nik1

Тази публикация е от същите автори (Новотна & Блажек): http://www.phil.muni.cz/linguistica/art/novbla/nob-001.pdf

По долу са показани някои интересни резултати и данни. Според "Di a g r am 3. Classification of the Slavic languages after S. Starostin" (стр 197 на текста) българският и македонският език се намират най-близо до корените (първоизточника)- директно произлизат от корена; Според диаграма 4 не е така. http://www.leidykla.vu.lt/fileadmin/Baltistika/42-2/04_Blazeko.pdf

"Balkan Sprachbund Morpho-Syntactic Features" http://books.google.bg/books?id=MFWOYUHULgsC&printsec=frontcover&dq=Balkan+Sprachbund+Morpho-Syntactic+Features&source=bl&ots=ZRHoYp1gf0&sig=Wc_yUfu8FKWEpEdQIWuzpVFFp58&hl=bg&ei=9sB0TaXXMsqEhQeklbkz&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CDMQ6AEwAg#v=onepage&q&f=false "Balkan syntax and semantics" http://books.google.bg/books?id=VYoWE_tNKNQC&printsec=frontcover&dq=Olga+Miseska+Tomic+...&source=bl&ots=KDF9q-38tU&sig=cl6EgBqhHTIzRXZ5JjsIOSj8uIM&hl=bg&ei=L8J0TdG7A4i6hAfU9czlCw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBYQ6AEwAA#v=onepage&q=Olga%20Miseska%20Tomic%20...&f=false

Характеристики на Балканския езиков съюз За езиците от Балканския езиков съюз (албански, български, гръцки, румънски) е характерно: * Опростяване на именното склонение. * Сливане на дателен и родителен падеж (формите на единия падеж изпълняват функциите и на другия). * Единство на падежните форми, показващи място и направление. * Аналитични форми за изразяване на бъдеще време посредством спомагателен глагол или частица със значение „искам“. Това явление е характерно и за езици извън балканския езиков съюз, например английски език. Предполага се, че това явление се появява първо в гръцкия език в периода около 1 век сл. Хр. и се разпростира върху останалите езици. В български, албански и новогръцки език бъдеще време се образува с помощта на неизменяема частица, докато в румънски и сръбски език се използват всички лични форми на спомагателния глагол. * Загуба на инфинитива и замяната му с лични глаголни форми в български и новогръцки. Това явление е характерно и за разговорния сръбски език и за турските диалекти в Шуменско. * Наличие на задпоставен определителен член при съществителните имена в албански, арумънски, български и румънски. Това явление възниква вероятно под влияние на старобългарския език, защото отсъства от новогръцки, където определителният член е предпоставен. Предпоставен е и определителният член в старогръцкия. * Аналитични форми за сравнителна степен при прилагателните имена. * Удвояване на допълненията чрез кратките форми на личните местоимения. * Употреба на кратките форми на дателния (в гръцки - на родителния) падеж на личните местоимения като притежателни. * Множество прилики в строежа на изречението, които създават впечатлението за еднаква структура, осъществена с различна езикова материя (българска, гръцка, албанска или румънска). * Обща лексика, словообразувателни модели и фразеологизми, например израза „за много години“: албански për shumë vjet, гръцки χρόνια πολλά, румънски la mulţi ani.

Дву- и триезичието в Средновековието доказано същестува при мобилните и живеещи сред гърци и българи - власи.. Дву-, или триезичие същестува (най-вероятно) и при мобилните в границата на Византия "нови" българи, което хипотетично* би могло да обясни защо тези промени в българския език се започват да се провяват в 12 век (не по-късно и не по-рано).. *Ако се приеме че езикът на тези нови българи е оказал влияние върху българския език

Това е влашко куче: Това е гръцко куче от 11-12 век. Това са румънските кучета: буковинско, карпатин, миоритик.. Тези са от нашите земи:

Карачканите може и да са номадизирани бивши ромеи (елини, или романоезини) .. Ами каракачанското куче е толкова "каракачанско", колкото и "българско" и "гръцко" Тука власи и карачакачани няма: Новоселски жени:

Какви са аргументите ти за това че епирските молоси от 5 век преди новата са идентични или близкородствени със съвременното балканско пастирско куче? Ккакви са доказателствата или агрументите за това че епирските молоси са внесени при похода на Ксеркс I в Елада, и по-точно в Молосия?

"Траки-пастири" не са останали поради две основни причини: 1) романизация/елинизация на населението и промяна на стопанскиия живот/култура на древните траки - в земеделска такава. 2) Обезлюдяването на Балканите от страто население по време и следствие на гото/хуно/славянските нашествия и имиграции..

Това засилва убедеността ми, че гръцкото влияние върху българския език е опосредствено - чрез писмения език..Стятам че може да имаме "класически" случай влияние на писмен език върху езика на безписмен народ, но не и полиглотия (не някаква повсеместна такава елиноезична ){1}.. Всъщност допускам , съвсем хипотетично ( според ограничените ми познания за езика и неговото развитие), че полиглогията при българите (елиноезина такава) е съществувала в определени региони, от които региони произхождат авторите (болшинството, или тези чрез които езикът го познваме такъв какъвто е). Знае се че има големи миграции на българско население в границите на етническата територия, и тъкмо тракийците са тези които мигрират в Добруджа и Северна България в около 16-17 век..

Ако позволиш няколко уточнения: 1) "Славянският език" също е официален по време на Османлъка, даже се е говорил в Двора на Падишаха, има документи на славянски..(има се предвид сръбския език) 2) През Средновековието гръцките търговци са толкова екзотични, колкото и българските.. Търговията се върти от евреи и латини.. Българските и гръцките селяни имат (и винаги са имали) доста пасивен стопански живот, и са били полузависими от лордовете си Поне гръцките са такива, докато при българските зависимостта е спорна - има се превдид, че миксоварварските нашествия и самите варвари (печенеги, кумани) през Средновековието прецакват тази стопнанска организация на зависимост на селяните от лордовете си, на запад и викат феодализъм.. -- Бългаският език през Османлъка е бил маргинален откъм писменост, така че смятам е нормално да бъде повлиян от най-силно присъстващия писмен език..

Бай Генчо може да е учил езика чрез думите/словото на Дядо Поп, в чийто български език е имало гръцки заемки, и гръцко влияние.. А защо се визира 12 век? Мешавицата в българския език изглежда е най-голяма в периода 15-19 век (в новобългарските тестове и език)... За Хилендарската Кондика: "Дори езикът на кондиките от XVIII в. е общ балкански сленг, левантинско смешение на думи и калки - старословенски, както казва един професор от Белград, български, сръбски, гръцки, турски, руски, латински словеса, пътували свободно през "необременените" с утвърдена езикова норма балкански езици." "Няколко цитата от Кондиката, осъвременен текст: Лето господне 1718, месеца априлия. Да се знае како аз Пахомие скевофилакс [ковчежник] молих братию: да би що могли помочи овей светей църкви. И я архимандрит Макарие дадох гроша 20, а взех кръста 2 и 1 броеници. И я проигумен Филотей дадох 5 гроша, взех 2 броеници коралови [...] Лето 1701, месеца марта, ден 1. У Хилендару: сий тефтер полагает ся в исодиясници [склада], описовати в нем всякои вещи манастирски. Кой ковчежник на годину що харча учини, и кой путник [пътуващ монах] колику предава [от] пътя. И иние вещи монастирские [...] сахана с первази - 4; от калай малечка тевсийка за сирени - 2; и от бакър - 3; тенджера с капаци 11; ръжен 4; секира 14; мотика великий - 5; мотика малий - 13; казмий - 7; търнореза - 8; сърпове - 21; [...] Да е на знаие бартии нашой хилендарской како избраха мене по [след] Теуфилиу, дадоше ми игуманство и ключ од хранилището да съм игумен и ковчезник аз грешний хаджи Методие йеромонах и не предаде ми Теофил више него 2 гроша. Наший дълг, кой [е] у Солун - 22 кесии или 11 000 гроша. Този дълг е бил и при Пахомий, и при Виктор Кусичанин, и при Теофил и при мени. Свалихме съборно [по решение на братството] от девет Евангелия сребро и от една прибедреница свалихме сребро и бисер; и сребро и бисер от една митра и свалихме от 25 кръстове сребро и продадохме [...] в Солун. Да се знае како дадохме ние хилендарци що имахме заложено у монасиру Лавру: Първее Евангелие гърчко на цар Андроника, все златом исписато; второе Евангелие цар Стефана на кожи рукопись; и руска два щампа, и едно сръбски рукопис на хартии. Све пет Евангелия уковани от обе стране сребром и позлатени [...] 1765 г., месеца януария, 6-го. Прийде поп Данийл от Габрова и приведе поклоннике, иже и дадоша милостине готових аспри 300 гроша и во вещи 50 гроша. [...] 1773, априлия 5. Знати ся како прийде господин отец духовник Григорий старий от Софиа со отцем Викентием йеромонахом - предадоша пет кесии готови аспри и във вещи хиляда осамстотин петедесет гроша със метоха заедно що са направили нов у Софии. [...] 1777, месеца ноеври 17 ден. Преиде проигумен кир Партениа от Елена, придади [събраното] от бившия ковчежник кир Висарион [...] гроша 1110 и десет кандилу гроша 280; мулета 6, коня 2, пищови 25, мулета и кон 1 [...] Да са знае що са дали от опщо и няколику християни що са дали сума гроша 300 - то е зел проигумен кир Герасим за монастирско по(д)новление за изгорелу. Писа Димитрие и Марко кило ориза. [...] Свищов град. Писа Николае - гроша 5; Георгие - гроша 10; Георгие - гроша 4; Петра - гроша 3; Атанасие - гроша 5; Йоан - гроша - 3. [...] 1741. Видин. Писа господар Димитрие себи парусию - гроша 8; Паки Георги усопшему - гроша 10; Паки Илии четиредесетница - гроша 10; Писа господар Димитрие матери Кали - гроша 8; Едно муле 30 гроша, паки гроша - 20 [...] 1741, януария 13. От Пазарджика: Иоаники - проскомидия [поръчана литургия] гроша 5; Скарлат - проскомидия гроша 5; Зоица - проскомидия гроша 5; Мариа - проскомидия гроша 5; Стоича - проскомидия гроша 5; Влко [...] Лето 1775, юния 29. Приде пречестнейший господин отец проигумен кир Герасим от Ески Загара със спътниците си поп кир Даниила и поп кир Макария и Серапиона йеродиакона, и предаде готови аспри гроша 7620 и във вещи 1380; сума всего 9000 гроша."

Ако ти харесва викай му "солунски" език, и солунски етнос..Гърците са му викали на етноса "българи", по някое време и този етнос се осъзнал с това име..Езикът му в цял свят се казва "български", или "българо-македонски" (сега се казва така, щото между двата езика няма диалектна граница, и не може да се каже и при най-добро желание "чий" - "чий" диалект е, т.е двата писмени езика са диалекти на един език)

Това е било отдавна май..Когато си учил в белоруското училище(?).. Вижте какво казва Мудрак сега за този език, вижте и новите руски читанки (след 2000 година) в които "старобългарски" фигурира.. Славянски или не, езикът следва да си носи етносното име (когато има такова); Така е при всички останали езици.. Със сигурност, езикът (за които говорим) - в писмения си период е наречие, което е типично за етноса..

Витчак К.Т. Скифский язык: опыт описания. Вопросы языкознания 1992 № 5 стр 50 http://files.istorichka.ru/FTP/Periodika/Voprosy_Jazykoznanija/1992/1992_5.pdf

"Пастир без куче" е подобно на това, което е "разбойник без чекия" Кучето от марадския конник е ловно куче..Разликата между пастирско и ловно куче е подобна на разликата между.. кораб и подводница.. Може, ама тогава какви са били пастирските кучета на древните българи?

За сарматите, предполагам - да. Кучетата им са били предците на днешните "алабай" (средноазиатската овчарка), и вероятно са далечни предци на кавказките и балканските (балканския) овчарски песове, както и на швейцарските кучета, известни като "санбернар"...Аз лично не съм го решил това, това е разпространена теза в западната кинология - смята се че Хуните на Атила са били посредниците на тези средноазиатските кучета, чийто корени от своя страна се намират в планинските кучета от Тибет и Хималаите. На территории Туркменистана самые древние останки крупных собак были обнаружены в поселении Джейтун (VI тыс. до н.э.). Более поздние свидетельства того, что на территории современного Туркменистана еще в те далекие времена обитали крупные собаки - предки современных туркменских алабаев, - мы встречаем в поселении Алтын-Депе (II тыс. до н.э.). Здесь нужно отметить, что первое упоминание о тибетском доге, якобы предке туркменского волкодава, впервые встречается лишь в старинной китайской «Книге летописей», датируемой 1121 годом до н.э. За траките - не зная..Епирските ("палеобалканските") молоси са били големи кучета (това е според изворите), аз лично предполагам, че тези кучета са били сродни на местните европейски молоси, и са били кучета бойци (Херодот, и не само той пише конктретно за такова използване на тези кучета от елините и пеоните), но всъщност не са били сродни или подобни на средноазиатското пастирско куче..

Темата може и да е киноложка, но може и да е историческа, защото можем да акцентуваме дискусията и темата върху хората, които са пренесли тези кучета (или техните предци) на Балканите, и начинът /начините, по който/които тези хора са участвали в процеса .. Сарматите ли са били тези хора, елино-тракийската общност ли е била посредник, хуните ли са били тези посредници, или куманите и печенегите, или пък венецианските търговци (?)? Или пък не е имало такива изобщо?

Съвременните псета на узбеки и казахи (варинати "средноазитска овчарка", "туркменска овчарка", "памирска овчарка") имат същия произход, какъвто имат и нашите и кавказките овчарски кучета: техния родоначалник (или поне един от тях ако приеме че тези кучета са кръстоски) е тибетския мастиф (молос).. http://www.maximus-hanmo.com/standart.php Това са средноазиатски овчарски кучета (могат да се объркат с балканските и кавказките овчарски кучета) На территории Туркменистана самые древние останки крупных собак были обнаружены в поселении Джейтун (VI тыс. до н.э.). Более поздние свидетельства того, что на территории современного Туркменистана еще в те далекие времена обитали крупные собаки - предки современных туркменских алабаев, - мы встречаем в поселении Алтын-Депе (II тыс. до н.э.). Здесь нужно отметить, что первое упоминание о тибетском доге, якобы предке туркменского волкодава, впервые встречается лишь в старинной китайской «Книге летописей», датируемой 1121 годом до н.э. ---- Как ти хрумна че съм решил това? Аз дали ще се образовам е божа работа, ама едва ли Марко Поло е първия и единствен посредник между Европа и Азия.. Какво да кажем тогава за Кавказките овчарски кучета? И те ли са проникнали в Кавказ чрез венецианските търговци? Всъщност колко са според теб венецианските търговци, посетили Тибет?.. ..Питаш ме глупости, защото точно това не съм "решавал" (виж и заглавната тема).

Мда.. Не съм наясно с фонетичното развитие на новоиндийските езици, и затова предполагам само. Защо ти не се опиташ да представиш и защитиш (доколкото ти е възможно) идеятата за собствено тюркската етимология на думата "куче"? Хубаво - думата била звукоподаржателна, ама що не е "гуче", "дуче" или "муче"(например), или "вълчо" (по тюркси)?. Наясно ли какви са били пастирските кучета на древните тюрки, с какъв произход са били? Аз не съм..И не съм слушал за слушал за "байкалска овчарка" , или за "ордоска" такава..Съвременните пастирски псета на узбеки и казахи са нищо повече или по-малко от разновидност на тибетските мастифи (молоси), последните - навремето са познати като "индийски кучета" ("индийски", защото "произхождали от Хималайте").. Ти ми кажи ако искаш, на какви езици е говорило предтюркското население на Средна Азия, което е изполвало тези/или подобните псета?

"българско (карачанско) овчарско куче": http://images.google.bg/images?hl=bg&client=firefox-a&channel=s&rls=org.mozilla:en-US:official&hs=d0b&q=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B2%D1%87%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5&um=1&ie=UTF-8&sa=N&tab=wi&biw=1024&bih=607 "средноазиатска овчарка": http://www.impulse.bg/neobizz/view/by/5306273/id/715624

Не виждам двусмислие.. Това което предполагам е хипотетично: хипотеза (1): Някои от тюрските езици (наречия) от "памтивека", включително и наречието говорено от прабългарите, са използвали заеманата дума "куче", за наименуване на песовете си. От езика на прабългарите - думата е проникнала в славянския български език хипотеза (2): Печенгите и/или куманите са изполвали заемната дума "куче" за наименоване на песовете си, и думата е проникнала в българския език от езика на печенегите и куманите, заселили се на територията на България и Балканите в периода 11-13 век. --- http://209.85.129.132/search?q=cache:u3YKAywMxTcJ:www.hindunet.org/hindu_history/sarasvati/dictionary/2401TO.HTM+Kutro-+etymology&hl=bg&ct=clnk&cd=10&gl=bg&client=firefox-a 2479.Image: to bark, to emit (as a sound); cough: gu_ru phlegmatic and asthmatic disease (Ka.); gu_ru asthma, cough (Tu.)(DEDR 1903). kuri hoots (Pa.); kur-kur call to a dog (Malt.); kora to bark (Kod..); kure kure a sound in calling a dog (Ka.); kerv to bark (Ko.); kura barking (Ma.); kurai (-pp-, -tt-) to bark; noise, roar, shout (Ta.); kuraippu noise; kukkal, kukkan- dog (Ta.); kura disagreeable sound, cough (Ma.); kurekka to bark, cough; ku_rkka, ku_rkkam, ku_rkku snoring, war-cry, roar (Ma.); korapuni, korepini, korepuni to bark, roar; korejuni to make a noise (Tu.); ku_r to groan (Pa.); kuri- (owl) hoots (Pa.); kuhasca_na_ to bark, growl, groan (as in lifting a heavy weight)(Go.); xurruka_v a snore (Br.)(DEDR 1796). kutru a dog; koya a wild dog; hakar call of a dog when chasing (Santali. lex.) Image: dog: ku_ra dog (Tu.); ku_ran- dog (Ta.)(DEDR 1901). kurai to bark; n. shout (Ta.); kora to bark (Kod..); kur-kur call to a dog (Malt.)(DEDR 1796). kukka, kukki_ dog (Pkt.); kukka_ (H.); puppy (Si.)(CDIAL 3206). kurkura dog (Skt.); kukkura, kukkuri_ (VarBr.S.); kukkura, kukkurini_ (Pa.); kukkura (Pkt.); kukeri puppy; kukyry dog (Gypsy); ku_kar, ku_kari_ dog (P.); kukur, ku_kri_ (WPah.); kukri puppy (Tir.); kukur (Sh.); kukur, kuku_r (Ku.); kukur, kukurni puppy (N.); kukur, kukuri_ (A.B.); kukura (Or.); kukur (Mth.Bhoj.); ku_kur (Aw.); ku_kar, ku_kri_, kukur, kukkur (H.); kukro, kukri_ (Marw.); kukar (G.M.); kukura_ dog, puppy (Si.); khukur puppy (Sh.); kun:gra_ puppy (L.)(CDIAL 3329). kucuru dog (Wg.); kucur, kicir (Bshk. Wot..); kuju_, kiji_ (Tor.); ku_sar, kucara (Mai.); kucuro, kusuro (Chil.); kusur (Gau.); kucuro_ (Sv.); kucuro (Phal.); kucuru puppy (K.)(CDIAL 3219). kutti_, kutta dog (Pkt.); kwt (Sog.); kut dog (Shgh.); kutu kutu sound made in calling a puppy (Sant.); kuto (S.); kutta_, kutti_ (L.P.WPah.B.H.); kuti (N.); kuta_, kuti_ (Or.); kutawa_ (Aw.); kutiya_ (H.); kuto (Marw.); kutto, kutti_ (G.); kutte- in cmpds. (M.)(CDIAL 3275). kuttira, kutar, kutri_, ko_tar, ko_ter, kuttar, kutri_ dog (WPah.); kutari (Or.); ku_tira (OG.); kutro, kutri_, kutru~ a wretched dog (G.); kutra_, kutri_, kutre~ (M.); kuti_r a pack of dogs (L.)(CDIAl 3277). kutu_ro puppy; kutu_ri pet name for a girl (Sh.)[cf. ku_turu daughter (Te.)]; kutu_ra_, kutu_ri_ puppy (L.); katu_ra_, katu_ri_ (P.)(CDIAL 3278). koti_ dog-keeper, game-keeper (L.)(CDIAL 3563). chuh call to a dog (Br.); chu_ sound uttered in setting on dogs (H.M.); cu_ id. (Ta.Ka.Tu.); cu id. (Tu.); cu. id. (Kol.)(DEDR 2718). cokkan- dog; cokki bitch (Ma.)(DEDR 2830). cokkan- monkey (Ta.); cokkan monkey (Ma.)(DEDR 2830). cf. semant. ko_ti monkey (Te.lex.) cf. ku_guvike crying aloud (Ka.)(DEDR 1868)."

Предполагам (с най-голяма вероятност), че кучетата имат средноазиатски произход и са проникнали на Балканите (също както както и сродните им мастифови - са проникнали в Средна, Западна Европа, също и в Кавказ) в периода "2 век преди новата ера - 2(3) век след новата ера". Възможно е и тези кучета да са проникнали по-късно в посочените региони, с посредничеството на хуните (хуните на Атила), и ако визираме Кавказ - с посредничеството на синхронни на прабългарите средноазиатски/източноевропейски етноси и племена в периода пети - шести век.. Смятам е малко вероятно разпространението им на Балканите да се дължи на завръщащите се у дома елино-тракийски завоеватели на днешните Индия, Персия и Афганистан. Мастифовите не са разпространени в Мала Азия (и не знам да са разпространени в Индия, Персия и Афганистан), а от друга страна са познато в Европа. Интересен е произходът на думата "куче". Възможен е тюркски произход (или османо-турски).. Думата "куче" за означаване на "пес" е позната в индо-иранските езици, включително и на индийския субконтинент..

Котлите намерени в Минусинската котловина (за които пише американският автор, цитирайки Кызласов) са от "южно-сибирски" тип ..За мое съжаление не можах да намеря теста на статията от Л. Р. (Леонид Романович) за тези находки.. Ако говорим за писаниците от Минусинск ("Большая Писанная Гора" и другата такава - цитирана или показана от американския автор), на които са изобразени котли, то да се твърди за тях (за писаниците) че са хунски артефакти, е доста смело, при условие че има поне 4 мнения за техния произход (на писаниците), а и дори се вижда че краката на котлите в рисункитете са еднакви с тези от т.н на "Скитски" тип котли.. --- Вижте сега, фактът че Кызласов греши за угорската топонимика в областите обхванати от Тактъшката култура, не значи че Вадецкая е права за хунския произход на културата (и дори не значи автоматично че Кызласов грешиза угорския произход на културата)..Имаме по-логичен от тюркския, самодийски вариант за етническата принадлежност на културата, и дори по-логичен от тюркския, палеоазиатки (някакъв) такъв..Първо - кремацията не се ограничава до тюрките; Второ- изработването на чучела, кукли, и от друга страна погребални маски (в различни варианти) - не е познато при тюрките, но е познато при уралоезичните и угорите, а също и при палеоазиатоезичните - кети, и нихви (населяващи Сахалин в момента); Трето - срубовете в тактъшките погребения, съответстват на угорските и самодийските (може дори да приемем че, срубовете не са собствени за угорите).. --- Ние като тревожен народ и култура - имаме нужда от етнонационален мит и вярвания (такива които да обясняват "чисто" произхода на прабългарите), очевидно хунската теза за произхода на прабългарите запълва тези празнини (аналогично е и при подобните по културни особености чуваши)..Обаче никои съвременен авторитетен изследовател не вярва че прабългарите (дори познати ни като тюркоезични в периода в които имаме сведения за езика им) са били част от хуните на Атила (не говоря за това че са били "ядро").. Трябва да спомена и куриоза, че хуните са присъстват в етнонационалния мит на монголите, като техни предци (вярва се че хуните са говорили на език близък до тюркския и монголския, но че по произход са били монголи, увлекли със себе си тюркоезични племена)