nik1

За тотална война в Европа и Азия (Германия, и съюзните и Япония и сателите, които по договор трава да окажат помощ на нападнатите си съ/зници от Пакта) Ресавски, трябва нещо повече от просто хрумване и помисляне, или повече от песен от филхармонията.. Защо всички мислите че Русите са идиоти и тъпаци (и то зомбирани), аз не знам, но това е ваш проблем, и то много голям мисля, ако държите да ви приемат като историци и познавачи..Аз познавам лично руси, за вас не знам, ама ме съмнява.. Русите не само че не са тъпаци, но са умен, хитър и изобретателен народ (по хитри са дори от нашия шоп Андрешко); Ще ви дам един пример - много от русите бягат в Сибир по време на чистките, където се скриват от репресиите (например семейството на Зоя Космодемянская е такова)

Май не схвашащ основното: в отбранителна си доктрина, може да заложиш и само на настъпателни операции и действия. Такава беше доктрината на Варшавския договор (и в частност на България) в поледните години на студената война (виж в другата тема!). Концепцията беше такава: когато противника ни нападне, ние да предприемем агресивни настъпателни действия с навлизане в неговата територия, и разгром на силите на противника.. Такава е съветстката военна доктрина и конценция, приложена успешно при Халкин Хол /Казва се: „отразяване агресията на противника с последващ разгром войските на агресора”./

Казвайте каквото искате, но аргуменът е "изгорял".. /Вижте дискусията в другата тема/

Нали ти илюстрирах и доказах в другата тема, че настъпателните действия може да са част от отбранителна доктрина и концепция? Може да поватаряш и акцентуваш на едно и също още 10 или 50 пъти, но аргументът ти е "изгорял", както се вика..

Русите се "научават" да воюват защото се мотивират (мотивирани са за това демек)..Как се научават - както се учат всички хомо сапиенс...Русите имат една подходяща поговорка и тя звучи така: "парен каша духа" -- Аха, русите са щели да ходат на тотална война в 1941 година, с песен на устата - песен на Московската филхармония от 1924 година..В тази 1941 година, в която съветските хора са масово изстрадали и смачкани от чистките, и от страха да не бъдат репресирани..И в която година русите на фронта масово се предават на врага (както каза Ресавски) - сигурно с тази песен на устата(?).. Още песни няма ли да намериш? Тази е за моряците-червенофлотовци!

Не акцентувам върху паметниците /нямам против в Русия да има паметници на загиналите германци в ВСВ/; Аз само отговорих като историк (поне любител) на "българското"/"шопското" "виждате ли германците, колко са били добри и коректни, след като си плащали яйцата"../плащали, ама не съвсем/; Германците не са ни дали Македония, Михов, не разбирам какво и защо се опитваш да ме убеждаваш, след като ти обясних фактите: Германия издава политическа карта на "Дунавското пространство", която се отнася за април 1942 г. Там териториите на Македония и Тракия, присъединени към България, са дадени само под българско административно управление, а границите са посочени като временни.. -- Съдбата на Македония и македонците е една от последните грижи за германците, Михов; Те биха я дали на Италия, ако имаха интерес за това, или - ако бяха изгубили интереса си към нас ..Сърбия, и Гърция и съответно излазът и контролът на егейско море са главните приоритети, ние сме само спомагателни участници в пиесата, и не участваме в "написането" на сценария..

Един германофил ме убедаваше в хуманизаторското и интеграторско отношение на нацискта германия към славяните в една друга тема, ама излезна че историята и фактите му са мътни и мъгляви, Да не излезне че е при теб е така?.. Коректни отношения от германците през ВСВ?! Забравете..Наци Германия изполва всички сателити както намери за добре... Ето един исторески анализ преразказ на отношенията Германия - България през ВСВ: Малко известната в родната ни история спогодба Нойбахер става факт на 1 февруари 1941 г., когато правителството на Богдан Филов подготвя влизането на България в Тристранния пакт като съюзник на Германия, чрез който нашите управници се опитват да решат част от проблемите, свързани с националното ни обединение, което е жестоко погазено с Ньойския диктат от 27 ноември 1919 г. Спогодбата третира икономически отношения между България и Третия райх и е част от сделката, с която родината ни получава Македония и Беломорска Тракия на 19 април 1941 г. Срещата на премиера Богдан Филов и Нойбахер-представителят на немското правителство по сключването на спогодбата за издръжката на германските войски у нас, на която присъства и германският пълномощен министър Рихтхофен, е насрочена за 11 часа на 1 февруари 1941 г. На този ден тя трябва да бъде окончателно приета. Филов посочва, че няма проблеми за сключването й, като веднага българското правителство може да отпусне и част от уговорената сума, която е 500 млн. лева. Германците се съгласяват при условие, че Филов им даде писмо за спогодбата, в което да се каже че тя не е подписана само по формални причини, но влиза в сила. От българска страна споразумението е подписано от Филов и финансовия министър Добри Божилов. Спогодбата “Нойбахер” е част от голямата германска програма, обявена от д-р Функ, председател на Райхсбанк и германски министър на стопанството. Предвижда се създаването на европейска стопанска общност и България става част от този проект още на 28 декември 1940 г., когато е сключена клиринговата спогодба между България и Германия. Тя е споразумение за търговско и икономическо сътрудничество. Плащанията между царство България и Третия райх се уреждат в България изключително чрез посредничеството на БНБ, а в Германия-изключително чрез Германската управителна каса. Частните компенсационни сделки по принцип се изключват. С тази спогодба се постига съгласие курсът на марката да бъде 32, 50 лева, който за тогавашните условия е нереален. Премиите за чуждестранните солидни девизи се намаляват с 25%. А десет месеца по-късно те окончателно се премахват. Това означава, че България вече не може да търгува пряко с онези страни, които след 1939 г. са присъединени към Германия, а обменът с тях трябва да се извършва изключително чрез Германия. Така плащанията с Полша, Дания, Белгия, Холандия, Франция, Норвегия ще стават посредством Германската управителна каса в Берлин и съгласно спогодбите, които тези държави са подписали с Райха. Преди това всеки търговец, който иска да внесе стока в България за определена сума, е трябвало за същата сума и да изнесе българска продукция. Това са именно т. н. частни компенсационни сделки. По този начин вносът и износът се изравняват, а рискът се носи от частните търговци. Естествено никой от тях не се решава да внесе някаква стока, без да бъде гарантиран, че ще може да покрие разходите си или със стоки, които ще внесе в България, или пък чрез солидни чуждестранни девизи. Съгласно клиринговата спогодба нещата се променят кардинално. Търговецът изнася стоката, а германският купувач я плаща в райхсмарки на Германската кредитна каса. Тя от своя страна съобщава на нашата Българска народна банка, че приема стойността на въпросната стока, а нашата банка плаща на въпросния търговец стойността на стоката, която изнася. Всичко би вървяло добре, ако германците отговарят на нашите артикули с техни стоки. Скоро обаче става ясно, че България разполага с малко стоки и с много райхсмарки в Германската управителна каса. При положение, че нашите поръчки към Германия се бавят или не се изпълняват, германският дълг към България расте непрекъснато, а възможностите на българското стопанство се стопяват от година на година. Това е всъщност и рискът от едностранното икономическо обвързване на страната ни с гиганта Германия, който от края на 30-те години е основният ни търговски партньор. В интерес на истината управниците ни полагат усилия да променят статуквото с Германия в икономическата сфера. В своя дневник на 29януари 1941 г. Богдан Филов отбелязва интересни подробности за водените по това време стопански преговори с бъдещите ни съюзници. Разбираме, че германските финансови експерти дават премия от 100 милиона за подобряване цената на тютюните и намаляват С клиринговото споразумение и спогодбата “Нойбахер” България става съюзник на хитлерова Германия С клиринговото споразумение и спогодбата “Нойбахер” България става съюзник на хитлерова Германия с 20 % цените на земеделските машини, включително и на тези, които са вече внесени. Германците намаляват с 20% и цената на желязото. По време на разговорите в парламента на Филов с ресорните министри Божилов и Загоров пристига царският съветник Севов, който съобщава обещанието на Ланке германците да образуват чрез намаляване цените на вносните продукти един изравнителен фонд до 1 млрд. лева, който да оставят на разположение на българското правителство. Германците се съгласяват да купят събраните от България румънски леи-около ½ милиард по твърде сносен курс, от който могат да се спечелят около 100 милиона лева. Тези пари те предлагат да се дадат като премия за тютюните. Отговорено им е, че това е невъзможно, тъй като трябва да се върнат на добруджанските преселници. Филов предлага те да се дадат за тютюна, а банката да обмени леите на добруджанците с 60 ст. вместо 45, като понесе загубата от курсовата разлика, но Добри Божилов не се съгласява. Добри намерения управниците ни имат, но те приключват на 13 февруари 1941 г., когато Филов съобщава, че германците увеличават цената на тютюна с 5 лева, но отлагат всички плащания, които трябва да се извършат до края на годината-а те са около милиард и половина лева за след края на войната! По същество с този си хитър ход германците започват източването на страната ни. торият начин е свързан с нашето участие във войната, тъй като правителствената политика изиска поддържането на голяма армия-над 400000 души-най-работоспособната част от населението, която се оказва обаче консуматорска, а не производителна. Разрешените на военното министерство кредити по редовните и допълнителни бюджети за 1940-1944 г.са общо 61 940 648868 лева. Тези бюджети са все по-голяма част от държавния бюджет-през 1941-1942 г. военният бюджет представлява една пета част от общия, през 1943 е е дна четвърт, а през 1944 г. е вече една трета. Договорът, подписан от Нойбахер, съдържа шест члена, с които се уговаря начинът по издръжката на германската армия в България. Според член 2 БНБ дава на главното управление на Германската кредитна каса суми, които ще се прихващат срещу подлежащите на изплащане български финансови задължения. Германската каса ще заверява сумите, които се отпускат на немците за войските им по българската клирингова спогодба. От този договор става ясно, че германските войски ще вземат хранителни продукти и фураж от България, за тях ще се получават райхсмарки, които ще се пазят в Берлин, а когато немците решат да продават нещо на България, тя ще се възползва от тези райсмарки. Добри Божилов много добре знае, че тази спогодба ще увеличи значително банкнотното обръщение, което ще доведе до инфлация и увеличаване цените на стоките. По тази причина българските представители вмъкват в спогодбата клаузи за предотвратяване на подобна опасност. На 4 март 1941г, три дни след влизането на страната ни в Тристранния пакт, е сключено допълнително споразумение между БНБ и главното управление на Германската кредитна каса, допълващо спогодбата “Нойбахер”. Съгласно това допълнение БНБ трябва да предостави на германците необходимата сума в левове за покриване нуждите на немските войски в България. Сумата е уточнена на около 500 милиона лева. Ако са необходими още пари, представителите на райха своевременно ще известят българското царско правителство. БНБ започва редовно да изплаща за издръжката на германската армия по 500 млн. лева на всяко тримесечие. По-късно германците искат увеличаване на тази сума. На 27 февруари 1944 г. в дневника си Филов отбелязва, че немските искания постепенно се увеличават и за последното тримесечие възлизат на 900 милиона лева, което прави 3 милиарда лева годишно. Никой от управниците ни не знае числото на германските войски у нас - дали са 20000 или по-малко. Но германците разполагат свободно със сумата, която БНБ им отпуска всяко тримесечие. Естествено сумите, които не отиват за войсковата издръжка, се оползотворяват от германските командири най-рационално. Чрез свои агенти в страната, получаващи съответната комисионна, те се снабдяват с мас, сланина, птици, ориз и след това продуктите се изпращат в Германия по пощата или с войсковите ешелони. Така неусетно спогодбата “Нойбахер”, която трябва да изпълнява ролята на документ, съгласно който германците сами ще издържат войската си у нас, става средство за ограбване на България. Германското военно командване уж се задължава да забрани на всички чинове на германската армия да изпраща всякакъв вид стоки по обикновената или военната поща от България, а също и всякакъв износ и лично носене на стоки, с изключение на провизии за два дни и от 30 до 100 цигари на лице. Граничната контрола трябва да проверява изпълнението на тази заповед, но военните материали-собственост на германската войска и декларирани като такива, се освобождават от всякакъв митнически контрол от българските власти, получавайки необичайна митническа свобода. Комплектните транспорти трябва да се контролират чрез германския водач на транспорта, който решава дали се спазват предписанията на митническия контрол. Когато пътуват отделни чинове на германската армия, те се снабдяват със специално удостоверение, че не носят със себе си никакви стоки, забранени с настоящата заповед. Що се отнася до българските власти-на тях им се запазва правото в особени случаи да предизвикват чрез германското командване специална проверка. По спогодбата “Нойбахер” за издръжката на немските войски у нас БНБ изплаща общо 7036507032 лева. Не се знае колко стоки са изнесени с тези пари под формата на военни материали, които се освобождават от всякакъв контрол на българската власт и получават пълна митническа свобода. Но още от февруари 1941 г. става ясно, че страната ни ще бъде сериозно ощетена. В името на германо-българската дружба и на ефимерното ни обединение. “Освободилият” ни от германската опека СССР постъпва по абсолютно същия разбойнически начин за издръжката на своите войски, влезли у нас без един изстрел на 8 срещу 9 септември 1944 г. Добавката е, че съветските войски остават до 18 март 1948 г., когато Георги Димитров подписва със Сталин известния договор за дружба и взаимопомощ в Москва, а страната ни трябва ефективно да се включи и в заключителната фаза на Втората световна война с 450 хилядна армия, харчейки 91 милиарди лева и жертвайки 30000 души допълнително. к'во имаме "налице" според този "преразказ" Нереален курс на марката към лева (което се досещаме какво значи, в слуая. "Случаят" е- че сме обвързани с германия и германските доставки Обвързване на България в Германия Задлъжняване на Германия към България Увеличаване на банкнотното обращение в България

И ти изглеждаш "нормален" Михов , ама може би жегата ти е повлияла (абе слушал съм че влия на менталното състояние) "Жега", дето викат Какъв ти е точно проблема с цитата, и с мен (с моят език)?

Пичове, оставете германците и българите на мира; Съобщението ми беше мотивирано от сълзите за добрите германци, които си "плащали до стотинка яйцата" (вижте съобщението на Митака).. Плащали ама от държаваната пара де.. Нищо лошо за икономиката ни /"парата" пак се е върнала в България/, стига курсът на лева спрямо марката да не е бил по-нисък спрямо реалния /което пък се пише в онези книги, дето бях чел/ ПС Да, Михов.. "Господарите" на Македония са германците. Македония само се администрира от България, защото е отстъпена за администриране на България от Райха, като статутът и не променен (решен) като на "част от България", а границите са посочени като временни. България инвестира в Македония, и с надеждата че статутът ще се промени в някакво бъдеще, в посока на българските интереси и виждания. Германия издава политическа карта на "Дунавското пространство", която се отнася за април 1942 г. Там териториите на Македония и Тракия, присъединени към България, са дадени само под българско административно управление, а границите са посочени като временни.

Хуманитарната мисия на Източния фронт /Санитарният влак и полевата болница/ През ноември 1941 г. Върховното управление на Българския червен кръст,представлявано от проф. доктор Ораховац, организира стъкмяването на санитарен влак, който да работи на Източния фронт в интерес на Германската армия. Ръководител на влака е Стоян Попстоянов - специалист хирург. В състава на влака са включени: подполковник доктор Спас Спасов Разбойников, Сергей Грънчаров -аптекар, старша медицинска сестра е Мария Неманциева, шест медицински сестри, шест самарянки, четирима души носач-влаков надзорник, двама санитари и петима души домакински състав. Общо личният състав на влака е 27 души. На 23 февруари 1942 г. санитарният влак заминава от София, за да изпълни своята мисия. За началник на влака е определен доктор Атанас Анастасов - специалист хирург. Включени са допълнително доктор Боян Карастойчев, мобилизираните медицински сестри Стефана Томасини и Райна Пенчева, санитари и друг помощен персонал. Отначало влакът обслужвал южния, а след това и централния сектор на Източния фронт. През периода 1943-1944 г. влакът вече се използва на целия фронт и многократно пропътува разстоянието от Санкт Петербург до Крим. През това време началник на влака е военният лекар подполковник доктор Спас Разбойников, а втори лекар е доктор Любен Бурмов. От спомените на участници в мисията е видно, че санитарният влак обслужва преди всичко немската армия, но не са редки случаите, когато са превозвани и лекувани ранени руски военнослужещи. На всички спирки по маршрута персоналът подпомага местното население с храна и медикаменти, а понякога лекарите оказват помощ и по домовете на български изселници. През февруари 1945 г. санитарният влак попада под тежка бомбардировка на гарата в гр. Котбус, след което е изтеглен към околностите на Лайпциг. Там още веднъж е засегнат от въздушна бомбардировка и прекратява своята Дейност. По време на двете бомбардировки жертви сред личния състав на влака няма. През април 1945 г. идват първите американски войскови части, които поемат влака и го използват за свои нужди. Успоредно с подготовката за изпращане на санитарен влак се стъкмява и оборудва една хирургическа болница с 200 легла, която в края на февруари 1942 г. заминава от София. Болницата е натоварена на 16 вагона, като в 11 е имуществото, а в останалите 5 - личният състав, възлизащ на 96 души. Влаковата композиция се отправя за Полша, като преминава през Югославия и Австрия. Разкрива се в Легионово, квартал на Варшава. Първоначално началник на болницата е военният медик капитан доктор Герджиков, а след неговото напускане длъжността се поема от доктор Кожухаров. От спомените на подполковяк доктор Спас Разбойников се вижда, че болницата е окомплектована със 17 лекари, разпределени в две отделени. Болницата разполага с много добре оборудвани операционна, превързочна, рентгенов кабинет с лаборатория за промиване на снимките, рентгенов апарат Сименс - кугел" за снимки в операционната и болничните стаи и гипсовъчна. В българската болница са лекувани преди всичко средно тежки и леки наранявания. Откритите огнестрелни фрактури на кости представляват около 30 % от постъпилите за лечение През студената зима на 1942 г. в болницата постъпват голям брой пациенти с измръзване на крайниците. Не са редки случаите, когато са правени ампутации на долни крайници при измръзване с гангрена. Голямо внимание се отделя на лечебната гимнастика. Провеждани са редовно дихателни упражнения, масажи с талк или глицеринова паста. Персоналът разкрива с налични средства работилница, в която се изработват уреди за тъй наречената механотерапия. Вследствие на усложнилата се фронтова обстановка в началото на септември 1944 г. болницата напуска Легионово и се разкрива в гр. Тулн, близо до Виена (Австрия), където продължава да функционира. Персоналът на болницата оказва помощ не само на ранени военнослужещи, но и на нуждаещите се от местното население. Особено активна е помощта, оказана на пострадалите по време на тежка въздушна бомбардировка над града. Немската администрация поема ръководството на болницата, когато България обявява война на Германия и поставя свой началник, а персоналът продължава да изпълнява задълженията си. През средата на април 1945 г. болницата прекратява дейността си и персоналът се разпръсква в различни страни на Европа, Америка и Австралия. С това приключва хуманитарната медицинска мисия по време на Втората световна война. цитирано от http://www.referati.org/operacii-za-poddyrjane-na-mira/34115/ref/p37 Български военни на окупираната територия в СССР през Втората световна война. Българският санитарен влак на Източния фронт /публикацията е със снимки/ http://www.extremecentrepoint.com/?p=7072&cpage=1 Българският санитарен влак на Източния фронт със снимки http://free-bg.net/index.php?option=com_community&view=photos&task=album&albumid=27&userid=70&Itemid=7

Войниците на Вермахта в България през ВСВ, са били на българска заплата и издръжка (от бюджета на ЦБ, демек), доколкото знам. Това съм го чел в една монография писана през социализма (не че съм убеден че е било лъжа), и трябва да се провери от други извори.. Ето тук намерих едно частично потвърждение (човекът не е комунист очевидно, а обикновен български родолюбец) http://macedonia-history.blogspot.com/2008/09/spomenite-na-feldfebel-rainov-za.html В ПРИЛЕП Ние, българите, бяхме стопани на тази земя от памтивека, определена в Санстефанския договор като неразделна част от България. Населена с над 1 млн. българи, Македония била включена в пределите на възкръснала България. Но господари тук и сега, както и на позорния Берлински конгрес, бяха германските. Те получаваха от българското царско правителство над 15 000 лв. заплата, жена ми като тютюнева работничка — само 1200 лв. Германия владееше всички мини в Македония — специално в Прилепско и Битолско експлоатираше слюдени мини. За германците нашите трудоваци строяха административни сгради, пътища, жп разклонения с български пари. Местното население, включително и ние, бяхме ограбвани от хитлеристите, които изкупуваха всички стоки от пазара и ги изпращаха за „фатерланда". Студени и надменни, германските офицери и войници ни считаха за хора от втора ръка. Българите скоро си припомнихме, че през Първата световна война, при големия завой на р. Черна в Прилепско-Битолското поле германците окопите са яли бял хляб, а нашите клисав, черен — от трици, някаква кал, висшите и средните офицерски чинове от българската и германската войска може и да бяха в единство, но българският войник гледаше германците с подозрение и неприязън. Това отрицание се усили с нападението на Германия върху Съветска Русия през лятото на 1941 г. Дотогава и ние бяхме съюзници а германците, а след това бяхме вече техни потенциални врагове. .... .... ------ Ще потърся още извори и източници

"Очевидно неиздържана" е за и според теб, но не и за и според мен..

Не разбрах какви са ми "методите"? Не знам за моите методи, но твоят "метод" е под всякаква критика: Повтаряш и натрапваш едно и също, което (повтаряното и натрапвано от теб) смятам е напълно безсмислено и безплодно за дискусията, защото не опонира по някакъв начин на научните виждания (тези с най-голяма тежест).. Вече беше обяснено в тази връзка че: 1) Според две от представените дефиниции "цивилизацията на средновековния запад" е различен концепт от съвремената западна цивилизация (вижте какво пише Adda B. Bozeman, в "Civilizations Under Stress", и какво смята Имануел Уолърстейн за това какво е "цивилизация") и 2) Според "големите" изследователи на цивилизациите, западната цивилизация съществува от 16 век (вижте пост #653 alvassareiro, Posted 23 June 2011 - 07:00 PM)

Пак ще кажа какви са ми вижданията, защото мисля че повтаряш старата "проповед" В тази игра всеки иска да спечели, и ако може дори да "завземе" икономически другия, да завземе пазарите, ресурсите му - с пари, с икономиески средства; Това е играта в която аз играя, и която съм склонен да играя..Няма никакви изключения в играта, заради това че някои би е руснак (от Русия), друг-турчин (от Турция) и така нататък.. /Ти си бъди "внимателен", пожелавай "внимание" на другите за това с кого правят бизнес, но моля те остави аз да си решавам за мен, колко и къде да бъда "внимателен" или не/

Михов, бизнесът и политическите пристрастия са отделни "игрища"..Ти като бизнесмен трябва да го знаеш.. Казваш че имало хора които били готови да ни дадат на русия, но има ли значение ако цената е добра? Това ме учудва защото компанията в която работя прави бизнес със страни от целия свят, вкл. с братята китайци и с братята араби; не мога да си поредставя някой да бъде "изключен" защото е такъв или онакъв..(е аз съм крайно десен икономически и не знам, не ги разбирам много тези неща) Иначе и китайците, и американците биха искали да ни завладеят икономически /както и ние тях!- това без майтап/, но това значи ли че изобщо не трябва да правим бизнес с тях?

Дядо ми е разказвал, че виждал с очите си как русите растрелват свои си мародери-войници на градската гара /хванати са да крадат, и патрулът ги е екзекутирал на място/. Бил си е в града си през 1944 година, иначе през 1942 г. е служил в окупационния корпус в Гърция. През 1944 година е мобилизиран и заминава на фронта.. /Разправяше ми разни истории за сърбите и Сърбия, ама вече не помня какви, защото бях малък и той ми ги разправяше вечерно време/

Не те разбирам? Австрия и Германия сега се чувстват зависими от Русия и заради това отказват да си премахнат паметниците на "съветския войник" (паметникът в Автсрия, и единият в Германия, поне, доколкото знам имат плочи, върху които са написани имена на загинали воиници и офицери) ?! Дори това да е вярно, то не би променило моето мнение от по-горния ми пост: Където има паднали войници и офицери и те имат паметници - то паметниците им не трявба да не се унищожават. "Въпросът" за изграждането на паметници на загинали войници и офицери е малко по-коплициран, защото не всички народи и държави са склонни да създават такива на загинали войници от противниковата страна, но такива все пак има в Турция (вижте галиполийските австралийския и новозенладския мемориали) , и има из цяла Европа.. Иначе доколкото знам, в конвенците се приема, че войниците и офицерите не са отговорни за политическата кауза, на която служат..

Михов, коментирахме германците и австрийците.. Съгласен съм че в България няма загинали съветски войници в бой. За това пропонирах в едно от по-гормните ми съобщения че трябва да се преразгледа официалния статут на паметника като "войнишки паметник" . Иначе не бих го написал. Знаеш ми мението, предполагам - щом има загинали бойници в бой (независимо от коя страна, и независимо от каузата на на политическото им ръководство) то те трябва да имат паметник..Това е принципно пак / поне на принципа: как ние ще искаме да има български войнишки паметници в Македония, а няма да допускаме чужди такива?/

А защо не си представим нещо много по-простичко: че там хората, както във всяка цивилизивана страна ценят паметниците на войниците, и смятат че загиналите войници трябва да имат такива? Комплекси при германците казваш - добре, но дали ако ги нямаше тези комплекси те биха постъпили по друг начин? С Естония мисля не ни е близко "дереджето" - тази страна загубва независимостта си (присъдинена е към СССР) при, и следствие на инвазията на Съветската Армия..

това ми харесва, ха-ха-ха http://edition.cnn.com/video/data/2.0/video/world/2011/06/21/bpr.bulgaria.soviet.monument.cnn.html

Аз лично не ща да се сравнявам с братята руси Малко са "дивички" Soviet military MONUMENT in Austria http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=bAR&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=np&biw=1024&bih=636&q=Soviet+military+MONUMENT+in+Austria&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&oq=Soviet+military+MONUMENT+in+Austria&aq=f&aqi=&aql=undefined&gs_sm=s&gs_upl=381429l381429l1l1l1l0l0l0l0l238l238l2-1l1 http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=bAR&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=np&biw=1024&bih=636&q=Soviet+military+MONUMENT+in+Germany&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&oq=Soviet+military+MONUMENT+in+Germany&aq=f&aqi=&aql=undefined&gs_sm=s&gs_upl=18540l21483l0l7l7l0l6l0l0l163l163l0.1l1 Soviet military MONUMENT in Germany http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=Tpl&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=np&biw=1024&bih=636&q=Soviet+military+MONUMENT+in+Germany&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&oq=Soviet+military+MONUMENT+in+Germany&aq=f&aqi=&aql=undefined&gs_sm=s&gs_upl=499877l501278l0l7l7l0l6l0l0l123l123l0.1l1 http://www.war-memorial.net/Soviet-War-Memorial-in-Berlin-%28Tiergarten%29-1.36 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE%D0%B8%D0%BD-%D0%BE%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8C_%28%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%29 Реставрация Осенью 2003 года скульптура воина была разобрана и отправлена на реставрацию. 2 мая 2004 года отреставрированная скульптура вернулась на своё прежнее место.

Напротив, ние сме сред воювалите с Германия! Но пак поради съображения на СССР и новата власт, не само че не се оплакваме, ами и македонизираме Пирин!!! напротив, ненапротив, но ние не стоим от страната на победителите на масата на преговорите; Стоим от страната на загубилите. А българите преди да бъдат наричани фашсити, са денационализирани за да бъдат направени южни сърби. Виж как се посрещат българските войски в Македония, виж как се посреща българския цар в Скопие (бях дал спомените на един български археолог и историк в една друга тема)..Ако отвориш смомените на църношанов и други автори от Македонски корени (от макекедония) ще видиш че Македония и преди 1941 година е българска (по дух). След това тези хора стават македонци, само и само да не са сърби (защото не могат да станат българи - те са преследвани от сръбските комунисти и македонските им протежета, и поради антибългарския реваншизъм /такъв съществува, защото ние сме "били" сърбите през войната, и сме "фашисти" и "окупатори"- демек/ Забравяш предходния войната период. Така, че голямо значение няма това, с кого сме били. Да не говорим, че е можело да бъдем премазани тотално. Преходния период е едно, друго е за ръкопляскаш и да приемаш с абсолютно мнозиство за война със целия останал цивилизован свят.. Всеки, които не е идиот би следвало да си гледа гледа интереса без знание с кого е бил.. К'во значи "премазани тотално"? Какво щеще да се случи в случай на "въоръжен нетралитет" т.е. при необявяване на война на великите сили? През март 1941 г.: 1/ СССР и Германия са в съюз. 2/ Югославия е на косъм от Тристранния пакт; 3/ Румъния е с немците. 4/ Немците идат. 5/ България има да взима територии от Гърция и Сърбия и просто няма начин да воюва с Германия, за да ги пази за последните две изключително долнопробно постъпващи дори по политическите критерии страни.. Какво се очаква от България? Каквото направиха други хора и народи, по-умни от нас: Неутралитет, последван от хитлеристка окупация.. А разделянето после след войната няма нищо общо с това кой с кого е бил. Съображенията са съвсем други. Ето една Румъния - 600 000 човека загиват във война със СССР, а получава Трансилвания и става една от най-големите държави в Източна Европа. Има огромно значение кой срещу кого е воювал; Унгария трябваше да бъде наказана, поради което Румъния взе Трансилвания.. Ако бяхме изпратили войски на Източния фронт, то днешна България щеще да е с територия от не по-голяма от 80 000 квадратни километра.. България не воюва, но за сметка на това получава насилствена македонизация чак до Родопите. В България нямаше прозападна опозиция по време на войната; Страната не беше прозападно ориентирана; България седна на масата на преговорите на загубилита страна. Не знаем как би се развил македонския въпрос и изобщо съдбата на България, ако тези постановки бяха други. Ето хипотетичен вариант: на конференцията Х се ревашава в тази конфигурация (Гърция и България - бивщи противници на Райха), да бъдат в сферата на Английските интереси. Друг вариант: Чърчил решава (неговото мнение натежава) инвазията да се извърши през Балканите.. Друг варинт: прозападно настоената бивша опозиция има тежест и място в бъдещото управление (в Полша тя е избита при завладяването и ликвидирането на Полша от СССР и Германия през 1939 година) Друг вариант: Югославия , ставайки част от тристранния пакт - влиза във война със Великите сили, и другите момчета След войната Югославия престава да съществува. Македония става свободна страна (свободна от Югославия) "народнодемократична" или "не" (няма значение), и се сближава с България - нещо естествено. Друг вариант - създава се славянска федерация от страни с българско участие (вкл Софийска България), в която на македонските българи се признава правотото им да са българи, да се самоопределят (хипотетчен случай, при който българите сме от "добрите", а не "сме фашисти и окупатори"). Има различни мнения, но да, ако гледаме епохата, и контекста и мотивите на построяване, то би могло да се каже и така.. Това е така, но тук не са важни мотивите на тоя който го строил..Войнишките паметници, в никоя цивилизована страна не се разрушват (знаеш го, предполагам)..Как искаме да ни приемат като цивилизовани хора, ако го направим? /Нямам против този паметник да излезе от списъка на войнишите паметници, тогава бих дискутирал по въпросите защо, какво и как../

Реч на Сталин по време на парада в обкръжена Москва (със субтитри на английски език) http://krizata.blog.bg/video/2011/02/13/rech-na-stalin-po-vreme-na-parada-v-obkryjena-moskva.685688

Точно за това говоря и пиша през цялото време.. Трябвало да мине известно време след като русите са били нападнати, за да се мотивират и се "научат" да побеждават.