nik1

Ами анждък, де.. Опс.. Фактите му са майката в историята.. Българска музика и стил (като такъв за народа, но различен от чалга) през 40 години на 20 век все още НЯМА, приятелю.. ИМА ПОЖЕЛАНИЯ ЗА ТАКЪВ, ОТ ГОЛЕМИТЕ ТВОРЦИ, И ВИЖДАНИЯ - В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ (И разбира се - никои не потъпкавал това което го е имало - Пипков, и т.н.) Л. Пипков – Народната ни песен, съпътствала племето ни от преди покръстването до днес, носи белези на колективната българска музика. Нашият музикален стил е в самата действителност, в начина на мислене и чувстване на нашия народ, безпогрешно отразени в народната песен. Трябва да се преодолее този етап, когато една вмъкната народна песен е най-българското в една композиция. Пътят на търсене се определя от самата песен: не ориенталски, а славянски дух на мотива; диатонична постройка; ритмични акценти; надхвърляне границите на интимното; обгръщане на народа в неговата цялост. Идеология – българската поезия. Ал. Обретенов – Стилът е голяма вълна в изкуството, която следва вълната в живота. Стилът е художествена философия на дадена епоха. Затова “стил” като замръзнало понятие не съществува. На въпроса “Има ли български стил” отговаряме: не! Но има средновековен български стил, стил на българското възраждане. Кога ще се появи съвремения български музикален стил? – Когато композиторите опознаят живота на своята съвременност, когато разберат времето, осъзнаят епохата и когато опознаят народа такъв, какъвто е днес – жив и живеещ, а не такъв, какъвто го рисуват народните песни от преди 300 години. П. Стайнов – Съставките на българския музикален стил трябва да бъдат извлечени от българските песни – диатоничен строеж, разнообразна ритмическа и метрическа структура. Българския стил ще се роди от усилията на редица поколения български композитори. Ст. Джуджев – Стилът на българската музика е сбора на всички творчески усилия плюс духа на нацията – онзи дух, който се изразява не само в народните песни, танци и игри, но и в целия духовен и материален живот на народа. Българския стил не може да бъде създаден извън певческите, танцови и битови традиции на българският народ. М. Големинов – Стилът е последица от борбата на материята и духа, от стълкновението на унаследеното с придобитото. Стилът носи особеностите на епохата, без това да нарушава неговата цялост. Неизбежно е взаимодействието между различните стилове, но винаги се запазва типичното в тях. Нашият художествено-музикален стил ще възникне по силата на една творческа необходимост. Той ще се изгради от елементите на народното ни звукотворчество, но вече одухотворени. В него ще бъде отразена духовната същност на българина в цялото си многообразие. В. Стоянов – народната песен е съкровищница на духовните ценности от столетия. Композитора може да я използва по два начина: 1. да я възсъздаде в художествени форми, след като основно я проучи и почувства 2. да я приспособи към големите художествени форми, без оглед на това дали би могла по начало да ги носи, и към цялата съвременна хармонична и контрапунктична сложност без всякакви скрупули за вътрешното единство. Стилът е резултат от наслоени творчески традиции и широко оформени музикално-културни тежнения. В. Стоин – музикалното възпитание на младежта тясно влияе на възприемането на народната песен като основа, като начало. Проблем – хармонизацията на народните песни, връзката между мелос и хармония да е пълна. Неприспособимост на днешната хармония към народната песен.

Helimski: http://helimski.com/1.18.doc http://helimski.com/2.170.PDF http://helimski.com/2.175.rtf

"Бивам","бывает, "быт" (руски)?? Каква е етимологията и значението тук на глагола? А на думата"бивак"? А на "бил"(съм)? Или на "бъда", "бъдеще"? В ТМ езици коренът/глаголът "би" означава "съществувам" ("быт"), "живея", "намирам се","поселявам" също "живот, "преживяване и други", и думата не е русизъм.. "Билег" в ТМ е знак за място, където почива някой (произхожда от същия глагол, корен..) Тогава старобългарското бѣлѣгъ , може ли да е с ТМ произход? Вижте страници 20 (79 и 80) http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/b.pdf

Jупан също е ТМ дума (според Хелимски) ---- Аз се замислям и дали "канасубиги" не е ТМ израз със значение "царят/кан, син на небето/луната"? Имаше някакъв "канизауци, princeps Avarum" при аварите.. "кан"-ът е "императорът" (споменах по-горе че смятам че етимологията и "историята" води до далекоизточния батюшка, а не до бактрийските владетели); "Zhуj"-"суj" е китаизъм в ТМ езици, със значение "син" - от стр. 33 (271) http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/dzh.pdf Последното като "луна/небе" e на стр. 18 (78) от http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/b.pdf

Допускам че и т.н. "звукоподаржателен" глагол "хапя", със значение "разкъсвам", "поглъщам (жадно)", познат при част от славяните и германците (hарреn) само, е с ТМ произход.. http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf (стр 21-ва на PDF, иначе 376-та). --------- Определено допускам че прабългарското "кан" е тунгусоманджуризъм - вероятно думата е навлезнала при прабългарите от ТМ-езичните (европейски) авари; Иначе думата при аварите е монголизъм, или пък е навлезнала директно от китайците (от китайците вероятно е заимствана и от прамонголите, и означава "император", "цар"...) http://altaica.ru/LIBRARY/TMS/I/k.pdf (стр 358-та).

Интелигенцията ни през Възраждането се възмущава и демонизира чалгата, (както сега в този форум), обаче в края на краищата Петко Славейков превежда над 200 гръцки и турски песни ("ако не може без любов, чуждото трябва да се превежда"). http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LKDNLMC63RMJ:liternet.bg/publish10/bjocov/prslaveikov.htm+%D0%9F%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B8.+%D0%93%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%BA%D0%B8+%D0%B8+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%86%D0%B8.+%D0%95%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD+%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&cd=2&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a Песнопойки. Гръцки и турски образци. Певец на еротичен витализъм. - След издадената през 1852 г., за пръв път у нас, "Песнопойка", П. Р. Славейков издава и други. Така, в Цариград издава през 1854 г. "Веселушка за развеселяване на младите", през 1864 г. "Славейче или събрание на различни песни български и турски за разтуха на младите". И по-късно, през 1868 и 1870, дори и през 1874 г., издава "Песнопойка или събрание на разни песни български и турски." Съдържанието на една песнопойка се прелива отчасти в друга, обаче всека една има и нови работи, често печатани по-рано другаде. Освен това, в тях има и песни, които не са на Славейков, а чужди, чиито автори се откриват в други издания. Но много от чуждите, както и много от оригиналните стихотворения, са подложени на малка или по-голяма преработка. Най-после, в тия сбирки има много песни, преведени от гръцки или турски (дори и турски, печатани с кирилица) и нагодени според позната на времето си мелодия, която се посочва винаги. Много от тия песни, леки, дори някъде прекалено, се пеят охотно от младежта. Тук значи Славейков продължава това, което в ранния период на своето творчество извършва с нестигналото до нас "Цветособрание". В тая посока му въздействува и гръцкият поет Атанасий Христопуло, чиято сбирка стихове му подарява К. Фотинов още през 1846 г. Само че Славейков, не разбрал по-дълбоките вътрешни извори на Христопуловата еротика, нито главните особености на неговата лирика, тръгва в посоката на леката източна сласт. И наистина, у него срещаме здрава и жизнена еротика, която в "Песнопойка" от 1852 г. е дадена в окраска на наивен и сълзлив, при това понякога и досаден, романтизъм, а в другите - в тона на откровен материализъм и лек анакреонизъм. За забелязване е, че в песните, които са нагодени според чужди мелодии или са преведени от гръцки и турски език, най-силно изпъква грубата еротика. В първата "Песнопойка" има около шестнадесет песни, които по дух стоят близко до стихотворенията в "Смесна китка". Само че тук е понижен гордия тон на страданието, чувството е лишено от дълбочина и искреност, изживяванията са много по-прости, формите за израз се свеждат към няколко безжизнени схеми. Личното се губи, общите места говорят за бедна инвенция, еднообразието на повтарящи се клишета сочи принизен вкус. Множество песни с мотиви на внезапна, но мъчителна любов, на раздяла, копнеж и ревност, на измама и мъка до гроб могат само да ни уверят, че Славейков всъщност надживява първоначалната еротична скръб, че твори, за да изрази не толкова свои, колкото чужди или общи душевни състояния. Обикновено певецът, запален от външната хубост на девойката, се разделя с нея, все за нея мисли, все за нея пита, в спомен за щастливо изживени дни, и чезне в копнеж за нейната физическа близост. Стихотворения като "Гиздаво момиче, бяло Иваниче", "Кат видях твойта красота", "От как нежно ме погледна", "Ясни месец пак изгрея", "На нощта си ясен месец" - са все от тоя характер. Понякога подлавя познатия у него мотив да противопоставя своята скръб с радостта на природата, както в "Помня, помня, мило либе": "На, весела е пролетта / приятно е времето; / но тъмен е за мен света / и тъжно ми сърцето"7. Друг път го трови ревност, не намира смисъл в живота, ако не е й мил в раздяла. Дори и когато знае, че тя е невярна, той пак ще я обича, ще бъде неин до гроб, макар и да бъде погубен от любов. Но нито "С каква мъчителна тъга" и "Отиде ми душицата", нито с "Видях и познавам, първо либе" и "Познах, че си невярна", както и с "Писмо", писано навярно по чужд образец, руски, той не предава сладостта на любовната горест и поезията на спомена както в "Смесна китка". Българският любовник от началото на 50-те години, колкото и да не е разнообразен и колкото и да земен в своите желания, все пак е по-примамлив от неговата любима. Тя, която пленява с черните си очи, с румените си страни, с буйната си гръд, не е ангел. Ако не е практична - взема другиго зарад имот, като във "Видях и познавам" - или ако не е отмъстителна - изменя, защото се научава, че той е неверен, като в "Ответ". Тя не знае като него страданията на любовта. Той се съмнява в нея дори и тогава, както в "Ответ, на ветре буйни й", когато тя може да бъде вярна и предана. Ето образът на българската Татяна, както се рисува, на поета: На прозореца поглежда от зори до тъмнини, все за тебе е в надежда там в далечните страни. Доколко П. Р. Славейков, не вече младеж на 22-25 г., а зрял мъж, който завива от 27 към 37-мата си година, не се освобождава от набелязаното съдържание на своя вътрешен живот, без да проявява тук някакво развитие дори, може да се съди не само от "Веселушка" и "Славейче", но и от издадената през 1870 г. "Песнопойка". Важното е, че това съдържание добива нов израз поетичен, художествен вече, в няколко стихотворения, които трогват и завладяват, както с непосредността на своята искреност, така и с чистотата на своя задълбочен лиричен тон. Това са, покрай превода на Гьотевата песен "An die Entfernte" - "Отиваш си ти от мене", стихотворенията "Ето мръкна се и днес", "Плачи, въздишай и тъжи", "Буйни ветрове", "До край ли ме остави", "Ружа в месяц май", "По моря се скитам ази", "Не растат саминки", "Тогаз поне", дори "На Нова година" от 1876 г., стихотворения, които по своите мотиви се коренят дълбок в първите песни от любовен характер на "Смесна китка". Годините минават, сменят се една след друга, но Славейков все запазва в сърцето си чара на своя ранен романтизъм, все успява да копнее и да чезне за другарка, да се унася в спомени по нея, да чувствува нейната близост в своята самотност, особено силна тогава, когато е склонен да вярва, че в света всичко е любов, всяка твар се стреми към друга. Ако има нови трепети тук, те са вече в проявеното жизнено чувство, в усета, че в любовта, в жената човек може да намери мост към живота, може да осмисли земното си битие. Плачът по жената тук е всъщност плач за живота. Не растат саминки в поле цветовете, нито птички пеят сами в пролетта; без сърце другарско тежки са денете, тежък без надежди живот на света.* [1, 119] Че наистина Славейков тук проявява жажда за живот, това се вижда от ония негови стихотворения, чийто първи искри трябва да се търсят в ранната и сластна еротика на песнопойките, особено в "Здравица" и "Лозанови" (песни) на "Веселушка" - "Борба за целувка", "Напомняне" и "Пиянска молитва". Макар в последните три стихотворения да говори Атанасий Христопуло, все пак, като се знаят други работи на Славейков от същия характер, те не бива да се отминат, защото могат да хвърлят светлина върху неговия творчески дар. Възхваляйки виното, веселието и любовта, оправдавайки косвено анакреонтичния поглед към света, поетът изпада в хумористичен тон, домогва се към игривата и добродушна насмешка сякаш нарочно, за да обезсили всяка строга етична преценка, за да изкаже една истина за живота. Тук е човекът на най-обикновени житейски желания, на максимата за него - "яж и пий, туй ще ти остане от живота", на един епикуреизъм, чийто корени не могат да се търсят в преживян някакъв философски песимизъм. Мисли ли Славейков като гръцкия поет, че и да пада слана върху главата му, буйният жар на ероса няма да угасне в сърцето му; избягва ли да мисли за смърт и моли ли Бакхуса да го низподоби с гроздовия си сок; иска ли в "Здравица" да пее чашата на руйното вино, той все пак успява да се избави от оная размисъл, от която се ражда елегизма на Каравелов в "Хубава си, моя горо". В тоя дух той лесно може да даде реалистична картина на момент от отношенията на любим и любима: "Борба за целувка". За друг момент загатва Димчо Дебелянов в "Жертвоприношение". Сравнят ли се двете стихотворения, по-добре може да се схване вътрешната правда на "Борба за целувка". Д. Дебелянов превръща действителността в сън, възвежда любовта в някакво тайнство. Обратно, Славейков дава бляна в жива реалност, свежда тайнството в обикновена история. Така той се освобождава в своята еротика от мъката на мечтата, връща се в реалния мир, за да го разбули в някой негов миг и за да избяга пак от него. Но и когато изобразява тоя миг, той го подлага на известна преценка, която трябва да търсим в живия и свеж хумор. Славейков може да се надсмее леко над някои свои чувства, но към своята мечта обикновено запазва отношение на благоговейност. "Борба за целувка" е неговият смях над действителността. Обстоятелството, че след това стихотворение, печатано в "Славейче", поетът се връща често и често към сладостния копнеж и тихия спомен, говори не само за чуждо въздействие върху него, чийто размери и дълбочина не са от особено значение, но и за раздвоението му между действителност и мечта, което намира такава жива изява и в поезията му. Тия стихотворения ни показват ясно, че в своите песнопойки Славейков изразява, колкото и неопределено, своята еротично буйна природа, за която би могла да ни говори не една интимна страница от неговия живот. Здрав и силен, в най-хубавите години на своята младост, в пазвите на Балкана, той подхваща заглъхналата песен на Найден Геров, вдъхновявайки се от сладостната лира на някои руски романтици, и запява волно, макар неведнъж леко и повърхностно, песента на тържествуващата любов, както никой до тогава. И на тая песен се отеква времето, съвсем неочаквано за него. Промяната в стопанствените форми на живота у нас, съпроводена с появата на нов граждански, светски мироглед, мироглед на съсловие с непокътната още мощ, съдействува да се засили и отпора срещу елинизма, който е и икономическо бреме върху плещите на нашия народ. Ето защо Славейков отговаря със стихотворенията в своите песнопойки преди всичко на един социален иск - да изрази настроенията на българската вгражданена младеж, а в същото време да й даде песен на роден език, като измести от сърцето й силно разпространените тогава гръцки и турски песни. Така може да се обясни и големият успех на неговите песнопойки, и широката известност, която придобива с тях. Обвиненията на Т. С. Бурмов, през 1863 г. в "Съветник", че Славейков със своите "сладострастни и безнравствени песни" е "спомогнал да се развратят не малко невинни български душици", не са оправдани: едно, защото безнравствеността тук се крие само в някои изрази и загатвания, които се изкупват от словата на романтичния копнеж, и второ, защото българската младеж е била вече достатъчно "развратена" от влиянието на гръцкия граждански живот. Напротив, биха могли тогава да обвинят Славейков за друго, че не пее за робската участ на народа, а за свои лични болки и страдания, че привлича погледа на своите съотечественици не върху въпроси от обществен характер, а върху хубостта на жената, и така смело, и за пръв път в нашата поезия. Нека си спомним, че сега Добри Чинтулов, като него учител в затворен град, с песни като "Стани, стани, юнак балкански" и "Къде си вярна, ти любов народна", и Георги С. Раковски с "Предвестник Горскаго пътника" и "Горски пътник" възпламеняват сърцата за по-висш идеал - освобождението на родината. Наистина, и Славейков е писал такива песни8, някои от които като "Връбница" и "Спомняне", печата по-късно, а други във време на въстанието през 1856 г. заравя в земята, за да бъдат скрити от окото на будната власт, но там и остават. Освен това, той открива своята "Песнопойка" от 1852 г. с "Българие, Българие", ода на султана Абдул Меджид, втора за него след одата на Неофит Рилски от 1839 г., през чието властвуване се издава в 1839, 1852 и 1859 г. хатихумаюна, танзимата и хатишерифа. И по-късно, през 1864 г., "Славейче" се открива с химн "На възцаряванието на Н. Величество султан Абдул Азиса", като не се забравя да се издигне глас за българските права. Всичко това обаче може само да ни обясни по-добре делото на Славейков за българската поезия - като следва началата на поетическия индивидуализъм, а от друга страна, да подчертае подвигът му за българската родина, като поема оня път на дейност, който го отделя от пътя на нашите злочести емигранти.

Маргинални казваш? Защо пренебрегваме певческите и свирачески умения на циганите (априори това им е била една от основните им дейности), и влиянието им върху българската музика? Какво лошо има в кючека, и в неговата ненатрапчива еротика? Нима индусите, и персите са по-долни и по-маргинални от нас? С какво ги превъзхождаме? Виж сега,нямам нищо против българската народна музика, ама кой според теб ще седне да слуша Валя Балканска в кръчмата (друг е въпросът че от рупчанския диалект ще трябва да се превежда!),а теста е от рода на "Ей, Момчилградските айени, гледайте да не потурчите леля ми, че ще ви таковам мамата/ще ви разкажа играта"..Тази музика - определено нито е универсална или подходяща за градското население, нито пък става за увеселение и разтуха.. Гърците по-прости ли са от нас, че си поркат и случат чалга в кръчмите си? Ами братята португалци, защо слушат "за душата", Фадо? (смесица от потругалско, бразилско, греко и арабско)

Думата "чалга" (при нас -"чалга" , при братовчедите от Скопие -"чалгия") е с арабски произход, навлезнала през османо-турското "чалги"-.Вероятно произхожда стилово от тази фолк-музика (етно-поп) музика, чиято предтеча се изпълнява по време на османското владичество от т.н. "чалгии".(с кавали, зурни, и тамбури?). Нашата нова е еклектична смес от сръбско (което се случаше на поразия)и родно такова, със цигански, арабски и персийски (турски) мотиви.. -- Не го взимай лично, ама фактите показват че "чалгата" ("лаиката", "манелето") май нямат връзка със социализма..Имат по-стара история, и корени, които явно са някъде в нашите душевни "нагласи". Тук има нещо подобно за гръцкия фолк: http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D0%B8%D0%BA%D0%B0 Вижте и "съвременна лаика" http://en.wikipedia.org/wiki/La%C3%AFko

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9402

Преди да представя идеята си, ще дам светлина върху някои спорни и неясни моменти: Най-важен според мен е въпросът къде ще локализираме Urheimat-а на пра-ИЕ общност. Доказа се през последните години, чрез изследванията на субстратни топоними и хидроними на Балканите, че коренното население, обитавало Балканите, не е било ИЕ по език. Изключвайки Балканите, най-вероятните места според изследванията на водещите ИЕ-сти остават: 1) източноевропейските и северокавказки степи (вариант "Понто-Каспийска прародина"); 2) лесната и лесостепна част в Централна и Източна Европа; 3) по-широк регион, обхващащ частично или напълно тези два региона. Друг важен според мен въпрос, които мисля трябва да осветлим, смятам е: „какво е било, и с какво се занимавало, населението в Европа преди неолита”. През мезолита, Европа е населена от ловци и събирачи, чийто предци са проникнали първоначално (или прониквали неколкократно) в Източна Европа - от Средна и Централна Азия. Тези хора (част от тях, вероятно неголеми групи) са преживели последното заледяване в Европа, населявайки по-южните зони (полуостровите), и вероятно това е довело до тяхното разделяне и съответно еволюция (и езикова такава). От друга страна -преди началото на неолита в Европа, настъпилите климатични промени в Близкия изток, и/или демографско разширение на хората населяващи Близкия изток и Анатолия, са причина за миграции в Европа на хората, занимаващи се и изхранващи се с фермерство (градинарство) и съпътстващото го животновъдство. Балканите са предмостие за тези миграции, и също така място за заселване. Балканите са и транзитно място (едно от тях, ако приемем, че и крайбрежния Каспийски или Понтийски Кавказ е такова) за проникване на непознатите за Европа аграрни и животновъдни технологии. В действителност тези технологии и тяхното приемане и използване - коренно преобразяват живота на хората в Европа, вкл. и тяхната социална структура. При ловците събирачи, населявали Европа е съществува егалитарно общество, и вероятно патрилинеарността е била по-застъпена от матрилинеарността. При съвременните общества на ловци и събирачи това отношение е 70:30 процента (от общия брой групи в един регион, континент)– обяснява се със създаването на групи от мъже, в някои често срещани ситуации – т.е получава се нещо като специлизация и разделяне на отговорностите по изхранване и оцеляване на племената - между половете - със засилена мъжко присъствие). Какво донася на европейците аграризма и скотовъдството? Сами по себе си фермерите-градинари имат ясно изразено матрилинеарно общество : жените и мъжете извършват една и съща трудова дейност, но жените, като раждащи и увеличаващи броя на членовете в племето (групата), имат условно по високи отговорности, и положение. Само по себе си фермерството съдържа в себе си предпоставки и условия които благоприятстват патрилинеаризинето/патриархизрането на обществото. Кои са тези фактори? Именно пастирсткото животновъдство (вероятно развито от източноеврпейците от степната и лесостепната зона) довежда до преразпределяне на труда и отговорностите: вероятно двукратно такова - един път мъжете се явяват пастири и изхранващи клана, рода, и втори път те влизат в конфликти с фермерите, и с други пастири (за територии) така че стават и воини („военизират се”). Друго следствие от аграризма и усядането е развитието на търговията, която като дейност също води до разделяне на отговорностите по изхранването - мъжете започват търгуват и пътешестват, и вероятно се военизират в тази връзка – такова търговско общество е Варненската култура, търгуваща с черноморските региони, и дори с Близкия изток – смята се със сол. От трета страна - самите фермери са обекти на инвазии и нападения от пастирските и номадски общности (това е доказано за неолитните и раннобронзовите Балканите, и не само в този регион), така че те също се военизират, и съответно патриархизират) Гибелта на социалната структура на фермерите-градинари очевидно е заложена в самото фермерство като явление. Къде стоят източноевропейците – ПИЕ (праиндоеврпопейци)? Очевидно тези хора в началото на бронзовата епоха са станали една агресивна/подвижна патриархална общност от пастири (степите не са култивирани до към втората половина на нашето хилядолетие, те са идеалния източник за развитие на пастирството, и осигуряват ловна плячка - антилопи, коне, и други копитни) Другото важно според мне предимство на тези хора е познаването и опитомяването на коня. Той им осигурява възможности за бързо придвижване, и възможност конят да се ползва като „локомотив”, съответно – дава им възможности да увеличат броя на животните, и тяхната пастирската и битова, и ловна територия (включително и грабителската, и търговската, доколкото са се заминавали и с войни и с търговия). И така, до края на езиците и културите не-ИЕ-ците в Европа остават броени „часове”. Агресивните, и подвижни източноевропейци -ПИЕ се разселват в останалата част на Европа след някоя климатична промяна в Евразия (директно или чрез ефекта на доминото), или в следствие на демографското си разширение; тези хора съответно асимилират останалите европейци, в голямата си част все още недокоснати от социалните промени настъпили в Южна и Източна Европа вследствие на навлизането на фермерите и технологиите им. Създава се една нова „креолска” Европа..

Много вярно. Има корупциони механизми (и за обикновените хора, и за елита), които са заложени в самия социализъм и тоталитаризъм, ама кой да мисли и чете от опонентите? Дефиницията на TI за корупция е "злоупотреба с принадлежаща власт, с цел лично облагодетелстване", но тя може да се разшири, защото корупцията винаги има две страни - едната е на злоупотребяващите с власта си, другата е на тези които им позволяват. http://www.kuwi.euv-frankfurt-o.de/de/studium/summeruniversity/archive_vsu_2008/program/corruption_and_dictatorship/index.html

http://narod.ru/disk/21767541000/MASKI%20YONESI.pdf.html

"Благородник", или просто "чужденец/чужденците", станали създатели на управляващата каста (със вторично значение на благородници,господари като такива)? * ------ Извинявам се за въпроса си: Тъй като не съм лингвист, интересно ми е в тази връзка е какъв е произходът и значението на думите "Арес" (бог на войната в гръцката митология, произходащ от земите на древна Тракия)и "аристо(крация)" - "управление на най-добрите/най-благородните". Тези думи имат ли някаква връзка с aliós/ārjaḥa/аryan? Ако има такава връзка - тя как се обяснява? Ако има някаква връзка, то можем ли да я проследим в посока - от (пра)индоиранския изток (североизток, югоизток) - към Балканите? http://dnghu.org/indoeuropean/indo-european_etymology.htm 86. Compare for PIE root al, beyond, as in olse-, olsos, as O.Lat. ollus, ols, which gives olteriós, ulterior, oltmós, last, oltmā, ultimate, etc. Also, suffixed forms with adj. comp. -tero-, alterós, and alternative anterós, “the other of two”, second, other, cf. Lat. alter, adulterāre, Gmc. antharaz (Goth. anþar, O.S. athar, O.N. annarr, O.E. oþer, Ger. ander), Skr. antaraḥ, Lith. antras, see dwo. Other derivatives are aliós, alnós, else, otherwise, “other of more than two”, as well as alienós, alenós, foreign, alien; compare Gmc. aljaz (Goth. aljis, O.N. allr, elligar, O.E. elles, el-lende, O.H.G. all, eli-lenti), Lat. alius, aliēnus, Osc. allo, Gk. άλλος, Skr. anja, áraṇa-, Av. anja-, airjō, O.Pers. ārija, Toch. alje, ālak/allek, Phryg. alu-, Arm. ail, Gaul. alla, O.Ir. oll,aile, Welsh allan,ail; Lyd. aλaś, probably Hitt. uli-, aluś. Compare also MIE terms alienós, foreign, but loan words Ariánom (from PIE gen.pl. Alienóm), Iran, and Arianós (from PIE Alienós), Iranian, also ‘aryan’, from Skr. ārjaḥ, “noble, honorable, respectable”, the name Sanskrit-speaking invaders of India gave themselves in the ancient texts, originally “belonging to the hospitable” from O.Ind. arjas, PIE álios, lord, hospitable lord, originally "protecting the stranger" from aliós, stranger. Ancient Persians gave themselves the same name (cf. O.Pers. arija-, Pahlavi ʼryʼn, Parthian aryān); in Ardashir's time ērān (from Avestan gen. pl. Aryānām) retained this meaning, denoting the people rather than the state.

Възможни субстратни думи е ИЕ-езици (или собствени ПИЕ думи с много древен произход): http://www.merrittruhlen.com/files/Global.pdf

Следва че си решил да ми опонираш на всяка цена, така че си забравил да сметнеш как се отнасят "12" към "13" ( individualism), и как - "3.5" към "5.6" (CPI). Даже го съобщавам на два пъти по-горе. Навсякъде където правя изводи, използвам множесtвено число за описване на съвкупността (множесвено) от културните измерения.. Ти, след като си чувал, защо подчерваваш едно от тях? Ако ще демагостваш, или ще спориш със себе си, то "аз съм до тук".. Именно. Това ми беше идеята

Нямаме такава база. Това е единствената, но и не съм съгласен с теб, че ни трябва голяма база, за да докажем хипотеза или твърдение. Вероятно липсват (може да липсват) други познанания, а това е различно Второто е в унисон с това което пропонирам..Всъщност пропонирам точно това. (Не ме карай да го повтарям) Разликите в нивата на колективизма между двете страни са пренебрежими, по-скоро има различия в нивата на PDI, неравновластност. От друга страна следвайки логиката ти, то сингапурците трябва да са по-скоро (много) корумпирани ,след като има високи нива на PDI (по-високи са отколкото при тайванците), но Сингапур е една от най-малко корумпираните страни в света. Според мен има фактори, които интерферират с културните особености, така че усилват или намаляват склонноста към корупция на даденото общество.. Специално за Китайците - изключваме ли тоталитаризма в обществото като причина в това завишаване на PDI при китайските китайци?..Аз лично нямам причини да го изключа, и да твърдя убедено че "тоталитаризма няма нищо общо", "той не усилва културните измерения на неравновластието, или корумцията". Според мен тоталитаризмът усилва безотворността , защото никои не е отговорен за нищо при социализма, и съответно засилва стремежа на хората да се крият и зад/във стадото (колектива), и зад властимащите, т.е тоталитаризмът засилва колективизма и неравновластието! Правя дедуктивен извод, а не статистически разбор, т.е в случая статистиката не ми е нужна - фактът че обикновеният човек при социализма не носи достъчно отворности (и няма и права), е този, който ми пзолволява да направя това твърдение/извод! Обясних вече, но ще повторя: Коруцията зависи/корелира най-вече от/със културата на обществото (от културните измерения), но не само от/с нея, очевидно и от други фактори, които създават отклонения в зависещите от културата нагласи към корупция.

Хайде пак. Имам данни за две еднакви /близки по културни измерения китайски общества (и еднакви във всичко друго преди 70 години), едното от които е социалистическо (тоталитарно), другото - демократично. Направи моля нещо конструктивно (вместо да опонираш яростно на всяка моя дума, без да си я осмислил - това е според мен) - дай по възможност свое логично обяснение за разликата в индекса CPI, в Тайван и Китай.. Значи моята логика е ясна: Ако приемем че културните особености, а не общото финансово положение, са в основата на явлението корупция, то следва че социализмът влияе на други неизследвани фактори, които интерферират със културните особености, и усилват нагласите към корупция..

Хайде пак: Аз не твърдя че комустическото минало е засилило сегашните (20 години след края на ссоцилизма) корупционни нагласи. Изводът ми беше че: Социализмът е засилвал корупционните нагласи по време на социализма ..Значи - по време на социализма сме били по-корумпирани от Гърция (и по корумпирани, откокото щяхме да бъдем, ако нямахме тоталитаризъм) , сега 20 години след края на социализма, се изравняваме с Гърция.. (където априори ни е "мястото" според културните ни измерения, и където е мястото на другите балкански страни, след края на социлаизма)

Чрез сравнение на данните за корупционния индекс между еднакви/близки по културните си осбености/измерения китайски общества: социалистически (тоталитарен), с известна икономическа свобода за хората, Китай (2009г: CPI = 3.5), и демократичен (нетоталитарен) Тайван (2009г: CPI = 5.6) Нямаме данни (поне аз нямам такива) за корупцията в Чехословакия по време на социализма, но откакто TI прави класацията (90-те години на миналия век), CPI в постсоциалистическите страни се повишава (в Ромъния например - се е повишил два пъти, за Чехия не съм направил справката) CPI = 10.0, означва пълна липса на корупция

Не разбрах как споменатия факт оборва извода? Изводът, които направих въз основа да данните, беше че при "равни други условия социлизмът засилва корупционните нагласи"..

Примерът с Гърция не е грешен, но не е достатъчен сам по себе си, и не води до правилен анализ. Корупцията и тоталитаризма (като социализъм) имат връзка. Социализмът (такъв какъвто го познаваме, и какъвто съществува) засилва корупционните нагласи при равни други условия. Това се следва от разликата между корупционния индекс в Тайван (2009г: 5.6) и Китай (2009г: 3.6) : две почти еднакви култури - като измерения, една е демократична, другата е социалистическа (с някакъв вид икономическа свобода). Също така - в България, Ромъния и другите пост-социалистическите балкански страни имаме трайно нарастване на CPI*, откакто TI прави класации. Или образно казано, ние "догонваме" Гърция - от много корумпирани ставаме по-малко корумпирани.. Можем да дадем две обяснения - че 1) индексът е бил нисък при социализма, или 2) индексът е станал много нисък (два пъти по-нисък от сегашния) малко след колапса на социализма. Първото обяснение само по себе си може да изглежда спорно, но като имаме в предвид разликите в индекса между Китай (2009г: 3.6) и Тайван (2009г: 5.6) , то тезата ми може да се смята за доказана.. * CPI = 10.0, означва пълна липса на корупция

Сега, разбирам аргументацията ти, но пропускаш един съществен момент. Базираш се априори на допускането, че за да бъде нещо харесвано, то трябва да бъде сходно, в съответствие с местната култура. Това е хлъзгава плоскост, защото е вярно само частично. Може да е вярно ако говорим за поведения, нагласи, начин на възпитаване, традиции, изобщо психологическата и бихейвиористичната област и социалната психология. Но не е вярно ако говорим за вкусове, звуци, изкуство, архитектура, храна, напитки, дрехи и тн. Съвсем нормално е хората да се увличат по музика, която е далеч от тяхната култура, или да харесват храни, които са им екзотични, да не кажа, че това е принцип. Така например световен център на бойните източни изкуства не екитай, а Холандия, а американците са луди по йога и медитация, макар че няма нищо общо с тяхната култура. Не разбираш съвсем, противоречиш ми излишно..Ще синтезирам или перефразирам по-горния си пост: Явно смятам че балканците (или част от тях) харесват чуждият (британски) поп (наред с балканския поп-фолк), също така латиното (спомената не е единствената латино-изпълнителка от Романия), и "техното".. http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%A2%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D0%B8+%D0%B2+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5 Значи: аз не твърдя че хората харесват само тази музика, която идва от културата им (сходна или близка е до културата и манталитета им). Но и не съм убеден в обратното (което ти мисля че намекваш с примерите) - т.е че е нормално и естествено хората да харесват/предпочетат само(главно) чуждата на манталитета им и културата им музика. Така че приемам, че групите/хората могат да развият афинитет към музика, "симпатична" на манталитета и културата им (това го приемам и въз основа на фактите)- което ти, в своя анализ по-горе, го излючваш като възможност..

Ей сега ще се аргументирам: "Техното" мисля е по-универсално като звучене от "градските шансони" (типично френски по произход и развитие)и естрадата (жанр и термин създаден през социализма, включващ/представящ популярна развлекателна музика без някакъв определен произход и развитие); "Поп"-а е популярната развлекателна музика, която макар и с британски и американски произход, има своите корени в различни шанрове, така че смятам еволюцията/преминаването от "поп-фолк" в "поп" може да се извърши по сравнително ествествен и безболезнен начин. И тя очевидно се извършва. Балканските изпълнители и групи от жанра "поп" (румънски главно, български, и дори гръцки такива) запълват голямата част от пространството незаето от "поп-фолк" ..Хитовете на тези изпълнители и групи все по-често са на върха на музикалните класации! (визирам румънците, които не слизат изобщо от върховете на музикалните класации от поне една -две години) "Латиното", смятам е много по-близко до темперамента и културата на балканците от споменатите "естрада" "шансони" (стари градски), какво остава за афромузиката?. Аз приемам че този жанр- "естрада", си е отишъл в небитието, и единствената му популярност в момента се крепи и дължи на главно на "стари лаври"/"старите пушки", и на таланта на определени в миналото негови изпълнители....Всъщност, проблемът според мен не се състои в мързела и разглезеността на естрадните ни изпълнители (това е само върха на айсберга), а в това, че този развлекален жанр, въпреки и уникален и ангажиращ най-добрите за времето си български изпълнители, текстописци и композитори, имаше неестествен произход. Не знам дали си запознат с факта, че когато през 70 години на миналия век пазарът се отвори за западния поп, диско, и рок, (когато започнаха да навлизат в България) хората и професионалните "чалгаджии" (занимаващи се с култура) , в мнозинството си "изхвърлиха" българската естрада от личните си, и по възможност - от професионалните си колекции (в семейството ми имаше музикален "култур-трегер")..От друга страна - по концертните подуими в България се представяше само българска естрада (и рок), така че българите фактически нямаха избор, и тази уж голяма слушаемост всъщност беше нещо ненормално (на концертите се ходеше най-често като на мероприятие)..Ако ти убягва логиката и не ми вярваш за фактите (което го предполагам), ще ти дам един друг пример: Можем ли да твърдим че Ладата и Трабантът са най-добрите коли и най-добрият избор изобщо за българите, русите и германците, само защото са купувани масово в България , Русия и в Източна Германия?

Сръбската музика си е била винаги чалгия май.. Правилната посока смятам е в развитието на "поп-фолка" към "поп", и "балада" (доказа го Азербайджанчето на ЕвроВизия, щото в песента и имаше и ориенталски мотиви), или в развитие на "техно" или "латино" и "испано" (Самба!) - вместо към чуждите за българската и балканска култура и манталитет градски шансони, естрада,рок, или пък към "рапа" (щото вече има и "чалга-рап" от Македония!) или "хип-хопа".Последните са музика и танци с ямайски и зулуски произход и мотиви, и принадлежат към културата на афроамериканците.. Поздравявам ви с тази песен на ромънчето Andreea Banica Mitrea: http://tekstove.info...se.php?id=16616 http://vbox7.com/play:747b25b5

Изглежда има немалко такива с доказан български произход на територията на Ромъния, Албания, Гърция, Унгария, Молдова, Украйна, и РФ (вкл. с Волжско-български произход). Има такива на територията на Азербейждан, както и на теритоията в Средна Азия, където има български колонии, наследници на изселните от Сталин кримски българи. Приятно четене на това интересно четиво: http://ubasi.livejournal.com/37686.html http://ubasi.livejournal.com/38116.html