Има ли проблем в 5.2 според теб, и ако е факт "че думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от славянския̌т етноним", то кой език е първоизточника на това "произлизане":
-гръцкия
-някой от италианските диалекти/езици
-някой от немските езици
"3. За славянството и робството
Прѣз периодът AD 700-800 имало два основни доставчика на пазарът за роби. Това били Авария и Хазария. Робитѣ, доставяни и от Авария, и от Хазария, по чиста случайност били все славяни. Така най-сетне отговаряме на основния̌т въпрос, който отначало ни развълнува: защо думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от думата славянин.
Аварската държава е заемала земитѣ на днешнитѣ Унгария, западна Румъния, Словакия, Словения, Хърватия и сѣверна Сърбия. Старото население на тѣзи земи е било славянско. Може да се счита, че срѣд аварите сѫ остатъцитѣ от хунитѣ на Атила. Тѣ поробили мѣстното славянско население, отглеђали си ги като домашен добитък и приплодът, отличаващ се с отлично качество, прѣдлагали на међународния̌т пазар за роби.
И на територията на тогавашната Първа Българска империя живѣѣли много славяни. Но в историческите източници нѣ̋ма данни България да е изнасяла роби. Това ни прави чест. Чест ни прави и текстът от Търновската Конституция на Третата Българска държава, че всѣ̋кой роб свободен става, щом стѫпи на наша територия.
Хазарската държава се е разполагала по долното течение на Волга и в сѣверен Кавказ. Точно тѣ сѫ изгонили прабългарите от прѣдишната им територия. Българския̌т хан Аспарух е загинал в бой с хазаритѣ.
Хазаритѣ сѫщо сѫ били основен доставчик на међународния̌т пазар за роби. Ловѣли сѫ ги или сѫ ги рекрутирали из земитѣ, разположени сѣверно от Хазария, съвсѣм случайно пак населени прѣдимно със славяни.
За хазаритѣ е характерно, че сѫ приели не Християнството, както нашата Дунавска България, нито Ислямът, както Волжска България, а по-старата монотеистична религия – юдаизмът.
Докато и Християнството, и Ислямът имат стремежът да приобщят всички хора, прѣз по-голѣ̋мата част от историята юдаизмът се е разпространявал само срѣд потомственитѣ евреи. Понастоящем е пак така. Но не винѫги е било така. В първитѣ вѣкове слѣд появата на Ислямът от страх да не изчезне в морето от християни и мюсюлмани, юдаизмът прѣдприема експанзия и срѣд неевреитѣ. Хазаритѣ го приемат. Приемат го и много други. Днес тѣхнитѣ потомци сѫ пълноправни евреи. В Израел дори могат да се срѣщна̨т чернокожи евреи. Тѣ сѫ потомци на етиопци, които нѣ̋кога сѫ приели юдаизмът. (Повечето етиопци сѫ християни, етиопцитѣ-мюсюлмани наскоро се отцѣпиха̨ в отдѣлна държава Еритрея, а етиопцитѣ-юдеи се преселиха̨ в Израел за ужас на палестинцитѣ.)
Още нѣщо за религиитѣ. Шериатът, ислямския̌т морален кодекс, забранява лихварството. (Затова ислямскитѣ банки реално не отпускат заеми, както нѣ̋кои наши политици се надѣ̋ваха̨. Така нарѣченитѣ ислямски банки само купуват и продават.) Християнския̌т морал сѫщо така почитал прѣдимно трудът на орачът и пастирът и с лошо око гледал на търговцитѣ, които Исус Спасителя̌т с бич прогонил от Храмът. Да, но Той ги е прогонил от Храмът, за да отида̨т на Пазарът, къдѣто им е мѣ̋стото. Както и да е, търговската дѣйност се оказала в рѫцетѣ на евреитѣ.
Около AD 800 сѫществувала голѣ̋ма търговско-банкерска фирма (може би консорциум), естествено еврейска, нарѣчена "Рос". Имала клонове на много мѣста по свѣтът, но централата ѝ била нѣ̋къдѣ във Фризия (Сѣверна Германия – Холандия), близо до столицата на франкския̌т император Карл Велики. Тази фирма стана̨ла един от основнитѣ кредитори на Карл Велики, а той пък стана̨л един от най-надѣђнитѣ ѝ клиенти.
Около AD 800 фирмата "Рос" рѣшила да се включи в твърдѣ доходния̌т међународен пазар на роби и инвестирала масово в страната на своитѣ едновѣрци – в Хазария и в хазарскитѣ рободобивни райони.
Ако сега нѣ̋кой извънземен посѣти нашата планета, има вѣроятност да я̨ нарѣче Microsoftia, защото името Microsoft той би срѣщна̨л най-често. А прѣз AD 800-900 най-често срѣщаното име в Хазария и на сѣвер от нея̨ било на фирмата "Рос" и всичко можѣло да се нарѣче на нея̨. Е, нарѣкли сѫ го. И когато Константин Философ (Свети Кирил, извѣстния̌т християнски мисионер) посѣтил Хазария за религиозен диспут с юдеитѣ, той видѣ̋л "руски букви".
Този странен старославянски текст има различни обяснения. Едни казват: видѣ̋л е не руски, а "рунически" букви, прѣписвачитѣ нѣщо сѫ объркали. Други казват: наистина се е запознал с рускитѣ букви и именно от Русия е заимствана славянската азбука. Аз пък казвам: видѣ̋л е "роски" букви, т. е. буквитѣ, използвани в Хазария и в "дѣловодството" на фирмата "Рос". Това е било западно-арамейския̌т шрифт на семитската азбука. Тя е била извѣстна в Хазария, защото с тази азбука сѫ написани религиозните юдейски книги (напримѣр, Талмудът). Тя и досега се използва в държавата Израел. Константин Философ е бил извѣстно врѣме библиотекар в Цариград. Там навѣ̋рно е виђал и оригиналът на Ветхия̌т Завѣт, който е бил написан вѣроятно със сѫщитѣ букви. А за потвърђение да повторим обяснението от лингвистичното приложение (вижте примѣрът със Солун), че славянитѣ често сѫ възприемали чуђоезичното 'о' като 'у'. По-точно казано, понѣ̋кога като 'у', понѣ̋кога като 'о'. На гръцки обаче се срѣщат само оригиналнитѣ форми с омега: "Ρωσία", "Ρω̃σος", "ρωσικός", произтичащи от най-старата форма "Ρω̃ς".
Като заключение ще прѣразкажем послѣдвалитѣ събития от периодът AD 800-900, които сѫ и по-извѣстни на публиката.
Авария конкурирала успѣшно Хазария на робския̌т пазар. Затова фирмата "Рос" финансирала походът на Карл Велики срѣщу Аваритѣ и той, заедно с българския̌т хан Крум, унищожили аварската държава в AD 809. Така Хазария и фирмата "Рос" придобили за извѣстно врѣме монопол в търговията с роби.
Слѣд нѣ̋колко десетилѣтия, когато славянитѣ от бившата Авария били вече способни да възприема̨т свѣтлината на християнството, понеже всички родени под аварско робство били вече измрѣли, християнскитѣ мисионери и славянски просвѣтители Светитѣ братя Кирил и Методий отишли там да ги покръстя̨т (около AD 863).
Но лошата дума за славянитѣ (славянин = роб) остана̨ла. Това е един от многото извѣстни на лингвистиката случаи, когато думитѣ промѣнят значението си по принципът: "Разбрал - недоразбрал".
Слѣдната случка е разказана тук набързо, но тя иначе се е проточила прѣз цѣлия̌т вѣк AD 700-800.
Разбира се, в горния̌т разказ градът Рим може да бѫде замѣстен с Констатинопол или с Венеция или със всѣки друг търговски град.
4. Лингвистично приложение
Тук ще бѫде даден изчерпателен отговор на слѣдните специфични въпроси от лингвистиката:
Защо гръцкото "σκλαβη̃νοι" (старогръцко склабенои, новогръцки склавини) и съкратеното (а може би и с прѣзрителен оттенък, кой знае) "σκλα̃βοι" прѣдставляват регулярното съотвѣтствие на славянското самоназвание словѣне
Защо думитѣ славяне и славянский не мога̨т да бѫда̨т нито оригинални (т.е. наслѣдени) руски думи, нито наслѣдени български думи
Kак точно сѫ заети думитѣ славяне и славянский в руски от полски
Най-напрѣд ще изясним въпросът със съгласната κ в гръцкитѣ "σκλαβη̃νοι" и "σκλα̃βοι".
В латински и двѣтѣ форми sclavi и slavi (със и без κ) сѫ възможни, като формата с κ е заимствувана от гръцки. Явно, в английски е възприета формата без κ (slave), а в останалитѣ европейски езици – формата със κ.
За античния̌т и срѣдновѣковния̌т период на гръцкия̌т език важи слѣдното правило: за всѣ̋ка заета в гръцки език дума трѣ̋бва да сѫществува по-стара гръцка дума с идентично начало.
Примѣр 1. Старославянското име на град София "Срѣдьць" (Срѣдец) иначе би трѣ̋бвало да се прѣдаде на гръцки като "Σριάδιτσα" (Срядица), което е най-близко до тогавашното старобългарско произношение (сравнѣте сѫщо така старославянското "срѣ̋да" и новобългарското "сряда"). Обаче в гръцки нѣ̋ма дума, започваща със "Σρ". Затова "Срѣдьць" се прѣдава като "Τριάδιτσα" (Трядица), понеже думи, започваща със "Тρ", в гръцки език има: "τριαντάφυλλον" (тряндафило, трендафил, роза).
Примѣр 2. В гръцки нѣ̋ма и думи, започващи със "Σλ". Има такива със "Σκλ": "σκλήρωσις" (склероза: втвърдяване). Затова в гръцки думата словѣне се възприема като "σκλαβη̃νοι" (склавини) или съкратено "σκλα̃βοι" (склави) със съгласната κ.
Другитѣ съгласни сѫ си ясни. Славянското в се прѣдава с гръцкото β, което наистина прѣди AD 400 се е четѣ̋ло б, но по онова време (AD 700-900) вече се е четѣ̋ло в. Пък и изобщо нѣ̋ма друг начин да се прѣдаде славянското в на гръцки, освѣн като β, както и да се произнасяло това β.
Слѣд като изяснихме въпросът със съгласнитѣ, да прѣминем към малко по-трудната тематика за гласнитѣ звукове.
Напослѣдък най-вече в Русия (и изобщо в бившия̌т Съвѣтски съюз) се развихри една група около А.Н.Фоменко, бълваща обемисти псевдонаучни трудове, в които из основи се прѣобръщат традиционнитѣ ни прѣдстави за историята. Повече от половината от тѣхнитѣ аргументи се основават обаче на двѣ лингвистични твърдения, изначало порочни: "гласнитѣ звукове нѣмали никакво значение", а и "редът на съгласнитѣ сѫщо нѣ̋мал значение". По тѣзи правила, според тѣ̋х, напримѣр думата македонски произлизала от командоски и била възникна̨ла просто от фактът, че Александър Велики събрал команда, т.е. армия. Навсѣ̋къдѣ, къдѣто тази командвана от Александър Велики армия се установявала, земята можѣло да бѫде нарѣчена Македония (т.е. земята на командата). Така тѣ обясняват историческия̌т факт, че с името Македония прѣз вѣковетѣ сѫ били означавани различни области, т. е. Македония се е мѣстѣла. В сѫщност, извѣстни сѫ само двѣ локализации на Македония: около Солун (антична и съврѣменна) и около Одрин (срѣдновѣковна).
Връщайки се към нашитѣ проблеми, нека все пак да отбѣлѣжим, че във всички съврѣменни и дрѣвни езици и гласнитѣ, и съгласнитѣ, и тѣхния̌т ред сѫ все от значение. За всѣ̋ко измѣнение лингвистиката тѫрси обяснение, а често на нея̨ ѝ се удава и да формулира правила, както цитираното по-горѣ правило за заемкитѣ в гръцки.
Обикновено се прѣдполага, че в ПИЕ (праиндоевропейския̌т език), езикът, от който сѫ се развили гръцки, латински, праславянски, прагермански и нѣ̋кои други езици, е имало пет чифта (общо десет) гласни звукове: дълги и кратки е, о, а, и и у. Такова е било напримѣр положението в старогръцки и в латински. Казваме, че краткото е и дългото е сѫ се различавали по количество, а краткото о и краткото а сѫ се различавали по качество. С други думи, сѫществували сѫ пет възможни "качества" и двѣ "количества" на гласнитѣ звукове. И качествата, и количествата сѫ били все от значение за езикът. Цѣ̋лата дрѣвна гръцка и латинска поезия се основава на редуването на дълги и кратки срички. Наистина, в първитѣ прѣдкласически версии на гръцката азбука и в заетата оттам латинска азбука за двѣтѣ "количества" - краткото и дългото - на едно "качество" била прѣдвидена само една буква. По-късно, в класическата древност, гърцитѣ поизменили азбуката си: с буквитѣ ε (епсилон) и ο (омикрон) започна̨ли да означават само краткитѣ е и о; дългото е започнали да го означават с буквата η (ета или ита), която пък римлянитѣ продължили да я̨ употрѣбяват със старото ѝ значение h (леко х); а за дългото о гърцитѣ измислили нова буква ω (омега) и я̨ наредили на края̌т на азбуката си. Краткитѣ и дългитѣ варианти на а, и и у гърцитѣ продължили да ги означават с една буква (съотвѣтно: α - алфа, ι - йота, и υ - ипсилон).
По-нататък развитието на тѣзи пет чифта гласни в гръцкия̌т език е слѣдното: нѣкъдѣ около AD 450 дългитѣ и краткитѣ гласни престана̨ли да се различават в произношението. Единственото изключение било дългото е, означавано с буквата η (ета), което премина̨ло в и (затова и буквата започна̨ла да се нарича ита) и не се различавало вече от дългото и краткото и, означавани с буквата ι (йота). Така се стигна̨ло до днешното състояние на гръцкия̌т език, къдѣто има пет качествено-различни гласни е, о, а, и и у без различие по количество. Това приблизително е било състоянието и прѣз периодът, който ни интересува (AD 700-900).
За разлика от гръцкия̌т език, в праславянски и в прагермански краткитѣ и дългитѣ варианти на една гласна никога не съвпадна̨ли. Различието по количество се държало здраво и премина̨ло в различие и по качество. Цѣленасочено ще разгледаме само развитието на е, о, а в славянски.
Случая̌т с краткото е се дава само за пълнота, понеже е прост: то си остана̨ло и досега е. Сравнѣте, например, слѣднитѣ нѣ̋колко думи, в които първата гласна съотвѣтства на старото кратко е: седем и десет (български), "҅επτά" и "δέκα" (гръцки), septem и decem (латински), seven и ten (английски).
Случая̌т с дългото е обаче е сложен и си остава сложен в българския̌т език и досега. Прѣз периодът AD 700-900 дългото е вече се е различавало от краткото е и по качество. Затова Светитѣ Седмочисленици сѫ изнамѣрили отдѣлна буква ѣ (буквата ят, е двойно), за да означават дългото е (ятовата гласна). Сега ятовата гласна се произнася различно в различнитѣ славянски диалекти. А как ли се е произнасяла тогава? Ами пак различно. В това отношение славянскитѣ диалекти сѫ се дѣлѣли на двѣ основни групи, които условно ще нарѣчем широки и тѣсни. В широкитѣ диалекти (старобългарски, старополски) дългото е (ѣ: ятовата гласна) се е произнасяло по-широко (по-отворено) от обикновеното (краткото) е. Наподобявало е я. А пък в тѣснитѣ диалекти (староруски, старосръбски, старочешки) дългото е (ѣ: ятовата гласна) се е произнасяло по-тѣ̋сно (по-затворено) от обикновеното е. Клонѣ̋ло е към и. В съврѣменния̌т украински език напримѣр то си е стана̨ло и. В руски разликата в произношението међу е и ѣ се пазѣла докъм AD 1700, слѣд което ѣ се изравнява с е. А през AD 1918 болшевикитѣ прѣмахват буквата ѣ от руската азбука.
Във връзка с дългото е (ѣ, ятовата гласна) можем да направим слѣдния̌т извод: нѣ̋ма нито един случай в руския̌т език, когато в наслѣдена дума дългото праславянско е (ѣ, ятовата гласна) днес да има широко произношение. Случая̌т с думата славяне (старославянски "словѣне") би ни озадачил извънредно, ако допуснем, че тази дума е наистина наслѣдена в руски. Но не е. Тя е заета от полското słowiane (словяне), къдѣто се срѣща характерния̌т за полски език широк изговор на ятовата гласна.
Допускането, че съврѣменния̌т български език е наслѣдил думитѣ славянин и славянски, сѫщо би ни озадачило. Да забѣлѣжим, че я в тѣзи думи не се промѣня, a за нормативния̌т български език би трѣ̋бвало да се очакват формитѣ словенин, словени, *словянка, словенки, словенски, *словянска, *словянско, словенски, а пък в Западна България: само формитѣ с е. Слѣдователно българския̌т език сѫщо така не е наслѣдил думитѣ славянин и славянски, а ги е заел от руски.
А защо пък руситѣ заемат полското słowiane (словяне) във видът славяне, т. е. с първа гласна а вмѣсто оригиналното о? Има поне три причини за това.
Първо, повечето руси не мога̨т да произнеса̨т о в неударена позиция – произнасят го като а.
Второ, по-начетенитѣ от руситѣ може би сѫ знаѣли, че на латински и гръцки първата гласна е а. А защо това е така, ще обясним по-нататък.
Трето, на срѣдно-начетенитѣ руси им правѣло впечатление едно правило, което тук ще илюстрираме в таблица с три колонки [Означенитѣ така думи сѫ прѣдполагаеми]:
Висок стил
Разговорен стил
Полски
(южно-славянски)
(източно-славянски)
(полски)
крава
корова
krowa
прах
порох
proch
глад
голод
głód
глас
голос
głos
хлад
холод
chłód
млад
молод(ой)
młody
власы
волосы
włosy
глава
голова
głowa
слама
солома
słoma
[славяне?!]
[соловяне?!]
słowiane
И въз основа на тази таблица сѫ "изчислили", че на висок стил (или на черковно-славянски) трѣ̋бва да се казва славяне. Да, ама тази таблица не бива да се прилага повсемѣстно, понеже има и много думи, срѣд които е и думата слово, които не се измѣнят:
Висок стил
Разговорен стил
Полски
(южно-славянски)
(източно-славянски)
(полски)
брат
брат
brat
гроб
гроб
grób
право
право
prawo
прост
прост(ой)
prosty
слава
слава
sława
слово
слово
słowo
словѣне
[словене]
słowiane
Да отбѣлѣжим, че словѣнцитѣ (живѣещи около Любляна) и словацитѣ (живѣещи около Братислава) казват глас, глава и слама (по южно-славянски маниер), но сѫ съхранили правилната форма на словѣне с гласната о.
За пълнота да обясним, че думитѣ крава, глава, и т. н. се измѣнят в различнитѣ славянски диалекти, понеже в праславянски сѫ звучали корва, голва, и т. н., трѣ̋бвало е сричката да се отвори, и различнитѣ славянски диалекти я̨ отворили по различен начин. А слово си е било слово, сричкитѣ сѫ си били по начало отворени.
Дотук разгледахме сѫдбата на праславянскитѣ кратко и дълго е. Сега ще прѣминем към гласнитѣ о и а.
Четиритѣ гласни в ПИЕ (кратки и дълги о и а) сѫ се различавали по качество или по количество, така както в старогръцки и в латински. Бѣше спомена̨то, че в гръцки количественото различие изчезва около AD 450. В праславянски (и сѫщо така в прагермански) обаче става нѣщо друго: старото качествено различие изчезва, а се запазва само количественото различие. Сирѣч, краткитѣ гласни о и а се сливат в една кратка гласна и дългитѣ гласни о и а се сливат в една дълга гласна. Остана̨ли сѫ една кратка гласна о/а и една дълга гласна о/а, които в началото не сѫ се различавали помеђу си качествено, а само количествено. Отзвук от онова време може би е акането в руски: и досега руситѣ не различават по качество о и а в неударена позиция.
Прѣз периодът AD 700-900 кратката и дългата гласна о/а започват да се различават постепенно и по качество, като кратката гласна заприличва на о‘о’, а дългата – на а. Различието им по количество пък постепенно изблѣднява, докато се стигне до днешната ситуация, когато в нашия̌т език имаме двѣ гласни о и а, добре различими по качество, но съвсѣм неразличими по количество.
Светитѣ Седмочисленици (около AD 865) сѫ я̨ уловили тенденцията. За дългата гласна о/а тѣ сѫ използвали буквата а, понеже я̨ чували наистина като гръцкото а. За кратката гласна о/а е трѣ̋бвало да използват друга буква. Тѣ сполучливо сѫ избрали буквата о, защото кратката гласна о/а все повече се доближавала до гръцкото о. Да, доближавала се, но все още била доста по-широка. И елинофонитѣ, и романофонитѣ, и маџаритѣ прѣз периодът прѣди AD 900 възприемали славянската кратка гласна о/а по-скоро като а. Вѣ̋рно е и обратното: славянитѣ възприемали чуђото о по-скоро като у, а краткото а от гръцки и латински възприемали като о‘о’. Да приведем нѣ̋кои примѣри:
"πάπας" (гръцки), "papa" (латински), "поп" (български и руски): – кратко а в о
"basilicum" (латински), "босилек" (български): пак кратко а в о
"Calenda" (латински), "Коледа" (български): начално кратко а в о, крайно дълго а в а
"altar" (латински), "олтар" (български): начално кратко а в о, второ дълго а в а
"Θεσσαλονίκη" (гръцки), "Солун" (български): изпусната първа сричка, после кратко а в о, гръцко о в у
"Загора" (български), "Ζαγαρα" (гръцки): от славянски о/а все към гръцко α
"двор" (славянски), "udvar" (унгарски): славянското о в унгарско а
и накрая̌:
"словѣне" (славянски), "σκλαβη̃νοι" (гръцки): славянското о в гръцко (кратко) α, славянското дълго е (ѣ) в старогръцко дълго е (η) или в новогръцко и (η), ако е възприето от тѣсно-езични славянски диалекти (вж. по-горѣ), какъвто вѣроятно е случая̌т.
И тъй, в настоящото приложение показахме, че:
Думитѣ славяне и славянски сѫ възникна̨ли като самоназвание на славянитѣ на тѣхния̌т език и по произход сѫ си славянски думи. Произлизат от думата слово, а не от слава, и означават словесни. Наистина, думите слово и слава сѫ сродни, но това не се осъзнава сега, не се е осъзнавало и тогава (AD 700-900).
В български и руски думитѣ славяне и славянски сѫ заемки, оригиналитѣ им не сѫ се съхранили. В съвременния̌т руски език думитѣ славяне и славянски сѫ заети от полски. В нашия̌т език думитѣ славяни и славянски пък сѫ заети от руски.
Показахме сѫщо така, че гръцкото "σκλαβη̃νοι" и съкратеното "σκλα̃βοι" прѣдставляват регулярното съотвѣтствие на славянското самоназвание.
-------------------------------------------------------------------------------------------------
5.2. Етимология на думата за роб в съврѣменната међународна лексика
Проблемът за произходът на думата за роб от съврѣменната међународна лексика не е проблем на славистиката, не е проблем на науката за славянскитѣ езици.
Основната цел на тази публикация е читателя̌т да осмисли фактът, че думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от славянския̌т етноним.
Справка във френски етимологичен рѣчник:
Справка в английски етимологичен рѣчник:
..
Old English Wealh "Briton" also began to be used in the sense of "serf, slave" c.850; and Sanskrit dasa-, which can mean "slave," apparently is connected to dasyu- "pre-Aryan inhabitant of India." Grose's dictionary (1785) has under Negroe "A black-a-moor; figuratively used for a slave," without regard to race. More common Old English words for slave were þeow (related to þeowian "to serve") and þræl (see thrall).
The Slavic words for "slave" (Russian rab, Serbo-Croatian rob, Old Church Slavonic rabu) are from Old Slavic *orbu, from the PIE root *orbh- (also source of orphan), the ground sense of which seems to be "thing that changes allegiance" (in the case of the slave, from himself to his master). The Slavic word is also the source of robot.
И двата етимологични рѣчника, цитирани по-горѣ, френския̌т и английския̌т, обясняват измѣнението на значението от славянин към роб с голѣмия̌т брой славяни по робскитѣ пазари, без да се задѫлбочават в проблемът. Аз обаче допълнително съм Ви го илюстрирал с въображаема случка.
Английския̌т етимологичен рѣчник (вижте по-горѣ) дава двѣ аналогии:
В староанглийски, етнонимът на валийцитѣ (Wealh) сѫщо започна̨л (около AD 850) да се употрѣбява със значение на роб.
В стариндийски (Sanskrit), нѣ̋какъв етноним (dasyu) за старото доарийско население на Индия, придобил значение на роб (dasa).
Староиндийската (Sanskrit) дума за роб dasa се прослѣдява в съврѣменната нашенска дума дас, с която циганитѣ наричат българитѣ и сърбитѣ. Това е заради омѣсването на думитѣ за славянин и роб. Дали циганитѣ наричат и румънцитѣ дас? Забѣлѣжка: Общо название за българитѣ и сърбитѣ имат и албанцитѣ: shkije, явно от гръцкото Σκλα̃βος.
И двата етимологични рѣчника, цитирани по-горѣ, френския̌т и английския̌т, дават по-късна датировка на значението за роб: AD 1175 според френския̌т и края̌т на 13-ти вѣк (late 13c) според английския̌т. Английския̌т етимологичен рѣчник, слѣдвайки Friedrich Kluge, даже изтъква ролята на император Отон Велики (Otto the Great, вижте цитатът по-горѣ).
Аз състарявам това събитие с два-три вѣка. За това имам нѣ̋колко съображения:
Прѣз късното Срѣдновѣковие гръцкия̌т език, който е нужен за обяснението на съгласната К, губи статутът си на међународен език.
По този линк можѣше да се стигне до една публикация на Ирма Хайнман, къдѣто авторката анализира съчинение от Абдала Ибн-Хордаби, началник на пощата и разузнаването на Арабския̌т халифат, написано прѣз AD846. Излиза, че цѣли десетилѣтия прѣди Светитѣ Седмочисленици и цѣ̋л вѣк прѣди Отон Велики славянския̌т език се бил вече наредил срѣд свѣтовнитѣ езици. Еврейскитѣ търговци знаѣли и славянски език и това им давало възможност по цѣ̋л свѣ̋т да ползуват прѣводачески услуги от мѣстнитѣ евнуси.
"По-румски" означава на гръцки, "по-андалузски" - на испански, а "на языке сакалиба" - на славянски.
Фабриката-евнухоливница била разположена на територията на съврѣменна Франция, но най-голѣ̋мата етническа (езикова) група срѣд питомцитѣ ѝ били славяногласнитѣ, а оттам заради дѣтскитѣ игри всичкитѣ питомци на евнухоливницата ще да сѫ ставали славяногласни. Когато дѣтето пораснѣло и напуснѣло евнухоливницата, то ставало "евнух сакалиба" в нѣ̋коя част на свѣтът.
Военнитѣ кампании на Отон Велики срѣщу славянитѣ трая̨т не повече от двѣ десетилѣтия (AD 935..955). Тѣ може би сѫ допринесли за изобилието от славяни на робскитѣ пазари. Но по-общия̌т поглед показва, че просто на пазарът за роби сѫ се тѫрсѣли езичници от Европа, и това си е било така от нѣ̋колко вѣка прѣди Отон Велики.
От друга страна, лингвистиката като наука е създадена прѣз 19-ти вѣк прѣдимно от нѣмски учени. Мнозина от тѣ̋х може би сѫ имали романтично отношение към германската история и затова сѫ се сѣтили за кампаниитѣ на Отон Велики срѣщу славянитѣ, докато сѫ размишлявали за етимологията на думата за роб в међународната лексика.
Прѣдпочитам да изтъкна̨ епохалното значение на врѣмето на цар Ираклий и на най-сѫдбовната война в историята на нашата цивилизация, войната от AD 602..628 међу Романия (Римската-ромѣйската империя) и Персия (Сасанидската империя).
Войната от AD 602..628 међу Романия и Персия била дълга и изтощителна за двѣтѣ страни. Побѣдила Романия, Персия била унищожена. Но реален побѣдител станали арабитѣ и ислямът - двама се карат, третия̌т печели. Арабитѣ и ислямът завзели всичкитѣ земи на Персия и половината от земитѣ на Романия.
Войната от AD 602..628 међу Романия и Персия имала сѫдбовно значение и важни послѣдици за нас и за нашата цивилизация.
Появил се ислямът. Сега той владѣе една от най-многочисленитѣ религиозни общности. Той е владѣ̋л нашата територия за около пет вѣка и може би скоро пак ще я̨ завладѣе.
Ислямът изолирал южнитѣ афроазиатски рободобивни райони и създал дефицит на робския̌т пазар, който трѣ̋бвало да се запълни с езичници от Европа, основно със славяни.
Слѣд дългата изтощителна война, на европейскитѣ територии на Романия (т.е. по Нашенско) се заселили славяногласни наши прѣдци, езикът на които ние сега говорим.
Освѣн в словенски, словашки, албански, и нѣ̋кои други езици от Срѣдна Европа, в останалитѣ европейски езици, включително в български и руски, думата за славяни е нова, тя е въведен с книжнината неологизъм. В тази дума нѣ̋ма съгласна К. Поради това, славянския̌т етноним, бидейки такъв неологизъм, вече не е съзвучен с думата за роб.
Славянин
Славянка
Славяни
Роб
Робиня
Роби
Нѣмски
Slawe
Slawin
Slawen
Sklave
Sklavin
Sklaven
Френски
slave
slave
slaves
esclave
esclave
esclaves
Испански
eslavo
eslava
eslavos
esclavo
esclava
esclavos
Италиански
slavo
slava
slavi
schiavo
schiava
schiavi
Английски
Slav
Slav
Slavs
slave
slave
slaves
Остава си нѣ̋каква прилика в писмения̌т английски. За да се каже "славянски" на английски, може да се използва в намаляваща вѣроятност Slavic, Slavonic и Slav (гласната "а" се чува или като във father, или като в man). За да се каже "славяни" на английски, може да се използва Slavs, Slavic people и Slavonic people. "Slaves" означава само "роби". Вѣроятно повечето англоезични не подозират за етимологичната връзка међу думитѣ Slav и slave, дори да сѫ образовани. Стига да не сѫ правили справка в етимологичен рѣчник.
Думата за роб от съврѣменната међународна лексика фактически произлиза от гръцката дума "σκλα̃βοι". Общоприето е, че тази гръцка дума идва от съкратената форма на славянския̌т етноним, и това не се оспорва извън славянскитѣ общности. Слѣдователно, за да се обори твърдението, че думата за роб в съврѣменната међународна лексика произлиза от славянския̌т етноним, трѣ̋бва да се намѣри друга етимология на гръцката дума "σκλα̃βοι" в значението ѝ на роби. Сѫществуват изсмукани от пръститѣ опити в този дух, но тѣ сѫ несъстоятелни най-вече поради фактът, че тази дума не е засвидѣтелствана в старогръцки текстове (нито пък в стари текстове на латински).
В дѣйствителност, вмѣсто да оборват общоприетата етимология на гръцката дума "σκλα̃βοι", лингвиститѣ в "славянскитѣ" страни естествено прѣдпочитат по този проблем да си мълча̨т."
http://christotamarin.blogspot.com/2017/01/IsauraTheSlave.html
