nik1

Не е "най-читавото" "нещо" да се нацвъкат ядрени електроцентрали и реактори върху "стика" между тихоокеанската и североамериканската тектонични плочи..

Извинявай, ама ако има хора, които трябва да си пият редовно хапчетата, това са балкарските активисти по форумите и блоговете...Не знам ти защо им се връзваш, след като езикът на балкарците няма нищо общо с този на чувашите (наследници на савирите)..Балкарсkия език е кипчашки, и произхожда от този на "половците" (куманите) в Източна Европа (в него има и влияния от езика на татаро-монголите - вижте изледването на Eva Csáki)

"Бог" Чак пък шумерско-акадска заемка? От Шумер до Сибир/Монголия/Манджурия/Тихоокеанското крайбрежие (?) е доста далечко.. По-скоро монголския и тюркския "бог" е заемка от китайския език (čen-li - "бог").. Може и да излезе австронезийска заемка.. Древните японци най-вероятно имат и австронезийски клон, компонент..(това не е според мен).. Допускам че тази на Тихия океан и тихоокеанското крайбрежие е обитавана някога от австронезийскоезични..

На страница 20-та, е началото на раздела, отнасящ се за Чернобил /"Чернобил , десет години по-късно"/ Bulletin of the Atomic Scientists http://books.google.bg/books?id=xAwAAAAAMBAJ&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false Ето и броят на списанието от 1986 година , посветен на Чернобилската катастрофа (вижте колко часа показва часовника на Bulletin-а) http://books.google.bg/books?id=ngYAAAAAMBAJ&pg=PA1&as_pt=MAGAZINES&source=gbs_toc&cad=2#v=onepage&q&f=false

ТОДОР БАЛКАНСКИ "МОНГОЛСКИ езикови следи в родопската топонимия. // С ъ п о с т а в и т. е з и к о з н., 1985, № 2, с. 41-44./"

Тук уроците не помагат.. Мога да сетя какво ни чака с южнокорейските, и особено с китайските ядрени централи.. Евала на германците, ама не знам какво очакват: в родовите и неравновластни култури си е баш така - "мръсни патренки", лъжи и "тайни", корупция и клановост, пренебрежение към човешкия живот (когато е на непознати, т.е. на хора извън "кръга" или "рода"), неспазване на правилата (достигащо до цинизъм!).

В града е имало власи, което не е като да е "нямало".. (вижте "Историята" на Никита Хониат).

Ето един добър анализ. В анализа е даден възможен "отговор" и на "шумен-ловешкото" несъотвествие (в растоянието между двата града). "В.Томашек, проанализировавший дорожник из 4-й секции VI климата, обратил внимание на то, что описание пути вдоль побережья, которое ал-Идриси намеревался довести до г. Мириса в устье Дуная, вместо Мириса заканчивается на г. Армукастру, расположенном, согласно ал-Идриси, в трех милях от Дуная. Поэтому исследователь предположил, что Мирис и Армукастру являются двумя разными названиями одного и того же места, а именно хорошо известного по античным источникам (Плиний Старший, Прокопий и др.) Алмириса (********) на северо-западном берегу оз. Разельм, который В.Томашек отождествил с современным с. Енисала 174. Таким образом, по мнению В.Томашека, ал-Идриси привел античную и современную ему формы топонима 175. Предположение В.Томашека было без существенных оговорок принято Б.Недковым 176. Основные возражения, выдвинутые против точки зрения В.Томашека, сводились к тому, что Енисала непомерно далеко от Варны, расстояние между которой и Армукастру, согласно ал-Идриси, составляет всего 25 миль. Румынский географ К.Брэтеску поэтому локализовал Армукастру в Констанце 177, а болгарский ученый А.Кузев предложил отождествить его с Карбоной, отстоящей от Варны на 20 миль 178. К.Чиходару выразил сомнение в том, что оба топонима относятся к одному и тому же городу, и название Армукастру, считая его такой же древней формой, как и Мирис, возводил к городу Аргамо (*********), упоминаемому Прокопием и расположенному в районе оз. Разельм 179. Как видно, основной прием, применяемый при локализации географических названий, сводится к нахождению точки на карте, наиболее точно отвечающей если не всем, то тем или иным данным источника. При этом не учитывается, что неизбежная фрагментарность географических представлений ал-Идриси о Северо-Западном Причерноморье накладывается на неполноту наших знаний об исторической географии этого региона, вследствие чего вероятность точной локализации города становится более или менее случайной. Поэтому, на наш взгляд, прежде чем связывать сообщение источника с какой-то определенной точкой на карте, следует попытаться очертить регион, к которому может в принципе относиться данное известие о населенном пункте. Что касается Мириса и Армукастру, то наиболее вероятным районом их местонахождения является Нижний Дунай. Во-первых, ал- 154 Идриси говорит, что Мирис расположен в устье Дуная, а Армукастру - трех милях от него. Во-вторых, в дорожнике расстояния до Армукастру даны в милях, что обычно для сухопутного маршрута, а после него - в днях морского плавания. Логично предположить, что маршрут, идущий по суше, заканчивался там, где начиналась дунайская дельта, так как дальше гораздо удобнее было плыть по морю. Отсюда следует, что у ал-Идриси под рекой, протекающей в трех милях от Армукастру, подразумевался Георгиевский рукав дельты Дуная 180 и оба города надо искать в районе оз.Разельм, которое во времена ал-Идриси представляло собой залив, еще не отделенный от моря косой, как сейчас 181. В свете изложенного нам кажется, что предположение В.Томашека непротиворечиво объясняет данные ал-Идриси, а все прочие мнения не столь убедительны. У В.Томашека учтены особенности города, перечисленные в описании: близость к Дунаю и к морю, наличие возвышенности неподалеку от города 182, древность города. В описании Армукастру присутствуют признаки непосредственного знакомства с ним со стороны информатора, осведомленность которого касалась не только архитектурных достоинств города, но и конъюнктуры его рынков. Несоответствие указанного в источнике и реального расстояния между Варной и Армукастру можно объяснить лишь пропуском части дорожника, в целом отличающегося точностью для всего западного побережья Черного моря. Расстояние в 25 миль, скорее всего, было указано механически, так как это обычное расстояние между большинством предыдущих стоянок, упоминаемых в рассматриваемом дорожнике. Локализация Мириса - Армукастру в Енисала соответствует другим данным дорожника, которые относятся к стоянкам, расположенным к северу от дельты: от оз. Разельм до устья Днестра как раз два дня плавания, о которых говорится в источнике 183."

http://www.youtube.com/watch?v=M5b8k0rSGtg http://www.youtube.com/watch?v=NjGabNI2LEU&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=dbQjQfgrRDU&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=lVXwtpQ8h8w&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=plqtuOieDoE&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=xKRfC_6hizo&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=Jqywr_a4ufo&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=lk6UF23NQuY&feature=related

Правилният въпрос, според мен, е "Бил ли приеман Роман като "цар" от Самуил (по някакви причини), след бягството на Роман от Византия".. Отговорът за мен е "да".. Следващия въпрос изглежда е: "Кога Самуил е спрял да приема Роман за" цар", и се е обявил за такъв (ако се е обявил! за цар)"? Не знам какъв е отговора , и мисля че само "бог знае"..

"Масийунус" при Идриси, с най-голяма вероятност отговаря на днешен Шумен (вижте коментарите и доводите на КОНОВАЛОВА), следователно грешката в тази част от текста, е в посоченото разстояние от 75 километра (и ако "Ловеч" е Ловеч!) -- Да, в карта има неточности.

Мисля предствате за това какво е "селкостопанска Сицилия" и за това какво е "селскостопанска България", са погрешни.. Сицилия е хълмиста страна, с малки и раздробени обработваеми площи.. http://www.pbase.com/bauer/sicily_landscape -- Грешите.. Не правя сравнения на градовете на България, с тези на Сицилия; Разглеждам градовете на България в "българския контекст"- а той е, че българските градове , главно по-малките и средните по големина, т.е. българските градове в болшинството си - са предимно аграрни градове (заб: във времената преди съвренната "българска индустриалната революция")

Първо: нямам нищо против забележката за Шумен, което го изразих по-горе - като казах "къде могат да се видят коментарите за Шумен" Второ: (отговарям на въпроса ти "как сме сигурни градът е Шумен, наистина" ): обясних къде могат да се видят коментарите за Шумен. /И е ясно че този който ги прочете може да добие за себе си сигурност в едната или другата посока) Трето: очаквам да си коректен по-нататаък към мен, и в дискусията с мен, (и естесвено да не остана само с "очакванията" си), защото ясно съм изразил обратното на това, което се опитваш да ми вмениш сега в дискусията (вменявам ми "игнориране на забележкатата на Стоедин за Шумен") Четвърто: обяснявам отново за теб (и очаквам да си коректен след това обяснение!) Възраженията и/или въпросите ми бяха з атова дали а) изворът, като съдържащ грешки, следва да се отхвърли според Стоедин б) това което според Стоедин е "шаблон"(негативен, неинфорамативен, според него) е наистина такова..

Благодарности и от мен!

Някой някъде е сбъркал..Не знам дали наистина те интересува кой е сбъркал, и дали ме питаш това? Случаят с Шумен е разискван подробно от Коновалова И. Г. във "ВОСТОЧНАЯЕВРОПА в сочинении ал-Идриси"! -- Е, и? Ти какво предлагаш, да отхвърлим източника ли, или какво, ако не можем да му се доверим напълно? -- ..Нима очакваш че в средновековна България е трябвало да има: 1) пустини, полупустини, и камънаци? 2) запустели ниви? Нашите градове (и не само нашите и изобщо балканските, на юг от дунава), са описани при сравнение с арабските и сицилианските села и градове! Болшинството от нашите градове обективно са били "4/5" или "3/4 аграрни", до към втората половина, края на 19 век! -- Питаш дали подобни описания не са улеснили турската инвазия.. За човек, които е решил да търси кусурите и вината в другите , най-лесно смятам, е да отговори с "да"

Не разбрах какво пишеш и какво пропонираш в по-горното си съобщение - написал си 1), 2), 3), но не си уточнил, че 1), 2), и 3) са в последователност и са свързани. Аз приех че изброяваш 3 "варианта", и доста се чудих досега, какво имаш предвид. Сега, след като вече разбирам какво имаш предвид (мисля че разбирам), ще кажа че отговорът ти ме удовлетворява..

PS Въпросът с откритията "стои" по аналогичен начин (като с изобрететията и иновациите) - за двата типа култури. "За да откриеш нещо, трябва да минеш през полето" - американска поговорка! Америка е "спокойна култура", с ниска стойност на измерението "тревожност"/или "избягване на несигурността"- по Хофстеде/.. Недопустимо (немислимо) обаче и дори забрането! е "излизането извън коловозите" и "ходенето по тревата", "ходенето през полето", "неспазването на правилата" при тревожните южноевропейци, източноевропейци, средноевропейци (германци, австрийци, французи), североафриканци, анатолци и бликоизточни хора (култури) - т.е за целия човешки материал на т.н. Римска империя.. Примери за открития - бол.. В това число съществуват значими открития, направени заради небрежност на изследователите (англичани, американци, китайци - на хора от спокойни култури), които небрежности обче са немислими за немците (т.е за хората от тревожните култури, спазващи правилата и ходещи само в коловозите) Ето ти два примера за значими открития (за които на момента се досещам) извършени поради чиста "небрежност" при изследванията, и изледователите: - Пеницилин.. - т.н. "Фулерени"- това е третата алотропна форма на въглерода (с Нобелова награда през 1998 г за откривателя си); Цялата им история започва с това (поне според слуховтете), че небрежен изследовател не е вакуумирал камерата на инсталацията,в която се изпарява физически, по дъгов начин, въглерод..

"Скорость гравитации можно определить по скорости передачи влияния гравитационного поля на результаты каких-либо измерений. Этот путь был использован в высокоточных экспериментах по измерению времени задержки прохождения света и радиосигналов в гравитационном поле такого движущегося массивного тела, как Юпитер. Так, описан эксперимент, в котором излучение от далёкого квазара QSO J0842+1835 проходило вблизи поверхности Юпитера[3]. Вследствие периодического движения Юпитера по орбите вокруг Солнца со средней скоростью 13,1 км/с, в точках отсчёта солнечной системы происходит периодическое изменение гравитационного поля. Изменение метрики (как за счёт изменения местоположения планеты, так и за счёт скорости её движения) происходит с опозданием, связанным с ограниченной скоростью гравитации. Учёт данного запаздывания при анализе эксперимента даёт скорость гравитации, близкую по величине к скорости света, с точностью порядка 20 %. Полученный результат требует независимого подтверждения, так как не все физики-релятивисты согласны с интерпретацией эксперимента[4]. Другой способ измерения скорости гравитации вытекает из измерений скорости прецессии гироскопа в гравитационном поле. В ОТО скорость прецессии гироскопа имеет вид[5] Определение прецессии гироскопа вблизи полюса Земли в 2004—2005 гг. было одной из задач спутника Gravity Probe B. В связи с низкой точностью результатов, полученных на Gravity Probe B, планируются новые подобные эксперименты. Третий ожидаемый способ измерения скорости гравитации связан с фиксацией гравитационных волн от далёких звёздных источников одновременно со световым сигналом. Это позволит сравнить скорость гравитации со скоростью света. ------------ Ссылки [3]Fomalont E.B., Kopeikin S.M. The Measurement of the Light Deflection from Jupiter: Experimental Results (2003), Astrophys. J., 598, 704. (astro-ph/0302294) [4]Oбзор на сайте университета Сэйнт Луис. (англ.) [5]Yi Mao , Max Tegmark, Alan Guth, Serkan Cabi Constraining Torsion with Gravity Probe B. arXiv:gr-qc/0608121v45, Phys. Rev. D. 76, 104029, 2007." Взето от http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C_%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8

В стария форум на abv.bg ("архив"!) двама потребители, физици бяха разработили математически модел на "покривалото"..

Какъв материал? Колко материал? Кога след поставянето (на колко материал) масата му ще премине границата на Чандрасекар? Това не е възможно.. За разлика от по-масивните звезди като Сириус и Бетелгейзе, Слънцето не може да преобразува значителни количества въглерод в по-тежки елементи и поради тази причина бялото джудже ще бъде съставено предимно от въглерод. Не е вярно.. Слънцето няма да се взриви.. В края на "живота" си слънцето ще колабира (по-точно: след като изгори хелия в обвивката си!) до незапалена въглеродна звезда!!

http://elar.usu.ru/bitstream/1234.56789/2203/1/adsv-10-12.pdf ---- http://www.tangra-bg.org/index.php?option=com_flippingbook&view=book&id=27%3A--2008&catid=3%3A2010-09-30-11-46-58&Itemid=107&lang=bg стр 10 „От Баска до град Афли [крепост до с. Горно Александрово, Сливенско] има половин ден път. Град Афли е в равнина. Той е хубав град, благословен кът, с широк обхват, с непрекъснато следващи обработени полета, с много местности и райони. В него има течащи води, от северната му страна – високи планини, отвъд които тече Дану [Дунав]. В този град има занаяти и изкусни занаятчии. Там се изработват от желязо всякакви рядкости.” Из съчинението на Ал-Идриси „Развлечение на копнеещия да преброди страните” (Нузхат ал-муштак фи-хтирак ал-афак) от 1153 г. стр.6 КАРТА НА ИЗТОЧНАТА ПОЛОВИНА НА „ЗЕМЯТА НА БЪЛГАРИТЕ“ (АРД БУРДЖАН) В СЪЧИНЕНИЕТО НА АЛ-ИДРИСИ „КНИГА ЗА РАЗВЛЕЧЕНИЕ НА КОПНЕЕЩИЯ ДА ПРЕБРОДИ СТРАНИТЕ“ (1153) „Бурджаните [Българите] са огромен, могъщ и войнствен народ, който е подчинил всички съседни народи. Един български конник може да излезе на глава на 100 или 200 конници от неверните. В наше време жителите на Констатинопол без неговите укрепления не биха могли да се защитят от тях.” Из „Златни ливади и източниците на бисери“ от ал-Масуди, Х в. Картата е от преписа на това съчинение, съхраняван във Френската национална библиотека – Париж от 1556 г. Арабският географ Абу Абдаллах Мухамед ибн Мухамед ал-Идриси е роден през 1100 г. Образованието си е получил в Кордова (Испания), културно средище в западната част на арабския халифат. Информацията за българските земи, която се съдържа в географското съчинение и картите на ал-Идриси е не само уникална, но и най-значимата и подробната. В нея фигурират имената на най-важните български селища в Мизия, Тракия и Македония. В приложената тук карта са посочени арабското географско наименование на българската земя – Ард Бурджан и имената на български селища. ОПИСАНИЕ НА ГРАДОВЕ И КРЕПОСТИ I. Градове и крепости в западните български земи „Излизаш от Дурас [Драч в Албания], който е разположен на Венецианското [Адриатическото] море и по сухоземния път с посока за Константиния [Цариград] минаваш през Батарла [Петреля в Албания]. Между тях има два дни път. Град Батарла е селище на една планина. Между Батарла и Ахрида [Охрид] има четири дни път. Ахрида е великолепен град с многобройни сгради и обширна търговия. Той е разположен върху една красива планина. Близо до него има голямо езеро, в което рибата се лови с лодки. Това езеро е откъм южната страна на града. Обиколката на езерото е три дни път. Покрай езерото има няколко селища. Между споменатия Ахрида и град Булугу [Полог в Македония] има два дни път. Булугу е хубав и е на една голяма планина. Между него и Ускуфия [Скопие] на североизток има един ден път. Ускуфия е голям град с непрекъснато следващи обработени полета с изобилие на лозя и зърнени култури…“ * * * „От Маласува [Малeшево в Македония] до град Джармания [Сапарева баня] има три дни път. Последният е един великолепен град в низина с много лозя и насаждения и изобилни природни богатства. А от Джармания до град Истибуни [Ихтиман] има един ден път. Между град Истибуни и Атралиса [София] има един ден път. Атралиса е град в низина с многолюдни квартали и многобройни сгради, с непрекъснато следващи обработени полета и овощни градини…“ * * * „Един от градовете на Макадуния [Македония] е Нису. Той е великолепен град, превъзходен край. В него има много месо, риба, мед и мляко, чиито цени винаги са ниски. Има и много овошки. Разположен е на брега на реката Мурафа [Морава], която извира от сръбските планини. Там има на реката голям и хубав мост, по който се минава на влизане и излизане от града. От град Нису до град Атруби на изток има 40 мили. Атруби е на една малка река, която идва от сръбските планини, минава покрай Атруби от източната му страна и продължава докато се влее в реката Мурафа, образувайки една обща река. После тази река продължава по-нататък, докато се влее в реката Дану [Дунав] близо до град Афранисуфа [Браничево]. По тази река [Морава] има воденици, градини и лозя. От град Атруби до град Атралиса, споменат по-горе в пети климат, има 40 мили. Атралиса, както вече говорихме за нея в пети климат, е един великолепен град. От Атралиса до град Истибуни има един ден път. Той е също великолепен град.“ II. Градове и крепости в източните български земи „А от град Атруби в източна посока с малко отклонение на север до град Бануи [Вършец] има 90 мили. Бануи е добре населен град с малка площ и е върху висока планина. А от Бануи до град Луфиса [Ловеч] има 6 прехода [90 км]. Луфиса се намира североизточно от Бануи…. Град Луфиса е върху една планина. От град Луфиса в североизточна посока до град Масийунус [Шумен] има 5 прехода [75 км]. Последният е голям, многолюден град, основан в старо време. Също така от град Луфиса до град Бидуни [Видин] има пет прехода [75 км]. Бидуни е голям град, намиращ се северозападно от Луфиса на споменатата река Дану.“ * * * „От град Аймидия [Мидия в Турция] до град Агатубулис [Ахтопол] има 25 мили. От последния до Басилику [Царево] на брега на морето има 25 мили. От Басилику до град Сузубули [Созопол] на морето има 25 мили. Също така от последния до град Ахилу [Анхиало – Поморие] има 25 мили. Между тях се намира морски залив, чиято ширина е 12 мили, а дължината на този залив е 20 мили. От Ахилу до град Аймен [Емона] на морето има 25 мили. От Аймен до Барнас [Варна] има 50 мили. Барнас е близо до морето, както вече го представихме. От Барнас до град Армукастру [Енисала в Румъния] има 25 мили. А сега да се върнем назад и да кажем: От град Афранисуфа [Браничево в Сърбия], слизайки до реката Дану [Дунав] надолу, до град Нукастру [Кладово в Сърбия] има два дни и половина път. Град Нукастру е на брега на реката Дану, която стига до него откъм юг, и близо до града се намира устието на река Мурафа [Морава]. Той е хубав и евтин град с обработени местности, много лозя и дървета. От него, като се слиза надолу по реката, до град Бидуни [Видин], който е разположен близо до споменатата река, има един ден и половина ускорен път. Също така от град Бидуни до град Субест Кастру [Свищов] на изток има един ден и половина път. Последният е хубав, многолюден и цветущ град край реката. От него до град Диристра [Силистра] на изток има един ден и половина път. Това е град с обширни местности, с многолюдни пазари, с изобилие на препитание, с великолепни постройки и съвършени жилища. От Диристра през степта до град Барасклафиса [Преславец] на изток има четири дни път. Последният град е разположен на една река, близо до Хафуза [Дунавската делта]. От Барасклафиса до град Дисина [Вичина] на изток има четири дни път. Дисина е един цветущ град с обширни местности, с много обработени полета и земеделски култури. В него има всякакви видове зърнени храни, чиито цени са ниски. От Дисина до град Армукастру [Енисала] на юг има два дни път. Армукастру е много стар град, с високи постройки, с широки сводести покриви, величествен по размери и евтин по отношение на цените. Той се намира в подножието на една прекрасна планина, която се надвисва над морето. От Армукастру до град Барнас [Варна] на морето, който вече споменахме, има един ден път…“ * * * „От град Субест Кастру [Свищов] до град Агризинус [Разград] има 70 мили, или два дни път. От град Агризинус в източна посока до град Масийунус [Шумен] има 40 мили, или един ден път. Масийунус е многолюден град. В него има една кантора за Русия. Той е цветущ град. Има многолюдни пазари и изобилни природни богатства. Разположен е на една планина. Между нея и Динибули [Диния=Смядово] има един ден път. Динибули е малък многолюден град в една низина. Той има лозя и добре обработено поле. От Динибули до град Фирамнийак [Времняк – Риш] на изток има половин ден път. Това селище е в низина, близо до една малка планина. То има много дървета и насаждения, непрекъснати ниви и обработени полета. От Фирамнийак до град Алмас [крепостта край с. Лозарево, Карнобатско] на изток има половин ден път. И този е малък цветущ град, с много овошки и добитък, с просторни обработени полета и обширни местности. От него до град Ракнуи [Карнобат] има половин ден път. Това селище е близо до една планина. От него до град Бастарнас [крепостта край с. Екзарх Антимово, Карнобатско] има половин ден път. Последният е хубав град с изобилни води, с цветущи дворове с прилични размери. От него до град Русукастру на изток има половин ден път. И този град има подобаващи размери, добре населени квартали, много добитък, ниски цени, разположен е в равнина. От Русукастру до град Мигали Терме [Бургаски бани] има половин ден път. Мигали Терме е малък град с хубави местности, широки квартали, с много насаждения и зеленчуци. Той има стени и пазари; има добитък и средства за препитание. От него до град Айту Кастру [Айтос] в източна посока има половин ден път. Последният град е на хубаво място и е силна крепост. В него има пазари и търговски дюкяни. Той е стоварище на внос и износ. Има лозя и зърнени храни….“ ----- ----- Откъси от "Нузхат ал-муштак фи-хтирак ал-афак" секция 6-4 секция 6-5 ---- ---- ВОСТОЧНАЯ ЕВРОПА в сочинении ал-Идриси РОССИЙСКАЯ АКАДЕМИЯ НАУК Институт российской истории И.Г.КОНОВАЛОВА

Дори и да се приеме допускането че Роман изобщо не е "бил" или "станал цар", то остава фактът че в изворите няма "чатлак" за това, че Самуил е бил коронясан и богопомазан по време на пребиваването на Роман и Борис II в Констатинопол.. Ако приема първото допускане (за дискусията), то за мен по-вероятния и логичен "разказ", който следа е: "България е била в "безцарстие" по време на пребиваването на Роман и Борис II в Констатинопол"..(забележка: била е в "безцарствие" до момента на бягството на Роман и завръшането му в България!)..

Девня в изложението на Павел Джорджич от 1595 година Арнауткьой (Староселец) в дневниците на Киндсперг Девня (Арнауд-и Девне) в регистър за джизие от 1691година Девня върху карта на Гийом Делил от 1742 година Devna (Девня) върху географска карта от 1827 година Още за битката при Ески Арнаутлар (Староселец) Девня през Руско-турската война от 1828-1829 година Из писмата на капитан Хемънд от времето на Кримската война Песен на английският лагер при Девня от времето на Кримската война Английската армия в България по време на Кримската война в писмата на генерал Дениъл Лейсънс (май - септември 1854 година) Подполковник Стивънс за 88-ми пехотен полк в България по време на Кримската война (май - септември 1854 година) Капитан Коноли за английските инженерно-сапьорни части в България по време на Кримската война (май - септември 1854 година) Oмер паша в английския лагер при Девня Железницата Девня - Добрич Девня - септември 1944 година Миналото на село Девня, Провадийско Варненските църкви по време на Руско-турската война от 1828-1829 година в записките на Павел Должиков Луи Оливие за първите френски туристи във Варна, Гебедже и Река Девня ---- Аварията в завода за хлор и ПВЦ на 1 ноември 1986 година Взрив разруши завода през 1986 г. Мощна експлозия унищожи производството на завода за поливинилхлорид на 1 ноември 1986 г. От взрива загинаха 20 души, а ударната вълна се усети като леко земетресение във Варна. Освен експлозията през 1986 г. заради високо съдържание на водород е имало още два по-малки взрива, сочат данни, изнесени от КНСБ в завода.

http://bnt.bg/bg/news/view/38207/flameCandle70x80px.swf Пробив на хвостохранилище става причина за една от най-големите трагедии в най-новата история на България. На 1 май 1966 година дигата на хвостохранилището на мина „Плакалница" във Врачанския балкан се къса и село Згориград и крайните квартали на Враца са залети от 450 хиляди кубични метра кал и вода. Официално тогава се оповестява за 107 загинали, по-късно става ясно, че жертвите на наводнението, както го наричат местните хора, са над 500, ранените 2000, разрушени са над 150 къщи. В този ден Цветана Кръстева от село Згориград остава кръгъл сирак, мътните води отнесли майка й, баща й, брат й, баба и дядо. Цеца Кръстева, с. Згориград: - Това е нещо, което няма да се забрави, не само от моето поколение и не само от хората, които са засегнати като мен. Починаха много хора, лошо е, че се случи точно на празник, а управата на мината не искаше да оповести за това, че имаше проблеми с хвостохранилището. Всичко се пазеше в тайна. По време на наводнението загубих цялото си семейство, по-скоро си спомням суматохата, скръбта на хората, ходенето по гробища. Подобна трагедия се случва през 1985 година в италианския град Тезеро. Едва преди две години там научават за съдбата на село Згориград и двете селища се побратимяват. Цеца Кръстева, с. Згориград: - Когато идваха на гости хората от Тезеро, много съжаляваха, че не са знаели за случилото се при нас, иначе биха се поучили, но тогава не се даваше гласност. Сега за трегедията в миньорското село напомня само белокаменният ангел върху паметника на загиналите. Пред който винаги има букет свежи цветя.

Така е.. Името е разпространено като малко (първо) женско име.. За подобно мъжко име при славяните и румънците не намерих данни.. Името изглежда е разпространено и като фамилно, при източните славяни, и при румънците, и при други народи (вероятно - при хората с такива корени).. Constantin Frosin (Rom) Sorin Frosin (Rom) Simona Frosin (?) Alexey FROSIN (Ru) Marian Frosin (DE)