nik1

Този китайски автор се е поувлякъл.. Разпадът на алтайското езиково семейство се е извършил много преди да е познато желязото и другите метали, и в този смисъл не може да се говори за общ алтайски произход на думата и корена. Във всички древни култури ковачите са имали висок статус и са смятани за магьосници, а железните оръжия са имали божествен характер и са били одухотворявани . Такива мотиви, едни и същи, се откриват из цяла Евразия - от Япония до Британия, смятам погрешно приемани за "индоевроипейски", "алано-сарматски", "алтайски"..(мението ми е еволюирало, защото преди и аз смятах че мотивите са специфични за някои народ или етнос) --- Думата "таркан" вероятно е с китайски произход, каквито са голямата част от думите със значения на "адмистратор", "управител" в тюрския език..

Думата таркан/тархан (смятам че вероятно се касае за две различни по значение думи) може да е проникнала в Близкия Изток (в Ирак също има много населени места с и имена Таркан, познато е и като човешко име) и на Индийския субконтинент, посредством езика на монголо-татарите (който е бил тюркски с монголски субстрат), завоеватели на Близкия изток, Средна Азия,и Индия[1] ; Също така е възможно тази дума да е навлезнала в езиците от Близкия изток по време на османотурската доминация - директно от турския език. [1]Що се отнася до т.н Tarkhan (или Lohar) в Индия, тези хора са занаятчиите - ковачи и дърводелци; В този случай мисля имаме директно навлизане и отнасяне на собствена дума от някой алтайски език със значение "човек работещ с желязо"(Loha значи желязо в Санскрит), "ковач", "занаятчия" (вероятно алтайската дума за е била дархан?), която погрешно и корумпирано (или не толкова) е била възприета в туземния език като "тархан", и съответно името Tarkhan е прието за име на хората от тази каста.. -- В българския език имаме имена "Господин", "Баника", "Банчо" (от "Бан"- управител), не виждам нещо толкова извънредно или необичайно в това името Тархан/Таркан със смисъл на "благородник", "господар" да се е използвало в езиците от Близкия изток. -- Аз лично приемам версията на Николай Баскаков, който цитира Ramstedt, за по-вероятна от тази на китайския автор, който беше цитиран в първите съобщения (Но това е само мое виждане)

Възможен е китайски произход на титлата: тюрк. tarxan 'звание, освобождающее носителя от налогов' < кит. t'ât /37/ 'благородный, знаток' (Ramstedt, 1951, 63)(+ кит. kuan "администратор, управител, официално лице").. В случая вместо "х", имаме "к", което позволява да се допусне, че думата при прабългарите може да не е проникнала от древния общотюрски език, а от монголския език (например), или е заета/навлезнала директно от китайския език. Аналогии: аваро-прабългарското "кавкан", според разпространеното виждане е дума със сино-корейски произход, "kap-kuan", и се превежда като "първи управител", т.е "премиер". Българските кавкани почти доказано имат статуса и функциите на най-висшите администратори (на премиери ) в българската държава.

Същесвува ли пряка етимологическа връзка между немските "Boor", "Bohre", "bohren" и скандинавските "Orkan", "Orkaan"? Испанската дума "huracan", от която се смята популярно че произхожда думата "Hurricane" - германизъм ли е? Ако испанската думата "huracan" е германизъм, то вероятно има вандалски,или готски, или франски, или пък нидерладски произход? Що се касае до славянското "буря" ( нем. <"Boor", вижте също "Bohre", "bohren") то очевидно думата има има връзка с античната дума "Бореа" (бог на северния вятър, със вторично значение Север) ---- В тази връзка възниква въпросът: случайно ли е съвпадението между славянската (немската) "буря", и и тюрк.: куман. burau, татар. borau от *bur(a)-, татар. bora ‘вертеть, крутить’? За рускоезичния човек има почти неразривна връзка между буря" (слав.) и "буран" (< тюрк., ср. татар. buran id., далее к п.-монг. boraγan), към които не без фонетически трудности, но естествено се "връзва" и пурга (< приб.-фин., ср. фин. purku ‘метель, вьюга, пурга’). Контаминацията продължава и извън пределите на руската езикова территория: «Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков» обединява в една статия эвенк. бурга ‘пурга, вьюга’ (вероятно, исконна дума, свързвана с п.-монг. boraγan) и пурга id. (почти сигурно < рус. < приб.-фин.) Подобен феномен съществува и в българския език: думата "бургия" (дума с османотурски произход) със значение "свредло" се сходжа с германската дума "Bohre", "bohren". Възниква въпросът дали коренът на тази дума не е общ за тези съвременни евразийски езици и дали не е принадлежал на някой "субстратен" евразийски палеоезик (ако приемем че съвпаденията не са случайни)? ----- По материали от Хелимский "ТРАНСЕВРАЗИЙСКИЕ АСПЕКТЫ РУССКОЙ ЭТИМОЛОГИИ"

За първи път слущам че името Името "тунгус" произхожда от името на държавата на народа Хан.. Може ли повече информация? Според това което съм чел, има няколко народни и нетолкова народни етимологии на името "тунгуси": 1) името е свързано с думата "toŋguz" (свиня), тъй като тунгусите колят ритуално свине. 2) свързано е с якутското " *toŋ uos" (мерзлый рот); 3) свързано е с китайското "дун-ху" (означава "източните варвари"). 4) според Хелимский етнонимът е възникнал в рускоезична среда, и има произход от уралски (по-точно в ненетския) език: "В действительности данный этноним (ранняя форма мн.ч. в англ. передаче: Tingussies, Tingoosi) заимствован из нен. tïŋkos/ ~ tuŋkus/ Pl." Стр 75, Е. ХЕЛИМСКИЙ (Гамбург) ТРАНСЕВРАЗИЙСКИЕ АСПЕКТЫ РУССКОЙ ЭТИМОЛОГИИ http://www.ruslang.ru/doc/rjano04.pdf

Искаш да кажеш "антитолерантност" вероятно? Тези явления отразяват нагласите в по-родовите култури, и са от една и съща страна на "монетата": Чуждите, непринадлежащи хора към рода, клана,"селото","прителския кръг", "нацията" - могат да бъдат бити и обругавани, като конктретните хора, отговорни това да не се случва, конктретно полицаи (обикновени и началници) на са загрижени за битите и обругаваните.На кои му пука за запалянковците и за това че са нечии деца или че и те са хора.(липса на загриженост се казва).. Сектите в тези култури, като "чужди" ( в слуая чужди на ортодоксалното християнство) най-често са преследвани на индивидуално равнище, а хората от сектите са бити и тормозени, само защото са "чужди" и "непознати", и освен това сектите [1] будят безпокойство и тревога.. (на биенето и обругаването му се казва "нетолерантност" и "ксенофобия" в целия "бял свят" от Европа, освен в родната Източна и Южна Европа). [1] южните култури са с "висока тревожност", такива са централноевропейските, но те са по-безродови култури (повече "безродови", отколкото "родови") и хората там не се дехуманизират. Типична илюстрация: В родовите тревожни култури - геноцидите се извършват със ужасни зверства (такива има при Арменския геноцид, извършен от турците през 1915 година, при геноцидите в Африканските страни); При безродовите тревожни култури- геноцидите се извършват без зверства, чрез възможно по-хуманно и безболезнено убиване и елиминиране (Германия в средата на 20 век, геноцида на и евреите и циганите)..

Оптимистична теория за българския народ, I част Ще започна тази тема с преглед на отношението към труда и почивката при българите, и рудиментален преглед на връзките на това отношение, с раждаемостта (доколкото смятам че "раждаемостта" е важна във всяка подобна "теория"). Във вторaта част ще продължа с въпросите на: а) религиозността при българите, б) "себезаличаването" и "гъвкавостта" (културни измерения по Минков,приети от WVS) на културата на българите. Накрая ще направя общ синтез на "оптимистичната" теория на българите, и ще цитирам и виждането на доц.Минков по този въпрос. --- И така, къде стоим на крата на "света" и на Европа като "отношение към свободно време" и "отношение към труда"? http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf Българите сме една от нациите в Европа, които най-малко държат (отдават най-малко значение) на почивката, свободното време и забавленията (фиг 5.1, фиг 5.8). Ние не държим и ценим "труда" толкова много, но при съотношение между двете нагласи, поради получващия се голям по-голям превес на първата нагласа (спямо същия за народите в Европа) , фактически сме оценени като най-работливата нация (отделящи най-много време за работа) в Европа, и една от най-работливите в света. Дирекното изследване на времето отделено за работа също ни определя като работлива нация. /Отговорите "много или малко време отделяте за работа" не са много подходящи за определянето на "работливостта" на дадена нация, защото отговорите съдържат субективна и неколичествена оценка за "много" и "малко". WVS например е приело, че "работливостта" се оценява като резултат и сравнение между броя на хората за които "трудът е важен", и броя на хората за които "почивката е важна". За мнозинството американци "трудът е важен", но също за толкова американци "почивката е важна", така че всъщност американците не са работлива нация. Образно казано - обикновеният американец (не говорим за бизнесмени, адвокати, менъджери) си тръгва от работа в 5 часа, независимо от това какво е направил и дали не е паднала бомба - и си сяда пред телевизора и почва да джкава бургери, а пък в събота и неделя почива и си спретва барбекю; Обикновеният българин (русин, украинец, литовец, латвиец,... кореец, японец, виетнамец, китаец), за когото свободното време има много малко значение - остава до късно в офиса или службата, а в съботите и неделите работи, вместо да ходи за риба, на почивка, или там каквото..Американците са световни първенци по отсъствия от работа..(забележка: защото ценят почивката и личното си време; например - най-много отсъствия от работа в САЩ има по време... на ловните сезони) Българите (и европейците) не раждаме защото: а) българите и европейците сме сравнително или преобладаващо безродови култури . В "безродовите" култури децата не са ценност от първостепенно значение. Например при нас българите - най-високопоставената ценност в скалата на ценностите, сшппоред изследванията са "парите" (такива са и при руси, украинци, литовци, латвийци, изобщо при всички източноевропейци,... и при всички източноазиати) б) българите и мнозинството европейци сме "тревожни" нации (култури), и всъщност българите предпочитаме да се "подсигурим" в някаква финансова /имотна/ или служебна (служебно израстване и утвърждаване) степен - преди да започнем да раждаме, или изобщо- преди да създадем семейство. --- Какво следва от това: Първо: Вероятна промяна на етническия баланс/съотношение, като в близко бъдеще (80-100 години)при тези тенденции не се очертава "обръщане" на етнонационалния модел. Доколкото циганите имат "родова" ("родовост" VS "безродовост") и с ниска "трежовност" култура, и в бъдеще ще имат по-висока раждаемост от тази на българите. В момента на една жена от цигански произход се падат 2.6 деца, и средната продължителност на живота на циганите е много ниска Забележка: Интеграцията на циганите е трудна, защото тя по своему прилича на или се приема за акултурация: от една страна, циганите в голяма си част проявяват силна сколнност да се изолират и разграничават от "гадже"[1] и тяхния свят и култура, което е една от основните причини за отпадането на циганските деца от училище); От друга страна - циганите от небългарските групи , които искат да се интегрират, не че само са "отхвърлени" от своите, но не са приети от българите.. [1] Заб: "гадже" са "варварите", чуждите, а "неромите" са "нехората", доколкото самоназванието "ром" означава "човек", и отразява особеността на родовите култури от "постнеолитен" тип , другите да се приемат като "различни", или дори да се "дехуманизират" символично и мисловно. В съвременния китайски език например, белите хора се наричат с думата за "нечовек", "дух".. Самоназванието "хора" ("Сан", "инуит", "дене" и други подобни) при миролюбивите и егалитарни общества на ловците-събирачи, отразява друг феномен. Тези самознавания при ловците събирачи са възникнали при сравнението на самите тях с животните и немислещите същества, и при тях дори се забелязва обратната нагласа- да се примет животните за хора, т.е да се хуманизират някои животни ("орангутан" - горски човек). Второ- очертава се "модел" в близко бъдеще, при който намаляващите по численост българи (поради намалена раждаемости и поради емиграция [1]) ще трябва да "издържат" не само голямия процент застарящото население пенсионери, но и население в трудоспособна възраст, което разчита на социални помощи. [1]Ние сме нацията в Европа, с най-голям процент на емиграцията. Продължава.

Браво.Агрументиран и изчерпателен пост... Иначе - като чета коментарите по нататък форумът "средновековна история" ми заприличва на "Средновековие" /остава сега да започнат да ни убеждават че и Господ е създал българите опреди 10 000 години/.. Както и голяма част от подфорумите във така наречения форум "наука" заприличват на същото ..Важно е какво казва Големия Брат и по Малките такива,.. важно е какво казва и мисли Партията.. (и затова много от най-ерудираните хора които съм срещал, вече и не помислят да пишат във форума) .. Иначе - ти си късметлия, защото единият от Големите Братя е тюрковъд, и не ми се мисли какво щеще да стане, ако го нямаше, това като знам акъла и нагласите на другите .. Въпросът за това каква е била икономиката (стопанството) на българите, е изследван най-задълбочено от Плетньова в "От кочевий к городам"...В нейната класификация[1], в която "трите вида" номадска икономики, разглеждани собствено от нея като етапи в прехода към земеделска икономика (култура), българите се намират във втория и в третия етап..(вижте сведението на Захари Ритор,също- сведенията на Ибн Фадлан и на арабските автори за Волжска България) --- Изводите на всички изследователи на номадите са еднозначни - "чисти" номади няма. Монголите, класически номади, също сеят жито, като постоянно сменят местата за засяване (такова земеделие е познато и при славяните). Използването на житото за храна пък е причина за опитомяването на котките./В митовете и приказките на съвремените тюркски народи от Пакса - котката е герой, участващ в "пиесите" заедно с мишката, нейния архи-враг :)/.. Що се касае до свинете и свиневъдството - то е познато в Евразия в праисторическите времена, при народи които смятаме за номади, и се възстановява от езиковите данни: по-точно при монголи и за манжчури ("тонгус" значи "свиня" на някои от тюркските езици, макар че името "тунгуси" има друг произход). Свиневъдството е проникнало в тази част от света, от Китай..(Имаме управители с имена "Свиня-господар").. [1] 1. Всё население кочует круглый год, не имея постоянных жилищ и не задерживаясь подолгу на одном месте (таборное кочевание). 2. Всё население кочует с весны до осени, а зимой возвращается на постоянные зимовища. 3. Одна часть населения кочует, другая — живет осёдло и занимается земледелием. ... ... Средневековые кочевники Юго-Восточной Европы находились на разных стадиях экономического развития. Печенеги во времена господства в южнорусских степях не знали третьей формы кочевания; у половцев она, вероятно, появилась только в XIII в. и распространилась в некоторых областях после татаро-монгольского нашествия. [5] Но история народов, создавших салтово-маяцкую культуру, даёт возможность наилучшим образом проследить трёхступенчатое развитие кочевнического хозяйства — от таборного кочевания к полуосёдлости и земледелию. От времени, когда народы Подонья и Приазовья кочевали таборным способом, сохранилось очень незначительное количество памятников: клады и случайные погребения, датирующиеся в основном VI-VII вв. С VIII в. начался переход ко второму способу кочевания. Появились постоянные знмовища, более или менее постоянные маршруты перекочёвок со стоянками, возобновлявшимися из года в год. Мы находим на берегах рек и Азовского моря остатки становищ без культурного слоя и с расплывчатыми границами — по-видимому, зимних, летних, осенних и весенних кочевий. Уже этот способ кочевания в какой-то степени предусматривал занятие земледелием. Однако земледелие не вело ещё к планомерной распашке удобных земель вокруг прибрежных поселений. Оно ограничивалось, вероятно, так называемыми кочующими полями, какие попадаются в Монголии. Монгол-кочевник сеет каждый год на новом месте — у зимовки или у весенней стоянки, — а осенью подкочёвывает к полю для уборки урожая. [6] Общая архаичность экономики и социального строя кочевников, о которой так часто упоминается в литературе, особенно выражается в постоянном переплетении древнего и нового, отсталого и прогрессивного. Три формы ведения кочевого хозяйства, установленные по этнографическим материалам, сосуществовали и в VIII-IX вв. Главным образом это относится к двум последним формам, поскольку третья является логическим завершением и следствием второй. Не только часть самих кочевников оседает на землю, но прикрепляются к одному месту и «кочующие поля». Обширные земледельческие поселения на нижнем Дону, в Восточном Крыму и Верхнем Подонье, замки н города, большие могильники около них свидетельствуют об устойчивой осёдлости обитавшего на этих землях населения. Часть придонского населения кочевала, но на зиму возвращалась в обжитые, значительно более благоустроенные, чем зимовища, земледельческие посёлки с утеплёнными домами (полуземлянками или глинобитными мазанками). Все же, судя по синхронности большинства кочевий и постоянных поселений Подонья, мы вполне можем предполагать, что кое-где в степных районах существовала ещё и вторая форма кочевания — с зимовищами, забрасываемыми па семь-восемь месяцев в году. Культурный слой на этих памятниках почти не откладывался, и их удается обнаружить только по редким обломкам керамики на распаханной поверхности. Естественно, что новый способ ведения хозяйства вызвал изменения в культуре и общественных отношениях.

Със сигурност руските (или руско-скандинавските) кафтани имат своите аналогии и произход в българските кафтани.. Шапките "Булгариня" (името е познато и разпрострянено през/чрез руския език), познати в Европа (в пределите на Османската империя и извън нея) и в Азия (Средна и Централна - вкл. при монголите и манждурите) са с волжско-български произход. Името "Булгариня" буквално означава "Българка", т.е шапките са наречени "шапки-българки".. българка/ За руските и украинските "штани" и за думата "штани" (преведено на славянски език - "гащи", иначе думата буквално следва да се преведе като "долно облекло", "облекло за под кръста") аз лично съм малко скептичен (без да го изклчвам разбира се) че са точно български, а не "общотюрски" (татарски,кумански, или печенежки), защото тази дума е обща за украинци и руси, освен това се намира в българските диалекти в пернишко, където се предполага че през Средновековитео са се заселили тюрски инфилтранти (печенеги или кумани)..Иначе знам за виждането ви че думата е българска..

Добре е да се чете повечко социология, антропология и сравнителна такава (викат и "културология").. http://www.tarki.hu/en/research/european_social_report/monostory_eng_2009.pdf Българите сме една от нациите в Европа, които най-малко държат (отдават най-малко значение) на почивката, свободното време и забавленията (фиг 5.1, фиг 5.8). Ние не държим и ценим "труда" толкова много, но при съотношение между двете нагласи, поради получващия се голям по-голям превес на първата нагласа (спямо същияи за народите в Европа) , фактически сме оценени като най-работливата нация (отделящи най-много време за работа) в Европа, и една от най-работливите в света. Дирекното изследване на времето отделено за работа също ни определя като работлива нация. /Отговорите "много или малко време отделяте за работа" също не са подходящи за определянето на "работливостта" на дадена нация, защото отговорите съдържат субективна и неколичествена оценка за "много" и "малко". WVS е приело че работливостта се оценява като резултат и сравнение между броя на хората за които трудът е важен, и броя на хората за които почивката е важна.За мнозиството американци трудът е вяажен, но също за толкова американци почивката е важна, така че всъщност американците не са работлива нация. Образно казано - обикновеният американец (не говорим за бизнесмени, адвокати, менъджери) си тръгва в 5 часа независимо от това какво е направил и дали не е паднала бомба - и си сяда пред телевизора и почва да джкава бургери, а пък в събота и неделя почива и си спретва барбекю; Обикновеният българин (русин, украинец, литовец, латвиец,... кореец, японец, виетнамец, китаец), за когото свободното време има много малко значение - остава до късно в офиса или службата, а в съботите и неделите работи, вместо да ходи за риба, на почивка, или там каквото..Американците са световни първенци по отсъствия от работа..(забележка: защото ценят почивката и личното си време; например - най-много отсъствия от работа в САЩ има по време... на ловните сезони) -- Българите (и европейците) не раждаме защото: а) българите и европейците сме сравнително или преобладаващо безродови култури . В "безродовите" култури децата не са ценност. Например при нас българите - най-високопоставената ценност в скалата на ценностите са парите (такива са и при руси, украинци, литовци, латвийци, изобщо при всички източноевропейци,... и при всички източноазиати) б) българите и мнозиството европейци сме тревожни нации (култури), и всъщност българите предпочитаме да се подсигурим в някаква финансова, имотна или служебна (служебно израстване и утвърждаване) степен - преди да започнем да раждаме, или изобщо да създадем семейство Въпросния съфорумник, които говореше за собствените си виждания, всъщност илюстрира и "разказа" като по учебник за тези две български нагласи..

"Сийка" получава своите "х" лева социални помощи, само ако и децата и посещават училище. От 6-те деца на "сийка" вероятно 3 - ще спрат да посещават училище преди да станат на 13 години , или поне едното от тях е спряло да посещава училището си до 8 клас, и "сийка" си е изгубила правото на социални помощи.

„О Бозе, всицки сте умрем!” вик на ужас от грък в български автобус, по повод в работата на климатика, духащ хладен въздух. Викът беше последван от трескаво закриване на климатика от въпросния господин, с вестника който той носеше. “KRAVA HODI PO TRAVI. TI PA NE SI KRAVI DA HODI PO TRAVI” НАДПИС В СЛОВЕНСКИ ПАРК, вариант на „NE hodi po travi, spodobi se KRAVI „ Надписът би следвало да съответства (според разбиранията на четящите го от България) на този в БЪЛГАРСКИТЕ ПАРКОВЕ „Не ходете по тревата” Какво значи тревожна култура и кои са нейните особености и прояви? Хофстеде дава следното определение: Тревожността (по Минков) или избягването на несигурността (по Хофстеде) е “степента, до която членовете на една култура се чувстват застрашени от несигурни или непознати ситуации”. Това кутруно измерение отразява нуждата от структури, социална универсалност и абсолютни Истини. Хора в общества със силно избягване на несигурността са "програмирани" да чувстват, че “Всичко различно е опасно”. Хора в толериращи несигурността общества, са "програмирани" да смятат, че “Всичко различно е интересно”. Фундаменталистките убеждения са типични за общества със силно избягване на несигурността; толерантността, мистицизмът и посредничеството са характерни за общества с ниски нива на избягване на несигурността. Без да се дискустираме доколко пунктуално и изчерпатено дефиницията описва тази културна (ценностна) нагласа -межм да кажем че тревожните култури са тези които избягват стреса, несигурността (от непознати и нови ситуции, вкл., от непознати хора и култури!)и риска от неизвестното посредством с множество правила, подредби, инструкции, закони.Такива са почти всички южноевропейски култури (най-тревожната култура в Европа е гръцката), средноевропейските култури (вкл.Германия, Франция), източноевропейските, вкл Русия (с индекси съответстващи на тези на германците), източноазиатските (без Китай), и всики арабски и близкоизточни култури! На обратния полюс са културите, в които за хората които всеки ден е ново предизвикателство, и всеки "нов" ден се живее без страх и притеснения, а непознатото и новото не представлява заплаха или не предизвиква безпокойство и трежога в хората. Такива са северозападноевропейските култури (Британия, Скандинавиите, Холандия), САЩ и британските бивши колонии, Китай, и донякъде Индия.. Двата мотива (като мото), взети от тревожни култури, показват че правилата в една култура практически може да са абсолютно безсмисени за друга (с по-малка тревожност)и обесктивно толкова безсмислени и нерарационални за самата тревожна култура. Например простудата е инфекциозно заболяване и човек може а се простуди само ако климатичкът е източник на бацили; що се касае до забараните за ходене по тревата в германия, австрия и изобщо в целия тревожен свят (без Англия, САЩ, Скандинавиите - където хората могат дори да спят на тревата)- те нямат никаква логика за . Няма и никакъв смисъл това да сде яде с лявата ръка например на определен ден (правилата на Шабата, или на Корана, двете норми създадени в трежовни култури).. Как стои въпросът с нормите, и правилата при езика. Има само един правилен германски - за германци австрийци, и швейцарци; има само един правилен френски , при които езици редът и пунктуацията са строго строго дефинирани.. Във френската (респретивно бълглараската) телевизията и медии не можем да чуем марсилски говор (респективно македонски) . Как стоят нещата в спокойните култури? Във САЩ по радиото и телевизията могат да се чуят доста странни акценти. Счита за проява на лош вкус и непрофесонализъм ако човек от тексас говори на нюьоркски. Слагането на запетайки е оставено на усмотрението на пишещите.. (Заб: би следвало да споменем че Британия/Англия е страна без Конституция - което е нещо ужасно и немислимо за българи,руси,украинци немци, франзузи, италианци, испанци, португалци и всики други тревожни народи).. В Норвегия пък има два официални норвежрки езика, а в книгите им има вскяви други чудновати диалекти.В авторитетен датски речник се казва че "да се твърди че някои диалект е по правилен от дргугия и е все едно да се твърди че индийския слон е пповече слон от африканския).. "добро" или "лошо" са правилата: Добро и лошо са категории които имат смисъл, само когато са приложени само към определени култури. И все пак има абсолютно добро и абсолютно недобро.Какво става, ако правилата въведени в тревожните култури започнат да се заобикалят, или променят, или рушат? Нищо повече и нищо по-друго - създава се още несигурност и още стрес, без значние дали той се подсилва чрез измислянето и въвеждането на нови правила, или чрез оставянето във висящото, крайно "несигурно положение". ----- Темата ми е мотивирана от последните теми на Христо Тамарин, дискусиите по тях, и форумни дискусии за потъмняването на предното "у" в някой думи, по-специално относно това кое е правилното в бълг. език: - "усреднявам" или "осреднявам", или "отдава ми се" (3 л.ед. число)- "удава ми се"? Оказва, се че в този случай има хора, които след като са са прочели че и двете форми са допустими (доколко е вярно че са сопустими аз не зная), и поради това са изпаднали в тревожен "минишок". Материалите са от книгите на М.Минков "Защо сме различни" (издание на български език), и "Европейци сме ний, ама..", както и от анотации и цитати на Хофстеде.

Недолюбванрето между арабите и САЩ е взаимно.То е културен феномен (на двете култури) на взаимодействието и "сблъсъка" на две "монументалистични" култури/ общества, неспособни да разберат или да направят компромис с "другия".За американците ислямизмът е всичко онова което заплашва устоите на цивилизацията им (както те я разбират), т.е тяхното общество , която цивилизация се основава според самите американци (вижте например как американецът Хантингтън описва цивилизацията) на "свободата", и на всички ценности които и съответстват. За момументалистичните араби, в тази обратна връзка - САЩ е "Големия Сатана", и също така в съчетание - заради "трежовността" на арабските култури, арабите са в основата на антиамериканския (класически антизападен) тероризъм.. Русия (и България)по-точно русите (и българите) принадлежат към две крайно "немонументалистични" култури (наричат се "гъвкави", притивоположно на "стабилни", или "монуметалистични) - и като такива: 1) не заявавят и нямат намерения да променят света по свой образец и според своите виждания и ценности, 2) не намират исляма за заплаха за обществата си. http://www.sietar-europa.org/congress2007/files/congress2007_paper_Michael_Minkov.doc --- Талибаните по време на съветската окупация не се намираха в Афганистан, а и афганската култура е различна от тази на арабите. Проблемът мисля е в "корена", а корена са арабите (сунити)..

Нещо не разбрах дотук- четейки дискусиите, к'во и как е гръмнало във Фукушимските централи.. В статиите пише, че е имало водородни експлозии, но от'де се е взел водорода: цирконият е реагирал с водата (водната пара) при висока темпеаратура, или какво? Какви се смятат, че са последствията от експлозиите: за влошаването на състоянието на аварилите реактори, за хората, за разнасянето на радиацията? ПС Намерих това в потвърждение: http://www.commondreams.org/view/2011/03/12-3 http://www.osti.gov/energycitations/servlets/purl/4781681-yt5epU/4781681.pdf http://www.jsme.or.jp/monograph/pes/1999/ICONE7/PAPERS/TRACK05/FP7167.PDF http://www.springerlink.com/content/pv7r731892558683/ http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=http%3A%2F%2Fwww.commondreams.org%2Fview%2F2011%2F03%2F12-3&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5

Няма единна европейска култура, или "единни европейки" символи; Не знам кои пуска тази партенки за европейските символи (аз знам кои го прави във форума), но не знам защо се връзвате?.При малкорелигиозните или безрелигиозни съвременни руси, българи, скандинавци (жената завела делото е финландка, живееща в Италия!), включително холанци, окаченият на стената (до дъската) на училишната стая кръст с разпят върху него човек, е толкова шокираща и подискаща гледка, колкото и ако на стената на училището беше окачен полумесец (например)..

Коничива И мен нещо ме дърпа на изток Вижте какво намерих от Михаил Минков: http://www.politika.bg/article?id=7574 ======================== "Няма единна европейска култура. По някои показатели приличаме на един или друг европейски народ, но като ценностна система и вярвания сме най-близо до някои азиатци, например корейци или китайци. В България се водят много спорове дали сме трудолюбиви. Отговорът е, че и ние, и източноазиатците сме работливи, но не трудолюбиви. Работим много по принуда, понеже искаме да сме добре материално, но не питаем някаква абстрактна любов към труда. От друга страна, и ние, и те сме нерелигиозни, негорделиви, необщителни с непознатите.Завистливи, не особено услужливи, относително пестеливи (поне в сравнение с латиноамериканците и много африканци) и ученолюбиви. Въпреки че в последно време у нас се забелязва срив в образоваността на населението. И ние, и източноазиатците смятаме съревнованието между хората за лошо нещо. ======================== Щастлив човек ли е българинът? - Не. Един от най-нещастните в света е. Това се потвърждава при абсолютно всяко изследване. И няма нищо общо с правителствата, които се сменят. Нито пък се дължи на бедността ни. Причината е в културата. Много от моите студенти остават смаяни, когато разберат, че най-щастливите хора са в някои африкански страни, например Нигерия, и в най-бедните части на Латинска Америка. Там преобладава убеждението, че човек може да живее живота си както му се иска в момента и да се весели, без да се притеснява особено за бъдещето. Техните девизи са "хакуна матата" и "don't worry, be happy". Аз наричам това философия на щуреца, докато ние и азиатците изповядваме философията на мравката. Вечно сме притеснени за бъдещето и сме по-невротични. Това важи и за Япония - една от най-богатите страни в света. - С кои други народи бихте ни сравнили? До кои сме най-близо? От кои се отдалечаваме? - Подобни сме на корейците и китайците, без разбира се да сме напълно еднакви. За отдалечаване не бих говорил, но бих казал, че сме най-далече от американците. - Споделете вашата "оптимистична теория за българския народ"? - България почти е удвоила дохода си на глава от населението за последните десет години, а балтийците, руснаците, арменците и китайците са още по-бързи. Българинът иска преди всичко пари и много по-малко се интересува от демокрация или добри човешки отношения, които биха го направили по-доволен от живота. Това е кристално ясно от международните изследвания. Затова той ще получи онова, което иска - пари без щастие. ---------------------

Дали фамилията "Нандор" произхожда от "волонтири", "фердинандовци", аз не знам.. http://www.amazon.com/dp/B000WRD6D4?tag=surnamefinder-20&camp=14573&creative=327641&linkCode=as1&creativeASIN=B000WRD6D4&adid=0QYE7FCD3N7ZZGQ1MFFN& Този унгарски историк свързва "нандор" с дунавските българи http://mek.oszk.hu/03400/03407/html/62.html == Този руски историк също свързва Нандор с дунавските българи: http://tuvalu.santafe.edu/events/workshops/images/0/0d/MigratoryMech.pdf An Arab anonymous author whose report used Ibn Rusta tells that the country of Magyars lies between the countries of the Pechenegs and the tribe Eskel (a fraction of the Volga Bulgars). The Magyars collect tribute from the neighboring Slavs (Saqaliba), capture them prisoners and sell to the Greeks from ar-Rum in their port K.r.kh (Kerch’). The Magyars use to roam between two rivers in the country of the Saqaliba – Itil (flowing to the Khazars) and Duba (or Ruta): beyond one of these rivers lives a people Nandar which belongs to ar-Rum, over their land there is a high mountain, and beyond it a Christian people M.rwat lives. Generations of scholars tried to interpret this text. The main question deals with the rivers between which the Hungarian roaming territories lay. Long ago the river Duba was identified with the Danube over which the real people Nandor lived (such was the Hungarian name for the Bulgars - the term going back to an old Turkic ethnonym Onoghundur)**; the Danube Bulgarians settled within the Empire of the Romaioi and so were affiliated to ar-Rum. Therefore the Carpathians appear the mountain over which the M.rwat lived – in fact, over the Carpathians lived the Slavs – the Moravians. More difficult is the problem of Itil: the Turkic term itil means ‘a river’. Most of the scholars identified the Itil not with the Volga but with the Dnieper: the Magyars moved beyond the Dnieper to the country Etelköz (the Hungarian term for “a country between two rivers”). Мнението на Тодор Балкански е аналогично: http://www.promacedonia.org/tb2/tb_2_1.htm

МАРКО ПОГУБВА ФИЛИП МАДЖАРИНА И ОСВОБОЖДАВА 50 РОБИНКИ Седна Марко с макя да вечера суа леба и вино цървено. Он вечера, она не вечера. Па се Марко лод мустак усмихна. Согледа го неговата макя, па Маркоти потио говори: - Що се, Марко, под мустак усмихна? Даль се смееш на суа вечера, иль се смееш на вино цървено; даль се смееш мене на староста, иль се смееш любне на грозоча? А Марко й потио говори: - Таком бога, моя стара мале! Не се смеем тебе на староста, не се смеем любне на грозоча, не се смеем на суа вечера, ни се смеем на вино цървено, нел се смеем Филип Маджарину, де се хвалил код негово любне, де се хвалил мене да погуби! Дали, мале, тува да го чекам, или, мале, на дом да му идем, да му идем у маджарска земя? А макя му потио говори: - Болье, сину, на дом да му идеш, негли, сину, тува да го чекаш: я не мога кърви да ти гледам, а то не ли жива да останем. Рано рани Марко вреден юнак и на макя потио говори: - Стани, мале, рано отзарана, стани, мале, низ меки душеки, да ми простиш това благо млеко, що сам цицал три години време, що сам цицал това благо млеко! Та станала рано отзарана, та станала низ меки душеки, та му прости това благо млеко: - Просто да е, сину, благосовно, що си цицал това благо млеко, що си цицал три години време! Па си ойде Марко добър юнак, па си ойде низ Будина града, та си ойде по бела Дунафа. Там затече педесе робинки, де си беля това бело платно. А Марко им потио говори: - Таком бога, педесе робини! Дека седи Филип Маджарина? Робини му потио говора: - Таком бога, непознат юначе! Карай коня на десната страна, Фйлипу са порти яко лични: порти му са с чоа покриени, двори му са с главье оперени, окол двори - сребрени подпори! А Марко им потио говори: - Таком бога, педесе робини! Да чио е това бело платно, що буате на мраморен камик, що буате со златни буальки? Робинки му потио говора: - Таком бога, непознан юначе! Филипово е, пусто да остане! Еве стана девет годин време, ка белиме Филипово платно, ни се бели, пусто да остане, ни се бели, море, ни се дере! Па Марко им потио говори: - Юнак ли е Филип Маджарина? - Да юнак, море, да не е ли, да юнак е, бог да го убие! Да видиш ли тоа мрамор камик? Относи го Филип, доноси го! Тогай рипна Марко вреден юнак, кога грабна тоа мрамор камик, па го хвърли у бела Дунафа. На робинки потио говори: - Таком бога, педесе робини! Соберете това бело платно, нахвърлете у бела Дунава, идете си, коя отдека сте - я че губим Филип Маджарина! Па си ойде Марко добър юнак, кара коня на десната страна, та си ойде Филипу на двори. Та повикна Марко добър юнак, та повикна Филип Маджарину: - Я излезпи, Филип Маджарина, отвори ми твои бели порти! Не излезна Филип Маджарина, нел излезна Филипово любне. Отдалек се любне засилило, па Маркоти потио говори: - Назад, назад, непознат юначе! Че да дойде Филип Маджарина, че да дойде от ладна меана, че да дойде, па че те погуби! Разлюти се Марко добър юнак, ритна с чизма, та порти отвори. Кога грабна таа остра сабля, та погуби Филипово любне - заби му се у скут посипаа, очи му се далек отлетеа, далек, далек, три конака место; там погуби Филипово любне, на место го, море, и остаи. Па си ойде на ладна меана, па си ойде Филипа да тражи. И си найде Филипа юнака. А Филип му потио говори: - Ела, ела, Марко добър юнак! Я те тражим по небо, по земя, ти ми, юнак, сам на нодзе дойде! Айде, Марко, да се обяждаме, кой че юнак, море, да излезне, да ти ли чеш, Марко, или язе! Проговори Филип Маджарина: - Я застани, Марко, на белега, да хвърляме наши буйни копя! Па застана Марко на белега, па му хвърли Филип Маджарина, та му хвърли това буйно копье - това Марко, море, и не чуе. Па застана Филип на белега, па му хвърли Марко добър юнак, та му хвърли това буйно копье - на место го Марко и остаи. Па си ойде Марко добър юнак, па си найде педесе робинки, на робинки потио говори: - Таком бога, педесе робини! Соберете тие бели платна, нахвърлете у бели Дунава, идете си, коя отдека сте - я погубих Филипово любне, и погубих Филипа юнака! ============================================== МАРКО КРАЛЕ УБИВА ФИЛИПА МАДЖАРИНА И ОСВОБОЖДАВА СЕДУМДЕСЕТ РОБИНКИ Бог го убил Филип Маджарина, шчо допушчил она бела книга, я допушчил Марко во Прилепа: - Здраво-живо, Марко Прилепчанин! Я да до идеш во маджарска земя, нийе оба да се обидиме, я ке дойда во Прилепа града! Му дейдиса она бела книга, му дейдиса на сама вечера. Книга пеит Кралевике Марко, ми я пеит, под мустак се смеит. Го догледа негоа стара майка, та му велит Кралевике Марко: - Хай ти, синко, море мили синко! Шчо ми пеиш она бела книга, книга пеиш, под мустак се смеиш? Аль се смеиш со млада невеста, аль се смеиш со мъжконо дете, даль се смеиш со моява старос? Тогай велит Кралевике Марко: - Хай ти, майко, моя стара майко! Не се смеям со млада невеста, не се смеям со мъжконо дете, не се смеям со твоята старос, тук се смеям с Филип Маджарина: ми допушчил она бела книга - я да одам во маджарска земя, нийе оба да се обидиме, я ке дойдит во Прилепа града! Тогай велит негоа стара майка: - Хай ти, Марко, мои мили синко! Не чекай го да ти дойт во Прилепа града, тук оди му ти во маджарска земя; оти ми го кажвеет и него мошне юнак, шчо загубил седумдесет кральои, та жаль ми йе, синко, да ти гледам грехой, твоите грехой и твоите милкой, да н' ти пулям църни кърви во рамни дворои! Много хатър Марко му остана. Тога велит на млада Маркоица: - Стани бъргу, млада Маркоице, да оседлиш моя бърза коня, да му кладиш седло от мерджана, да му кладиш юзда гергевлиа; Шарца коня добро назобай ми и даде му три легени вино, три легени вино, вино тригодишно! Шчо ми стана млада Маркоица, шчо ми стана рано, на полношчи, коня ми го зоба назобало, го назоба три легени зоба, вино ми го добро изнапила - три легени саде тригодишно. Та ми стана Марко на ютрина и ми търгна во маджарска земя. Ми приблиза во маджарска земя, ми втасало д' она бърза река. Тамо найде седумдест белярки, къд переха она бела волна, а църната бела я права. И им велит Кралевике Марко, и им велит на седумдест белярки: - Поможи бог, седумдест невести! - Дай бог добро, незнаен делио! Ние не сме младине невести, нито си сме младине девойки, туку си сме младине вдоици: н' овдоело Филип Маджарина; си сме нийе негои робинки, сме робинки, шчо никой не робвил - деня, ношя волна да периме, църна волна, бела да а прайме! Пак им велит Кралевике Марко: - Ке в' опитам, младине вдоици, до колку йе негоа юнашчина? Отговорат младине вдоици: - Хай ти, юнак, незнаен делио! Овай камен, волна шчо чукаме, ми го креват близу до пояса! Слезе Марко от своя бърза коня, ми се хвърли на земя сурова, ке с' обидит с белего камена. Ми го фати Марко Прилепчанин, та го хвърли пет саати место и се хвърли на своя бърза коня. Тога Марко со робинки сборвит: - Аль чуете, седумдест робинки? Къде падват куки Филипои? Му говорат седумдест белярки: - Хай ти, юнак, незнаен делио! Ке 'и видиш и ке 'и познаиш: Филипои порти ми се от железо, а чершефи - саде от челика. Та ми биде Марко Прилепчанин, та ми биде у куки Филипои; та ми клюкна на негои порти. Шчо излезе църнана арапка. Я опитвит Кралевике Марко: - Даль йе тука Филип Маджарина? Не му кажвит, ни пак м' отворвит. Се разлюти Марко Кралевике, удри с клоци н' онье вити порти, ми 'и хвърли порти во дворои. Ми се качи на високи диван и йе велит младе Филипице: - Поможи бог, млада Филипице! Тая ми се мпогу разсърдила: той йе сборвит, тая му не сборвит. - Я сборви ми, млада Филипице, я кажи ми къй йе Филип Маджарина? Пак си малчит, не му с' отгоорвит. Се разлюти Марко Кралевике, та йе велит младе Филипице: - Ако имаш севда за малченье, яз да т' научам како да си малчиш! Йе отвори нейзината уста йе пресече йъзик па живота, йе пресече йъзик до полойна; и ми зеде она мъжко дете, во дивани него го предзвони - диван ми се кърви облеало! Та се качи на свбя бърза коня, та си пойде Марко на ладни меани, си се служит с чаша ведреница. , Кога дойде Филип Маджарина, шчо ке видит: порти от железо, порти му се во дворои хвърлени! Ми се качи н' онай висок диван. Кога гледат: дете предзвонато, а над дете - млада Филипица: коси ми 'и тая разтурила, ми се кършит и ми се дробит, ама сбор не можит да сборвит! Та му кажвит църнана арапка: - От' ти дойде Марко от Прилепа; той предзвони дете на дивани и пресече младе Филипице, йе пресече йъзик до полойна, зашч' не му се тая отгоорвела! Ми се Филип много разсърдило, та ми вяхна своя бърза коня и ми зеде тежка боздугана, ми отиде белине чаршии. Ми го барат Марка Кралевикя, ми го барат по ладни меани: - Иль допаднал Марко от Прилепа, иль допаднал на ладни меани? Му говорат млади меанджии: - Не допаднал Марко от Прилепа, не допаднал во наши меани. Та ми пойде най-долна меана; и тука Филип пак ми опитало: - Аль допаднал Марко от Прилепа, аль допаднал во ваша меана? Марко ми се много разсърдило, му говорит Филип Маджарину: - Бог те убил, Филип Маджарине, е Марка сборвиш, Марка не познаваш! Шчо ми хвърли Филип Маджарина, шчо ми хвърли тежка боздугана. Боздугана Марко в ръка ми пречека; назад Марко Фйлипу го врати, и от коня Филипа го сметна, та му зеде глава до рамена. Тога велит Марко Прилепчанин: - Вака идет Марко во Маджарско, Маджар Филип за да го загубит! Ми изпушчи седумдест белярки и им даде венци позлатени. Ке го пратат Марка во Прилепа, ке г' йзпратат седумдест белярки, ми го лрашчеет и много го молитвеет. Ми отиде Марко во Прилепа, та йе велит на своя стара майка: - Хай ти, майко, моя стара майко! Ти го носам Филип Маджарина, пешкеш ти носам негоата глава! Утъркаля Филипоа глава. Тога майка ми го завервала, тога неа вера я фатило. =================================== ПЕТРЕ МАДЖАРИН И ГЮРДЖИН КАМБЕР ХАНЪМА Том 1: Песни Бре Петре, бре маджарине! Попленил Петре, попленил до осум-девет анъми, десета Гюрджин анъма. Сите ги качи кочиа, Камбер анъма пеш оде, мъжко й дете у ръце, ем боса, ем гологлава по тиа вруки врукини, по тиа жежки каменье. На Петре веле, говоре: - Бр, Петре, бре маджарине! Ако ме мене не жалеш, баре ми жали детето, детето, младо Наумче, баре го качи кочиа, кочиа или на коня! Петре й веле, говоре: - Е тизе, Гюрджин анъмо! Помниш ли, паметуваш ли, кога бех у вас измекяр, люта ме треска тресеше. Яз ти посаках понуда, понуда, врукя погача; тизе ми даде понуда, от три години корчички, шчо се валяле под нокьви, шчо ги гризале ъртьето; ти студна вода ми даде, шчо си миеше лицето от тоа пусто белило, и циганското цървило! =============================== http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&q=%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF+%D0%9C%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD&aq=f&aqi=&aql=&oq=

http://wn.com/Lautsi_v_Italy

http://cmiskp.echr.coe.int/tkp197/view.asp?action=html&documentId=883169&portal=hbkm&source=externalbydocnumber&table=F69A27FD8FB86142BF01C1166DEA398649 http://www.dnevnik.bg/evropa/evropeiski_parlament/stani_evrodeputat/2009/12/22/832751_prikljuchi_glasuvaneto_za_ili_protiv_namesata_na_suda/ http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2009/11/03/809703_strasburg_zabrani_razpiatiiata_v_italianskite/?forumsort=2 ------------- http://www.coe.int/t/dc/press/news/20110317_sg_japon_en.asp

Доколкото културите ни са колективистични (родови) - В българския и руския (и в славянските) език (вкл. езикът на общуване), има някои особености, които (особености) са изчезнали или липсват в езиците в индивидулистичните култури (например в английския, германските езици и френския). -Рядка употреба на местоимението "аз". (това корелира със скромността на хората в тези култури, и с нежеланието на хората да се самоизтъкват пред другите) -Безподложни изречения/конструкции;Например "От министерството съобщиха че.." -Объркан или гъвкав слововоред.Например "На кино (аз) отивам", "(Аз) отивам на кино". -Недоизказани изречения, с пропуски и еклиптики , смисъла на които изречения, не-българи и/или не-руснаци, не биха могли да разберат; Например: "ты куда"- "ти къде", "ти какво", "ти пък","ах ты", "какво ще..обичате" (сръбски), "ми аз просто така", "ти си направо". /Подобни еклиптични форми са характерни и за класическия латински, например в “in vino veritas” – “във виното (е) истината” и безброй други сентенции./ Последните три феномена илюстрират една характерна особеност на родовите култури, и тя е че хората в тези култури общуват пряко само със роднините си, и избягват такава реч, която може да обиди и разсърди близки им. Хората общуват обикновено със заобикалки, с намеци, също със жестове и интонация, и са се научили разпознават смисъла, без да е необходимо да се спазва прав и твърд словоред, и без да е необдходимо да се изразяват пряко и ясно. Освен това, прекия изказ, в случаите когато се изразава недоволство или несъгласие, най-често в тези култури се приема за обиден и обиждащ.. /В български език имаме една поговорка и тя се казва "Думам ти дъще, сещай се снахо". Така стоят нещата и с критиката на работното място. Когато един немски или американски началник началник не е доволен от подчинените си, той им казва директно и точно защо и от какво точно не е доволен. Ако в България направим такова нещо, разваляме не само личните си отношения, но и мотивацията на служителя. Препоръчителен начин за критика в родовите общества е непрекият. Някои автори наричат това общуване “общуване във висок подтекст”. Например, вместо да се развика направо на подчинения си, шефът прави това в негово отсъствие пред други, като се надява те после да му кажат. Също може да събере група хора, сред които е и провинилият се, и да каже: “Някои хора тука си мислят, че....”.Може дори са се разкрещи на човек, който няма нищо общо със случая, в присъствието на виновния, като се надява той да се сети за какво става въпрос./ Този явления са се срещали в старогерманските езици и старофренския..След като съответните култури са станали повече индивидуалистични, т.е.когато хората са започнали да общуват с непознати и са развили индивдулаистичните си нагласи- те (хората) са започнали да употребяват твърдия словоред, именно защото той е позволявал еднозначно да бъдат разбрани от различни хора; По материали от книгата на антрополога и езиковеда Михаил Минков "Защо сме различни", любезно преставени от alvassareiro. Продължава..

Персийската география е сборник; Включва описания, извършени от края на 9 век (описанията на "V.n.nd.r" и "Majgharī" се отнасят за такъв по-стар период), до вторатата половина на 10 век; Допускам, че при съставянето на някои от главите, може да са включвани и изполвани описания/сведения, направени/събрани по различно време. Има объркаване на съдържателни части: Например съдържанието на частта за "V.n.nd.r" (§ 53. Discourse on the Country of V.n.nd.r), се отнася за частта за волжско-камските българи и савири "§ 51. Discourse on the Country of Burṭās [read: Bulghār!]" http://www.kroraina.com/hudud/hud_51.html

Uспях да намеря само следния преразказ и коментар: http://idrisi.narod.ru/masudi_sch.htm Примечания 1) У Масуди есть и другие сведения о болгарах. В "Мурудж аз-Захаб" сообщается, что они живут у Черного и Азовского морей, правитель ал-булгар посылает свои отряды против Константинополя, Рима, Андалусии, Бурджан (по Гаркави), Ифранджа (земеля франков) и Джалалику (галисийцы). Правитель ал-булгар принимает ислам при халифе ал-Муктадире после 320 (922) г., затем идет войной на Константинополь, а после этого его отряды доходят до Андалусии. Сын их царя совершил паломничество в Мекку, они построили большую мечеть. Во время похода мусульман на Византию булгары предложили им услуги и объявили, что их царь находится вблизи. Если бы не стены, то Кустантиния стала бы добычей Булгар. В этом собирательном образе смешались в одно целое волжские болгары царя Алмуша, к которому при ал-Муктадире в 921-923 гг. ездил послом ибн-Фадлан, царь дунайских болгар Симеон, доходивший с войсками до Константинополя, и венгры, чьи набеги простирались до Испании(?). В "Китаб ат-Танбих" болгары упоминаются под именем ал-бургар (Мишин Д.Е. Сакалиба. Славяне в исламском мире. М., 2002. С.71).

Как реши че аз съм написал че "в.н.д.р." са маджарите? Горе пиша: Доколкото знам - пояснителния текст в скоби винаги се отнася за предходната дума, последната дума преди скобите е "V.n.nd.r"; Не разбрах какво общо има Живко Войников? Със сигурност, Живко войников приема че "V.n.nd.r" са "оногондурите", и това не е само негово лично мение; Така се смята и приема в цялата руска и унгарска историография. Дори се приема в тези историографии, че "Нандор ФехерВар" означава "белия град на оногондурите", т.е на българите. Последното приемане пък се оспорва от езиковеди.

Маджарите в средновековна България; българо-маджарски/унгарски отношения. "Избрани моменти" - по желания и предпочитания на съфорумците (за дискусия, или за излагане на факти, извори, виждания и хипотези) А) Ще посоча (на първо време) като такъв момент упомeнаването на маждарите отвъд Дунава в Персийскат география и от ал-Масуди и персийските/арабски автори от 10 век: Персийската география (с коментари на Минорски); Като начало ще цитирам/посоча този откъс http://www.kroraina.com/hudud/hud_42.html 18.BULGHARĪ, is the name of a people living on the mountain Bulghārī (qaumī-st bar kūh-i Bulgharī nishinand) to the north-west of Rūm. They are infidels (kāfir). They too are Rūmī, but are perpetually at war with the other Rūmīs. These Bulghārī are mountaineers, possessing fields and great numbers of cattle. П. Голийски смята че тук са упоненати т.н. "черни българи", аз лично следвайки логиката си (някаква моя) и изполвайки "острието на Окам" (доколкото мога) стигам до извода, че тук са описани маждарите. Защо? 1) По времето на написването и, маджарите се намират там където географията локализира тези "BULGHARĪ"[1] 2) Не са ми известни византийски източници, които да спомяват някакви други народи, освен маждарите, в този период, в този регион, изобщо, или в частност да са водили войни и сражения с българите или ромейте) 3) Очевидно тези хора не са и дунавските българи, защото са описани като "кафири" (в контекста на времето на написването и целият останал текст - това означава "езиници, нехристияни и немюсюлмани") 4) Маджарите се споменават само един път в персийската география, като живеещи на север от територията на т.н. "V.n.nd.r". http://www.kroraina.com/hudud/hud_53.html Странно обаче изглежда, че липсва глава или част от Персийската география или друг текст, които да дават информация за страната на маждарите, за техните обичаи и бит, или друго;тяхното име не се упоменва никъде другаде; 5) Гардизи и Ал-Бакри упоменават Маждарите в своите описания, но Ал-Масуди, пишейки за дунавските българи, описва (включва в описанието си) маджарите и техните дела, без да ги назовава и разпознава като "маждари",предствяйки ги като българи. Oт 4) и 5) заключавам че (с голяма вероятност, най-вероятно) това единствено споменаване на маджарите ("Majgharī") като съседи на "V.n.nd.r"(вероятно това са известните ни от елиноезичните извори "оногондури"), се дължи на анахронизъм (в момента на написването на географията). При написването и са ползвани данни и извори, които са визирали старото местообитание на Маджарите, преди миграциите им на запад към Дунавските земи; Кой/какво/ е бил причината за тези миграции? Осмелявам се да предположа, че печенегите са тези които са изгонили маждарите от старите им земи, намиращи се северно от страната на "V.n.nd.r". По-късно ще предствя и избраните откъси от Ал-Масуди, които касаят и описват българите, и маджарите, неразличени от него от Дунавските българи.. ---------------- Б)В тритомника на БАН "София през вековете", авторите пишат, че по времето на "Тема България" (по време на византийското "робство")е имало заселване на унгарци в Софийско, . Унгарците според авторите са били пленници от война или сражения на Византия с Унгария. Тези автори пишат и са заселвания на сърби, и на печенеги.. Някои от съфорумците има ли повече илио друга информация за тези унгарски имигранти?