nik1

Из Стратегикона на Маврикий(псевдомаврикий) Облекло: http://www.xlegio.ru/sources/maurikios/maurikios12.htm Как должно одевать пехоту (242). Пехотинцы должны носить ЗОСТАРИИ или АРМЕЛАУЗИИ (243) короткие до колен. Башмаки – Готские с прибитыми подошвами, крепкие, просто сшитые, с 2 ушками, но не более. Необходимо, чтобы они застегивались на несколько маленьких застежек, чтобы служили дольше. Сандалии и сапоги не допускаются, потому что первые не годятся для похода, а вторые – тяжело носить. Узкие ЗОНАРИИ (244), а не САГИ Болгарские. Волосы на голове коротко остриженные, почему запрещается какая бы то ни было прическа. Тактика: http://www.xlegio.ru/sources/maurikios/maurikios6.htm ГЛАВА II. Об упражнении под видом скифского. Скифское упражнение то, в котором тагмы в боевом порядке не разделены, как раньше было сказано, на курсоров и дефензоров. Его надо производить, строя боевой порядок только в одну линию и разделять не на три, а на две части, причем обе фланговые меры заходят плечами, стараясь охватить неприятеля и, выиграв достаточно пространства, направляются взаимно одна к другой, причем правое крыло двигается справа, левое слева и оба в виде круга охватывают противника. Таким образом упражнялись в былое время всадники на Марсовом поле или на своих зимних квартирах. ГЛАВА III. Аланское упражнение. Аланское упражнение состоит в том, что боевой порядок строится в одну линию, меры же подразделяются на курсоров и дефензоров и имеют между собой интервал в 300 или 400 шагов; при наступлении курсоры стремительно бросаются вперед для нападения, а затем поворачивают назад либо для того, чтобы, пройдя через интервалы, соединиться с дефензорами и опять вместе с ними вступить в бой, либо, отступивши назад, пройти через интервалы и оставаться для наблюдения, построившись на флангах меры, если она остается на месте.

Слънцето се отразява от шлема.. Икона от 10 век от Беломорска Македония. ---- "Той(Императора) заповяда на мене, въпреки че бях доста изморен от празничните церемонии, а също и на българските пратеници, които бяха пристигнали предния ден, да се срещнем с него в църквата Св.Апостоли. И когато след многословните песнопения и отслужване на литургията бяхме поканени на трапезата, той, очевидно за да ни унижи, мой августеиши, господари, постави пред мене на отсамната й страна, която беше дясна и дълга, българския пратеник, който беше остриган по унгарски обичай, беше препасан с медна верижка, и правеше впечатление на оглашен(езичник)." ---- Някои изледователи смятат, че българският кафтан всъщност е българо-византийски дреха. Имаше една студия по този въпрос от небългарски автори, в която го бяха нарекли "българо-византийски" кафтан. Вижда се влиянието на българското облекло ("българската мода") върху облеклото на византийците, защото българският кафтан е с кавказки произход- същите или подобни дрехи на прабългарските носят в ранното средновековие аланите и другите кавказки народи.. (От друга страна не може да се изключи и персийското влияние върху облеклото на ромейте, но все пак влияние от страна на българското облекло - към византийците е факт)

Май няма никакви никакви "светлини" и "отблясъци" при Алцек, във часта -цек/-цак. Това май е умалителна или ласкателна форма на "златен" - или би следвало името да значи "златничък"..(Я, още един Хърсчо) "Н.Ф. Катанов в «Опыте...» отмечает, что «собственные имена в урянхайском наречии и по падежам, и по числам изменяются согласно тем же правилам, что и нарицательные; точно так же от них, как и от нарицательных имен, могут быть часто производимы имена с окончаниями ( если таковых еще нет при них): -тыг/-тиг (-туг / -туг), -лыг/ -лиг (-луг/- луг), -ныг/ -ниг (-нуг/ -нуг) и существительные уменьшительные или ласкательные на -ак/ -ёк, иногда -чак/-чек (-жак/ -жек), -чык/-чик (-чук/-чук)о [Катанов, 1903, 283]. Далее автор отмечает, что «в урянхайском наречии встретились собственные имена, из коих некоторые получились из нарицательных», например, КулунЦак /м/'- от нарицательного имени кулун «жеребенок»",

Въпросният Чака/Чоки, (.."Чак Норрис" по руски) е син на Ногай. http://mn.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%B9 Ногай е монголско име, със значение "куче", което име не се смята обидно при, и от монголите.

Doris, в този документ не е отговаряно. Това е списък (лист) с възможните (очакваните - един вид) отговори на "въпрос номер 7" (който в България звучи като "каква е вашата етническа принадлежност"), и съответните кодове за тези етнически принадлежности. Според руската система и доктрина, "национальност" е идентично на това, което при нас означаваме и осмисляме като "етническа принадлежност".. Тук въпросът ми е, дали този списък не е отглас от доказалата се имперска практика и докрина "разделяй и владей"? Питам защо няма 20-30 вида "руси" в този списък (апропо би следвало да са поне 200- 300 вида, когато разделим всички руси от Русия по уж възможни "критерии")?..

. Монголите кръщават децата си със "спри, останови се" и досега, или доскоро, явно в случая имаме име-табо.. ..Не разбрах какво ми казваш по-нанатък."Чака" го наричаме ние най-разпросранено, а го съм го срещал и с името "Чоки". Не разбрах накъде биеш, както казах, ама ако правиш някакво внушение че този Чака/Чоки следва да е с тюркско име, при мен нещо не хваща "дикиш" това внушение (не знам, ама не ти вярвам в случая, ако това се).. опитваш да свършеш)

Що за преброителен лист? По долу са описани/кодирани поне 20 вида/кода "българи", например..Кагато пуснем "сърч" с "болг", или "булг", излизат.. http://www.perepis-2010.ru/documents/acts/nacionalnosti.doc

Китай, САЩ, Швеция, Англия.. Куриозът е, че в САЩ най-слабо застъпените науки в университетите са инженерните.. В Япония броят на дипломираните инженери в момента е не по-малко от 600 000*; В САЩ броят на същите е .. 222 335, Последният, от своя страна, е по-малък от броя на учещите и специализращи инженерни науки в Германия през 2000 година (нямам пред себе си и не намирам съовтените актуални данни за 2010 година, също не намирам данни за тоталния брой на инженерите в Германия). *Това са членовете на Japan Federation of Engineering Societies (JFES), но в Япония има и някой други такива организации --- Иначе - поздравления за анализа ти!

Извинявай, ти не си ли онзи съфорумник, но с друг ник, който обещаваще награди ("Маготин" май не си получи наградата)? Забелазах (обективно вярно или не) че използваш изрази като въпросната личност ("капитулацията на Борис"), освен това имаш подобно нянакво виждане за развитието на власите/ромънците в България?

Защо не прочетеш началото и протичането на спора? "Глупавият и безсмислен спор" го започна ти приятел, и освен това - когато предложи да го прекратим, ме обвини в грешка, която не съм направил...Е, няма да се разберем по този начин.. Приемам предложението ти, със забележка че е като допълнение към моето съобщение..

Благодаря за информацията за определителните членове. "Кувент" го има в старобългарския език..Източнолатинска форма ли е?

Ти май пак нещо се объркваш (не е упрек, а е констатация). Аз какво съм решил, "за това какви ти си решил", няма значение, защото ти погрешно си ме информирал за това какво си мислил : по-горе съвсем ясно си пропонирал, опонирайки ми (и заявявайки, че греша), че името Китай произлиза от името на първия китайски император.. Аз пиша: Ти ми отговаряш на по този параграф на 01 April 2010 - 07:02 PM:

В едно предаване по History Channel показаха, че английската форма "the" е от латински произход. Набива ми се на очи че "the" е близко пои звучене, и е смислово и граматичски аналогично на българските суфикси (членове) -ъ(я)т, -та, -то -те, използвани в аналогични случаи, само че тези суфикси в българския се поставят след съществителните: напримерThe Teacher - учителят, The school-школото и т.н. В това намира ли се някаква връзка или влияние през/от източнолатинския (праромънския) език? Откъде идват тези суфикси в българския (разбирайте и македонския) език?

Така де, ясно е какво казваш и мислиш....Аз пък казах по-горе, че ти се пообърка малко, явно защото смяташ че наименованието "Китай" произлиза от (свързано е с) "Cin", или от (с) "Qin_Dynasty" / Последното - в случай че приемем тезата, че персийското "Cin" произлиза от името на първия китайски император /..Е, обаче двете наименования - "Китай" и съответно "Cin" нямат никаква етимологична и историческа връзка и съответствия. "Китай" произлиза от името на киданите, и е заето в руския и украинския език от езика на кипчакоезичните народи (половци, татари), а "Cin" (вероятно) е свързано с името на първия император на китай, и е попаднало (вероятно) в множество езици след заемането му от персийския език.. Чат ли си вече за какво беше спора ни?

Днес Свети Тодор моли Бог за лято събота, 20 февруари 2010 Днес Свети Тодор моли Бог за лято Първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва Тодоровден. Днешният ден е известен и като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден. Този ден е известен с кушиите. Това са традиционни надбягвания с коне. Народното поверие разказва, че на днешния ден Свети Тодор съблича деветте си кожуха, яхва своя бял кон и отива при Господ да го моли за лято. Когато пристигне в покоите на Бог, Свети Тодор забожда копието си до него. Тогава на мястото, на което е забито копието, започва да се издига пара, която стопля земята и лека-полека лятото идва. Тодоровден е винаги в съботата след Сирни заговезни. Стопанките на дома сутринта месят две погачи, прекаждат ги и с вино ги раздават по къщите. Хлябът предварително е начупен на парченца и когато раздават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете. В късната сутрин всички излизат край селото на равна поляна, на която ергените се надбягват с конете си. Момите мият косите си, за да са гъсти, здрави и лъскави като конските опашки. Победителят се окичва с венци. За да му отдадат почест, всички го изпровождат до дома му. Там го очаква мома с бяло котле с вино и вода. Надвечер в дома на победителя в кушията се събират всички ергени, черпят се и играят хоро. На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват в черквата за първо причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се покланят на свекървите си и изпълняват песен за Свети Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките. От този ден нататък младите булки вече могат да месят хляб в мъжовата си къща, да го пекат и да го раздават. На днешния ден празнуват Тодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.

ИСТОРИЯ ГОСУДАРСТВА КИДАНЕЙ ГЛАВА ДВАДЦАТЬ СЕДЬМАЯ. ... ПРАЗДНИК НАЧАЛА ЛЕТА В полдень пятого числа пятой луны собирают листья полыни, смешивают их с шелковой ватой и подбивают [ими] одежды. Семь таких одежд надевает глава государства. Каждому киданьскому и китайскому чиновнику жалуется по три одежды, подбитые полынью. Глава государства и чиновники пируют. Повара-бохайцы подносят им печенье из полыни, которое они макают в суп из ревеня. На севере этот праздник называется май сайли 12. Кроме того, из разноцветных шелковых нитей плетут шнуры, называемые шнурами взаимной радости, и обматывают их вокруг рук. Женщины подносят «нити долголетия», сложенные в виде человеческих фигур, которые носят при себе.

Доколкото съм изследвал, кушиите на Тодоров ден са непознати при останалите балкански народи.. Кушиите /и "Конският Великден"/, отглас от степите и лесостепите (инициация при младите мъже например) ли са според вас, или друго..?

Аз бих се раздвал ако има повече сведения и публикации за този "День Марены". Написаното обаче за "День Марены" в разните блогове и статийки, доколкото разбирам, има за първооснова един единствен (някакъв) първоизточник, който вероятно (или поне така се получава) е bad- (или folk-) исторически, както казват в History channel...

Ц-ц-ц..Имам впредвид не Кара-Китай, ами "Акче"/"Башка"-Китай , северо-"китайската" страна - т.е. държавата на киданите.. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9_%28%D1%8D%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%29 http://en.wikipedia.org/wiki/Cathay Името China вероятно няма общо с киданите, но тук трябва да се произнесат лингвистите и историците - в консенсус..

(*oxsъnъ): Proto-Mongolian: *(h)agsa- ... Comments: KW 5. Both Turkic and Mongolian languages have also a derivative meaning 'rampage, rage, raging': Karakh. a»suŸ, axsum (MK), aqsun (QB), Chag. aqsum, axsum, Az. aqs—n, Kirgh. aqs—m etc.; WMong. a‘sum, Khalkha agsaŸ, Bur. agsam, Ord. agsum (DO 7) 'wild, raging', Khalkha agsam 'rampage'. Doerfer (TMN 2, 90) supposes a loanword in Turk. < Mong.; Shcherbak (1997, 103) - vice versa; the final decision is still unclear. Източник: Старостин, Дубова, Мудрак. "Етимологически речник на алтайските езици" http://www.ieed.nl/cgi-bin/etymology.cgi?single=1&basename=\data\alt\monget&text_number=2043&root=config ------- Чок: Не знам откъде и как изскочиха тези "сияйни и пламенни тюрки"..Все едно чета някаква приповдигнатната глупост от П.Добрев, в тюркския и вариант.. Имаме "Чоки (Чака), които е син на Ногай", и това са монголски имена.. Името Ногай е твърде разпространено при монголите, и няма никакъв обиден оттенък при тях; що се касае до "Чок/чоки": "Meaning: to strike, punish Russian meaning: бить, наказывать Written Mongolian: čoki- (L 196) Middle Mongolian: čoqoli'ul- 'to overthrow' (SH) Khalkha: coxi-; coxi-lo- 'клевать' Buriat: soxi- Kalmuck: cok- Ordos: ǯoki- Dagur: čoki- Monguor: čugu- 'клевать' (SM 440) Mogol: ZM čɔ̄qor 'axe' (22-4a)" Източник: пак там --- "Древнотюркският словар" от 11 век не знам какъв източник може да е за имена на хора, живели 400-500 години преди неговото написване. Интересно е да се спомене в тази връзка че поне една четвърт/една трета от тюркоезичните племена при Кашгари не са тюрки, "а са хора със свой собствен език, говорещи и тюркски"

"Кытай" е кипчашкото наименование на северокитайската (т.е на киданската) държава. Това наименование е прието в руския и украинския език, и съответно е заето в българския.

В грешка си, приятел. Думата "Китай" в руския и украинския езици, и съответно в българския език, произлиза от името на киданите; Името Cin (چین), персийското име на китайците, е в основата на най-използваното име на Китай в Европа, включително използвано в мнозинството славянските езици (не включвам споменатите по-горе и още един-два).

"Масленицата" при русите, отвоваря на нашата "Сирни-заговезни"..

За мартеницата. Всъщност, смятам че това е доста интересна тема за изследване и дискусия..Започвам да мисля, че мартеницата е синкретичен обряд и форма в този си завършен вид, включващ и съчетаващ влияния от различни посоки.. Аз честно казано не знам, някъде в Европа, но извън Балканите (изключвам местата извън Балканите където се практикува мартеничкия обряд) да има амулети които се правят изцяло от/чрез "кончета" (шнурчета) например..В Азия обаче ги има.. Е Лун Ли в своята ”История на киданите” пише: ”В началото на лятото киданските жени изготвят шнурчета от разноцветни копринени шнурчета. Вързват ги на китката на ръката за дълголетие и здраве. От същите шнурчета изработват човешки фигурки които закрепят към дрехите си ”. Киданите са едни алтаезични хора, които имат държава на територията на съвременен Китай (всъщност, името "Китай" произлиза от името на Киданите, от името на тяхната страна) Ето някои китайски амулети, поставяни на притежателите/ на местата си в определен момент от годината и на небесния кръговрат. Има амулети за здраве, за любов, и за предпазване от лошото влияние на Матриархът (демек лошотот влияние на.. бабата)? Ето и един подобен японски (нарича се sarubobo) амулет/обраяд; амулетите се правят от бабата в семейството..

Т.е. първият ми извод за възможност във Византия да са се продавали славяни като роби и да се е получил синонимът, пропада - хронологично излиза, че е първо на латински, и че германските народи имат същата дума ВЕРОЯТНО от латинския. И какво? Това че един извод е "пропаднал", до какво води според теб? Дали не става дума за обикновено съвпадение. Отначало имахме доказателства, че е първа в гръцкия, оттам значи в латинския. Оказа се обратното! Всъщност не се е "оказало обратното"..Не знаем какво "се е оказало".. Имаме една и съща гръцка (идентична) дума за "славянин" (в средногръцкия) и за "роб" (в новогръцкия)..Възможно е (хипотетично) да имаме промяна на значението на думата, в самия гръцки език, например, в периода 12-17 век.. Всъщност може да се задават всякакви въпроси, но важното в случая е че изводът (който според теб не може да се направи, и който отхвърляш - доколкото разбирам), вече е направен със средствата на научния подход: sclavi, scalvus, в среднолатинския език, има за своя първооснова славянското име, предадено чрез (средно)гръцки.. Как, и защо е станало това, не знаем точно; "Оттук нататък" може само да се правят предположения въз основа на този извод, но не и просто да се отхвърля. Това е правилната посока на дискусия.