кёкул; якутски - кёгул; украински - хохол: --- Взето от форум:

По Ефрем Каранов: --------- Други: ------- http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8822&view=findpost&p=94217

Откъде, как и защо са проникнали и разпространени т.н. "татарски" прически (остригана коса, с чембас/кичур) при българите? Kakъв е техният произход? Миниатюра на Х. Бек от 1586 г.

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,14960962,00.html Патриотарството легитимира простащината? Междувременно феноменът "чалга" се е обособил едва ли не като част от националната култура, превърнал се е в етно-идентификатор, който се изнася и навън в чужбина. Това твърди етноложката и дава за пример купоните на български студенти в Мюнхен, на които се канят чалга-звезди от България. "В момента, в който някой започне да се дразни от това, го питат: Защо, ти не си ли българин?", обяснява Катерина Гел. Защо тази чалга-култура, която влиза в противоречие с претенциите за интелигентност, се разпознава от привържениците й като част от националната им идентичност? Според Катерина Гел в основата на това стоят комплекси, породени от сблъсъка със Запада. Не се ли получава обаче парадокс: българското общество демонстрира неистов стремеж към европейска интеграция, но пък от друга страна се оттласква от западната култура, търсейки в чалгата национална идентификация? "Това се дължи на ужаса, появил се в момента, в който Европа стана конкретна, когато България видя колко много я дели от нея, колко малко тази Европа я разбира и я понася", казва Катерина Гел. "Разбира се, в такъв момент е нормално човек да се затвори в собственото, да търси това, което му е познато, и да се хване за него като удавник за сламка", казва етноложката от Мюнхенския университет. Означава ли това, че процесът на европейска интеграция на България в крайна сметка ускорява и налагането на чалгата като култура на българските елити? "Звучи малко спекулативно, но предполагам, че ако този процес не се бе състоял, чалгата нямаше да е толкова необходима", твърди Катерина Гел. ---- http://dnes.dir.bg/news.php?id=6362191 Българите отвръщат на удара с чалга Трудностите, връхлетяли България след влизането в ЕС, карат народа й да опонира на Запада със свои културни алтернативи като чалгата. България е вече от 3 години в съюза, а равносметката е повече от отрезвяваща: българите са обзети от разочарование заради многократните обвинения в корупция от Запада, пише вестник "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) в статия, която представя изследване на германската славистка Катерина Гел за чалга-културата, предаде Дойче веле. "Налагането на европейските норми в тази страна поставя под въпрос множество изпитани поведенчески норми, което кара голяма част от населението да се отдръпва от европейските образци, опонирайки на Запада със свои собствени културни алтернативи", коментира още изданието и отбелязва, че най-влиятелната сред тях е т. нар. култура на чалгата. Според Гел чалгата, която е "обвита с аурата на маргинализирана по време на комунизма култура", е не само в открита конкуренция със западния внос. Тя се използвала от властовия елит в България като средство за кодифициране на една водеща национална култура. ФАЦ описва накратко фолклорните корени на чалгата. Направеният от изследователката анализ показва как нормите на поведение, предавани чрез музиката на тесни социални кръгове, се превръщат в общоприети норми на поведение. "Във видеоклиповете до съблазнителната чалга-изпълнителка винаги има богат, властен и мускулест мъжага, който е представян като истинския източник на луксозния й живот. Това не е много далеч от действителността", констатира авторката. Според нея сред "меценатите" нерядко има и босове на мафията, чийто живот се възпява поръчково от певици в собствените им ресторанти, барове и дискотеки. Именно тази е атмосферата, в която мрежите, оплетени от съмнителни бизнесмени, политици и пазители на реда, стават все по-гъсти. Тази е атмосферата, в която се развиват и новите центрове на властта, добавя вестникът. Гел отбелязва още, че една чисто музикална идея успява да се превърне в културен феномен, а това помага да се утвърдят специфични норми на поведение, ценностни представи и външни белези. "Чалгата и до днес възхвалява демонстративно онези балкански стереотипи, които от западна гледна точка са отрицателно натоварени: изостаналост, ориенталщина...", пише германският всекидневник. Според изледването 85% от българите слушат този стил музика и това е резултат от систематичното му разпространение от медиите, зад което стоят властови елити. "По този начин те преследват не само икономически интереси, но и една ясна политическа цел: стимулирането на инициирана "отдолу" култура, която да ги легитимира сред широките маси", завършва славистката.

PS Написаното е от 44-годишна жена (Росица Гичева-Меймари). Гюбеците и гюбетчиийството на дядо са от 30-те или 40-те години на 20 век..

Бих описал "историята" на чалгата в България така: "Където е текло, пак ще тече" или Чалгата е реакция срещу социалическото озападняване и "култувиране" -- Озападняването "отгоре" в България, областта на музиката в края на 19 век и в началото на 20 век, и "изтикването" на чалгата по сватби, събори и пиянски сборища , както и култивирането и "отхранването" през втората половинана 20 век (по време на социализма) на градските песни, на народната музика, на естрадата, и на западния рок и поп - очевдино не успяха да променят особено ориенталските вкусове и култура на българите, на масите (къде са сега тези стилове и музика?) -- Ако има някакво развитие и промяна, то смятам е при сегашното ни озападняване "отдолу- нагоре" в посока "западен" и "западоподобен" поп. Българските поп-групи се развиват, и в този жанр се прави качествена бългаска музика; освен това чалгата (поп-фолка) също се "озападнява" и "очовечава". --- Този "разказ" е в унисон с вижданията ми: В България масата решително взе в ръцете си културните си права и, вдъхновена отнастъпилата демокрация без брегове, отхвърли всички авторитети. И поиска да слуша същите стари, любими балкански простотии, за което от поколения й пречеха. Първите години бяха време на отмъщението - колкото по-скандално, еротично, телесно, погнусяващо и вбесяващо запретенциозните "интелектуалци", толкова повече кефене. Закономерно,това създаде огромен пазар със страхотни печалби от продажби на дисковеи касети, от телевизионни канали, радиа, фолк-списания, чалга клубове.Този пазар малко по-малко нормализира "чалгата" и я смеси с нещо катоестрада, но пък я свърза със света на манекенките и визажите, защотофолк-певиците бяха еротични моделки, които само трябваше да припяват помалко. А понеже повечето бяха и любовници на босове и мутри, с това вбългарските аудио-визуални индустрии и пазари се намесиха мутрите исенчестата икономика. Разбира се, те не дойдоха сами, а със своите правила и суб-култура: масовите балкански подземни удоволствия и техния манталитет се срещнаха в щастлива пазарно-медийна прегръдка. В нея севключи и покупателят-народ - никой вече не искаше цензури, поучения,регламенти, светофари, норми, закони. Слави Трифонов беше звездатаи нормалното медийно лице на този процес, а Азис - неговото опако -странно, трансгресивно, транссексуално. Глория и мутрите стояха посредата. В един момент те се почувстваха представители на масите - понеАзис реши, че представителството може да стане и политическо. Слави предпочита все още да си говори с политиците като равен с равен. Но кой знае, ако го ядосат... Ще кажете: говоря за провала на столетния образователен проект и идеята за национална "висока" култура. И ще бъдете прави. При това не предлагам истински анализ, а импровизиран,къс разказ. Но изводът е ясен - това е симптом. Т.нар. национална интелигенция вече няма значение, тя не е в състояние да формулира норми и вкусове, масата се идентифицира и радва не чрез нея, а срещу нея. На всичкото отгоре се появи и още нещо, съвсем объркващо - ако умните българи мразят чалга, то умните, пътешестващи чужденци, дори и българските емигранти - не я мразят чак толкова, даже понякога я харесват (е, те не знаят за мутрите или пък не са им сърбали попарата...). Да не говорим за музиколозите... Какво да правим тогава, докато нещо в малката прослойка, към която принадлежа и аз, вика с нерефлектирано отвращение - "Но това не сме ние!"? Не ни оставанищо друго, освен да започнем отначало. С просвещенския проект, безстаромодните национални изцепки. И както е редно - от самите нас.

aliós/ārjaḥa/аryan: от PIE Alienós "чужденци", с промяна на значението на "благородници" (вероятно, защото тези чужденци и нашественици създават или се вливат в управляващата прослойка) http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9397 86. Compare for PIE root al, beyond, as in olse-, olsos, as O.Lat. ollus, ols, which gives olteriós, ulterior, oltmós, last, oltmā, ultimate, etc. Also, suffixed forms with adj. comp. -tero-, alterós, and alternative anterós, “the other of two”, second, other, cf. Lat. alter, adulterāre, Gmc. antharaz (Goth. anþar, O.S. athar, O.N. annarr, O.E. oþer, Ger. ander), Skr. antaraḥ, Lith. antras, see dwo. Other derivatives are aliós, alnós, else, otherwise, “other of more than two”, as well as alienós, alenós, foreign, alien; compare Gmc. aljaz (Goth. aljis, O.N. allr, elligar, O.E. elles, el-lende, O.H.G. all, eli-lenti), Lat. alius, aliēnus, Osc. allo, Gk. άλλος, Skr. anja, áraṇa-, Av. anja-, airjō, O.Pers. ārija, Toch. alje, ālak/allek, Phryg. alu-, Arm. ail, Gaul. alla, O.Ir. oll,aile, Welsh allan,ail; Lyd. aλaś, probably Hitt. uli-, aluś. Compare also MIE terms alienós, foreign, but loan words Ariánom (from PIE gen.pl. Alienóm), Iran, and Arianós (from PIE Alienós), Iranian, also ‘aryan’, from Skr. ārjaḥ, “noble, honorable, respectable”, the name Sanskrit-speaking invaders of India gave themselves in the ancient texts, originally “belonging to the hospitable” from O.Ind. arjas, PIE álios, lord, hospitable lord, originally "protecting the stranger" from aliós, stranger. Ancient Persians gave themselves the same name (cf. O.Pers. arija-, Pahlavi ʼryʼn, Parthian aryān); in Ardashir's time ērān (from Avestan gen. pl. Aryānām) retained this meaning, denoting the people rather than the state.

Чете ли изобщо статията: "Естетически неориетираните низини" са всъщност едно намалка част от българския народ,без значение от образованието или ценза. Доста повече хора, в България от въпросните 75 000 човека ходят на техокупони, на поп-концерти (предимно на български изпълнители, но и на небългарски), и на чисти попфолк-концерти. В тази връзка: Важно е да се отговори на въпроса защо в България няма рок-групи, които да провличат хората? (български такива) Отговорът е чевиден мисля, и той е "защото българите не слушаме рок"! --- Аз лично не бих издържал чалга-концерт, но с удоволствие слушам Шурците ; или поне на времето слушах и гледах с удоволствие петъчните им изпълнения в дискотеката в Народната Библиотека

Да се чертаят някакви културни граници на Балканите*, или да се пропонира някаква наша "изключителност" е вид историческа чалга.. Да се оправдаваме с комунизма, за това което сме, като народ (култура и нагласи), е също вид историческа чалга. Гърците и турците нямаха комунизъм, но слушат чалга *Ако беше вярно че има такива граници на Балканите, то ние щяхме да се казваме "Токту" и "Борис", а не "Петър" и "Иван"; щяхме да пием кумис, вместо да ядем мусака и пълнени чушки; Щяхме да си говорим но "парачувашки/параосетински/параманджурски", вместо на славянски, гръцки или турски (в 19 век в източна и южна България, българите сме дву- или триезични, но преобладаващо двуезични с турски, както сега са двуезичните турци в България)

"А ако не може съвсем без любов, допуска се чуждото да бъде преведено" (Петко Славейков превежда над 200 турски и гръцки песни). http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LKDNLMC63RMJ:liternet.bg/publish10/bjocov/prslaveikov.htm+%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B8.+%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8+%D0%B8+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%86%D0%B8.+%D0%95%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a Песнопойки. Гръцки и турски образци. Певец на еротичен витализъм. - След издадената през 1852 г., за пръв път у нас, "Песнопойка", П. Р. Славейков издава и други. Така, в Цариград издава през 1854 г. "Веселушка за развеселяване на младите", през 1864 г. "Славейче или събрание на различни песни български и турски за разтуха на младите". И по-късно, през 1868 и 1870, дори и през 1874 г., издава "Песнопойка или събрание на разни песни български и турски." Съдържанието на една песнопойка се прелива отчасти в друга, обаче всека една има и нови работи, често печатани по-рано другаде. Освен това, в тях има и песни, които не са на Славейков, а чужди, чиито автори се откриват в други издания. Но много от чуждите, както и много от оригиналните стихотворения, са подложени на малка или по-голяма преработка. Най-после, в тия сбирки има много песни, преведени от гръцки или турски (дори и турски, печатани с кирилица) и нагодени според позната на времето си мелодия, която се посочва винаги. Много от тия песни, леки, дори някъде прекалено, се пеят охотно от младежта. Тук значи Славейков продължава това, което в ранния период на своето творчество извършва с нестигналото до нас "Цветособрание". В тая посока му въздействува и гръцкият поет Атанасий Христопуло, чиято сбирка стихове му подарява К. Фотинов още през 1846 г. Само че Славейков, не разбрал по-дълбоките вътрешни извори на Христопуловата еротика, нито главните особености на неговата лирика, тръгва в посоката на леката източна сласт. И наистина, у него срещаме здрава и жизнена еротика, която в "Песнопойка" от 1852 г. е дадена в окраска на наивен и сълзлив, при това понякога и досаден, романтизъм, а в другите - в тона на откровен материализъм и лек анакреонизъм. За забелязване е, че в песните, които са нагодени според чужди мелодии или са преведени от гръцки и турски език, най-силно изпъква грубата еротика. В първата "Песнопойка" има около шестнадесет песни, които по дух стоят близко до стихотворенията в "Смесна китка"...

На всяко българско парти и във всяка българска дискотека, може да се види същото танцуване ("едно" към "едно", както се казва): "кълчене" ("гюбеци"), плюс хоро.. Ако не слушаме езика, момичетата които танцуват, могат да бъдат припознати като българчета

http://www.bogdanbogdanov.net/forum_bg.php?page=discussion_show&ofs=5&discID=36 тук предполените факти, са по различни Еврипид бил обвиняван, че въвел в трагедиите си азиатски начини за свирене на флейта и някакво непристойно азиатско танцуване, в което се извършвали въртеливи движения на тялото от кръста надолу, които движения възбуждали сладострастно-похотливи желания у зрителите. Тези неща не се харесали на по-консервативно настроените атиняни. Запитах се, да не би така наречените „belly dances” (кючеци и маанета) да не са турски (както се смята), а да са антични малоазийски или общо средиземноморски, и турците да са ги заели от културата на завареното население. Разбира се, тогава не можех да отговоря, но въпроса си го запомних и прибрах в чекмедже. Свързах старогръцкото описание със съвременните кючеци и маанета, защото по онова време още нямаше чалга навсякъде и аз не я бях срещала. Кючек не само бях виждала, ами и нещо повече. Случи се на същата онази българо-гръцка сватба, на която разказвах че бях шаферка, и където бях извънредно впечатлена от гръцкото зейбекико. Тогава за пръв път видях леля си да играе нещо, което не ми хареса толкова много колкото гръцкото. Когато попитах как е възможно леля да танцува така неприлично с чужди мъже, майка ми ми отговори, че така са танцували някога в селото им (Моя забележка - в България), и че леля ми се била научила от баща им. Дядо ми бил първенец във всички танци, но най-вече в този и в ръченицата. Разказа ми също, как се бил преборил с мечка – изобщо научих че съм имала дядо-класически-героичен-образ (Орфей-Херакъл-Боримечка). Късно през нощта в малка компания, с известно отвращение, взех че се пробвах дали ще мога и аз да танцувам това странно нещо – нали дядо ми (на когото съм кръстена но не познавам, защото е починал малко преди да се родя) е бил майстор танцьор. Разказвам това, защото беше първият ми опит с немоето в мен, който си спомням. Оказа се, че можех да танцувам това неприлично и неприятно за мен нещо, включително да си кълча врата, което почти никой не го може. --- Забравих хипотезата за древния малоазийски произход на кючеците и силно се противях на чалгата до края на 2001 г., когато вече след като бях прибавила гръцката фамилия „Меймари” към името си, пристигнах в Елефсина. Още първия ден трябваше да участвам в сватба. Бях много любопитна, защото интересът ми към традиционните култури вече беше огромен и подплатен с немалко години работа. Неприятна изненада беше безкрайната поредица от кючеци. Попитах съпруга си, как се съвместява силното националистическо чувство на гърците с тази турска музика и танци. Макар че той е противник на всякакъв национализъм, малко засегнато реагира, че това са традиционни гръцки танци и музика и че не са турски. Е, как да не са, това си е кючек, ачик-ачик, пар екселанс, казах аз. Не, не било. Били „нисиотика” (островни песни), „гамотрагуда” (сватбени, но и „сексуални песни”) и „цифтетеля”. И той не ги понасял, но си били съвсем собствено гръцки.

Добре, но аз съм скептичен относно проверката, която казваш че си направил, и съм скептичен относно анализа ти.

Ейвала на гърците - веселят се с "cifteteli" и не им пука..

Не вярвам че преди "соца" е било по-различно..

Нещо не мога да повярвам и на "приказката", че народът не е харесвал кючека. Интервю с народния певец Георги Германов http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=178897 А пък и нашият народ обича кючека. Когато съм свирил през годините, винаги се е налагало да свиря кючек. В българите това го има. Някои баби и дядовци се утрепват да се радват на внуците си, като играят кючек. Качват ги върху масата и ги карат да играят. Винаги съм се възмущавал от това. Защо, джанъм, винаги искаме да има циганско? Навремето хората приемаха това малко като атракция. Дойде един момент, в който всички млади, които наблюдавах, идваха и искаха кючек. Едни прости песни от три думи и половина, мелодията им не е нищо особено. Играят кючек, а не знаят български танци.

В чалгата има също така български, гръцки, и фламинко мотиви.. (Аз вярвам на очите си, на написаното.) Чрез чалгата се "осмислят" някои въпроси на нашата балканска култура: Основният такъв е че ние сме мека/женствена култура, и за нас е нормално (за мнозиството от нас) да слушаме и харесваме песни за "любов", "песни за душата" (един вид - лирика), такива песни каквито слушат и другите балканци, южноевропейци и ориенталци изобщо http://textove.com/songs.php?artist=838 /Ако бяхме англосаксонци щяхме да "наблягаме" например на хард-изпълненията, и на рока, също - на песни за бандити и герои, и други в този смисъл/

например Никол, Анелия, Андреа, Преслава, Ивана със сигурност са красиви и естетични жени (или поне ететични на външен вид), с добри гласови качества, а фактът че на сцената приличат на порноактриси (или изобщо приличат на такива), не ги прави по-малко естетични и красиви..

Тези които слушат основно народна музика или рок, са малцинство, и със сигурност рок или народна музика, не се слушат от българите в заведенията! В бългаския град и българското село се пеят и слушат основно песни "за любов" и "за душата" (дали са поп-фолк, или преведен западен поп - е без голямо значение).. Поп-фолка: вариация на ромската музика? Извинявай ти явно няма никаква предтсва за какво говориш http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D0%B0%D0%BB%D0%B3%D0%B0 Чалгата, наричана още поп фолк или етно поп, е музикален стил, придобил популярност в България в началото на 90-те години на 20 век и съчетаващ български, арабски, турски, гръцки и ромски мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми, а начинът на танцуване се нарича кючек.

Рокът не е бил забранен или забраняван през последните 30-40 години. В тези години със сигурност можеше да се чуе рок (западен и наш - визирам Щурците) от ефира на всяка ведомствена, регионална или национална радиостанция или радиовъзел; Рок се "чуваше" и от ефира на БНТ (Queen, Pink Floyd, и други) Всъщност смятам няма толкова голямо значение кога и как се "настанила" тук в България. Чалгата (или поп-фолка във приемливия и търговски вариант) е универсалната музика "за душата на балканеца" (песни за любов, песни за кръчма). Ние не сме по различни от другите балканци по нагласи, вкусове или общо култура (колко и да си мислим за други, или че другите са ни виновни за това което сме), така че бихме я е приели от всеки един балкански народ и съсед. Показателно е че почти всяка чалга песен на Балканите (била тя сръбска, гръцка, българска или турска) - може да се слуша от всички балканци, и да бъде разбрана и харесана от любителите на този жанр, дори и ако текстът и не бъде преведен на съответния друг език. http://folk-stars.blogspot.com/2008/09/blog-post_3613.html За ететиката: Без да съм любител на фолка или рока, мога да кажа едно: Във всеки случаи в излъчването и изпълнението на по-естетичните (*за мен) фолкпевици, намирам много повече ететика и естетично чувство, от това което намирам когато някой рокаджия се опита да "пикае" (макар и с вода) от сцената, върху главите на хората.. Искам да кажа че сравненията/противопоставянията между Азис, от една страна, и Queen и Пинк Флoйд са тендензиозни. Следва да се сравняват най-добрите изпълнители от "двете страни" чалга/рок , например тези изпълнители и песни които са в топ на класациите..

http://www.oldandsold.com/articles31n/lore-63.shtml Funeral Ceremonies Of The Tatars ... Having mixed a portion of quick-lime with the earth, they now prepared to put the corpse into the grave. This was dug perpendicularly for about four feet, at which depth an excavation was made on one side nearly large enough to admit the width of the body. In this excavated niche it was laid, and some papers* written by the Mulla were disposed about it ; one being placed on the breast, expressive of the character of the deceased ; another in the hand, in-tended likewise as a sort of passport at the gates of heaven; and a third above the head, which is said to be an intimation to the Evil One to refrain from disturbing the bones of a true believer. These papers having been properly arranged, stakes were fixed obliquely across the grave, from the upper to the lower side, opposite the body. They were placed very close to each other, and a quantity of hay being put over them, the earth was thrown in, and large stones collected to cover the whole. The final ceremony at the grave is a repetition of prayers and singing; the party then adjourn to the house of the deceased, where they and others, including all relations and friends, are feasted for one, two, or three successive days, according to the power and possessions of the mourners. After the dispersion of the other attendants, the Mulla remains alone and reads by the grave.

Преди известно време попаднах на този материал от село Тръстеник: << - Какво правите, когато някой умре? (въпрос на интервюиращия) - Викаме ходжата, а ако го няма, вика се човек, който може да свърши същата работа - да чете молитва. След това той отива в джамията, качва се на минарето, обикаля в кръг и съобщава високо за смъртта на починалия. В дома на починалия отиват жени и мъже, за да го видят и да се простят е него. Вечерта, както е гол, го поставят на дюшек, където престоява през нощта. При него стоят близките му. На другия ден сутринта, починалият се изнася от къщи и се полага на специална дъска с две дупки, след което го изкъпват е топла вода и сапун. Къпането извършват трима души. Мъжете къпят мъже, жените - жени. След това го обличат в широка и дълга риза, ушита и приготвена за целта. Пъхат памук във всички отвори на тялото, връзват му краката. Накрая всички близки се прощават за последно, минавайки един след друг покрай него. - Оставят ли се някакви предмети или цветя при починалия? - Нищо не оставяме. Както е дошъл гол и без нищо, така и си отива. После мъжете тръгват към гробището, там жени не ходят. А починалия носят на ръце. На гробището го слагат върху един плосък камък за последно приготовление и прощаване, преди да бъде спуснат в гроба. Мъжкият гроб се изкопава в дълбочина до кръста, а женският - до гърдите, така е, защото жената била по-грешна. От вътрешната страна се изкопава странично една ниша. Развързват краката на починалия и го тьркулват към отвора на нишата. Затварят нишата с един ред дъски, за да не може след това пръстта да го затрупа. Една от тия дъски излиза чак над гроба. Според поверието, това го знам от дядо си, ако някой мъртвец се съживи, да може с помощта на тази дъска да излезе от гроба. Когато се изнася от къщата, мъртвецът се носи с краката напред, а в гроба се поставя с краката на изток, „за да може да вижда", когато слънцето изгрява.>> Имате ли някакви идеи за неговия произход, по точно защо погребването се извършва в ниша ? Иначе, този погребален ритуал се практикува се в Хорезм/Кангюй от времето на средните/късните сармати до Средновековната епоха (мюсюлманска такава), при мюсюлманските погребения. От Хорезм вероятно прониква , заедно с исляма, във Волжска България, а от Волжска (Казанска) България или от Хорезм - прониква при татарите-мюсюлмани.. Днес тези погребения (в ниши) присъстват при татарите-мюсюлмани от село Тръстеник. Ибн-Фадлан в "Рисаля" описва такива погребения за тези волжски българи, които са женени за хоремзийски жени.