nik1

Виж сега, принципът и връзките са такива: тук изобщо не говорим за и не дискутираме за коняка, френските монаси, и Плиска (защото няма никаквава връзка с дискусията!), а за това дали в 14 век в българите са познавали или произвеждали ракията..Гледам че не коментираш нищо по този въпрос, и не коментираш сведението за Идриси, ами си продължаваш. Е продължавай си с товите "принципи".

Не е баш така май: "Аравийский алхимик Ал-Кинди написал в 9-ом столетии книгу, которую назвал «О химии благовоний и дистилляций». Она содержит более ста рецептов ароматных масел, бальзамов, цветочной воды и гидролатов. Книга также описывает оборудование для производства парфюмерии, перегонного куба алембик, который все еще носит древнее арабское название. Подробное описание аламбика в девятом веке н.э. было дано и персидским ученым - энциклопедистом, философом, врачом и алхимиком Ар-Рази в своей “Книге Тайн”"

В много стати и книги пише че арабите са преоткрили дисталационния процес (да кажем преди около 1200 години).Има и една книга за дестилацията, написана от средновековен арабски химик/ Тук има малко информация за аламбиците: http://en.wikipedia.org/wiki/Alembic http://ho-use.appee.ru/product.php?catid=41 Не бих се учудил - арабите да са правили "алъш-вериш" с тези аламбици по византийските и българските земи. Всъщност сведението ми звучи логично, въпросът е че не ясно кой е този ал-Идриси от 14 век?, или ако е объркан века, откъде, от коя част е точно това сведение? Има ли тук някой който е чел географията на Ал-Идриси? Във Востлит я има публикувана, но ми се струва че е с някакви съкращения в текста, защото например не намирам нищо за Ниш, за Средец (Атралиса), и освен това няма такова сведение. http://www.vostlit.info/haupt-Dateien/index-Dateien/I.phtml?id=2049 http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Idrisi/text1.phtml?id=9228

Казаните на Ал-Идриси явно са били арабски аламбици (ако има такова сведение де, щото и аз доста се рових, но не открих нищо)- традиционните арабски са медни: Това е руска "реплика":

По "принцип" много работи могат да се смятат, тук "принципът" е да обсъждаме де: Хроникьорът Ал-Идрис споменава още през ХIV век, че негови съграждани - арабски търговци, пренесли медни казани за дестилирани напитки. Те ги продавали по панаирите из българските земи. Първоначално продуктът, който се получавал, се ползвал като лекарство - за упойка, дезинфекция и разтривки. А по-късно започнал да се ползва и като напитка, пише в хрониките на Ал-Идрис. Това ще е един от аргументите, с които ще се опитаме да докажем, че ракията наистина е традиционен български продукт. Значи, имало и е медни казани, които са дестилирали не само парфюми

Това значи, че те са къркали здраво още докато са населявали само Арабския полуостров! Отде иде забраната, ако хората не са си попийвали? Едва ли някой е щял да измисля забрани, ако пийването сред мюсюлманите е било непознато.. Друг е въпросът, откога датира забраната и самия Коран със забраната; Коранът, този които сега се чете, всъщност е написан два или три века след раждането на Мохамед (кой знане какви точно са били несвързаните приказки и бълнувания на този човек?), или - много след излизането на арабите от полуострова. --- В пустините е жега през деня. Вечер, през нощта, и сутринта е студено. --- "Под вола няма теле", както се казва /това - ако се опитваш да внушваш че българите са измислили ракията де/

В тези откъси, които съм чел - от този Ал-Идриси (от 12 век), който е на сицилианска служба, със сигурност не съм срещал такова сведение. Но не съм чел точно главата за "петия климат", където се пише за София или "Атралиса" /което е изкривеното поарабчено име на "Траидица", както се наричал Средец тогава от гърците/ http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11563 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB-%D0%98%D0%B4%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%B8 /Нещо ми се върти в главата че май имаше двама хроникьори с имена Ал-Идриси?/

http://star.dobrichcity.com/index.php/content/view/1053/2/ Хроникьорът Ал-Идрис споменава още през ХIV век, че негови съграждани - арабски търговци, пренесли медни казани за дестилирани напитки. Те ги продавали по панаирите из българските земи. Първоначално продуктът, който се получавал, се ползвал като лекарство - за упойка, дезинфекция и разтривки. А по-късно започнал да се ползва и като напитка, пише в хрониките на Ал-Идрис. Това ще е един от аргументите, с които ще се опитаме да докажем, че ракията наистина е традиционен български продукт.. ?? Хмммм.. Това ако е вярно, то е интересно допълнение към темата.. А по-късно започнал да се ползва и като напитка, пише в хрониките на Ал-Идрис. Имах си хаз, да не се ползвало . /Все едно котка да прави салам, и да не го куси :)/ ---- Aко се пише за този Ал-Идриси - арабеската на сицилианска служба, то той е командирован в БГ (тогава Византийска тема, значи говорим за 11-12 век), за да прави проувания за икономиката, градовете и пазарите в БГ (щото тук минава пътя на западняците към Йерусалимско).. За съжаление не мога да намеря пълния текст на Географията на бай Ал-Идриси; В Нета (в публикациите в него) има само откъси, някои от тях са за България /бях пуснал тема в този форум с препратки към географията на Идриси/

Аз го пуснах, обаче не съм го кръщавал аз; Така си беше направена снимката, с надписа върху нея.. Български, гръцки май е все едно и също, стига братята гърци да не искат да патентоват ракийката като техен си продукт..

Това чудо не ми прилича много-много на фармацевтична апаратура, ама кой знае? Мяса на бокалче?

http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2693&sectionid=5&id=0001501 От времето на Второто българско царство са известни засега още пет съда за дестилация - два от с. Хотница, от с. Дядово, Новозагорско, от Ямбол и от Южните Родопи. Съдовете са малки, но рязкото увеличаване на броя им показва масовизиране на процеса. Сигурно е, че освен за лечебни и козметични цели аламбиците вече се използват и за добиване на високоалкохолни напитки. Логично е да предположим, че за това производство като изходна суровина е използвано вино най-малкото поради изобилието от лозя на Балканите. А и добиването на зърнен спирт има малко по-сложна технология. Освен това формата на аламбиците е производна от тогавашните съдове за вино. Много категорично досега се смята, че първото получаване на винен спирт става в Салерно, Южна Италия, през 1100 г. Значителният брой съдове за дестилация от българските земи вероятно ще променят тази представа. Освен това трябва да се подчертае, че Южна Италия е все още в обсега на византийското политическо и културно влияние и е част от източната, а не от западната култура. Цяла поредица лабораторни и производствени съдове от Беларус, Армения, Русия и Средна Азия от ХI-ХIV в. бележат пътя от добиването на спирт до превръщането на лекарството в напитка за най-източните части на Европа. В Русия появата на високоалкохолните напитки, предимно на зърнената водка ("хлебно вино"), но също и на гроздова водка, се отнася към втората половина на ХIV в.

Някъде бях чел че първите ракиджии в средновековна България са били араби.. /търся статията в момента/.. Мнението ми че ракията /технологията поне, и някакъв вариант на името/ може да е навлезнала от Византия е проста дедукция: Със сигурност ракията е позната на "византийските" араби, и на византийците (*които и да са те); От друга страна-не смятам че между България и Византия има нещо културна или технологична граница (не смятам че в 13-14 век век съществуват културни различия между балканците, вкл и византийските такива, ама това май е друга тема)..

Името ракия/ракина и технологиията за призводството най-вероятно са навлезнали в България - или от Византия, или директно - от арабите, живижеещи в пределите на средновековна България. Арабите правят ракия още от времената преди да са мюсюлмани. Всъщност не турците, а арабите - християни и мюсюлмани, се смята че са били първите производители на ракия в региона на Балканите, вкл в пределите на Средновековна България. Араби-християни, защо не и араби мюсюлмани? В пределите на Средновековна България имаме заселени евреи и "латини" (вкл. маджари); Част от големите български и северогръцките градове, смятам, могат да бъдат разглеждани като "полу-космополитни".. /10-15 000 човека е населението на най-големите български градове в 14 век - София, Търново, Белград; Някои публикации на БАН предполагат население до 20 000 за София - във втората половина на 14 век/

Важно: В английският език, обаче, десетичният знак за предствяне на дробното число, най-често е точка (използва се и запетая, но по-рядко); Всъщност е задължително десетичният знак да е точка, когато дробното число отразява стойност на физическа величина. http://www.necco.ca/SIBulletin.pdf

Може да не е в един момент де, и може да не са се простирали така, и не е толкова важно смятам докъде са се простирали тохарите,в случая; Акцентира се върху това че в езика им вероятно има субстрат (според Клейн поне де, аз лично не можах да намеря "Историческая фонетика тохарских языков" на Светлана Бурлак http://books.google.com/books/about/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BA.html?id=hsUcAQAAIAAJ) Дали е така, кой знае..На мен лично, "Буламача" на Клейн ми харесва http://bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Klein_Dr_migr_IEN.pdf -- Не че гръцката дума за "колело" произлиза от нивхи, внушава се или се пропонира че нивхската дума е заемка..(от тохарския)

Феномемът с разбъркания или гъвкавият словоред (както и с изпуснатите думи от изречението) е културен. При всички родови/колективистични култури (или преобладаващо родови култури - какваъо е българската) култури, той е по-скоро норма, типичен (културна норма). В родовите култури се общува "непряко". Общуването се осъщестява между роднини и близки ("хора от кръга"), които не трябва да се обиждат (избягваме да обиждаме), и които хора, самите те, разбират какво искаме да кажем (като наши близки). При безродовите/индивидуалистичните култури общуването е пряко, недосмислено и еднозначно (общува се с непознати) , и съответно (също така)- словоредът е твърд.. /В германските езици твърдият словоред се появява преди около 300 години, когато културите заповат да стават по безродови; във френския - малко по-късно/ Английският език също така е максимално опростен откъм родово-кланова терминология (пак поради факта че културата сега е безродова/индивидуалистична). -- За правилата: ако се въведат правила (не знам де, може и да има такива), то те ще бъдат нарушавани в България (в степен, която корелира с родовостта на културата ни) , както се нарушават всички правила (пак в някава степен ), които изхождат от безродовите култури, по скоро от точно тези културни особенсоти на западняците, като: -Да не се пуши в заведения и обществените места: при родовите култури - не се изпитва загриженост към "чуждите", съществува само опредделена степен на съобразяване, така че чуждите могат да се опушват; -Правилата и законите за движение по пътищата, например да не се кара с превишена скорост, особено в населените места, и много други: Аз съм бил свидетел на случай когато германец, пресичайки на пешеходна пътека в България за малко да загуби живота си.. Същото се случва в Гърция, в Турция, а в още по-родовите страни (като Иран или Индия) както казват американци посетили тези страни "пешеходните пътеки са създадени да се газят хората".. /Достатъчно беше да гледам по History епизодите, в които камионждиите Рик и Лиза Кели пътуваха през пътищата на Индия/

Тохарите наистина са "неуловими"; Вероятно в езика има някакъв субстрат (угроезичен, нивхи?) Новые лингвистические соображения. В 2000 г. вышла книга «Историческая фонетика тохарских языков» (Бурлак 2000). В ней по сохранившимся словам обоих языков реконструируется предковый для них прототохарский, а уж он сопоставляется с праиндоевропейским. Из сопоставления его с праиндоевропейским выясняется, что выделение прототохарского из праиндоевропейского сопровождалось рядом существенных преобразований (Бурлак 2000: 180 – 181). Вся система согласных перестроена, ларингальные и гуттуральные различия исчезли, в большинство сочетаний согласных вставлены разделительные гласные и т. д. Это приводит к выводу об огромной роли субстрата, более того – к идее, что прототохарский язык – это пришлый индоевропейский язык, усвоенный местным неиндоевропейским населением, говорившим на языке, не имевшем ни скоплений согласных, ни разнообразия гуттуральных и ларингальных. Анализ прототохарской фонетики не позволил автору сближать этот субстрат с угорским языком. Неясно, где проходило усвоение индоевропейского языка иным населением – уже в местах обнаружения тохарских языков или где-то поближе к праиндоевроейскому. Возможно, есть надежда идентифицировать субстрат по неиндоевропейскому местоимению первого лица в тох. А näş (м. р.) и ňuk (ж. р.), тох В ňaś (м. р.) и ňiś (ж. р.). По любезной подсказке В. Кулешова, единственный территориально близкий язык, в котором есть похожее местоимение, это нивхский – с местоим. перв. лица nyi. В нивхском также есть термин для колеса kukuš, который можно связать с тохарским kukäle "колесо" (ср. греч. κυκλος). Судя по топонимике, нивхи в прошлом населяли большую территорию на Дальнем Востоке - Приамурье и Сахалин и вполне могли быть тем этносом, который послужил субстратом для тохарского. Но какое-то внедрение пришлых индоевропейских групп необходимо предположить и обнаружить в области, где происходил переход от субстратного языка к индоевропейскому. Същесвуват заимствания от и в угрофинския: Вост.-финск. mete "мед" из раннетох. met, A miät, B mit; финноуг. nimi из раннетох. n'em- A nom, B nem; финноуг. ves' "золото" из тох. A wäs, B yasa (см. Pedersen 1950; Aalto 1959; Гамкрелидзе и Иванов 1984) и к финноугорским заимствованиям в тохарских (по Краузе, A kälk "идти", B käläk "следовать" из фин. kulkea "идти").

Не е баш така.. "Дикий кабан в сибирской тайге - зверь редкий. Встретить азиатского кабана еще можно в отрогах Саян на территории нашего края и Иркутской области, по берегам Саяно-Шушенского водохранилища." Освен това смятам, няма как обективно да се знае със сигурност какво е било разпределението на свинете преди 4000-4500 години (в този регион). Примери за изчезнали или изчезващи животни (причини разни): -В тази част на Евразия големите котки са на изчезване; -В тази част на Евразия вече не живеят росомахи (името на "росомахата" пък се възстановява от праалтайския език); -Мамутите от арктическите острови са изчезнали в периода 7000-3000 преди новата ера. Но самое главное, чем удивил исследователей остров Врангеля: найденные здесь останки мамонта. Их датируют 7—3 тысячелетием до н.э. До этой находки считалось, что мамонты уже совсем вымерли к 10 тысячелетию до н. э. Мамонты на острове Врангеля, получается, были последними мамонтами на планете -- Иначе, в рускоезичната наука се смята че културата Афанасиево произхожда от ямната култура; Повечето от авторите и изследователите (рускоезичните) свързват афанасиевската култура с пратохарите, но има и други мнения (вижте Клейн, Лев Самуилович -"Древние миграции и происхождение индоевропейских народов"); http://bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Klein_Dr_migr_IEN.pdf --- Иначе, ако говорим за индоариите, вижте в глава II-ра.

Медв-ед madhv-ad

Tова е културна особеност, която в културологията е приета да се нарича "външна причиност". Тя корелира най-силно с измерението индивидуализъм-колективизъм; Най-кратко казано: в колективистичните (родови) и неравновластни общества, хората са склонни да смятат че успехът им и живота им зависи от външни причини, и че те не ръководят живота си; "Външната причиност" е културна особеност (особеност на културата, която пробладава) при източноевропейци, източноазиати, средиземноморски народи, всики други предимно колективистични (родови) култури.. Арабите като момуненталистична култура (със самоизтъкване), са склонни да приписват по-често неуспехите си външни причини; В случая (при нагласите за обяснение на неуспехите) има и влияние на измерението момунентализъм-гъвкавост /себеизтъкване-себезаличаване/ . В гъвкавите, и със себезаличаване култури хората са склонни да търсят и виждат причините за неуспехите в самите себе си, т.е. хората са по-самокритични и недоволни от самите себе си, отколкото при монументалистичните култури; Но като цяло при всички неравновалстни и колективистични култури съществува и се проявява нагласата (по-силна или по-слаба) - "каквото и да направя, малко или нищо в крайна сметка не зависи от мен"; Вижте сега тук, не става дума за изключенията - при бизнесмени, адвокати и други в тези страни, вероятно имат по-ниски измерения/измервания за тази особеност и нагласа; --- Ако говорим за българите: всеки 8-ми или 9-ти от 10 интервюирани американци в БГ описва българите като "песимисти и черногледи" ---

Интересно. Кой специалист го твърди? Как и защо липсата на прасета според този специалист, е определяща? Надявам се никой не твърди, че в региона е нямало диви прасета?

Ако си мислиш че някой смята българите за "бели хора", ще ти кажа че много грешиш. http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2011/07/01/1115825_vlizat_v_sila_novite_ogranicheniia_za_bulgarski/ http://www.glasove.com/holandiya-prepotvurdi-pozitsiyata-si-da-spre-bulgariya-za-shengen-plevneliev-s-nov-gaf-16226 Холандия препотвърди позицията си да наложи вето на българското членство в Шенген. Това стана ясно след среща на кандидатите за президент и вицепрезидент от ГЕРБ Росен Плевнелиев и Маргарита Попова с холандския посланик в София Карел ван Керстен. Въпреки острите изказвания на външния министър Николай Младенов, който преди дни атакува холандската позиция, Ван Керстен беше категоричен, че правителството му ще наложи вето на България, защото страната не полага достатъчно усилия в борбата с корупцията и организираната престъпност. --------------------- Второто и третото поколение българи са американци, не визирам тях. Ето ти факти: Българите емигранти в САЩ (например инженерите) заемат по-нископлатените работни места, спрямо колегите им американци, или получават по-малки заплати за същата работа, която свършват/вършат американците. --- К'ви са тея османски империи които ти смушават сънищатата? Има медикаменти за тези неща..

Моя лапсус": "бушмените Кунг, вместо "пигмеите Кунг";

(изглежда? ми) най-важната роля и приснос в създаването и узряването на сегашна западната цивилизация имат бившите "пролерарии", "аутсайдерите" (ако мога така да се изразя), невписващи се в (догмата) на трите съсловия, населяващи северните и североизточни покрайнини на Европа..

Разбрах ти мнението, и ще кажа: Важното е защо и при какви случаи споделята храната си - сан и тези ловци и събирачи които отделят да кажем 3 часа за добиване на тази храна от една страна, от друга - тези довиващи храната си с повече труд, или произвеждащи и съхраняващи храната си..Важно е колко са сколонни да я споделят (едните и другите), какви наказанияя прилагат (остракизъм, изгонване)- едните и другите, с каква честота прилагат тези наказания. Оставете "морала" за малко настрана (различни хора и култури, различни морали): пак казвам - всички родови култури споделят храна си, но я споделят по различни причини и при различни случаи /единствената такава при агрикултристите* е да не гладува или умре от глад члена на клана, при ловците-събирачи от тропиците има още поне 3 причини/, не всички прилагат еднакво "наказание" (порицание.. до остракизъм), или го прилагат с различна честота към несподелящите (несклонните да я споделят?**), към стиснатите, към мързеливите и лентяите.. *Северните ловци са някъде по "средата" вероятно. **Ако за пигмеите Кунг е най-голямата обида е изричането за някого, че е стиснат, и/или е арогантен, то дали същите думи биха били обидни за аргукултуристите?