nik1

http://www.unl.edu/rhames/courses/current/readings/boehm.pdf http://www.scribd.com/doc/25988351/The-Origins-of-Hunter-Gatherer-Egalitarianism http://www.unl.edu/rhames/courses/current/readings/erdal.pdf

Какво значи "клуб"..? Ами предположи ти, ако желаеш, "как се установява тази картина"?

Ловците събирачи може да имат лидери, може да нямат. Когато имат, те са неформални - "лидерите" не притежават статус, власт и богатство (защо е така - мисля че е ясно). Лидерите в бандите и племената в "безранговите" общества стават такива за "престиж" (не за статус, за власт и богатство), като лидерството е свързано само с определени ситуации и стечения на обстоятелствата, и не се простира върху други ситуации. Образно казано "лидерстването", когато има такова е подобно на това във форума: имаме "лидер" по културологията (и всички го слушаме когато заговори за това), имаме лидер по археологията, лидер/лидери по френска история, лидер по езикознание (един германски пич), така и в при онези хора има "лидери за това как се правят канута", "лидери по това къде се трябва да се пробие леда, за да се хване Тюлена". ---- According to Fried (1967), egalitarian societies have an egalitarian economy in which reciprocity and generosity are valued—awarded prestige. There may be strong social expectations against accumulation of material goods; prestige may come by giving things away, by being generous, rather than by being thrifty. Reciprocal relations are kept balanced over some long term, and no single individual or group controls access to the necessities of life, which are accessible to all members of the society. In sum, egalitarian societies are those in which there is equal access to (1) positions of prestige and (2) the means of production. --- Table 28.2. Types of societies defined by anthropologists and archaeologists, based on socio-political organization. Bands: Egalitarian, demographically small (25–50 people), fluid membership, band membership based on kinship, friendship, hunter-gatherers. Tribes: Egalitarian, demographically larger (500+), membership fixed, based on kinship, huntergatherers, and farmers; concept of tribe controversial. Chiefdoms: Ranked, ascribed leadership positions, demographically larger (2,000+), decision making centralized with a two-tier decision-making hierarchy, leadership lacks coercive power; chiefs usually have social power ---- Едно уточнение: Индианците от Северна Америка не са пример за ловци и събирачи, защото образно казано са FARMERS, WARRIORS, TRADERS, т.е. обществата им са стратифицирани и рангови, и със сигурност патриархални.

Ловците събирачи може да имат лидери, може да нямат. Когато имат, те са неформални - "лидерите" не притежават статус, власт и богатство (защо е така - мисля че е ясно). Лидерите в бандите и племената в "безранговите" общества стават такива за "престиж" (не за статус, за власт и богатство), като лидерството е свързано само с определени ситуации и стечения на обстоятелствата, и не се простира върху други ситуации. Образно казано "лидерстването", когато има такова е подобно на това във форума: имаме "лидер" по културологията (и всички го слушаме когато заговори за това), имаме лидер по археологията, лидер/лидери по френска история, лидер по езикознание (един германски пич), така и в при онези хора има "лидери за това как се правят канута", "лидери по това къде се трябва да се пробие леда, за да се хване Тюлена". ---- According to Fried (1967), egalitarian societies have an egalitarian economy in which reciprocity and generosity are valued—awarded prestige. There may be strong social expectations against accumulation of material goods; prestige may come by giving things away, by being generous, rather than by being thrifty. Reciprocal relations are kept balanced over some long term, and no single individual or group controls access to the necessities of life, which are accessible to all members of the society. In sum, egalitarian societies are those in which there is equal access to (1) positions of prestige and (2) the means of production. --- Table 28.2. Types of societies defined by anthropologists and archaeologists, based on socio-political organization. Bands: Egalitarian, demographically small (25–50 people), fluid membership, band membership based on kinship, friendship, hunter-gatherers. Tribes: Egalitarian, demographically larger (500+), membership fixed, based on kinship, huntergatherers, and farmers; concept of tribe controversial. Chiefdoms: Ranked, ascribed leadership positions, demographically larger (2,000+), decision making centralized with a two-tier decision-making hierarchy, leadership lacks coercive power; chiefs usually have social power ---- Едно уточнение: Индианците от Северна Америка не са пример за ловци и събирачи, защото образно казано са FARMERS, WARRIORS, TRADERS, т.е. обществата им са стратифицирани и рангови, и със сигурност патриархални.

Знам кой е най-големия производител на въглероден двуокис в момента, но ще отбележа две "неща": -Китайския социализъм е западно изобретение - той произхожда опосредствено, чрез марксиската доктрина и разбиране за икономиката и социума, от същия този капитализъм; Той, китайския социализъм, не би съществувал ако капитализмът не беше изобретен (и не съшествуваше) в Западна Европа. -Дори и да се приеме че това е само мое виждане, или дори да се приеме за простота че Китай би си останал конфуциански , то мисля не е трудно да предположим с вискока степен на достоверност , че емисите в глобален мащаб, и в бъдеще, нямаше да бъдат толкова по-малко, че да се предотвратят климатичните промени за които се пише. Защо ли? Защото скоростта на усвояване на въглеродния двуокис, или темповете с които въглеродния двуокис се усвоява от окените (чрез разтваряне и пренасяне в "дълбокия океан", демек към дъното) са по-малки, от темповете му на натрупване в атмосферата.

"Алтруистичното" и "доброто лице" на капитализма са по-скоро изключения, или късни "придобивки"..По времето на Маркс едва ли е имало нещо като нормиран работен ден (с оглед почивка и възстановяне на работниците), пенсионно и здравно осигуряване, здравна и лична защита на работното място (при германците може би е имало, но ме съмнява за останалия капиталистически свят, най-вече за САЩ) , профсъюзи.. Комунизмът никъде не е достиган, а ако говорим за т.н. социализъм (като етап от еволюцията по пътя към комунизъм), той в момента си е читав в Китай, с разликата че китайските предприятия са освободени от опеката на държавата като пазарни субекти, т.е пазарът в Китай и участието/достъпът на китайските държавни предприятия на пазара са свободни.. Теории разни.. Капитализмът също може да е толкова "налудничава" теория, и да се сгромоляса, там където е създадена и изобретена, в Англия и Холандия..Най-близките ми очаквания са че в рамките на сто, сто и петдесет години Северна Европа ще влезе в миниледников период, които ще е причинен от спирането или забавянето на океанкската циркулация, демек Гълфсрийма, - това забавяне и или спиране като крайно следствие от капиталистическото индустриално увеличение на парниковите газове, по специално CO2, и съпътстващото го разтопяване на шапките и вливане на огромни маси сладки води в световния океан..

Кои не е съгласен с колектива, колектива ще го... Има и по-циничен израз, но общо взето това е положението: http://www.unl.edu/rhames/courses/current/readings/boehm.pdf Бая племенца и групички хич не си поплюват срещу опитите да се възроди маймунския неегалитаризъм..Падат и глави (както писах по рано)..вижте стр. 6 от 29 Иначе, връзката е такава: марксиският архипринцип "от всекиго според способностите, на всекиго според потребностите" по-същество е преоткриване на "колелото и топлата вода" ..Ще кажа на форумците (с риск да научат нещо ново, което доколкопто знам е противно занимание за шопите) че в африканските ловносъбирачески групи не само има споделяне, но и младите хора на възраст (от 15 до 25 години), и тези на 60, не участват в добива на храна, и това не е очаква от тях Иначе Маркс се е поизложил като историк и в проекта си (визията си) - но трябва да се отчете че, и историята в 19 век е била на такова ниво, и да споменем че сравнителаната антропология и културологията са били непознати..

Тюркско или монголско (элмэг?)?

Българо-готска война (сражение?) "къде", "кога", "защо" - хипотези, тези Описаното от Магнус Феликс Енодий, сражение се състои през 505 г. при Маргус: Но какво да направя аз, пред когото се изпречва такава изобилна жътва от твои дела, че всичко ме възпира да направя избор? Не зная кои класове да прибера в житницата, кои да оставя. Пред очите ми е вождът на българите, повален от десницата ти, която защитава свободата. Той не бе убит, за да не изчезне от историята, но той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататък дързост и за да остане там, в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила. Ако той беше получил смъртоносна рана, ти щеше да победиш човека, а като остана жив той си унизи потеклото. Това е народът, който преди тебе имаше всичко, които е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планински масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно? А какво ще кажете за това, че те са приучили грижливо към издържливост на глад и тези животни, благодарение на които умеят да избягват глада? По какъв начин ездачът извлича из вимето на гладното животно храна, която той, воден от съобразителността, се е погрижил да не крие? По-рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш. Но след като се отклонихме доста много, ето отново връщаме словото си към бойното поле: бойната тръба повторно призовава към себе си красноречието. Областта на Сирмиум беше някога гранична земя на Италия. На това място по-предишните императори бдяха да не би оттам да се насипят върху римската държава съсредоточените удари на съседните племена. По-късно поради небрежността на управниците тя премина под властта на гепидите, от където всекидневно идваха предизвикателства и се изпращаха безразборно често посолства. Съблазнителните и хитри замисли на Тразерих и ненавременната му интимност към другите гепиди, чиито вожд е Гундерит, измъчваха владетеля. Ти смяташе, че загиваш поради неправдата, спрямо тебе, защото това владение на Италия можеше да се задържи дълго, ако ти я управляваше. И за теб не беше достатъчно утешение, че не ти го беше загубил, тъй като мъката ти беше огромна, загдето незаконният му обладател не ти го беше върнал в началото на твоето царуване. Ти смяташе, че държавата се намалява щом не расте. Все пак, след като замислите на Тразерих станаха ясни, ти представи на най-благородните готи - Пиция, Хердуик и на младежта, невлязла досега в никакви битки, ако са съгласни с предложените условия, да навлязат в тези места и да ги владеят по своя воля. Но непостоянният характер на Тразерих подпомогна твоето щастие: той избяга поради друга причина и без да дочака удъра на твоята войска изостави това, което дължеше. Веднага Пиция, който беше постигнал и за тебе добри резултати, а и преценяваше важността на решенията, не сметна, че земята е новопридобита, а че е възвърната, и те я опустоши с грабежи като чужда, а я запази като своя земя за раздаване. Когато уреждаха там управлението, Гърция прояви враждебност, поради намесата на федерата Мундо, като привличаше за защитата си своите българи, с които заплашва при военни сблъсъци като с преден укрепен пост. Тогава Мундо, преди да беше научил, че защитниците замисля сражение, видя, че го започват за своя сметка, и затова сметна, че ще бъде достатъчно защитен, ако твоите кохорти узнаят в какво затруднение се намира самият той, та повери на бързи вестители истината за опасното си положение. А Пиция, щом съзря отдалече буйната българска младеж, подсили пламенния устрем на своите младежи с още по-пламенните слова: " Вие помните, другари, по чия заповед сте дошли в тези места. Никой да не смята, че не ни гледа нашият крал, за чиято слава трябва да се сражаваме. Дори ако дъжд от копия покрие небето, не ще остане скрит за него този, който е запратил по-силно копието си. Обвийте сърцата си в желязо, та от ужаса, на който се излага животът, да възсияе надеждата за победа. Вероятно свидетелят на могъществото на нашия крал вече е умрял и не е жив вече този, който беше свикнал да им съобщава какъв господар имаме. Или може би те не желаят да преценяват нашия народ по нашия крал? Нека разберат, че това, което вършим е по негов почин, и нека не им бъде позволено да приписват само на едно лице това, което е преминало от нашия владетел в кръвта на целия ни народ." Бойни сигнали последваха тия слова. Тогава както обикновено черният облак загърмява, а къщите заскърцват от развилнялата се буря, така стремглаво се хвърлиха веднага едни срещу други бойците. Дълго време изходът на сражението се колеба върху несигурните везни на победата, понеже и двете страни проявиха еднакво ожесточение в битката. Сблъскваха се два народа, на които бягството никога не беше помагало във време на сражение. И готите и българите са учудени, че се намират люде, подобни на тях, и че виждат всред човешкия род противник, равен на себе си. Между това, докато съдбата на сражението не беше решена и крилатата смърт властваше над бойното поле, надви мисълта за нашия вожд: и тогава всеки войник се стараеше бойното поле да засвидетелства за заслугите му пред него. Обърнат беше в бягство българският народ и с това, че се спаси, бе наказан по-тежко. Разтърсвана от копитата на конете, земята затрепери. След като видяха, че са вън от всякаква опасност, те, вайкайки се силно, продължиха да се движат бързо. Боже, небесни съднико, умножи дадените в изобилие дарове! Те, които никога не се съмняваха в победата и на които се учудваше светът, сега се оттеглят, след като загубиха бойните си знамена, и, смутени от това, че са оцелели, се провикват, че са много по-щастливи ония, на които се бе паднало да загинат. Защо да припомням избиването на войниците и позорното оттегляне на вожда Сабиниан, когато нямам намерение да разказвам какво се е случило с един незащитен човек, след като е било отстранена военната му защита? Тогава Пиция, за да не бъде заклеймяван от поколенията, не толкова за слава, колкото за алчност, предостави на зверовете и на птиците да довършат работата на бойното поле, макар нищо да не му повеляваше да оттегли алчния войник от богатите трупове. Но чий език може да разкаже всичко това задоволително? Какъв дар на красноречие ще му е нужен, за да започне? Ти дълго време си побеждавал лично във всички свои сражения, а сега почваш да имаш под заповедта си победители. Между това римското царство си възвърна своите граници: ти заповядваш сега на сирмийците по обичая на древните императори. Тези, които досега владееха наши земи, вече не са сигурни за своите поради съседството си с тебе.

Това което се написал, не е вярно..Стратификация в обществата на ловци и събирачи няма (оттук нататък може и сам да се досетиш предполагам защо това което пишеш в обобщение не е вярно) ..Стратификацията се появява едва в края на неолита, и не навсякъде, а в обществата (културите), които преминават към изхранване чрез земеделие (условно "интензивно", за разлика от хортикултуризма, или "земеделието с мотика") и пастирство / войни - търговия (с другите- било те пастири или земеделци). ---- Не ти прави чест като историк, още по-малко като модератор, да пишеш и пропонираш глупости, що се отнася до праистория, също и да заплашваш хора, които очевидно имат по-добра визия върху историята на хомо сапинс (праисторията)..

Натам вървят скандинавците поне, ако под класа разбираш отношение към богатството..Иначе "касти" сега има само в Индия, и в Иран може би - визирам свешенническата такава.. http://en.wikipedia.org/wiki/Gini_coefficient О, за ужас и изненада на част от пишешите тук, йерархията в бизнес-структурите (в капиталистическия Запад) се заменя с други форми на управление.. http://tuj.asenevtsi.com/BisnesMod/BM03.htm

Това е спорно приемане (спекулация): при "чистите" ловците събирачи патриархална структура е непозната (за каква бащина траничност става дума - типично съвремен американски подход), при тях имаме патрилинеарност и партифокалност , но не и патриархат, съответно - имаме алтернартивните матринилеарност, матрифокалност.. Мария Гимбутене и не само тя, добре е обяснила произходът на патриархалността..Патриахархалността възниква вследствие от разделянето на труда между половете, като това явление е ясно очевоидно на вски които са се заминавали с проблема, че възниква в неолита, при земеделците-орачи (но не се наблюдава при земеделците- градинари), и при номадите-воини и пастири- вследствие на това че мъжете са тези които стават номади (пастири) и воини, и съответно полуават по-голяма, единствена роля в издръжтата на семнейството..При ловците събирачи и първобитните фермери-градинари - не съществува икономическо/трудово разделение между половете, и "заробване на жените" Йерархията така е намаляла че липсва такава..Хайде покажи ми моля едно племе на чисти ловци и събирачи което е полу-егалитарно? И сега най-важното (какво е недоизказано в горното твърдение), "черешката", "бананчето" : Имаме различна степен на равнопоставеност на жените в съввременните ловно-събирачески общества, но тук трабва да се отчете факторът разделение на труда (това за което пиша по-горе)- или 1) доколко тези обшества са "чисти" ловци и събирачи, и 1) доколко те съчетават ловът и събирачеството със земеделска дейност, или с 2) пастирството; 3) доколко обществата са военизирани и с каква честота воюват.. Ако не е направен допълнителен анализ - сори.."духайте супата"..При инуити и ескимоски групи (чисти ловци и събирачи) такова нещо като "бащина тирания" няма . Ще ме питаш какво значи патрилинеарност и патрифокалност, съответно матрилинеарност, матрифокалност, и матрилокалност? "Антрополозите разглеждат първоначалните отношения между половете в обществата на ловци-събирачи, по-специално, тъй като някои силни табута не могат да се обяснят с патриархалния модел. Ранните общества биха могли да бъдат matrilineal, с наследяване по майчина линия , или matrilocal, където жените продължават да са принадлежат на съшия клан , както техните майки, както и други роднини. Кланове са екзогамни ; мъжете от свързания клан посещеват клана на партньора си, но не се присъединят към него. Логическият обратното на патриархата е матриархат (жени, които имат правомощия върху мъжете), но въпреки че такива общества могат да съществуват, никой не ги е наблюдавал. Smuts (1995) е обобщил клановото наследяване и условията на живот, които са наблюдавани в 19 малки общества: 11 са били matrilocal и matrilineal, пет matrilineal, но не matrilocal, и 3 смесени. Например, Рийд (1984) в прегледите на по-ранни проучвания, особено тези на Briffault (1927) отбелязва, че клановете на ловци и събирачи са matrilineal и matrilocal, с основно звено на социална организация- връзката "майка-дете". Жените са автономни и мобилни и могат да се грижат за себе си и децата си без чужда помощ, чрез събиране на растителни храни, и използват дървени инструменти за капане, те знаят най-добрите растения за храна и медицински цели. Те живеят отделно от мъжете и момчетата на клана; Широко разпространено е така наречените "и ncest". Табуто не само забранява секс с близки роднини, но изисква жените избират като приятели мъже от свързани кланове, които са приятелски настроени и склони към споделяне на храна, но тези двойки (партньорства) са условни и лесно прекъсваеми. Една жена може да е посешавана от партньора си, но тъй като той не е приет за пълноправен член на клана , той няма контрол над нея, нито претенция към децата си. Майките и децата им са защитени от всяка заплаха от агресия от мъжете от своите братя и чичовци. Клановата екзогамия предотвратява мъжкия конкурс за жените в рамките на клана, и ограничава на напрежението между хората и насърчава тези връзки, които са необходими за успешен лов. "Оwn kill" табу също не успява да се вмести в патриархата. Това табу забранява на мъжете да ядат животното, което са убили, и това месо трябва да се дава на партньора си и близките си за готвене и споделяне... Значи: Няма такова нещо наречно "бащин депотизъм при ловците събирачи" освен в душите и умоветете на вярващите (и на онзи американец , които сигурно е страдал от тираничен баща).

"вие" к'во ще ми дадете? айде влачете.. http://www.google.bg/search?q=egalitarianism+in+hunter-gatherers&hl=bg&client=firefox-a&hs=Ybp&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&prmd=ivns&ei=43wkTfqgAeiN4gbLxLihCg&start=10&sa=N --- Не ясно защо при бонобо и шиппанзетата е така- при хората инак, но има хипотеза, че хората в ловносъбираческите групи споделят "любовта към свободата", каквото и да значи това (вижте там откъса от изследването върху канадските иниути - те върху какво наблягат).При амазонските диваци се наблювават механизми и реакции - хората реагират колективно (често превантивно) на всички опити някой да доминира чрез сила или сплашване (това което всъщност се случва боново и шимпанзе групите) като показват неподчинение и ядосаност..Обяснението в случая е, че хората са станали "егалитарни", когато са започнали да се служат с убийствени оръжия, и дори се предполага че са убивали социопатите, или тези които са се опитвали да доминират чрез сила и сплашване - т.е имаме еволюция в чист вид.. "Hierarchy in the Forest: The Evolution of Egalitarian Behavior Christopher Boehm" -- Подобно мнение се изказва и от други изледователи. Рич Дейвис пише: "По отношение на егалитаризмa при ловците-събирачи, като цяло, Woodburn (1982: 432) посочва, че хората са "добре запознати с възможноста, че отделни лица или групи могат да се опитат да придобият повече богатство, да отстояват по-голяма власт, или да искат по-статус от други хора, и са бдителни в стремежа си да предотвратят това"

Подавай им по-ниски топки Много вдигаш летвата.. Подкрепям напълно..

Според всички източници.. Тези характеристики се базират на анализите и изследванията на племената, които днес се занимават с лов и събирачество..

При съвременните ловни и събирачески групи*, някои от групите изобщо нямат "глава" (о каква изненада за българчетата), при други - "главата" е най-възрастният мъж, които изпълнява ролята на "арбитър" и "миротворец", но той не притежава статут или властови атрибути.. Решенията се взимат със консенсус в групата, при среща и разговор "очи" в "очи".. Важно е да се спомене, че становището на личност (мъж или жена), която съчетава умения в лова (и при войнна?), с личните качества като щедрост, доброта, самоконтрол, опит и добра преценка- може и да по-голяма тежест от тези на останалите. Но, влиянието на такъв човек не произтича от позицията на "официална власт", и не води до задължението от страна на останалите членове на групата - да приемат че този човек има по-висок статут.. *групите може да са само от мъже, или смесени..

Собсвеността може да е също кооперативна, комунална, всякаква..Тук не дискуситраме нейната ефективност (току виж се оказало че корпоративната като АД, и нейното управление са причина на много от бедите на капитализма- като надуването у пукането на инвестициооните балоните).. Ха-ха-ха-ха. Дърпаш чергата, ама защо не ни кажеш скандинавските страни капиталистически ли са в разпределението на доходите? Нефта на Норвегия.. Останалите скандинавски страни и без нефта имат разтежи, когато в световен мащаб имаме спадане, или линса на такъвк..Колко страни с нефт не можат да прокопсат? Точно така - капитализмът върна демокрацията и егалитаризма (това е добрата новина), с което опонирам на щуротиите (да не кажа по-силна дума) че едва ли не човешката раса сме "закърмени" и "родени" с нагласи към неравенство и капитализъм.. Анждък, и аз това казвам, че капитализма не е заложен, ами зависи от това кои "в какво вярва", "кои за какво се бори", "кои какво смята за вярно и правилно", демек капитализмът зависи от културата, той е производен на културата (като първична такава или вторична)..

Цитат от изследване на канадските инуити (ескимоси): "Традиционнoто инуитскo общество набляга на /"подчертава недвусмислено", изпозлваната дума е "emphasized"/ индивидуалния свободен избор и егалитаризма (равенството). Съответно (съобразно с това), инуитите се опитат да избягват намеса в живота, действията, и поведението на другите хора. В същото време, от всички се очаква да допринасят за общото благо." Няма да е зле да четете и да се трудите повечко, момчета и момичета.. (пускаме например един сърч с "egalitarianism in eskimo", или "Egalitarism in eskimo" и резултатите излизат, само трябва да се прочете нещичко от тях) Ок, аз написах тези забележки за другите хора..Иначе, знам че си много ерудиран и трудолюбив (четеш много)

Напълно вярно. Не само това (пиша го за другите)..Част от факторите (промените) които превръщат обществата в патриархални (от матрилеанарни или патрилинеарни - към патриархални) не премахват напълно егалитарността..Егалитарността е засвидетелствана исторически в патриархалите антични общества - при славяни, при германци, при ираноезични намади, и дори при печенеги (за които изрично пише че върховенството, ханството не се предава на сина на хана).. Всъщност вождът/лидерът в номадските патриархални общества обикновено се избира от съвет (т,е имаме егалитарен и демократичен принцип на избиране), и не само това върховенството и водачеството му е свързано с успешното ръководене на племето - в походи, във война и така нататък.. -- Немалко глупoсти се изписаха в тази тема...Като тази за заложеността на частната собственост - и следователно "заложеността и изконноста на капитализма". Първо - в древните човешки общества придобитото се е деляло между членовете на групата, или дотолкова се е разпределяло между тях че да се постигне икономическо равенство. /Това може да се наблюдава при съвременните обшества от ловци и събирачи, например ескимоси, и от градинари (примитивни фермери)в острови Пасифика/. Става дума за солидарност, демек /някъде наричана "алтруизъм"/. Много от учените смятат че "солидарността" е еволюционна заложба, позната при хоминидите - вкл. боново, шимпанзе..Приема се че съществува механизъм наречен "добрите (гени) работят за себе си".. Второ - преминаването към "неегалитаризъм", може да не доведе до поява на капиталистическа частна собсвеност (капитализъм)..Капитализмът може и да е изключение..Защо ли? Защото капитализмът изисква и наличие на нагласи за приемане на риск/рискове в дадената култура и общество..Изисква наличие на определено културно измерение, определен вид култура: Високо-"тревожните" култури не облагодетелстват капитализма (и неговото възникване), защо при тези култури се избягва и минимизира риска (в зависмост от измерението на този показател) ..Следователно - за възникването на капитализма са били необходими фактори и тенденции, ако не създаващи и формиращи, то задържащи "спокойственост" на високо ниво. Можем да направим проверка (чрез историята): Къде се ражда и развива капитализма най-напред: вижда се - при много спокойните британци, скандинавци*, допълням развива се при спокойните американци, защо не и "спокойните" китайци*).. *При "женствените" (също равновластни и индививидулистични) скандинавци имаме и силно изразени егалитарни нагласи и тенденции (поради тези културни особеснти) и съответно на тях "свръх"високи данъци и "свръх"преразпреление на доходите.. (тааакааа,социализъм или капитализъм има в скандинавиите?) **При силно "неравновластните" и "колективистични" китайци капитализмът (*часнатата собсвеност) обаче е държавен, доминиран изцяло от държавата, властта - както разпределението, така и инвестициите и собствеността (такаааа, това капитализъм ли е? ) "Остават" англосаксонците (и британците).."Остават" и средноевропейците: Германци,франзуци, североиталианци, в по-малка степен чехи,словаци, унгарци.. Ами останалия свят? Какво да кажем за японците например, които не достигат сами до идеята за капитализъм? Нито феодалите им, нито населението създават "четвърто съсловие"...Какво да кажем за ислямския свят и култури (където лихвата се смята за грях все още***, и банкирането е безлихвено) ,за будисткия свят, за хиндуския свят? За Русията в 20 век (възродената християнска универсална държава/империя)? *** http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=9Hm&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&q=%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%BE+%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&aq=f&aqi=g1&aql=&oq=&gs_rfai= http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%9B%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B0+%D0%B2+%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5

http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_maked.htm#zapadnorupski ЗАПАДНОРУПСКИ ГОВОРИ Ha юг от българско-гръцката граница между долните течения на Струма и Места и на изток от ятовата граница се оформя югозападната част на големия рупски диалектен масив. В него се очертават по-ограничени диалектни формации. С о л у н с к и г о в о р Несъмнено най-голям интерес представя говорът в околностите на Солун, представен най-добре в селата Висòка и Сухò, разположени в Лъгадинско, северно от Солун. Освен тези селища с подобен говор са селата Неговàн, Градобòр, Айвàтово, Ново село, Бàлевиц, Кирèчкьой, Клиселѝ. Общоприето е схващането, че солунският говор е запазил най-добре чертите на Кирило-Методиевия език. Всъщност тъкмо данните от солунския говор, системно разкрити първоначално от В. Облак, отхвърлят окончателно и по безспорен начин панонската теория за старобългарския език и утвърждават неговия български генезис. 1. Многобройни следи от стария назализъм на носовите гласни: гъ̀мба, дъмп, ръмп, скъмп, съ̀мбута; въ̀нзил, въ̀нжи, кàнду, кънт, мънч (мъж), мъ̀ндру, мъ̀нка, съ мъ̀нчиш, прънт, пръ̀нчка, ръ̀нка; грèнда, клèнтфа, пент’, пèнтук, èндру, жèнтфа, чèнду. 2. Гласна ê на мястото на стб. ѣ вместо гласна a след шушкава съгласна и в някои случаи на мястото на стб. ѧ, което е несъмнена архаична черта на говора, срв. бр’êк, в*êк, д’ềду, д’ềта, зв’ềзда, л’êп, л’ềту, с’ềнка, чув’ềк; чềша, чềйут (чаят), шềрка, шềйка; куч’ềнта (кучета), м’ềсу, съ ус’ềкнувам. 3. Застъпник ъ < стб. ы: бъл (бил), въм’а (виме), къ̀тка, мъ̀шка (мишка), пъ̀тъм, плъ̀тку, сън (син). 4. Меки съгласни в краесловие: сол’, ден’, кàмен’, зент’, пент’, пънт’, дèсит’ . 5. Съчетания шт, жд < *tj, *dj: къ̀шта, плàштъм, нуштà, в’èжди, миждỳ, сàжди. 6. Двойно ударение: цàрицàта, кòшницàта, лòбудàта, нèгувъ̀йут, глàсувèту, бàран’èту, брѝчин’èту, кàжувàха. 7. Членно окончание -о (-у) в говора на Сухо и -от (-ут) в говора на Висока: м’ềсницу, кръ̀сту, чардàку, кòн’у, канàп’у, казàн’у, капàйк’у, 185 т’ут’ун’у, дин’ò, курин’ò; врахòт, вит’арòт, казан’ут, òгнут, самàp’ут, л’ềбут, каѝшут. 8. Членно окончание -ту за м. р. мн. ч.: бр’ềгувèту, бỳтувèт̂у, глàсувèту, д’èвир’èту, кòжувèту, кòкалèту, òблац’èту, пòйасèту, сфàтувèту. 9. Лично местоимение за 3 л., имен. пад.: той, т’а, тузѝ, тус, т’е. 10. Въпросително местоимение кутрѝ, кутрà, кутрò, кутрè (Сухо); кутръ̀й (Висока). 11. С частица за се образуват форми за бъдеще време: за кàжа, за стàни, за ти дам òште парѝ; за йàм и йàс л’ềп. 12. Окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. вр. при глаголи от I и II спрежение: бàйам, кфàс’ам, п’èрам, п’èчам и п’èкам, хòд’ам, хрàн’ам, ц’ềп’ам и др. Среща се обаче и употреба на окончание -а: гòст’а, дèр’а, къ̀лн’а, кòс’а, крòйа, м’èт’а, пр’èнд’а, с’èча, хòд’а. Г о л о м б, Зб. Два македонски говора (на Cуxo и Висока во Солунско). Jазична обработка. — Мак. jазик, 1960—1961, № 1—2, 113—182; 1962—1963, № 1—2, 173—276; К о ч е в, Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор. — Бълг. ез., 1987, № 3, 167—178; М и л е т и ч, Л. Една особено забележителна форма в македонските говори около Солун. — Мак. преглед, 1936, № 1 и 2, 1—8; М и л е т и ч, Л. Към речника на говора в селата Сухо и Висока (Солунско). — Мак. преглед, 1936, № 3 и 4, 133—140; М и н ч е в а, Анг. Диалектът на Кирил и Методий и балканизмите в старобългарския език. — Бълг. ез., 1987, № 1—2, 23—30; М л а д е н о в, Ст. Българската реч в Солун и Солунско. — B: Сборник Солун. С., 1934, 44—63; П о п с т о и л о в, А. Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване. С., 1979, 152 с.; Р о м а н с к и, Ст. Две приказки от Солунско из неиздадената сбирка на Ст. Веркович. — Мак. преглед, 1928, № 1, 139—148; С т о и л о в, А. П. Остатъци от назализъм в солунските села Зарово и Висока.— ПСп., 1901, № 61, 703—712; С т о и л о в, А. П. Изговор на ѣ в Заровско-висошкия говор (Лъгадинско). — СпБАН, 1914, № 8, 159—164; Т е о д о р о в, А. Един принос към висошкия говор. — ПСп., 1885, № 15, 401—410; I v a n o v, J. Un parler bulgare archaique. — Revue des études slaves, 2, 1922, 86—103; M a ł e c k i, M. Drobjazgi z Macedonji. — Lud Słowiański. 2, 1933, 106—109; M a ł e c k i, M. Oroznicowaniu gwar Bogdanskia w pd.-wschodnijej Macedonji. — Пак там, 5, 1936, № 1, 90—106; M a ł e c k i, M. Dwie gwary macedońskie. Sucho i Wysoka w Solùnskiem. Częśé I: Texty. Krakow. 1934, 90 p.; Część II. Słownik. Kraków, 1936, 135 p.; O b l ak, V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des südlicnen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896, 156 p.; U r b a ń c z y k, St. Uwagi o słowntstwie Suchego i Wysokiej. (Na podstawie Słownika M. Małeckiego). — Studia linguistica Polono-Jugoslavica (Скопjе), 2, 1982, 87—94. -----

Citizens of Sohos call this dialect "Bulgarian" (not "Macedonian"). They were speaking it as a second language, not their national one. They were speaking Greek at the same time (we know that a Greek school existed in the village at least since 1750, during the Turkish rule). From what I know, there is noone in Sohos who questions that he is Greek, despite the bilinguality. Тук става ясно каква е дилемата на наименованието на част от говорите/диалектите (и общо на езика, говорен) в Егейска Македония /аналогията е и за говорите в Пиринска Македония/- тези говори, диалекти на съвременния български език ли са, или са диалекти на съвременния македонски език? Ясно е че политкореткността изисква да приемем, че Вардаромакедонските говори /диалекти/ са говори /диалекти/ на съвремменния и съшествуващ македонски език, но относно тези в Егейска и Пиринска Македония - очевидно "политкоректно/политкоректни" е/са повече от едно виждане. Най-комплициран от "политкоректностна" гледна точка е въпросъа за наименованието на езика на егейските и западнобеломорските славянофони (българо-македонски език*), които не са компакткни като самосъзнание.. Може би следва езикът ни сега да се нарича "българо-македонски" (което се приема от някои западни и руски лингвисти), но за мен е ясно, че това няма да се хареса на (и приеме от) еничарите/ренегатите* от Скопие, както и на голяма част от "свинепасите" от Белград../Да ме извини един наш съфорумник, че не харесвам никак сърбите, но обесктивно тези хора не са наприавили нищо такова досега, с което да да се харесат на голямата част от балканските народи и етноси/ *Еничарите /ренегатите от Скопие са с тройна травматична самоличност: 1. Приели са иделогията и вижданията на мъчителите си ("Стокхолмски комплекс и синдром"). 2. Не искат да имат нищо общо с етноним, произхожащ от тюркски по език етнос (българи), защото имат тревожно-турски (антитурски в този смисъл) нагласи. 3. Дълго време им се е внушавало че българите са "фашисти" и съответно окупатори (в социалистическия тоталитарен период), значи са кофти народ, и връзките с тях (понеже са "фашисти") са лошо нещо..

Това най-общо означава че македонците по онова време са били гърци, българи и сърби, но не и т.н. сега етнически македонци.. Девизът отразява автономиската идея, изказана още от Гладстон като "Македония на македонците", или перефразирана/преосмислена от Иван Михайлов като "Швейцария на Балканите".. ---- Интересен от лингвистична гледна точка е проблема (проблемите), създадени с изкуственото разделяне на народа и езика (дебългаризацията, македонизацията, или най-общото казано културния генозид, етноцид на българите в Македония)..Обективно между съвременния български и македонски език не същесвува диалекна граница (което го отичат всички съвременни лингвисти, без тези от МаНу), и двата езика са диалекти на един език (първият е източнобългарски, вторият е западнобългарски)..Но, ако приеме това изкуствено деление - как следва да се наричат тогава във връзка с "политкоректността" македонските диалекти в България: диалекти на македонския език, или диалекти на българския език? (ние - ясно как ги наричаме, македонците-също, но е интересно другите как и защо ги наричат).. Как следва да се наричат диалектите от Солунска (Егейска) Македония например (някои от тях по-близки до източнобългарските диалекти, или до рупските, нежели до западните български диалекти).../В някои атласи (западни) говорите и диалектите около Солун и Егейско са означени като диалекти на македонския език/.. От друга страна и в тази връзка: самосъзнанието на слявянофоните в Гърция е нещо променливо и не толкова постоянно - то е гръцко, помашко (помаците, гораните и торбешите, или поне немалката част от тях - се смятат за отделен етнос, или субетнос, разбира се има такива с македонско, респективно с българско самозънание), или пък македонско, българско... Помня един случай в Гърция, когато бащата имаше българско самосъзнание, а дъщеря му - македонско..

Анждък.. В САЩ в момента тази възраст е 14 години за селското стопанство (12 години - с разрешение на родителя или настойника, или когато един от родителите работи в същата ферма).. .. плюс при позволение от инспектор (чрез инспектиране) на 14 и 15 годишни да работят в заведения за бързо хранене, търговия на дребно, продажба на бензин, услуги; ..и необхванати от закона за защита на детския труд вестникопродавчета, и шоудеца.. Е, та значи при съвременния баш-капитализъм липсват "съвременни виждания" (според теб) за социализация на младите, а при марксизма е имало такива още в 1951 г (или 1986 г?)..

Не съм казал че "Индия и България са еднакви".. Масовите нарушения на трудовото законодетелство в България са почти същите като обем и вид на тези в Индия (с излюченията за детския труд, може би?) "Завалийката", казваше дядо ми.. Първата част от мнението ти е пожелателен смисъл, втората част не е вярна, защото Индия има най-големия разтеж след Китай..

ПС По време на буржоазното ни озападняване е приет "Закон за женския и детския труд в индустриалните заведения от 1905 г.", в които пределната възраст на детето е определена на 12 години, (като в САЩ сега), с изключения при социално слаби семейства - 10 години. Ако беше вярно, че повишаването на минималната възраст се дължи на нуждата от образовани хора, то би следвало и в САЩ тази възраст сега да е по-висока от 12 години.. Тогава? Аз приемам, че днешната възраст 16 години произтича от маркситкото разбиране за труда, и отношенията... Казано по друг начин -смятам че ние сме постигнали озападняване в тази сфера (но не към САЩ) посредством една западна по произход, идеология и доктрина..(и философия). Индийците са нямали шанса да се озападнят колкото нас, защото никога не са били неразривна част от запада, (капиталистическия такъв), а само негова колония, или от социалистическата цивилизация/ии (империи, модел).. КГ125, "нисши" и "висши култури", няма.. За това си съществува науката културология, която е въвела дефиниции и определения, чрез които може да се могат да се правят анализи, сравнения (не само в културологичната област), най-общо има научен подход..В този смисъл - в своята култура индийците не са "по-нисши от нас", можем да ги сравняваме единствено като спазваме научния подход..И сравнението показва, че в седемте или шестте културни измерения, ние българите се намираме близко до индийците, т.е че културните ни особености са сходни.. И накрая - вижда се също че тази близост не се отнася само до индийците (или обратно), а до голям брой общества, притежаващи такива културни особености.. --