nik1

Doris, в този документ не е отговаряно. Това е списък (лист) с възможните (очакваните - един вид) отговори на "въпрос номер 7" (който в България звучи като "каква е вашата етническа принадлежност"), и съответните кодове за тези етнически принадлежности. Според руската система и доктрина, "национальност" е идентично на това, което при нас означаваме и осмисляме като "етническа принадлежност".. Тук въпросът ми е, дали този списък не е отглас от доказалата се имперска практика и докрина "разделяй и владей"? Питам защо няма 20-30 вида "руси" в този списък (апропо би следвало да са поне 200- 300 вида, когато разделим всички руси от Русия по уж възможни "критерии")?..

. Монголите кръщават децата си със "спри, останови се" и досега, или доскоро, явно в случая имаме име-табо.. ..Не разбрах какво ми казваш по-нанатък."Чака" го наричаме ние най-разпросранено, а го съм го срещал и с името "Чоки". Не разбрах накъде биеш, както казах, ама ако правиш някакво внушение че този Чака/Чоки следва да е с тюркско име, при мен нещо не хваща "дикиш" това внушение (не знам, ама не ти вярвам в случая, ако това се).. опитваш да свършеш)

Що за преброителен лист? По долу са описани/кодирани поне 20 вида/кода "българи", например..Кагато пуснем "сърч" с "болг", или "булг", излизат.. http://www.perepis-2010.ru/documents/acts/nacionalnosti.doc

Китай, САЩ, Швеция, Англия.. Куриозът е, че в САЩ най-слабо застъпените науки в университетите са инженерните.. В Япония броят на дипломираните инженери в момента е не по-малко от 600 000*; В САЩ броят на същите е .. 222 335, Последният, от своя страна, е по-малък от броя на учещите и специализращи инженерни науки в Германия през 2000 година (нямам пред себе си и не намирам съовтените актуални данни за 2010 година, също не намирам данни за тоталния брой на инженерите в Германия). *Това са членовете на Japan Federation of Engineering Societies (JFES), но в Япония има и някой други такива организации --- Иначе - поздравления за анализа ти!

Извинявай, ти не си ли онзи съфорумник, но с друг ник, който обещаваще награди ("Маготин" май не си получи наградата)? Забелазах (обективно вярно или не) че използваш изрази като въпросната личност ("капитулацията на Борис"), освен това имаш подобно нянакво виждане за развитието на власите/ромънците в България?

Защо не прочетеш началото и протичането на спора? "Глупавият и безсмислен спор" го започна ти приятел, и освен това - когато предложи да го прекратим, ме обвини в грешка, която не съм направил...Е, няма да се разберем по този начин.. Приемам предложението ти, със забележка че е като допълнение към моето съобщение..

Благодаря за информацията за определителните членове. "Кувент" го има в старобългарския език..Източнолатинска форма ли е?

Ти май пак нещо се объркваш (не е упрек, а е констатация). Аз какво съм решил, "за това какви ти си решил", няма значение, защото ти погрешно си ме информирал за това какво си мислил : по-горе съвсем ясно си пропонирал, опонирайки ми (и заявявайки, че греша), че името Китай произлиза от името на първия китайски император.. Аз пиша: Ти ми отговаряш на по този параграф на 01 April 2010 - 07:02 PM:

В едно предаване по History Channel показаха, че английската форма "the" е от латински произход. Набива ми се на очи че "the" е близко пои звучене, и е смислово и граматичски аналогично на българските суфикси (членове) -ъ(я)т, -та, -то -те, използвани в аналогични случаи, само че тези суфикси в българския се поставят след съществителните: напримерThe Teacher - учителят, The school-школото и т.н. В това намира ли се някаква връзка или влияние през/от източнолатинския (праромънския) език? Откъде идват тези суфикси в българския (разбирайте и македонския) език?

Така де, ясно е какво казваш и мислиш....Аз пък казах по-горе, че ти се пообърка малко, явно защото смяташ че наименованието "Китай" произлиза от (свързано е с) "Cin", или от (с) "Qin_Dynasty" / Последното - в случай че приемем тезата, че персийското "Cin" произлиза от името на първия китайски император /..Е, обаче двете наименования - "Китай" и съответно "Cin" нямат никаква етимологична и историческа връзка и съответствия. "Китай" произлиза от името на киданите, и е заето в руския и украинския език от езика на кипчакоезичните народи (половци, татари), а "Cin" (вероятно) е свързано с името на първия император на китай, и е попаднало (вероятно) в множество езици след заемането му от персийския език.. Чат ли си вече за какво беше спора ни?

Днес Свети Тодор моли Бог за лято събота, 20 февруари 2010 Днес Свети Тодор моли Бог за лято Първата събота след Сирни заговезни Българската православна църква отбелязва Тодоровден. Днешният ден е известен и като Тодорова събота, Конски Великден, Тудорица. Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, затова се нарича още Конски Великден. Този ден е известен с кушиите. Това са традиционни надбягвания с коне. Народното поверие разказва, че на днешния ден Свети Тодор съблича деветте си кожуха, яхва своя бял кон и отива при Господ да го моли за лято. Когато пристигне в покоите на Бог, Свети Тодор забожда копието си до него. Тогава на мястото, на което е забито копието, започва да се издига пара, която стопля земята и лека-полека лятото идва. Тодоровден е винаги в съботата след Сирни заговезни. Стопанките на дома сутринта месят две погачи, прекаждат ги и с вино ги раздават по къщите. Хлябът предварително е начупен на парченца и когато раздават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете. В късната сутрин всички излизат край селото на равна поляна, на която ергените се надбягват с конете си. Момите мият косите си, за да са гъсти, здрави и лъскави като конските опашки. Победителят се окичва с венци. За да му отдадат почест, всички го изпровождат до дома му. Там го очаква мома с бяло котле с вино и вода. Надвечер в дома на победителя в кушията се събират всички ергени, черпят се и играят хоро. На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват в черквата за първо причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се покланят на свекървите си и изпълняват песен за Свети Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките. От този ден нататък младите булки вече могат да месят хляб в мъжовата си къща, да го пекат и да го раздават. На днешния ден празнуват Тодор, Тодора, Теодора, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Даринка, Божо, Доре, Дарчо, Дора, Дорка, Дарка.

ИСТОРИЯ ГОСУДАРСТВА КИДАНЕЙ ГЛАВА ДВАДЦАТЬ СЕДЬМАЯ. ... ПРАЗДНИК НАЧАЛА ЛЕТА В полдень пятого числа пятой луны собирают листья полыни, смешивают их с шелковой ватой и подбивают [ими] одежды. Семь таких одежд надевает глава государства. Каждому киданьскому и китайскому чиновнику жалуется по три одежды, подбитые полынью. Глава государства и чиновники пируют. Повара-бохайцы подносят им печенье из полыни, которое они макают в суп из ревеня. На севере этот праздник называется май сайли 12. Кроме того, из разноцветных шелковых нитей плетут шнуры, называемые шнурами взаимной радости, и обматывают их вокруг рук. Женщины подносят «нити долголетия», сложенные в виде человеческих фигур, которые носят при себе.

Доколкото съм изследвал, кушиите на Тодоров ден са непознати при останалите балкански народи.. Кушиите /и "Конският Великден"/, отглас от степите и лесостепите (инициация при младите мъже например) ли са според вас, или друго..?

Аз бих се раздвал ако има повече сведения и публикации за този "День Марены". Написаното обаче за "День Марены" в разните блогове и статийки, доколкото разбирам, има за първооснова един единствен (някакъв) първоизточник, който вероятно (или поне така се получава) е bad- (или folk-) исторически, както казват в History channel...

Ц-ц-ц..Имам впредвид не Кара-Китай, ами "Акче"/"Башка"-Китай , северо-"китайската" страна - т.е. държавата на киданите.. http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9_%28%D1%8D%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F%29 http://en.wikipedia.org/wiki/Cathay Името China вероятно няма общо с киданите, но тук трябва да се произнесат лингвистите и историците - в консенсус..

(*oxsъnъ): Proto-Mongolian: *(h)agsa- ... Comments: KW 5. Both Turkic and Mongolian languages have also a derivative meaning 'rampage, rage, raging': Karakh. a»suŸ, axsum (MK), aqsun (QB), Chag. aqsum, axsum, Az. aqs—n, Kirgh. aqs—m etc.; WMong. a‘sum, Khalkha agsaŸ, Bur. agsam, Ord. agsum (DO 7) 'wild, raging', Khalkha agsam 'rampage'. Doerfer (TMN 2, 90) supposes a loanword in Turk. < Mong.; Shcherbak (1997, 103) - vice versa; the final decision is still unclear. Източник: Старостин, Дубова, Мудрак. "Етимологически речник на алтайските езици" http://www.ieed.nl/cgi-bin/etymology.cgi?single=1&basename=\data\alt\monget&text_number=2043&root=config ------- Чок: Не знам откъде и как изскочиха тези "сияйни и пламенни тюрки"..Все едно чета някаква приповдигнатната глупост от П.Добрев, в тюркския и вариант.. Имаме "Чоки (Чака), които е син на Ногай", и това са монголски имена.. Името Ногай е твърде разпространено при монголите, и няма никакъв обиден оттенък при тях; що се касае до "Чок/чоки": "Meaning: to strike, punish Russian meaning: бить, наказывать Written Mongolian: čoki- (L 196) Middle Mongolian: čoqoli'ul- 'to overthrow' (SH) Khalkha: coxi-; coxi-lo- 'клевать' Buriat: soxi- Kalmuck: cok- Ordos: ǯoki- Dagur: čoki- Monguor: čugu- 'клевать' (SM 440) Mogol: ZM čɔ̄qor 'axe' (22-4a)" Източник: пак там --- "Древнотюркският словар" от 11 век не знам какъв източник може да е за имена на хора, живели 400-500 години преди неговото написване. Интересно е да се спомене в тази връзка че поне една четвърт/една трета от тюркоезичните племена при Кашгари не са тюрки, "а са хора със свой собствен език, говорещи и тюркски"

"Кытай" е кипчашкото наименование на северокитайската (т.е на киданската) държава. Това наименование е прието в руския и украинския език, и съответно е заето в българския.

В грешка си, приятел. Думата "Китай" в руския и украинския езици, и съответно в българския език, произлиза от името на киданите; Името Cin (چین), персийското име на китайците, е в основата на най-използваното име на Китай в Европа, включително използвано в мнозинството славянските езици (не включвам споменатите по-горе и още един-два).

"Масленицата" при русите, отвоваря на нашата "Сирни-заговезни"..

За мартеницата. Всъщност, смятам че това е доста интересна тема за изследване и дискусия..Започвам да мисля, че мартеницата е синкретичен обряд и форма в този си завършен вид, включващ и съчетаващ влияния от различни посоки.. Аз честно казано не знам, някъде в Европа, но извън Балканите (изключвам местата извън Балканите където се практикува мартеничкия обряд) да има амулети които се правят изцяло от/чрез "кончета" (шнурчета) например..В Азия обаче ги има.. Е Лун Ли в своята ”История на киданите” пише: ”В началото на лятото киданските жени изготвят шнурчета от разноцветни копринени шнурчета. Вързват ги на китката на ръката за дълголетие и здраве. От същите шнурчета изработват човешки фигурки които закрепят към дрехите си ”. Киданите са едни алтаезични хора, които имат държава на територията на съвременен Китай (всъщност, името "Китай" произлиза от името на Киданите, от името на тяхната страна) Ето някои китайски амулети, поставяни на притежателите/ на местата си в определен момент от годината и на небесния кръговрат. Има амулети за здраве, за любов, и за предпазване от лошото влияние на Матриархът (демек лошотот влияние на.. бабата)? Ето и един подобен японски (нарича се sarubobo) амулет/обраяд; амулетите се правят от бабата в семейството..

Т.е. първият ми извод за възможност във Византия да са се продавали славяни като роби и да се е получил синонимът, пропада - хронологично излиза, че е първо на латински, и че германските народи имат същата дума ВЕРОЯТНО от латинския. И какво? Това че един извод е "пропаднал", до какво води според теб? Дали не става дума за обикновено съвпадение. Отначало имахме доказателства, че е първа в гръцкия, оттам значи в латинския. Оказа се обратното! Всъщност не се е "оказало обратното"..Не знаем какво "се е оказало".. Имаме една и съща гръцка (идентична) дума за "славянин" (в средногръцкия) и за "роб" (в новогръцкия)..Възможно е (хипотетично) да имаме промяна на значението на думата, в самия гръцки език, например, в периода 12-17 век.. Всъщност може да се задават всякакви въпроси, но важното в случая е че изводът (който според теб не може да се направи, и който отхвърляш - доколкото разбирам), вече е направен със средствата на научния подход: sclavi, scalvus, в среднолатинския език, има за своя първооснова славянското име, предадено чрез (средно)гръцки.. Как, и защо е станало това, не знаем точно; "Оттук нататък" може само да се правят предположения въз основа на този извод, но не и просто да се отхвърля. Това е правилната посока на дискусия.

Иначе, прическата е позната и при аланите* .. Добила е нарицателност като "хунска", поради фактът че аланите (т.н. "алани-масагети") са част от хуните: *дали при аланите е остатък от юежди, които участват в етногенеза им, или си някаква тяхна си, друга по произход, не знам. Има такава прическа при пазирикци, и такива се виждат при изображенията на кушаните в афганистан) Най-напред привържениците на цировите партии въприели нов начин на носене на косата, защото я остригали съвсем не като другите ромеи. Те именно не докосвали мустаците и брадата, но ги оставяли съвсем свободно да растат, както винаги това правели персите. Косата на главата пък я остригвали отпред чак до слепите очи, а отзад безпричинно я оставяли да се спуща колкото може по-надолу, както правели масагетите. Прокопий, "Тайна история"

Има данни за външния вид на българите: 1. Сведение за прическата на българите, от Лиупранд, лангорбандски летописец, който бива низвергнат в родината си, и започва да служи за немската държава, която го изпраща като посланник във Византия. Ето какво пише той: Той(Императора) заповяда на мене, въпреки че бях доста изморен от празничните церемонии, а също и на българските пратеници, които бяха пристигнали предния ден, да се срещнем с него в църквата Св.Апостоли. И когато след многословните песнопения и отслужване на литургията бяхме поканени на трапезата, той, очевидно за да ни унижи, мой августеиши, господари, постави пред мене на отсамната й страна, която беше дясна и дълга, българския пратеник, който беше остриган по унгарски обичай, беше препасан с медна верижка, и правеше впечатление на оглашен(езичник). ----- Други: Ефрем Каранов: Ако погледнеме на костюмите на населението, то би се зачудили на разнообразието им. Каменичкият костюм и на мъжете, и на жените отива от Кюстендил до над Паланка; тези са чернн шопье, мъжете носят черни дрехи, а жените сукнени шаи с къси ръкави — шарките са червени. По Паланачката река мъжете носят червеникавн потури средня широчина, фермене, червен тесен пояс, елек от черен шаек, черна чалма, перчем на бръсната глава; а жените — къси и шаркани саичкн от бело платно, червени скуталета и червени пояси. Към Скопье и Тетовско костюмът става пак съвсем друг. Тъй в Горния Полог носят: мъжете — бела долама, бели широки потури със зелени гайтани, боялия ресачка до пояса сяка ресалия, фес без чалма, но повече кече; а жените — зелени и модри долами до земята с червени гайтанци по секой ребреняк (шев), ръкавите и гърдите са везени с черни гайтанци и сърма, пояс свилен. Мъжете си бръснат главите, като остават перчем. Долния Полог: мъжете като в Горния Полог, само гайтаните са черни и гунчето (ресалията) е без реси, но пък с дълга яка, самоцрънка, пъртено; а жените — дълго везени ризи от конопно платно, кожух до коленете, шаркан с модри и червени чохички, бели яшмаци с шарнила по краищата, плетенки (коси) много съединени на долния край под половината с чоха, щото изглеждат четвъртито нещо натрупано с пулове. Кочаникските села, които са смежни със скопските и тетовските: мъжете носят, като в Долния Полог, а жените — везени ризи с черен и малко вез, кусарè (кунтеш) — от клашни самоцрънка с малко черен вез, кожух шаркан и бел яшмак. В смежните села с България откъм Изворско костюмът мин[а]ва в черните дрехи на изворчани. --------- Други: По телосложение Ангел войвода бил необикновено „скроен": гърбът му бил много дълъг, като мечи гръб, с тънък кръст и широки плещи, не случайно враговете му го наричали „бясната мечка". Краката му, според дългия гръб, изглеждали къси, но били мускулести и необикновено силни, така че с едно ритване той изкъртвал заключена дъбова врата. Главата си той бръснел до -кожата, но оставял дълъг перчем коса, наречен “кикя”, който, сплетен на плитка, се спущал изпод гъжвата навън. Мустаци имал неголеми, ала черни и внушителни. Очите му също били черни, проницателни, подвижни, а когато трябвало — строги и „корави". http://www.google.bg/search?client=firefox-a&rls=org.mozilla%3Aen-US%3Aofficial&channel=s&hl=bg&source=hp&q=%D0%A1+%D0%B5+%D1%84+%D1%82+%D0%B5+%D1%80+%D1%81+%D0%BA+%D0%B8%2C+%D0%A0.+%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81+%D0%BA%D1%8A%D0%BC+%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%E2%80%9E%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BC%D0%B0%22+%D0%B8%D0%BB%D0%B8+%E2%80%9E%D0%A7%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%81%D0%B0%22+%D1%83+%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8.+...&meta=&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5 Цитат: "При българите чембаса, наричан още кика (стблг. кыка - коса, чембас се е срещал от V-ти век (може би и по-рано) почти до края на XIX-ти в. Подобна мъжка прическа, съдържаща три дълги плитки е използвана и от възрастните мъже в чирпанските села до 1878 г. Тази прическа и това название е използвано от мъжете в Предбалканските селища до около 1870 г. Например, еленският учител-реформатор от 40-те години на XIX-ти век Юрдан Ненов пише: “Тук за пръв път в град Елена ...принудих учениците да си стрижат главите, защото до сега се бръснеха, като оставяха на върха кика, перчем или чомбас”" Още:

Хм..Не знам "какво и как променя това (всичко)" и "защо славянската връзка пак трябва да се доказва" - след като трима човека потвърдиха, и никой не ги обори, че името sclavi/slavus произлиза от средногръцкото σκλάβος, което в средногръцкия се използва (поне)със значението славяни?.. Защо не ни обясниш по-ясно, какво имаш в предвид конкретно?..

Левобережная Украйна: .... Не указывают ли эти данные на то, что потомки сармат — ясы, болгаро-аланы, создавшие на южной окраине Северской земли салтово-маяцкую культуру, после ее исчезновения под ударами кочевников в известной сво­ей части продвинулись на север и, смешавшись с туземным славянским элементом, в то же самое время привнесли в него свои специфические этнокультурные особенности? В 1237 г. венгерский миссионер Юлиан посетил Матраху-Матарху-Тмутаракань и оставил нам ее описание. Князь и народ, по его свидетель­ству, христиане, имеют книги и греческих священников, но у князя, «гово­рят» (сам Юлиан, очевидно, этот факт не мог проверить), сто жен. Внеш­ность населения Матархи также отличается от русского типа того времени. «Все мужчины бреют головы, а бороды ростят умеренно, за исключением благородных, которые в знак своего благородства над левым ухом остав­ляют немного волос, причем вся остальная голова обрита»