„Броят на хората, които говорят английски, е изумителен. Почти всички политически лидери са получили образованието си в колежа „Робъртс“, американското мисионерско училище в Константинопол. Колежът „Робъртс“ е имал толкова голямо влияние върху България, че след обединението на страната и установяването на царството през 1885 г. е бил провъзгласен като „люлката на българската свобода“. Именно поради това София е толкова американска и толкова много американски методи се прилагат в българската политика – дори нашият начин за подкупничество!” „Българите всъщност са много обикновени хора, без коварство. Те са достоен и свободен народ със самочувствие.”
И още:
„…отвъд жълтия Дунав се намира друг свят. Докато параходът е още на стотина метра от кея, някой те поздравява с усмивка – едър мургав полицай, който е бил в Америка и когото срещнахме преди два месеца, когато за пръв път минахме оттук. Добродушни, непохватни войници те посрещат с усмивка за „добре дошъл” и се правят, че преглеждат багажа ти. Докато стоим там, един добре облечен непознат казва на френски:
– Вие сте чужденци, нали? Мога ли да ви помогна с нещо?
Той не е гид, а просто пътник като теб, но българин и следователно – приятелски настроен. Чудесно е отново да видиш простоватите, невъзмутими и открити лица на тези планинци и свободни хора, а слухът ти да се изпълни с пращящата жизненост на славянската реч. България е единствената страна на света, където можеш да заговориш някого и да получиш любезен отговор – където, ако някой продавач сгреши с рестото, ще те гони до хотела, за да ти върне два цента. Никое чувство не може да бъде по-вълнуващо от нашето облекчение, че отново сме в страна с истински хора…”
"Нищо не може да бъде по-различно от Букурещ, отколкото София. Въздържан малък град с практични, грозни сгради и чисти улици, павирани с червени тухли. Над главите са прокарани телефонни жици; дрънчат множество трамваи. Като изключим появата от време на време на някоя древна джамия и византийски руини или внезапно изникнал неугледен площад, пълен със селяни с тюрбани, които клечат на петите си, това би могло да бъде оживено нововъзникнало градче на северозападния тихоокеански бряг.
Има един хотел, където буквално отсядат всички – Грандхотел „България”; до него е Грандкафе „България”, където журналистите коват новините, магнатите кроят заговори и комбинации, адвокатите изнудват, а политици прекатурват министерства. Ако искаш интервю с премиера или с някой министър – а в един известѐн на мен случай – и с царя – караш пиколото на Грандхотела да му се обади по телефона. Или пък, ако не искаш да постъпиш така, просто заемаш маса в Грандкафето – оттам минават всички по някое време през деня… София е малка, дружелюбна и достъпна. Непретенциозният царски дворец е точно отсреща, през улицата; Националният театър е на една пресечка; Парламентът или Народното събрание – на две пресечки в другата посока, близо до Министерството на външните работи, Катедралата и Светия синод. Всички важни хора живеят в радиус от пет пресечки…"
"На час път с автомобил от София откриваме типично българско село. Нивите наоколо са притежавани и обработвани колективно от жителите му, с изключение на земите, които принадлежат на манастира, на върха на хълма. Необуздан планински бързей, спускащ се надолу по дефилето, завърта колелата на четиринадесет мелници, където селяните мелят житото си; тъй като има една и съща такса за всички мелници, онази, която е най-нависоко, стои без работа, селяните и монасите заедно решaват да закрият всички мелници и да построят една-единствена голяма, задвижвана от пара, произвеждана с електричество, която да бъде обща собственост на селото. Широки, удобни къщи с покриви от керемиди, построени от дърво, камък или кирпич, са пръснати край калдъръмените улици. Всички изглеждат щастливи и благоденстващи, защото в България всеки селянин може да притежава пет неотчуждаеми акра земя и както в Сърбия – няма богаташи. В дъното на улицата се издига голямо хубаво обществено училище, където има място за всички деца, а учителите са обучени в Германия. С града го свързват телеграф и телефон, влак и път за автомобили. И тези доказателства за организация и прогрес могат да бъдат видени из цяла България. Отчасти всичко това се дължи на цар Фердинанд и групата научни експерти, с които се е заобиколил. Българите са лоялни, честни и лесно могат да бъдат дисциплинирани, за разлика от анархистичните сърби."
-----------------------
Искам да добавя този труд за Роберт Колеж (на български)
https://www.balkanstudies.bg/images/Orlin_Sabev_Robert_College_Avtoreferat.pdf
От всички българи, за които има данни, че са учили в Робърт колеж, 905 души, 329 се дипломират или малко над една трета. Ако се вземат предвид данните за т. нар. „български период“ (1864–1890) според споменатата публикация от 1923 г., от 345 българи 146 души завършват пълния курс на обучение и се дипломират от колежа със степен бакалавър (някои от най-изявените възпитаници на колежа, като Стефан Панаретов, Константин Стоилов, Петър Димитров, Петър Войков, получават и степента магистър). С други думи, почти половината от училите в колежа през този период българи го завършват, което потвърждава високия процент на дипломиралите се българи в сравнение с общите статистики за колежа.
