nik1

Къде е „така наречената Варна”? Бавното по дефиниция археологическо проучване няма да може да е от голяма полза за разрешаването на загадката Иван Петрински Преди да се продължи с етническата и политическата история на Добруджа, ще е добре, може би, да намери тук място едно предположение, което със сигурност ще ни помогне по-леко да се справим с по-сетнешните събития. Къде се намира "така наречената Варна" от летописите на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, е въпрос, чието разрешаване става все по-наложително, ако искаме да сме сигурни в съжденията си за началото на българската държава. Повдигането му едва ли е нечия лична инициатива. Търсенето и намирането на неясни, проблемни и загадъчни части от българската история е професионално задължение на всички историци, археолози, етнографи, архивисти. С последващо сполучливо разрешаване, разбира се. И едно последно уточнение - за такова разрешаване обикновено претендират тези, които са най-широко приети, а не непременно най-верните. Във всеки случай, къде е "така наречената Варна" трудно може да получи бърз, еднозначен и общоприет отговор. Същината на загадката е в споменаването у доста средновековни недомашни извори на някаква си "така наречена Варна", където първом след битката при Онгъла през 680 г. (СЕГА/15.5.2008) победителите устроили "лагер от шатрите си". И понеже това трябва да е първата столица на новата държава България на Долния Дунав, то и важността на проблема надминава обичайното. Ще бъде ли изместена Плиска като първа столица?! Най-тъжното в цялата работа със загадката "Варна" е, че има едно злокобно изискване. Практически тя ще трябва да се разреши без съществена помощ от археологическите проучвания, поне засега и в обозримо бъдеще. Проучването на по-ранните пластове в Плиска едва сега започва. Ако всичко върви много бързо, за ранната архитектура на града ще знаем колкото и за архитектурния му вид през IХ в. точно след едно столетие. При това археологията беше доскоро държавна наука. Освен това едва сега ще трябва да се разкриват пластове от изтляло дърво, като се държи сметка за цвета на пръстта на всеки сантиметър от изкопа, вместо смело да се окопават дебели зидове в opus quadratum. Още повече че първите сгради в Плиска, ако наистина са били там, трябва да са били юрти, чиито стъпки оставят едва забележими следи. В добавка, тези стъпките са били изгребани сигурно още в началото на IХ в., при строежа на по-късните сгради, чиито основи са много по-дълбоки. Търсенето на първите сгради в Плиска ще е като на игла в купа сено. Задачата ни изведнъж стана по-лека. Като няма скоро да има резултат по нашия въпрос, то няма нужда да стоим на разкопки потни, морни и недоспали в адските юлски жеги, да рисуваме зидове, да пишем дневници и да датираме/сигнираме керамиката. Ще се задоволяваме в домашен уют с писмените извори, които вече са известни, при това много широко известни. Първото сведение, което ни е интересно, е за "така наречената Варна". Него дължим на летописеца Теофан Изповедник, екстравагантна и даже нещо малко нефелна личност. Но ако е имал дефекти, то те не са били от раменете нагоре със сигурност. Веднага оставаме учудени - тая Варна е голяма, даже много голяма. Защитават я Дунав, Стара планина и Черно море. Уточнението, че е "близо до Одесос", малко помага при тия размери. Точно така, излиза, че според Теофан Варна е област, при това не малка. На североизток тая област би трябвало да граничи точно с днешна Добруджа. Изглежда, че в края на VII в., както и през VIII в., съществува област Варна, която обхваща не само Провадийска река и Девненското езеро, както предполагаше К. Иречек, но изглежда и Роякското плато, Провадийското плато, Шуменските височини, а даже и Преславско-Драгоевската планина на юг от Велики Преслав, както и Авренското плато за излаз на крайбрежието. Вярно, патриарх Никифор не описва толкова впечатляващи размери за областта, но той ще ни е полезен с уточнението, че местността е непроходима. В средата на Х в. местните названия са вече обогатени и уточнени, населението е силно, почти взривообразно увеличено. Сега Варна е, изглежда, само река (въпреки не съвсем сигурния превод на този израз в текста на Константин Багрянородни; родителният падеж, който трябва да пояснява точно Варна, може да се тълкува двузначно). Всъщност ако Варна е река, това би било и най-логично - от старобългарски вран - черен с метатеза. "Черните" реки по нашите земи трудно се поддават на изброяване. Пак там изразът "река Варна и от Варна до река Тичина" подсказва смислово неидентичност на двете Варни, което веднага намира потвърждение у Симеон Логотет, който направо ни съобщава, че българите изградили през 680 г. "лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери". Изглежда, че по това време освен област и/или река Варна е вече и новото име на града Одесос. И през ХХ в. се е случвало една доста голяма област като Разлога например да даде името си на някое от селищата в себе си. Как би се разрешил столичният проблем в края на VII и през VIII в. при така представените данни? Нищо необичайно. Както при всички т.нар. "варварски" ранносредновековни държави идеята за държавен център, за столичен град е много различна от днешната. Всъщност столицата е там, където е владетелят. Така със сигурност е при франките например до късно. Самата идея за град до IХ в. е много мътна. Както показаха археологическите разкопки в днешна Североизточна България, в началото България трябва да е имала много столици - укрепените владетелски резиденции са над 10 и излизат и извън земите, които ни интересуват сега. Изглежда, че всяка от тях има функцията на държавен център, когато владетелят пребивава в нея. Във всеки случай това, изглежда, е валидно поне за последните години на VII в. Днес няма да може да се даде отговор на въпроса кога Плиска придобива по-специален статут сред останалите владетелски резиденции. Това може да стане ясно един ден от дълбочинното археологическо проучване там. Във всеки случай големи промени няма нужда да се очакват. Плиска ще си остане първата същинска столица на средновековна България. Извори "А българите, като видели това (бягството на византийската конница при Онгъла през 680 г. след оттеглянето на император Константин IV в Месемврия, за да прави бани на болния си крак), започнали да ги преследват подире им и повечето погубили с меч, а мнозина наранили. И като ги преследвали чак до Дунав, преминали го и дошли при така наречената Варна, близо до Одесос (днешния град Варна), и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад (т.е. от север) поради реката Дунав, отпред (т.е. от юг) и отстрани (т.е. от изток) поради теснините (т.е. старопланинските проходи) и Понтийско (Черно) море . . . (те) се разширили в тези места . . ." "След като императорът (Константин V - 741-775) стигнал чак до Варна (през май 774 г.), се уплашил и замислил да се върне." Из "Летописи" на Теофан Изповедник (758/760 г.-817/818) "А българите, като видели това (бягството на византийските конници при Онгъла), започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те (българите) преминали Истър (Дунав), (спуснали се) към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде - и от реката, и от непроходимата местност - установили се тук." Из "Кратка история" на патриарх Никифор (VIII в.-829) "Еднодръвките, спускащи се от външна Русия към Цариград са от Новгород... Всички те прочее слизат по река Днепър и се събират в крепостта Киев... като навлязат в България, стигат до устието на Дунав. От Дунав те стигат до Конопа, от Конопа до Констанция (Кюстенджа); до река Варна и от Варна до река Тичина (Камчия)." Из "За управлението на империята" на Константин (VII) Багрянородни (905-959) "По времето на този император (Константин IV) българският народ, след като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от съплеменниците си, установил лагер от шатрите си във Варните (sic! мн. ч.), в някакви гъсти гори и планини с пещери." Из "Летопис" на Симеон Логотет (средата на Х в.) Добруджа и днешните източнобългарски земи на картата на света (Tabula Rogeriana), съставена от арабския географ Мухаммад ибн Мухаммад ал-Идриси (1100-1165) за книгата му "Нузхат ал-муштак фи'хтирак ал-афак" ("Развлечение на копнеещия да преброди страните") (1153 г.). Най-ранният препис (около 1300 г.) е в Националната библиотека на Франция. Един от 10-те най-ранни преписа от ХIV-ХVI в., този от 1556 г., е в Националната библиотека "Кирил и Методий"-София. Картата тук е представена за удобство обърната със севера нагоре, както е прието днес, а в горния десен ъгъл са отбелязани посоките на света. Оригиналната карта е с юга нагоре, както е прието при арабските географи, за които именно югът - там, където са техните обиталища, е важната посока.

"С турското име Кабиюк ("издута, голяма могила") се означава естествената могила, която се издига в полето между Плиска и Шумен. Тя е дала от своя страна името на Държавното предприятие "Кабиюк", известно преди всичко с прочутия си конезавод. С това име се означава и комплексът от археологически паметници около могилата. Още в началото на XX в. там са документирани останки от ранносредновековно землено укрепление с площ около 3500 дка - второ по големина след Плиска (23000 дка). Особената връзка между тях са 18-те групи от побити камъни, издигнати на равни разстояния покрай 7-километровия път, който ги свързвал. Допреди 2 години това бе почти всичко, което можеше да се каже за Кабиюк като укрепено селище от времето на Първото българско царство. Керамични фрагменти, пръснати на повърхността, издаваха останки от леки жилища на обикновено население. Ст.н.с. I ст., дин Рашо Рашев Днес картината е много по-различна. През 2005 г. на 3 км южно бе направен оглед на комплекс от четири могили, подредени в правилен четириъгълник, ориентиран по страните на света. Това разположение е нетипично за хилядите тракийски могили у нас, при които не е установено подреждане в геогметрична фигура. Сред тях не е познато и разполагането в ниска речна долина, както това е направено за четирите могили. Тези две особености бяха достатъчни да се породи съмнение в тракийската им принадлежност и да се организират разкопки с предположението, че те може би датират от средновековието. И още в първата проучена могила се откри гроб, който може да се определи като съвършено нов тип паметник от езическия период на Първото българско царство. Той принадлежи на млад мъж, погребан заедно с парадния си колан, украсен със сребърни апликации и принадлежности. Следвайки тогавашната аристократична мода, покойникът е носел две златни обеци. Едната се намери на място при лявото ухо, другата е била поставена в гръдната област вероятно като знак за обезвреждане на мъртвеца. До лявата му ръка е била положена къса желязна сабя до главата - части от конското снаряжение и сребърните украшения на конската амуниция. От коня в гроба се е озовала само кожата като израз на обичай, според който той е бил приготвен за храна на следпогребалното угощение. Това е първият открит гроб на прабългарски аристократ, начална стъпка и пробив в една съвършено неизвестна засега област - погребалната практика на хановете и аристокрацията. В настоящия момент липсват дори косвени данни за това къде и как са били погребвани българските езически владетели. Могилният гроб от Кабиюк сочи, че това е могло да става под могилни насипи и не в самата столица или до нея, а в широките рамки на днешното Плисковско поле. Вече е създадена организация за обхождане и документиране на всички могили в този район и за евентуални разкопки на онези, които по външни белези и разположение биха могли да датират от периода на Първото българско царство. Само преди месец Кабиюк предложи още нова и съвършено неочаквана информация. При оран в централната част на укреплението е бил изровен, но грижливо прибран от управата на стопанството, голям каменен блок. Върху гладката му лицева страна са врязани кръстове и знаци "ипсилон" а до тях - плитко врязан надпис, чието начало се разчита като "господи помози...". Съчетаването на знаците и кирилският надпис издава датиране в края на IX - първа половина на X в. Най-вероятно блокът произхожда от масивно градена църква. Самолетната снимка на мястото, осеяно с натрошени от плуговете камъни, показва останки от голям архитектурен комплекс. Проучването му ще започне веднага след прибирането на тазгодишната реколта. Почти едновременно с това откритие дойде информацията за разрушаване от иманяри на друга, също неизвестна сграда, намираща се в съседство с първата. Нейните основи са градени от големи обработени варовикови блокове с врязани върху тях знаци от типа, който познаваме от Плиска и другите центрове на Първото царство. Масивният градеж, дебелите стени и хоросановата спойка издават солидна сграда, която вероятно датира от езическо време. Рано е да се каже какво точно е била нейната функция - представителна, жилищна или култова. Присъствието й тук напълно отговаря на значението, което земленият лагер на Кабиюк е имал в отбранителната и административна система на държавата. Концентрацията на култови паметници в Кабиюк и около него най-после повдига и въпроса за голямата естествена могила. Случайно ли тя е включена в рамката на земленото укрепление? Дали е била използвана само като наблюдателен пункт както се предполага, или е имала и други функции? Дали в иманярската легенда за пещера със съкровища под могилата не се крие нещо рационално и дали в нейното скалисто ядро не са издълбани гробници - дългоочакваните гробници на хановете? На тези и други въпроси отговор ще дадат планираните археологически разкопки и геофизични проучвания с нова апаратура. Отсега е ясно, че Кабиюк се очертава като нов важен център на ранносредновековната българска култура." Гробът от могила №4

Имаме случаи, когато името "сакалиба/саклаб/саклиб" се употребява като наименование на "източноевропейци"/"европеиди от от източноевропейски тип", да кажем "снажни понтиди". Аз се досещам ("от първи преглед") за два такива: Единия случай, по мои спомени, беше с Василий II, назован "сакалиба" (или като човек с такъв произход, демек от "сакалибите"); другият е случаят с наименоването с името "Сакалиби" /от Ибн Фадлан/ на "коктейла" от волжските българи, есегели, берсили, сувари, ..и вероятно угрофини.

Факти: Езикът на прачувашите е алтайски. Такъв е езика на волжските българи. Този език може да е бил е бил "древнотюркски", "тюркски със субстрат" (Егоров), или някакъв тунгусоманждурски или монголски (това са вижданията, и възможностите по мое мнение), във всеки случай е алтайски.. Числителните при дунавските българи са същите като числителните при волжските българи (оо изненанда, окончанията им са толкова осетински,..колкото и тунгусоманджурски!, и като древночувашките. Окончанията на чувашки бройни числителни са двойни, съставни, като първата им части (първата им част), "-m" , наречена "групово разделителните суфикси", са аналогични на волжско- и дунавско-българските суфикси за същите бройни числителни; Втората им част "-s", произхожда пряко на общотюркския суфикс.. /Ето за това дадох онази "историческа морфология", можеш да видиш ако искаш де, какво пише на страница 25 и 26/ http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja1.pdf Календарните понятия при Дунавските българи са алтайски. ---- ---- В края на краищата, аждеба не разбрах какъв ти е проблема с мен? Като си имаш мнение и хипотеза, докажи си я или си я разбработи (вземи се опитай например силистренските надписи иили каквото), що се занимаваш с мен? Имам си аргументи и мотиви да е преведа т.н. инвентарни надписи чрез тунгусоманждурските езици (и ти доколкото разбирам, ти самия допускаш че езика в инвентарните надписи може и да е аварски, което аз не го изключвам). Разбрах ти мнението за мен и за мотивите ми (общо взето негативно, или отричащо) - добре! Какво очакваш аждеба? Да спорим за "език", за "числителни", за "надписи" и други такива? Ами спори си, или не - оставям последната дума на теб (да си проявиш остроумието). Така или иначе, оставаме на собствените си мнения, а времето ще покаже "кой е прав, кой е крив".

Да бе, "гроздето е кисело"..или "всички са маскари". Твоите "филми" пък са ми толкова безинтересни, че няма накъде повече.. Мудрак бил шарлаталин, ами Хелимский какъв е? Вероятността да говорят на някакъв ТМ език била нулева, казваш, ами прачувашкия език и волжкобългарския език от епитафиите, от кое семейство и какви са, ако не алтайски езици? Индийски, согдийски, или що? Защо не ни просветлиш (ей така с две думи).. Ами календарните понятия, числителните, какви са: http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja1.pdf http://altaica.narod.ru/LIBRARY/LEVITSKAJA/Levitskaja2.pdf http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz1.htm http://tashlar.narod.ru/text/muhamet-hakimz3.htm -- По второто ти съобщение: "Купетата" и другите ТМ думи ("туртуна", "алхачи", "хумши", "Жупан биле" или "Биле Жупан") може да са аварски думи и изрази (Жупан е такава дума), а може и да са собствени прабългарски.. В чувашкия език - "купе" означава "облекло"; в този език има стотици или хиляди тунгусоманджурски и монголски аналогии (монголските аналогии, са около 3000, според актуалното мнение на някои от чувашките езиковеди http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:MjW7GFVJVakJ:www.human.cap.ru/otdel/yazikoznan/Nashipublik2006.pdf+%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D1%8B%D1%85+%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB+%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%BA%D0%B8&cd=8&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a "Обращаясь непосредственно к чувашско-монгольским лексическим параллелям, число которых, по еще далеко не полным подсчетам, достигает 3000 единиц"

Хубаво, ама какво разбираш под "град"? Ако селището има юрти (или "шатри", както е по хатъра на някои хора) , вместо сламени/тръстени полуземлянки/землянки/колиби, или пък кирпичени колиби, то наречеш ли селището "град"? Стени трябват ли ти ?

В този вариант (в тази идея) разглеждам облеклата и обущата като неща, които се амортизират (по-скоро: късат се,раздират се, гният), и следва да се подменят или сменят за поправка (доколкото могат да се ремонтират). Една войска без здрави дрехи и обувки е войска с кофти качества.. --- "Изпаднали германци", "печенеги", са метафори (или каквото) които отразяват състоянието на дрехите и обувките на войниците (съответните)."Печенеги", мисля бяха наречени румелийските доброволци и милиционери от Батемберг, заради "изпадалия" им вид на облеклата им. /Спомням си някои бележки в "Записките" за състоянието на облеклата на въстанниците след един-половин един месец ходене из Балкана.. Чудя се защо никои не се запита досега, защо в "казармата" раздават с определена цел специални дрехи и обувки, а някои части от облекалата се по два броя, чифта? В този смисъл можем и да разширим малко "диренето" си (историческото такова): Какво би станало, ако хората са отишли на война или на сбор с неподходящи облекла и обувки? Не са били по потници, ами да кажем са били с ежедневните си дрехи (аналог на нашите "ежедневни" дънки, маратонки, и якенца)?

Мисля че в надписите става дума за облекла. Облеклата са "консумативи" (или пък са неща с висока стойност за времето си), а ризниците и шлемовете (и доспехите) смятам следва да се намират при самите българи..(така е поне при волжските българи) Може да си "гледал" този "филм", а може и да не си го "гледал"..Филмите, и любимите ти "ирански", които сме "гледали" (ти си "гледал") са базирани на идеята от един /направен по Бай Пешовски / "тюркски" превод (с разни турски халки/алки, кумански кубета и и не знам си що), която идея разглежда надписите като записи за наличност на доспехи.. /Що трябва да се превежда чувашкото "кубе", което си тунгусоманждурска дума, като "ризница", след като в чувашкия език думата значи "облекло"? Туртуна, алхачи купе, купе - това са думи със значения, които не могат да се объркат в ТМ езици/ Ако има някои превод, които заслушава внимание според мен (така мисля)- това е този на Мудрак. Бай Пешо Добрев, и Ж.Войников, и двамата ентусиасти - българи*, не са цитирани в езиковедските изследвания и не са съавтори на етимологични речници (Мудрак е такъв) *Хубаво, ама българите, на 80 процента сме с "травматичини самоличности" (80 процента от активни българи от поколението над 40 години): българите християни, тези които визирам, хич и не щем да чуем за тюркоезичност и изобщо за думи с корен "тюрк", отнасящи се за произхода на древните българите (аз също спадам към тази категория)..Младото поколение (немалка част от него) също се изучи в тази насока, че дори започва да се ориентира към автохтонни нагласи и не знам си що? Да очакваме ли обективност при разчитане на надписи от тези българи, които и дори не са лингвисти? Ти вярваш ли помаците, които намират арабски корени в потеклото си (щото и те са с "травматични" самоличности, че дори и двойно), или на фиромците, които намират своите корени в древните македонци?

Зная за Авестийския ритуал..Чел съм Авеста (на руски). В авестийския ритуал починалите не се обесват на дърво, нито пък се поставят в "ящик" (кутия, ковчег), който се закачва за/на някое дърво.. Не са позволени човешките жертвоприношения. Не съществува ритуал или обичай за погребване "върху" и "на" дървета на починалите "знатни" и "способни" хора (свои, или противници и чужденци).. Такива съществуват само при палеоазиатите и централноазиатите (според автора на статията, показана по-горе), и по-късно тези обичаи "мигрират" на запад.. --- Вижда се, че амулетите за здраве са разпространени в много източни култури..Важно е според мен да се проследи къде се използват/носят/ човешки фигурки като амулети. Със сигурност при Т.М. и сегашните, или "доскорошните", има такива. Има поне две думи от тези езици (етноси), с които се означават такива амулети и украшения, които са носят (или са носени доскоро) от мъже и жени.. ---- Друг паралел в случая с мартениците, е този че обичаят /ритуалът/ при Киданите отбелява /ознаменува/ началото, или идването на определен годишен сезон..

Нямам представа за произхода на глагола "хуквам", "да хукна" със значение "затичвам се изведнъж"; "втурвам се да бягам" (корен "хук/ук", или що?), но доколото чета в Т.М. езици имаме корен "хукт" и съответните думи, със същото значение: стр 340 (36-та на ПДФ) "Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков" http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/II/h.pdf

"Обикновено" не е коректно обобщение Наричаме елините (самонавание "елини") "гърци", което име е екзоним с латински произход. Наричаме германците "немци", и "шваби", които са екзоними: първият е със славянски произход, вторият има пейоративно значение и е със западен произход. Наричаме източнороманоезичните "власи" (самоназвания "аромъни", "румъни"), който екзоним е с германски произход (думата от която произхожда названието на чужденците при германците, е име на едно келтско племе). Маджарите са наричани "унгарци", "унгри", "ункари", "венгри", "хунгари", (това са варианти на името "унгарци" във различни езици), а тяхното самоназвание "модьор"(magyar)/Дори не е "маджар"/ Така че има различни варианти: Името с което някои народ е назоваван, може да е напълно различно от самоназванието му; Името да се произнася от съседите на народа /етноса/, по различен начин от този (начин), по които го произнасят те самите, в собствения си език. Българи, например, хипотетично може да се е произнасяло в различните езици (и в собствения прабългарски) като "пълхари", "пългари", "пълкхари" (с придиханно к), "паргари", "пургари" "вулгари", "болгари," "булгари".. Латинските и гръцките източници не са собственоезични прабългарски или славянски /Интересно е дали името "Булгарос" в грузкия език има значение също така и на "вулгарни"?/ В кавказките езици, а също в някои от алтайските или угрофинските езици, говорени в средновековието в Източна Европа, името може да не се е произнасяло така, както се произнася в гръцкия език (и в нашия славянски), което име и произнасяне очевидино е различно от наименованието на Дунавските българи от персите , "бурджан". /вижте Персийската География/; От персийския език, това име се предава първоначално при арабите.Впоследствие пък, вероятно, от хоремзийския език, /доколкото източноираноезичните хоремзийци са едно от цивилизованите съседи на волжските българи/, името се е разпространило към арабите и ислямоизповядващите, като близко до изговаряне и звучене на нашето самоназвание..

"Коса" (Праславянско *каsa- ), в славянските езици - сечиво, направено от голям извит нож; земеделско сечиво, също и приспособление за обработване на кожа (за почистване на кожа); "сърп, направен от коса" Традиционно се свързва с и.е. глагол *kes- "режа", развило се някои ИЕ езици и като като "брадва", "цепя", "цепене", но значението в славянските езици по-скоро допуска, че се отнася за предмет със многостранна употреба, несвързана единсвено с "рязане", или "цепене". Може да се помисли за алтернативен ТМ произход на думата на "коса": "косэ, косэнэ" със значение на "голям нож" "кэси" със значение "изрязвам" "кэсу" със значение "кос "(остър), "косоглед" (с остър поглед) "кису" - "нож" (за изряване на орнаменти) http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf

Не е така. Ритуалът "jhator"се практикува в местности, разположени по-високо от границата на дърветата, във високопланинските местности. В случая на jhator, труповете на починалите се поставят върху скални плочи, изполвани с тази определена цел. http://en.wikipedia.org/wiki/Sky_burial

Амулетите и украшенията във вид на човешки фигурки съществуват и при съвременните тунгусоманджури (не запомних думата думата за това, но днес прочетох че има такава). Ако говорим за украшения във вид на конци, те се намират при много азиатски народи; Има ги при хиндуси, при дарди (да, при дарди), при тибетци, при китайци.. По втората част: Дори и да приемем че това закачане по дърветата има късен прозиход, то описаният палеоазиатски (монголски, тунгусоманждурски, киргизки, шорски, алтайски) погребален ритуал (чрез поставяне на човека в ковчег, които се поставя закачен, а не се зарива , или като се оставя на трупът да изгние), както и жертвортвоприношенията чрез обесване са описани и при волжските българи: --- В скоро време ще се опитам да преведа и разтълкувам един от т.н. "инвентарни надписи" чрез тунгусоманждурските езици..Започнал съм работа вече върху него, и виждам напредък..Ще изполвам идеята на Мудрак, който прави превод чрез тюркски, (в неговия превод става дума за дрехи, облекла), от моя страна - намирам и за наличие и на тъкани/платове и коприна*. "Купе/кюпе" значи "облекло" в чувашкия език, и в Т.М. езици.. Не разбирам защо се ползват един кумански и един друг тюрски паралел където "купе" е "ризница".. Неразгаданото досега "туртуна"(единствено Мурдак го разчита - като "търговия") в Т.М. езици значи точно.."плат" "Алха" в Т.М. езици значи "пъстър" , също се използва за "разноцветен", има значение и на копринена разноцветна тъкан". "Алахчан" - "пъстър" (какви са тези турски "халки", "алки"!?) "алха булгар", "алха булха" в ТМ езици значи пъстър плат("булгар" е дума за кожени изделия и платове, едноизменна на волжските българи, майстори на такива изделия и износители са Евразия; Вижте и кожените шапки и изделия, наречени "булгарини", които са се правили в Дунавска България по време на османското владичество; Думата в случая е руска, навлезнала е от руския език. "алха булха" "Биле Жупан.." не е нищо друго освен "намират се, съхраняват се от Жупана" , алтернативно "Жунапът има, съхранява, или "при Жупанът се съхраняват" Т.М. дума и корен "Бил, биле, билек" - "намирам се, имам, съхранявам, стоя (някъде), явявам се"

Ще внеса две забележки отнасящи се до името "българи", и използването му като име от тези които наричаме аспарухови българи. По мое мнение тези забележки са: 1) Ние не знаем със сигурност как тези, които наричаме древни българи, са изричали думата на "българи" на техния си език, на техните си езици, защото най-ранните записи за името идват от чуждоезини текстове и надписи (със сигурност днешните чуваши не можат да изговорят тази дума, тя звучи по друг начин в езика им)..Само предполагаме (или го приемаме като нещо което не следва да се доказва), че те са я изричали по същия начин, по които я изричаме и ние днес (с малки или никави вариации)..Но дали е така? За съжаление, нямаме интелекти и учени от рода на Казуо Еноки, Бейли, Хелимски, които биха направили пълен анализ на името, възможните му варианти, успоредици, или липси в/чрез различните езици (*вклчително в кавказките, от които най-веротно, името произхожда; това приемане е логично следствие от факта, че етнонимът не е познат в езиците от централна средновековна Азия). 2) Ние не знаем дали, каква част, и с каква честота, и при какви случаи точно, тези които наричаме "древни българи" са употребявали за себе си това име, или изобщо са го употребявали (някои от тях имам в предвид). Пример: "Россияни" са всички народи и етноси в Русия, но това име е политоним, които не се изполва от самите тях, дори и те да имат знанието, че са такива. В слуая с този политоним, наблюдаваме твърде ограничена негова употреба и изполване..Интересно е и се помисли как (и да се изследва) това че външните познават/наричат най-често тези хора когато не търсят и не правят разграничението между тях? Мился че най-често външните наричат всички "россияне" "Руси", или греша? Можем да се върнеш назад във времето и да помислим как "стои" този въпрос със политонима "хуни"?

Ето една централноазиатска успоредица (при киданите - монголи или тунгусоманджури) на мартеничния ни обичай, и на мартеничните амулетчета.. http://www.vostlit.info/Texts/rus/Zidan/frame27.htm ИСТОРИЯ ГОСУДАРСТВА КИДАНЕЙ Е Лун-ли "ГЛАВА ДВАДЦАТЬ СЕДЬМАЯ. .. ПРАЗДНИК НАЧАЛА ЛЕТА .. Кроме того, из разноцветных шелковых нитей плетут шнуры, называемые шнурами взаимной радости, и обматывают их вокруг рук. Женщины подносят «нити долголетия», сложенные в виде человеческих фигур, которые носят при себе." ---- Интересно е да се анализират и проследат успоредиците при погребалния ритуал на мартенините закрилници /или на тяхното символично жертвоприношение .. Мартеничните закрилници се погребват под камъни, или се увесват на дърво.. Всъщност, обесването като ритуално жертвоприношение , или символично такова (на кукли и фигурки) е разпространено при много народи от Евразия - счита се в повечето древни култури и вярвания, че дървото е връзката с горния свят, и най-високата му част е най-близко до бога.Описани са (упоменати са) случаи на обесване като жертвоприношение при Волжските Българи : Ибн-Фадлан в "Рисяла" (Трактата) описва (разказва) случай, при които волжските българи са обесили един "синдиец", защото е бил много умен и надарен, и като такъв е можел да служи добре на бога им.. От друга страна погребенията, при които труповете на починалите се поставят обесени на дървета, също са известни в древността при разни народи (при Волжските българи е упоменато такова погребване на мъртвите) http://www.eurasica.ru/articles/kyrgyz/gyu_sitnyanskiy_o_proishozhdenii_drevnego_kirgizskogo_pogrebalnogo_obryada/ Но "до нашей эры" факт подобного захоронения отмечен только у одного степного народа – монголоязычного племени шивэй (Восточная Монголия и Юго-Западная Маньчжурия), и то не совсем ясно, идет ли речь о древности или о раннем средневековье [4]. В мифологии саларов небесная богатырша, разбив войска противника, вешает тело их предводителя на дерево; уйгурский эпический текст тоже говорит о похоронах на деревьях [5]. Но не только людей, умерших какой-либо смертью, хоронили таким образом. Так, сохранились сведения, что киргизы в прошлом хоронили на деревьях богатых и знатных людей [15]. http://boris66.blog.bg/photos/38351/original/martenitsi.jpg http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/c670e2c4a63b318f259feed166e68c73.jpeg

Моя грешка. Заблудил съм се. Това, което прононира Тамарин не изключва възможността етнонима българи от славяните да е приет като екзоним, а не като собствено прието (осъзнато) име с политонимен или регионимем характер. Разбирам етноцентричните ви нагласи, обаче бихте ли показали повече от два етноса или племена в ранното средновековие и късната античност(от Източна Европа), които си е сменило самозванието само подари това че е били завлядяно, или включено в пределите на държава, съюз, или територия?..Аз си спомням само за един или няколко такива случая при етноси и племена, сменили името си, /визирам намиращи в Източна Европа в късната античност, и в раннното средновековие/поради това че са станали част от държва, или съюз.. Случаите са десетки или стотици, при които случаи, независимо че племето (и/или етносът) е в състава на държава или територия в продължение на стотици години, и дори е етноезиково и етнокултурно идентично на съседите си, или на тези племена и етноси,които са образували държавата, съюза и/или на които е нараечна територията, то племето/етносът не променя своето си име: Примери, пределно ясни, за всички мисля: Савирите никога не се самонаричат българи. Башкирите никога не се самонаричат българи или татари, въпреки че са с почти идентичен кипчашки език, като този на късните Волжски българи, и този на Казанските татари.. Славяноезичните сърби никога не се самонаричат българи, и не са наричани така, въпреки че сръбските територии са български за един период от сто или повече години..

Какъв е случая, не разбрах.. Ти си говорил с прабългарите (да кажем), та знаеш какви са били за себе си,.. или? Последното извод ли е, или просто някакво откровение? Ако е последното- аз съм последният човек които ще приеме казаното от теб (или когото и да е друг) на доверие, само защото човекът има откровение към мен? Ако е извод - агрументирай го както следва (и ако искаш).

В преобладаващия брой от източниците (които ги знаем) има разграничаване, но не във всички източници има такова..Точността на/при разграничаване не е безусловна..Сега си спомянам и един друг откъс от византиски текст, в които пишеше цитирам по памет "там живеят българи, които се наричат славяни". -- Мнението/хипотезата се аргуменира от лингвистична гледна точка, чрез виждането на г-н Тамарин че името "българи", така възприето от предците ни, е с гръцки произход/произношение..Демек - името е проникнало при славяните от гръцкия език, затова и е екзоним..

Не, не би разбирам добре, честно казано.. Мисля е очевидно (поне за мен де), че в случая не говорим за "дунавските първобългари" (аспаруховите българи, прабългарите), или греша? Ако ме питаш дали прабългарите са използвали този/такъв етноним, аз не зная (и Тамарин нищо не предположил по този въпрос), а и кой може знае как са се самонаричали те? Вероятно дунавските прабългари, са били обединение от племена/кланове, или части от различни племена са били увлечени с тези българи/"българи" на Аспарух.; В този смисъл - аз смятам, че името "българи", отнесено към дунавските прабългари, е било политоним..

Името "българи" вероятно е възникнало първоначално като елиноезичен екзоним (без значение с дали е бил с регионимен или политонимен характер) за славяните, които след някакъв момент са започнали да го примат като свой собствен етноним.. Тезата е на Христо Тамарин (които е лингвист), аз я смятам за напълно вероятна, защото в Равенската география името българи се изполва за назоваване на славяноезичното население от Тракия, която по времето на написването на Равенската география, все още не е завоявана или анексирана от България.. Мисля, че има и назовавания на македонските славяни с това име (това съм го чел като мнение от някои историк, или изследовател), по времето преди Пресиан, във времената, непосредствено преди присъединяването на областта Македония към България. -- Има и други вероятности..Колкото по-малко знаем, толкова повече са възможните хипотези, които можем да предложим..

Не се изразяваш достатъчно добре, та не мога да те разбера какво пропонираш. С това което казваш, илюстрираш единствено, че един регионим или екзоним, чужд и неизползван като самоназвание на определения етнос (в случая славяните), е еволюирал (след един момент "насетне") в етноним/нородностно име за този етнос.

Що "откъде накъде"? Откъде, накъдето..Ти пък що мислиш че европеидния компонент при казанците е паднал от небето, а този на българите (коренното население, демек) от 13 век е изчезнал в небитието? Това което мислиш е погрешно, защото не се базира на фактите.. Как точно разбра, че каназанския "генотип е с руски гени", след като казанците с различна раса от руските раси? Знае се отдавна че дон-сурския тип характерен за малка част от русите (или, по точно нордпонтидния), и които е характерен за татарите ,и мишарите, и,..., не е собствено руски (славянски демек)..Не е и угрофински (въпреки че имаше едно такова старо мнение)..Мненията сега са няколко: или расовия тип е принадлежал на старо ираноезично население; или е се е получил при смесване кавказиди със средноазиатско население, или е смес на кавказидната раса със алани (да, алани, и това не е мое виждане, или на Ж.Войников) или расата се е получила след понтизация (на местна почва) на кавказидната раса. - Ако искаш източнициите ще ти ги представя!

Имаме расови разлики с казанците от снимките, мисля..Европеидите на снимките са определено от северен тип (нордиди, северни понтиди, ...); някои момичета имат смесени черти (малките носове са или лапаноидни или монголоидни остатъци). Ние, дунавските българи сме класически понтиди. Мен ме удивляват точно европеидните черти на казанските татарки..Аджеба, така ли изглеждали средновековните волжски българи (и българки), есегели и берсили?..Ургофините в древността май трябва да са били повечко лапаноиди (смесена раса), отколкото типични европеиди?..Тогава откъде са тези европеидни черти?

Кое от мнението по-точно, насочва към политоним? Мнението ми за наличието на небългарски етнически компоненти, като власи,печенеги, кумани (в България, между българите, при упоменването на българите), или друго?