nik1

Лично аз искам да видя първо какво пише в оригинала на доклада, за датата на която е изготвен.. Май много неща могат да се случат почти неусетно в рамките на една година?: Например : някой феодал да се "прилепи" към друг суверен; някой град да стане "разменна монета" за нещо си (за друг град)? Какво правят сърбите тогава в сраженията (виждането за участието на сърбите в отбраната на София не е мое)? /Части от тритомника навремето се въртяха из нета / Все пак, доколко знам, май няма яснота и еднозначност за точната дата (като година) на превземанмето на София, или греша?

Нищо не пречи комай..освен митовете ни и антитурските ни нагласи Глишев, извинявай, но според мен Матанов пише небивалици и измислици на воля за завладяването на София: едно че няма извори, в които да пише че е изселено цялото население след Завладяването, което той твърди че е извършено (има заповед за изселването на Латините, е ясно е предполагам, с каква цел са го направили Османците - смятам определено, за да насочат търговията и доставките към своите си нужди и войска); второ че те са толкова алогични, че не могат да убедят никого - например: как така обезлюдения град след 40-50 години се е населил, и живота в града едва ли не се върнал в нормалното си русло, (и то като почти чисто български град), и аждеба защо османцитеще ще искат да попилеят индустриите, пък и благосъстоянието на София и самия град, след като освен доставките за войската, София има чалъм да плаща харач и други данъци на динилямската държава?? Как мога да му вярвам за замрелия живот в българските градове? (може и така да е, но нека и други се произнесат) София наистина май, не прилича на град със замрял живот: "Военни провизии, припаси и военно-железарски работилници има в крепостта предостатъчно, и оттам може да се набавя всичко, що е потребно за войската им. Индустриални заведения, занаятчийници и работилници в София има доста; там се обработват тънки и дебели, вълнени и памучни материи, с които се обличат както кюфарските войници, тъй и многобройното население, което живее там." http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:V3p6RAqJZSIJ:ald-bg.narod.ru/biblioteka/srednonekovni/turski_dokumenti/doklad_lala_Sahin.mht+%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4+%D0%BD%D0%B0+%D0%BB%D0%B0%D0%BB%D0%B0+%D1%88%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BD&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a

"Булгарини" - кожени изделия и шапки "ала Волжски Българи" Думата за изделията (и самите изделия) съшествува в Османлъка, дори в България под Османско, и е попаднала тук от руския език.. "Булгарини" на руски език значи "българки", т.е "шапка/юбка/палтенце/кафтанче - българка" ..Тези "булгарини" са комай единственото* чисто българско** нещо, добило известност в Цяла Евразия; Например (също така) в монголските и тунгусоманждурските езици - етнонимът ни, покрай кожените изделия от Волжско Българско (демек покрай тези "булгаринки" и "булгарчета"), е станал синоним на: 1) дейности по обработка на кожи, 2 ) изработване на кожени изделия, и 3)на самите изделия.. *Ще добавя и като чисто българско "изобретение" т.н. българо-византийския кафтан (разбирайте дунавско-български, и без византийски, демек направен на дунавско-българска почва), които директно е зает от русите и скандинавците (това не е моя патриотична приумица, представям най-разпространеното мнение, или мнение което е с научна тежест в момента)..Явно Владимирчо се е постарал да вземе или копира всичко, що му е харесало в България **Казахме май, че киселото мляко и бактерията, чрез която се вкислява, не са изобретени от българите

"Витошката грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Иван Шишман на Драгалевския манастир "Света Богородица Витошка" между 1371 и 1382 г" "Рилската грамота е издадена на 21 септември 1378 година и е подпечатана със златния печат на цар Иван Шишман." 1382 -1385 (?) "Кой е бан Янко или Янкул и защо се споменават сърби при превземането на София нямам идея. Възможно е този бан да е самостоятелен феодал отцепил се от Душанова Сърбия и завладял София в нач. на 80те, а може да е български феодал откъснал се от Търново. Варианта да е просто началник на месния гарнизон също е възможен, но на чия служба? Търново, Видин или Велбъжд може да са му сюзерени но е възможно да съществува и друг вариант..." А неотцепил се от Душанова Сърбия феодал, може ли да е бил този бан Янко?

"Завладяването на София от османците" Османците от кого я завладяват, и кога точно? Кой владее София преди това? Извинявам се, ама нещо този "бан Янко" не ми звучи като по гръцки/български (демек като "кефалия").. В първи том на прословутата монография "София през вековете", авторите ни убеждават, не, доказват, че при последните сражения за София участват постоянно сръбски сили (че дори и латините, веряотно защото не искали да се изселват към Търново, се включили към сърбите). И обяснението което авторите дават, е (преразказвам): "сърбите разбирали важността на мястото на София като подстъп към Сърбия, и затова я защиватвали"?. Аз обаче нещо не вярвам в братската любов на сърбите, и тогава питам какво са правили сръбските сили в София, но най-вече кой ги е пуснал и настанил в града, а и къде са били българските сили?

Относно средновековната гъстота на населението и средновековните числености на населенията, аз лично съм изцяло скептичен към големите числа (които се изказвани от немалка част от западните изследователи)..Смятам българското, руското мнение, и едно от английските* мнения за по-достоверни..*Населението на Британия (без Ирландия) в началото на 17 век е около 5,5 милиона човека, или плътността на населението в Британия през 17 век, е около 25 човека на квадратен километър. Изобщо скепсиса ми идва от две западни публикации. В едната от публикациите населението на средновековна Русия беше посочено като 3-4 милиона (а то според руските изследователи, които подробно го аргументират, става 1,5 милиона едва през 16 век, и в случая авторите включват и Казанското царство) В другата публикация пък - населението на Римската империя беше посочено като 50 милиона (?).. От друга страна населението на Османската империя, в началото на 20 век, включваща в себе си Мала Азия,и Южен Кавказ, заедно с части Арабиите, Египетът, и Европейските и владения (Тракиите, Македония, Албания) не надминава 20 милиона..

Ок Дай си разчетите тогава за София през 14 век (както ги виждаш, или както ги разбираш чрез Париж), с плюс, минус, защото започвам все повече да се дразня от мрънкания и безидеини "това не може", "онова не може", "не е така", "едва ли е така"..После може и да направим някакъв модел или хипотеза въз основа на твоите разчети (чрез Париж, и София).,Ако се опитваш да кажеш че в София в 14 век живеят 10 000 човека, вътре в крепостните стени, и 5000 - 10 000 извън крепостните стени (или колко според теб, защото се смята че общия брой на населението в 14 век в е било 15 000 - 20 000 човека)- добре, ще го приема, (и ще е добре да го кажеш), и най-важното за някаква отправна точка на изследванията (на дискусията)!

Какъв ти е проблема тогава?

Офф, как от толкова дипломирани историци в този форум, никой не може предложи нещо читаво като виждане или хипотеза? Омръзнахте ми бе хора.. Пак аз ли ще ви светя? (четете повечко, момчета) Значи основните въпроси са на които трава да се отговори, за да се изгради читава теза или модел са: 1.Каква е площта на средновековния град. Отговарям веднага - вмества се в границите на крепостните стени (без хър-мър, може площта да е по-голяма, но не е по-малка) 2.Каква е била средновековната градска къща (като архитектура), и съответно колко е била площта на една къща? Въпросът с повишена трудност за бакалаврите и магистрите по история тук ,предполагам, имам съмнения че само даскал Качо може да има виждане. Значи отговарям веднага: вида и площта на една типична "средна" къща през 14 век е такава, каквато са били вида и площта на типичните "средни" градски къщи ( кирпичените и дървени къщи) преди Осводождението..Защо? Защото всички данни и изследвания (от БАН - актуално мнение) сочат че по време на Османското владичество - градовете са запазили битовата и стопанска архитехтура и структура такава каквато е била, по време на Второто Българско Царство.. (по време на османлъка строени са мечети, джамии, медресета на поразия - в 40-50 хилядна София 16-17 век стигат до 120-150 - вижте Дершвам, Евлия Челеби, Петър Бакшев; също бани, тук таме някои конак)..Демек предосвобожденските "кипирчът" и дървото, непостланите улици, липсата на канализация,тесните улици, разделението на търговската част и занаятчийската част (чаршиите демек) от жилищната, безистените, кеврансараите, като типове сгради и модели, и/или като физически такива, са "наследство" от Втората българска държава (и Византия!)/Аз дори смятам че са типово наследство от Първата българска държава, щото точно Никифор се беше удивлявал на "чардаците и чаршиите" на градът, които беше завлдял, и беше решил да кръсти на своето име;)/ Следователно: Средновековната градска къща, е била с такава площ, каквато площ имат презосманските градски български къщи - демек средновековната къща заема средно около 800 квадратни метра от общата градска (оградена) площ. 3. Колко човека живеят в една къща? Отговарям веднага, като преди това правя необходимите приемания: Приемам че: а) моделите (типовете) на къщите не са се променили от 14 век до 19 век (вижте точка 2), (изключения има при турските къщи и турския семеен модел, но за това по-надолу) б) че културата на българското градско семейство не се е променила за 5 те века османско владичество (ще го коментираме после, ако имате възражения) Значи, "Статистическото описание на казата Ески Загра в 1858 година" ни дава следните данни за 1858 година: брой къщи в града: 1632 турски; 833 български; 75 евреи; 110 цигани брой мъже в къща (данъкоплатци): 3297 турци; 4205 българи;429 евреи; 645 цигани отношение мъже/къща: 2,02 турци в къща; 5,05 българи в къща 5,79 евреи в къща; и точно толкова 5,79 цигани в къща; Изводи: българската къща "държи" няколко семейства (или многолюдни семейства), като броят на населяващите хора една къща (мъже и жени) е около 10 Очевидно при турците имаме 4-членно домакинство.. Явно пишещите тук сте млади, и не сте живяли в стара българска къща (или махала)- аз обаче съм живял в такава.Значи, във всяка една от къщите (дворовете) живееше повече от едно семейство, т.е няколко семейства, свързани в роднински връзки (двама братя със семействата си, брат със семейството си, и неомъжена сестра и, т.н). --- Отговорихме на въпросите, и остава да смятаме с калукулатора.. И така, смятаме, накрая какво се получава за примерно град със площ 2,5 кв километра, която е оградена в крепостните стени.. Град със площ 2,5 кв километра оградена в крепостните стени съдържа грубо 3000 къщи (това са усреднени данни, които са потвърдени). 3000 къщи х (среден максимум 10 човека, среден минумум (?) - айде, сваляме го на 6 човека в къща) > 18 000 човека.. --- Та това е засега.Ако имате други виждания, или смятате че може да предложите корекции на представения от мен хипотетичен модел - ще се радвам да ги чуя (само дето безпредметните скачания и "опонирания" не ми харесват) С поздрави!

Благодаря за информацията. Нищо не забравяме, надявам се Анализите са правени за площта, ограничена в старите крепостни стени на София- такива каквито се смята от археолозите и историците че са били (и там, където се смята че са се намирали) точно.. да кажем три денонощия преди деня на османското завоюване на София , така че можеш да се отпуснеш А и анализите доколкото знам, не са правени от никой от нас пишещите де, а от колектив от БАН (аз май съм единственият участник, който споменава в тази тема за конкретен брой на населението в София, така че въпросът ти е насочен към мен, доколкото разбирам).. --- Иначе, принудителни изселвания на градско население, след османското завладяване съществуват. Доколкото знам - пловдивските християни са изселени в областта на Станимака..В София обаче със сигурност българският компонент не е изселен, Изворите сочат за замисъла на османците да изселят единствено "латините" от София в Търново (в Българско)..Всъщност има някаква заповед за изселването им в Търново.. Вероятно са ги изселили.

Не знам какво правиш.. Аз лично отварям страниците, в които са резултатите за "battle of Kosovo". От всяка една такава страница мога да прочета цялото стъдържание (или избраната от мен страница) ---- Ако наистина искаш да прочетеш какво пише на страница 437, но нямаш възможност от този линк - предполагам може да пуснеш един сърч в Google с ключова фраза "The Late Medieval Balkans John V. A. Fine Jr." да намериш книгата. Аз намирам тази книга на страници първа и трета от резултатите от сърча: http://www.google.bg/search?q=The+Late+Medieval+Balkans+John+V.+A.+Fine+Jr.&hl=bg&client=firefox-a&hs=3ti&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&prmd=b&ei=87mHTOOaCoHJswahw5nxCg&start=0&sa=N http://books.google.bg/books?id=LvVbRrH1QBgC&pg=PA690&lpg=PA690&dq=The+Late+Medieval+Balkans+John+V.+A.+Fine+Jr.&source=bl&ots=9fTXWzA1mk&sig=TpJ4LxPnuuqoCeCGHqEXzSLadDM&hl=bg&ei=RrmHTInVMMXDswbB3bDtCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=8&ved=0CEIQ6AEwBw#v=onepage&q=The%20Late%20Medieval%20Balkans%20John%20V.%20A.%20Fine%20Jr.&f=false -- http://books.google.bg/books?id=YbS9QmwDC58C&pg=PA342&lpg=PA342&dq=The+Late+Medieval+Balkans+John+V.+A.+Fine+Jr.&source=bl&ots=e0Pp6aYgA8&sig=MNpuJVK8ZHqhQ-S8DUbbLF1bPOg&hl=bg&ei=87mHTOOaCoHJswahw5nxCg&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=3&ved=0CB4Q6AEwAjgU#v=onepage&q=The%20Late%20Medieval%20Balkans%20John%20V.%20A.%20Fine%20Jr.&f=false Ето нещо друго по темата: http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.aspx?issueid=c96a70c6-e8da-460e-a606-4883aca5dff5&articleId=f70f5405-6285-4c05-96dd-e5477e01070f Translated Title: Mediaeval Medical Manuscripts: Specificity of Cultural Expression Publication: Medieval Bulgarian Literature (37-38/2007) Author Name: Petkova, Svetla; Language: Bulgarian Subject: Slavic Studies Issue: 37-38/2007 Page Range: 208-227 No. of Pages: 20 File size: 323 KB Download Fee: 3.5 Euro (€) Summary: Medical manuscripts from the Late Middle Ages are a phenomenon of both verbal and written culture. Written and re-written in modern Bulgarian language, they represent the development of the traditional medical knowledge and practice in Bulgaria through a long period and provide evidence of the way verbal culture was spread. These compiled manuscripts inherit and enhance the traditional verbal exchange of therapeutic skills and reveal the influence of different cultural traditions. The earliest Slavic example is a Glagolitic codex from the twelfth century from Monastery “St. Catherine” on Sinai. Books containing only medical prescriptions date from the seventeenth century onwards and were widespread through the nineteenth and twentieth centuries; nevertheless, we can associate their content and function with the culture of the Middle Ages. The cultural framework of this written tradition that encompasses its terminology, as well as its phrasal and narrative expression is of particular interest for the investigation of traditional culture.

ех Гандев, та Гандев.. Ами точно Гандев с неговите разчети за демографския колапс (и неговата политическа позиция мисля) е пооборен от БАН (тритомника "СоФия през Вековете")..Това което той изпуска (услужливо да коментира или засегне) е въпросът какъв е бил броя на членовете на българските семейства, домакинства, и доказаното вече че броя на членовете на българското семейство (домакинство) е много по-голям от броя на членовете на едно османско (турско) семейство, изобщо голям.Така че дори тези Гандеви 900 000 би следвало да се умножат по 1,5.. Има един изключително (според мен) ерудиран и интелигентен османист, който пише във "Бойна слава", защо ли му вярвам на него?..

Не, не, 90 процента селко население е много голям процент според мен. В Средновековито имаме почти толкова търговци и занаятчии (промишленици), живещи в градовете, колкото и през Османлъка (защото стопанската дейсност и култура и структура не се променя от колонизаторите); Друг е въпросът че тези хора в средновековна България не добиват по-висок статут, и съответно не могат да "изграят" своята историческа роля, каквато тази класа изиграва във Западна Европа след 14 век.. Точно така, 15-20 000 човека са живяли в София преди османското завоюване - това е според данните от археологията и сравнителните анализи: В случая визирам изследванията в тритомника на БАН "София през вековете", издаден през 1989 година (и които според мен е един изключителен труд, и нямащ нищо общо с идеите и идеологията на т.н. Възродителния Процес)

София (в края на 14 век поне), Белград (когато е в пределеите на българската държава) и Търново, вероятно са най-големите български градове.. Демографското разпределение между население на градовете и селата предполагам в този период на Средновековието (14 век) не е било коренно по-различно от това, което имаме преди освобождението (т.е през Османлъка), Гъстотата на населението следва да се е стабилизирала на около 25 (30) човека на квадратен километър (това съм чел някъде!). Ако чумата в първата половина на 14 век е попиляла 60 процента от населението, то средната гъстота следва да е спаднала на около 10-12 човека на квадратен километър в този период.. При площ на етническото землището - от около 150-170 хиляди квадратни километра, излиза че в този период на 14 век на Балканите живеят поне 1,5 милиона българи (официално мисля е прието че са 1,5 милиона) Тези 1,5 милиона обаче са сравнително голяма бройка.. Русите едва в 16 век достигат този брой (включват се и Казанците, Казанството ханство)- това число е според съвременните руските демографско-исторически разчети, които съм чел (не е според Божидар Димитров)..Предполагам, че такава е била числеността в 14 век на италианци, британци и германци..И предполагам че числеността на българските градове в 14 век е била подобна на градовете в Западна Европа (изключвам големите Рим, Константинопол, трите търговски центъра - Антверпен, Генуа и Венеция, и вероятно - Виена и Париж)

Аз лично, понеже нямам комплекси и страхове от западните ни съседи и не слушам Лепа Брена (пък и чета и се интересувам от история), бих причислил и "Aлба Булгарика" (Nándor Fehérvár*) като типичен български град, и град населен с българи основно, преди сръбското му завоюване; Също и като град, бил в пределите на българските държави поне 300-350 години.. *Onogundur~ Nándor Венгерская хронология: The Charpatian basin in the 9th century, according to written sources and archaeological founds (Magyar Kódex, 1. The world of the Arpadians, 18. p., Budapest, 1999, Kossuth Publ.) South of the Voividina, there lived the Timocans, and west from their terr. between Drava and Sava was Sclavonia. In the terr. of the later Bánát there is written: "Vulga(ro)rum Fines." 862. The first hungarian army in the Charpatian basin 895-896: all Hungarians in the C. basin. 900: left banks of the Middle-Danube: hungarian territory. 932/34: according to Masudi the hungarians of the south by the Danube see the bulgars on the other riverside. There was a bulgarian "land" (He thought probably on Bulgarian Belgrad, in hungarian: Onogundur~ Nándor Fehérvár (Bulgarian white castle). "They are more bulgarians, than hungarians, but the hungarians are stronger." Pannonia Sirmiensis became probably part of the Gyepü, the hungarian frontier (uninhabitated area). http://tuvalu.santafe.edu/events/workshops/images/0/0d/MigratoryMech.pdf ** The Ravenna anonymous author (between the VIIth and VIIIth centuries) mentions the country Onoghoria to the North from the Maeotis - the Sea of Azov (Podosiniv 2002. Pp. 192, 251-252); V.P.Shusharin thought that there the first contacts between the Bulgars-Onoghurs and the Magyars-Ugrians took place, and since then the Magyars had called the Bulgars the Nandor, while the Slavs had named the Magyars after their country Onoghoria and from this term an ethnicon the Ugrians developed in Proto-Slavic language (cf. Róna-Nas 1999. 282-287 http://mek.niif.hu/03400/03407/html/62.html Judging from river-names and archaeological finds, at the time of the Hungarian Conquest, a population that spoke a Slavic language and had a Slavic material culture could be found where the mountains met the plains and in most other regions of Transylvania. By that time, three great Slavic language-groups had emerged — the eastern (Russian), western (Polish, Czech-Moravian, Wendish-Sorbian), and the southern (Bulgar, Serbo-Croatian, Slovene). Hungarian settlers encountered all of the linguistically-differentiated Slav groups, except for the Serbs, who still lived in {1-358.} isolation from the Hungarians, and the Elbe Slavs. The Hungarians called these people by their own names, and in accordance with their current political status: Orosz (Russian), Lengyel (Pole), Cseh (Czech), Marуt (Moravian), Nбndor or Lбndor (Onogundur Turkic names for Bulgaro-Slavs), and Horvбt (Croat). Such names figure among the 10th–13th century toponyms in several regions of Hungary (e.g. Orosz, Oroszi), where they identify the presence among the Hungarians of a residual ethnic settlement." ...Оногондур може и да е сродно с "монголдур" (ха-ха-ха), така че не се връзвайте на "Onogundur "Turkic" names for Bulgaro-Slavs" http://www.kroraina.com/hudud/hud_53_c.html ---- Ops,сега видях че си цитирал Белград, мога да те поздравя само!

Средновековна българска медицинска литература? стр. 437 "The late medieval Balkans" John V. A. Fine Jr. ("A variety of Bulgarian works on medicine..") Имате ли някакви сведения за тези книги, и конктретно за тяхното съдържание? Заинтересувах се, защото това е единствената позната на мен строго научна средновековна българска литература. Интересно ми е все пак, как са приемали болестите средновековните българи, и как средновековните български лечители са лекували тези болести?

Най-големи "заслуги" за Съединението естествено има княз Александър Батемберг,...който подкрепя преврата на 6 семтември, и бъдещият анекс, и в крайна сметка той е този, които анексира Източна Румелия . Иначе самият акт на Съединението (включително предшестващия го преврат) е почти тривиален.. Иначе, сигурно могат да се намерят и сега, няколко хиляди човека, които желаят да станем американски щат, или българоезична част от някоя скандинавска държава , ама и дори и тези хора да извършат преврат и той да успее, това не значи че ще станем такива !

ПС Както казах тезата въобще не е моя: Ето ви и цитати от изследването на Грегори Пол: "По-доброто разбиране на природата, произхода и разпространението на различните нива на религиозност и секуларизъм и тяхното влияние върху социално-икономическите условия и обратното, налага серизно междунационално изследване. Използвайки 25 индикатора, скалата SSS – Succeful Societies Scale – разкрива, че обществени различия и имиграцията корелират слабо със социално-икономическите условия в богатите страни, а високите нива на социално разслоение (индекс на Джини), религиозността и отхъврлянето на еволюционната теория корелират силно негативно с подобряващи се социално-икономически условия. Исторически безпрецедентната социално-икономическа сигурност, която е резултат от специфични социално-икономически политики изглежда ограничава религиозността и креационистките нагласи, консервативната религиозна идеология очевидно предизвиква социална дисфункция, социалноориентираните религиозни дейности и благотворителност са по-малко ефективни за подобряване на социалните условия от светските правителствени програми. Антагонистичната връзка между добри социално-икономически условия и силна религиозност изключва хипотезата за съществуване на нации, които да комбинират и двата фактора. Ограничеността в разпространението на силната религиозност във времето и пространството и скоростта и лекотата, с която огромни човешки популации изоставят дърбокия теизъм, когато социално-икономическите условия са достатъчно добри, опровергават хипотезата, че религиозните вярвания и практики са нормалното, дълбоко вкоренено умствено състояние на човека. Всъщност, религиозността е повърхностен и непостоянен психически механизъм за приспособяване към високите нива на стрес и тревожност, породени от социално и преди всичко икономически дисфункционална среда. Нерелигиозността е съответната реакция при наличие на по-добри социално-икономически условия в хабитата. " ---- Призход и природа на религиозността Предишни опити да се обясни произхода на религиозността се базират на предположението, че хората са силно предразположени да извявяват високи нива на религиозност в широк набор от социалноикономически обстоятелства (as per Bloom, 2007; Boyer, 2008; Dennett, 2006). Преди сто години би било много трудно да се оспори това твърдение, когато религиозността е почти универсално явление и почти всички хора живеят в достатъчно неблагоприятна социално-икономическа среда (Barrett et al., 2001; Paul and Zuckerman, 2007). Днес, когато примерът на силно нереглигиозни проспериращи демокрации доказа ограничеността и неуниверсалността на религиозността, нейните сериозни измерения, доброволна природа, социално-икономическа мотивация, основните въпроси за генетичната или неврологична база, произход, психология и историческо развитие на религиозността все още не са решени. Все още няма мащабни предходни изселдвания на тази тема, така че това изселдване използва възможността да хвърли светлина върху тази проблематика. Ако дълбоката религиозност беше генетично програмирана в същите нива, както речта и материализма, тогава религиозните нагласи и практики щяха да останат също толкова универсални, общовалидни и задължителни за всички човешки популации, независимо от условията на средата, които тя обитава. Вместо това, скоростта и лекотата с която стотици милиони жители на богатите западни демокрации доброволно изоставиха религозността си през последните десетилетия сочат, че религиозността е стандартен, макар и не единодушен, психологически отговор на достатъчно високи нива на увреденост, патологичност и дисфункия в социално-икономическите условия на средата, и тя е достатъчно повърхностен феномен, за да бъде отхърлена лесно, бързо, доброволно, когато условията се подобрят до желаното ниво. Това социологическо базирано заключение е в хармония с и подкрепено от подобни изследвания, като това на Inzlicht 2009, изследващо неврологичната активност, свързана с религиозността. Еднакво важно за разбирането на произхода и психологията на религиозността е, че нерелигиозността в демократичните общества е еднакво случайна и бърза сред повечето нетеисти (as observed by Zuckerman, 2008). Имайки предвид ниските нива на религиозност и мащабите й сред популациите, които се радват на социална сигурност, може да се заключи, че ако социално-икономическите условия бяха подобно благоприятни още при появата на първите хора, не бихме могли да очакваме разпространение на религиозността до нивата, наблюдавани в човешката история, и атеизмът щеше да бъде много по-широко разпространен и всеприсъщ, още от самото начало.Същото се отнася за речта и материализма. Така, силната религиозност изглежда е изкуствен продукт на човешкия ум, в отговор на дефекти в хабитата,и не е нито свръхестествена, нито генетично заложена, както много по-дълбоко заложените реч и стремеж към материалното. Тъй като религиозността е като цяло опционален атрибут, не би било много по-трудно за хората да бъдат религиозни, отколкото да не бъдат, но при определени условия на средата, обратното е вярно. Така идва сценарият за произхода, еволюцията и упадъка на масомата религиозност, базиран на резултатите от това изследване. Снабдени с висши еволюционни умения, гъвкава интелигентност, ум и въображение, повлияни от мечтите и виденията, често под ефекта на опияти, които се възприемат за връзка с други светове, първите хора, ловци и събирачи, нямат никаква информация за света около себе си, и живеят в бедност и постоянно дебнещи опасности. Тези условия са толкова идеални за измислянето на свръхестествени същества, които да бъдат молени за помощ и защита, че е много трудно да си представим такова примитивно общество да бъде съставено от рационални атеисти. В този сценарии генетичната склонност като селективно влияние не би имала роля при възникването на масовата религиозност. Ако гените имат нещо общо, те биха се проявили, само ако другите фактори на средата са благоприятни, но дори и те нямат съществено влияние за широкото разпространение на речта и материализма. Животът на огромното мнозинство обеднява още повече и несигурността нараства, с установяване на земеделието и цивилизацията, която е придружена от появата на жрически касти, които измислят и налагат организираната религия като средство за социално-политически контрол. В този патологичен контекст обещанието за светъл живот след смъртта дава на християнството и исляма конкурентно предимство и ги превръща в доминиращи сред над половината от населението на планетата (Barrett et al., 2001). Дисфункционалните социално-икономически условия на средата продължават да облагодетелстват масовата религиозност, до появата на по-сигурна и просперираща средна класа и по-благоприятни условия в някои страни, което доведе до последвалата спонтанна и бърза секуларизация. ---- Съществените различия в нивата на вяра в Създател, измерени от PRVSS показват, че религиозността не е универсално, общовалидно, общоприето и съществено високопроявяващо се качество, каквито са някои по-първични човешки атрибути, като материализма и речта, които са станали общовалидни, задължителни и общоприети. Речта буквално е универсално човешко качество, защото всички психично здрави възрастни човешки индивиди притежават високоразвити речеви способност – вербални или чрез знаци, както при глухонемите – които са добре развити още през детството, и е напълно невъзможно за хората да водят функционално и социално нормален живот, без способността да говорят, за която са се адаптирали дори респираторния апарат и човешкия мозък (Deacon, 1998). Мозъкът, в съчетание с развитото умение да правим на инстументи и противоположно действащата по посока сила на палеца са също така силно адаптирани към стремежа за притежание (материализъм). Съществуват по-значими различия в степента на материализъм между индивидите и обществата, отколкото между техните лингвистични способности, но тези, които радикално отхвърлят стремежа към притежаване на материални обекти, се считат за аберантни (увредени) и маргинални от мнозинството хора, които желаят в по-голяма степен материални придобивки. Желанието да се задоволят материалните потребности е първичен фактор за развитието на човешката цивилизация от най-дълбока древност и нейното последвало индустриално-корпоративно-консумативно изражение (Paul). Нито едно общество не отхвърля материализма, тези които го правят, са малки и много редки, а малкото индивиди, които стигат до крайността да отхвърлят материалистичния начин на живот се считат за умствено увредени или на границата с увредеността, а дори редица антиматериалистични култове притежават изразен материализъм – менонитите се гордеят с традиционния си начин на живот и предмети, свързани с него. ---- Дали е възможно значителни маси от световната популация да изгубят стремежа си към притежаване на материални предмети, досега не е доказано, но повсеместното разпространение на религиозността до преди няколко десетилетия доказва, че мнозинстовто хора имат потенциал да развият значителна степен на религиозност. Но е ясно, че докато речта и материализмът са първични аспекти на човешкото същестуване които показват незначителни отклонения или изобщо не показват такива във времето и пространството, то религиозността е далеч по-непостоянен, опционален, повърхностен фактор, който не е така дълбоко присъщ на човешката психология, както другите широкоразпространени качества като реч и материализъм. Вероятно човешкия стремеж към изкуство е по-универсален от свръхестествената духовност. Stark (2008) отрича значителния спад в религиозността в нагласите и практиките в САЩ, противно на резултатите на водещите световни организации и анализатори (Barrett, 2001, Bruce, 2002, Kosmin and Keysar, 2009, Norris and Inglehart 2004, Pual and Zuckrman 2005, Pew 2008, Smith and Kim 2004, Taylor 2003, Times/Harris 2006). Единственото световнозначимо изследване на теизъма-нетеизма след ВСВ, класическият въпрос дали хората вярват в Бог или в някоя висша сила, проведено от Gallup и по-късно от Pew (2008), показва нарастване с почти една трета на невярващите и загубата на теизъм. Pew разкрива, че само половината американци вярват абсолютно в персонален Бог (2008), и че само половината американци са толкова религиозни, както населението от страните от третия свят. Редица либерални и умерени деноминации от много време търпят сериозни загуби, но косервативните църкви и библейският литерализъм в САЩ също запада (Reiner 2005, Gallup 2005b). Загубата на религиозна вяра се свързва отчасти с значителни демографски различия, или по-точно фактът, че мъжете са значително по-нерелигиозни от жените, което допринася за последващия спад в религиозността, защото децата наследяват нерелигиозността на бащите си (Haug and Warner 2000). Резултатите от PRVSS потвърждават, че интензивната секуларизация се извършва чрез спонтанна и сазнателна конверсия във всички богати западни демокрации, независимо от липсата на организиран и институционализиран атеизъм, сериозната съпротива на организираната и институционализирана църква, значителните възпроизводителни способности на религиозните групи и притока на религиозни имигранти от бедните страни (Barrett 2001, Bruce 2002, Norris and Inglehart 2004, Paul 2005). Единствено нетеизмът е способен да достигне високи нива на растеж чрез конверсия, докато религиозността расте чрез естествено възпроизводство и имиграция. Западането на религиозната вяра и практика често е много бързо. Посещаването на църкви рязко намалява в повечето западни демокрации след ВСВ, Испания все още е католическа фашистка държава преди 30 години, а сега е секуларна демокрация, където хомосексуалните могат да се женят, жените да се развеждат и да извършват легален аборт. Дори в религиозните САЩ нерелигиозността се е увеличила почти двойно през последните две десетилетия. Импиричните доказателства показват, че религиозността претърпява сериозни и бързи изменения, като най-значимият спад се регистрира в западните развити демокрации. ----- От Gаllup: "Гражданите на България, Великобритания, Литва, Латвия и Естония, Финландия и Холандия най-малко се определят като религиозни, сочи проучване на Галъп, цитирано от EUobserver." Проучването на общественото мнение е проведено в 143 държави. Естония е следвана от Швеция И Дания, където съответно 17 и 18% от запитаните са отговорили позитивно на същия въпрос. Чехия е на пето място с 21%, след Норвегия с 20%.. "Според анализаторите на Галъп Стив Крабтрий и Брет Пехлам резултатите от проучването могат частично да бъдат обяснени от факта, че "нивото на религиозност е строго свързана с жизнения стандарт*". 8 от 11 страни, в които 98 на сто от жителите са отговорили, че са силно вярващи, са "по-бедните държави от субсахарска Африка и Азия" ------ Тук съм аз: Или, причините за високата религиозност в този аспект (щото има и друг, който е свързан с стойностите на измерението "момументализмът" в даденото общество) могат да се разгледат като: 1. Отговор на стресовите и неблагоприятни социално-икономически и битови условия. 2. Страх от неизвестното (което е "крайъгълен камък на всички вярвания и суеверия") 3. Бог като универсален компаньон или пазител.. Когато тези условия се подобрят (бита, социално-икономическите условия, науката)- спада бързо и общата религиозност..Най-малко религиозните хора са хората с професорски титли.. Разбира се има го и обратното влияние - високите нива на религиозност водят до социални патологии и дисфукции, но това е друга тема. -- Ето това е изследването на Грегори Пол, преводът е на alvassareiro http://elementy.ru/news/431139 http://www.epjournal.net/filestore/EP07398441_c.pdf

Причината (първата) смятам е че сме преживяли сме един 50 годишен период на атеизъм, в които религията беше смятана за "опиум за народа", като в този период не само че религията беше изместена и маргинализирана "силово" , но и беше замемена с друга ценност и идеология - комунистическата идеология и тоталиратизмът, които очевидно намериха добра почва в нашето неравновластно, колективистично и тревожно общество. Смятам също има и втора група фактори за намалението на религиозността при българите, и те са еднакви на тези, които причиняват общ спад на религиозиността в северните страни.. Въпреки че съм центрист (не лявоцентрист, а центрист) не мога да не отбележа, че социализът коренно промени социоално-икономическите и битови условия на българите - в посока по-благоприятни, с по-малък стрес: имам в предвид неколкократното увеличаване на БНП в този период, също така постигнаха и се подържава трайно: безплатни и достъпни за всеки образование, здравеопазване, жилищна политика; ниски нива на смъртност (обща и детстка), ниски нива (много ниски) на безработица, и други в този аспект..

Извинявай, нищо лично, но смятам че не си преставил факти, а само собствените си предположения за това какви мислиш, че са фактите Фактите, както показах в двойния ми отговор към теб, са май съвсем други от тези, които мислиш че са ти ?..Разбира се някои (едно, или две) от предположенията ти, не оборих защото според мен бяха абсурднички, и не виждах смисъл да търся данни за да ги оборвам (*като това твое предположение че "религията в Русия била забранена, защото вече нямала тежест", е питам аждеба може ли да се забрани нещо, което го няма, или няма тежест и каква е логиката според теб?) И все пак, ако продължим този спор, предлагам да се придържаме към научния подход и към фактите, а не към предположенията и желанията за фактите.. И сега основното: Честно казано, аз не държа на термина "еволюционна гибел", бих го заменеил и само само с "еволюция", но смятам че: Християнската цивилизация според мен вече не съществува. Това което наричаме западна цивилизация, има няколко същностни особености/ценности, които я описват, и които липсват в предходната цивилизация (или цивилизации, ако предположем че тоталитарната социалистическа държава не предствлява етап от развитието на християнската цивилизация, а е опит за формиране на някаква собствена цивилизация). Те са: 1) Свободен пазар и свободно призводство 2) Секуларизъм 3) Демокрация и плурализъм 4) Национализъм /Понеже ти познавам нагласите ти - знам че ще се хвърлиш да опонираш, така че оставям анализа си за после./ Така че "еволюционна гибел" описва образно, според мен, най-добре явленията. Образно казано, в пример от естествените науки: когато един облак от газ в космическото пространство, еволюира и стане звезда, и образно казано - звездата се запали, този облак престава да бъде облак от газ (т.е настъпила е неговата еволюциона гибел)..

Духовените преживявания за мен са всички тези преживявания, при които хората се "издигат" над ума (интелекта), познанието, тялото и душата. Някои чувства, усещания и преживявания могат да бъдат определени като такива, и да са изпитани от атеисти.. Но като цяло си прав, при атеистите с изключения, тези преживявания са много рядки, или не се случват..

Ракията си е арабско изобретение, и технологията и е дошла (вероятно) от Византия (там е била разпростренена от византийските араби). В Централна Азия думата е позната при някои от ТМ, и при някои от монголите, което значи че там е проникнала по някакъв начин от Предна (Средна) Азия.. При славяните определено тази напитка не е позната в древността.. -- Честно казано не ми е необходимо да приемам българите за изобретатели, за да си "помпам" самочувствието.. Смятам дори, че българските средновековни "изобретения" не могат ни служат за повдигане на самочувствието или за създаване на национални митове, защото току виж единственото българско "изобретение" се окаже "култовия израз", в който се споменават роднини от женски род по низходяшата линия -- Защо не поговорим за това какво са донесли древните българи от китайската и източната култура например (то не никак малко май?)

Много добре си го казал!

Чел съм ти изложението и аргументите ти (чел и философски такива), но не мога да ги приема за доказателство за съществуването на Бог.. (Все пак имам математическо образование и съм се занимавал с физикохимия, включително имам публикации във британски списания, и колкото и да съм тъпичък и задръстен имам много големи съмнения около това доказателство: Всъшност то е доказателство че "нищо не се поражда от нищото", което е много добре известен закон на науката; друг е въпросът защо това "нещо" всички вярващи го свързват с "Бог", а не със физичните закони и явления (някои дори може да не са познати или хипотетизирани все още, или дори с извъземен разум и интелект, които може да няма нищо общо с познатия на хората "бог", направен от самите тях..?)

Имах в предвид днешните такива, и визирах себе си. Аз не изпитвам нужда да вярвам в Бог, също така - в морала наложен от християнската религия, но смятам това едва ли ме прави социопат, бездуховен и безчувствен (каквито не са и предполагам мнозинството от датчаните, холандците, норвежците, финладците и други) или пък по-различен, по-аморален, по-бездуховен, или по безчувствен, от българите, имащи висока религиозност.