nik1

Китайците, както я карат, с почти 95 процента сигурност в близките 50-100 години ще "докарат" нов миниледников период в Северна Европа, и освен това ще избият десетки милиони африканци, и още - стотици хиляди, или милиони бенгали.. Предполага се, че покачването на въглеродния двуокис до двойно (или един и половина пъти) по-високи от днешните нива, ще прецака океанската циркулация, а повишените вследствие на парниковия ефект, с един-два градуса температури в тропичните и субтропични ширини, ще причинят повече суша в континенталните региони, и съответно -повече дъждове в мусонните региони.. http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/excel/tableA7_mst.xls http://www.eia.doe.gov/oiaf/ieo/excel/ieoreftab_13.xls

Моя грешка.. Вместо "меритотърговска" да се чете "телуротърговска".. ("сухопътно-търговска")

Държавата представлява всички, включително и капиталистите, и се издържа от техните пари.. ---- Що, ти си живял в миналото и знаеш какво са знаели хората, или? ---- Какво има толкова за свърване: ерозиралите склонове не стават за нищо, и това мисля е очевидно за всеки, които ги е видял (да не говорим за тези които разчитат на земята и гората). Практически за мен няма разлика между това, че бай Петър е решил да изсече гората за да си направи дървени въглища, или да си постори хамбар или къща, и това че бай Иван е решил изсече гората, за да продаде трупите, клоните или пъновете на бай Петър.. --- Е, ще перефразирам...Ако ти предложат жилище направено от пет кола, офлянкани на кръст, и покрити с кора, ще си купиш ли? Примерът е за да подсети, че ти си този (ние потребителите), който е на "върха на хранителната пирамида" , или че "търсенето определя предлагането"..

Хайде сега - едните от незнание, и за да оцелеят, другите - за печалба? Японците по времето на феодализма, да не би да не са знаели що е то ерозия на почви? Ами хората от Източните Родопи, по времето на Осмалъка (феодализъм), когато са изсекли горите в Източните Родопи, да би да не са знаели какво е това ерозия? Китайците в "библейските" времена, когато са горили изкопаеми въглиша (те са първите които правят това), да не би да не виждали, че земята не е направена от въглища? Ти или аз да не би да не знаем, че токът, циментът и тухлите се прави с газ? Сигурно живееш в панелно или тухлено жилище (като всеки друг "цивилизован" човек), но не в палатка от дървесна кора, от кожа или от плат? -- Действията и логиката на едните и на другите е същата..Едните правят-струват за се издържат, другите правят - струват за да се издържат. Едните употребяват и продават на други хора, другите продават на други хора (и така се издържат), които го употребяват.. --- Според твоята логика излиза, че ако се забрани капитализма, всичко ще е наред. Да видим тогава алтернативата на капитализмма каква е? --- Западните капиталисти не изсичат горите в Амазония..Някои от тях дават пари са възстановяването и.. (Норвегия) http://www-wds.worldbank.org/servlet/WDSContentServer/WDSP/IB/2004/02/02/000090341_20040202130625/Rendered/PDF/277150PAPER0wbwp0no1022.pdf This study aims to stimulate and provide inputs to the debate on these themes, particularly between the government and the main agents of deforestation identified here (especially medium and large ranchers). ----- In this context, the study conducted a critical examination of a number of conventionallyaccepted theses about the causes and dynamics of deforestation in Brazilian Amazonia. To a large extent they reflect a “common vision” about the deforestation process in Amazonia, for example: The agents of deforestation operate with short-term planning horizons and their activities are mainly based on forest “nutrient mining”; Cattle ranching is a low-profit activity in Amazonia and continues only because it benefits from government credits and subsidies or because of prospective speculative gains; Small producers are important agents in the deforestation process; Timber extraction is one of the main causes of deforestation in the region; Roads are also causes of deforestation, and not consequences of the high agricultural and livestock potential of the region; Soybean cultivation is increasing rapidly in the cerrado, causing the agricultural frontier to expand into forest areas; Environmental costs measured locally, nationally and globally are so high that any activities which lead to deforestation are irrational; Numerous alternative activities could substitute cattle ranching and generate more substantial and sustainable social, economic and environmental benefits. --- 1970 1975 1980 1985 1995 Deforested areas 3.0 4.0 6.2 7.7 9.5 Total cropland 0.3 0.6 1.0 1.2 1.1 Planted pastures 0.7 1.4 2.6 3.8 6.6 Unused and fallow areas 2.0 2.0 2.6 2.7 1.8 Non-deforested areas 97.0 96.0 93.8 92.3 90.5 Public and protected areas 87.9 84.5 79.6 77.3 76.3 Natural pastures 4.0 4.5 5.1 4.7 3.6 Private forests (a) 5.1 7.0 9.1 10.3 10.6 ---

Ясно е че са капиталисти, но какъв извод си правиш от това? Не те разбирам. Човекът (човечеството) е еволюирало и развило социално, демографски и културно от поне 6-8 хиляди години насам, така че да развива това, което днес наричаме търговия и бизнес. Може би малко хора знаят, но търговията (размяната на стоки) съществува и при най-древните общества (култури), във времената преди възникването на първите цивилизации и идеологиите им. Да не се заблуждаваме - антимеркантилните идеологии и религии, създадени от човека са малко или повече "мъртвородени". Те се развиват и еволюират, следвайки икономическата логика (съвременен Китай с предишните му конфуцианство, и най-вече комунизъм от Маоски тип; Западна Европа по времето на Ренесанса/Реформацията), дори виждаме че последната универсална религия не е антимеркантилна, а набляга на някакъв вид справедливост и регулация (заб. вижте разбирането за лихвата, в исляма) ..Икономиката и бизнесът са подчинени и се развиват по свои собствени правила. Едно от които е това, че за да постигнем напредък (качество) - трябва да влагаме повече (пари,усилия, или както пише "Невски" - "енергия"). Вероятно ще дойде и моментът (приемаме че все още не дошъл) когато, само за да задържим качеството (на живот) на същото равнище ще се налага да "вливаме".. /тук учените глави дават примера с трактора: първия трактор прави качествен скок, сегашните трактори практически не се различават от първия, само са по-мощни, и по-производителни/ Така че, мисля, няма за какво толкова да се тревожим от развитието на капитализма .Каквото ни е писано да стане, като човешка раса (или само цивилизация) - ще стане...Нищо не е вечно и постоянно. -- PS Мога да предположа че и без капитализъм, положението нямаше/няма да е коренно по-различно. В Северна Корея практически горските масиви са се "стопили". Горите са изсечени, за да се освободят обработваеми площи за изхранване на хората, и дори предполагам че това нямаше да се случи, ако през последните 50 години при тях имаше капитализъм, и те търгуваха със света, с технологии, ресурси и стоки, и имаха достатъчно валута да внасят необходимите им храни /Малко хора може би знаят, че корейците системно гладуват почти до ръба на оцеляването, по време на суша и неблагополучия (средно на 10-12 години има суша във всяка страна св света)/.. ..Япония едва ли е изсекла горите си в последните сто и двадесет (или колкото там) години години (по времето на капитализма)..

По скоро никъде. В Амазония гората се губи наи-вече от обезлесяването, което се извършва от фермерите - за целите на фермерството (говедовъдството), при строителтството на селиша, пътиша, магистрали, и за нуждите на добиващите минерали компании..В най-голямаата обезлесяването е дело на главно на самите фермери латиноси, и е тяхна отговорност (безотговорност). Около 10 пъти е нараснала площта на пасищата (за говеда) в Амазония за последните 35-40 години, и тяхната площ в момента е вероятно повече от 10 процента площта на амазонската гора. Иначе, в интерес на истината годеждото, произведено от амазонските фермери се изнася главно за Япония (това е според което съм чел от книги на изследователите), защото в Япония това месо се продава с печалба и има пазар) -- Описаните мисля са "тежки" случаи, за разлика от дърводовиба, които принципно се стреми да си възобнови ресурса като засади нещо си на местата на изсечените гори (обикновено някакви бързорастящи видове дървета)..Излиза че след около 100 години, гората в Амазония може и да я няма..Кофтито е, че гората няма и да може да се възстанови, и при най-добро желание (ако такова се прояви), защото в Амазония почва практически няма, а има само кисел латерит, покрит с тънък слой хумус, които хумус се губи за няколко години след обезлесяването. *Дърветата в Амазония са с корени, които са плитко разположени и разчитат на тази фертилизация, която идва отгоре, над земята: от/на падналите и гниещи продукти от самата гора; на прашоляците, довлечени от Африка; и на азота, фисксиран при атмосферните изпразвания, и разтворен /съединен до азотна киселина в дъждовете..

http://books.google.bg/books?id=CBBlYUeSIw0C&pg=PA24&lpg=PA24&dq=request,+made+by+a+group+of+Virginia+Germans,+to+have+certain+laws+issued+in+German+as+well+as+in+English.+The+proposal+was+rejected+by+[only]+one+vote&source=bl&ots=dc7IgMf0gY&sig=LYCmSa3zFDs9vRanpSnR-dOii54&hl=bg&ei=z-nrTJG4JMv4sgaCn62LDw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CDsQ6AEwBA#v=onepage&q=request%2C%20made%20by%20a%20group%20of%20Virginia%20Germans%2C%20to%20have%20certain%20laws%20issued%20in%20German%20as%20well%20as%20in%20English.%20The%20proposal%20was%20rejected%20by%20[only]%20one%20vote&f=false http://www.people.fas.harvard.edu/~mshell/Shell.%20Babel%20in%20America.%20Crit%20Inq%2020.1%20Autumn%201993.pdf

Има две истории за т.н. "Германски вот".. - Едната история е малко или повече фолклорна http://www.learn-usa.com/of_relevance/vote.htm 4.In 1776, one vote gave America the English language instead of German (at least according to folk lore.) -Другата история е документирана ..Този "вот" явно се отнася за съвместното изполване на германския език ,заедно с английския, в официалните документи.. http://workings.com/LIA_His.htm Congress Rejects Government in Other Languages: Historically, American government has operated in English. On January 13, 1795, the U.S. House of Representatives defeated a bill to print 3,000 sets of the federal laws in German "for the accommodation of such German citizens of the United States, as do not understand the English language." Source: 4 Annals of the Congress of the United States, 1082. The decisive vote against bilingual publication was cast by the first Speaker of the House, Frederick Augustus Muhlenberg, a German-American from Pennsylvania, then the state with the largest German population. Source: Baron, The English-Only Question, 1990, 88. (This close congressional vote was apparently the source of myths that German almost became the official language of the United States.) Every year from 1843 to 1847 Congress voted against printing copies of the President’s annual message in Low German, German or French. Source: Id.

Солидаризрам се с мнението на alvassareiro. Подобни причини ( като факти) са посочени от Андрей Пантев в книгите му "Защо две Америки" и "Гражданската война в САЩ" при анализите му.. Може би трябва да внеса само едно неособено съществено допълнение за темата. В САЩ се наблюдава исторически не точно тази етническа хомогенност, която съществува в другите британски колониои, а расова хомогенност - от североевропейски тип, доколкото в САЩ английските заселници са само част от общия поток на Европейски заселници ..Северна Америка исторически е етносно отражение на северна Европа, с нейните народи и етноси - освен англичани и британци, там са заселени холандци, германци, французи, норвежци (броят на цялата норвежка емиграция за САЩ надвишава три пъти броя на днешното население на Норвегия), шведи, славяни (свободни заселници руси, населили западното крайбрежие - до Калифорния, също поляци), италианци и др.. [1]При гласуването на официален език на САЩ, английският език "побеждава" германския с няколко гласа преднина. По-скоро етнонацията на Америка би следвало да се разглежда като различна (етнонация) от английската..Иначе, съвременната Американска нация се създава едва по времето през и след Гражданската война 1861-1865 г. /Преди войната САЩ са съюз от нации/ --- http://en.wikipedia.org/wiki/European_colonization_of_the_Americas http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&q=number+of+Anglo-Saxon+settlers+in+America+%28USA%29&btnG=%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&aq=f&aqi=&aql=&oq=&gs_rfai= http://www.google.bg/search?hl=bg&client=firefox-a&hs=DTu&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&&sa=X&ei=Qs3rTM2fEYT3sgb9-NH8Dg&ved=0CHUQBSgA&q=number+of+British+settlers+in+America+%28USA%29&spell=1 http://en.wikipedia.org/wiki/British_American

Възможно е, не споря. Показах една гледна точка, в която видях мисля обобщени и изказани (в "примирим" вид и по начин) някои от идеите и мненията, изказани в темата..

Аз се променям, явно..Еволюция. http://www.pueron.org/pueron/gostinapueron/kalinmanolov/publikazii/Quiz_BG_2005___1_page.doc Лява колонка: 1) + 2) + 3) + 4) + 5) + ----- 100 Дясна колонка: 1)+ 2)? /зависи..от масрафа, но по-скоро съм за намаляване на данъците и разходите/ 3)? /според "зависи", или не съм убеден в нечие предимство/ 4)? /все ми е тая/ 5)? /възможно е, не го изключвам, но не съм убеден напълно в това/ ----- 60, или малко повече

Капитализъм и култура Ървинг Кристъл Най-трудният проблем, пред който свободната инициатива е изправена днес, не е стопански или политически, а културен Вече стана банално да се повтаря, че най-важното политическо събитие на двадесети век е рухването на комунистическите режими и на вдъхновилата ги социалистическа идея. Глупаво е да се твърди, че неуспехът на една политическа идея се дължи на погрешно тълкуване, грешки или нещастно стечение на обстоятелствата. Ако теорията не може да устои на човешките грешки или непредвидените обстоятелства, то тя не е реалистична политическа идея, а политическа фантазия. А политическите фантазии могат да бъдат налагани в действителността единствено чрез брутална принуда. Такава бе и присъщата участ на социализма: политическа фантазия въплътена в царство на терор - исторически кошмар, от който човечеството се пробуди. Ала какво му носи това пробуждане? Последиците от рухването на социалистическата идея далеч не са очевидни. Несъмнено светът осъзна предимствата на пазарното стопанство пред плановата икономика. Но това е по-скоро повторно пробуждане. Та нали "Богатството на народите" (1776) на Адам Смит излиза преди повече от два века; в САЩ и Западна Европа около седем поколения са преживели живота си в условията на пазарно стопанство, което е било господстваща форма на икономическа организация. Въпреки всичко именно по това време и точно в тези страни се роди социалистическата идея; именно там тя разцъфна и роди теории, от които произтекоха социалистическите тирании, заплашвали света в продължение на години. Как можа да се случи това? Какво в пазарното стопанство, въпреки усилията на най-добрите икономисти, кара много хора, включително интелигентни, да мислят, че в него има някаква огромна грешка? Какво го прави толкова податливо на неверни и враждебни тълкувания? Пазарното стопанство страда от три главни слабости. Първата е себичната природа на търговската дейност. Втората - сравнително редките, но болезнени и паметни провали на системата. Третата е засилващата се тенденция съвременната демократична политика да затруднява функционирането на системата, обременявайки я с все по-големи тежести. Който е преподавал основи на икономиката, знае колко лесно студентите усвояват материала и колко трудно им е да го прилагат на практика. Причината е, че когато става въпрос за личните ни интереси, е трудно да се придържаме към основния принцип на свободната пазарна икономика, според който в условията на свободния пазар сделките между хора, преследващи собствения си интерес, са взаимоизгодни. Когато формулира този принцип Адам Смит за първи път в човешката история утвърждава нравствената легитимност на пазарната икономика, изградена върху интереса на личността. Той се изправя срещу подозрителността на една враждебна интелектуална традиция, обобщена най-добре още през 301 година от римският император Диоклециан. Въвеждайки контрол върху заплатите и цените в цялата империя той заявява: "Нерегулираната стопанска дейност е оскърбление за боговете". Днес повечето хора приемат за нормално да се грижат за личния си интерес, но се отнасят подозрително към другите, които правят същото. Успехът на пазарната икономика зависи до голяма степен от нивото на икономическа грамотност на гражданите, а нужното ниво на грамотност може да се постигне с последователна и непрестанна просвета, целяща изясняването на елементарните, но фундаментални принципи на пазара. Задачата е трудна, защото винаги съществува вероятност за връщане към старото мислене, но въпреки това тя не е непостижима. Икономическото мислене на американеца например е рожба на образование, формирано от конституция, положена върху здрави икономически принципи, и на съдебна власт, която се грижи за спазването на тези принципи. Капиталистически консенсус Но образованието се препъва, когато икономическата действителност му противоречи, както понякога се случва. Тук стигаме до втората слабост на пазарната икономика - изпадането й в "депресия", или както са я наричали през ХІХ век - "пренасищане на пазара". В урбанизираните общества тези състояния са особено опустошителни и именно проявленията на жестокия и привидно неконтролируем "стопански цикъл" в началото на миналия век, дават основания за критика към капитализма от позициите на социализма. Господстващата в миналото икономическа доктрина не предвиждаше тези "пренасищания" и това правеше социалистическата критика още по-убедителна. Знам как са реагирали ранните социалисти на първите капиталистически депресии. Ясно си спомням внезапното вдъхновение, което ме превърна в социалист в младежките ми години. По време на юношеството ми през 30-те виждах безработните мъже, които искаха да се трудят, но не можеха да си намерят работа. Виждах бездействието на отлични фабрики. Виждах огромното богатство на неизползваните ресурси. Виждах крещящата нужда на хората от стоки, които можеха да бъдат произведени и си казах: "Защо някой не вземе да оправи тази работа? Да се чака е не само трагично, но и глупаво!" При тези обстоятелства идеята за планова икономика не само, че не ми изглеждаше идеология, за мен дори бе проява на здрав разум. Голямо щастие е за американците, че през последните 50 години преживяха сравнително слаби и кратки смущения в пазарната икономика. Изглежда винаги са действали правилно, но би било интересно как са постигали това. Ще страдам от натрапчиви съмнения към бъдещето на пазарната икономика, докато икономистите не ме уверят, че са си изяснили поне теорията й, и ако политиците пак объркат нещата, поне ще знам кой е виновен. Третата слабост на пазарното стопанство е може би най-важната: социализмът може и да е мъртъв, но различните колективистични пориви са живи. Не е необходимо да се самоопределяш като социалист, за да не вярваш в пазарната икономика. Джон Адамс - един от първостроителите на Съединените щати, пише, че той и неговото поколение са били принудени да посветят живота си на войни и политика, за да могат потомците им да прекарат дните си в изучаване на философията и изкуството. В днешното американско общество значителна част от тези потомци са вкусили от плодовете на охолството и са получили отлично образование, но въпреки това развиват страстен интерес към политиката и дори вярват, че са по-способни да управляват от други, лишени от техните предимства. Те проявяват огромен, неудържим апетит за политическа власт, дълбоко убедени, че единствени са способни да я упражняват "за общо благо". Действията на тези политически активни личности всъщност представляват "политика на предлагането", при която собствената им инициативност създава пазар за програмите им. Политическият коментатор Алан Ернхолт неотдавна блестящо нарече всичко това Съединени амбициянски щати. Тъй като за намесата си в икономиката има нужда от голям брой съучастници - често цели професионални общности или институции - властта си създава значителна политическа база. В резултат на това във всички западни демокрации с двупартийна система едната от партиите поддържа свободната пазарна икономика не от дълбоки принципни убеждения, а по сметка, предпочитайки икономика, при която всички стопански организации и корпорации работят или се стремят да работят като държавни предприятия за комунални услуги. Онези от нас, които милеят за свободното пазарно стопанство и свободното общество, знаят, че опасността от съвременния либерализъм надживя смъртта на социализма. Хубаво е, че Съединените щати се борят с тази заплаха вече половин век и американците все по-успешно се справят с нея, все по-убедително критикуват либералните програми. Ако прибегнем до един от любимите термини на либерално настроените средства за масова информация: критиците на либералните програми успяха да ги накарат да изглеждат все "по-спорни" - определение, употребявано доскоро единствено за консервативните идеи. Най-хубавото от всичко е, че въпреки подкрепата, която "социалната държава" получава от мрежите на заинтересованите групи и някои медии, американският народ се оказва много устойчив на нейните идеи. Средният американец не се трогва от пропагандата, която се стреми да го убеди, че животът му е куп "незадоволени нужди", с които държавата трябва да се заеме. Средният американец смята, че държавата може да му бъде най-полезна, като внимава какво харчи и като не му вдига данъците. Подобна привързаност към личната свобода не е уникално американско явление. Народите с демократични държави са разбрали, че пазарната икономика е по-добра от всички други системи. Следователно не икономиката на капитализма е основният и трудно решим проблем на обществото. Проблемът е в културата на американското общество, което напада с обходен маньовър работещата сравнително добре икономика. Обществото е буржоазно, но културата е все повече и по-войнстващо антибуржоазна. Подриване на устоите В буржоазното общество мнозинството приема безусловно някои добродетели. Сред тях (днес боязливо ги наричаме ценности) желанието да се работи упорито, за да се живее по-добре, зачитането на закона, готовността да се отлага незабавното задоволяване на желанията, уважението към традиционните религии, чувството за дълг към семейството и общността и пр. Така се създава средното съсловие - почвата на пазарната икономика. Днес обаче отживялото предубеждение срещу пазарната икономика се превръща в агресивна враждебност спрямо буржоазното общество, което е кръвно свързано с нея. Ако буржоазното общество загуби легитимността си, такава ще бъде - без много шум - участта на пазарното стопанство. Затова крайният феминизъм днес е по-опасен за капитализма от крайния синдикализъм. В този сблъсък защитниците на капитализма са в много по-неизгодни позиции. Изцяло погълнати от проблемите на икономиката и стопанското развитие, приемниците на Адам Смит са подготвени да се справят с нападките срещу икономиката на капитализма, но се оказаха беззащитни пред критиците на неговата култура. Самият Адам Смит, макар и гении в икономическата мисъл, е бил донякъде еснаф, смятайки, че културните наклонности и мнения, подобно на религиозните са въпрос на личен вкус, на който разумните хора няма защо да обръщат голямо внимание. Вече две столетия тази напълно погрешна преценка преследва западната цивилизация. В резултат на това общопризнатото превъзходство на пазарната икономика над всички други форми на стопанско устройство, буржоазното общество, което е нейна основа, е прицел на невероятно дръзки и успешни нападки. За защитниците на буржоазното общество и неговата пазарна икономика не е лесно да се справят с това предизвикателство. Буржоазното общество е уязвимо към критиките, защото усилията му са насочени главно към задоволяване на стремежите на обикновения човек - стремежи скромни, а според някои даже ниски. Стремежи, които някога се наричали "домашни грижи": да подобриш материалното положение на семейството си; да се преместиш в "по-добър" квартал и преди всичко да дадеш възможност на децата си да напреднат в материално и обществено отношение. Тъй като успява да задоволи, макари не еднакво тези стремежи, буржоазният капитализъм си осигурява масова подкрепа, а крайните форми на недоволство не намират широка поддръжка. На света обаче не живеят обикновени хора. Още от зараждането на новия ред някои са го смятали за отегчителен и просташки, тъй като изтъква личния интерес като мотор на икономическото развитие и смята повишаването на общото благосъстояние за своя цел. Подобни хора - наричани интелектуалци или хора на изкуството - не харесват пазара, а мисълта, че могат да участват в него, ги отвращава. Те обикновено говорят за равенството, но каквото и да казват за това, те никога не се смятат за равни на останалите - те са убедени, че талантът им и тяхната чувствителност ги поставя по-високо над обикновените маси. Оптимистичният, рационален светоглед, характерен за развиващото се буржоазно общество, изглежда твърде "елементарен" и обикновен за хората с тяхното въображение. В Париж през 20-те и 30-те години на миналия век този бунт поражда обществена контракултура. Докато мислители и групи, които по-късно ще бъдат наречени "социалисти-утописти", кроят планове за радикално преустройство на обществото и човешкия живот, стотици млади хора се заселват в бохемския квартал на Париж и се разграничават от обществото, в което живеят, чрез поредица драматични актове. Те са демонстративно артистични, макар че за мнозина от тях това е по-скоро начин на живот, отколкото творчество, което дава резултати, носят работнически дрехи, водят разпуснат сексуален живот, взимат наркотици (по онова време на мода е опиумът) и се самоубиват често. Сред тях се ражда представата за културен "авангард" със специална мисия. Този военен термин, означаващ войскова част, която се движи пред основните сили, постепенно започва да се свързва с радикалната културна критика към буржоазно-капиталистическите ценности и тяхното "осакатяващо" въздействие върху човешката личност. Възходът на контракултурата В наше време понятието "авангард" има значение на "последна мода в изкуството". Това поглъщане на авангарда от пазара на модите успя да го поквари като художествено движение. За съжаление покварени бяха и възприелите го, тъй като самият буржоазен свят изпадна в плен на модите. Между 1870 и 1950 светът стана свидетел на възхода на "модерното" във всички изкуства, възход поощряван от парите на буржоазията, която започна да утвърждава общественото си положение не само като купува луксозни къщи, но и като придобива и консумира художествени произведения. Но "модерното" изкуство и "модерната" литература по дефиниция са настроени срещу буржоазните условности, нравственост и добродетели. Модерното изкуство бе насочено срещу рационалното общество, формирало стила на политиката преди Втората световна война. От кипежа на тези художествени страсти се родиха такива течения в живописта като импресионизма, експресионизма, кубизма, футуризма, дадаизма, сюрреализма и всички останали "изми". Всеки нов "изъм" намираше нови и нови начини да докосне дълбоките струни на художествената чувствителност, но едно бе общото в тях - въпреки разнообразието си, всички начини за внушение си приличаха в своята несъвместимост с всекидневния свят на обикновения човек. След Втората световна война обаче обществото навлезе в ерата на това, на което сме свидетели и днес. Страстите на "високата" култура започнаха да се просмукват в света на масовото развлечение, и се роди явлението, което днес високопарно наричаме "масова култура". Признаци за предстоящата беда имаше още в началото на 50-те. Докато родителите гледаха на новите си телевизори старомодния комик Милтън Бърли, децата слушаха по старите радиоапарати рокендрола на Елвис Пресли. Откровената сексуалност и особено невижданата откровена сексуалност на жената, измести от сърцата на младите романтиката на певци като Синатра. След това се появиха рок концертите, така че буржоазните родители, учещи дъщерите си на скромност и целомъдрие, безпомощно ги изпровождаха на дионисиеви празненства. Големият пробив дойде с Битълсите. При първото им турне в Америка лондонскят "Обзървър" поиска да интервюирам мениджъра им Брайън Епстейн и да предскажа дали американските младежи ще посрещнат групата така възторжено, както английските. Направих интервюто, здрависах се с момчетата от Ливърпул и написах, че Битълсите няма да имат подобен успех в САЩ (правил съм и по-добри прогнози). Ограниченията на рационализма Значението на Битълсите беше двояко. За първи път младежи правеха собствена музика: композираха мелодиите, съчиняваха текстовете и ги изпълняваха. Второ - пазарът за този вид популярна музика, обслужван от бурно развиващата се сфера за производство на грамофонни плочи, бе превзет от заможно младо поколение. Плочата с класическа музика оцеля, но остана далеч от събитията. Грамофонната промишленост стана част от процъфтяващата младежка култура, развила се благодарение на растящото охолство на американското общество. Десет години по-късно същото се случи и с филмовата промишленост - пазарът бе превзет от родените между 1946 и 1964 г., които оставиха родителите си в ръцете на телевизията. След Втората световна война преживяхме културна революция, която в един момент бе готова да прерасне в политическа - точката на възпламеняване бе достигната по време на студентските вълнения през 60-те. В Съединените щати тази революция до голяма степен наложи изтеглянето от Виетнам. На нея се дължеше и извоюваното бързо надмощие на лявото крило в Демократическата партия през 1972 година, довело до трайна поляризация на американския политически живот. В областта на културата, енергията на революцията се изяви в движението, което днес наричаме "постмодернизъм", който имаше за мото, лаконично изразено в надпис издраскан върху стените на Сорбоната по време на студентските бунтове през 60-те: "Цялата власт - на фантазията!" Днес този академичен рационализъм е господстващ интелектуален стил не само в изкуството, но и в хуманитарните науки и висшите учебни заведения. Важно е да се вникне в радикалността на новия етап в модерното мислене. Модернизмът прие спокойно Ницшевото: "Бог е мъртъв", прие го като констатация, че институционализираната религия бере душа. Шепа модернисти направиха ницшеанското заключение, че щом Бог е мъртъв, всичко е разрешено. Това се подразбираше в модернизма, а онези, които се смятаха за негов авангард, си го знаеха, ала едва при постмодернизма това отношение стана войнстващ, господстващ мотив в цялата култура. Докато в течение на векове блясъкът на религията като център на човешкия опит помръкваше, интелектуалният свят запазваше удивителното си самодоволство. Смяташе се, че ролята на религиозните ритуали един ден ще бъде заменена от естетическите преживявания, предлагани от изкуството. Колкото до нравствените норми, по традиция осигурявани от религията, приемаше се, че тъй като модерният човек е рационално нравствен субект, рационалната философия ще предложи нравствен кодекс, ако не идентичен, то поне достатъчно близък до религиозния, което ще гарантира същия практически резултат. Но тази вяра се оказа негодна. Светският рационализъм се оказа неспособен да създаде завладяващ нравствен кодекс. Философията може да анализира нравствените закони, но не може да ги създава. Цялата сграда на светския хуманизъм - идеята, че човек може сам да дефинира човешкото у себе си и да гради бъдещето си единствено чрез разум и воля, започна да губи убедителността си. В началото буржоазният капитализъм се отнасяше към религията с благосклонна търпимост и бе здраво свързан с юдейско-християнската нравственост. По този въпрос Адам Смит и първостроителите на Америка имаха еднакви мисли и чувства. Основната им грешка, дължаща се несъмнено на техния рационализъм, бе нехайното им отношение към въпроса за връзката между тази нравственост и религиозните й корени. Буржоазно-капиталистическата революция от ХVІІІ век успя, защото бе вградила юдейско-християнските нравствени традиции в светския си, рационален светоглед. Грешките дойдоха, когато нравствената традиция бе откъсната от животворния религиозен контекст. Така през ХІХ век мнозина Западни писатели и философи бяха поразени от така наречената "криза на вярата." Но това не бе още криза на нравствените убеждения. Джордж Елиът написа тогава, че Бог е "неовъобразим", безнравствеността "немислима", а дългът "безусловен". Няколко години по-късно Ницше обяви, че дългът е илюзия, подхранвана от юдейско-християнската "робска нравственост". Духовно обновление В академичните и интелектуалните среди Ницше и последователят му Хайдегер, се смятат за титани на модерната философия. Трябва да се знае обаче, че техните теории подкопават не само буржоазното общество и юдейско-християнските традиции, но също и светския хуманизъм, светския рационализъм, буржоазния морал и в крайна сметка западната цивилизация. Политическите последици от този културен нихилизъм засега се ограничават, освен ако Западът не преживее голяма и дълга икономическа криза. Причина за неговата безперспективност е, че демократичното капиталистическо общество произвежда собствени антитела, които до голяма степен го имунизират срещу безумието на левите интелектуалци и артисти. В това общество обикновеният човек не се смята за мъдър, но все пак е разумен. Съвременните буржоазни демокрации са изградени и съществуват благодарение на обикновените хора. Само разумните обаче не стигат на обществото. За да преуспява, то има нужда от творческите сили на религията и изкуството. Всеки човек, трябва да влиза в досег със световете придаващи смисъл на човешкия живот. Нищо не е по-дехуманизиращо и нищо не води по-сигурно към криза на мисълта, от идеята че животът ни е безсмислено събитие в безсмислен свят. Адам Смит бе убеден, че моралните закони никога не ще бъдат оспорени и отхвърлени. За добро или за зло буржоазното общество наистина се движи по неговите закони, пазарната икономика наистина създаде свят на невиждано благоденствие, но и свят, който все повече обеднява духовно. Голямата задача днес е войната с духовната бедност. Бъдещето на капитализма е невъзможно без нейното решаване. Copyright American Enterprise Institute for Public Policy Research http://www.mediatimesreview.com/october/CapitalismCulture.php ---

Вземи чети малко, не се излагай като албански бозаджия. Казанските Татари са преобладаващо мюсюлмани. Украйна, Беларус, и Молдова се отцепиха от СССР, които беше руски доминиран съюз, такъв каквато е Руската федерация. Християните нямат проблеми с демографията, демографски проблеми има съвременното западно общество, което е далече от времената на християнската ера и цивилизация.. -- Какъво общо има уахабизма с темата, и какво общо има уахабизма с мен, бе пич? Да не ти избиха чивиите?

Така е, но само защото се убеждавам, че историята е "локум" за разтягане за теб, без значение от фактите и причинно-следствените връзки.. Съгласен съм.

Не знам другата публикация как потвъждава твоите думи.. Российская демография: шаги по лестнице, ведущей вниз Как страна будет преодолевать очередной демографический провал – не ясно 2010-09-07 Только наличие не менее трех детей в каждой семье позволит стабилизировать демографическую ситуацию в стране. Фото PhotoXPress.RU Главы регионов уверенно рапортуют населению и Центру: «Наши программы повышения рождаемости работают – демографическая яма пройдена, количество рождений наконец-то обогнало число смертей, а малышей столько, что детских садов уже не хватает». Как выяснили собкоры «НГ» в регионах, бум рождений действительно есть, но его прямая связь с усилиями региональных и федеральных властей по повышению рождаемости не очевидна. Демографы отмечают, что нынешняя стабилизация временна и связана скорее с высокой рождаемостью в 80-е годы прошлого века. Через 10 лет естественный прирост придется обеспечивать молодым людям, рожденным на самом дне демографической ямы – в тяжелые 90-е. Как страна будет преодолевать очередной демографический провал – не ясно. Впрочем, отвечать за решение этой проблемы придется скорее всего уже совсем другим чиновникам. ---- "Тея трите" са от различни религии - едната е ислям.. В тази игра религиите не участват.. Украйна, Беларус и Молдова имат същата религия като на Русия..

Ами? http://archipelag.ru/agenda/povestka/povestka-immigration/o-rus/demografi/ http://www.ng.ru/ng_politics/2010-09-07/12_demogr.html http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BA%D1%83%D1%82%D0%B8%D1%8F http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BC%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%B8%D1%8F

Глупости ..Византийците държат не коприната, ами на ..(да не казвам какво ).. Византийците дори и да живеха в Средна Азия, пак щяха да държат същото..(щото Кушаните и Ефталитите щяха да ги изколят преди това, ако не - това щяха да направят Тюркутите с тях) /Друг е въпросът, че до днес има намерени само няколко византийски монети в Китай !/ --- http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0 Пътят на коприната е древен търговски път, свързващ чрез няколкото си разклонения по суша и море Китай със Средиземноморието. Името Път на коприната (Seidenstraße) е използвано за пръв път от немския географ Фердинанд фон Рихтхофен. Коприната, която дълго време се произвежда само в Китай, е най-важната стока, транспортирана по пътя. Континенталният път на коприната се разделя на северен и южен, като и двата започват от търговските центрове в Северен Китай. Северният път преминава през Волжка България и достига Кримския полуостров, а оттам през Черно море и Мраморно море или Балканите до Венеция. Южният път преминава през Туркестан, Хорасан, Иран и Месопотамия, а оттам през Антиохия към Средиземно море или през Египет към Северна Африка. --- Името за "роби" и "робия" - производно на средногръцката дума за "славяни", я има в Латинския ,и в Арабския език. Новогръцката такава (склавия, склавени) е заемка в новогръцкия от.. латински, а не е собствена..Това какво ти говори? Вижда се кои са били по-големите търговци в средновековието Какво да кажем за норманите, и дори за франките? Имаме сведения за един Само, за кого пише че франкски търговец, но знаем ли името на някои византийски търговец? Не че нямало такива, но да говорим че Византия е била най-равитата търговска държава и общост е нелепо.. Какво да кажем за сведението във Свидаса за Аварите?.. "Същите българи унищожили аварите. Попита Крем (Крум) аварските пленници: От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ? И те отговорили: "От това....;.....после - от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. Какво да кажем за написаното от Августин Блажени? Какво да кажем че в "догмата на трите съсловия" липсва търговското такова? /имаме съсловие на земеделци,на свещенници, и на военни (аристократи)/

Тъкмо - китайците ще могат да раждат по пет китайчета в Русия.. Никой не им е виновен на руснаците за това, че са пасивни, не раждат, и гледат на запад, вместо към собствената си страна.. Иначе страховете на руските ти познати, че руските китайци щели да поискат автономия предизкикват съжаление (в мен) , защото Русия си е федерация от автономни (независими) републики, и самата тя като такава си е винаги заплашена от разпадане... (Ако всеки русин живее и "цикли" с тези си страхове, то те са обречени като нация и държава)..

България да, ама не нашата, ами тая дето е в покрайнините на Европа..(Гдето има ортодоксално християнство, има слаб алъш вериш[1]) Волжска България си е подобие на Ханзата (само дето не е таласотърговска, ами меритотърговска), с градовете държави Биляр, Булгар и Сувар..Хората щъкат из Евразия и разнасят какво ли не - тюркски овце за Северняците, от там - ценни кожи и кехлибар за Хоремза и Монголлъка; роби взети от съседите - за хазарските пазари; собствено кожено производство (като китайското днес) за Средна Азия,и Монголlъка (та дори и за тунгусоманджурлъка), така щото думите "булгар" и "булгариня", са станали синоними в поне пет езика, за кожени изделия и платове.. [1] 1. Ранното християнство е антикомерсилано: - "търговската дейност сама по себе си е едно зло, защото онзи човек който купува, нещо за да го продаде и да спечели, краде от божия храм" Августин Блажени - средновековната (агиографска и поучителна) литература дава ценни сведения в тази насока. В "Свидас", когато се разказва за крумовите закони (за което сведение се смята че е притча и поука) се споменава и че "Аварите се загинали, защото са започнали да се занимават с търгговия, и да се мамят един друг" 2. В християнството съществува догмата за "трите съсловия" (цитирам Андрей Пантев), вижте и в т. 1). 3. В християнството съществува идеята за "справедлива цена". 4. Християнството централизира и концентрира властта в ръцете на владетеля.

Вероятно разбираш къде е слабото място тук? Ние и вероятно целия свят много му мислим и много се тревожим, немалко хлечим, и сме пасивни. Янките са или в ролята или на училищния бабаит, или в ролята на училищния герой, и затова са номер едно..Ние без петрола и газта сме за никъде (казвам ние- имам предвид Европа, да не говорим за горките арабели, които ще трябва да се върнат във времената преди Мохамед, след като им свъри петрола в близките 30-40 години), янките, които са най-голямия му консуматор ще се оправят без да хлечат и да му "мислят" ..Сега инвестират в работещи слънчеви централи, "утре" вероятно ще започнат да произвеждат гориво от въглища, водорасли (които ще започнат да отглеждат), или от царевица..Или в краен случай ще "изнесат" една демокрация за шиитите, така че да се възползват свободно от иранския (на Иран) нефт и залежи, които е неразработен и може да осигури потребеление още стотина години и повече.. Да, всичко е икономика, съгласен съм. Такава ни е културата (по-точно стопанството ни и икономиката ни, тези неща чрез които което "преживяваме" като вид в средата, такива са ни и традициите) - меркантилна, комерсиална, промишлена, информациона.. Ако бяхме аграристи от ранната християнската иили авестийската цивилизация и епоха - нямаше какво да се тревожим: в тези имаше "догма на трите съсловия" (или щяхме да бъдем орачи, или свещенници, или военни (аристократи)), имаше и "идея за справедлива цена", и т.н.. Ако бяхме номади от Пакс Номадика, щяхме да се прехранваме (щяхме да имаме икономика, основана на) главно от пастирство и рудиментално земеделие, и на търговия на крадени (заграбени от нас самите), или купени вещи и роби..Ако бяхме ловци - щяхме да разменяме кожи.. за водка и чай..

И така да е. Самите нации са доста устойчиви "материали" (щото са базирани най-вече на обща култура, а културата не се променя току-така)..Янките смятам са най-жизнената нация в момента, и в близките 50-100 години се очертава да си си останат такава. Имат потенциала както и да правят каши, така и да ги оправят, и да излиат съвсем сухи от тях (да се справят по "мъжки", "практично" и "изличайки дивиденти" доколкото може) , и честно казано не разбирам кое може да ги промени или разстрои като нация или култура. Можем да мислим да западане на нацията, едва след като, и ако съюзът започне да се "клати" или разпада (следвайки логиката, че американската нация е създадена чрез този съюз, по време и след Гражданската война, а преди гражданската война - Щатите са предствлявали множество нации) /Е ако изберат някой следващ тъпчо, които реши да продава демокрация на Китай или Русия, или да се съревновава военно с тях - може би и да объркат конците, ама ми се струва че няма да го закъсат до там, защото си имат по-важни грижи - като например да си пазят саудитските доставки, и косвено и пряко да пазят другите близкоизточни доставки за "женчовците" от Европа, и от далечния Изток.../ Китай може и да стане върховната сила и нация, каквато е била (и много вероятно да стане), ама това все пак е нещо което ще се случва в бъдещето, когато и доколкото Китай се демократизира и приватизира, за което ще са и нужни САЩ и Европа (с техните пазари). Сам по себе си - сегашния Китай не може да бъде доминатор на света, защото няма какво да "изнесе" и "предложи" за света като идеология или докрина, дори и "утре" китайците и Китай станат двойно и тройно по-богати отколкото, са били "днес"..

..За да няма капитализъм, то не трябва да ги има банките, парите и монетарната система. Има ли ги днешните пари и банки, то те винаги ще мотивират и подържат капитализма - било държавен, незивисимо дали ще бъде управляван от номеклатурата, или пък - от технокрацията; било частен (като в САЩ); или смесеца от двата вида капитализъм. Държавният капитализъм е бошлаф работа, експеримент, които исторически винаги се е провалял и задънвал. ..Китай - убеден съм, ще се разпадне до 50-100 години, и ще съответно ще се демократизира (а капиталът и капитализмът ще се приватизират напълно), и след това - предполагам няма и да се чуе за този експеримент повече до второ пришествие. ..Поне до следващата ледникова епоха, защото мисля, почти убеден съм, че янките ще се справят със всички останали кризи и предизвикателства, и ще продължат да бъдат износител на капитализъм и демокрация (ако и когато Европа престане да бъде такава).. ..Пионерите и изобретатели янки отдавна показаха как се живее на кредит, с дългове превишаващи брутния продукт, само дето още ние българите не сме разбрали още как става този номер (евала на винатийците).. ..Когато се изчерпят петролът и газта (след 80-100 години да кажем в световен мащаб) в Европа и Азия ще го духаме, за да се топлим и пътуваме, а янките (инвестиращи в слънчеви електоцентрали в момента, за разлика от Европа, която се пъне и мъче със "студения ядрен синтез", дано пък изскочи зайче), сигурен съм ще му намерят "цаката"..

Няма значение откъде си взел снимките на уйгурските деца и на бабата от село Алтит. Важното е че тези хора не спадат към "арийското наследство" на Изтока, а към тохарското или неарийското индоевропейско наследство. ---- Да не ти казвам, че е вероятно и предците на ефталитите да са били тохароезични, попаднали в източноиранската среда и иранизирали се (техни наследници са пущуните), че съвсем ще зацепиш.. ---- Нещо не си чел добре явно (или никак), защото снимките на казахските млади жени и на монголските деца са от статията, а коментарът (текстът) които ги съпътства е: A 2004 study expose the nature of the bronze age population (in this study the samples are precisely from 1,300 BC to 400 AD) of Kazakhstan : “Unravelling migrations in the steppe: mitochondrial DNA sequences from ancient central Asians” (Lalueza-fox et al, 2004 – source) “The distribution of east and west Eurasian lineages through time in the region is concordant with the available archaeological information: prior to the (…) seventh century BC, all Kazakh samples belong to European lineages; while later an arrival of east Eurasian sequences that coexisted with the previous west Eurasian genetic substratum can be detected. The presence of an ancient genetic substratum of European origin in West Asia may be related to the discovery of ancient mummies with European features in Xinjiang and to the existence of an extinct Indo-European language, Tocharian” [...] “Most of the retrieved sequences (n = 21, 78%) belong to European (or west Eurasian) mtDNA haplogroups (HV, H, T, I, U and W haplogroups).” [...] “Haplogroups present in modern Kazakhs, such as B, F, C, Z, D, R, J and Y [Pastmists : almost all typically east-Asian], were not observed in the prehistoric Kazakhs [Pastmists : here, the earliest samples are from the bronze age]. By contrast, two haplogroups observed among the ancient samples, W and I, have not yet been found among modern Kazakhs. The results also indicate that there is an excess of west Eurasian haplogroups in comparison with those currently found (notably haplogroups H and U). However, this may be attributed to the overrepresentation of the earlier temporal period with only west Eurasian haplogroups. The observed absence of east Eurasian sequences prior to the eighth to seventh century BC suggests an earlier prehistoric expansion of peoples containing west Eurasian sequences into Asia, that probably went further east, into present-day China. This expansion may be related to the discovery of mummies that contain European features and west Eurasian mtDNA sequences in the Tarim basin, China, as well as the relict Indo-European Tocharian.” ------ South Siberia was also once populated mostly by Europoid populations, likely speaking the ancestor of the Tocharian language, in what is known as the Afanasevo culture, appearing as early as 3,500 BC roughly mirroring the supposed Indo-european population movements into the north of Europe at the same time (the similar dates of these population movements, both east and west, probably explain the resemblances between Tocharian, the easternmost Indo-european language, and the westernmost Indo-european languages, found in Europe - Indo-iranian language being likely spread by a later population movement spreading the satem innovation (see below) now overwhelmingly present in Asia but not in the tocharian language). Both these migrations have their origin in the north of the black sea, in the srednij stog and yamnaya cultures of Ukraine and south Russia, a relation hinted in archeology, even more clearly in Asia. In its easternmost known extent, the Afanasevo culture reached the west of Mongolia. Tracks of these ancient (supposedly) Indo-european migrations can be found in archeology but also in the ancient DNA. ------ “Ancient DNA provides new insights into the history of south Siberian Kurgan people” (Keyser et al, 2009 – source) “To help unravel some of the early Eurasian steppe migration movements, we determined the Y-chromosomal and mitochondrial haplotypes and haplogroups of 26 ancient human specimens from the Krasnoyarsk area dated from between the middle of the second millennium BC. to the fourth century AD. In order to go further in the search of the geographic origin and physical traits of these south Siberian specimens, we also typed phenotype-informative single nucleotide polymorphisms. Our autosomal, Y-chromosomal and mitochondrial DNA analyses reveal that whereas few specimens seem to be related matrilineally or patrilineally, nearly all subjects belong to haplogroup R1a1-M17 which is thought to mark the eastward migration of the early Indo-Europeans. Our results also confirm that at the Bronze and Iron Ages, south Siberia was a region of overwhelmingly predominant European settlement, suggesting an eastward migration of Kurgan people across the Russo-Kazakh steppe. Finally, our data indicate that at the Bronze and Iron Age timeframe, south Siberians were blue (or green)-eyed, fair-skinned and light-haired people and that they might have played a role in the early development of the Tarim Basin civilization [i.e. in Xinjiang, northwest China]. To the best of our knowledge, no equivalent molecular analysis has been undertaken so far. “ The study also reveals that during bronze age, 90% of the mtDNA haplogroups (female lineages) – such as U2, U4, U5a1, T1, T3, T4, H5a, H6, HV, K and I – were west Eurasian/Europoid (and 67% during iron age). Several of these mtDNA genetic signatures have an exact match in Europe (like for instance mtDNA haplogroup I4 and T1 who are frequently found in the north and north-east of Europe (in the case of T1, the Baltic area is apparently where its frequency is the highest; this very haplotype was also found in ancient DNA from the ancient remains of Kazakhstan (Lalueza-fox et al. 2004) and Xinjiang (Gao et al. 2008)), the U5a1 haplotype is found in north-west Europe, the specific U2e haplotype was found nowadays in an east European individual and in only one Uyghur, the K2b haplotype was found in only two individuals, two Europeans (one Austrian and one Hungarian) and the precise U4 haplotypes of the study were found mostly in the north, the east, the north-east and the south-east of Europe and in the Volga-Ural area as well (but also a few in the Altai region up to the Baikal area), etc…). -----

И ти ли не можеш, или не искаш да прочетеш текста на статията? Приликата между тохарски и уйгурски е горе-долу такава, каквото е между казахски и пущу...Обаче никой не говори, или пише за езиково сродство или наследяване в случая (макар че казват, че всички съвременни хора имаме общ прародител), а за генетично (биологическа) наследяване. Демек: има се предвид (аз имам това предвид) че, един вид "кръвта" на тохарите тече във вените на уйгурите и други централноазиатски хора, заедно с тази, на другите им предци..

Уйгурите да не би живеят в Хиндустан, или да се смятат от някого за наследници на арийци (освен от теб може би, и тези които като видят сини очи и чуят думата "арийци" - се изблещват от гордост и възхита)? Това е от статията, не е зле да я прочетеш цялата: The first Indo-european migration eastwards (from its ancestral home of Ukraine and south Russia) we find tracks of, occurs right before 3,500 BC and gives birth to the Afanasevo culture, whose extent is from Kazakhstan to south Siberia and Mongolia. It is likely that the population of the Afanasevo culture was speaking a language that was the ancestor of the Tocharian language. Освен това: Със сигурност, в китайският език има индоевропейски пласт (определено количество думи с индоевропейски произход), които не е индоирански; също така - уйгурите се смятат от всички ИЕ-сти с тежест, за частични наследници на тохароезичното население..