nik1

При добрите момчета отива Анджелина, а при лошите Джавелина!

Предложението за предоставяне на военна помощ за Украйна не беше прието.. ПП врътнаха палачинката.

Вписването на българите може да се извърши по време на присъединителния процес. "От изказването на Радев излиза, че той не съгласен с формулата, до която достигнаха премиера Кирил Петков и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен - промяната на Конституцията да е гарантирана от ЕС, като бъде вкарана заедно с пакета мерки от договора за добросъседство между двете държави в преговорните глави. Така хем няма да бъде блокирано присъединяването на Северна Македония към ЕС, хем ще бъде защитена българската позиция."

Разузнаването на САЩ: Русия планира скоро да анексира Донецк и Луганск Със сигурност знаем, че началникът на Генщаба на руската армия Валери Герасимов е бил в Украйна, твърди Пентагонът 03 Май 2022 Обновена 6 968 БГНЕС архив Русия планира скоро да "анексира" двата източни региона на Украйна, засегнати от руската инвазия. След като не успя да свали правителството в Киев, Москва ще анексира ДНР и ЛНР, казва посланикът на САЩ в ОССЕ пред АФП, цитирана от БГНЕС. „Последните данни на разузнаването сочат, че Русия ще се опита да анексира Донецката народна република и Луганската народна република към Русия“, каза Майкъл Карпентър, посланик на САЩ в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. . „В докладите се посочва, че Русия планира да организира референдуми в Донбас, а самото присъединяване да се случи към средата на май“, каза Карпентър пред репортери във Вашингтон. Той допълни, че Москва обмисляла сходен план и за Херсон. Това е единственият важен украински град, върху който руснаците поеха напълно контрола от началото на инвазията в Украйна. Карпентър каза, че това ще бъдат подобия на референдуми, изфабрикувани гласувания, които няма да бъдат възприети като легитимни, както и всеки опит за анексиране на други украински територии. "Ние трябва да действаме спешно", добави той. Киев също твърди, че Русия иска да организира в Херсонска област, както и в съседната Запорожка област референдуми за независимост. Междувременно бе обявено, че Валери Герасимов, началник на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация, е бил в Украйна през изминалата седмица. Това твърди CNN, позовавайки се на висш служител на Пентагона в САЩ. "Със сигурност знаем, че Герасимов е бил в Донбас няколко дни от миналата седмица. Не знаем дали все още е там", каза служителят. Служителят, обаче, отказва да съобщи откъде САЩ са толкова сигурни за местонахождението на руския генерал, или с какви разузнавателни данни разполага. По-рано бе съобщено, че Герасимов е ранен в Украйна. САЩ, обаче, нямат данни за това. Разузнаването на Пентагона не е сигурно защо генералът е посетил фронтовата линия и дали това е знак за липсата на доверие на Кремъл в генерал Александър Дворников, който само преди седмици беше назначен за командир на всички руски операции в Украйна, твърди медията. Според САЩ посещението на Герасимов показва, че той е искал директно да види операциите във войната на Русия. Русия е пренасочила интернет трафика от Херсон Русия е пренасочила интернет трафика от окупирания украински регион Херсон през руската комуникационната инфраструктура. Това съобщи агенция Ройтерс, цитирана от БНР. Агенцията се позова на организацията "НетБлокс", която следи киберсигурността и прекъсванията в доставките на интернет услуги. Базираната в Лондон "НетБлокс" е регистрирала почти пълно спиране на интернета в Херсон в събота, което е засегнало редица украински доставчици. Връзката е била възстановена след няколко часа, но трафикът вече е преминавал през Русия, сочат данни на организацията. Москва твърди, че е установила пълен контрол над Херсон, а действията, свързани с пренасочване на интернета, целят да затвърдят руската власт там. https://www.segabg.com/hot/category-foreign-country/razuznavaneto-na-sasht-rusiya-planira-skoro-da-aneksira-doneck-i-lugansk

Български и украински език- връзки, сходства и разлики Намерих една таблица, Не зная доколко е коректна, виждат се големи сходства в речника Забележка: българското "хайде" е турцизъм, и няма общо с украинското "хай", Интересно ми е също как персийската дума перс. میدان — meydan е навлезнала в украинския ("майдан"). Българския "мегдан" е турцизъм

В 1944 г ВСВ е в България, и войната се усеща болезнено от населението. Бомбардировки, разрушения,, миграция и изселвания от гродовете (баба ми с дъщерите си , вкл майка ми, се е изселила от Пловдив, дядо ми е през това време бил мобилизиран и в Гърция), мобилизация на мъжете, лишения и инфлация, купони и черна борса.. Мнозинството гражданите посрещащи на 8 септември руските войски, свързват това навлизане с край на войната и на мизерията.. Не е точно така според мен за процентите (иначе същите тенденции виждаме и днес). Половината държава не е станала комунистическа, Малцинството от 2-3 процента комунисти и 10-12 процента друга измет, с помощта на руските щикове и русакия терор успяват да заладеят изцяло държавата. Подобните на тях и днес се надяват на същото.. Въпросът е какво правим ние останалите? Тази статия, написана от Чарлс Ланиус е непозната в българската подменената история (не се преподава и не се споменава) Аз видях как руснаците завладяха България ЧАРЛС ЛАНИУС Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София, България, в 14.10 часа на 16 септември 1944 година. Престоях в България осем месеца, за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна. Пристигнах от Турция на 7 септември. Официалните лица на българското консулство в Истанбул искаха американски журналисти да дойдат в страната и да изпреварят руснаците. Един автомобил ме чакаше на границата и с двама тайни полицаи, въоръжени с пистолети, потеглих за София. На следната сутрин се срещнах с новия министър-председател Константин Муравиев, дългогодишен либерал. Неговото правителство бе съставено само преди седмица. Той ми направи впечатление на честен и искрено говорещ демократ. Съобщи ми колко безнадеждно се опитал да сключи примирие със съюзниците. На другия ден коалиционно правителство, доминирано от комунисти, свали правителството на Муравиев и той бе хвърлен в затвора. Първите руснаци бяха преминали границата на 8 септември. Сега един лъскав американски автомобил “Пакард” водеше колона от изкаляни и изпочупени джипове и камиони, американско производство. Бойното поделение се състоеше от момчета с розови бузи, загрубели старци с увиснали мустаци и едрогърди жени – всички с общ знаменател: вид на свирепи безжалостни воини. Слухове за изнасилвания и грабежи, идващи от провинцията, предхождаха руснаците. Одобрителните викове и приветствия на посрещачите започнаха, когато водещата колона премина под портрета на Сталин, окачен върху набързо построената победна арка, украсена с червени знамена. Вечерта софийските ресторанти и кафенета бяха препълнени с гладни руснаци. Контролираха движението военни полицаи, които скоро бяха заменени от едрогърдести рускини с ботуши и шмайзери. Една седмица по-късно руснаците приключиха окупирането на България. Червената армия започна операции за събиране на храна. Селяни, които допреди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия, сега протестираха, когато съветските войници им грабеха прасета, говеда, коне и си присвояваха храната и фуража им. След няколко злополучни случая обаче селяните разбраха, че е най-добре да оставят войниците да вземат каквото си искат.Скоро стана явно, че Съветите ще управляват България твърдо, неумолимо и тоталитарно. Те действуваха косвено, но ефикасно чрез Отечествения фронт, безпартийна организация от типа “предпочитан и покровителствуван от Москва”. Отечественият фронт бе организиран от хитрата Цола Драгойчева, фанатична комунистка, обучена от Москва, а днес диктатор на България. При факта, че комунистите контролират въоръжените партизани и проникването на руската армия в страната, то за нея беше сравнително лесно да постави комунисти на най-важните министерски постове в новото правителство. По времето на преврата комунистите не брояха повече от 5 процента от цялото население, което възлизаше на около 8 милиона. Мнозинство са селяни, традиционни симпатизанти на Русия, но със сигурност антикомунисти. Почти всеки селянин притежава собствената си земя и си е господар. Гражданите на София са синове и дъщери или внуци на селяни. Когато спечелят пари, обикновено ги влагат в недвижими имоти. Големи богаташи всъщност няма. Във всеки град и село на България комунистите завзеха цивилната администрация. Обикновени престъпници – убийци и крадци – бяха освободени от затворите и назначени на постове в полицията на Югов. Те често арестуваха хора просто защото са добре облечени. Решаваха с куршуми стари лични спорове с хора, на които имаха зъб. Българи ми съобщаваха, че почти навсякъде биещите полицейски началници, кметове, бирници и някои техни заместници били разстрелвани или пребивани до смърт. Повече от сто бивши регенти, министри, заместниците им, народни прадставители и дворцови служители на починалия цар бяха осъдени на смърт от така наречения народен съд. Според официалните съобщения “народните съдилища” са осъдили на смърт и затвор над пет хиляди души. Десетки хиляди са избити и репресирани без съд и присъда. Малко по-късно започна да се проявява силна реакция срещу Съветския съюз и поставеното от него правителство. Българите очакваха либерално демократично управление, излъчено от народа, но вместо това получиха комунистическа диктатура. Пряк политически резултат бе, че започнаха да гледат към САЩ повече от когато и да било преди. Имаха достатъчно лош опит от фашизма и не искаха комунизъм. Мислеха, че Съединените щати ще им помогнат да станат демократична страна. Руснаците и комунистите обаче бяха добре осведомени за тази тенденция и започнаха усилено да пречат и подбиват престижа на Америка. Първа възможност за това им се удаде, когато от Турция дойдоха четирима американски военни да търсят и освободят американски летци от свалени в България американски самолети. Възглавявана от поручик Хари Харпър, групата свърши отлична работа. Само за три дни 355 американски офицери и войници бяха на път за Турция. От Харпър и подчинените му зависеше да бъдат открити и други американски военни в провинцията. Една вечер обаче руски поручик им заявил, че не са желани в България. Харпър протестирал пред руския комендант, но той им дал 24 часа да напуснат страната. Британската мисия, оглавявана от Харолд Гибсън, получила същото нареждане. Поручик Харпър искаше да остане с риск да бъде арестуван, но полковник Гибсън бе загрижен да не се предизвика международен инцидент. Затова към шест часа вечерта двете мисии с 15 автомобила се срещнаха пред хотел “България”. Съветските представители задържаха потеглянето им с два часа, за да не разберат софийските граждани какво става. След това, придружени от руски конвой, мисиите потеглиха за Турция. Стотиците българи, станали свидетели на това престъпление, с право бяха слисани – нали руснаците, британците и амеиканците са съюзници? На следващия ден това събитие с добавки и украшения бе публикувано в българската преса. Американски и британски членове на Съюзническата контролна комисия започнаха да изпитват големи трудности при получаване на доставки или влизане на техни сътрудници в България. Мнозина служители на американското външно министерство чакаха със седмици да влязат в страната, а после ги лишаваха от право да действат свободно. Без специално разрешение американците не можеха да се движат на повече от 6 км около София, а и тогава трябваше да бъдат придружавани от руски офицер. През зимата трябваше да имат специално разрешение, за да карат ски в неделя – въоръжени руснаци ги пазеха като че ли са военнопленници. Когато американски офицери отиваха на лов през януари, бяха задължени да доставят храна на придружаващите ги руски офицери. Ако генерал-майор Джан А. Крейн, началник на военната ни мисия, както и представителят на външното ни министерство Мейнард Б. Барнс, искаха просто да се разходят из страната, трябваше дни напред преди това да питат за разрешение и да вземат руски офицери със себе си. През март един американски преводач, сержант Борис- Бъки Кувшинов, беше жестоко бит от двама съветски офицери. От болничното си легло той ми разправи какво е станало. Една вечер руснаци го спрели на главна улица в София и му поискали документите: “Разбрах, че искаха да предизвикат скандал, псуваха ме по руски и казваха, че американците били копелета и двулични съюзници. Предложих да отидем в руския щаб и там да покажа документите си, но единият офицер извади пистолета си и ме удари през брадата, а след това двамата започнаха да ме бият, повалиха ме на земята, ритаха ме и ми блъскаха главата в циментовите стълби”. Генерал Крейн изпрати официален протест. След три седмици руският командир полковник Смирнов повика в канцеларията си един американски офицер с преводач и каза: “Проведохме внимателно разследване и установихме, че тези мъже не са офицери от Червената армия. Те са били беларуси, които откраднали съветски униформи и нападнали сержанта ви, за да ви дискредитират храбрата Червена армия”. В София изобилстваха доносници и полицейски шпиони. В хотел “България” трима мъже седяха малко встрани от входа и мислейки се за незабележими, записваха влизането на всеки чужденец освен на руснаците. Приятели и познати изведнъж престанаха да ме посещават. Когато ги срещнах на улицата, ми казваха, че били разпитвани от милицията и решили, че е много опасно да ги виждат заедно с американец. Дори отказваха да говорят на друго място освен на открито, където никой не би могъл да ги подслушва. Даже лица, които имаха работа в американската легация, се притесняваха да отидат там. Неприятелското и подозриелно отношение на руснаците и комунистите имаше двояк ефект: нашият престиж пострада много, а съветският се повиши. Българите бързо забелязаха пренебрежението на руснаците към нас. Повечето се чудеха как една самоуважаваща се и велика дъжава може да допуска такова отношение. Ден след ден българите живееха под все по-увеличаващата се сянка на Русия. Когато новината за смъртта на президента Рузвелт достигна София, един комунист адвокат ме удиви с въпроса си: “Мислите ли, че новият ви президент ще бъде комунист? Нали знаете, че ние тук сме много силни и Сталин сигурно настоява за това.” Комунистите искаха да превърнат България в икономически зависима държава от Русия. Познавам американски тютюнотърговец, който месеци наред се мъчеше да купи тютюн. Преговаряше с доминирания от комунисти търговски комитет на ОФ, който бе иззел всичкия тютюн. Предложи да плати в долари, но комунистите поискаха да заплати в натура. Тогава американският търговец им предложи 4 кг памук за 1 кг тютюн. Комунистите обаче продадоха тютюна на руснаците, които им платиха на цена приблизително 1 кг памук за 1 кг тютюн. По-късно в Америка научих, че Русия е предложила на американски тютюневи компании големи количества български тютюн на много високи цени. Комунистите полагаха свръхусилия да русифицират страната. В училищата беше наложено политическо обучение от нови учители, а много от бившите учители изпратиха в концлагери за превъзпитание. Учебниците бяха преработени в комунистическо-руски дух. Руската пропагандна машина беше в пълен ход. Установен беше и контрол върху кината и театрите. За мен беше невъзможно да пращам обективни и верни репортажи. Контактите с външния свят практически спряха. Съветската цензура наложи строг контрол. Нямах право да изпращам писма вън от страната. Телефонните и телеграфните съобщения бяха прекъснати. Само цензурирани телеграми до Ню Йорк и Лондон можеха да бъдат изпращани, и то само чрез Москва. Въпреки всичко навън проникваше достатъчно информация за положението в страната. READER S DIGEST October 1945 Авторът Чарлз Ланиус от началото на Втората световна война е кореспондент на National Broadcasting Company в Европа – първо в Рим, после в Берлин. През 1941 година следва германската армия на Балканите, наблюдава нахлуването й в Русия. След това е преместен в Швейцария, а към края на 1943 г. – в Турция, в очакване да влезе отново на Балканите. Преводът на статията ни е изпратен от свещеник Георги Недялков, избягал от България през 1944 г., който не е забравил родината си, продължава да помага за християнското възпитание на сънародниците ни в Америка и у нас чрез издавания от него тримесечен бюлетин “Христос посред нас” на Bulgarian Orthodox Religious Education Society, P.О .Box 4233, Sidney, OH, 45365-4233 USA. Вестник “АНТИ”, бр.2 от 15-21 януари 2004 г http://www.extremecentrepoint.com/archives/11476

Първият събеседник, Г.Цветков, е военен експерт. Разказва добре за войната.

"Второто освобождение" - Целият Филм (1944-47) - окупацията на България от съветската армия Филмът е разтърсващ, и с оглед на днешни паралели в Украйна: Фалшив предлог за започване на война, с цел окупация и създаване на марионетен режим Цинично отношение на агресора СССР/днешния му наследник към победения обект на агресията Ограбване на окупираната страна Разбиване на икономиката на окупираната страна Мародерства, грабежи, убийства и изнасилвания на местното гражданско население Изкласяване на колаборационистите, опортюнистите и на всякаква друга "пяна" Поставяне на марионетно управление и унищожаване на опозицията Подмяна на понятията и на историята на окупираната страна.

След началото на войната българите и украинците станаха "братя". Десетки хиляди са довроволците в помощ на украинските бежанци, стотици хиляди българи са дарители и благодетелите , а поне 41 процента от българите желаят Украйна да победи (41 процента в едно изследване от преди 20 дни бяха за изпращане на оръжие на Украйна), т,е за тях украинците и "братя по оръжие" От друга страна - руските "братя", убиващи цени, деца и възрастни, разрушаващи градовете, мародерстващи, изнасилващи, и отвличащи украинци в РФ, остават "братя" на все по-малко българи..

Без мобилизация загубата на Русия е въпрос на няколко месеца (два или три най-много) Под загуба най-общо имам предвид: Положение, по-неблагоприятно (от страна на контролираните територии), сравнено с положението на 22 февруари, което не може да бъде подобрено при продължаване на военните действия Мобилизацията (непълната) според мен не гарантира това развитие, само го прави теоретично възможно.. Забележка: Мобилизацията е всъщност означава признаване на загубата и неуспеха на специалната военна операция. Мисля че пропагандата все е намерила "вратичката": Пускат се всекидневно на различни опорки, най-често противоречащи си, което за мен е признак за безсилие. Нека все пак отчетем, че това не е "отечествена война" за Русия тя не може да се превърне в такава за мнозинството руснаци само с надъхване на омраза, злъч и презрение. Поддръжката на тази война в Русия намалява и ако не се случи нещо голямо, тя ще продължи да намалява