nik1

Разбирам те, но не мога да бъда напълно убеден за себе си, че единственият извор на духовността, чувствата и морала е религията..Аз намирам последното в етиката и философията (златното етично правило, което не е обвързано с религията) например, иначе вярванията, духовността и чувствата при хората може да не са свързани с Бог, а с вярата в хоратата, в тяхната уникалност например, в приятелите, в извънземните, в древните българи, вярата в еволюцията, или каквото и да е? (Все пак научният подход изключва/не доказва съществуването на Бог, не е ли вярно?)..

ОК По-скоро САЩ ми се струват закъсняващи в просецът на атеизация, обхванал северните (вече изпреварващи по БНП, и жизнено развнище САЩ) малки страни. Склонен съм да намеря за причина в това закъсняване високата степен на "монументализъм" при Североамериакнците..(с последното вероятно и ти ще се съгласиш, че е една от причините за за висока религиозност).. Смятам, не е задължително да свързваме днешната ни цивилизация с религиозността (според мен де), имам в предвид с християнската.Защо ли? Турция съвсем легално получи покана/призив за присъединяване към ЕС, което за мен очевидно значи че днешната западна цивилизация (в Европейския и творчески вариант) не е фокусирана около християнството ..И запитвам се, къде стоят страните в които религиозността има много малко значение? Можем ли да кажем че в бъдеще ще се получи десекуларизация (деатеизация) в тези общества? Все пак мисля причините за високата религозност не са много, и доколкото можем да направим анализ на тях - те, в тези страни според мен липсват..

Аз може би неправилно? (може би правилно?) разделям Западната цивилизация (с нейните "национализъм", "секуларизъм/атеизъм", "свободен пазар" и "политически плурализъм и демокрация") от Християнската цивилизация. Съгласен съм с теб че Западната цивилизация в момента показва активност и творчество, макар че ако формално следваме принципите на Тойнби и ако разглеждаме ЕС като универслната държава на Западната цивилизация, следва че сега Западната цивилизация е в етапа "универслна държава" (т.е започнал е нейния упадък).. Склонен съм да се съглася на това виждане (макар че доста време го отричах), в този смисъл е интересно да се помисли коя нейна същност и съшесвена черта е в упадък? Смятам че национализма е тази и собеност, която добива по-малко значение, доколкото процесите на развитие и налагане на "секуларизмъм", "свободен пазар", и "политически плурализъм" ми се струват необратими..Т.е мисля засега , цивилизацията, наследник на днешната западна, ще има тези същностни черти ( и да кажем капитализмът ще е регулиран).. Мястото на религията смятам ще заеме смятам "хуманитарния секуларизъм" (вид атеизъм)..Така или иначе религиозността в много от най-равитите северни страни е маргининализирана вече, т.е. процесът на атеизация протича в една посока..(това се вижда и от графиките на промяната на религгиозността в европейските страни за последните 20 години)

PC Трябва да се чете, Глишев.. Обяснението с мултикултурността като причина за ниската религиозност не е вярно и в най-малката степен.(Как го измисли това обяснение?!?).В мултикултурната Нигерия (защо не и мултикултурната Индия) религиозността е 4-5 пъти пъти по-висока от тази в монокултурните Финландия, Норвегия, Дания.. Според същото проучване на Галъп като най-религиозни се описват: "Най-висок процент на религиозност има в Гана (96 %), в Нигерия (94 %).." Та, това е засега..

1. Не представяш алтернативна визия или обяснение за причините за религиозността, и за факта за нейното намаление, така че не мога да взема написаното от теб в тази връзка за нещо сериозно (не мога да си взема бележка или да размисля, защото няма върху какво)..Забележка: мнението за причините за религиозността не е мое, а се споделя от всички изследователи..В случая цитирах Грегори Пол като най-ясен и най-енциклопедичен в обзора си за общите причини за високата религиозността.. 2. Няма нужда да ходя до Австрия,нито пък ти, само трябва да четеш (и да мислиш): "Гражданите на България, Великобритания, Литва, Латвия и Естония, Финландия и Холандия най-малко се определят като религиозни, сочи проучване на Галъп, цитирано от EUobserver." Проучването на общественото мнение е проведено в 143 държави. Естония е следвана от Швеция И Дания, където съответно 17 и 18% от запитаните са отговорили позитивно на същия въпрос. Чехия е на пето място с 21%, след Норвегия с 20%.. "Според анализаторите на Галъп Стив Крабтрий и Брет Пехлам резултатите от проучването могат частично да бъдат обяснени от факта, че "нивото на религиозност е строго свързана с жизнения стандарт*". 8 от 11 страни, в които 98 на сто от жителите са отговорили, че са силно вярващи, са "по-бедните държави от субсахарска Африка и Азия" * Разбира се, има и други причини за високата религиозност, и те се коренят във високата стойност на културното измерение "монументализъм".. Има и една основна причина за ниската релиогиозност, несвързана с социлано-икономиеските и битовите условия, и тя е съшесвуване на атеистичния период на общесвата от социалистическите държави.. В случая обаче могат да се направят сравненията между общества, които не са преживели атеистичен период-режим, и които имат сходни.. Значи какви изводи могат да се направят според фактите: 1 А) В днешните страни, в които православитето и католицизма са заместени с протестстанизма (и в които страни, народите нациите имат сравнително голяма стойност на измерението "гъвкавост"), наблюдаваме ниски нива на религиозност 1 Б) При цитираните протестанстски държави нивата на "индивидуализъм" и "равновластност" са най-високите в света. 2) В развитите и богати европейски католически страни, нивата на религиозност са по-ниски от тези в по-слаборазвитите южно-американски държави 3) най-високата религиозност същесвува при слаборазвитите, но също така и с високи нива на "колективизъм" и "неравновластност" държави от Африка, Южна Америка, Южна Европа - Гърция, Ромъния, Португалия и Италия (сравнено със страните от северна Европа, които казахме са традиционно "индивидуалистични" и "равновластни") ---- Анализ на на изводите и фактите: Вижте опита за анализ и синтез в "Заглавната тема" "Такива ми ти работи" - аз съм този които има право да обобщава все още.. Когато направиш свой анализ и синтез на процесите на спада на религозността, ще имаш правото да пишеш "такива ми ти работи", ясен съм надявам се? Дали фабрикантите са били по-религиозни от пролетариата, аз не знам, но дори и така да е (трябват данни за това) то с нищо не промяня тезата че високата религиозност се дължи на "лошите социално-икономически и... условия", при каквито са работили сигурно 80 процента от предприемачите, да не говорим че холандските моряци и търговци в 17-18 век са извършвали са извършвали едва по няколко плавания (защото не са се завръшали след петото, но това са подробности или нюанси).Пролетариатът, от друга страна както видяхме по-горе в данните за редица бедни и изпаднали страни, в които има основно "пролетариат", (той) е високорелигиозен,анадън ма?

"Еволюционната гибел на християнската цивилизация" Опит за анализ и синтез -- Етапите на края (гибелта) на християнската цивилизация, според мен са няколко: 1. Развива се търговията и "идва" времето на меркантилизма. Хората започват да търгуват и да трупат пари, а вследствие на това че търгуват те започват да развиват и индивидулистична култура (нагласи) (по ХМ), защото прекъсват родовите си колективистични (ХМ) връзки и нагласи..Развива се индивидуализма (ХМ), който пък корелира с равновластието (ХМ),и вследстие на развитието на този "индивидуализъм", и "равновластие" идва времето на демокрацията, но най-вече на протестантите, желаещи да бъде създаден клир от всички вярващи и реформиращи ортодоксалното християнство (това изглежда са първите "надгробни камъни" на християнската цивилизация).. От друга страна - заради това че хората започват да търгуват активно, те развиват вътрешна причинност (ХМ) .Това прави излишен единия стълб на християнската вяра - той е "вярата и упованието само и единствено на Бог".. 2. Извършват се промилешната революция и индустриализацията: Прекъсват се още повече родови връзки и нагласите към индивидуализъм (ХМ) се засилват. Това корелира с повече равновластност (ХМ), и дава още по-голям тласък към демокрация.. 3. Вследсвие 1) и 2) Настъпва подобрение на живота на хората, и науките започват да се развиват без догми и ограничения..Това са последните "пирончета" в ковчега на християнската цивилизация, защото "удрят" другите и два опорни стълба: а) "Страхът от неизвестното" (Това е крайъгълния камък на всички вярвания и суеверия), б) "Упованието в Бог" поради лошите, стресови, социално-икономически и битови условия Според Грегори Пол и според съвремните изследователи на религиозността - тя е в пряка корелация със социално-икономическите и битови условия. При стресови ситуации и живот хората се отдават на религия и вярвания / древните са пушили хашиш, вземали са опиати/, а при подобрението им религиозността и "нуждата за упование в Бог" намаляват, или почти изчезват - както се вижда в съвремените най-богати, най-социални и с най-дорби условия за живот и бизнес Североевропейски страни 4) Някъде в тези периоди се създава и разпространява модерният национализъм; Съществуват различни виждания и хипотези за причините за неговито възникване. Тези причини могат да се групират като две основни тенденции, смятам: а) Национализмът възниква и се развива като заместител на религията. б) Национализмът възниква с развитието на капитализмът и свободния пазар, като идеология и ценности, приети и разпространявани първоначално от един неголям процент от населението - предимно предприемачи (търговци и бизнесмени) и/или преставители на интелигенцията. Инструменти за разпространението на национализма са различни инстититуции (вкл. дърважата) и/или партии и организации..

Ок, предполагам в тази си хипотеза, че авторът прави един вид хипербилизация, и че "радостното" в случая идва от това че някой се е опълчил на татарите и се е сражавал с тях, и (вероятно) ги е спрял или един или друг в нашествието им на Запад? Разбира се, в случая който предлагате, трябва да приемем че новината за смъртта на Иван Асен Втори е пристигнала до Муске с около една година закъснение (не е невъзможно), но тогава въпросите за това сражение остават, мисля..Едва ли Западът би се зарадвал чак толкова от една незначителна победа на месен аристократ над татарски отряд, щото Муске да напише "кралят на земята на власите почти ги разбил"?

Започвам да си мисля че цялата работа е кьорфишек, и в случая Моске под "краля на земята на власите" е имал в предвид Крал Бела, и въпросното му сражение...В противен случай (ако наистина е визиран Иван Асен Втори, или някой от регентите) приемам че е имало второ немалко* сражение в унгарските земи/Трансилвания или Влашко.. *Иван Асен (или посочен от него човек, ако той е бил на смъртно легло) следва да се е насочил с отряда си на север (което не е прецедент за него) и да е ударил (да се е срещнал с) някои от татарските формирования (или с немалка част от тях), да ги е победил, така щото те да решили, че е по добре да се съберат с другите или продължат на запад..Това явно следва да е станало след победата на татарите срещу Бела, но в преди смъртта на Иван Асен..

Точно това имам в предвид в отговора си към Warlord , като в случая допускам, че водачът е бил един от регентите.

Tuka pishe maj drugo: http://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Mohi http://en.wikipedia.org/wiki/File:Hungary_1241.png http://en.wikipedia.org/wiki/Muhi

Съгласен съм. Напълно е възможно да е визиран и някоj от регентите. (или..допускам че Иван Асен Втори е бил ранен смъртоносно по време на сражението?)

"Почти ги разбил" е основание.. Да не би Бату да е някакъв извънземен Гоаулд, различен по вид, раса и способности, от този военнен лидер, които е водил отрядите/отряда, които според теб са/е бил разбит?.Или пък следва да смятаме според теб (или ти смяташ така) че Бату не би се анагжирал в битка с българската войска, защото например я е смятал под неговото "достойнство"?

Добре де, питам "кои"? Кажи едно име.. Кой според теб го е наследил?

Защо "несериозно"? Не че аз искам да изкарам това.. Кой тогава? Ти имаш ли идея?

Много кашаво стана.. "Почти ги разбил" какво значи според теб? Нито че ги е победил, нито че те него са победили?.. Демек? За какво точно говорим? Само си подливаме вода, без да се предполжи нещо като хипотеза.. -- Аз лично мисля че "Почти ги разбил.." в контекста на целия откъс, значи че "кралят на станана на влахите" някъде е опраскал татарите, в битка, в която е участвала немалка част от тях, или пък са участвали основните им сили, (и) които са се оттеглили или отстъпили вледствие на тази битка.. Ако не значи това (според теб), то какво аджеба значи според теб?

В "мегапредствите" ми днешна България щеше да е едно източно копие на съвременна Испания, без или с колониално минало*, и без или с блясъка и разкоша на дворците и катедралите. В "микропредставите" ми - днешна България щеще да е едно източно копие на Португалия, без колонониално минало, и бивша балканска провинция на голяма средноевропейска/източноевропейска католическа империя.. Смятам също, че "източният ни въпрос" (и доколкото би имало такъв) нямаше да стои по начина, по който стои сега.. *с вероятни бивши колонии/провинции, намиращи се в Мала Азия, и/или в Средния Изток, и населени с неславяноговорящо население, чиято стара религия е била исляма Отдавна се изкушвам да запитам - а какво би станало, ако Аспарух беше покорил земите на Скандинавия..?

Благодаря за подробната информация.

"Почти ги разбил" Което, според мен, значи че е победил.

Иван Асен II и татарите Каква е "предисторията" и "историята" на тази битка.. Предположения? Намерих само следното: Из „Хроника" на венецианския дож Андрей Дандоло Превод на В. Гюзелев от Andreae Danduli Chronica per extensum descripta, Rerum Italicarum Scriptores, XII, 1, 1938, с. 295 и 299. 1238 година. Императорът на Загора [България] писал на Йоан Батаци, който владеел Натолино [Анатолия — Мала Азия], за да направи с него роднинство и [да го накара] да воюва срещу латинците в източната част [Мала Азия], а той самият да направи същото в западната част [Балканския полуостров] . 1241 година. Тогава татарите, след като разгромили Руското царство, окупирали Хазарската земя и Българското царство. И като разгромили унгарците, опустошили Трансилванската област. Татарско нашествие в България през 1242 г. Преписка към гръцки ръкопис от XI в. Текст и превод В. Златарски, История на българската държава през средните векове, т. III, С, 1940, с. 425. Настоящата книга бе купена от Тодор Граматик след нашествието на безбожните татари, когато в България царуваше Калиман Асен, син на Иван Асен, за 5 перпери в лято 6751 [1242/3], индикт 1, и четящите нека се молят за грешника, за да се спася чрез вашите молитви от вечното наказание. Из „Хроника на Франция" от Филип Муске Френският историк Филип Муске (поч. в 1224 г.) е автор на обемиста хроника на Франция в стихове. Превод на Г. Меламед и В. Гюзелев от Chronique rimee de Philippe Mouskes, publie par le baron de Reiffenberg, II, Bruxelles 1838, ст. 30747—30762. От Константинопол дошла вест, която бе много добре дошла, че беше умрял цар Асен, който бил много ценен и разумен.. . За татарите дойде вест, която навсякъде бе приета добре, че кралят на земята на власите [българите] почти ги разбил. Philippe Mouskes очевидно не може да е починал през 1224 година, всъщност тук пише друго: http://en.wikipedia.org/wiki/Philippe_Mouskes Не можах да намеря оригиналите на тези извори, някои от тях може да ги има в ЛИБИ. От първият откъс не ми стана ясно, кое е това "Българско царство", което е имал визирал автора. Ето защо: Волжска България "пада" окончателно през 1237/38 г, след което татарите със всичките си войски се насочват на запад, после Москва е превзета през 1238 година, но в това време, докато татрите взавояват Русия, Волжска България отхвърля татарското господство, вследствие на което в края на 1239 г – началото на 1240 г най-боеспособната войска на Субудей заедно с войските на Бурундай се връщат във Волжска България и я покоряват 1,2. Така че това "българско царство" може и да е Волжска България.. 1Халиков А.Х. Халиуллин И.Х. Основные этапы монгольского нашествия на Волжскую Булгарию. // Волжская Булгария и монгольское нашествие. Казань, 1988. 2Черепнин Л.В. Монголо-татары на Руси (XIII в.) // Татаро-монголы в Европе и в Азии. М., 1970. http://www.i-gagin.ru/content_art-18.html От третият откъс(извор) пък излиза, че Иван Асен Втори е паднал едва ли не на бойното поле, в битката с татарите? (и ако приемем че той лично, а не синът му, е бил начело на войската). Един вид - в деня, когато западът (католическия) научава "добрата" новина за смъртта на Иван Асен Втори (за тях е добра "новина" ,предполагам, защото той се явява най-могъщия владетел еретик в Европа в момента, освен това е "ценен и умен"), западът научава и "радостната" новина за разбиването на татарите! Има ли други източници за смъртта на иван Асен Втори (не ми се търсят източници в момента, ако някой има информация, ще помоля да ме светне). Какви са вашите предположения за битката? Като числености на войските, и придижване на българските войски (ако смятате че е имало такова).Разбира се може и да се предположим че неголям гарнизон от даден град е разбил неголяма група татари, опитващи се да завладеят дадения град, но дали е така? Това не би било съвсем в "стила" на Иван Асен Втори, не мислите ли?

Като се има в предвид, че българското етническо землище е широчко, то с най-голяма вероятност смятам е имало българи в битката - от едната страна, от другата страна, или от двете страни.. --- Иначе, засега съм с убеждението, че Шишманови войски и хора в битката при Косово поле не са участвали.. Навремето бях чел статия, мисля че в нея беше включен откъс от извор, и доколкото си спомням, в този откъс се упомянаваше, че Шишман е мобилизирал силите си и "те са развявали байряците си"(някъде из Балканите/Балкана). В този смисъл, ако това наистина се случило - изглежда ми , че най-вероятно Иван Шишман: 1) или дипломатично се покрил от задълженията си на васал ("биейки си шута"), 2 ) или се е чудил коя страна да вземе, но така и не е решил; или пък 3) той е чакал да види развоя и края на на битката, така че след нейния край да реши какво да прави... Т.е. "спасил" се един вид.

Не знаех, че има съвременни държави като "голяма част от Гърция, Сърбия, Румъния","половин Одринска Тракия","Източна Унгария"

Не знам какво и колко ти е ясно, но като гледам познанията ти, "източниците" ти , и "учителите" ти, много ме съмнява че имаш каквато и да е яснота, за какво и да е, намиращо се по-далеч от Витоша.. -- За впечатлението ти: прав си, не смятам че българите, берсили и есегели са претърпели някакви по-значителни антропологични промени,(в разширения смисъл на социална антропология - обща култура, културни измерения, бит, ритуали и обичаи, дори език) при заселването си и обитаването на Волго-Камието в периода 8-10 век. Вероятно има тенденция за преминаване от номадски тип икономика (да кажем 3- ти етап по класификацията на Плетньова) към уседнал тип на стопанството, но едва ли мисля това се е случчило преди приемането на исляма от тях, и а тяхното уседнало стопанство не ще да е било толкова уседнало, защото те поне до 11, 12 век в немалката си част са търговски номади.. Езикът им се тюркизира (простонароден тюрски, или казано по друг начин - "З"-тюрски) в средата на 11 век, като процесът на тюркизация започва не по-рано от средата на 10 век. Обясних вече защо смятам така, но ще повторя: Ибн-Фадлан, в 10 век, не разпознава езикът им като тюркски*, смятам иначе той би ги нарекъл тюрки (както нарича тюрки - гузите, и башкирите).Приемам че той като дипломат , познава тюрките и езикът им (най-малкото, защото мисията му включва и срещи с тях), а дори да предположим и проемем че е бил напълно невеж по отношение на езиците, той пътува с преводачи и водачи познаващи местните езици (пак от Рисаля) От друга страна - Махмуд Кашгари в своя речник на тюркските наречия (средата на 11 век) описва езикът (диалектът) на волжските българи като близък до наречията на съседните печенегиги, кипачаци и други. т.е като народен тюркски.. * Има и няколко други източника и автори от периода преди средата на 11 век, които определят езика на българите и савирите, различен от езика на тюрките

Някои хора май и хапчетата не ги оправят. Няма как да съм чел Фадлан в оригинал, само че важното е че в Рисаля изобщо не става дума за кипчаци..Кой както иска да си интерпретира, аз бях пределно ясен, но явно на теб ти е толкова голяма кашата или "дупките" (незнанието) че ще трябва да се обяснявам пак: Инб-Фадлан изполва термина сакалиби за да означи белокожото и непознатото му език население от Волжска България. Иначе думата сакалиби/саклаби предствлява неправилно изговярне на гръцката дума за славяни. в по-разширен смисъл от този на славяни, думата е изполвана от арабите за обозначване на неволници, и на източноевропейци (по расов, външен вид). -- Да видим дали ще ти е забавно това четиво: Витчак, К. Т. Скифский язык: опыт описания http://files.istorichka.ru/FTP/Periodika/Voprosy_Jazykoznanija/1992/1992_5.pdf Или това: http://www.protobulgarians.com/Russian%20translations/Kullanda%20S.pdf Или това: Скифское Παραλάται, племенное название, означающее, по словам Геродота (IV, 6), правящую скифскую династию и разъясняемое им в других местах с помощью выражения ΣκύÞαι βασιλητοι, т.е. "царские скифы"; < иран. *paradāta-"поставленный во главе, по закону назначенный", ср. авест. paraδāta- (почетный титул владыки, букв. "поставленный впереди, во главе"), н.-перс. pešdādiyān (пер¬вая легендарная династия иранских царей у Фирдоуси). Следует заметить, что данная этимология является общепринятой. Скифское Σκόλοτοι, племенное название, которое, по Геродоту, было общим самоназванием всех скифских племен и происходило от имени их царя (σύμφασι [=ΣκύÞαισ] δŠ εñναι ο‘νομα Σκολότους τοý βασιλέως Ðπωνυμίην — Геродот IV, 6) < иран. *skuda-ta- "лучники" [17, с. 17-23], где -ta- являются показателем собира¬тельности. (Ср. IX. 1). Производными от данного этнонима являются, несомнен¬но, греч. Σκύϑαι "скифы", ассир. Ašgūzai или Išgūzai тж. (ок. 680 г. до н. э.), лр.-евр. Askenez или Askeuez, библейский эпоним скифов (Книга Бытия, X. 2, 3). Иран. *d несомненно, является источником скифского l, которое относи¬тельно богато представлено в скифской ономастике (преимущественно в антро¬понимии), например, имя Κολάξα'ισ — мифический предок скифов (возможно, из иран. *skuda-kšay- "повелевающий скифами"), Λιπόξαισ, Λύκος, Παλα‡οσ, Σαýλιος, Σκίλουρος и т.д., а также в киммерийской ономастике, например, Λύγδαμις (ассир. Tugdammē), киммерийский владыка (из иран. *Duγδa-maiši-, ср. ниже, III. 4). Скифское maluwyam "напиток, приготовленный на меду" (μελύγιου [гамма [Г] вместо дигаммы [#]). πόμα τι οκυϑικόν μέλιτος ùψομένου σύν −δατι καί πο÷ τινί — Гесихий) < иран. *madu- "мед" (ср. скр. *mádhu "мед", греч. μέϑυ тж., осет. ирон. myd, дигор. mud "мед") + суф. -wya-. Скиф. maglú "лебедь" (μαγλύ [книжн. Ïγλύ]. û κυκν•ς üπ• Σκυθºν — Гесихий) < иран. *madgu-, ср. н.-перс. māγ "водоплавающая птица", санскрит – madgú Западноиранские языки сохранили начальное h- (ср. например, ср.-перс. haft, тадж. haft, тат. häf, бахт. haft / häft, хурд. häft, парачи höt, ормури hō/wō "семь" < иран. *hafta < и.-е. *septm "7"), тогда как восточноиранские утра¬тили h-, ср. согд. 'βt [=avd], хорезм. 'βd, афг. ονÊ, ягн. aft/avd, язг. uvd, мундж. ovda, сарм. *avda [αβδα] "семь", зафиксированное в аланском названии города Феодосии в Крыму: Άρδ-άβδα, переводимом как греч. Έπτά-θεοσ "имеющий семь божеств" (< иран. *ərəta-hafta-), осет. avd "7" (< иран. *haftá) Аналогичным образом и в скифском языке не сохраняется начальный *h-. Об этом могут свидетельствовать следующие данные: Скиф. *arima- "число один" (αριμα γαρ ’ä καλέουσι Σκύθαι — Геродот IV, 27) < иран. *ha*rima- (букв. "число 1"). Компонент ha- (< и.-е. -sm̥ "один") в индоиранских языках часто выступает в составе сложений, ср., например, авест. ha-kərət, скр. sa-k¬t (< и.-е. *sm̥-kw¬t "один раз"). В скифском языке интервокальный -S- видоизменился в фонему -Ø- (или -w-). Такой вывод мы делаем на основании следующих данных. 1. Скиф. spáu [οπου] "глаз" (’άριμα γάρ ‘έν καλέουσι Σκύθαι, οπου δέ το ν όφθαλμόν — Геродот IV, 27) < иран. *spášuš- "глаз" < и.-е. *spék^sus- тж. Сло¬вообразовательной основой в данном случае является иранский корень *SPAS-, продолжение и.-е. корня *SPEK^- "смотреть, видеть" [19, с. 984—985], ср. лат. specio "смотрю", скр. spašati, авест. spasyeiti "смотрит". Скифское слово образовано аналогично скр. cáksus- "глаз" (производное от скр. глагола cas+te "смотрит, видит"): *CAŚ- [19, с. 638—639], ср. авест. cašman "глаз", н.-перс. čašm тж. 2. Скиф. kararú- "крытая повозка, используемая для жилья" (καραρύεσ. οι Σκυθικοι οικοι.ένιοι οε τάσ κατηρεφετσ [книжн. κατηρετς] αμάξας — Гесихий) < иран. *kerəšaru- "кибитка кочевников", ср. тох. Α kursär тж. (мн. ч. kursärwa/ kartsru), в kursar/kwarsär (мн. ч. kursarwa/kwärsarwa). 3. Скиф. *krau-kasi- "белый от снега", скифское название Кавказа (... Scytae ipsi Persas Chorsaros et Caucasum Croucasim, hoc est nive candidum — Плиний, NH. VI, 50) < иран. *kraušu- "снег, лед", ср. греч. κρύος "холод" (из *krusos), κρύσταλλος "лед, кристалл", др.-в.-нем. (h)rosa/(h)roso "лед", литов. krušà/kriušá "град", русск. кроха [19, с. 622; 20, с. 23, 88]. Второй компонент данного сло¬жения (т.е. -kasi-) обычно объясняют как "блестящий" Скиф. *rima- "число" (выступает в скифском сложении a-rima- [άριμα] "число один", ср. выше 11.1.) < иран. *ríma- < праиндоевропейские. *ariϑmó- "число", ср. др.-в.-немецкий. rīm "ряд, очередность, число", др.-исл. rīт "счет" и т.д. (из герм. *rīma-), др.-ирландский. rīm "число", греч. αριθμός Скиф. *xvallah- n. "хвала, слава" (> псл. *chvala f. тж.) < иран. *xvarnah- п. "слава, величие", ср. авест. xvarənah- "царский блеск, величие" (часто выступа¬ющее в качестве символа законной царской власти), хотан. pharrā-, др.-перс, (из мидийского) farnah- n. "королевский блеск, слава, счастье" [35, с. 118], согд. prn, н.-перс. farr "блеск, величие", бактр. φαρ(ρ)ο, осет. färn "счастье, богатство, покой". Псл. *chvala неоднократно признавалось иранским заимствованием [36, с. 143—145; 37; 38, с. 25—26; 39, с. 53—54]. Важнейшее доказательство в пользу иранского происхождения данной лексемы приводит Т. Милевский [28, с. 206— 207; 40, с. 50], показавший, что славянское сложное имя *Bogu-chvalъ "славный перед богом" (ср. др.-русск. Богухвалъ, чеш. Bohuxval, польск. Boguchwał) явля¬ется точным отражением ("репродукцией") мидийского Bagā-farnah- тж. Скифское существительное ср. рода с основой на -ah- (< и.-е. *-es-) было преобразовано славянами как слово женского рода с основой на -а. Скиф. *wira- "муж, мужчина" (οίόρ = ό άνήρ — Геродот IV, 110) < иран. *wīra- тж., сравните: санскрит - vīráḥ, авест. vīra- m. "Mann" [18, с. 145]. Данная эти¬мология является общепринятой. Скиф. *ahuwira- "ум, разум, мудрость" (ανορ. νου σ υπό Σκύϑων — Ге¬сихий) < иран. *anu-wīra- тж., ср. курд, bīr "память", н.-перс. vīr "разум, ум, память" (< иран. *wīra-). Префикс апи- в аналогичной функции выступает также в санскрите, ср. скр. anumatiḥ f. "суждение": matiḥ f. "мысль, замысел, цель, понимание, суждение, молитва, гимн", скр. anukāmaḥ т. "жажда, стремление": kāmaḥ m. "стремление, любовь". Скиф. maluwyam (μελύγιον) n. "напиток, приготовленный на меду" < иран. *madu-wya- Скиф. *Arti-βasa-, скифская богиня счастья и порядка, соответствующая Афродите Урании ('Αρτίμπασα = Ουρανίη 'Αφροδίτη — Геродот IV, 59) < ин¬доиран. *Rti-wasištha- "прекраснейшая R̥ti- (т.е. Судьба)", ср. ср.-перс. Ardibehešt (один из язатов), бактр. Αρδοχος, богиня, изображенная как римская Фортуна [44, с. 149] < иран. *ərəti-wahišϑa- [45, с. 318; 46, с. 324]. Первый компонент *R̥ti- (ср. авест. aši-, ср.-перс. ard) является именем богини счастья ("Glücksgottin") [15, с. 325, п. 4]; /μπ/ передает в записи Геродота скифский фрикативный [β]. Скиф. *Yakšām-pāyah, название священного места близ реки Гипанис (Южный Буг), где находился источник с соленой водой (Έξαμπαι οσ=Ίραι οδοί "священные пути" — Геродот IV, 52) < индоиран. *Yakšäm pathayas (буквально "пути якшей"). Конечный компонент (-παι ος = ‘οδοί "пути") представляет собой скиф. nom. pl. *pāyah от скиф, pāy (< *pahi) "путь", ср. скр. pathi- тж., мн. ч, pathayas, др.-перс. paϑi- "путь". --- Ха-ха-ха, независимо дали ти харесва шопе, или не, те такова животно има: Вожските българи се наричат българи, а колко и в какво са близки близки или далечни до дунавските, и кога и как се е получило това раздалечаване е друга тема и какво е било то - е съвсем друга тема за дискусия.. Ако това ти е проблема - вземи си пусни една тема с такава тематика , и не ме занимвай с глупсоти, моля ти се! Нямам никакви причини обаче да смятам (аз нямам такива!) че в 9 и 10 век волжско-българската общност е претърпяла значителни или не толкова значителни влияния или промени на въоръжението си, спрямо това въоръжение което са имали българите, (есегелите и берсилите в допълнение) явяващи се предци на волско-камските българи, т.е живеещите , в прикавказието/кавказ и причерноморието (приазовието) до към осми век българи, есегели и берсили! С последното смятам дискскусията за приключена..Т.е смятам, че мненията са ясни и няма какво повече да дикскуитараме!

Всъщност Констатин Седми е бил заловен с бойно ласо от българите (написаното е от Йаникий, според Бакалов), очевидно е успял да се измъкне или да бъде спасен; бележката за заловените от българите с ласа византийски стратези се отнася за по-ранен период...Никита Хониат пише за успешно използване на аркани от българските войски.

Аз ли съм обременен, бе смешко? Хайде, чакам да ми покажеш един неполитически автор (може и археолог, и за препочитане такъв) които да пропонира че волжско-камските българи (всъщност потретвам - не "българи", а "българи" + "есегели" + "берсили") в 10 век (и по-рано) могат да се разглеждат като антропологични кипчаци? Какво "макчу пикчо", какъв Дунав, к'ви пет лева? Ти явно си историк, колкото и покоините ми баби и дядовци са такива. Махмуд Кашгари пише за волжските българи, значи говоря за разделното споменване на волжските българи и савири, и племето "кифчак" при Махмуд Кашгари.. ---- Специално за теб намерих обзорна книга, където се описват топорите като въоръжение на дунавските българи (в едно* от горните ми съощения е линка към нея), вярвайки в "доброто" в човека, но явно съм грешил - народната приказка че "от шопите пожарникари не стават" (защото главите им са от дърво), май ще се окаже вярна.. *