nik1

тюрк. bek ~ beg 'бек, господин' < кит. paik /6/ 'белый, благородный' встречается в сочетании paik in /6/ Н. А. Баскаков К ПРОБЛЕМЕ КИТАЙСКИХ ЗАИМСТВОВАНИЙ В ТЮРКСКИХ ЯЗЫКАХ (Turcica et Orientalia. Studies in honour of Gunnar Jarring on his eightieth birthday. - Istanbul, 1987) Еще сто лет тому назад известный русский синолог академик В.П. Васильев обратил внимание на необходимость изучения взаимодействия китайского языка с языками Средней Азии (Васильев, 1872). Однако эта проблема пока еще слабо разработана. Некоторые достижения в этом отношении имеются в области исследования китайских лексических элементов только в уйгурском языке, что объясняется необходимостью их изучения в связи с непосредственным соседством и тесными контактами китайцев с уйгурами, живущими главным образом в пределах Китайской Народной республики - в Синцзяне и частично в Казахской, Киргизской и Узбекской ССР. Наряду с этимологическими ссылками в различного рода словарях на заимствования отдельных слов из китайского языка (Радлов, 1911, Юдахин, 1938; Баскаков, Насилов, 1939; Jarring, 1964; Наджиб, 1968 и др.), были опубликованы также и специальные монографии о китайских элементах в уйгурском языке (Новгородский, 1951; Рахимов, 1970), в которых приведен уже значительный материал и осуществлена большая исследовательская работа по истории этих заимствований, но главным образом в области общественно-политической терминологии и современной бытовой лексики без привлечения старых китаизмов в основном словарном составе других тюркских языков. Интересные сведения о взаимодействии и взаимовлиянии китайского и уйгурского языков, кроме словарей и указанных выше специальных исследований можно встретить в общих работах по уйгурскому языку и его диалектам (Малова, 1928, 1954, 1956, 1957, 1961, 1967; Катанова-Менгеса, 1933; Raquette, 1927; Насилова, 1940; Тенишева, 1976; Кайдарова, 1969; Садвакасова, 1970, 1976), а также в трудах по итсории, этнографии народов Синьцзяна и по другим тюркским языкам других авторов так или иначе касающихся данной проблемы (Валиханов, 1904; Пантусов, 1898; Катанов 1906; Deguignes, 1756-1758; Köprülü, 1938; Eberhardt 1941; Pritzak, 1952; Ecsedy, 1965, 1968; Menges, 1968; Gabain, 1973). В меньшей степени изучен вопрос о китайских заимствованиях в древне-тюркских языках, специальные исследования по китайским элементах в которых до сих пор отсутствуют, хотя и существуют некоторые древнетюркские словари (ДТС, 1969; Ligeti, 1966; Clausin, 1972; Gabain, 1974) а также общие исследования по истории древних тюрок и по древнетюркским языкам, в которых отмечаются китаизмы, но также без привлечения тех же китайских заимствований в основном словарном составе других тюркских языков (Радлов, 1897, 1899; Малов, 1951, 1952; Бернштам, 1940, 1946; Jarring, 1936 и др.). Наименее разработанным вопросом этой проблемы остается вопрос о китайских заимствованиях в лексике основного словарного состава т.е. в общетюркской лексике современных тюркских языков, в то время как китаизмы могут быть, и в значительном количестве, вскрыты в составе лексики каждого современного конкретного языка. Ранее уже отмечалась необходимость изучения тюркско-китайского лексического взаимовлияния на более ранних ступенях развития тюркских языков, в эпоху более тесного контактирования тюркских и китайского народов (Баскаков, 1951, 1962), но количество конкретных примеров заимствования ограничивалось тремя, четырьмя словами. Вместе с тем при более внимательном изучении китаизмов в тюркских языках обнаруживается уже более значительное их количество. Учитывая все предыдущие исследования и привлекая вновь устанавливаемые китаизмы, мы приведем ниже анализ свыше сорока китайских слов, относящихся к общетюркской заимствованной лексике, т.е. встречающихся в большинстве тюркских языков и главным образом в западных языках исключая новоуйгурский и некоторые восточные тюркские языки - алтайский, хакасский, тувинский, якутский, в которых кроме общетюркских китаизмов встречаются также и заимствования, характерные только для данных языков, народы-носители которых в истории своего формирования имели более тесные связи с тюркскими народами близкими соседями с Китаем. Если рассматривать китаизмы в тюркских языках по тематическим группам, то наиболее многочисленные слова относятся: К первой группе - названиям титулов и различных должностей и профессий: baqšy ~ baqsy 'сказитель'; bek ~ beg 'бек, господин'; čur ~ čora ~ šora 'сын хана'; jabγu ~ žabγu 'титул верховного правителя'; qaγan 'государь'; qam 'шаман', syrčy 'маляр, художник'; tajšy 'сын знатного человека'; tarxan 'звание, освобожденного от налогов'; tegin 'принц'; Tojun ~ tudun ~ turun 'титул провинциального правителя'; tutuŋ ~ tutuq 'губернатор, генерал'; xan 'хан'; župan 'титул чиновника'. Вторую группу составляют китаизмы, обозначающие предметы и понятия духовной культуры: а также отвлеченные понятия: bitik ~ bičik 'книга'; burqan ~ burxan 'Будда'; čyn ~ čin 'истина, истинный'; küg ~ küj 'песня, мелодия'; lu ~ luŋ 'дракон'; tuγ ~ tu 'знамя, флаг', zaŋ 'закон, обычай'. Третью группу составляют китаизмы - слова обозначающие различные вещества и металлы: altyn ~ altun 'золото'; čaj 'чай'; čini 'фарфор'; čojun 'чугун'; indžü ~ indži 'жемчуг'; suγ ~ suw 'вода'. Четвертую группу - китаизмы-слова, обозначающие предметы быта и прочие имена: čan 'сосуд, стакан'; čanaq 'посуда'; džaj 'место, дом'; iš ~ is 'дело, работа'; ütük ~ ötük 'утюг'; paj 'доля, пай'; qap 'мешок'; taŋ 'утро, восход солнца, заря'. Пятую группу - китаизмы-слова, обозначающие имена прилагательные и глаголы: čoŋ 'большой'; quw 'сухой'; tyŋ 'сильный, очень'; tyŋla- 'слушать'; biti- 'писать'. Все перечисленные выше слова-китаизмы встречаются не только в уйгурском языке и отчасти в тюркских языках Сибири, но и во всех остальных тюркских языках Средней Азии и Восточной Европы. Хронологически китаизмы, заимствованные в тюркских языках, принадлежат как к довольно раннему, так и к позднему времени, но некоторые из них, органически вошедшие в основной словарный состав относятся невидимому к весьма древней эпохе, например слова: čoŋ 'большой', džaj 'место, дом', iš ~ is 'дело, работа', qap 'мешок', quw 'сухой', suγ ~ suw 'вода', taŋ 'утро, заря', teŋ 'ровный', tyŋla- 'слушать', которые в современных языках уже не осознаются как заимствования. В лексико-семантической структуре тюркских языков китаизмы являются как правило изолированными омонимами по отношению к другим словам, не связанными словообразовательными парадигмами и этимологически трудно объяснимыми внутренними средствами тюркских языков, и таким образом заимствование их из китайского языка представляется весьма вероятным. Считая вполне естественной и верной теорию о происхождении аффиксов словообразования и словоизменения в тюркских языках, имеющих агглютинативный строй, т.е. строй, обуславливающий сочетание самостоятельных слов, из которых постпозиционные слова в процессе морфологического развития грамматикализовались и превратились в служебно-грамматические элементы, можно допустить наличие и таких аффиксов, которые исторически также представляли собой заимствованные самостоятельные слова из китайского языка. Примерами последних могут служить например аффикс -džy ~ -či ~ -šy /с вариантами/, образующий словообразовательные модели в тюркских языках со значением профессии, ср. например: temir 'железо', temir-či 'кузнец', в котором аффикс -čy/-či происходит либо из кит. чжи-е /1/ [1] 'профессия', либо из кит. žen' /2/ 'мужчина, человек, лицо, персона' (Чень Чан-Хао, 1953, 655, 899; Рамстедт, 1957, 209) или аффикс -čaŋ ~ -šaŋ /ср. казахск. söz-šeŋ 'словоохотливый/ < кит. čjan /3/ 'мастер' (Рамстедт, 1957, 210; Чэнь Чан-Хао, 1953, 326). Ниже мы приведем китайско-тюркские параллели, иллюстрирующие китайские заимствования в тюркских языках, как установленные ранее тюркологами, так и предлагаемые к обсуждению автором данной статьи. 1. тюркск. altyn ~ altun 'золото' <тюркск. ala ~ āl 'красный' + кит. tun /4/ 'медь > красная медь > золото' (Чэнь Чан-Хао, 1953, 328); āl 'красный' + кит. ton /4/ 'медь' > altun 'золото' (Räsänen, 1969, 18, 488). 2. тюрк. baqšy ~ baqsy 'сказитель' < кит. ро-shi ~ pâk-ś ~ pâk-dzi /5/ 'мастер, учитель' (Gabain, 1974, 326; Ramstedt, 1951, 73). 3. тюрк. bek ~ beg 'бек, господин' < кит. paik /6/ 'белый, благородный' встречается в сочетании paik in /6/ > begin 'губернатор провинции' (Ramstedt, 1951, 67). 4. тюрк. bičik ~ bitik 'книга' < кит. pi < piet /7/ 'кисточка для письма' > тюрк. biti- ~ piti- ~ biči- 'писать' + -k аффикс, образующий результат действия > bitik ~ bičik 'книга' (Новгородский, 1951, 45; Gabain, 1974, 329). 5. тюрк. biti- ~ biči- 'писать' < кит. pi ~ bi < piet /7/ 'кисточка для письма' > biti- ~ biči- 'писать' (Новгородский, 1951, 45; Gabain, 1974, 329). 6. тюрк. burxan ~ burqan 'Будда' < кит. fo /8/ + xan' /47/ > fo-xan' /9/ > burxan (Gabain, 1974, 332). 7. тюрк. čaj 'чай' < кит. ch'a /10/ 'чай' (Колоколов, 1935, 598; Чэнь Чан-Хао, 1953, 896; Räsänen, 1969, 95). 8. тюрк. čan 'сосуд, бокал, стакан' < кит. chan /11/ 'стакан' (Gabain, 1974, 333; Räsänen, 1969, 98). 9. тюрк. čanaq 'посуда' < кит. chin /12/ 'китайский' + ajaq 'чашка' > čanaq 'посуда' (Räsänen, 1969, 111). 10. тюрк. čini 'фарфор' < кит. chin /12/ 'Китай, китайский' (Räsänen, 1969, 111). 11. тюрк. čojun 'чугун' < кит. t'siu ~ choj + kâng /13/ 'металлический сосуд > чугун' (Räsänen, 1969, 113; Ср. Фасмер, IV, 374). 12. тюрк. čoŋ 'большой' < кит. čaŋ /14/ 'длина, длинный' (Räsänen, 1969, 116). 13. тюрк. čora ~ šora 'сын хана' < кит. čol ~ čor > čora ~ šora /15/ (Ramstedt, 1951,77). 14. тюрк, čyn ~ čin 'истина, истинный' < кит. chên /16/ 'верный' (Gabain, 1914, 334); < кит. чжэнь /17/ 'истинный, верный' (Новгородский, 1951, 46-47); < кит. чын /18/ 'истинный, верный, честный' (Колоколов, 1935, 511); < кит. t'śan (Räsänen, 1969, 108); ср. кит. чжэнь-ли /19/ 'истина' (Чэнь Чан-Хао, 1953, 248). 15. тюрк. džaj ~ žaj 'место, дом', предполагаемое заимствование из персидского džaj < кит. džaj) /20/ 'дом, жилище, квартира' (Колоколов, 1935, 539; Чэнь Чан-Хао, 1953, 264). 16. тюрк. indži ~ indžü 'жемчуг' < кит. džen-džu /21/ 'жемчуг' (Чэнь Чан-Хао, 1953, 179; Räsänen, 1969, 203). 17. тюрк. iš ~ is 'дело, работа' < кит. shi ~ šhih /22/ 'дело, занятие' (Колоколов, 1935, 294; Чэнь Чан-Хао, 1953, 137). 18. тюркск. jabγu ~ žabγu 'правитель, вождь', предполагаемое заимствование из иранск. кушанск. санскритск. jawγu (Golden, 1980) < кит. djan-giwo > современ. šan-ju /23/ 'титул верховного правителя' (Menges, 1968, 88; Gabain, 1974, 381). 19. тюркск. küg ~ küj 'песня, мелодия' < кит. kü < k'iok /24/ 'песня' (Gabain, 1974, 343). 20. тюркск. lu ~ luŋ 'змея, дракон' < кит. lung /25/ 'дракон' (Чэнь Чан-Хао, 1953, 157; Räsänen, 1%9, 318). 21. тюркск. paj 'доля, пай' < кит. p'aj /26/ 'ряд' (Räsänen, 1969, 378). 22. тюркск. qaγan 'каган, государь' < кит. Ke-xan' /27/ 'великий хан' (Чэнь Чан-Хао, 1953); < кит. ke-kuan /28/ 'великий государь' > qaγan (Ramstedt, 1951, 62). 23. тюрк. qam 'шаман' < кит. kam /29/ 'шаман' (Ramstedt, 1951, 71). 24. тюрк. qap 'мешок' < кит. kia > kap /30/ 'карман' (Gabain, 1974, 355). 25. тюрк. quw 'сухой' < кит. ku ~ qiu /31/ 'засохнуть' (Колоколов, 1935, 109). 26. тюрк. suγ ~ suw 'вода' < кит. shuj ~ shuej /32/ 'вода' (Колоколов, 1935, 410; Чэнь Чан-Хоу, 1953, 68). 27. тюрк. sürčy sirčy 'маляр, художник' < кит. ts'i ~ ts'iet /33/ 'лак, лакировщик, художник' (Gabain, 1974, 365); < кит. tsi /34/ > sir 'лак' (Чэнь Чан-Хао, 1953, 305; Räsänen, 1969, 418). 28. тюрк. tajšy 'принц' < кит. t'aj-tšeng /35/ 'принц' (Räsänen, 1969, 456). 29. тюрк. taŋ 'утро, восход солнца, заря' < кит. tan ~ dan' /36/ 'утро, восход солнца' (Колоколов, 1935, 16). 30. тюрк. tarxan 'звание, освобождающее носителя от налогов' < кит. t'ât /37/ 'благородный, знаток' (Ramstedt, 1951, 63). 31. тюрк. tegin 'принц' < кит. tek in /38/ 'знатный человек' (Ramstedt, 1951). 32. тюрк. teŋ 'ровный, равный' < кит. t'an ~ tan' /39/ 'равнина, широкая ровная поверхность' (Колоколов, 1935, 16). 33. тюрк. teŋri 'бог' < кит. čen-li /40/ 'бог' (Benzing, 1954, 685). Ср. Pelliot,1944, 185. 34. тюрк. tojun ~ tudun ~ turun 'титул правителя, ученый, мудрец' < кит. tao-jĕn < d'âo-dö-ńźiĕn /41/ 'ученый, монах, мудрец' (Gabain, 1974, 373); < кит. tao-jên 'князь, учитель' (Räsänen, 1%9, 484; Чэнь Чан-Хао, 1953); < кит. tao-in /41/ 'князь, учитель, епископ' (Ramstedt, 1951, 70). 35. тюрк. tuγ ~ tuw 'знамя, флаг' < кит. tu < d'uok /42/ 'знамя, флаг' (Gabain, 1974, 374). 36. тюрк. tutuŋ ~ tutuq 'губернатор' < кит. tutu ~ tu-tuok /43/ 'губернатор' (Räsänen, 1969, 502); < кит. to-thoŋ /44/ 'правитель области' (Ramstedt, 1951, 70). 37. тюрк. tyŋ 'сильный, сильно, очень' < кит. taŋ /45/ 'сильный, сильно' (Räsänen, 1969, 478). 38. тюрк. tyŋla- 'слушать' < кит. tiŋ /46/ 'слушать' (Чэнь Чан-Хао, 1953, 750; Räsänen, 1969, 478). 39. тюрк. ütük ~ ötük 'утюг' < кит. juĕt-təng > wej-dou /47/ 'утюг' (Boodberg, 1939, 263). 40. тюрк. xan 'хан' < кит. хань /27/ 'хан' (Чэнь Чан-Хао, 1953, 879); < кит. kuan /48/ 'хан' (Ramstedt,1951, 61). 41. тюрк. zajsaŋ 'родовой старшина' < монг. dzajsaŋ 'чиновник, судья' < кит. tsâj-siang /49/ (Ramstedt, 1951, 76). 42. тюрк. zaŋ 'закон, обычай' < кит. jaŋ /50/ 'модель, образец' > монг. zang 'закон, обычай' (Räsänen, 1969, 186) < кит. дъянь ~ дьянь /51/ 'модель, образец' (Колоколов, 1935, 573). 43. тюрк. župan 'титул провинциального чиновника' < кит. tsou-pan /52/ 'секретарь, канцлер' (Ramstedt, 1951, 72). 44. тюрк. temir 'железо' < кит. te-pi /53/ 'железные куски, листы' (Чэнь Чан-Хао, 1953, 169). 45. тюрк. kümüš ~ kümiš, чувашск. kĕmĕl 'серебро' < китайск. корейск. kim 'металл, золото' < кит. *kiəm-liən /54/ 'серебро' (Ramstedt, 1949, 116; Joki, 1952, 103; Räsänen, 1969, 308). 46. тюрк. syn ~ sin 'намогильный камень' < кит. ts'in 'камень-памятник' (Räsänen, 1969, 422). 47. тюрк. tabčan 'диван' < кит. tao-ch'iang /56/ 'диван, софа' (Räsänen, 1969, 452). Большинство из приведенных выше китаизмов в тюркских языках уже было выявлено ранее различными исследователями, из предложенных же нами китайских этимологии тюркских слов džaj ~ žaj 'место', iš ~ is 'дело', quw 'сухой', suγ ~ suw 'вода', taŋ 'утро', teŋ 'ровный', наиболее вероятными являются: džaj ~ žaj 'место, дом', quw 'сухой', teŋ 'ровный' и taŋ 'заря, утро', которые не только совпадают в отношении семантики и звукового состава с соответствующими китайскими словами, но и в большинстве тюркских языков являются омонимами по отношению слов с другими значениями, а кроме того, за исключением слова taŋ 'заря' не являются также общетюркскими словами и не встречаются как правило в огузских языках и в некоторых других группах тюркских языков. Менее вероятны сближения с китайской лексикой являются слова iš ~ is 'дело, работа' и suγ ~ suw 'вода', которые, однако, также имеют с соответствующими китайскими словами общую семантику и фонетическую структуру, хотя и являются общетюркскими словами, общими для большинства тюркских языков. В задачу настоящей статьи входит главным образом необходимость обратить внимание тюркологов на данную проблему с тем чтобы последующие исследования в этой области были более подробно разработаны не только для современного уйгурского языка, специальные монографии по которому уже представлены в тюркологии (Новгородский, 1951 и Рахимов, 1970), но и для каждого современного тюркского языка. Примечания 1. Цифры в скобках указывают на номер иероглифа в таблице, приложенной к настоящей статье, каллиграфически выполненной аспирантом Института Языкознания АН СССР Ясином Ашури. Литература Баскаков, Н.А., Очерк грамматики ойротского языка. В кн. Н.А. Баскаков и - Т.М.Тощакова, Ойротско-русский словарь, Москва 1947. - Предисловие к кн. В.И. Новгородский, Китайские элементы в уйгурском языке, Москва 1951. - Состав лексики каракалпакского языка. В кн. Исследования по сравнительной грамматике тюркских языков, т. IV. Лексика, Москва 1962. Баскаков, Н.А. и Насилов, В.М., Уйгурско-русский словарь, Москва 1939. Бернштам, А., Уйгурские юридические документы. В кн. "Проблемы источниковедения", Сб. 3, Ленинград 1940. - Социально-экономический строй орхоно-енисейских тюрков, VI - VIII вв., Москва - Ленинград 1946. Валиханов, Ч.Ч., Сочинения. Записки Имп. Русск. Геогр. Об-ва по Отделению Этнографии, т. XXIX, С. Петербург, 1904. Васильев, В. П., Об отношении китайского языка к средне-азиатским. Журнал Мин. Народн. Просвещ., IX, 1872. Древнетюркский словарь /сокращенно ДТС/, Ленинград 1969. Кайдаров, А.Т. , Развитие современного уйгурского литературного языка, Алма-Ата, 1969. Катанов, Н., Маньчжурско-китайский "Ли" на наречии тюрков Китайского Туркестана. Записки Вост. Отд. Русск. Археолог. Об-ва. т. XIV, С. Пегербург, 1902. Колоколов, В.С., Краткий китайско-русский словарь. Москва 1935. Малов, С.Е., Характеристика жителей Восточного Туркестана. Доклады Ак. Наук СССР, Ленинград 1928. - Уйгурский язык. /Хамийское наречие/. Москва - Ленинград 1954. - Лобнорский язык. Фрунзе, 1956. - Язык желтых уйгуров. Алма-Ата, 1957. - Уйгурские наречия Синьцзяна, Москва - Ленинград 1961. - Язык желтых уйгуров /Тексты и переводы/. Москва 1967. - Памятники Древнетюркской письменности. Москва - Ленинград 1951. - Енисейская письменность тюрков /Тексты и переводы/. Москва - Ленинград 1952. - Памятники древнетюркской письменности Монголии и Киргизии. Москва - Ленинград 1959. Наджиб, Э.Н., Уйгурско-русский словарь, Москва 1968. Насилов, В.М., Грамматика уйгурского языка. Москва 1940. - см. Баскаков Н.А. и Насилов В.М. Новгородский, В. И., Китайские элементы в уйгурском языке. Москва 1951. Палтусов, Н.Н., Материалы к изучению наречия таранчей Илийского Округа, I, С. Петербург, 1890; II, Казань, 1898; III, Казань, 1901. Радлов, В. В., Опыт словаря тюркских наречий, I - IV, С. Петербург, 1893-1911. - Образцы народной литературы северных тюркских наречий, VI, С. Петербург, 1886. Рамстедт, Г.И., Введение в алтайское языкознание, Москва 1957. Рахимов, Т. Р., Китайские элементы в современном уйгурском языке. Москва, 1970. Садвакасов, Г.С., Язык уйгуров Ферганской долины, Алма-Ата, I, 1976, II, 1970. Тенишев, Э.Р., Строй саларского языка, Москва 1976. - Строй сары-югурского языка, Москва 1976. Фасмер, М., Этимологический словавь русского языка, I - IV, Москва 1964-1973. Чэнь Чан-Хао, А.Г. Дубровский, А. В. Котов. Русско-китайский словарь, Москва 1953. /Сокращенно - Чэнь Чан-Хао/. Юдахин, К. К., Уйгурско-русский словарь, ред. Москва, 1938. Benzing, J., Das Hunnische, Donaubolgarische und Wolgabolgarische. Filologiae Turcicae Fundamenta, I, Wiesbaden, 1959. Boodberg, P.A., Ting-ling and Turks. Sino-Altaica, II (5), Berkeley, 1934 - Marginalia to the Histories of the Northern Dynasties. Harvard Journal of Asiatic Studies, Cambridge, Mass. IV, 1939. Clauson, G., An etymological dictionary of pre-thirteenth century Turkish, Oxford, 1972. Deguignes, J., Histoire générale des Huns, des Turcs, des Mongols et des autres Tartares occidentaux, ouvrage tiré des livres chinois, Paris, 1756-1758. Eberhardt, W., Die Kultur der alten zentral- und westasiatischen Völker nach chinesischen Quellen, Zeitschrift für Ethnologie, 73, 1941. Ecsedy, H., Old Turkic titles of Chinese origin, Acta Orientalia Hungarica, 18, Budapest, 1965. - Trade- and war relations between the Turks and China, Acta Orientalia Hungarica, 21, Budapest, 1968. Gabain, A. von, Das Leben in uigurischen Königreich von Qočo. Wiesbaden 1973. - Alttürkische Grammatik. 3. Aufl. Wiesbaden, 1974. Golden, B.P., Khazar Studies, I-II, Budapest, 1980. Jarring, G., The contest of the fruits. An Eastern Turki allegory. Lund, 1936. - Materials to the Knowledge of Eastern Turki, I-III, Lund, 1946-1951. - An Eastern Turki-English Dialect Dictionary, Lund, 1964. Joki, A.J., Die Lehnwörter des Sajansamojedischen. Memoires de la Société finno-ougrienne, 103, Helsinki, 1952. Köprülü, M.F., Zur Kenntnis der alttürkischen Titulatur. Körösi Csoma Archivum (1938), Budapest - Leipzig, 1938. Ligeti, L., Sur quelques transcriptions sino-ouigoures des Ynan. Ural-Altaische Jahrbücher, XXXIII, 1961. - Un vocabulaire sino-ouigour des Ming. Acta Orientalia Hungarica, Budapest, 1966. Menges, K.H., Volkskundliche Texte aus Ost-Turkistan aus dem Nachlass von N. Katanov. Sitzungsbericht. Berl. Akad. Wiss., 1933. - The Turkic languages and peoples. Wiesbaden, 1968. Pelliot, P., Tangrim > tarim, T'oung-Pao, 1944. Pritzak, O., Stammesnamen und Titulaturen der altaischen Völker. Ural-Altaische Jahrbücher, 24, Wiesbaden, 1952. Radloff, W., Die alttürkischen Inschriften der Mongolei. St. Petersburg, 1897. - Alttürkische Studien, I-VI. St. Petersburg, 1909-1912. - Uigurische Sprachdenkmäler. Leningrad, 1928. Ramstedt, D.J., Alte türkische und mongolische Titel. Journal de la Société Finno-Ougrienne. Helsinki, 1951, Vol. 55. - Studies in Korean Etymology. Memoires de la Société Finno-Ougrienne, XCV, Helsinki, 1949. Raquette, G.R., English-Turki Dictionary. Leipzig, 1927. Räsänen, M., Versuch einen etymologischen Wörterbuchs der Turksprachen, Helsinki, 1969. ------ Иначе при българите също имаме това "чи", само че никоj не казва този суфикс при нас (иначе е дума в китайския със значeние , "майстор", "професия", "занятие",знаятчия") го има и при монголдурите.. Наскоро говорихме за "таркани" - вижте монголското darxad and darxaci "ковач", и корейското tarho- ～ tarku- 'to heat (a piece of iron, etc)' /забележка: тук може да имаме развитие на значението от ковач (занаятчия)- до "освободен от такси", вторично "благородник" т.е. едно от предположените значения за "таркан"/ За българския суфикс "чи" имаме: 1. Д. Ангелов: "Освен в лексикалния фонд на славянския език прабългарският език оказал известно влияние и в областта на морфологията. Смята се, че от прабългарски произход е наставката чии, която се употребява за означаване на деятелни имена и която се среща в редица произведения на нашата стара славянска книжнина от Преславската школа. С тази наставка са образувани напр. думите „шаръчии” (художник) и „самъчии” (управител).*" (Д. Ангелов 1971: 281-282) 2. Мирчев "с наставка -чии: шарьчии "художник", самъчии "сановник", кънигъчии "книжовник", сокачии "готвач", кръмьчии "кормчия". Наставката -чии е влияние от езика на Аспаруховите прабългари. Тя се среща в паметници, които са възникнали на източнобългарска почва." (Мирчев, Старобълг. език: 60 (http://freenet-homepage.de/emilpetrov/OCRDocu/Mirchev/Starobalgarski_ezik_Mirchev.pdf)) 3. Наличия на думи със суфиксът за занятие в старобългарския език: 3.1. "зодчий" (http://etymolog.ruslang.ru/vinogradov.php?id=zodtschij&vol=1) "Акад. А. И. Соболевский предполагал, что слово зодчий вошло в русский литературный язык в период второго югославянского влияния, т. е. не ранее конца XIV — начала XV в. Это слово родственно словам здание, здати, созидати, и, по мнению А. И. Соболевского, в русском языке оно должно бы звучать зедчий, если бы русские книжники не прочитали югославянского ъ после з как о, т. е. если бы югославянское написание этого слова как зъдчий не повлияло бы и на его русское произношение. Таким образом, слово зодчий проникло в русский литературный язык чисто книжным путем в период «второго южнославянского влияния»." Превод "Акад. А. И. Соболевски предполага, че думата "зодчий" е влезнала в русския литературен език в периода на второто южнославянско влияние, т. е. не по-рано от края на XIV — началото на XV в. Тази дума е родствена на думите "здание, здати, созидати", и, според мнението на А. И. Соболевскi, в русския език тя трябва да е дошла като "зедчий", ако русские книжовници не са прочели южнославянското ъ след з как о, т. е. ако южнославянското изписване на тази дума как "зъдчий" не е повлияло и на неговото русское произношение. По този начин, думата зодчий е проникнала в русския литературен язик по чисто книжен път в периода на «второто южнославянско влияние» Какво значи южнославянско влияние - знаещите, съм сигурен - знаят, но за "bozman" и за кликата имам големи съмнения че са от тази категория. 3.2. "блехчий" (http://starling.rinet.ru/cgi-bin/morph.cgi?word=) GENERAL: "кузнец", русск.-цслав. блехъчии τέκτων, бльхъчии -- то же. ORIGIN: . . . Вероятно, древнебулгарское заимств.; ср. чагат. bilgьči "знаток, мудрец", bilgь "разум, знание", bilikči, biliẋči "мудрец" от bilig "знание, мудрость"; см. Миккола, Neuphilol. Mitt. 16, 172 и сл.; Фасмер, ZfslPh 4, 388. 3.3. сокачии (готвач) От Фасмер: " сокал "поварня", цслав., только русск.-цслав. сокалъ, сокало μαγειρεῖον, сокалъкъ -- то же, сокачии μάγειρος, ст.-слав. сокачии -- то же (Супр.), словен. sokač "повар". ------ И други. ..

Те са ни направо братовчеди, тези приятелчета Т@М, не мислиш ли?.. Предците на нашите приятели, казват, са "Киданите" (или са монголи?)- от тук идвало името Китай , "Жуан-Жуан", "Чжурчжэните", и управляващите при "Псевдо-Аварите", а пък наследници на тези древните казват, се явяват Японските Аги,.. и ПраБолгарските Боили ..

В ТМ езици името/думата е придобила значение на "щавене/дъбене на кожа" (директно заета от монголския), също там означава "кожена юбка", "юбка".. Възможно е, но аз не знам нищо, град Булгар (или по-общо пределите на България) да е бил център на изработване на кожени изделия, и/или на търговия с такива..Намирам, че има логика в това разбиране (и ако е само разбиране без да може да се подкрепи с източници), защото Волжските българи, в един сравнително дълък период, са се оказали в центръра на търговията на кожи и кехлибар между изтока и запада/севера. Вероятно са контролирали буквално/пряко търговските пътища от Средна Азия до земите славяните и северните народи.

Целта на дисертацията е не да разкрива етимологиите на думите (макар че го прави и то енциклопедично), а да покаже етимологията им (призхода и развитието им към) в образо- и звуко-уподобяващи, подражателни (или там както се казва) Очевидно е (и на авторката*) че "кочан" първоначално не е значело "царевичен кочан", а че царевичният кочан е приличал на нещо, което е било наричано "кочан", а аз не мога да разбера защо скачаме , след като тя не твърди обратното, ами точно това?..Ако си бяхме направили труда да прочетем всичко написано в тази връзка от нея, щяхме да прочетем че авторката изследва етимологията както на "кочан", така и на "кукуруз" (вижте забележки под линия от 64-100 да кажем, от страница 109 на PDF и нататък ).. --- В тази връзка ми беше и въпросът ми: "гургул" има едно значение в украинския език, в българският език има друго значение ("гълъб").. Аналогично имаме подобни връзки за "гологан/галаган" - той значи "картофче", "паричка" и не знам си какво още (укр. диал. мн. ч. ґáла-ґáн-и ‘изделия от тесто, подобни на гевреци’ (цит. по [ЕСУМ, I: 456])159).. *Това, че сред европейските названия за картофи, фасул и царевица има твърде много думи с редупликация, може да бъде обяснено с факта, че когато тези култури са били вне-сени в Европа от Южна Америка, за тяхното назоваване са били използвани вече същест-вуващи звукоизобразителни думи с общото значение ‘малък топчест (овален) предмет’, ве-роятно първоначално с изразяване на иронично отношение към новите реалии. Ср. с праг-матично обусловения образ на „презираното, пренебрегваното” в схемата на Т. Региер. Не трябва да се изключва и възможността сред приведените названия на малки топ-чести (овални) предмети да има такива, които да са възникнали едно от друго по мета-форичен или метонимичен път. Например БЕР, като се позовава на изследване на Хр. Холиолчев, приема за думите, наследяващи псл. *kukur-, семантично развитие ‘шишар-ка’ > ‘плод на царевица’ > ‘царевица’ [БЕР, III: 110]. Първият пренос е метафоричен, основан на формалното сходство на денотатите. За новото, неизвестното (плод на царе-вица, или само кочан без зърната), е използвано названието на известно, отдавна съ-ществуващо (шишарка, от издължените, конусовидните). Вторият пренос е метоними-чен. Също и значението на бълг. диал. пъ́пка ‘топче на връх на вретено’ може да бъде развито метафорично от ‘подобна на зърно подутина по кожата, пришка’. Метонимич-но развитие като резултат от неразличаването на самите денотати и тяхното пространс-твено съседство може да бъде предположено за названията на някои тревисти растения. Ср. например такива названия с тъждествена и близка форма като срхр. bobolnik ‘Telephium infectum’, boboļ ‘растение Asarum; Ficaria ranunculoides’, boboluska ‘Lathirus latifolius’, бълг. диал. боболяк ‘раст. великденче, бобовляк’, белорус. бабоўнік ‘раст. Trifolium L., детелина’ и др. Възможно е значенията на някои от тези названия да са по-лучени по метонимичен път. От първоначално значение ‘нещо малко’ през свързващо звено ‘малък топчест (ова-лен) предмет’ могат да бъдат развити и значенията на някои от представените в т. 4.12.1. названия на дребни животни: буболечки, червейчета, охлюви, рачета, попови лъжички, рибки, а също и названията на някои гъби (т. 4. 13.).

Ти май наистина си бил голям дръвник, селски, и то - фрустиран, заядлив и ограничен емоционално (и съответно умствено)? Не виждаш ли, че съм сложил питанки в краищата на двете си начални изречения по-горе: какви "бълвания", какви пет лева? Добре, питам конктретно и ясно, а ако не можеш да отговориш, и/или си решил да се дървиш, то по-добре не ми отговаряй моля.. 1. Славянското "быти" само като спомагателен глагол ли се е използвало? Като глагол (само) и като свързано с него съществително използвало ли се е? (и кога,как и защо) 2. Връзката съществитително - глагол само еднопосочна ли е? (от глагол - към съществително?) 3. Изклчена ли е връзка между славянското "быти" (и/или предшестващите го - без значение глаголи, само спомагателни глаголи,или съществителни, и ако има такива според теб) и тунгуското-мандурското "би" ? Ако според теб няма, и е изключена,то защо мислиш че такава няма? Очаквам кратък анализ за последното..

К'во им пречи малко да са оманджурени и тези белокожи? Случайна ли е връзката между българското/славянското "хап-хап" ("хапя"), германското "happen", с тунгуското и/или тюркското "хап-хап" ("хващам", "поглъщам жадно", "разкъсвам", за куче или животно, преносно за човек)?.. В статията от Уикипедия се вижда (само) един латински паралел... Който изглежда като "бяла врана" по значението си и смисъла си на употреба - спрямо значението и смисъла на думата в българския език, в които имаме производното "хаплив".. (което от своя страна показва че има далечна или по-скоро липсваща връзка на латинската форма с българската ..Българската форма (и германската?) е най-близка по значение струва ми се на формите в ТМ-те езици , и на тези в тюрските езици.. По долу е обяснено значението за ТМ-форми http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf (стр 21-ва на PDF, иначе 376-та).

Тюркските титли (и българските титли) може да съвпадат напъно или частично със жуан-жуанските.. (вижте Хелимски). Но в крайна сметка смятам, че за да покаже какви са били по език познатите ни прабългари (или съставните им части, ако примемем че са били нехомогенни езиково) - съотв. иранци, пра-тюрки или тюрки със езиков субстрат, пра-ТМ, пра-монголи, трябва да се направи анализ на езика и езиковото наследство..Което убеден съм не е по силите на никои от пищешите тук, и вероятно изобщо е невъзможно да се направи безпристрасттен и цялостен анализ.. Темата мисля се е изчерпала..Авторът дразни всички със спамавете си и с фантазиите си за "минусинските прабългари отпреди 6000 години" , а аз се чудя това ли е най-важната част от историята ни, и с какво форума става по-добър от такива теми и хвърлени усилия? Не щем да чуем за подфорум Македония, и не щем да пишем и да чуем за българите (и българщината, простичко казано, там) и съответно българската история и наследство от Македония , ама ще се изтрепем да пишем за "иранци", за "тюрки", за "траки", за "римляни" (визирам един модератор), за "минусинци", за "келти" и "тохари"...Заприличахме на братовчедите ни македонци и помаци..

http://www.google.bg/search?q=tarkhan+Chykan+Tonyukuk&hl=bg&client=firefox-a&hs=5Dy&rls=org.mozilla:en-US:official&channel=s&filter=0 http://irq.kaznpu.kz/?lang=e&mod=1&tid=1&oid=17&m=1 Вижданията за значенитята и етимологиите на думата са доста. Думата/титлата според различните виждания е с ирански, с монголски произход, също с китайски (Ramstedt, 1951, 63), или смесено праалтайско(корейско)-китайски/китайско-праалатайски произход, или пък - с тюркски произход.. http://en.wikipedia.org/wiki/Tarkhan http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:oKwjDauV3qUJ:www.iacd.or.kr/pdf/journal/05/5-10.pdf+A+Study+of+the+Ancient+Turkic+TARQAN&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESiOLUcN06IadudYljQdFc4K3YkDfsuHgs0OdOpS5BIZGEltMX5o138DgB0tWhruJcwzzNiLkgXF1y3n26Je5Yiu9i86y72Jw7M-GwfzWVQyINcAPpVmVG5P7-FxSgnMUWLHo_xH&sig=AHIEtbR85rhzWlYZDk6uKPwbeKqbKUJbPg Изобщо пълна каша..

Ами за "РАК" какво мислиш? Постановката май трябва да е същата както за "РИБА", или не е така? "(ср. лат. can-cer [LEWIS–SHORT], стгр. καρ-κίν-ος (καρ-κ-ίνος) ‘рак’ [LIDDELL–SCOTT], стинд. kar-k-at ̣a ‘рак’, бенгали kā̃-kṛ-ā ‘рак’, ория kā̃n-kaṛ-ā, ka-kaṛ-ā ‘рак, омар’, хинди ke-kṛ-ā ‘рак, омар’, синхалесе ka-kul-̣uvā ‘рак, омар’594 [TURNER 1966: 142], укр. диал. ґéр-ґуль ‘порода гъски; голям рак’ (цит. по [ЕСУМ, I: 498]). Изобразяваният първоначално образ по всяка вероятност е бил образ на несъразмерно, тромаво същество, с разперени крака. Относно възприемането на рака по този начин ср. със стгр. поговорка οὔποτε ποιήσεις τὸν καρκίνον ὀρϑὰ βραδίζειν ‘никога няма да научиш рака да върви напред’ [ДВОРЕЦКИЙ 1958, I: 876], руския фразеологизъм сидеть, как рак на мели ‘в крайно затруднено положение съм’, рус. диал. рáчá ‘малък рак; човек, който се клати от опияняване’ [СРНГ, XXXIV: 347], рус. раком ‘на четири крака; бавно’."

"Toest?" kakvo? Например: -Какви са етимологията и семантиката на "Гургул", например във фамилията "Гургулов" -Дискусия за избрани от вас (по ваш интерес) думи от много подробната монография/разработка..

http://www.uni-vt.bg/showfullpub.asp?u=123&fn=DisertacijaZhivkaKolevaZlateva.pdf "гургул", "кукла", "гологан" и др.? "гургул", "гологан"- Украински паралели? укр. ґур-ґýл-я, ґур-ґýл-а, ґор-ґóл-я ‘бомбе на обувка’ (цит. по [РУДНИЦЬКИЙ, I: 890], вж. бележка 202); укр. диал. ґала-ґáн ‘угаснало огнище’ (по всяка вероятност от ‘въглен’ – бележката моя: Ж. К.-З.)’ (цит. по [РУДНИЦЬКИЙ, I: 787])250 – ср. със значенията на думата: ‘стара медна монета’ и ‘дървена риболовна плувка’; "кукла" = фигурка от плетки (от полски в руски, от руски - в български?) < "хляб" иначе с диалектната българска дума "кукла" се означава обряден хляб..

Предците на индоевропейците нямат обща дума за "риба", така че не знам какви индоевропейци са се намирали по бреговете на древното езеро, по-късно станало част от Световния Океан..Нито пък, предците на индоевропейците са познавали земеделието и животновъдството, защото думите за одомашените животни в индоевропейските езици (и тези в протоиндоевропейския) не са собствени индоевропейски, а са заети от неиндоевропейските - семитските езици, от хатийския, и/или пряко или посредствено от шумерския език..

Именно... Ако България беше католическа страна и беше нападната от османците (и/или османците , и исляма се намираха в нейно съседство и я заплашваха) католическата империя или коалиция щеще да е тройна или четворна!..

Не, не си ме разбрал - ако визираш мен.. Аз не идеализирам католицизма (аз съм атеист), наблягам на това, че като католици българите биха били облагоделствани от: 1) близостта на католическата супердържава в съседство на Османската империя (Русия няма общи европейски граници с Османската империя до края на 18 век, началото на 19 век), която едва ли би оставила католически народ под властта на Османците.. 2) Независимост на българите от гръцките владици от една страна, и от друга - непосредственото влияние на католическата цивилизация и култура, което шеще да е предпоставка за създаване и възпитаване на българска интелигенция още в 16-17 век, както това се случи при католиците българи, при словени, при хървати..

Вълнува ни дотолкова, че в близкото бъдеще, когато Фиромците ще трябва да преодоляват изпитания и трудности на национално/държавно и етническо поприще*, те може да изперкат още повече и да започат да лобират неистово че азбуката е македонска (и да спечелят поддръжници и съответно успех в това си начинание).. *Изпитанията им ще са свързани с това че те тепърва трябва да решават какви са (те самите още не знаят) , ще трябва да се оправят с гърците (за името "Македония" и "Македонци"), ще трябва да се оправят с българските искания да престанат с шовинистичните си изцепки..

Тук грешиш мисля, имаме напълно легални и разпространени в употреба наименования от лингвистите и изследователите като "орхонски руни", "согдийска писменост", "уйгурска писменост", "германски руни"..Всъщност смятам, че термина/названието "славянска писменост" е по-скоро прецедент..

Може и да греша, но в статията от Уикипедия за стаочерковнославянския/старобългарския език са цитирани съвременни извори и автори (главно западни) които наричат езика "старомакедонски"? http://en.wikipedia.org/wiki/Old_Church_Slavonic Досещам се за едно македонско комплекарско-патриотарско предаване/филмче (от Македонската национална телевизия, или там както се казва), откъс от което беше показано в "Памет Българска" , в което скопско филмче беше показан, във вид на анимация, пътя на азбуката (пътя на разпространение на азбуката) и той се простираше..от Охрид до.. Владивосток.. По-скоро е интересно в тази връзка да се помисли "какъв вятър ще ги завее", и "как ще им избие съчмата" на братовчедите от Скопие, в следващите години..

Ха-ха..Дано и братовчедите от Вардарско мислят така..След като обявиха старобългарския език за "старомакедонски", какво ще им пречи утре да лобирати да твърдят че азбуката е македонска? ..Иначе братовчедите от Монголия, Чувашия, Балкария, Осетия, Тунгусо-манджурлъка и Татарлъка ще се зарадват повече, ако азбуката се нарича "българска".Сърбите нека се дразнят (ако искат да бойкотират Евросъюза!! ; Руснаците мисля не биха имали нищо в против (освен мрънканията на някой националисти); за украинците (които пишат че украинският език е украинизирана версия на старобългарския , ха-ха, също така мисля..

В момента съществува група лобисти-родолюбци (обществени дейци, не политици) , които желаят/целят чрез активно лобиране в ЕП, в Европейските държави (от ЕС) да бъде променено наименованието на азбуката ни от "кирилица", на "българска азбука", и да бъде прието това наименование.. (както има "латинска", "арменска","коптска" и т.н. азбуки логично и коректно е да битува наименованието "българска азбука")

Какво общо има полу-английското произнасяне "Булгериан", което се опитваш да имитираш? ..Словените, хърватите и чехите, пишещи на латиница, наричат ли себе си и държавите си словенорум, чехорум, хърваторум ?!? Ами германците и маджарите?

Останах с впечатление от някои последни съобщения на "Перкунас", че може да се дискутира още върху етимологията на името "българи".. тук имаше една по-стара дискусия.. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6998 /Ей, сега Перкунас ще ни разперка :)/ Честно казано, не изключвам и възможността името да е с римски произход (от "Вулгар", т.е "народ"), но не заради бълнуванията на "бозман" и компания /българите били "гардите на планините", римско подразделение, особен вид войска в състава римската , и споменавана в Сената - според господина това е така Касиодор Сенатор бил писал за българите, ужас/ , а заради мнението на Хр.Тамарин, един от малкото участници-линвгвисти, в обективността на когото, нямам съмнения, и които не е привърженик на т.н."римска военна теза"

.. Пише ясно че значението на думата "билег" във волжскобългарският е на "паметник", "поминател знак", което очевидно е пряко производно /еволюиралото по значение на местна почва, (може собствено, може и заето!) ТМ "място, където почива някои". Думата няма връзка със "знание" смятам, намирам връзката с "гроб" ("място на починалия"), "гробна плоча/знак", "знак за място където лежи починалия" -- Втората част от съобщението ти не я разбрах.. Според теб, защо няма връзка между ТМ глагол и българския?

Палеоевропеiното население на Афанасиевската култура (в Алтай и Сибир - вижте "палеоевропеиди по Дебец") хипотетично може да не е и било ИЕ по език (или част от него), но да е алтайскоезично? Как ще обясниш тогава десетките китаизми в общия (древно)тюркски език (или обратно), или фактът че по време на тюрските нашествия и миграции в Централна Азия, средна Азия, и Източна Европа и имаме смяна на антропологичния тип?! Не разбирам манията на някои хора древните тюрки да се представят за европеиди/палеовропеди, и съответно тяхната прародина да се локализира в източна Европа.. Най-разпространеното виждане е че древните тюрки имат своите корени в южните хунну (конфедерация от племена, които разбиват и покоряват остатъците на т.н юеджи) , и за тези хора мисля е ясно че идват от Североизточен Китай и Манджурия ..Културата на плочестите могили, която е пратюрска, всъщност се смята за вторично (късно) място на обитатване на древните тюрки, тя е синкретична култура..

"Гесер" няма общо с професора..Той е български татарин, преподавател в Китай..Изявявал е симпатии към професора (към работата му) в този форум, и в други..

Bolestno systoyanie?