nik1

Нямах в предвид твоят пост.. Китайските и японските коне в епохата Кофун (трети - четвърти век) са различни са от местните породи дребни кончета..Дали конете опосредствено са дошли в Япония и Източна Азия - от Китай (проникнали не знам си кога в Китай от съседите му) и северокитайските/сянбийските и тунгусоманждурски кланове, или не - директно са дошли от средноазиатците, през Централна Азия, аз не знам със сигурност.. Ето рицарски доспехи, и статуетка на боен кон от кофун-периода в Япония (хм-хм принадлежностите приличат на тези които виждаме по изображенията на конете от Централна Азия, и...Източна Европа, визирам Дунавско-българските графити на коне и конници)...И всъщност немалко от артефактите принадлежащи на Кофун-Периода имат сходства и съвпадения.. с тези от Централна Азия.. http://en.wikipedia.org/wiki/Kofun_period ----- Интересен за мен е въпросът защо легендите за "рицаря" Ямато са почти идентични в детайлите и идеологията си със митовете и легендите на алано-сарматите, и тези за крал Артур?!?...Аз поддържам хипотезата (не е моя) че средноазиатски/централноазиатски воини са завладели Япония в този период и са създали управляваща династия, и дори си позволявам да мисля (също не е мое "отритие") че между тях е имало алано-сарматски/юежди инфилтранти (или по-скоро тези са съставяли водещите кланове), или хора с такъв произход.. http://en.wikipedia.org/wiki/Yamato_period Immigrants in early Japan ... Ето и коли от Кофун периода

Виж сега, няма какво да се определя в случая, това са имена на личности - действителни или митологични, които са траки или живеят в Тракия - според източниците и легендите.. Какво от това че имената им не са с индоевропейски корен? Кое показва категорично според теб, че наличието на индоиранците не е там, където ги локализира Клейн в дадената епоха??? Имаш ли идея за времето за заселването на траките (и/или първите ИЕ) на Балканите? Нашата "наука" тракология се люшка между 3000-2500 година* и между 1500-2000 година. *Това хронизиране по спомените и наблюденията ми, следва от артефактите от Езерово (постояване на крепостни стени и ограждения) и другите свиделства за културната и технологичната революция (приемана за ИЕ-ция?), изразяваща се главно в преминаване от матриархата на градинарите-агрокултуристи (Заб: ловците събирачи също не са все още патриахрални общества, защото при тях се смята, че няма твърдо разделение на труда и диференциаци на социалното положението между половете - жените могат да ловуват и ловуват, и а също са ефективни събирачи както и мъжете) - към патриархата на скотовъдите и воините (или на скотовъдите-воини по скоро, доколкото първите войни и конфликти в човешката история са индицирани между скотовъдите и земеделците вижте Египетска митология, Стария Завет)

Същото се отнасяло казват, и за "обясняването"..

Вменяваш ми намерения, които нямам...Ако не разбираш какво съм написал - ще поясня: не предлагам да денационализаме /деетнизираме/ сърбите, а само Сърбия да се раздели между България и Хърватско..Правиш ли разлика между двете действия и намерения? Акцентът ми тук е че Сръбската държава, и нейното присъствие е вредна за Балканите - през последните 95 години, Сърбия и политиката и, е в основата/първопричината на почти всички войни, кризи и кръвопролития на Балканите.. И в този смисъл - не е задължително да има насилие.Може и да дадем на сърбите определена автономия, политическа такава (в рамките на България) - вижте например какво представлява и как функционира Русия като федерация,.. или просто да ги интегрираме в българското общество и българската нация, като хора принадлежащи към определено българско "национално малцинство"(по смисъла на конвенцията) - т.е както това се прави в "белите страни".

Войната се връща Анри Пози http://www.makedonskatribuna.com/Voinata%20se%20vrushta_files/the_war.htm http://www.promacedonia.org/hp/index.html Други: http://www.promacedonia.org/ai/index.html http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_3.html http://www.promacedonia.org/sb/index.html http://www.promacedonia.org/kc/index.html http://www.promacedonia.org/kc/cyrn26_g.html http://www.promacedonia.org/karnegi/index.html

Аз лично сърбите не ги искам изобщо никъде, и дори смятам че най-добрият и работещ вариант за Балканите беше, и си остава, Сърбия да се раздели между България и Хърватско..Македонците също не искам да ги виждам в ЕС, защото в тях откривам най-лошите черти на българския селянин, убеден съм - възпитани (отгледани) и насадени в тях - от сърбите и тяхното почти 90 годишно "превъзпитание" на тези хора. Нямам нищо против косоварите и босненците, още повече защото тук (на Балканите) действа принципа "враговете на моите врагове, са мои приятели". Самите косовари по мои наблюдения и според разкази на албанци имат положително отношение към българите и България...Много им харесва например историята за "войната на "капетаните"(както казват шиптарите на славянски)срещу генералите", демек историята за това как един млад народ е пребил сърбите злодеи.

ПРАМОНГОЛИ (сянби, табгачи, ухуани, кидани, или каквито там) "Л.А.Бобров, Ю.С.Худяков Военное дело сяньбийских государств северного Китая IV-VI вв. н.э. опубликованной в сборнике научных трудов "Военное дело номадов Центральной Азии в сяньбийскую эпоху" (издательство Новосибирского государственного университета, Новосибирск, 2005 Оставаясь хозяевами наделов, сяньбийцы, вместе с тем, перестали заниматься выращиванием урожая, предоставив это право рабам и китайским крестьянам. Фактически косоплеты превратились в господствующую этническую группу, в то время как основная масса китайского населения составляла эксплуатируемый класс. Число рабов у простого воина достигало 60 человек, у вельмож исчислялось сотнями. Освобожденный от земельных работ, воин получал возможность посвятить свободное время военной службе. При этом труд рабов и крестьян обеспечивал сяньбийского всадника и средствами для приобретения необходимого вооружения и содержания боевого коня. Письменные источники IV-VI вв. фиксируют отдельные отряды и целые корпуса императорской гвардии, укомплектованной самыми смелыми и сильными воинами государства. Так гвардия сяньбийской династии Муюнов насчитывала 20 тыс. чел. В империи Тоба Вэй также существовали подразделения дворцовой гвардии, которые долгое время были элитой тобасских вооруженных сил. Однако со временем вместо профессиональных воинов гвардия стала укомплектовываться сыновьями знатных вельмож и чиновников, стремящихся сделать быструю карьеру при дворе. Среди командного состава стали появляться офицеры китайского происхождения. С этого времени гвардейские командиры начинают участвовать в дворцовых интригах, а солдаты гвардейских отрядов постоянно находятся в столице и используются в дворцовых переворотах. Не удивительно, что к 20-м гг. VI в. боеспособность гвардейских частей сильно ослабла. В 530 г. не участвовавшая в настоящих полевых сражениях императорская гвардия сошлась в открытом бою с наемными отрядами сяньбийских землевладельцев, составленными из профессиональных военных и потерпела полное поражение. Показательно, что правители табгачей делали ставку не на численный, а на качественный состав своих войск, следуя известному принципу "воевать не числом, а умением". Ударная конница северных сяньбийцев в русском переводе названа "отборной". Гегемония табгачей в степи началась с того, что их вождь Юйлюй "имея отборную конницу в 318 г., сделался сильным воином в северной стране". Исследовавший средневековые тексты Н. Я. Бичурин отмечал высокий уровень подготовки и дисциплины сяньбийской кавалерии в тобасский период: "Полководцы Южного Китая долго оспаривали у него (у Тоба Гуя - Л. Б.) владычество над севером: но мужество образованной (т. е., обученной - Л. Б.) кочевой конницы везде торжествовало над ними". В 470 г. вэйский император Тоба Хун (Сянь-вынь-ди) наставлял своих воинов и полководцев: "В войне потребно искусство, а не многочисленность. Вы для меня только мужественно сражайтесь, а распоряжения военных действий предоставьте мне". Этот принцип ярко иллюстрируют полевые сражения IV-V вв., проходившие с участием тобасских армий. Так в 391 г. ордосские хунны Лю-Вэченя и его сына Чжимиди (90 тыс. чел.) выступили против южного поколения дома Вэй. Тоба Гуй имея всего "пять или шесть тысяч" отборных конных воинов (в том числе и конных панцирников) в степном сражении разбил противника. Легкая тобасского конница долго преследовала ордосцев. В результате Чжимиди был пойман, а Лю-Вэчень убит своими подчиненными. После этой победы "изобилие разлилось во всем государстве" табгачей. В 395 г. Тоба-Гуй выступил против сяньбийских Муюнов, имея "20000 отборной конницы" (армия Муюнов насчитывала более 70 тыс. чел.). Табгачи применили военную хитрость. Совершив стремительный рейд через степь и перейдя по льду Хуанхэ, они ночью вышли к лагерю Муюнов. Скрытно взойдя на гору (для предосторожности воины держали во рту кляпы, а морды лошадей были стянуты ремнями) табгачи обрушились на спящий лагерь с тыла и перебили до 10 тыс. воинов. В это же время основные силы тобасцев, вероятно, включавшие в себя и отряды тяжелой конницы, атаковали лагерь Муюнов с фронта ("ударили с лица"). В ходе рукопашной схватки тысячи воинов врага были убиты, а 50 тыс. человек попали в плен. Высокие боевые качества войск косоплетов были результатом не только их "природной свирепости" и "особой кровожадности", но и продуманной политики табгачских ханов, регулярно совершенствовавших военные навыки своих поданных. Перед началом боевых действий отряды табгачей стягивались в полевые лагеря, где они проходили совместное обучение. В ходе походов конница делилась на корпуса и колонны, которые могли выполнять самостоятельные боевые задачи. Характерными чертами тобасских армий IV-VI вв. были мобильность и устойчивость в ближнем бою. Первая достигалось наличием хорошего конского парка, состоящего из степных лошадей (в походе каждый воин имел заводного коня), а второе - наличием надежного защитного вооружения, необходимого в ближнем бою. Последний факт объясняет устойчивое нежелание легковооруженных жужаней вступать с косоплетами в ближний рукопашный бой." Интересно защо жужаните са смятани за леко въоръжени,а тюркутите - не (от същия Худаков)? ..Как да вярваме после на тюркоезични автори, на тюрколози и "тюрколози"?

Оф, стига с тези петроглифи, моля ви се!..Безобразие е всички артефакти от Централна и Средна Азия да се приписват на тюркютите и техните потомци..Безобразие е да се обявяват за древни тюрки (или "тюркоболгари") това население, което няма нищо общо с хуните и/или с "културата на плочестите могили" (Urhejmat на говорещите пратюрски език!). Ще спомена отново - хуните НЯ-МАТ, подчертавам НЯМАТ, бронирани подразделения! -- Нека да видим кои са източниците за бронираната конница на тюрките? И моля, не ме препращайте към описанието на Европейските авари в "Тактиката" на Маврикий/ПсевдоМаврикий.. Имам чувството, че изобщо няма такива (защото светът и нетът щеще да гръмне досега), но ще се радвам наистина ако някой ме опровергае и покаже такива (ще се радвам че има пишещи хора, които не са тряскали измишлютини, на които са си вярвали, губейки пари и време!)..

"Avara" в новоперсийския има значение и на "изгнанници, "подтиснати", "изгонени". В тази насока е изградена хипотезата: Прамонголите, като бивши управляващи в жужанския каганат, са изгонени от тюрките след "преврата" им там, и затова са наричани "Авари" , "истински авари"..В продължение на хипотезата: Монголите са изгонени, защото са вдигнали бунт, като недоволни от новото си положение (на подчинени), демек тук може да се направи връзката "авари"- "бунтовници", "вагабонти"; или алтернативно - монголите са изгонени/избягали непосредствено след тюркския "преврат".. По долу поставям повторно изследването за името "авари", защото може да изникнат въпроси от/при някои съфорумци, които не са чели дискусията по-горе, и съответно самата статия. http://www.azargoshnasp.net/languages/ossetian/wanderersffromcaucasus.pdf

Бих искал да видя и прочета публикацията, цитирана под номер 31.. Защо ли ми струва, че ще е подобна на онази публикация от по-горе? Писмените източници ще са най-вероятно за аварите и прабългарите, а петроглифите и изображенията, откъдето и както е удобно? Това ще са пълни щуротиики според мен.. Дори и воините Волжски Българи, които пасат стада от коне, вместо от овце,(*щото си вадят хляба и с набези, демек с конете) нямат "латная кавалерия", какво остава за овчарите-тюрки? ..Не мога да намеря в момента това, което аз съм чел за тюрките по този въпрос - от по новите изследвания, за съжаление...

Наистина - името "вари/uar/" (ако визираме познати "уари") може и да ознавача хора/човеци. Аз по-скоро се придържам към "истинско-аварската" версия - т.е. към версията за "истинските авари" - жужаните прамонголи. В тази статия има тълкования и обяснения за името "авари".. http://www.azargoshnasp.net/languages/ossetian/wanderersffromcaucasus.pdf

"Парти" и "апарни" не е и също..Апарните се мятат за създателите на партското царство (династия), а древните апарни са номади, живеещи в североизтоните простори на Персия. Те са част от дахо-масагетските плема, т.е. те са саки. По въпроса ти: Кангюй, късната държава Кангюй, разположена върху старите земи на дахо-масагетския масив от племена (на саките демек) се смята почти единодушно като сарматска (населена със сармати), смята се че тя е населена с хора, с тези които в европа се наричат сармати...Саките са изчезнали дотолкова, че са се асимилирали и са участвали в етногенеза на тези които наричаме сармати. Иначе - няма напълно изчезнали народи, освен тези които са били подложени на гецид.. Източници: Габуев, Яценко и други - вижте авторите и публикациите им, посочени в осетинските сайтове) За миграциите на аланите и хуните - прочетете например Ам.Марцелиан.. За по-късните мигранти "Уарите" трябва да търся източниците, но нямам време. В статията в Укипедия е написано че са сродни с ефталитите (или са идентични на ефталитите) и освен това че са пребладаващи на територията, която познаваме като северен Хорезм..Ефталитите кои са и откъде идват?: Вижте Казуо Еноки и монографията му за тях.

Всъщност на рисунка 34 петроглифите са от "Хар-Хад", Монголия (не са източноевропейски); Tези от рисунка 38 - от "таблата от Орлат" (5 век - Кангюй, с изобржения на европеиди с драконови знамена - т.е сармати или алани в битка).. Щуротийки значи. Наричаме и припзнаваме всички петроглифи и артефакти като тюркски, и доказваме че ранните тюрките са имали бронирани подразделения?

Това което е показано като артефакти са доспехи на отделни хора, т.е доспехи са носили само началниците, което никой не го оспорва, това се пише...Бронирани подразделения може да съществували при средните и късните тюрки (има изображение кимакски воин в доспехи), при ранните липсват такива..Ацентът в дискусията мисля беше за ранните тюрки.. Ахметжан Калиолла Саматулы..Не знам защо взимаш всичко написано за чиста монета? ..Иконографията тук според мен се попълва с: 1) образи от една кангюйска табличка, тази от "кул тепе" мисля (за петроглифите от рис. 38 съм сигурен че са от там, за тези от 37 почти съм убеден!) , щото "кангюйците" са казахи и тюрки ли? 2) с прословития аварски образ от Прочутото съкровище на рисунка 43 (щото аварите са казахи и тюрки ли?); 3) с образи от Източна Европа, рисунка 34, (о ужас - поразително приличат на прабългарски такива графитни ), 4) за част от другите образи имам големи съмнения... Виж сега, в Алтай тюрките се заселват след втората половина на 6 век, според някои - в 7 век (в Средна Азия са от втората половина на 6 век),а авторът Ахметжан Калиолла Саматулы споменава 5 век. Населението в Алтай преди тюркския период, в Руската историография и археология се нарича "гуно-сарматское"! Определено хуните нямат никакви брони, дори съм чел, че и началниците им не са носили такива.

Не ме вълнува особено демографската история на тюрките..Иначе - разбирам че неизвестните не са малко (те не са малко и при славяните например, защото и при славяните имаме подобно увеличение на числеността и разширяване на ареала на обитание). Какво те интересува от тази история, кой период? Тезата че името "авари" произлиза от името "апарни" е на един турски автор и може да се прочете в сборника от "transoxiana" , а аз имам резерви по това виждане..Какви апарни има в 6 век? Няма никакви такива, разбира се..(името "Апар" може да го има, ама какво от това, името може да има всякъв произход и етимиология,и следователно може да се спекулира всякак).. От времето на "апараните" (дахо-масагетски племена, условни пра-партийци), до времето на "уарите"*("варите" на Симоката) населението на областта, която наричаме северен Хварезм (в областта на бивша "Кангюй"), се сменяло няколко пъти в следсвие на миграци и инвазии ("средни сармати","късни сармати", алани, хуни, уари). "Уарите" (китайско) - протохоремзийците/хоремзийци*,са родствени с Ефталитите, т.е те следва да са късни източноирански номади ..Що се отнася до името на "Аварите", то значи буквално "Бегълци" . Както много пъти съм казвал, с това име се наричат "бегълците" (буквално "авари" в иранските езици значи "бегълци") сянби или ухуани, т.е прамонголите - избягали след преврата на тюрките в жужанския каганат (и това не е мое мнение, а на сериозни изследователи). Европейските авари, ако не ги раглеждаме като псевдоавари (ако приемем че Симоката се е омотал нещо)- следва да сянби/ухуани, със източноирански (и вероятно със тюркски) инфилтрации..Ако Симоката не се е объркал - то европейските авари следва са смес между вари (уари) и хионити- т.е източноиранци - което смятам че не е вярно (т.е Симоката се объркал), като имам в предвид монголските аварски имена, и съответно монголската титулатура при европейски авари. Иначе - смятам че въпросът със аварите се подалага на спекулации от страна на тюркоезичните автори. * http://en.wikipedia.org/wiki/Uar

Митът че тюрките са изпозлвани "бронирана конница" е отдавана отхвърлен, а сега се разспространява от туранисти, или "учени" и писатели от ранга на Българския Професор, Закиев, Мизиев.. "СЯНБИ" са тези които имат бронирана конница, и доминират из степите..Е, нашият Професор беше се опитал да изкара в един рускоезичен форум и Сянби - "праболгари", ама не му мина номера.

По долу нашия съфорумник alvassareiro е описал проблема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7210

Бъркаш ме с някого, изглежда.. /но и не вярвям, че този с когото смятам че ме бъркаш, е написал "манчжурската династия Мин"/. "Идеите за тесторона" не са идеи, ами са доказани факти за расата. За жените: Определено се смята в научните среди, че жените са по-социални (по социално ориентирани), по-непретенциозни, и проявяват повече самоконтрол от мъжете, и някои авторитети приписват това поведение на нивата на андрогенните хормони, по-специално на тестостерона.. Интелигетността, за която споменавам, в случая не е свързана с нивата на тесторона (*според това което съм чел навремето), а е доказана от съответните изследвания, и анализите на резултатите, при стандартни тестове за интелигентност, направени за трите раси в САЩ..Забравих името на написалия публикацията учен, а сега не ми рови..

Сърбия ще признае етноцида на македонските българи, защото е факт, и защото в България има 2 милиона българи с корени от Македония..Ще го признае - защото така правят нормалните хора.(Иначе рискува да си остане в кочината) ..Има хора на които им пука за истината и справедливостта, и аз се надявам да се обединим върху тази кауза.. А и какъв е смисъла тогава да се наричаме "българи", ако не го направим?(както казва Виктор Канзуров)

Ти пак ли започна с македонистичните си изцепки и пропаганда? Визирам по-горния ти цитат. Ти не ни мисли нас българите, гледай си своето.. Горна Македония ше влезе в ЕС колкото и когато Сърбия влезе. Сърбия първо ще признае етноцида на македонските българи през 20 век, а македонските ни "братовчеди" съответно ще трябва да се отучат от шизо-шови-напъните си включващи: 1) доуниощожение на българските артефакти, свидетелства и история за българското народностно присъствие в Македония, 2) отношението им на малтрертиране и подтискане на самоределилите се като българи 3) на демонизиране на българите и България. /Народ и етнос дето е на 65 години и няма история и нищо - освен да краде от съседите си такава, и да си я фантазира, май нищо друго не може/. Иначе лично ми е през "оная работа" (както се казва по нашия край) като какви ще се смятат тези хора, ясно е че няма лесно да признаят ренегатството си - защото това е трудно "дело" за всеки народ и всеки човек..

И ето нещо интересно, не от кой да е от Н. Егоров - Николай Иванович Егоров — доктор филологических наук, ведущий научный сочрудник отдела языкознания Чувашского государственного института гуманитарных наук) http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:MjW7GFVJVakJ:www.human.cap.ru/otdel/yazikoznan/Nashipublik2006.pdf+%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D1%8B%D1%85+%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BB+%D1%82%D1%8E%D1%80%D0%BA%D0%B8&cd=8&hl=bg&ct=clnk&gl=bg&client=firefox-a "Обращаясь непосредственно к чувашско-монгольским лексическим параллелям, число которых, по еще далеко не полным подсчетам, достигает 3000 единиц" Хм-хм-хм аз от кога разправям че чувашите и прабългарите може и да са били прамонголи по произход, ама кой да ме чуе, все скачате като ущипани моми, особено онзи германски бараба?.. Но добре, да кажем, че чувашите са наследници по произхода си на онези пратюрки, то ето какво пише Егоров: "Историко-археологические материалы однозначно указывают, что скотоводческие традиции в древности в степной полосе Евразии распрост- ранялись с запада на восток. Становление кочевничества в централь- ноазиатском регионе происходило под влиянием ираноязычных скифо-сакско- усуньских племен на рубеже II—I тысячелетий до н.э.14 Надо полагать, что к этому времени интересующие нас названия быка, а также ряда других домашних животных были занесены скифо-сакскими племенами восточно- иранского круга в степи Восточной и Центральной Монголии (в ареал распространения так называемой «культуры херсксуров») и, вероятно, многие из них уже успели проникнуть в прототюркский язык, ареал носителей которых мы склонны связывать с территорией культуры плиточных могил15." Е.. не кой да е, а самите чувашки филолози смятат че "културата на плочестите могили" представлява арела на носителите на пратюркския език..

Не разбирам?

Авторът не прави такава аналогия, но по-долу в цитатитраните публикации има такива. Вижте професоре, мнозинството от археолозите (в Русия*, в Европа, в САЩ) смятат афанасиевската култура за прототохарска, осталите нямат съмнения за ИЕ и характер..Нали не очаквате да бъдете приет като археолог? *В Русия са :Даниленко (1974: 137, 234 – 235) и Сафронов (1983: 84); подробно тезата е обоснована от Вл. Семенов (1987; 1993), и от Посредников (1990). За прародината на древните тюрки - като "културата на плочестите могили"- посочих една дисертация, но могат да се намерят десетки публикации в тази насока

Тюрките: Urheimat, етимология на името, култура и антропология (физическа и социална), кратка история (рранносредновековна). Кратко и предварително изложение: 1. Urheimat, и разпространение до към втората половина на 6 век: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4619# Или - смятам че етногенезата на тюрките се извършва при сместването на южните хуни (тези следва да са баш-предците на тюрките, езиковите такива) със сянбийците. Най-вероятна прародина (култура) на пратюрките: така наречената "Култура на плочестите могили" Това е една дисертация по този въпрос, но могат да се намерят десетки такива.. http://www.nauka-shop.com/mod/shop/productID/16063/ 2. Етимология на името. А) Жужаните наричат хунските мигранти turgut, което на техния старомонголски език означава охраняващ, граничар, пазач, страж, тъй като те са заселени в югозападните гранични територии на Жужанската д-ва, за да пазят границата и „да добиват желязна руда, за изготвянето на оръжия за жужанския каган”. Названието тургут, започва да се предава в китайска транскрипция като - тукю, а за хората на Ашина се превръща в етноним, с последвалата редукция на гърленото монголско „г” в по-мекото „кь”, дало общоизвестното ни тюркут, тюрк, тюрки. И днес в повечето тюркски езици се среща личното име Тургут. В 12-13 в. при монголските племена е съществува своеобразна прослойка – тургути, от войни чиято основна задача е да охраняват пасищата от посегателства на съседите, един вид полски стражари. Според Пол Пелио: „Тюркското turghaq означава „нощен страж”, „часови” и е засвидетелствовано в източника „Кутадгу билиг”. Произлиза от tur - стоя, прав на крака” и qutu – род, категория, съсловие, група. Монголското мн.ч. от turghaq е turghaghut (turgha'ut) и ние вече виждаме, че в действителност названието торгути се пише Turghaghut (и Turghut) в „Саган-Сецен” и Turghaut при Абулгази. Още един пример как съвременното название на монголското племе е възникнало от название на служебни задължения. Такава е най-вероятната етимология на това название...”. В случая Пелио има в предвид ойратското (монголско) племе таргути, торгути, които според генеалогичната си легенда произлизали от личната гвардия от телохранители на Чингис-хан. Родът тургут присъства сред поволжките калмики. Самите калмики са потомци на спасените от Русия ойрати в 1667 г., преселени в Поволжието, когато са подложени на изтребление в Китай от манчжурската династия Мин. В случая виждаме аналогичен начин на възникване на етноним, както при южните хуни, наречени от монголоезичните жужани тургути-туркути. Връзката тургут-туркут-тюрк, показва как едно длъжностно название може да прерастне до етноним. Б) Според Н.А.Баскаков, тюркския етноним произлиза от монголското törxöm~türxem (родители и роднина на съпругата, сродници), също в бурятски türxem, мн.ч. türxemüüd (родственици на съпругата), или това е названието на близкородственото племе, от което древните монголи (сянбите) са вземали съпругите си. Понятието съществува и в тюркските езици, в среднотюркски törkün~türgün /дом на тъста и тъщата или родът на съпругата/, törküla~türküla – гостуване при родителите на съпругата. Въз основа на това понятие törk~türk, се е развил етнонима на тюркските племена (türk), сродници с древните сянби. В) Широко разпространено, но не така убедително, е мнението на А.Н.Кононов, популяризирано от Л.Гумильов, че тюрк означава силен човек. Според Н.Бичурин, формата на Алтайските планини, наподобява шлем, затова Ашина приел названието „шлем”, което на монголски звучи като tukjue (сходно с осет.taka – шлем), превърнало се в наименование на неговия Дом, респ.династия, род. Разбира се не може да се приеме за вярно, защото няма как Ашина да знае каква е географската форма на Алтай, още повече че привързването към Алтай е грешка. Все пак Н.Бичурин живее и пише в началото на 19 в. Така че в крайна сметка съществуват различни мнения. 3. Култура и антропология :Ранните тюрки са типични номади - животновъди. Според източниците и описанията, както и от антропологичните изследвания на населението в тюрските периоди в Централна и Цредна азия, и в Източна Европа (усл. по времето на т.н. хазарския период - има се впредвид периода на създаване на хазарския каганат, и малко преди него ) става ясно че принадлежат към монголоидната раса, Този факт обяснява широко им разпространие - доколкото социобилогично тази раса има своите условни предимства за това (например много ниско ниво на тестостерон - което предполага априорно високи нива на самоконтрол, също съответно по-голяма интелигентност спрямо другитте раси) пред другите раси. 4. Държавността или държавнотворческите им способности, както и културата им са силно повлияни най-вече от китайските традиции (чрез посредничеството,или не, на протомонголските/тунгусоманждурските такива) , а също така са повлияни и от тези на завояваните от тях народи или протодържави, държави (на тохароезичните, на ираноезините или на угрите, на палеоазиатите - вижте якутите), и в крайна сметка дооформени от традицийте на уседналите иранци (согдийските, хоремзийските и персийските традиции). Ранните тюрки след разпада на тюрския каганат създават множество държави (прото-държави).. Следва в дискусията..