nik1
Потребители-
Брой отговори
15122 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
273
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ nik1
-
За по-ниското съотношение селско население: градско такова, използвам за база съотношението между селско и градско население преди 1878 година, и съответно: 1) сравнително непроменения (сходният) вид на индустриите (т.е занятчийското производство) и методите и технологиите на това индустриално производство в българските земи в 14 и 19 век; 2) сходствата и съответствията в аграрното производство - в методи, технологии и добиви, между това през 14 век и това през 19 век; 3) предполагаемите от мен сходства между дяловете на съответните потребления на хората в храна, облекло, и други.. Всъщност, определено смятам че в 19 век има по-голям дял на градското население на Балканите (сравнено с това през 14 век), и този завишен дял, смятам, се дължи на главно на това, че Османската империя се явява потребител на занаятчийски стоки от Балканите.. Т.е смятам, че този промен дял/съотношение не се дължат толкова на промяна в потреблението на хората, или на промяната на технологиите, методите или организацията на производството, /които макар че били на по-високо ниво срямо това което са имали в 14 век, смятам не са били коренно различни от тях/, колкото на нарастването на търсенето и потребелнието на български стоки за армията и империята. Доказано е, че българските занаятчии са работили за нуждите на османската държава, като дори за били задължени да продават продукцията си на фиксирани цени - първо за държавните нужди, а това, което са произвеждали извън квотата - на свободния пазар, където са се конкурирали с мюсюлманските енафи (което вероятно е довело по-скоро до преобладаването на българските и християнските еснафи над турските по етнически характер, поради това че държавните поръчки са били мотор за българския еснафлък и производство)
-
Приемам че това съотношение е приблизтелно точно. 10:1 и нараства до към максимум 8,5:1,5 в средата и втората половина на 14 век? В 13 и 14 век имаме доказано развитие и прогрес на търговията , и развитие на една нова за българските земи (според мен е нова) индустрия - металургията..Аз лично досега не съм намерил убедителни данни за наличие на черна металургия във Второто Българско Царство, в периода преди саксо-рударските заселвания..Вероятно желязото преди това е било внасяно? Интересно ми е тази връзка какви са били технологиите във Византия (и доколко тя е произвеждала желязо?)
-
85-95 процента от изобретенията (дейностите и предметите, които днешните хора използваме, и без които не можем да съществуваме) са направени в около 195 000 годишния период* от същестуването на Хомо Сапиенс /някой от тях - преди този период/, т.е. в предцивилизационния и предбългарския период на вида ни (расата ни). *Генетичните маркери на праисторическата Ева се проследяват до 200 000 години преди днешната дата, тези на праисторическия Адам - до около 100 000 години преди днешната дата Включително, първият хляб е направен от ловци и събирачи (от/на диви житни), които събирачи са ги култивирали може би в продъление на 5 000 - 10 000 години, в периода преди да уседнат и да започнат да се занимават предимно и преобладаващо с агрокултуризъм . Предполага се че тези хора са засявали са различни площи с най-големите зърна, но са продължавали да бъдат номади: Забележка: подобна смесена икономика е описана много добре спри ранно-средновековните и антични славяни , и дори същестува днес при..нашите приятели монголите-пастири, които вероятно за учудване на доста хора пишещи тук, са и земеделци /освен пастири номади/.. Друго интересно като факт е : Първите колички и каруци (и колелото, изполвано не като грънчарско, а като такова на кола) се датират от 4 хилядолетие преди новата ера при номадите от Източна и Средна Европа, така че е възможно и колата да не изобретена от "цивилизиран" народ..Т.е вижда се че цивилизациите също са колектори и адаптатори на изобретенията на расата ни. Първоместата на употреба на различни метали също са спорни, спорно е дали тези места са били части от цивилицации - доколкото първите метали са тези които са добивани от самородни такива - мед, злато, метеоритно желязо.. Топла минерална баничка Всички на баня
-
Първите джамии във всеки български град почти винаги са християнски черкви.. Ние мисля не знаем със сигурност какъв е бил броя на църквите в големите градове; Както и не бихме знаели какъв е бил броя на джамиите и медресетата, ако нямахме източници: В София, в 16, до средата на 17 век са споменавани "110 джамии" /Дершвам/; "Стотици, но запустяли поради липса на богомолци" /Челеби/, "повече от 150" /Бакшев/. Колко обаче джамии могат да намерят (изброят) днешните археолози в София? Не повече от 20-25? --- 30-40 човека на квадратен километър е средна гъстота на населението, която в Европа се постига чак в 18 век - 19 век.. Аз лично съм доста скептичен към френските данни за такава гъстота на населението в 13-14 век; София например в 16 век е сравнявана (по население и по индустрии) с Падуа, Вормс, и Тулон (градове от средна и голяма ръка в Северна Италия, Германия и Франция, така че смятам следва да разглеждаме демографските показатели (като гъстота на наслението) в тези географски ширини като сходни.. --- При Втората българска държава имаме някои особености, които бяха донякъде засегнати в дискусията, но ще ги продължа - мисля че Втората Българска Държава в някаква степен се доближава до определението за миксо-варварска държава, при която варварите са попаднали в една славяноезчина (българска езикова) среда, в която християнството е доминиращо*. В тази връзка, предполагам че плътността и броя на на населението в северните части на България са били (доста) по-ниски от тези, които биха съществували при едно типично уседнало население; В това ми предположение, намирам предпоставки да смятам, че населението на Търново е нарастнало сравнително бързо за сметка на населението от миксоварварски тип/ произход (номадизирани българи, власи, бивши кумани и печенеги). *Нещо като античният "Туран", намиращ се на границата с цивилизацията, който Туран се населява от номади/полуномади/, които са също австийскоезични, и зороастрийци /вижте текстовете на Авеста - пророците и полубоговете проповяват в "светия" Туран/
-
Глишев, въпросът го разгледах от една друга гледна точка (чисто историческа, мисля), но ти или не разбра за какво точно говоря, или априори отхвърли виждането ми (мислейки вероятно, че аз ще съм патритично-пристрастен, или поради други причини) - и тя е такава: всички столици на света, доколкото знам, са се превръщали в "притегателни магнити" за различно и разнородно по интереси, професии, и състав население, и не са оставали мисля, просто крепости, шахристани/владетелски резиденции и центрове, или пък малки провинциални градчета (в случая имаме около 175 годишен период без големи "драматични" случки в Търново, или греша?). В случая, като погледнем детайлно: в града съществува търговско съсловие (500 до 1000 човека?), което има нужда от строители, и доставчици (търговци на дребно), от занаятчии; в града съвсем сигурно има и хора, заети с администрацията на държавата (чиновници, съветници, хора които се занимават с финансите ), които имат същите нужди (което съсловие го няма в Родос, предполагам). в града вероятно има и гарнизон от платена войска (или гвардия), лично подчинена на царете, и някаква друга част, заета в самия град вероятно в града има и определен брой клирици, който е по-голям от броя им във всеки един "редови" град; вероятно в града почти постоянно има и немалко количество просещи, или ако не такива- то хора, които не са заети в тези основни дейности, т.е. хора с ниски и несигурни доходи.. В градовете на Османската Империя е имало такива не съвсем малко; доколкото си спомням един пътеписец беше писал за това с учудване, как "болшинството от хората не правят нищо и се издържат с една сребърна пара/аспра мисля/, на ден". Защо да не е било така и във Византия, и във Второто Българско Царство? -- Другото, на което акцентирах е, че на Търново се е носила славата му в накакъв смисъл в християнска Европа; Добре - бил е някакъв християнски център, но все пак само заради това ли е бил известен? Не е ли бил известен и защото е бил уреден, добре поддържан и богат? (за което според мен трябват човешки ресурси?) --
-
Честно казано, не разбирам същината на дискусията, тази, която се опитваш да провеждаш в момента с мен; Не разбирам какво искаш да аргументираш (защитиш, оспориш)? Вероятно, искаш да кажеш нещо, в смисъл че "за Франция грешиш", или по-точно - нещо като "не и е "мястото" там по-горе,във въпроса" към Торн? Или какво? Употребих думата "херцогства" в най-общо смисъл - имах в предвид всички феодални владения, които съответстват на херцогства, княжества, и там за каквито говори Торн (добре, към тях влючвам и деспотатите)
-
Е ако знаех че задавам въпроса на теб, нямаше да го задавамНо така и така сме отговорили приказка: Има една-две подробности, които според мен не споменаваш, или не са такива, както ги представяш: Царя не е граф или барон, ами е този който прибира леп тата от графовете и бароните, и им сузеренничи,и е този които има нужда от администрация в тези си дела. Населението на това уж графство е съпоставимо с общото население на всички руски княжества и държавици влючително казанскто царство (в 16 век!), т.е до Урал, и от населението във всяко едно от графствата и баронствата на Стария континент.. Аха, България не била развита.. Добре де, ама откъде знаем какъв е бил брутния продукт на херцогствата в Британия, във Франция, в Северна Европа, В Южна Италия и Сицилия, в Мала Азия, на егейското крайбрежие? В какво и как, са мерени тези показатели? А брутния продукт на България? (може и да дадеш някакви извори или изследвания, ако искаш) Питам се и аджеба ако излезне, че брутния продукт на споменатите е съпоставим с този в България - следва ли че и в тези провинции, най-големите градове не са надвишавали 8000-10000 човека?
-
Е, па какво му е "замотаното"? Българите са ги донсели от Кавказ на Балканите, византийците са ги харесали, попроменили са ги после, според местните условия, и така са се разпросранили и на север (щото например българите са решили че гръцките променки им прилягат) Е па, ако искаш си измисли и "по-патриотична" версия, и ако това ти е болката за умиране - демек всички промени са дошли и направени от българите, и винатийците башка на готово са взели всичко
-
Ресавски, ще те помоля да не ме занимаваш с глупости, защото не сме в детската градина. Аз чета, и ти показах откъсите от пет или шест монографии (вклчително научни, а не популярни) и статии , заедно с цитати и отпратки към автори, в които статии "Кавала Шахин" е споменат, и е разказано за участието му в събитията. И затова директно те питам, и очаквам отговор от теб: 1) Чел ли всички източници, и знаеш че няма такова лице? 2) Чел си източници или статии,в които да пише че няма такова лице? 3) Чел си някакви източници или статии, в които не е споменато това име, и затова си решил че такова лице няма? Питам също: Нали разбираш че ако е отговора ти е 3), то ти се (ме) занимаваш с глупости, и с кръчмарско-махленски разпри?
-
Za kaftanchetata: «Византийско-Болгарская» версия. В пользу этой версии происхождения древнерусских кафтанов свидетельствуют как археологические находки, так и данные письменных и изобразительных источников. Например, находки бронзовых пуговиц, аналогичных древнерусским и пуговицам из Бирки, сделаны в византийском Коринфе, в Болгарии и в Константинополе[44]. Одно из главных свидетельств письменных источников, на этот счет, содержится в Книге церемоний византийского двора, составленной в Х в. при дворе Константина Багрянородного. Анализируя данные византийских источников, крупнейший русский византинист XX столетия – Н.П.Кондаков пришел к выводу, что византийский тип всаднической одежды – скарамангий по виду мало отличался от кафтанов средневековых кочевников. В поддержку этого мнения высказывались такие исследователи как И.Хёгг, А.А.Иерусалимская и, в некоторой мере, И.Янссон. Н.П.Кондаков ставил знак равенства между византийским скарамангием и восточными кафтанами. Однако его мнение было скорее основано на интуиции, чем на фактах или изобразительных источниках[45]. В Книге церемоний византийского двора скарамангий упоминается как излюбленная одежда военных чинов Византии. Источник сообщает, что в скарамангиях появляются на царских пирах, так называемые царские друзья, и особенно часто «друзья» из «союзной» Болгарии[46]. Сопоставив эти сведения с изображением знатных болгар из Менеалогия Василия II, можно предположить, что болгары на рисунке одеты в упомянутые в Книге церемоний, скарамангии (рис.11. увеличить изображение) [47]. Болгары изображены в распашных, обрезных кафтанах с меховой опушкой на полукруглом воротнике и, по-видимому, с внутренней меховой подкладкой. Судя по цвету и орнаментам ткани, болгарские кафтаны изготовлены из шелка. Вертикальный осевой разрез кафтанов до пояса скреплен рядом из 8-9 пуговиц, которые украшены галунами. Широкие рукава сужаются у кисти, где имеются наручи из ткани того же цвета. Единственная особенность этих изображений связана с тем, что один из кафтанов не имеет продолжения разреза ниже пояса. Разрез показан на правом боку болгарского воина. Эта деталь позволила некоторым исследователям предположить, что данная одежда расстегивалась только до пояса. Подобный покрой кажется очень неудобным для конных воинов, которыми являлись болгары. Поэтому, появление такого разреза скорее можно связать с приемами художника-миниатюриста, чем с реально существовавшими особенностями одежды. Некоторые параллели этому костюму можно увидеть в покрое кафтанов Северного Кавказа, где есть и меховая подкладка, и осевой разрез, и галуны[48]. В то же время, на кафтанах болгарских воинов, из Менеалогия Василия II, галуны расположены чаще, чем на кафтанах из Мощевой Балки. Знакомство византийцев с кафтанами подтверждают рисунки одежды из рукописи византийского хрониста Иоанна Скилицы, из Мадридской библиотеки. Например, в кафтане с галунами желтого цвета (скорее всего художник стремился передать золототканые галуны – К.М.) в рукописи Иоанна Скилицы дважды изображен болгарский хан Омуртаг, а так же один из его придворных. В кафтане с осевым разрезом, обшитым галуном нарисован «архонт турок» с которым ведут переговоры послы «персидского принца» (рис. 12,13). По-видимому, византийский художник рисовал в таком костюме «варварских» вождей, возглавлявших тюркских кочевников[49]. В то же время, детальное изображение этого костюма на византийских миниатюрах XI-XII вв., по моему мнению, указывает на распространение этой одежды в византийской среде. Скорее всего, только по этой причине художники-миниатюристы могли так подробно передать детали кафтанов, которые совпадают с фрагментами этой одежды из Мощевой Балки и могильника Бирка. О высокой престижности этой одежды в Византии Х в. напоминает Книга церемоний византийского двора. Во время приема послов эмира из Тарса при Константине Багрянородном (глава 15-я, 2-я книга) все придворные чины «от протоспафариев до последнего человека (т.е., по- видимому, военные и придворные чиновники – К.М.), носящего скарамангий» становились по цвету и рисунку своей одежды». Особо становились те, у кого на одежде были быки и орлы во многих кругах, а с зелено-розовыми орлами становились там и сям[50]. Следует также отметить отсутствие отворотов-воротников как на кафтанах из Мощевой Балки, так и на изображениях «болгарских» кафтанов на рисунках из рукописи Иоанна Скилицы и Менеалогия Василия II. Эта деталь отличает эти кафтаны от их среднеазиатских и тюркских прототипов. На большинстве изображений кафтанов из Центральной Азии: на поминальных каменных стелах тюркских аристократов, на изображениях дехкан на росписях из Пенджикента и Турфана, на халатах-кафтанах гулямов из Лашкари-Базара везде изображены отвороты. По отворотам можно судить о глубоком запахе тюркских кафанов и халатов. Следует особо подчеркнуть, что такие детали как латунные пуговицы, золотое шитье на галунах, отсутствие отворотов и глубокого запаха являются характерными признаками для западного варианта средневековых европейских кафтанов. Существуют некоторые указания на то, что кафтаны (скарамангии?) продолжали носить и в конце XI в. Например, на рисунке из знаменитой Трирской псалтыри князь Ярополк Изяславич изображен в длиннополой распашной одежде из цветной ткани. Разрезы, обшлага и края этой одежды украшены галунами[51]. В похожей одежде с галунами на груди и меховыми воротниками, которые сближают их с кафтанами из Менеалогия Василия II, изображены его двоюродные братья – Святославичи на рисунке в Изборнике Святослава[52]. В верхнюю распашную одежду, с 15 пуговицами от воротника до подола, одет высокопоставленный византийский чиновник. Из подписи на окладе иконы можно узнать, что это великий логофет – Георгий Акрополит (1220-1282). По мнению, Н.П.Кондакова, на логофете надет кафтан или каввадий[53]. "Местная" версия. «Специфическая», «Местная» версия происхождения кафтанов. И.Хёгг писала о такой возможности для одежды из могильника Бирка. Она предположила, что из привозной ткани одежду кроили уже на месте, в Скандинавии. В пользу местного изготовления кафтанов могут свидетельствовать специфическое число пуговиц, по-видимому, характерное только для древнерусских памятников. Судя по находкам формочек, служивших для отливки металлических пуговиц, они могли копироваться с привозных образцов уже в древнерусских городах, а не являлись предметами прямого импорта[54] . Большинство находок таких пуговиц происходит из Киева, окрестностей Чернигова и Гнёздова. Безусловно, эта одежда с латунными пуговицами копировала образцы престижной одежды эпохи. Эта мода могла распространятся как с территорий Халифата через Хазарию, так и из Византии через земли Болгарии и через Византийский Крым. На мой взгляд, мода на всаднические кафтаны, безусловно, первоначально распространялась с кочевниками из регионов Центральной Азии. В тоже время, длительное соседство с Византией могло внести определенные изменения в эту моду. По- видимому, под влиянием Византийской Империи дунайские болгары могли видоизменить традиционный покрой одежды. И, скорее всего, уже этот, измененный вариант кафтана Х в., возможно, в его византийском исполнении и был воспринят в Древней Руси, а впоследствии, попал в Бирку.
-
Както гледам, и файдата от даването ми е никаква.. Дадох ти вече едно "зивро" за смъртта на Лала Шахин през 1375 година, дадох ти 4-5 "зивра", в които се пише че Кавала Шахин е бил удж-бея, които е предвождал войските при Плочник, та не разбирам какво трябва аз да ти давам?
-
Да бе, а пък турците не са се усетили кога и как са им изпратили насреща умрелия Лала Шахин, вместо читавият Кавала Шахин Ами хубаво, дай видя тогава средновековните сръбски източници и автори(ако има такива)за да ги коментираме..
-
"Никакви данни за втори удж бей с такова име" Прочети първо какво пише горе в монографиите на пoсочените страници моля, преди да пишеш щуротии.. --- Аз уикипедските версии (руската и българската) ги знам, но все пак е хубаво да ти видиш и турската версия, в която следите на Лала Шахин в историята се губят след 1375 година.. --- Ето ти още нещо и от братята турци: (резултати с търсене за Kefalia Shâhîn): http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=Kefalia+Sh%C3%A2h%C3%AEn&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5
-
Galahad, понеже съм прост човечец от народа, защо не ми обясниш аргументите си за максумума от 8 000-10 000 търновци в 14 век? Аз като прост човечец, все си си мисля че една източна столица, на една източна империйка, следва да има повече от 8 000-10 000 човека (чиновници, търговци, клирче и клирски писарушки, царска войска (или гвардия де), строители, майстори на разни нешица, друг чуждоземски народец,)..Да кажем, то само 500 мъже "лази", и 500 мъже евреи правят 6 000 - 8 000 човека, или греша? Може ли това градче според теб да бъде сравнявано с Констанопол и Рим (и от нашите, че и от чуждите)?: "Какво са Кубетата на Рим, пред тези на Търново?" (възликнал един "лаз") "И веста се разнесе до Констанипол, Рим, и до Търново" (вестта за Куликовската победа на братята руси и кумани, над братята монголи, демек ) ---- Има ли столици, според теб, които са останали като селца в столичния си период, и в които, в този период живее незначителна част от населението на държавата? (една сто и двадесета според твоите разчети?)
-
Не е вярно. Този, когото смяташ за Лала Шахин, се казва Кавала (кефалията) Шахин, и е друг военноначалник. На страница 247 е направена изрична забележка по този въпрос и е обяснено повечко: http://books.google.bg/books?id=TKaPrQPFIAMC&pg=PA238&lpg=PA238&dq=death+of+Lala+shahin&source=bl&ots=4E44qqdJw0&sig=qRaZ7MPowxtuRwe5V6VRwU842Wo&hl=bg&ei=P_WITMn_KoSWswbQqYi6Cg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CBoQ6AEwAQ#v=onepage&q=death%20of%20Lala%20shahin&f=false Лала Шахин е умрял през 1375 (777 =1375) година: http://books.google.bg/books?id=wpM3AAAAIAAJ&pg=PA782&lpg=PA782&dq=Lala+shahin&source=bl&ots=v-bLO_8ZjJ&sig=rPGhdJ8b4C3FaxytGjxnt7tgV4k&hl=bg&ei=muGITNPRHYqTswbO4LjMCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=11&ved=0CEUQ6AEwCg#v=onepage&q=Lala%20shahin&f=false
-
Ресавски, виждам че Галахад се е погрижил да даде светлина върху източниците.. Според Бистра Цветкова, сръбското участие (съдействие) в отбраните на София е описано от Хожда Сеадеддин, и Кожда Хюсеин, и от Евлия Челеби. --- Хубаво е когато едно предположение или хрумване се измисли и да се предствя като алтернативна "тема", само защото е правдоподобно, да се развие малко повечко (наистина като хипотеза) . Така че аз като прост и скептичен човек от народа очаквам все пак да видя някакви препратки към този учен, които е написал, че Йоан Асен е Бан Янука.. Защото простите хора като мен, могат да почнат да си мислят че този Йоан Асен по някакъв начин се посърбил, та името му се е "побанило"/демек посърбило (щото е бил разменен при някакви обстоятества със Сърбите, или самият той "доброволно" е приел васалител към Душан; Или простият народ (като мен) да почне да си въобразява, че името е посърбено от околните шопи , и че всъщност шопите са били по-сърбоговорящи тогава, отколкото сега (незнайно по какви причини); Или простият народ (като мен) може да почне да си мисли, че всъщност името е посърбено от сръбската (му) войска на самия този Йоан Асен (и народът да започне да се пита, аджеба, какво прави тази сръбска войска при всички сражения). Простият народ като мен смята, че обикновено турците не превеждат имената от един език на друг, а когато ги превеждат- ги преведжат на своя си език, или не ги преведжат, а ги изговарят неправилно.. /вчера четох за един друг военноначанлик Шахин, които вероятно се бърка с този Лала Шахин-а, починал през 1375, който военноначалник се казва Кавала Шахин,...но не защото е свирил на кавал, а защото е бил Кафалията Шахин/ --- Значи, искам да видя какво е написал този автор по въпроса, защото за мен въпроса съвсем не е изчерпан и ясен..
-
Не ме разбирайте погрешно, когато казвам "15 или 20 хиляди", имам в предвид максималната стойност на населението в дадения град (коментирах София) за периода да кажем 13 и 14 век, не минималната, и не осреднената.. Мисля, и доколкото разбирам, въпросът в темата е поставен по-този начин и зададен с този смисъл, или греша? И въобще може ли да се зададе по-друг начин? (демографските промени са друга тема, според мен, и предполагат друг поглед на историята, и друга дискусия) -- Очевидно, аз не мисля по-различно от останалите писали дотук - а именно, че населението в най-големите средновековни български градове не е надхвърляло 20 000 човека..Кой е бил най-големия средновековен български град въобще някога? Не зная, нямам представа, или идея.. Няма да е зле, мисля, да се чуят и други мнения - на участници, които не са писали досега. Или пък, няма да е зле някой учстник да ни запознае с вижданията си и разбиранията си, за това какво мисли за броя на жителите на определен (изброен по-горе) голям град.. Търново и София вече ги коментирахме, в някакъв смисъл, но все пак ми е интересно да дискутираме (или някой да представи мнението си) каква е големината на Белград в 13 век, и какви са етносите, които са го населявали.. Предполагам (допускам), без да съм чел нещо по въпроса (източници, тези), че славяноезичното население в Белград до 13 век се е приемало (или е било приемано от другите) като "българи".. Допускам и вероятността (хипотетична) населението се е наименовало се като "славяни", или дори "шкеи" (от влашката дума "славяни"). Допускам и вероятността (пак хипотетично) то да се е наименовало според маджарския ни екзоним "нандор" (името, с което се смята че маждарите са наричали ранно-средновековните дунавски българи)..За сега изключвам вероятността това население, в 12-13 век да е използвало някакво старо племенно славянско наименование.. Какъв е бил диалектът на тези славяни (или какви черти е имал)? Аз лично мога да гадая само - вероятно е бил някакъв подобен (с чертите) на преходните западно-български диалекти (говори), който по-късно се е сърбизирал? --
-
Източникът ми е "София през Вековете", и там, ако искаш вярвай ми, не пишат нищо за опожаряване на София през 1443 година (или хората, които пишат - не го знаят, или не го "знаят"?). Пише се за заповедта за излавянето на войнуците и на помагачите на рицарите, и за изпълението на тази заповед..(пише се демек за репресиите). Частични опожарявания, тези автори смятат, че е имало по време на щурма (завладяването), както смятат че и събарянето на крепостните стени е извършено тогава..Да не се окаже че различни хора интерпретират различно датите и поводите на едно събитие? Добре да кажем, че твоите източници (историографи) за опожаряването не грешат в датата и мотивите (да кажем за да се попиее хубавия град, защото както знаем всички много добре, турците, искат да затрият всичко българско /надявам се ти ще схванеш иронията/), къде са тогава източниците или какви са археологическите доводи за изселването на Софиянци след 1385 година, и обезлюдяване на града? Аз не бих си кривил душата, ако има такива - написах (ясно) че пловдивските християни са изселени в Станимака, (защото това съм чел), и че изселванията са практикувани ослед османското завоюване от Османците..
-
Нещо ме мотате..(или нашите историоГАФИ са се омотали) Тук ясно пише че Лала Шахин умира през 1375 (777=1375) година ("в края на сръбско-българската война"), така че този доклад трябва да е доста по-старичък от посочваните ту 1382, ту 1384 години (аз мислих досега, че докладът е от 1379 година, т.е от края - според мен, на първата война за София, в която Османците губят войната) http://books.google.bg/books?id=wpM3AAAAIAAJ&pg=PA782&lpg=PA782&dq=Lala+shahin&source=bl&ots=v-bLO_8ZjJ&sig=rPGhdJ8b4C3FaxytGjxnt7tgV4k&hl=bg&ei=muGITNPRHYqTswbO4LjMCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=11&ved=0CEUQ6AEwCg#v=onepage&q=Lala%20shahin&f=false --- Уговорката за цитата от моя страна остава..
-
По-късно, днес вечерта, ще препиша страницата (частта) от монографията (заедно с цитатите и отпратките), и утре ще я цитирам..