nik1

Кое и какво стои в основата на китайското "чудо"? Не е "изненада" за никой познавач (по сравнителна антропология): преди всичко - "букетът" или "коктейлът" от културните особености (наричани "измерения") на китайците/китайската култура. Конкретно те са (изброените по-долу културни особености са почти еднакви за общесвата на всички "хан" - т.н. "етнически китайци", независимо дали "хан" са от/в Китай, Малайзия, Тайван, или Сингапур) -Висока степен на "себезаличване" (по Минков) -Висока степен на "гъвкавост"(по Минков) -Ниска степен на "тревожност" (по Минков)/"избягване на несигурността" по Хостеде/ - Ниска "религиозност" (която е в корелационна и причино-следствена връзка с първите две особености) - Висока степен на "общесвен институционален колективизъм" (измерение на Project GLOBE) Няколко думи за последното измерение: Въпреки високата неравновластност на китайското обшество и култура (Висок "Power Distance" по Хофстеде), китайската култура е с висока степен на "общесвен институционален колективизъм"; Най-общо - високият "общесвен институционален колективизъм" може да се определи като "нагласа и способност на хората да се сработват (да работят в колектив и задружно), и да уважават институците си, и ръководителите си". Въпросите "как и кога са възникнали тези особености" (този тип култура, тази култура), и върху какво влият и с какво са свързани (какво аджеба определят)- са дискутирани в други теми, Ако възникне желание или интерес да се развие дискусията в тази насока - ще дам "препратки" към темите и съобшенията.. -- Накратно казано: Китайците, като повечето бедни народи и култури, които имат висока степен на измерението "себезаличаване", са работливи, работят много (ценят малко/слабо личното си свободно време, и едновремено с това поставят високо или най-вико в скалата на ценностите парите) Китайците като повечето "гъвкави" култири са изключително възприемчиви към чуждите идеи и практики, и са ученолюбиви. /Тези конкретни особености са присъщи на русите, българите, балтийците (и въобще при т.н. "източноевропейци", вкл тези от Средна Европа въобще,с изключения на някои от тях), германците, и източноазиатите - японци, корейци, виетнамци), като не всички от тези народи са бедни: Германците не работят колкото бедните си "братовчеди", защото са започнали да ценят и свободното си време; бедните "братовчеди" от друга страна, ценят най-много това което нямат - парите/ Китайците са нискорелигиозни (вижте в дискусиите в темата "религиозност и социална патология") Може би трябва да направя едно отклонение - във всички култури притежаващи такива измерения ("високо себезаличване" + "висока гъвкавост" + "ниска религиозност") и които са пазарно ориентирани и либерални икономически, се наблюдава някакво икономическо "чудо" през последните години /в България, и в Русия - също се наблюдава; В тези две страни има неколкратно увеличение на БНП в периода "90-те години на 20 век" до "началото/средата на "световната криза от 2007"./ ---- Защо "чудото" при китайците е "по-голямо" и "забележимо"? Това, което при част от останалите споменати страни и култури липсва, е високата степен на "обществен институционален колективизъм" (измерение на Project GLOBE). "Висока" , и/или "сравнително висока" степен се наблюдава при германците, балтийците, чехите, унгарците, поляците (средноевропейците т.е.), но е "нисък" при русите, украйнците, молдовците (и при народите от ОНД), българите, сърбите, румънците.. Важно измерение, смятам в този коктейл от "подходящи" културни особености /черти/ на китайците е ниската "тревожност" /ниска стойност "на "избягване на несигурността"/; Източно- , централно- и южноевропейците са по-скоро тревожни народи и култури; японците, корейците и виенамнците - са също тревожни народи; Ниската "степен на избягване на риска" при китайците (хан)" е причина за (или по скоро обуславя) високата им активност и успехи в търговията и бизнес-предприемачеството, както и иновационните им нагласи (последното е в съчетание с "гъвкавостта" на китайската културата, която пък корелира и обуславя нагласите за възприемане или по-скоро "попиване" на чуждите иновации и опит..) --- Страничен, но важен "въпрос", смятам е "проблемът" /феноменът/ на ниското качество на китайските стоки. Проблемът с качеството при "белите" страни и култури (в случая наричам "безродовите" такива - "бели") и в идеалния случай (ако не се отчитат културните особености) е преди всичко "икономически" проблем: търси се баланс между цени и качество; Но, обективно проблемът в същността си е многостранен, защото културните особености на обществата и културите влият тенеденциозно и на този проблем. Феноменът /"проблемът"/ с ниското качеството на китайските стоки (и свързаните с него феномени "плагиастване", "копиране" и най-вече "откровенно измамване" на потребителите за качествата на стоките) се задълбочават от причини от културен характер (което значи че в близките поне сто-сто и петдесет години той/те ще съществуват в един или друг вид и степен на сериозност); Освен ниската "тревожност" на китайците, в случая влияние оказва (има своята "роля" и "принос") и още една друга културна особеност (измерение -неговата стойност) - това е високата родовост на китайската култура ("родовост" по Минков, "колективизъм" по Хофстеде).. Това е засега.. Дискусията е свободна, само предствих някаква първоначална за темата, гледна точка - като заглавна тема, Иначе ще се радвам на всякакви други мнения, виждания и тези..

Това казвам и аз, ако не си разбрал още..

какво "финската кампания"? СССР е агресор над/на 2-3 милионната по население северна страна..Ти що и по к'во отъжествяваш Финландия - с Германия, Япония и европейските сателити от тристранния пакт, взети заедно.. Това че някои е лош и агресор, не значи че е идиот, ама явно това няма как да се разбере от шопите (щото досега не се е разбрало)..Карай да върви..

"Военната тактика на българите през VII-IX век", Живко Жеков, Военно-исторически сборник /липсва свободен достъп до статията, но е цитирана на много места/ Ето тук може да се прочете същата http://www.bulgaria-is-alive.com/armia-6.html http://xlegio.ru/sources/mauricius/mauricius.html http://xlegio.ru/sources/mauricius/book-11.html Как следовало бы воевать со скифами, т.е. аварами, а также с турками218 и подобными им народами. .. .. Стратегическата концепция при тези номади воини (авари и прабългари според стратигона на Маврикий) е била "светкавична война"/"блицкриг" по немски/: Проникване в дълбочина и разгром на противниковите сили, така че да не даде възможност на противника да организира противодействие (е.. стените на Константонопол са дебели няколко метра) Вместо "танкови колони", имаме конни подразделения (кавалерия), но това са любопитни подробности.. --- http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

Както и да искаш да наречеш нещо си, фактите са си факти: в сценариите на ученията, "агресорите" бяха тези от противниковата страна.

Да, като нямаш какво да кажеш, обвиняваш другите... Защо тогава ти не ми обясниш какво става на Халкин Хол, и каква е военната тактика на прабългарите, хуните, аварите и монголите на Чингис хан (може би са се окопавали докато са чакали да ги нападнат! Обясни ми на мен ти (ще забравим пиша в Евразика.ру, и ще приемем че не разбирам нищо от, и не знам нищо за средоновековната евразийска история, и военната такава)

Аз не си противореча, ти се объркваш.. Докрината си е доктрина, и тя е такава, каквато я описвам по-горе; Спорът и цялата дискусия тук е за "изпреварващия удар", за това "кой първи е мислил да нанесе удара", за "агресора" демек.

Нали не искаш да ме убедиш че си "говорил" с (или "прочел мислите" на) императора и министър-председателя на Япония и те са "казали" че нямат намерение да изпълнят съюзническите си задължения към Германия, ако тя бъде нападната от СССР? И не искаш да ме убедиш че си "говорил" със (или "прочел мислите" на) Сталин, и той е "казал" същото? Повтарям, нещо което очевидно си пропуснал да прочетеш от съобщенията ми по-горе: В тристанния пакт има клауза която задължава всеки един от подписалията я да окаже военна помощ на страна, която е била нападната от трета страна..

Пак казвам - съветстката докрина и концепция е "светкавична война" (реализирана е успешно при Халкин -Гол!), която предвижда настъпление срещу агресора (германците), при идеята да се овладее рубежът "унгарско-словашката граница".. Какви 5 километра, какви батальони, каква отбрана? --- Фактите по "историята" на това, дето се нищи в тази тема са ясни, и те са такива: Жуков (а не Сталин) предлага изпреварващ удар срещу германците, но Сталин не се съгласява.. Ето какво казва Жуков пред военния историк Анфилов през 60-те години на 20 век: „Сега аз считам, добре беше че той (Сталин) не се съгласи с нас тогава. Иначе можеше да се стане катастрофа много по-тежка, от тази която нашите войски претърпяха при Харков през май 1942 година“. В случая Жуков има предвид неуспешния опит за изпреварващ удар на Югозападния фронт срещу подготвящите се за настъпление немски войски в района на Харков през май 1942 г. Изпреварващият удар тогава завършва с обкръжение и разгром на настъпващите съветски войски, като немското настъпление не само не е провалено или спряно, но дори започва при по-благоприятни условия през юни 1942 г. Ще кажа още нещо: Сталин отхвърля предложенията на Жуков и Тимошенко от 13 юни да се обяви открита мобилизация и цялата армия да се съсредоточи на западната граница.. --- Вие продължавайте в същия дух да си нищите.. /Резун беше изкарал "снимки" на бащата на Путин като офицер от германската армия - ето ви интересна "историческа" тема; Може да пуснете нещо от Фоменко или П.Добрев../

Спирането на инвазията се извършва при и чрез настъпателни действия.. /концепцията е „отразяване агресията на противника (с настъпателни действия) и с последващ разгром войските на агресора”, която е приложена(сработила) успешно при Халкин Хол, съответно - неуспешно на 22.06.1941/ "Светкавична война", "блицкриг", както искаш я наречи, това не е германско изобретение, а е "Евразийско"..Документирана е при мобилните хуни, авари, прабългари, при монголите на Чингиз хан,..и при русите.

Искаш да ме убедиш, че танковете, мотопехотата и мобилната ракетни установки са били предназначени за отбранителни операции? Недей, няма да ти повярвам; Вярвам на очите си и фактите, а те са такива: Трета Армия, по "мое" време, отработваше и оттренирваше (само) настъпателни дейстия, по "сценария" - като следствие от "инвазията" на противниковите сили на българска територия.

Няма значение ти и аз какво си представяме. Всеки, който има някакви познания за българската армия и докрина от последните години на студената война, не си представя нищо. Най-боесобните ни подразеделия (вкл. ракетните установки "земя-земя")и армия бяха на първата линия .. До Грудово, Елхово, Карнобат, Айтос, Ямбол и Сливен противниковите си сили биха достигнали за по-малко от ден след евентуалната си агресия на наша територия, но концепцията беше че тези сили са достатъчно (много) за да отразят вражестката атака, а не да бъдат унищожени от първия удар. "Гаранции" има само за това само че всички отиваме на онзи свят; На теб кои какво ти е гарантирал друго, аз не знам..

За тотална война в Европа и Азия (Германия, и съюзните и Япония и сателите, които по договор трава да окажат помощ на нападнатите си съ/зници от Пакта) Ресавски, трябва нещо повече от просто хрумване и помисляне, или повече от песен от филхармонията.. Защо всички мислите че Русите са идиоти и тъпаци (и то зомбирани), аз не знам, но това е ваш проблем, и то много голям мисля, ако държите да ви приемат като историци и познавачи..Аз познавам лично руси, за вас не знам, ама ме съмнява.. Русите не само че не са тъпаци, но са умен, хитър и изобретателен народ (по хитри са дори от нашия шоп Андрешко); Ще ви дам един пример - много от русите бягат в Сибир по време на чистките, където се скриват от репресиите (например семейството на Зоя Космодемянская е такова)

Май не схвашащ основното: в отбранителна си доктрина, може да заложиш и само на настъпателни операции и действия. Такава беше доктрината на Варшавския договор (и в частност на България) в поледните години на студената война (виж в другата тема!). Концепцията беше такава: когато противника ни нападне, ние да предприемем агресивни настъпателни действия с навлизане в неговата територия, и разгром на силите на противника.. Такава е съветстката военна доктрина и конценция, приложена успешно при Халкин Хол /Казва се: „отразяване агресията на противника с последващ разгром войските на агресора”./

Казвайте каквото искате, но аргуменът е "изгорял".. /Вижте дискусията в другата тема/

Нали ти илюстрирах и доказах в другата тема, че настъпателните действия може да са част от отбранителна доктрина и концепция? Може да поватаряш и акцентуваш на едно и също още 10 или 50 пъти, но аргументът ти е "изгорял", както се вика..

Русите се "научават" да воюват защото се мотивират (мотивирани са за това демек)..Как се научават - както се учат всички хомо сапиенс...Русите имат една подходяща поговорка и тя звучи така: "парен каша духа" -- Аха, русите са щели да ходат на тотална война в 1941 година, с песен на устата - песен на Московската филхармония от 1924 година..В тази 1941 година, в която съветските хора са масово изстрадали и смачкани от чистките, и от страха да не бъдат репресирани..И в която година русите на фронта масово се предават на врага (както каза Ресавски) - сигурно с тази песен на устата(?).. Още песни няма ли да намериш? Тази е за моряците-червенофлотовци!

Не акцентувам върху паметниците /нямам против в Русия да има паметници на загиналите германци в ВСВ/; Аз само отговорих като историк (поне любител) на "българското"/"шопското" "виждате ли германците, колко са били добри и коректни, след като си плащали яйцата"../плащали, ама не съвсем/; Германците не са ни дали Македония, Михов, не разбирам какво и защо се опитваш да ме убеждаваш, след като ти обясних фактите: Германия издава политическа карта на "Дунавското пространство", която се отнася за април 1942 г. Там териториите на Македония и Тракия, присъединени към България, са дадени само под българско административно управление, а границите са посочени като временни.. -- Съдбата на Македония и македонците е една от последните грижи за германците, Михов; Те биха я дали на Италия, ако имаха интерес за това, или - ако бяха изгубили интереса си към нас ..Сърбия, и Гърция и съответно излазът и контролът на егейско море са главните приоритети, ние сме само спомагателни участници в пиесата, и не участваме в "написането" на сценария..

Един германофил ме убедаваше в хуманизаторското и интеграторско отношение на нацискта германия към славяните в една друга тема, ама излезна че историята и фактите му са мътни и мъгляви, Да не излезне че е при теб е така?.. Коректни отношения от германците през ВСВ?! Забравете..Наци Германия изполва всички сателити както намери за добре... Ето един исторески анализ преразказ на отношенията Германия - България през ВСВ: Малко известната в родната ни история спогодба Нойбахер става факт на 1 февруари 1941 г., когато правителството на Богдан Филов подготвя влизането на България в Тристранния пакт като съюзник на Германия, чрез който нашите управници се опитват да решат част от проблемите, свързани с националното ни обединение, което е жестоко погазено с Ньойския диктат от 27 ноември 1919 г. Спогодбата третира икономически отношения между България и Третия райх и е част от сделката, с която родината ни получава Македония и Беломорска Тракия на 19 април 1941 г. Срещата на премиера Богдан Филов и Нойбахер-представителят на немското правителство по сключването на спогодбата за издръжката на германските войски у нас, на която присъства и германският пълномощен министър Рихтхофен, е насрочена за 11 часа на 1 февруари 1941 г. На този ден тя трябва да бъде окончателно приета. Филов посочва, че няма проблеми за сключването й, като веднага българското правителство може да отпусне и част от уговорената сума, която е 500 млн. лева. Германците се съгласяват при условие, че Филов им даде писмо за спогодбата, в което да се каже че тя не е подписана само по формални причини, но влиза в сила. От българска страна споразумението е подписано от Филов и финансовия министър Добри Божилов. Спогодбата “Нойбахер” е част от голямата германска програма, обявена от д-р Функ, председател на Райхсбанк и германски министър на стопанството. Предвижда се създаването на европейска стопанска общност и България става част от този проект още на 28 декември 1940 г., когато е сключена клиринговата спогодба между България и Германия. Тя е споразумение за търговско и икономическо сътрудничество. Плащанията между царство България и Третия райх се уреждат в България изключително чрез посредничеството на БНБ, а в Германия-изключително чрез Германската управителна каса. Частните компенсационни сделки по принцип се изключват. С тази спогодба се постига съгласие курсът на марката да бъде 32, 50 лева, който за тогавашните условия е нереален. Премиите за чуждестранните солидни девизи се намаляват с 25%. А десет месеца по-късно те окончателно се премахват. Това означава, че България вече не може да търгува пряко с онези страни, които след 1939 г. са присъединени към Германия, а обменът с тях трябва да се извършва изключително чрез Германия. Така плащанията с Полша, Дания, Белгия, Холандия, Франция, Норвегия ще стават посредством Германската управителна каса в Берлин и съгласно спогодбите, които тези държави са подписали с Райха. Преди това всеки търговец, който иска да внесе стока в България за определена сума, е трябвало за същата сума и да изнесе българска продукция. Това са именно т. н. частни компенсационни сделки. По този начин вносът и износът се изравняват, а рискът се носи от частните търговци. Естествено никой от тях не се решава да внесе някаква стока, без да бъде гарантиран, че ще може да покрие разходите си или със стоки, които ще внесе в България, или пък чрез солидни чуждестранни девизи. Съгласно клиринговата спогодба нещата се променят кардинално. Търговецът изнася стоката, а германският купувач я плаща в райхсмарки на Германската кредитна каса. Тя от своя страна съобщава на нашата Българска народна банка, че приема стойността на въпросната стока, а нашата банка плаща на въпросния търговец стойността на стоката, която изнася. Всичко би вървяло добре, ако германците отговарят на нашите артикули с техни стоки. Скоро обаче става ясно, че България разполага с малко стоки и с много райхсмарки в Германската управителна каса. При положение, че нашите поръчки към Германия се бавят или не се изпълняват, германският дълг към България расте непрекъснато, а възможностите на българското стопанство се стопяват от година на година. Това е всъщност и рискът от едностранното икономическо обвързване на страната ни с гиганта Германия, който от края на 30-те години е основният ни търговски партньор. В интерес на истината управниците ни полагат усилия да променят статуквото с Германия в икономическата сфера. В своя дневник на 29януари 1941 г. Богдан Филов отбелязва интересни подробности за водените по това време стопански преговори с бъдещите ни съюзници. Разбираме, че германските финансови експерти дават премия от 100 милиона за подобряване цената на тютюните и намаляват С клиринговото споразумение и спогодбата “Нойбахер” България става съюзник на хитлерова Германия С клиринговото споразумение и спогодбата “Нойбахер” България става съюзник на хитлерова Германия с 20 % цените на земеделските машини, включително и на тези, които са вече внесени. Германците намаляват с 20% и цената на желязото. По време на разговорите в парламента на Филов с ресорните министри Божилов и Загоров пристига царският съветник Севов, който съобщава обещанието на Ланке германците да образуват чрез намаляване цените на вносните продукти един изравнителен фонд до 1 млрд. лева, който да оставят на разположение на българското правителство. Германците се съгласяват да купят събраните от България румънски леи-около ½ милиард по твърде сносен курс, от който могат да се спечелят около 100 милиона лева. Тези пари те предлагат да се дадат като премия за тютюните. Отговорено им е, че това е невъзможно, тъй като трябва да се върнат на добруджанските преселници. Филов предлага те да се дадат за тютюна, а банката да обмени леите на добруджанците с 60 ст. вместо 45, като понесе загубата от курсовата разлика, но Добри Божилов не се съгласява. Добри намерения управниците ни имат, но те приключват на 13 февруари 1941 г., когато Филов съобщава, че германците увеличават цената на тютюна с 5 лева, но отлагат всички плащания, които трябва да се извършат до края на годината-а те са около милиард и половина лева за след края на войната! По същество с този си хитър ход германците започват източването на страната ни. торият начин е свързан с нашето участие във войната, тъй като правителствената политика изиска поддържането на голяма армия-над 400000 души-най-работоспособната част от населението, която се оказва обаче консуматорска, а не производителна. Разрешените на военното министерство кредити по редовните и допълнителни бюджети за 1940-1944 г.са общо 61 940 648868 лева. Тези бюджети са все по-голяма част от държавния бюджет-през 1941-1942 г. военният бюджет представлява една пета част от общия, през 1943 е е дна четвърт, а през 1944 г. е вече една трета. Договорът, подписан от Нойбахер, съдържа шест члена, с които се уговаря начинът по издръжката на германската армия в България. Според член 2 БНБ дава на главното управление на Германската кредитна каса суми, които ще се прихващат срещу подлежащите на изплащане български финансови задължения. Германската каса ще заверява сумите, които се отпускат на немците за войските им по българската клирингова спогодба. От този договор става ясно, че германските войски ще вземат хранителни продукти и фураж от България, за тях ще се получават райхсмарки, които ще се пазят в Берлин, а когато немците решат да продават нещо на България, тя ще се възползва от тези райсмарки. Добри Божилов много добре знае, че тази спогодба ще увеличи значително банкнотното обръщение, което ще доведе до инфлация и увеличаване цените на стоките. По тази причина българските представители вмъкват в спогодбата клаузи за предотвратяване на подобна опасност. На 4 март 1941г, три дни след влизането на страната ни в Тристранния пакт, е сключено допълнително споразумение между БНБ и главното управление на Германската кредитна каса, допълващо спогодбата “Нойбахер”. Съгласно това допълнение БНБ трябва да предостави на германците необходимата сума в левове за покриване нуждите на немските войски в България. Сумата е уточнена на около 500 милиона лева. Ако са необходими още пари, представителите на райха своевременно ще известят българското царско правителство. БНБ започва редовно да изплаща за издръжката на германската армия по 500 млн. лева на всяко тримесечие. По-късно германците искат увеличаване на тази сума. На 27 февруари 1944 г. в дневника си Филов отбелязва, че немските искания постепенно се увеличават и за последното тримесечие възлизат на 900 милиона лева, което прави 3 милиарда лева годишно. Никой от управниците ни не знае числото на германските войски у нас - дали са 20000 или по-малко. Но германците разполагат свободно със сумата, която БНБ им отпуска всяко тримесечие. Естествено сумите, които не отиват за войсковата издръжка, се оползотворяват от германските командири най-рационално. Чрез свои агенти в страната, получаващи съответната комисионна, те се снабдяват с мас, сланина, птици, ориз и след това продуктите се изпращат в Германия по пощата или с войсковите ешелони. Така неусетно спогодбата “Нойбахер”, която трябва да изпълнява ролята на документ, съгласно който германците сами ще издържат войската си у нас, става средство за ограбване на България. Германското военно командване уж се задължава да забрани на всички чинове на германската армия да изпраща всякакъв вид стоки по обикновената или военната поща от България, а също и всякакъв износ и лично носене на стоки, с изключение на провизии за два дни и от 30 до 100 цигари на лице. Граничната контрола трябва да проверява изпълнението на тази заповед, но военните материали-собственост на германската войска и декларирани като такива, се освобождават от всякакъв митнически контрол от българските власти, получавайки необичайна митническа свобода. Комплектните транспорти трябва да се контролират чрез германския водач на транспорта, който решава дали се спазват предписанията на митническия контрол. Когато пътуват отделни чинове на германската армия, те се снабдяват със специално удостоверение, че не носят със себе си никакви стоки, забранени с настоящата заповед. Що се отнася до българските власти-на тях им се запазва правото в особени случаи да предизвикват чрез германското командване специална проверка. По спогодбата “Нойбахер” за издръжката на немските войски у нас БНБ изплаща общо 7036507032 лева. Не се знае колко стоки са изнесени с тези пари под формата на военни материали, които се освобождават от всякакъв контрол на българската власт и получават пълна митническа свобода. Но още от февруари 1941 г. става ясно, че страната ни ще бъде сериозно ощетена. В името на германо-българската дружба и на ефимерното ни обединение. “Освободилият” ни от германската опека СССР постъпва по абсолютно същия разбойнически начин за издръжката на своите войски, влезли у нас без един изстрел на 8 срещу 9 септември 1944 г. Добавката е, че съветските войски остават до 18 март 1948 г., когато Георги Димитров подписва със Сталин известния договор за дружба и взаимопомощ в Москва, а страната ни трябва ефективно да се включи и в заключителната фаза на Втората световна война с 450 хилядна армия, харчейки 91 милиарди лева и жертвайки 30000 души допълнително. к'во имаме "налице" според този "преразказ" Нереален курс на марката към лева (което се досещаме какво значи, в слуая. "Случаят" е- че сме обвързани с германия и германските доставки Обвързване на България в Германия Задлъжняване на Германия към България Увеличаване на банкнотното обращение в България

И ти изглеждаш "нормален" Михов , ама може би жегата ти е повлияла (абе слушал съм че влия на менталното състояние) "Жега", дето викат Какъв ти е точно проблема с цитата, и с мен (с моят език)?

Пичове, оставете германците и българите на мира; Съобщението ми беше мотивирано от сълзите за добрите германци, които си "плащали до стотинка яйцата" (вижте съобщението на Митака).. Плащали ама от държаваната пара де.. Нищо лошо за икономиката ни /"парата" пак се е върнала в България/, стига курсът на лева спрямо марката да не е бил по-нисък спрямо реалния /което пък се пише в онези книги, дето бях чел/ ПС Да, Михов.. "Господарите" на Македония са германците. Македония само се администрира от България, защото е отстъпена за администриране на България от Райха, като статутът и не променен (решен) като на "част от България", а границите са посочени като временни. България инвестира в Македония, и с надеждата че статутът ще се промени в някакво бъдеще, в посока на българските интереси и виждания. Германия издава политическа карта на "Дунавското пространство", която се отнася за април 1942 г. Там териториите на Македония и Тракия, присъединени към България, са дадени само под българско административно управление, а границите са посочени като временни.

Хуманитарната мисия на Източния фронт /Санитарният влак и полевата болница/ През ноември 1941 г. Върховното управление на Българския червен кръст,представлявано от проф. доктор Ораховац, организира стъкмяването на санитарен влак, който да работи на Източния фронт в интерес на Германската армия. Ръководител на влака е Стоян Попстоянов - специалист хирург. В състава на влака са включени: подполковник доктор Спас Спасов Разбойников, Сергей Грънчаров -аптекар, старша медицинска сестра е Мария Неманциева, шест медицински сестри, шест самарянки, четирима души носач-влаков надзорник, двама санитари и петима души домакински състав. Общо личният състав на влака е 27 души. На 23 февруари 1942 г. санитарният влак заминава от София, за да изпълни своята мисия. За началник на влака е определен доктор Атанас Анастасов - специалист хирург. Включени са допълнително доктор Боян Карастойчев, мобилизираните медицински сестри Стефана Томасини и Райна Пенчева, санитари и друг помощен персонал. Отначало влакът обслужвал южния, а след това и централния сектор на Източния фронт. През периода 1943-1944 г. влакът вече се използва на целия фронт и многократно пропътува разстоянието от Санкт Петербург до Крим. През това време началник на влака е военният лекар подполковник доктор Спас Разбойников, а втори лекар е доктор Любен Бурмов. От спомените на участници в мисията е видно, че санитарният влак обслужва преди всичко немската армия, но не са редки случаите, когато са превозвани и лекувани ранени руски военнослужещи. На всички спирки по маршрута персоналът подпомага местното население с храна и медикаменти, а понякога лекарите оказват помощ и по домовете на български изселници. През февруари 1945 г. санитарният влак попада под тежка бомбардировка на гарата в гр. Котбус, след което е изтеглен към околностите на Лайпциг. Там още веднъж е засегнат от въздушна бомбардировка и прекратява своята Дейност. По време на двете бомбардировки жертви сред личния състав на влака няма. През април 1945 г. идват първите американски войскови части, които поемат влака и го използват за свои нужди. Успоредно с подготовката за изпращане на санитарен влак се стъкмява и оборудва една хирургическа болница с 200 легла, която в края на февруари 1942 г. заминава от София. Болницата е натоварена на 16 вагона, като в 11 е имуществото, а в останалите 5 - личният състав, възлизащ на 96 души. Влаковата композиция се отправя за Полша, като преминава през Югославия и Австрия. Разкрива се в Легионово, квартал на Варшава. Първоначално началник на болницата е военният медик капитан доктор Герджиков, а след неговото напускане длъжността се поема от доктор Кожухаров. От спомените на подполковяк доктор Спас Разбойников се вижда, че болницата е окомплектована със 17 лекари, разпределени в две отделени. Болницата разполага с много добре оборудвани операционна, превързочна, рентгенов кабинет с лаборатория за промиване на снимките, рентгенов апарат Сименс - кугел" за снимки в операционната и болничните стаи и гипсовъчна. В българската болница са лекувани преди всичко средно тежки и леки наранявания. Откритите огнестрелни фрактури на кости представляват около 30 % от постъпилите за лечение През студената зима на 1942 г. в болницата постъпват голям брой пациенти с измръзване на крайниците. Не са редки случаите, когато са правени ампутации на долни крайници при измръзване с гангрена. Голямо внимание се отделя на лечебната гимнастика. Провеждани са редовно дихателни упражнения, масажи с талк или глицеринова паста. Персоналът разкрива с налични средства работилница, в която се изработват уреди за тъй наречената механотерапия. Вследствие на усложнилата се фронтова обстановка в началото на септември 1944 г. болницата напуска Легионово и се разкрива в гр. Тулн, близо до Виена (Австрия), където продължава да функционира. Персоналът на болницата оказва помощ не само на ранени военнослужещи, но и на нуждаещите се от местното население. Особено активна е помощта, оказана на пострадалите по време на тежка въздушна бомбардировка над града. Немската администрация поема ръководството на болницата, когато България обявява война на Германия и поставя свой началник, а персоналът продължава да изпълнява задълженията си. През средата на април 1945 г. болницата прекратява дейността си и персоналът се разпръсква в различни страни на Европа, Америка и Австралия. С това приключва хуманитарната медицинска мисия по време на Втората световна война. цитирано от http://www.referati.org/operacii-za-poddyrjane-na-mira/34115/ref/p37 Български военни на окупираната територия в СССР през Втората световна война. Българският санитарен влак на Източния фронт /публикацията е със снимки/ http://www.extremecentrepoint.com/?p=7072&cpage=1 Българският санитарен влак на Източния фронт със снимки http://free-bg.net/index.php?option=com_community&view=photos&task=album&albumid=27&userid=70&Itemid=7

Войниците на Вермахта в България през ВСВ, са били на българска заплата и издръжка (от бюджета на ЦБ, демек), доколкото знам. Това съм го чел в една монография писана през социализма (не че съм убеден че е било лъжа), и трябва да се провери от други извори.. Ето тук намерих едно частично потвърждение (човекът не е комунист очевидно, а обикновен български родолюбец) http://macedonia-history.blogspot.com/2008/09/spomenite-na-feldfebel-rainov-za.html В ПРИЛЕП Ние, българите, бяхме стопани на тази земя от памтивека, определена в Санстефанския договор като неразделна част от България. Населена с над 1 млн. българи, Македония била включена в пределите на възкръснала България. Но господари тук и сега, както и на позорния Берлински конгрес, бяха германските. Те получаваха от българското царско правителство над 15 000 лв. заплата, жена ми като тютюнева работничка — само 1200 лв. Германия владееше всички мини в Македония — специално в Прилепско и Битолско експлоатираше слюдени мини. За германците нашите трудоваци строяха административни сгради, пътища, жп разклонения с български пари. Местното население, включително и ние, бяхме ограбвани от хитлеристите, които изкупуваха всички стоки от пазара и ги изпращаха за „фатерланда". Студени и надменни, германските офицери и войници ни считаха за хора от втора ръка. Българите скоро си припомнихме, че през Първата световна война, при големия завой на р. Черна в Прилепско-Битолското поле германците окопите са яли бял хляб, а нашите клисав, черен — от трици, някаква кал, висшите и средните офицерски чинове от българската и германската войска може и да бяха в единство, но българският войник гледаше германците с подозрение и неприязън. Това отрицание се усили с нападението на Германия върху Съветска Русия през лятото на 1941 г. Дотогава и ние бяхме съюзници а германците, а след това бяхме вече техни потенциални врагове. .... .... ------ Ще потърся още извори и източници

"Очевидно неиздържана" е за и според теб, но не и за и според мен..

Не разбрах какви са ми "методите"? Не знам за моите методи, но твоят "метод" е под всякаква критика: Повтаряш и натрапваш едно и също, което (повтаряното и натрапвано от теб) смятам е напълно безсмислено и безплодно за дискусията, защото не опонира по някакъв начин на научните виждания (тези с най-голяма тежест).. Вече беше обяснено в тази връзка че: 1) Според две от представените дефиниции "цивилизацията на средновековния запад" е различен концепт от съвремената западна цивилизация (вижте какво пише Adda B. Bozeman, в "Civilizations Under Stress", и какво смята Имануел Уолърстейн за това какво е "цивилизация") и 2) Според "големите" изследователи на цивилизациите, западната цивилизация съществува от 16 век (вижте пост #653 alvassareiro, Posted 23 June 2011 - 07:00 PM)